На 1 срещу 2 февруари 1945 г. заедно с княз Кирил убиват и 101 политици
Народният съд издава 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт са осъдени 2618 души, без съд са убити 35 000

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е изпълнена смъртната присъда, издадена от Първи състав на “Народния съд” срещу регентите княз Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов - министър-председател, и ген. Никола Михов, министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители (вместо първоначално предвидените 25) и 8 царски съветници.
Те са осъдени въз основа на приетата от правителството на Отечествения фронт Наредба-закон за създаването на Народен съд на 6 октомври 1944 г.
Под наказателна отговорност са привлечени ръководителите на монархическия режим и управлявалите от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. 60-те областни състава и двата върховни състава в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души.

Арестуваните регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, министри и висши военни, заедно с архиви от Министерския съвет, МВнР и МВР са откарани в Москва, където се провежда тяхното следствие, и са върнати в началото на януари 1945 г.

Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт са осъдени 2618 души, сред които са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г.
Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи.

Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души

Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души.

През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред парламента цифрата от

25 000 за безследно изчезнали

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от периода 1923-1944 г. по време на предишното управление. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души - убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.
Между 1941 и 1944 г. 357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.

На 4 февруари 1945 г. се открива Ялтенската конференция с участието на ръководителите на СССР, Великобритания и САЩ Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт.
Съветският ръководител успява да наложи искането си британската и американската страни да репатрират 2,8 млн. съветски бежанци от окупираните от тях територии. От тях 800 000 са избити от съветските власти още при пристигане на съветска територия, а около 1,5 млн. са изпратени в лагерите в Сибир.

14 февруари 1945 г. - в Съдебната палата в София започва първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд. Подсъдимите са 142 души - членовете на Висшия военен съвет, щаба на войската, Разузнавателния отдел към министерството на войната и други офицери.

Обвинени са в насаждане на прогермански настроения във войската,

поощряване на правителството за обвързване с Германия и използване на армията срещу партизанските групи.

19 февруари 1945 г. - започва процесът на Трети върховен състав на Народния съд срещу българските участници в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница през септември 1939 г. В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - “цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 г. в доклад на председателя на КГБ Александър Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци.

Процесът има “международно значение” - трябва да оневини съветските власти за избиването на полските военнопленници. Подсъдими са д-р Марко Марков - доцент по съдебна медицина от Софийския университет, д-р Георги Михайлов - асистент по съдебна медицина от Софийския университет, архимандрит Йосиф - бивш началник на културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан - Скопски митрополит, архимандрит Николай - бивш ректор на Духовната семинария, Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Не са привлечени като обвиняеми разстреляният по първия процес д-р Александър Станишев и митрополит Кирил, бъдещ патриарх. Д-р Марков и д-р Михайлов се признават за виновни и са оправдани; останалите получават малки присъди затвор.

28 февруари 1946 г. - Държавна сигурност арестува Кръстьо Пастухов, лидер на БРСДП, и главния редактор на “Свободен народ” Коста Лулчев. Вестникът на социалдемократите е спрян. Британската Лейбъристка партия се обявява в защита на Кръстьо Пастухов.

Арестът на Пастухов е отговор на комунистическата власт на публикуваната на 22 февруари 1946 г. негова статия в “Свободен народ” под заглавие “Не ме изкушавайте, лицемери!”
Тя е реакция на речта на Георги Димитров във военното училище и обвинява комунистите, че са назначили във войската политкомисари и “народни генерали” и са разрушили “една високо морална, дисциплинирана и храбра първоразредна армия, която ни издигна в очите на света”, за да я превърнат в оръдие на еднопартийната диктатура срещу народа.

През същата 1946 г. е осъден на пет години затвор. Впоследствие е убит в Сливенския затвор от осъден за криминални престъпления затворник.

Паулина БОЯНОВА -БЛИЦ
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623