Актрисата Клод Жансак, снимала се във филмите на Луи дьо Фюнес, почина в съня си на 89 години, съобщиха АФП и ТАСС.

Жансак се е снимала в повече от 100 филма. В десет от тях играе екранната съпруга на героя на Луи дьо Фюнес, като „Голямата ваканция“, „Полицаят се жени“, „Замразеният“, „Оскар“.След смъртта на големия актьор през 1983 г., известно време не получава предложения за роли, но успява да се завърне на театрална сцена. Клод Жансак продължава да се снима до края на живота си в сериали.

Източник: БТА

Американската актриса Кари Фишър, легендарната принцеса Лея от сагата "Междузвездни войни" почина на 60 г. Това съобщи семейството й в изявление, пише сп. "Пийпъл".  60-годишната актриса претърпя сърдечна криза в петък по време на 11-часовия полет от Лондон за Лос Анджелис. Тя настъпила петнадесетина минути преди приземяването в Ел Ей. Актрисата стана известна след ролята си в оригиналната трилогия "Междузвездни войни" през 1977 година. Тя участва и в последното продължение от поредицата "Силата се пробужда". Нейна роля бе предвидена и в планирания следващ епизод на сагата. Фишър е дъщеря на актрисата Деби Рейнолдс и певеца Еди Фишър - някога много известни в Холивуд.






На 5 март 1960 г. започва излъчването на една от най-обичаните от малки и не толкова малки на БНТ "Лека нощ, деца!" или по-известна като „Сънчо“. Тя се излъчва всеки ден точно в 19:45. През 2003 г. рубриката е свалена от екран, но година по-късно се завръща. В "Лека нощ, деца!" се разказват приказки за Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя-човек, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други български и чуждестранни приказни герои. Най-известият и обичан от малчуганите чуждестранен сериал е "Банани с пижами". Създателите на основната песничка „Аз съм Сънчо“ към предаването са Петър Ступел (музика) и Димитър Николов Спасов (текст).









Снимки предоставени от Даниел Георгиев

"Сутринта на 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София."

Вижте документални кадри на Бургас ,заснети през далечната 1974 година във филма на Елена Владова –„Провинциалисти”. Лентата е запечатала култови за бургазлии места, като „Безистена”,старата лимонададжийница , площада пред Общината,построяването на хотел „България” и много други.

Коледуването е известно по всички български селища, само че на едни места коледуват възрастни момци, че дори и женени мъже, а на други – само малките деца. Навсякъде обаче коледуването се извършва само от мъже. Има и още една особеност – възрастните коледари са характерни повече за източните български краища, а малките – за западните.
Възрастните коледари обикновено ходят по групи, наричани на някои места “чети”, на други – “куди”, като групите са с определен брой коледари – 5, 6, 7 или повече. За всяко село числото на коледарите е точно определено. Пременени, тези левенти или мъже коледари, наметнати с ямурлуци, ходят нощем или рано сутрин по цялото село от къща на къща и пеят коледарски песни.Коледарските песни са с различна тематика: за различни възрасти, за мъже, за жени, за женени или неженени, за земеделци, търговци или за различни занаяти и др. На коледари не бива да не се отвори, счита се за грях и срамота, този който не ги пусне в къщата си. С влизането си те изпяват песен на най-стария домакин, след това пеят на всеки от присъстващите в къщата. Песните са венчални пожелания и благословии, възпяваният е
окачествяван като богат и пребогат, като млад и силен, левент и даровит, често пъти с царски и божествени качества. Изпели песните, коледарите получават като дар по един кравай, нарочно омесен за тях, получават още и сланина или кървавица, пари и си отиват “по живо и здраво”. На отиване по някои места изричат дълги и предълги коледарски благословии, пълни с духовити сравнения.
Коледарската група се води обикновено от “кудабашия” или както по старому са казвали “станеник”.
На някои места коледарите са облечени в карнавални костюми: в тях има роли на младоженец, булка, трохобер, запевач и др.Този тържествен, мил и пълен със значение обичай на други места се изпълнява от малки деца. Те също ходят от къща на къща с тояжки “коледарки”, които в някои краища са богато украсени. Като влязат в къщата, в някои средногорски села питат: “Славите ли Бога?” – “Славиме”, отговарят, и затропват с коледарките и повтарят: “Славете Бога! Славете Бога!”. Най-често обаче повтарят: “Коледа, бабо колаче! Коледа Бабо, колаче!” или както е в кукушките села: “Коленде – меленде сурова година. Цинци, кака, дай м’една колака!”.
Коледуванията в една или друга форма са известни на всички източноправославни християни, особено на българите, румънците и украинците. И тия обичаи имат в основата си твърде стари новогодишни постъпки от рода на полазването, което по-късно се  свързва най-вече с Игнажден. Големият празник на Рождество Христово е станал причина да се развие този обичай в тържествено драматично обхождане на селото.
Коледарски приветствия и пожелания

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив