10:17
Сурова и пълна с изпитания е тази военна Коледа, за някои от войниците може би последната. Между тях цари онази особена близост, която се ражда само в бойното другарство. По лицата от снимката е стаена надежда. Може би за скорошен победен край на войната. Войниците са окуражени от успеха на приключилата неотдавна Косовска операция, в която участва Първа пехотна дивизия, към която се числи полкът. На светлия празник е приятно да си спомнят как той влиза в някои селища – тогава с преобладаващо българско население, макар и извън пределите на България, и как е бил посрещнат триумфално от жителите.
След приключването на кампанията в края на ноември 1-ви пехотен софийски полк се дислоцира в района на Кратово, където остава до 25 януари 1916 г. И там, край Кратово, отбелязва Коледните празници „в особен дух на взаимна почит и солидарност и при най-скромна обстановка”, припомня историята на полка.
Тогава Рождество Христово се празнува на 7 януари /по юлианския календар/. На притихналото бойно поле юнаците още не знаят, че през новата година бойните действия ще се разгорят с още по-страшна сила, че в Първата световна война ще се намеси и Румъния и следващата тяхна Коледа ще бъде на север, на Дунавско-добруджанския фронт. Там ги чакат нови подвизи и слава. Кампанията на север през 1916 година се води за освобождението на Южна Добруджа, която през 1913 г. несправедливо е включена в пределите на Румъния. Някои от героите на снимката ще преживеят победния устрем на атаката при Тутракан и влизането на Първа пехотна дивизия на 9 декември 1916 г. в Букурещ.
Денят преди Бъдни вечер – 5 януари 1917 г., остава паметен в бойната история на полка. В тоя ден, след като са воювали три месеца и половина, българските воини с победоносно ура стигат до река Серет, приток на Дунав. На следващия ден – 6 януари, при силен вятър, студ и дъжд полкът потегля в поход за с. Домница, където посреща Рождество Христово.
Историята на военните Коледи на 1-ви пехотен софийски полк завършва на Битолския фронт през 1918 г. Войната върви към поражение за Централните сили. България, техен съюзник, се е включила в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. Светлите надежди, изпепелени в пожара на световния конфликт, остават да живеят в запазената фотография. Тя приютява разказа за напразни човешки копнежи, за вдовишки сълзи и безкръстни гробове на хиляди достойни мъже, които не могат да видят злочестината, споходила нещастната им родина след Първата световна война.
Като истинска вълшебна приказка обаче е Коледата на 7 януари 1945 г. в гр. Бачка паланка, тогава в Унгария, днес в Сърбия. Това е последната фаза на Втората световна война. Няколко месеца по-рано България се е присъединила към антихитлеристката коалиция, за да даде своя принос в разгрома на нацизма. Дни преди Коледа 11-и пехотен сливенски полк е напуснал мокрите и студени окопи от позициите при с. Сотин и сега е настанен в квартири, а войниците за първи път получават самун бял хляб. И макар градът да е полуразрушен, природата се е погрижила да нарисува чудесна зимна картина специално за Бъдни вечер. Най-големият подарък за младия, едва двадесетгодишен взводен командир от полка, фелдфебел-школник Ташо Ташев, е първото писмо от майка му, получено на фронта, и честитка от сестра му.
Организирано е тържество. Вниманието на всички е привлечено от празнично украсената елха. Акордеонист от музикантския взвод засвирва „Облаци бездомни”, „Недей тъгува”, „Хавайски нощи”, а за да се приобщят домакините, прозвучава и „Чардаша” в изпълнение на унгарска девойка. Танците следват един след друг – танго, чардаш... Изведнъж се понасят ритмите на българската ръченица, която предизвиква възторга на домакините. Кулминацията на празненството е един от онези мигове, които носят магията на Коледа. Пристига телеграма, че на акордеониста Сулаков му се е родил син. „Той плачеше от радост и прегръщаше всички присъстващи – пише в своя дневник младият фелдфебел Ташев. – Ротният командир напълни чашите с вино и вдигна тост за здравето на „най-малкия войник” на България и пожела неговият баща да се върне жив и здрав в родината. Сулаков грабна акордеона и засвири „Тих бял Дунав се вълнува...” Случва се едно от Божиите чудеса и големите човешки радости, които се помнят цял живот.
bnr.bg
