23:54
Аз вече съм пияна.-Не,дарлинг. Ти си трезва като малко,пухкаво пингвинче.
23:54
Admin
ЛЮБОПИТНО
No comments
Аз вече съм пияна.-Не,дарлинг. Ти си трезва като малко,пухкаво пингвинче.
- 9:26
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Mрез 1974 г. Джина Лолобриджида е командирована от италианската телевизия “Рай Уно” в Куба, за да направи интервмю с Фидел Кастро, както и филмов портрет за него. Актрисата е на 47 години и все така хубава. Да припомним, че през 1995 г. тя е обявена за най-красивата жена в света, а италианците я наричат национално съкровище. Вече е изиграла култовите си роли във “Фанфан лалето” (1952) и “Парижката света Богородица” (1956), снимала се е още в десетки филми и киното сякаш и е поомръзнало. А и напират млади красавици и нови кандидати за звездна слава. Лолобриджида търси предизвикателства в други области на изкуството - най-вече в архитектурата, фотографията и журналистиката. Нейни скулптури притежават най-престижните музеи в Москва, Париж, Севиля и др., а фотографиите й са показвани във Венеция, Ню Йорк, Токио... От революцията в Куба са минали 15 години, но нейният водач Фидел Кастро продължава да е един от най-популярните ръководители в света. Харизматичен, красноречив и неустоим за жените. Строго охраняван и трудно достъпен заради несекващите опити за убийство и атентати срещу него. Но пред красивата италианка няма прегради. Тя престоява на Острова на свободата 12 дни. Заснема филма и разговорите и се връща в Рим. Но държавната телевизия “Рай Уно” не ги излъчва. Нещо повече - по странен начин и при неустановени обстоятелства лентата със заснетия материал изчезва. И никога не е намерена, твърди унгарският драматург Жолт Пожгай. Тази интересна история “лежи” в основата на неговата пиеса “Джина и Фидел”, която той сам режисира в Сатиричния театър. Раждането на пиесата става по също така доста любопитен начин. През 1994 г. Пожгай ръководи издателство в Будапеща. На един панаир на книгата вижда албум с фотографии, направени от Джина Лолобриджида и решава да го издаде и на унгарски. Свързва се по телефона с актрисата фотографка и тя дава разрешение за издаването на албума. Телефонната им връзка продължава. “Често ми се случваше да си седя вкъщи по пижама и да водя дълги разговори с Джина. А в семейството ми не можеха да повярват, че това наистина се случва”, разказа Жолт Пожгай. Той и художникът на издателството отиват в Италия, за да се срещнат с Лолобриджида. Пътуват с жените си, защото и те искат да видят на живо легендата на италианското кино. Планират да останат там 3 дни, но за радост на съпругите, стоят цяла седмица. От дългите разговори разбират, колко важни за актрисата са изобразителното изкуство и скулптурата. Градината й е пълна с големи бронзови статуи. Показва им и специална стая, която нарича “стая за молитви”. Тя е абсолютно празна, няма никакви мебели, а само една свещ в средата й. Но стените са покрити с авторски снимки на Лолобриджида. На тях са много известни личности в киното и други области, с които тя е работила. А те са много и са наистина величини - от Жерар Филип до Мерилин Монро. Когато й гостуват унгарците, Лолобриджида е вече на 67 години, но още е красива жена с особено излъчване. И много непосредствена. Признава, че не обича театъра, което за драматурга Пожгай звучи стряскащо. Но двамата бързо се сприятеляват... Когато се връщат в Будапеща, книгоиздателството вече е с нов изпълнителен директор, който не иска да издаде албума на Джина Лолобриджида. Пожгай казва, че причината за това била политическа, а италианката така и не разбира цялата истина, защо книгата й не вижда бял свят в Унгария. Чувството за вина у Жолт Пожгай провокира идеята да напише пиеса за двамата и онези 12 дни, които прекарват заедно . За тази среща Джина му разказва, докато й гостуват, и той е впечатлен от добрите спомени, които тя пази от срещите и разговорите с команданте Фидел. Конкретният подтик да напише пиесата е едно признание на Фидел Кастро. Преди няколко години остаряващият лидер на Куба казва в едно от редките си интервюта, че срещата му с Джина Лолобриджида била много определяща в живота му. Според автора всеки човек има такива срещи - кратки, но споменът за които се носи цял живот. Това е пиеса за срещата на двама души, оставила завинаги следа във всеки от тях. “Ясно беше, че не става дума за любовна връзка, нито за сексуална - казва Жолт Пожгай. - Тогава там се срещат два много различни свята. Тя, свикнала на луксозен живот в родната Италия, изведнъж се оказва в непознат за нея свят. И той, ръководител на една държава, в която революцията може още да се усети по улиците. Хората там всеки ден трябва да се борят. Но тя много харесала Фидел като личност. И обратното...” “Говори се, че Фидел е бил неустоим за жените”, леко провокирам унгареца. Той казва, че знае за “някаква българска танцьорка”, за която се говори, че “имала нещо” с Кастро. Допълвам, че се говори същото и за наша естрадна певица, но Жолт явно не иска да коментира “жълтини”, и разказва, че личният живот на Фидел е много трагичен. Знае се, че е имал връзки с много жени, но не успява да изгради истинска качествена семейна връзка с никоя от тях. Знае се и че има много деца, но няма възможността да възпита нито едно от тях, а пък има голямо желание за това. Знае се, че Джина Лолобриджида има съпруг и син, но много рядко виждала сина си. Италианката се омъжва за лекаря от сръбски произход Мирко Скофич и му ражда син, кръстен също Мирко. Развеждат се след 22 години брак. Всичко това го има и в пиесата на Пожгай. Но голямата част в нея е плод на творческото въображение на автора. Например, че Кастро предлага на Лолобриджида да стане министър на културата на Куба. Това му хрумва, защото, когато се среща и разговаря с Джина, министър на културата на Гърция за втори път е актрисата Мелина Меркури. Пиесата е структурирана в 15 срещи между Джина и Фидел Политическият лидер и филмовата звезда постепенно изграждат доверие помежду си. В същото време свалят маските си и постепенно променят представите за себе си и за другия. Пожгай репетира на камерна сцена “Методи Андонов” на Сатиричния театър. В ролята на Джина Лолобриджида е Нона Йотова. Сега тя е на годините на кинозвездата, когато тя се среща с Кастро в Куба. Като малка Нона иска да прилича точно на Джина Лолобриджида, докато мери перуките на майка си. И до днес Йотова се възхищава на италианската киноикона и дори смята, че нейния талант не е бил достатъчно оценен, както на вечната й съперница на екрана София Лорен. В образа на Кастро е актьорът Кирил Ефремов, познат на зрителите най-вече от серила “Под прикритие” и някогашното тв предаване на Влади Въргала “Шаш”. Жолт Пожгай е драматург, театрален и филмов режисьор. Роден е през 1960 г. в Печ, Унгария. Премиерата на първата му пиеса “Хорацио” е през 1988 г. Автор е на 57 творби - трагедии, комедии, фарсове, приказни пиеси и пиеси с музика, поставяни в 87 театъра в Унгари и по света. От 1 февруари 2012 г. Пожгай е артистичен директор на New Theatre, един от най-големите театри в Унгария. Премиерата на пиесата “Джина и Фидел” в Сатиричния театър е на 5 април, понеделник. P. S. В четвъртък нашата кореспондентка в Рим Виолина Христова успява да се свърже по телефона с Джина Лолобриджида. Актрисата, която е на 89 години, се оплаква, че не е добре с главата и вече не помни някои неща. Казва, че от “Рай Уно” никога не са имали правата върху филма за Кастро, затова и не е излъчен. Този филм е при нея и тя се опитва да го продаде на някоя световна компании.
Източник:24chasa.bg
- 22:49
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
По-голяма част от жителите живееха тук и целогодишно се трудеха в селското стопанство. Една част от хората бяха на гурбет из страната. Работеха като миньори, бозаджии, млекари и други занаяти. Тукашните земеделски стопани с неимоверен труд обработваха с животинска тяга и ръчно не особено плодородната земя. Косенето на ливадите се извършваше ръчно. В Правец традиционно се отглеждаха прасета за продажба. Отглеждаше се и копринена буба. Подготвени жени точеха свила от тях. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – така наречения мед от тръст. Захарта по това време беше крайно дефицитна. Най-тежко беше положението на жените. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и отглеждане на децата. Младите майки, след като свършеха сутрин домашната работа, вземаха торбичката с оскъдната храна, задяваха детето с цедилото, вземаха люлилата и отиваха на нивата.
Електричество в Правец имаше от 1943 г., но държавни предприятия нямаше. Частни занаятчии имаше от всички професии. Общинското ръководство се състоеше от кмет, секретар-бирник и пъдар, който с барабан известяваше новините и разпоредбите на властта.
След 9 септември 1944 г., по време на Втората световна война, на фронта имаше и много правчани. Тогава жителите на селото, най-вече жените, приготвяха дрехи и други необходими неща и ги изпращаха на фронта за войниците. След войната и държавата, и в Правец положението беше тежко. Нямаше храна, облекло и други стоки от първа необходимост. Хората, и особено младите, организирани в бригади, се включиха с ентусиазъм във възстановяването на страната. Бяха одържавени основните производствени средства. Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. Правец имаше късмет, че тук бе роден Тодор Живков, който оглави държавата през 1956 година. Главно под негово ръководство и в държавата, и в Правец в продължение на 45 години се извърши огромно строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец. Извърши се и културна революция. Правец стана град и е това, което виждаме сега.
Христо ХРИСТОВ-Референта, Правец :nabore.bg
- 15:09
- Admin
- Ваканции Лагери, СТАТИИ
- No comments
Автори:Росен Бакърджиев и Тихомир Тенев
КАК БИХМЕ ЧЕРКОВНАТА КАМБАНА В 12 ПРЕЗ НОЩТА >>>
Абонамент за:
Публикации (Atom)
