Велинград,60-те

Научете повече

Созопол.Фото-разходка в 13 снимки от 80-те

Научете повече

Пюретата от нашето детство

Научете повече

Хасково-Кафе-Сладкарница "Клокотница",80-те

Научете повече

Спомен за големият актьор Георги Георгиев-Гец

На 4 октомври големият актьор Георги Георгиев-Гец би навършил 89  години възраст, която, уви, стигнаха малцина от родните звезди. Отиде си броени дни преди да празнува 70-годишен юбилей. След 5 месеца на легло, три от които в кома.Отиде си след мъчителни страдания на 9 април 1996 г. в Стара Загора, след пет месеца прекарани на легло, първите три от които в кома, на 2 септември 1996 г. в столичната болница „Царица Йоана”. До него, в последните му мигове, бдяха жена му Цена и по-големият му син – кинорежисьорът Иван Георгиев, който също почина неотдавна. Той изиграва в киното неповторими образи във филми като: “А бяхме млади”, “Осмият”, “Зарево над Драва”, “Селянинът с колелото”, “Матриархат” и други. Една от най-ярките му филмови роли е Йордан в “Селянинът с колелото”, за която бе отличен с награда от филмовите фестивали във Варна и Москва.

Роден в еленското село Разпоповци, сега квартал на гр. Елена, Георги Георгиев от дете заживява с неповторимата атмосфера на местното читалище и на ентусиастите-самодейци и съвсем логично след завършване на еленската гимназия заминава за София. Кандидатства във ВИТИЗ през 1947 г. Приет е едва на третия път, като междувременно работи като журналист. Единствен от випуска си става знаменит и признат творец, чийто път задължително се анализира във всяка меродавна специализирана енциклопедия. Учи в института от 1949 до 1954 г., след което попада в трупата на първия ни по престиж театър – днешният НТ „Иван Вазов”, на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1992 г.
Гец е от поколението актьори от ранга и мащаба на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Гинка Станчева, Емилия Радева… Той се утвърждава в благородна конкуренция в най-добрия ни театър сред най-изявените му творци, а чрез характерната си мъжествена и благородна осанка, естествено и непринудено излъчване и огромен талант и трудолюбие, става една от най-влиятелните фигури в следдеветосептемврийското ни кино и тв, един от най-често сниманите български актьори, работили под ръководството на най-изявените ни постановчици.
Водеща в цялата кариера на Гец е героичната тема, борбата на пресъздадените от него протагонисти в миналото и настоящето за справедливост, хуманизъм и по-добър живот.  Любимецът на народа изпита ударите на догматичната ни критика и както бе нарочен за един от специалните за бившия режим, изживя горчивината от забраната на някои от най-съкровените и ярки творби, в които е участвал с присъщата си амбиция и всеотдайност като забранената пиеса „Прокурорът”.Любимецът от екрана е преживял много премеждия по време на снимки.Цяло чудо било оцеляването на Гец в една от сериите на „На всеки километър”, където той играе спасил се от удавяне въстаник от 1923 г. В сцената трябвало да се потопи в р. Дунав един шлеп с въстаници и само Гец успява да скочи във водите. Денят бил доста студен и актьорът, облечен с дебели шаечни дрехи, трябва да плува в ледения Дунав. „Гец, скачаш от шлепа, плуваш, колкото имаш сили, и когато се умориш, се обръщаш по гръб. Тогава ще мине моторницата да те прибере”, наредил режисьорът. започват снимките. Камерите работят. Гец  скача от шлепа. Плува до изнемога и по едно време се обръща по гръб. Но за негов ужас чува: „Гец, стой така, моторницата не може да запали.” В същото време течението на реката го отнася вече страшно далеч. Дрехите му подгизват и започват да го влачат надолу, а в главата му звучи: „Повече от 30 метра няма.

Слух, че Гец шамаросал Татовия син Владко Живков, се разправяше на ухо малко преди десети. Оказа се измислица, но хората неслучайно “присъдиха” героичната постъпка на любимеца си. Това е част от митологията около актьора, който никога не би посегнал да бие и най-големия си враг. Обичайното му обръщение “миличко” и “душичке”  към всякакви непознати в устата му излизаше нито като покровителствено, нито като фамилиарничене.  А сърдечно и великодушно. “Имаше детска душа – казва синът му Иван – напълно беззащитен пред  лъжата и подлостта на хората.”
Харесал си като студент мисъл на Тургенев: “Ние не сме глезени деца на съдбата, а труженици, труженици.” И обичаше да я повтаря в интервюта. Са­мият той не беше глезено, а любимо дете на съдбата.

Източник: СВОБОДНО СЛОВО,www.bgnow.eu

Научете повече

Сладък спомен от нашето детсво

Научете повече

Газираните напитки от нашето детство

Безалкохолната промишленост у нас се заражда през 1951 г. Тръгва се с цеховете за бутилиране на минерална вода в столичния квартал Горна баня, в селата Михалково, Наречен и Меричлери, както и в градовете Хисар и Брезник. За десетилетие се изграждат нови цехове, създава се и ДСП "Български минерални води". През 1965 г. то се влива в ДСП "Тексим" заедно с цеха за производство на напитката балкантоник и газирана минерална вода в Балчик. В Горна баня и Хисар започват да правят лимонада с минерална вода.

Техниката за бутилиране е елементарна. Лимонада, етър и сайдер се приготвят в малки работилнички с ръчно-крачни машини. 1965 г. е разделна за родната безалкохолна промишленост. ДСП "Тексим" сключва договор за производство на кока-кола. Контурните бутилки се доставят от Алжир, а капачките - от Италия. Това предприятие започва производство и на напитката оранжада с портокалов концентрат от Израел и Гърция. До края на 60-те се изграждат предприятия в Пловдив, Бургас, Варна, Толбухин (сега Добрич). Създава се и цех за билкови екстракти в Балчик. Там се приготвя концентрат за известната тогава родна билкова напитка алтай. Започва строеж на предприятие и в Русе. В края на 1969 г. всички минават към новообразуваното ДСО "Безалкохолни напитки и минерални води".

През 1975 г. започва работа най-големият завод за безалкохолни напитки в страната - бившият ЗБН "Ст. Сюлемезов", сега БЕНАКС, в София. Тук през 1977 г. се прави първата лицензна напитка швепс. Строят се нови предприятия в Търговище, Благоевград и Хасково. Тогава започва да се бутилира Пепси-кола в Стара Загора. До 1989 г. индустрията се модернизира сериозно. В началото на 90-те предприятията стават кооперации. През 1991 г. ЦКС, "Триа Епсилон Груп", Гърция, и ТПК "Тексим 90", Пловдив, правят първото смесено дружество за бутилиране на продуктите на "Кока-кола". 

Научете повече

Стара Загора-Ресторант "Загорка" ( 4 снимки )

Езеро „Загорка“ е било построено от един от най-успешните градоначалници на Стара Загора – Йордан Капсамунов, управлявал между 1952-ра и 1962 г. Проектът на Йордан Капсамунов бил много мащабен, но в голямата си част останал неосъществен. Кметът искал да изгради в близост голяма къпалня, ресторант на няколко тераси, тенис-кортове, розариум, концертна зала. Йордан Капсамунов мечтаел в езерото да плува корабче, което да развлича старозагорци. На 7 август 1962 г. край езерото официално е открита бирария „Загорка“. 

През 1983 г. на мястото на бирария „Загорка“ общината построява ресторант с хотелска част, носещ същото име, но не успява да го завърши. Поводът за построяването му е предстоящото провеждане на Световно първенство по корабен моделизъм в езеро „Загорка“. Заради липса на средства повечето от проектите на Йордан Капсамунов, свързани с езерото, както и на кметовете след него, останали недовършени. Хотел-ресторант „Загорка“ е завършен и открит през 1987 г. На 30 юни 2012 г., на мястото на останалия безстопанствен в началото на 90-те години хотел-ресторант „Загорка“, е открит петзвезден комплекс - парк-хотел „Стара Загора“. 

В езерото отново плуват лодки и водни колелета, в дървени къщички, разположени във водата, живеят и се размножават над 100 диви патици и други водолюбиви птици. Езерото се зарибява ежегодно, в него се провеждат състезания по спортен риболов корабомоделизъм, триатлон и други водни спортове. В близост се намира и 670-годишен чинар (рекордьор). С него езерото е прочуто в много други градове.

Научете повече