8:33
Първият морски курорт у нас е Варна, но отначало не става дума за къпане и слънчев тен, а само за морския въздух - лечебен при сърдечни заболявания, астма, анемия... Заслуга за интереса към морската вода у нас има д-р Анастасия Головина, която още през 1897 г. публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. В по-късни години тя дори дарява средства за създаването на плаж за бедни и болни варненски деца.
Варна се осъзнава като курорт едва през 1909 г., когато в града пристигат неочаквано около 200 французи,
организирани курортисти. (Как е името на първия туроператор, пресата не съобщава.) Те идват не само заради свежия морски въздух, но и заради уникалната гледка на Дикилиташ („Вкаменената гора”), както и заради Девненските карстови извори.
С времето интересът към „морските бани” нараства. Все повече лекари препоръчват на пациентите си къпане или поне обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построяват “женска баня” и “мъжка баня” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси е изградена платформа, а върху нея - сковани дъсчени кабинки. Къпането ставало само в басейна, ограден от релсите. С други думи – ако чак толкова искаш да се разгологъзиш за здраве под откритото небе – няма да е на пясъчната ивица, та всички да те видят, а навътре в морето, на скрито... Малцина знаели да плуват, дори моряците не считали това за задължително като умение.
В началото на пътечката към женската баня се разхождал стражар. Униформата и пушката му трябвало да възпират мъжете, петимни да се облажат с гледката на разголена женска плът. Всъщност не става дума за никакво разголване, поне на първо време.
Историята на банския костюм по нашенско (отначало само за баня, а не за плаж!) не е кой знае колко богата, но така е било навсякъде. Такъв тоалет не е съществувал някога и в най-богатия женски гардероб. Древните гърци – но само ако имат съвършени тела – се къпели голи, римляните използвали къси туники, а
през Средновековието всички се потапяли с риза дори в собствената си вана
Богаташите през 19 век, които дръзвали да се къпят в реки, езера, а и в морето, влизали вътре облечени с няколко ката дрехи – бельо, дълги чорапи, платнени пантофки, широка дреха като халат и даже шапчица на главата. Тъй като халатът плуввал над водата, измислили в подгъва да се зашиват метални тежести – много опасно изобретение.
Първите облекла, предназначени за къпане на открито, били мъжки, естествено, нещо като гащеризон от плътно трико, обикновено на райе.
По-интересна е историята на женския бански костюм. Той отначало включва и трико, и туника или нещо като къса рокличка. За този костюм Димо Казасов разказва: “Той покриваше абсолютно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити”. Чак след Първата световна война плувните женски костюми станали по-смели като кройка и материя. Пак Казасов: “Примерът, който няколко горди и смели софиянки дадоха, като излязоха да се къпят в открито море в опънато по тялото им майо (прилепнало по тялото трико с крачоли – бел. на авт.), бе посрещнат с упреци и негодувание от всички страни… Радостта, която освободеното тяло изпитваше от ласките на слънчевите лъчи и на морския зефир, се наричаше отвратително, срамно и развращаващо доволствие”. Тези софиянки обаче са само последователки на прочутата Анет Келерман, австралийска актриса и спортистка, която първа в света през 1907 г. се появила с трико по тялото, без всякакви туники, роклички и полички. Веднага я арестували, разбира се. По-късно
Анет Келерман е и първата, която показала голо дупе на киноекран
В. „Варненска поща” през 1920 г. съобщава с тревога: „мнозина чужденци, мъже и жени, се къпят вече в района на баните заедно и съвършено голи. Нека тези гости знаят, че благонравието не търпи това и че те като гости трябва да държат сметка за нашите нрави”. Чужденците със сигурност не са били дибидюс голи, но българската мярка за голота явно е била надхвърлена в случая.
На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна общинска комисия. Няколко години по-късно този акт се потвърждава и от царски указ. През 1925 г. започва строителството на модерни морски бани – централните. Три години по-късно са построени още едни – северните, които имат водна пързалка. След построяването и на минерална баня притокът на курортисти бързо нараства. От 12 хиляди в годината на откриването, две години по-късно те са 40 хиляди.
И докато мъжкият бански костюм продължава да е все така скучновато банален, женският претърпява какви ли не метаморфози – с панталонки отдолу, без панталонки, с ръкавчета, без ръкавчета, с къдри, панделки, с подплънки и без... Ама защо е цялата тази хубост, като мъжкият и женският плаж във Варна стоят все още далече един от друг: на север са мъжете, на юг – жените. Постепенно и естествено те се приближават, разделени от опънато въже, а по-късно и от ограда. За униформения охранител на морала и приличието построили нещо като мостче над пясъка, върху което човекът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите.
Спасители? Никой не е чувал за такива екстри. Първият морски спасител, естествено, е варненка - Христина Хранова
Акушерка по професия и запалена състезателка по плуване, тя, вече 50-годишна, се състезавала успешно с опитни млади плувци. През 1927 г., на 17 юни, помощник-кмет на Варна се оказал заобиколен на мъжкия плаж от чужденци, които яростно протестират, че съпругите им са далеч от вниманието и грижата им. Те настояват част от плажната ивица да бъде обособена за смесен плаж, както е навсякъде в модерните западноевропейски курорти. Нещо повече – роптаещите гости на Варна предупредили „началника”, че ако тук не се открие смесен плаж, те ще се прехвърлят в румънския курорт Кюстенджа, като предупредят и близките си да не идват тук... Помощник-кметът се поколебал, но в крайна сметка отстъпил и... още същия ден Варна се сдобила със смесен плаж.
Събитието предизвикало бурни протести, спорове, обвинения и заплахи в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и бащи питали гневно как сега ще пускат без страх съпругите си и дъщерите си на курорт?
Близо 1500 варненки, организирани от свещеник, се изказали в пресата против смесените плажове
с твърдението, че те сеят поквара и предлагат срамни съблазни. Група спортистки веднага им опонирали с думите: „като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и уважаваме техните възгледи, ние апелираме към спортистките от цяла България да протестират против тази пречка за физическото ни развитие...” (кулата за скокове била в мъжката територия!). Софиянки от квартал „Три кладенци” ги подкрепили, но... градската управа си направила оглушки. В края на лятото споровете стихнали, а и нали „женският” плаж бил запазен, какво толкова. Варна се разраствала, жителите й станали 60 хиляди. Морската градина будела възхищение, появили се модерни хотели, търговците се радвали на бързи и лесни печалби. На плажовете сложили люлки, появили се лодки за разходка. А банските станали неотменна част от летния гардероб. Вестник разказва как столична дама, решена да се самоубие, избрала за целта да се хвърли в една от столичните реки. За целта хукнала да си купи от магазина на Я. Бакърджиев “costum du mer”. Костюмът за къпане обаче не й харесал и тя отложила давенето за другия сезон.
Източник:retro.bg
