Тодор Живков опазил Нейчо Попов от рускините Пратил го в Германия, за да не изневери на Стоянка Мутафова

С Невена Коканова в "Мъже в командировка" 

Днес може би да изглежда странно, дори невъзможно, но в началото на седемдесетте години на миналия век огромна опашка се проточваше пред касата на Сатиричния театър на всяко първо число на месеца. Тогава започваха да се продават билетите за спектаклите, които ще се играят през следващите тридесет дни. Търпеливо наредени, последните чакащи стигаха чак до площад „Славейков“. А билетите свършваха за часове.

Две от иначе многото добри постановки на театъра се отличаваха с огромния си успех: „Големанов“ от Ст. Л. Костов и „Ревизор“ от Гогол. Те бяха мобилизирали силите и таланта на почти всички актьори от трупата. Макар и различни, между тях има нещо общо - името на Нейчо Попов. На първата той бе режисьор, а във втората изпълняваше ролята на градоначалника.  На 20 март се навършват 44 години, откакто големият актьор, режисьор и театрал напусна този свят.

На Господ сигурно му е потрябвал много този талантлив клоун, за да си го прибере толкова млад - само на петдесет години.  Нейчо Попов е роден в Бургас на 13 юли 1924 година. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски. Той е един от създателите на Сатиричния театър. Това са кратки изречения от неговата биография. В книгата „Клоун на Бога, изпратен на земята“ неговата доведена дъщеря Мария Грубешлиева - Муки е събрала най-съкровените спомени на приятелите и колегите на големия актьор. Фатална е срещата на майка й Стоянка Мутафова с Нейчо Попов. Той ще стане неин трети съпруг, а тя негова втора жена. Щастливите години, които са им отредени за преживеят заедно, обаче се оказват не толкова много.

Виждат се за първи път в Народния театър. Стояна играе продавачка на риба, а той, още студент, младеж, който идва нещо да пазари. При втората си среща, вече в Сатирата, се налага да танцуват заедно.

И така след два три танца: „Пламна някаква луда любов. Той женен, аз пред брак с друг човек"-разказва голямата актриса. Назрява скандал. Съветват ги да се разделят. Грози ги уволнение, но в крайна сметка и двамата поемат кръста си. Нейчо Попов е момче от сой. Дядо му е собственик на параходна агенция, баща му търговец. Той учи в немска гимназия, владее перфектно още английски и френски, свири на пиано, пее. Заради чуждия произход на роднините му обаче не му дават бележка да следва. Става естраден певец, тръгва по турнета. По-късно влиза в театралната академия. Там е най-талантливият сред колегите си. Винаги фин, елегантен, в крайна сметка той е обявен сред приятелите си за българския Марчело Мастрояни.

В спомените си Стоянка Мутафова разказва как Тодор Живков взел мерки, за да не стане тя жертва на изневяра. Нейчо Нопов трябвало да ходи да учи режисура в Москва. И „за да не го лапне някоя рускиня, тъй да отиде направо в рая“, Първия го пратил в Германия.  Граничещо с лудост е решението на Нейчо Попов да постави пиесата „Аз бях той“ от Георги Марков. В нея директно се визира Първия. Това създава напрежение. Афишите са напечатани. Нейчо Попов получава инфаркт. Връща се от болницата и продължава. Накрая е решено пиесата да се изиграе пред само един зрител - министъра на култура. Това обаче се разчува. Мераклии да я видят чупят прозорците и препълват залата. Успехът е грандиозен. Никола Анастасов, който играе една от главните роли, разказваше, че след цялата шумотевица видял пред театъра Георги Марков. Възторжен, той го поздравявал за успеха: - Тази пиеса няма да се играе - отвърнал му авторът. - Ама как. Видя ли какъв успех... Марков не казал нищо повече. „Аз бях той“ е спряна веднага и никога не вижда бял свят, а още на другата сутрин писателят Георги Марков напуска България завинаги.

На Нейчо Попов се дължи появата и израстването на един от най-големите български драматурзи: Станислав Стратиев. Талантлив фейлетонист в „Стършел“, бъдещият класик нямал никакво желание да пише пиеси, както настоявал театралът. Докато писателят бягал, той буквално го преследвал, настоявал, молил му се. В резултат на това се ражда „Римска баня“, пиеса, която се играе до днес. Интересна е историята около постановката й в Сатирата: Мнозина са били тези, които желаели провала й. Извинявайте, но това е тревожно скучно, отсякла една дама на Художествения съвет. Тогава Нейчо, който е режисьор, вкарва триста студенти без пари. Преди премиерата.  Финалът е заглушен с гръм от ръкопляскания. Станаха на крака. Щяха да съборят театъра, спомня си Стоянка Мутафова.

Премиерата минава блестящо, но Тодор Живков не идва. Това е повод за нови атаки. Щом Първия не е дошъл, значи не я признава - такава е тогавашната логика. Нейчо е притеснен. Прекарал е два инфаркта. След една седмица Живков е сред публиката и всичко се оправя.  За спасителя си Нейчо Попов разказва в книгата на Муки актьорът, който най-добре пресъздаде на екрана образа на Яворов - бившият депутат Явор Милушев. Той на два пъти е изключван от ВИТИЗ за това, че се снима във филми, и то много. Тогава това е забранено. Нещо повече ректорът му казал, че елементи като него нямат място в театъра. Като научава това, Попов, побеснява, крещи, ругае: Ще съсипят момчето, казва.

В крайна сметка студентът е спасен, остава в академията и играе в още много пиеси, някои от които под режисурата на Нейчо Попов. Заради своята възпитаничка от ВИТИЗ Димитрина Тенева Нейчо Попов заминава за Бургас, за да постави „Домът на Бернанда Алба“. Той обожава родния си град и дори смята да си почине. Репетициите вървят нормално. В една от вечерите актрисата кани своя учител на вечеря и да гледат някакъв мач. Масата е сложена и всички са в очакване на скъпия гост, когато колежка от театъра звъни: Нейчо почина.  Големият актьор не успява да преживее третия инфаркт. След него идва краят. В продължение на три месеца след това Стоянка не е на този свят. Постепенно се съвзема, но никога повече дори и не помисля за друг мъж.

Източник:БИЛЦ

Научете повече

Мумията на Георги Димитров изнесена през таен тунел, мъкнали трупа му до... (СНИМКИ)

Мумията на Георги Димитров е изнесена през таен тунел от Мавзолея до Партийния дом, откъдето е била откарана с автомобил на Централните софийски гробища. Това става през юли 1990 година, малко след като правителството взема решение тялото на вожда да бъде погребано, пише "Телеграф".

Операцията по изваждането му от Мавзолея е проведена в пълна секретност, за да не се предизвика излишно внимание в този момент. По това време политическите страсти са силно нажежени, а жълтите павета са арена на ежедневни митинги на "сини" и "червени". Девет години след като мумията на вожда си тръгва от Мавзолея е взривена самата сграда. Отдолу обаче остават цели четири етажа тайни подземия, които бяха официално показани за пръв път миналия месец.

"Подземията са всъщност обширен бункер с различни функции, много от които нямат общо с експозицията на Мавзолея и неговия единствен експонат, обясни зам-кметът на София по културата Тодор Чобанов. Огромният лабиринт от коридори и помещение е можел да приюти целия висш държавен апарат в случай на екстремна ситуация. И досега вътре се съхранява запазена секретна апаратура от онова време, голяма климатична инсталация, както и телефонна централа. Има и цели обзаведени работни кабинети. От тях партийната върхушка е можела да продължи да управлява страната в екстремна ситуация. Един от предполагаемите сценарии за евакуиране на партийните лидери е включвал опит за покушение по време на манифестация. При такива мероприятия Тодор Живков и обкръжението му обикновено приветстват митингуващите именно от Мавзолея. Затова службите са имали план как при необходимост да ги вкарат в сградата и да ги скрият в подземията, разкриха непознати.

Самите подземия на Мавзолея пък са свързани чрез тайни тунели със сградата на Партийния дом и БНБ. Сега обаче тези коридори не са поддържани, твърдят от общината. Подобни тайни тунели свързват и други централни сгради в столицата. Местонахождението им обаче не се съобщава официално, а според слуховете дължината им е километрична. Един от тях е между Военния клуб и Народното събрание, разкриха запознати.

Друг тунел стига до сградата на Министерството на отбраната. Преди време е имало подземен коридор между Президентството и Министерския съвет. При строителството на метрото обаче той е бил разрушен. Самото метро също може да служи като бомбоубежище при въздушна атака.

Научете повече

Откриха загадъчно съоръжение на Марс. Според учените няма как да е създадено от природата (ВИДЕО)

В популярния уфологичен YouTube канал "Mars Anomalies and Beyond" се появи интригуващо видео, показващо поредната находка на виртуалните археолози на Марс. Изследователите разглеждали снимки от повърхността на Червената планета, направени от известния всъдеход "Кюриосити" и неочаквано забелязали сред обичайните за планетата марсиански камъни и скали загадъчна аномалия, подозрително приличаща на изкуствен обект.

Експертите със съжаление отбелязват, че по-рано учените на НАСА винаги са отбелязвали мащабите на своите снимки, благодарение на което е било лесно да се определят габаритите на този или онзи обект, докато сега американската космическа агенция се е отказала от тази практика. Конспиролозите предполагат, че това не е било направено просто така, а е с цел да се усложни работата на "космическите детективи" и други изследователи на Марс.

Така че какво се е отдало да открият уфолозите на Марс? В обективите на камерите на марсохода е попаднал странен цилиндър с кръгъл връх. Освен това той явно стои върху постамент. Авторите на находката са убедени, че природата не може да създаде толкова равен и симетричен обект,затова тук навярно са замесени представители на извънземна цивилизация. Възможно е да става дума за техен паметник или за съоръжение, изпълняващо някакви технически функции.

ВИДЕО:

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Абитуриенти от Кула на бала си с народни носии.„Нека сме българи“, апелираха те (СНИМКИ)

Абитуриентите от град Кула запазиха българщината и напълниха сърцата на всички българи като избраха народните носии пред дизайнерските костюми и рокли, съобщава ВИП Комюникейшън.

В един позабравен, но вековен град, 15 ученици от 12 клас на СУ „Васил Левски“, заедно с класния си ръководител Снежи Огнянова, дефилираха пред събралата се публика с традиционните носии за северозападния регион.Те не крещяха от прозорците на скъпи коли, броейки до 12, не избраха тоалет, струващ няколко хиляди лева, а се върнаха към традициите.

„Според нас няма смисъл да се харчат много пари за скъпи рокли и обувки, като просто можем да наблегнем на българското и да сме българи“,

споделиха абитуриентите, които направиха празника си незабравим с помощта на читалище „Просвета – 1882”, което 135 години съхранява
българските традиции и на невероятния танцов състав „Кулчене”, носител на десетки отличия и награди на национални фолклорни фестивали.

Източник:desant.net

Научете повече

История достойна за филмов сюжет.Как един пленен български офицер спаси знамето на своя полк

Тази история от 1918 г., чието начало не е никак славно, ни връща в годините на Първата световна война. Въпреки героичния отпор, даден от български войници, Солунският фронт е пробит при Добро поле, а това поставя края на участието на България в световния конфликт. Следва унизителното Солунско примирие, подписано на 29 септември 1918 между царството и Антантата. Победоносните български войски трябва да напуснат позициите, за които са проляли кръвта си, и вместо като победители да си тръгнат като победени. Примирието задължава страната ни да приеме едно тежко условие – да остави в плен 100 000 войници, намиращи се на запад от меридиана на Скопие. Една от войсковите части, попаднала в ръцете на противника, е 19-и пехотен Шуменски полк. Неговата численост е от 3500 воини, а командир е подполковник Марин Куцаров – герой на настоящия разказ. В следващите редове ще прочетете за неговия подвиг, сътворен с една-единствена цел – на всяка цена да бъде спасена светинята на полка – бойното знаме, а по този начин и честта на неговите воини.

Антантата изисква цялото въоръжение, включително и бойното знаме, да бъдат предадени. И докато за подполковник Куцаров лишаването от оръжията няма сантиментална стойност, то съхранявания лично от него символ на полка, не трябва да бъде предаван във вражески ръце. На 6 октомври 1918 г. подполковникът събира състава  19-и пехотен Шуменски полк и благодари на бойните си другари за подвизите, извършени от тях. Пред смълчаните им погледи, той заръчва на знаменосеца да му предаде знамето. Сетне споделя на подчинените си какво ще предприеме: „Аз реших знамето да бъде изгорено. Изгорено на тази огнена клада пред вас. Изгорено, но неопетнено…“ Със сълзи на очите, полковата светиня е предадена на командира. Той се приближава до кладата, коленичи и поставя знамето в буйния огън. Сетне войниците отдават почест за последен път на своя боен символ. На 8 октомври полкът преминава под френско командване, на гръцка територия. Тази история щеше да завърши трагично, ако няколко дни по-рано подполк. Куцаров не беше решил да направи нещо, за което никой не е подозирал.

На 5 октомври, ден преди строяването на частите и предаването на знамето, подполк. Куцаров остава сам в палатката си. Той сваля знамето от дръжката му, а на негово място увива парчета от стари дрехи, върху които поставя оригиналния калъф. Знамето пък старателно сгъва и поставя под хастара на куртката си. По-късно пък изработва скривалище в куфара си, където „за всеки случай“ скрива знамето. През следващите 9 месеца, докато е в плен, командирът е нащрек, винаги спи сам, не общува с други хора. Нито един негов съратник не подозира за конспирацията. Негова първостепенна задача е да запази бойното знаме невредимо. И успява! Знамето „преминава“ през военнопленническите лагери в Прилеп, гара Лерин, Суровичево и Малък Караборун, без никой да подозира за съществуването му. През май 1919 г. Куцаров се завръща в България. Пристига в Разград, където е мирновременният гарнизон на полка. Офицерите го очакват. Вместо да го посрещнат възторжено обаче, те не са очаровани от пристигането му. Един от тях заявява, че не желае в бъдеще подполк. Куцаров да бъде в редиците на частта. Причината за това е ясна – военните се чувстват омерзени от постъпката на другаря си, който според тях се е подиграл със символа им. Питат го дори защо не е решил да сложи край на живота си след този позор.

В този момент подполк. Куцаров безмълвно започва да разкопчава куртката си и след миг бойното знаме е поставено на едно от офицерските бюра. Настава невъобразима еуфория, разнесла се дори извън стените на щаба. Не след дълго, тълпи от хора се стичат, за да се срещнат с Куцаров и лично да му благодарят за извършения подвиг. Благодарността се превръща в празнично шествие из улиците. Пред общината героят държи слово пред събралото се множество, което го боготвори. Героизмът на подполк. Куцаров не остава подминат. Той е награден с орден „За храброст“, а през 1924 г. – и със специалния знак „За спасяване на знаме“. Куцаров продължава военната си кариера, като през 1928 г. вече е генерал-майор. Последните години от живота му сякаш са доказателство за израза „няма ненаказано добро“. След 1944 г. о.з. ген. Марин Куцаров е репресиран от комунистическата власт за това, че е бил царски офицер. Попада в затвора на 70-годишна възраст. Разболява се и е освободен предсрочно. Умира в родния си Шумен през 1949 г. Ако в наши дни спрете няколко случайни минувачи по улицата и ги запитате за факт от българската история, който ги прави горди, мнозина от тях ще ви отговарят, че Българската армия няма нито едно пленено бойно знаме. И действително, днес в експозицията на нито един музей по света не ще откриете трофейно българско знаме. Заслуга за това имат българските воини и техните неимоверни усилия. Сред тях е и Марин Куцаров – един забравен, но достоен герой, чиято история си струва да познаваме и разказваме.

Източник:bulmedia.net

Научете повече

Куршум в сърцето праща в гроба голямата любов на една от звездите в „Биг Брадър“!

Голямата любов на екзотичната участничка в „Биг брадър ол старс” не е нито един от двамата й съпрузи! С първия, с когото бракът й продължава цели 12 години – шведския благородник, имат дъщеря, която в момента учи в католически колеж в Холандия. С втория – холандски собственик на месокомбинати във Франция, Германия и Холандия, съюзът им просъществува едва 2 години. Очевидно причината за брачните й катастрофи се крие в това, че когато е на 25 години, среща перфектния мъж. Малцина знаят за него, защото, въпреки, че е много откровена, тя не обича да споменава за този специален за нея мъж и дори най-близките й не са запознати с неговото съществуване. Той е 12 години по-възрастен от нея, успешен индустриалец от Мексико и любовта им е както в романите – от пръв поглед.

Мариела е на посещение при семейството си в Куба, когато в бара на хотела среща мексиканския красавец. Той тъкмо се е разделил със съпруга си, пред развод е и е дошъл, както хиляди други свои събратя до Хавана, да разпусне за седмица. Плановете му обаче се променят, когато среща пламенната фурия. Тя му поръчва питие и на въпроса му какво ще прави по-късно, отговаря „каквото и ти, след като намерих перфектния за мен мъж, не смятам да го изпускам“. След завръщането си в Мексико баровецът купува жилище на нейно име в един от най-елегантните квартали на Мексико сити и заживява заедно с Мариела, докато разводът му се финализира.

За съжаление идилията им не продължава дълго, защото след няколко месеца приятел от Чикаго пристига до Акапулко с частния си джет и кани кубинската чаровница да заформят луд купон из нощните клубове на курорта. Тя не чака втора покана и това отключва традиционната мачовска ревност на мексиканския й годеник. Когато се прибира, заварва латино пистолерото подивял от безсилие, събира си багажа и заминава за седмица при семейството си в Куба, докато на мексиканеца му се охладят страстите. Той не може да преглътне непокорството на вироглавата готвачка и връзката им приключва.

Поне официално. Въпреки всичко не успяват да стоят дълго време разделени и отново започват да се виждат по няколко пъти годишно. След четири години разбират, че те са един за друг, че са предопределени от съдбата. Вече доста поумняла и поукротена Мариела разбира, че няма смисъл повече да се самозалъгва и приема за втори път предложението му да се омъжи за него, като този път наистина го мисли на сериозно. Правят планове да започнат отначало, да заминат за Канада. Той започва да организира да разпродаде всичко в Мексико, когато на пътя им се изпречва злата орисница. Нелеп инцидент, като един от многото, които се случват всеки ден в Мексико и влизат в ежедневната черна хроника. Толкова банално – обир и няколко изстрела в сърцето.

Може би това е причината, поради която Мариела избягва да говори за голямата си любов. Може би това е причината, поради която продължава да я търси в лицето на силни мъже. В Швеция не признават юридическото й образование Въпреки че широката публика познава звездата от „Биг брадър“ главно с кулинарните й изяви, готвенето за Мариела Нордел е само хоби. Винаги е признавала, че няма амбиции в тази област. Самата тя е била 1 година съдържателка на ресторант и според думите й, това е огромен стрес, липса на свободно време и не е нещо, с което би желала да се занимава. В средата на 90-те Мариела записва „Право” в Софийския университет, но след като се мести в Швеция, нашето юридическо образование не й е признато. Скандинавците са много прагматично ориентирани и там никой не учи нещо, защото така искат майка му и баща му или защото е модерно…

Преди да се вземе решение за бъдещето, всеки млад човек провежда дълги събеседвания с професионален консултант, психолог, „ловци на таланти“. Те предлагат на Мариела, вместо да държи отново всички юридически изпити, да опита с нещо ново – ПР. Тогава ПР тепърва е навлизал в професионалния живот, а не, както сега – всеки втори се има за такъв… Мариела приема предизвикателството, но открива, че има липси в знанията си и й липсват познания по икономика, финанси, за това решава първо да следва „Маркетинг“. Тя е едната от 14 дипломирали се, като взима 2 години за 1. Съпругът й е бил много против жена му да прави кариера, но нашенката успява да се наложи и обещава, че и ПР ще взима 2 за 1 години. И резултатите не закъсняват.

Фирмата, която регистрира в Швеция, става първата, която подписва договор с шведските военни. В продължение на 30 години кралството разработва за 500 милиона секретна технология, която позволява бойните корвети да станат неоткриваеми на радарите и сателитите. Чудодейният материал се нарича „Композит“, производството и „рецептата“ му се пазят в строга тайна, която дори и американците не успяват да разгадаят. Фирмата на Мариела успява да убеди военните, че е време този материал да започне да радва обикновените хора – притежава изключителна издръжливост, не остарява, не се поддава на разрушение и намалява енергийните сметки със 70%.

Източник: БЛИЦ

Научете повече