"Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти !". Много смолянчани си спомнят тази песен, особено по-възрастните и вече с определена носталгия.

Смолян продължава да е красив, но живеещите тук намаляват драстично с всеки изминал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази тенденция се наблюдава в цялата държава и особено в по-малките и средни градове на страната.  


29 години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени.


В историята на съвременния град е паметна 1983 г., когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В присъствието на Дипломатическия корпус и местното население, Тодор Живков официално и тържествено открива новия модерен център на града.

От едно изостанало в миналото селище, Смолян се превръща в един от градовете „витрина на социализма“ по онова време. Трябва да се отчете и фактът, че грандиозният инфраструктурен проект, с построените монументални обществени сгради и транспортни съоръжения, изниква буквално върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си сгради, чиято архитектура е съобразена с местните традиции и околната среда, става еталон за строителството през 80-те.


Новият център се строи повече от 10 години и в него участва цялото местно население.По това време имаше виц: „Защо няма мухи в Смолян, защото са на бригада“.   „Много беше тържествен този момент на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град“,   спомня си 78-годишната Снежана. „Може да чакахме на опашка за банани  и по пет-шест години за автомобил, но се живееше лесно. Не сме се лишавали от нищо. С две заплати, моята и на съпруга ми, и къща изградихме, на почивки ходихме и децата изучихме. Но сега какво най-силно си спомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и спокойни, а сега покажете ми един усмихнат човек на улицата. Всеки е забил поглед в земята. Вече не си ходим на гости, никой не се весели. Хората са зомбирани от проблеми“, посочва с тъга възрастната жена.

По онова време Смолян е достигал до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места…   „Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със съпруга ми ни опростиха заем от 10 хиляди лв, с който си купихме апартамент. Условието на държавата беше в рамките на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да говорят социалната политика беше на ниво „, разказва спомените си 52-годишната Даниела.


Действително в Смолян беше много оживено. Освен училищата, имаше Учителски институт, в който идваха да учат млади хора от цяла България. В 101 –ви алпийски полк и бившите Гранични войски, сега Гранична полиция, идваха да служат офицери по разпределение от Военните училища. Те създаваха тук семейства и много от тях оставаха в града. На съпругите на граничарите и военните  се съдействаше да си намерят работа.  „Комуна“, Кабелният завод, Хранително-вкусовия комбинат, „Булгартабак“ и др. даваха препитание на много хора. Във всеки квартал имаше кино, освен емблематичното кино „Дружба“  в Смолян. Културен живот също не липсваше – Родопският драматичен театър, библиотеката, музеят, Художествената галерия и ансамбъл „Родопа“, които и към момента си функционират.


С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха за хляб и мляко на опашки.   Градът започна да обезлюдява   Предприятията, които даваха поминък бяха преструктурирани или закрити. Полкът стана батальон, премахна се задължителната военна служба и много офицери напуснаха армията или отидоха в други градове.

Независимо от носталгията по соца има и много мнения против него.  „Сега е много по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената. Ако искате оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили граждански брак, а тогава това беше неморално. Както и да се разведеш.От баща ми помня как негов колега се е развел и партийното ръководство го е наказало като негов началник, а развелият се бил изпратен в затънтено село, като наказание“. Този извод за времето на социализма прави 46 –годишният Здравко. „Да не забравяме лагерите. Какво се случваше ако слушаш „Бийтълс“ и си с къса пола, или пък изкажеш нещо срещу първите в държавата. Живеехме в страх. Майка ми взе да разказва един виц за Тодор Живков и баща ми я прекъсна с думите, че и стените имат уши. Този страх е запазен и до ден днешен. Много от хората раболепничат на началници и шефове. Виждаме как и днес има мутри, които без да се притесняват си развяват бухалките“, посочва още Здравко.


Правото на избор – Лондон вместо Смолян


Теменужка, която е на 60 години също не съжалява за онова време. „Имам две деца, едното живее в Лондон. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на заден план“, казва Теменужка. Според нея ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, младите ще се върнат.  „Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше агент на ДС. То и сега е така, ама не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата отзад. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса народ. Ето, сега, в Смолян има много магазини, но ако 20-така не е в ръката няма смисъл да влизаш. А  в село хорицата още по-зле го карат, ако нямат крава, козичка или кокошки“, изказа мнение по темата 71- годишният Стамен.


Санираме, а много апартаменти не светят в тъмното – хората ги няма   Трудно можеш да намериш за мнение  по темата млад човек. Те са друго поколение, което няма как да има спомени от онова време. Тийнейджърка си спомни разказите на баба й за бригадите и какъв „купон“ е имало тогава и как баба й се е криела да пуши. Градът се развива и сега по отношение на инфраструктурни проекти и от европейски средства. Голяма част от тях отиват, за да се възстанови вече съграденото.


Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш периодично ремонти и сменяш дограма на апартамент, купен преди повече от 30 години. Сега не чакаме по пет години за чисто нова руска кола, а купуваме автомобили от гробищните автопаркове на Европа, но това е друга тема. Сега жалкото е, че повечето от блоковете на Новия център не светят вечерта, защото няма хора в тях. Тръгнали са по света.


Сега обаче сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, дори да искаме да приемем и третия пол. Лека-полека и спомените от соца ще изчезнат с поколенията от това време. Дано само чудният и красив град Смолян, както се пее в песента, да не се стопи съвсем откъм хора и да не дойде време, когато трябва да има специални държавни мерки, за да заселват отново хора в него.

Източник: 24rodopi.com 



Спopeд oцeнĸи нa диpeĸтopи в мoмeнтa cpeднaтa зaплaтa нa yчитeлитe e oĸoлo 115% oт cpeднaтa зa cтpaнaтa


2855 лв. cpeднa yчитeлcĸa зaплaтa oт 1 янyapи пpeдвиждa пpoeĸтoбюджeтът зa дoгoдинa, пишe "Ceгa". Cĸoĸът ѝ e cлeдcтвиe oт пoлитиĸaтa тя дa e 125% oт cpeднaтa бpyтнa зaплaтa зa cтpaнaтa, a тя пpeз 2024 г. e 2284 лв.


Πoвишeниeтo e oбeзпeчeнo c 499 млн. лв. дoпълнитeлeн paзxoд в пapитe зa cpeднo и виcшe oбpaзoвaниe. "Ceгa" oбaчe цитиpa eĸcпepти, cпopeд ĸoитo тaзи cyмa нямa дa oбeзпeчи peaлнo вдигaнe дo 125% oт cpeднaтa зaплaтa. Tя би билa дocтaтъчнa зa пoвишaвaнe c 12,8%, a нe c нyжнитe 21,5%.


Спopeд oцeнĸи нa диpeĸтopи в мoмeнтa cpeднaтa зaплaтa нa yчитeлитe e oĸoлo 115% oт cpeднaтa зa cтpaнaтa.Haчaлнaтa зaплaтa ĸъм мoмeнтa e въпpoc c пo-нeяceн oтгoвop. Това е изĸaзвaнe нa пpocвeтния миниcтъp Гaлин Цoĸoв зa 14% пoвишeниe, ĸoeтo би я дoвeлa дo нивo oт 2112 лв. зa пpeпoдaвaтeли бeз ниĸaĸъв oпит в cиcтeмaтa.


Oĸoлo пpoeĸтoбюджeтa имa мнoгo нeяcнoти, нo изглeждa, чe пoлитичecĸи ĸoнceнcyc зa вдигaнeтo нa пapитe имa - мaĸap няĸoи външни eĸcпepти и пpoфecиoнaлни opгaнизaции дa нacтoявaт зa пo-яcнo oбвъpзвaнe нa зaплaщaнeтo c пocтигнaтитe peзyлтaти и пpeĸpaтявaнe нa пpaĸтиĸaтa yвeличeния дa ce paздaвaт "нa ĸaлпaĸ".


Taĸa cпpaвĸa в caйтoвeтe зa oбяви зa paбoтa пoĸaзвa, чe дoгoдинa нeмaлĸo yчитeли oт дъpжaвнитe yчилищa щe пoлyчaвaт cpaвними (a в няĸoи cлyчaи - paвни или пo-гoлeми) зaплaти c тeзи нa ĸoлeгитe cи oт чacтнитe yчeбни зaвeдeния.

Източник:Флагман


 


Знакови българи ни напуснаха през тази година 


През 2024 г. България загуби няколко известни личности, оставили значим отпечатък в различни области - медии, музика, политика, църковен живот и актьорско майсторство. Поклон пред тяхната памет!


Николай Ишков


В началото на 2024 г. актьорът Николай Ишков почина след боледуване на 62-годишна възраст. Той издъхна на 29 януари след борба със злокачествено заболяване. Николай беше известен с ролите си в сериали като „Връзки“, „Съни Бийч“ и „Под прикритие“. Роден във Варна на 27 февруари 1962 г., той завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1990 г. е лицензиран продуцент към Националния филмов център и става президент на „Спартак Варна“ през 1994 г. Между 2014 и 2017 г. е директор на зала „Арена Армеец“.Иван Иванов


На 31 януари България загуби актьора Иван Иванов, който почина на 72-годишна възраст след масивен инфаркт. Роден в Асеновград на 16 декември 1951 г., той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. Иван стана звезда с ролята си във филма „Всичко е любов“ и продължи кариерата си с участия в „Лавина“, „Комбина“ и „Мярка за неотклонение“. През 1994 г. издава първата си книга с разкази и стихове „Този живот, онзи живот“, последвана от още две книги.


Светослав Пеев


На 27 февруари светът на киното и театъра загуби актьора Светослав Пеев, който почина в съня си. Той е роден на 4 април 1939 г. в София и завършва актьорско майсторство. От 1967 г. до 1997 г. работи в Сатиричния театър и е негов директор от 1986 до 1989 г. Пеев има над 70 театрални и над 100 телевизионни роли, като е участвал в 23 филма.


Ангел Марин


На 18 март почина Ангел Марин, бивш вицепрезидент на България. Погребението му се състоя в родния му град Батак. Марин беше вицепрезидент от 2002 до 2012 г. и остави своя отпечатък в политическия живот на страната.


Патриарх Неофит


Българската православна църква загуби патриарх Неофит на 13 март. Той почина на 78 години след боледуване. Роден на 15 октомври 1945 г. в София, патриарх Неофит беше глава на Българската православна църква от 2013 г. до смъртта си през 2024 г. След смъртта му тленните останки бяха изложени за поклонение в катедралата „Свети Александър Невски“, а погребението се състоя в катедралата „Света Неделя“.


Алек Попов


На 58-годишна възраст от земния свят си отиде писателят Алек Попов на 22 март след продължило лечение на онкологично заболяване. Роден в София през 1966 г., той завършва Националната гимназия за древни езици и култури и българска филология в Софийския университет. Попов е автор на "Мисия Лондон", "Черната кутия" и други и е носител на множество литературни награди.


Иван Гарелов


На 3 септември журналистиката загуби едно от знаковите си имена - Иван Гарелов. Той почина след инцидент край морето и два месеца в болница. Роден на 6 февруари 1943 г., Гарелов стана известен като водещ на предаването „Панорама“ по БНТ.


Вера Иванова


На 17 септември, на именния си ден, почина Вера Иванова, водеща фигура в движението „Системата ни убива“. Тя беше майка на Даниел, страдащ от церебрална парализа, и водеше борба за правата на децата с увреждания.


Кирил Маричков


На 11 октомври музикалният свят загуби Кирил Маричков след трагичен инцидент на сцената. Роден на 30 октомври 1944 г. в София, Маричков е известен като част от „Щурците“ и „Фондацията“. Той почина дни преди да отбележи своя 80-годишен юбилей.


Маргарита Михнева


Още едно голямо име от медиите загуби живота си през 2024 г. - журналистката Маргарита Михнева почина на 16 декември след продължителна борба с онкологично заболяване. Родена през 1952 г. в София, тя беше известна с предаването „Конфликти“ и продължи кариерата си в различни телевизии.

Източник:Труд




Водещи на новогодишната програма на Нова телевизия ще бъдат по традиция Гала и рязко отслабналият Герасим Георгиев-Геро.Докато сега го гледаме още пълен в "Скрита самоличност", защото епизодите са снимани през пролетта, в новогодишната нощ ще се наслаждаваме на новата му фигура.


„Гала вечер с NOVA“ ще започне в от 22:00 ч и към Гала и Геро ще се присъединят актьорите Башар Рахал, Елена Атанасова, Дарин Ангелов и Иво Аръков, рапърът и участник в шестия сезон на „Игри на волята“ Павел Николов, водещата на „Съдебен спор“ Ромина Тасевска, слънчевите момичета на Прогнозата за времето на NOVA – Гери Малкоданска и Никол Станкулова, артистът Папи Ханс и вечно усмихнатата Джуджи.


Вечерта ще стане още по-вълнуващата и емоционална с изключителните изпълнения на големия Васил Найденов, любимците на публиката Братя Аргирови, Михаела Маринова, Галена, Емилия, Фики, Рафи Бохосян и неговите музиканти, както и ансамбъл Чинари.Преди това -от 20:00 ч. на 31 декември предстои незабравимо преживяване с новогодишния концерт на „Пееш или лъжеш“. Дуетите на победителите и звездите, които взеха участие във втория сезон на музикалното шоу, ще се качат на сцената с нови изпълнения на любими песни. Обичаният водещ Димитър Рачков и верните съветници ще влязат в различно амплоа и ще поднесат неочаквана музикална изненада на зрителите.


Грандиозният концерт-спектакъл на Цеца Ражнатович ще покачи настроението в първите минути на новата година. В края на октомври грандамата на сръбската музика бе в България и плени любимата си публика със своите най-големи хитове. Сутринта на първия ден от 2025-а година започва с две премиери: анимациите за „Бъгнатият Рон“ (6:00 ч.) и приключенията на чаровните тролчета в „Тролчета: Турнето“ (08:00 ч.). Историята на необикновения „Клифърд, голямото червено куче“ ще бъде излъчена в 9:45 ч., а концертът на дует Ритон „Елате ни на гости, на рожден ден“ в 12:30 ч. ще подари на публиката песните от новия им албум „Случва се нещо“, както и някои от най-големите им хитове през годините.


Какво гледахме по телевизията в новогодишната нощ по времето на соца в нрб


В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.


Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.


За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.


През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП.  Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.


Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.


Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният  бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.


Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем  корекомът на развлекателните програми от соца.


Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.



Изключително трагична вест срещна българския футбол в подножието на светлите коледни празници… Само на 34-годишна възраст от този свят си отиде бившият защитник на ЦСКА Мартин Дечев.


За трагичната вест съобщи неговият някогашен съотборник Тони Стоичков в социалните мрежи. Дечев е починал по време на мач на малки вратички, предаде 24 часа.


Мартин е юноша на ЦСКА. Роден е на 12 април 1990 г. През сезон 2009/10 започва да тренира с мъжете на ЦСКА, взиман е в групите, но не дебютира за тима, поради което е даден под наем в Локомотив Мездра през същия сезон. Започва следващия сезон в ЦСКА, след което през пролетта на 2011 г. е даден под наем на Лудогорец Разград.След още два сезона в ЦСКА преминава в Черно море Варна през лятото на 2012. През 2013 е в Монтана, а през 2014 е във Витоша Бистрица. През същата тази 2014 играе и за Оборище Панагюрище. През сезон 2015/16 е в Славия.


За последно работи в ДЮШ на любимия си ЦСКА.Ето съобщението и от ЦСКА:


С дълбока тъга и огромна болка съобщаваме, че днес, само на 34-годишна възраст, внезапно ни напусна треньорът на ЦСКА 2015 Мартин Дечев! Кончината настъпи по време на футболна среща, в която Дечев взе участие като играч в благотворителния турнир “30 години Златна топка – Христо Стоичков“.



Това сладко момиче днес е една от най-харесваните жени в България. Това е снимка, която дългокраката дама е публикувала преди години в личния си профил в Instagram, видя Sofia24.bg. Познахте ли я? Това е Натали Трифонова, която е родена във Велико Търново, но от малка живее в София. 


Потомка е на докторска фамилия, затова всички очаквали от нея да стане лекар. Завършва 133 СОУ "А. С. Пушкин", а след това продължава образованието си в УНСС със специалност "Бизнес информатика". В телевизията попада изненадващо, след кастинг.


Четири години е част от екипа на ТВ7. Започва като водеща на прогнозата за времето, а по-късно води две предавания. Първо "Градът", а после и "Аз обичам новини" - шоу за музика, кино, изкуство и култура.

От bTV я забелязват и през 2016 г. я канят да заеме мястото на синоптичката Станислава Цалова, която по онова време била в отпуск по майчинство. От 2019 г. журналистката е сред водещите на авторските предавания "За града" и "Важното, казано на глас" в ефира на bTV Radio.

От прогнозите за времето прескача на по-сериозен терен – предаването за светски новини и шоубизнес COOLt и новото предаване за геймъри в ефира на телевизията – "Геймър".


 Блондинката с дълги крака смята, че една жена привлича и впечатлява най-вече, когато е позитивна и весела, затова, каквото й да й се случва, се стреми да преминава с усмивка.


ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: