Ако пътувате за град Монтана, сред първите неща, които ще забележите при влизането в града е внушителният скелет на така наречения „хирургически блок“. Неговото изграждане започва през далечната 1984 г. по инициатива на бившето Министерство на народното здраве и с благословията на местната власт. Идеята е била върху 4 хиляди квадратни метра застроена и 36 000 квадрата разгъната площ да бъде изградена най-голямата хирургическа болница в България. Тя е трябвало да събере хирургическите сектори на всички болнични отделения в една сграда, да разшири приема на пациенти от цяла Северозападна България и да се превърне в база на плевенския медицински университет за обучение на студенти. Било е замислено модерно обзавеждане и медицинско оборудване. Пациентите е трябвало да са сами в стаи – общо 300, всякакви удобства са били предвиждани и за лекарите. Смятало се е още в нея да работят специалисти не само от страната, но и от чужбина. И до ден днешен обаче не става ясно на кого и защо му е хрумнала гръмката идея, да превръща някогашен Михайловград в хирургически център на Балканите.Проектът на Хирургическия блок е предвиждал строителството на пет конструктивно самостоятелни тела. Всяко тяло с по десет етажа и
сутерен. За целта се наложило да бъдат изселени хората от цял квартал с 16 къщи. Закрити са местната кебапчийница и кръчма. Някои от жителите му остават да живеят във вече незаконните си домове с години, а чак в края на 1990-те получават обещаните им жилища в дълго строената кооперация на една близка улица. Основните строители на хирургическия блок били затворници , които работили до късно нощем. Още със започването на строежа мястото се напълнило с нездрави елементи. Развила се престъпност, а от дворовете на жителите на квартала започнало да се краде. Мъжете се самоорганизирали на групи за нощна стража. Накрая се предали и започнали да се изселват кой накъдето може.През 80-те години строителството вървяло мудно и с прекъсвания, докато в началото на 90-те съвсем не замряло. През 1992-а строителството е спряно на етап завършени пет самостоятелни тела на 8 и 10 етажа от тухла и бетон. Поставена е последната плоча и е направена хидроизолация.  Оттогава сградата е пустееща, като от време на време се използва за учения на Гражданска защита.
Интересна подробност е, че още със започването на строежа е било закупено и пълно медицинско оборудване за милиони левове. Когато финансирането спира и проектът се проваля, разпродават оборудването на килограм.Днес, 23 години след замразяването на строежа на входа на бившия Михайловград се извисява комплекс от пет многоетажни сгради със стаи без прозорци, в които понякога живеят бездомници, но по-често – глутници кучета. Местните го наричат „паметник на глупостта“ – хем мегаломански замислен проект, хем решение на парче, хем немотивирана от каквото и да било идея.От време на време възникват най-различни идеи за бъдещото предназначение на гигантската постройка от тухли и много бетон. Периодично хората предлагат да бъде съборен. Надяват се, че на негово място ще се построи фабрика, мол или нещо подобно. През миналата година общината реши да я
продаде за 600 000 лева, но купувачи така и не се намериха. Преди няколко месеца отново се зашумя за бъдещето на сградата по повод разработката на младия монтански архитект Павел Цочев, с която спечели награда на национален конкурс за млади архитекти. Неговият проект предвижда превръщане на изоставената сграда в медицински колеж. Дали обаче ще се намерят средства за неговото изпълнение остава да види.

Източник:www.socbg.com



Шипка,1961 г




Знаете ли откъде идва прякорът „гларус” на морските свалячи от годините на социализма у нас...?
Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на Златни пясъци, истинските свалячи са били общите работници в курорта.
„По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел “Гларус”. Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964 г. милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. “Народно дело” написа, че в “Гларус” изловили “гларуси”. И така се роди новото име на свалячите на плажа”, разказва Божо.
В спомените му най-атрактивни остават чехкините и немкините. За рускините казва, че били най-непристъпни, понеже ходели по групи, а най-ниско ниво в рейтинга му от онези години са полякините, само будалите се били занимавали с тях, но иначе били добри търговци на парфюмчета “Бич може”, “Пани Валевска” и кремове „Нивеа” – изключително дефицитни продукти по времето на соца.





Гларусът е легендарен персонаж, от когото е тръгнал митът за българското гостоприемство.
Той е живата реклама на черноморските ни курорти, мил спомен за хиляди чужденки на и над средна възраст от времената, когато All inclusive означаваше просто „всичко вътре”. Добре сложен, добре изпечен (но и пьекан), с прилепнали (по възможност вносни) бански и с екзистенц-минимум от свалячески реплики на няколко езика, той самоотвержено защитава честта на родината с надеждата някоя Ингрид да си падне дотолкова, че да го ожени за себе си и да го отведе далече, далече. Зимната му разновидност е ски-учителят.
Развитие на типажа: Откак мъжете вече могат да излизат в чужбина не само по полов път, ятото на гларусите пооредя. Останаха предимно аматьорите, които си въобразяват, че като заговорят българка на немски, й правят комплимент. Някои неща като силен тен, мек говор и перчене по плажа са си почти същите, но гларусите вече не са онези калени и минали през всичко воини. Чехкините вече си бръснат краката, все пак.

Васил Гендов в "Любовта е лудост" и "Българан е галант"
За начало на кинематографията в България се счита заснемането и излъчването на филма на Васил Гендов "Българан е галант" (1915).Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана
Българан. Докато се разхожда по софийските улици, нашият герой среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Дамата иска да даде урок на смелия си ухажор и го кани да я придружи по магазините. Лъже го, че си е забравила парите и го моли за заем. Българан е готов да помогне без да се дърпа.

Приключила с покупките, дамата на сърцето на Българан решава да отидат на ресторант, като избира възможно най-скъпия и за негова сметка поръчва закуски и напитки. След гощавката натоварва кавалера си с пакетите и тръгват към дома й. По пътя срещат съпруга й. Тя го моли да си хванат файтон и да освободят "носача". За благодарност наш Българан получава само една монетка.
















Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив