Това беше през 1982 година. Бях на работа като радист на риболовния кораб „Цикония“. Свърши се шестмесечният ни риболовен рейс с добър улов.  Пристигнахме на пристанище Порто в Португалия, където дадоха  четири дни почивка на екипажа. Направих си разходка първия ден из Порто. Когато се върнах на кораба, ме посрещна ремонтния механик Йоан Шопа. Той поиска да отидем в града и да си купим пердета, защото добре се пласирали в България. Съгласих се. Намерихме адреса на магазина и отидохме там аз, Йоан Шопа и още двама моряци.  Спазарих се със собственика на магазина да ни даде пердетата по-евтино. Дойде време да разделим стоката и какво се оказва? Йоан Шопа взел три топа, останалите моряци по два топа и за мен нищо не останало. Ядосах се. Бях съсипан от ядове и се чудех защо се е получило така.


Прибрахме се в България. Починахме шейсет дни и отново ни повикаха в Бургас. Качиха ни на самолет, който трябваше да лети за Португалия. На кораба видях и Йоан Шопа и ми стана неприятно, но реших, че просто ще си върша работата, а той -  неговата и така ще изкараме на кораба. Минаха три-четири месеца и един ден колегата ми каза да викна Шопа, за да му предаде важно съобщение. Казах му, че не си говорим, но ще предам на помощника му. Оказа се, че жената на Йоан е катастрофирала и счупила два крака, била в тежко състояние. И след малко той дойде разтревожен, с голяма молба – да го свържа с Бургас. Категорично отказах и му припомних случая в Порто. Той започна да се извинява, но аз не се разубедих. През мен минаха няколко началници, които настояваха да изпълня молбата на Йоан Шопа, но аз не ги послушах. Той плака в радиостанцията, моли ми се, но аз бях непреклонен.  Така приключи случката с Йоан Шопа, който забогатя с продажбата на 150 метра пердета, а на мен не отстъпи и метър.

*/В статията е използвана илюстративна снимки от www.airgroup2000.com/

Васил НАЙДЕНОВ, Созопол
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив