Искам да разкажа за големия магазин на всички жени, които са по-далеч от столицата. При пръв удобен случай вие непременно ще се отбиете да видите този огромен магазин, от който можете да си купите не само облекло и обувки, но и всичко, което ви е потребно за дома.


Отделете доста време, защото дори и само по 2—3 минути да спирате пред всеки щанд, ще ви са нужни дълги часове. Това е най-големият и най-богатият у нас централен универсален магазин с 22 външни и 220 вътрешни витрини, които излагат над 22000 артикули.

Щом влезете през някоя от широките стъклени врати, възвийте вляво. Дясната половина на партера е по-малко интересна за вас. Мотоциклети, велосипеди от всякакви марки са наредени един до друг, а около тях — гъст кордон от любопитни мъже. Тръгнете вляво — там са истинските женски витрини. Под стъклата се редят малки новости — пъстри чешки колиета, цветни перли, обици, искрящи украшения за леките рокли през настъпващото лято. До тях изящни сребърни, позлатени гердани, гривни, обици — наше производство. Опитната продавачка от Нармаг Елена Лукарова ще сложи на дланта си нежни перлени колиета в резеда, в жълто, в розово и вие дълго ще се чудите кое да изберете. В партера са сложени още стотици дреболии, които сега може би ще отминете в бързината да видите всичко изведнаж. Но тук са и фините дантели за блузи и за бельо, а край тях вие сигурно ще спрете.


Стъпете след това на ескалатора, който започва някъде по средата на партера и заедно с дългата върволица посетители излезте на мецанина. Колко различни модели обувки има тук — за спорт, за работа, за театър.


Найлонови цветни сандалети и черни чортови обувки с много, много тънко модерно токче, не знаете кои по-напред да поискате да премерите. До стената е опрян специален рентгенов апарат, който може да покаже дали новата обувка е удобна на крака ви.

Чантите са в другия край, но вие вероятно ще се заинтересувате повече от новите български жакардови дюшеклъци. Не се отчайвайте, ако сте решили да си купите от тях. Сега те се продават на няколко места из различните етажи на магазина и не е нужно да чакате на тази дълга редица.


Приятно е човек да се поразходи из просторните зали на ЦУМ, дори и нищо да не си купи. Под меката флоурисцентна светлина на дългите тръбни лампи, прикачени под гипсовите тавани, са пръснати щандовете — леки, в опростен стил, по най-модерните изисквания на съвременната архитектура, пред които са застанали над 650 продавачи от които 500 жени, готови да ви помогнат във вашия избор. Стъклени каси, пред които никога няма досадно дълга опашка, защото са повече от петдесет на брой, големи огледала, вградени в керамиката на всяка колона. И тук-там уютни кътове за почивка — луксозно обзаведени с леки, красиви мебели. Текстил, трикотаж, бебешки отдел, бижута, часовници — една голяма зелена фирма ви посреща на първия стаж.

Истинско богатство от импримета има тук. Всеки топ, който се подава от дългите полици, е различен десен. И тъй. ако сте много капризна в избора си за новата лятна рокля, трябва да разгънете 600 топа, 600 различни десена.


— И това ли е българско?


— А тази коприна в изложбената витрина не е ли вносна?


— А този шантунг в ярки тонове?


Да, всичко тук е българско, наше производство.

И тежкият сатен ромен, новата, най-хубавата и най-трайна коприна, и безбройните папионн и кореп-сатен— едно невъобразимо разнообразие, в което трудно може да се ориентирате без помощта на продавачката Румяна Коцева.

Разбира се, тук няма само коприни. Басми зефир и всякакви други памучни платове, колкото искате. А в дъното е кроялната, в която по модел от няколкото журнала срещу незначителна такса ще ви скроят веднага басмата, която току-що сте си избрали. След това, ако умеете да шиете, ще си я довършите у дома.


Целволета, вълнени платове, вносни двуцветни габардини, флаконе – при тях сигурно ще се върнете няколко месеца по-късно, когато наближи зимата.


Починете си сега за няколко минути на най-близкия стол, послушайте забавните мелодии, които високоговорителите разнасят из целия магазин а после тръгнете отново, още толкова много неща ви остават да видите!


Съветски капрон, полски силон, български найлон.Кои са най-трайните чорапи.Но стоката е съвсем нова и продавачката не знае кое повече да похвали.


Има посетители, които изкачват в галоп всички стълби, отминават, без да погледнат дори към щандовете и бързат да стигнат до втория етаж. Ако са мъже, повечето от тях се втурват към шлиферите, модерно ушити от най-фин памук, производство на пловдивската фабрика «Марица», жените -дето са окачени хиляди рокли от съветска басма. Тук, вярвам, ще спрете и вие по-дълго, ще облечете десетина рокли, докато най-после изберете най-най-хубавата.


Ако искате след това да се почерпите за новата покупка, наблизо, само на няколко крачки е сладкарницата на ЦУМ. Но не се бавете много там! Остават още два етажа. А горе има какво да се види. Там са блестящите алуминиеви чайници, тигани и какви ли не още домакински потреби. Истинската домакиня гледа захласнато всички тия съдини, които би искала още сега да пренесе в своята кухня. И не само тях. Хладилник, пералня, изработени от съветски заводи, нашенски електрически пържолници, тенджери, печки.


Още по-горе са хубавите родопски одеяла, килимите, рогозките. Ако имате 200 лв. в чантата си, сигурно ще дадете 190 от тях за някоя пъстра виетнамска рогозка, с която можете да покриете цяла стая.


После вижте мебелите в другия край на залата. Може да ви харесат сгъваемите кушетки, някой комплект за спалня, столова, работен кабинет. Но побързайте. Високоговорителите скоро ще започнат да предупреждават: «Преустановяпат се продажбите». Побързайте, защото след няколко минути тежките врати на ЦУМ «търговският град» на София ще се затворят. Тогава ще трябва отново да се върнете утре, в други ден.


Източник: списание „Жената днес“



След години той прочел бележката и разбрал причината.

Малкият Томас се прибрал у дома от училище с бележка от учителя. Майка му я прочела и започнала да плаче.


Навярно от умиление и радост, тъй като след това тържествено му прочела съдържанието на бележката:


„Вашето дете е прекалено гениално за нашето училище. Тук няма кой да го учи. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“След доста години, вече възрастен, Томас попаднал на бележката в семейните архиви. За негово учудване, на бележката пишело:


„Вашият син изостава с развитието си. Не бихме могли повече да го учим в училище заедно с всички. Моля, занимавайте се вие с образованието му!“


Сега било негов ред да поплаче. В дневника си известният изобретател и учен Томас Едисон написал:


„Томас Алва Едисон бил едно умствено изостанало дете. Благодарение на своята майка, той станал един от гениите на своето време!“



Познаваме я като усмихнатата водеща на „Бягство към победата“ или по-скоро като съпругата на Краси Радков . Станислава ( Стаси ) Ганчева притежава онази естественост и харизма, която веднага я прави любимка на зрителите, а тандемът й с Краси е повече от сполучлив както в живота, така и на екрана.


Не всичко в живота на артистичното семейство обаче винаги е било цветя и рози. Зад усмивката и чувството за хумор на Стаси се крие дълбока душа, която не може да бъде вкарана в рамки.Като водеща на „Бягство към победата 2: Съкровището“ заедно с половинката в живота си актьора Краси Радков, тя се впуска с непоклатимо желание във всяка мисия дори да се наложи да тича след участниците на 40 градусови жеги, предава бТВ. Кое обаче е другото лице на Станислава Ганчева и какво се крие в душата на успешните жени от екрана и наистина ли всичко в живота им е толкова бляскаво?


Стаси казва, че най-голямата промяна в живота ѝ идва, когато става майка. Тя е от онези успешни жени, които знаят какво искат и гонят целите си, но една от тях ѝ се изплъзва дълги години… Научава нещата по трудния начин. „Аз винаги съм искала, не знам от зодията или от характера да тропна с краче и нещото, което искам да се случи сега и веднага. Да де, но Господ имаше други планове за мен и трябваше да почакам, докато стана майка“, си спомня Стаси. Само 3 месеца след като се запознават, двамата с Краси взимат решение да се оженят. 


Тогава, преди цели 20 години, решават, че са твърде млади за деца и сега е моментът да се насладят един на друг.Да, но когато поискахме да имаме деца не стана веднага, а тази ми нетърпимост и непримиримост към ситуацията някак ме научи, че не трябва да пресираш нещата. Няма нужда да искаш сега и веднага, има една висша сила, която казва кога да се случи. Когато се успокоих, точно тогава се появи детето“, казва тя. „И тогава си казах: „Да, трябва да гледам на нещата по-спокойно. Което е твое ще бъде твое, което трябва да стане ще стане, което не трябва да стане, няма нужда да го напъваш. Просто бъди спокоен и следвай това, което си си начертал“, добавя Стаси.


Така след близо 14 години очакване, през 2018 година се появява синът им Теодор, който изцяло променя фокуса на живота ѝ. Пред камерата ни тя споделя, че цялата ситуация е била тежка и за двамата, а повечето хора около тях дълго време продължават да си мислят, че не правят опити да имат дете и я обвиняват, че не иска да си развали фигурата си и да прекъсне кариерата си. „В този момент ние водехме нашата ужасна борба. И аз на никого не исках да казвам затова. Имала съм случаи, в които съседка ме е посрещала на входа и ми е казвала: „Хайде, време ти е вече. Моят син е твой набор и аз вече имам внучка“.


Какво им влиза това на хората в работата? Аз нещо ще променя ли? Тя нещо ще промени ли, освен че ме наранява жестоко“, казва Стаси за упреците на хората, с които се сблъсква през годините. Става и свидетел на излишни подмятания, които обаче я научават, че не трябва да отлага нещата. Казва, че това е най-трудният период в живота ѝ, защото всяка жена мечтае да стане майка и когато това не се получава, крахът е ужасен. „Ти трябва да си много силен, за да се изправиш и да кажеш: „В крайна сметка успокой се, приеми го и каквото има да става ще стане“, казва тя.


Любовта към екрана и телевизията за Стаси се появява още по времето ѝ като студентка по „Журналистика“, когато случайно се среща със Сашо Авджиев. Една подадена ръка в онзи период променя целия ѝ живот. Почти веднага става водещ на културните новини в сутрешния блок на Националната телевизия. По-късно пък Хачо Бояджиев я забелязва и я кани за водещ на предаването „Полет над нощта“, което е нейна сбъдната мечта, която тя нарича „късмет“ и „Божие провидение“. 


„Имаше кастинг, на който всички бяха мъже. Аз бях единствената жена. С един колега и до ден днешен се шегуваме, защото той ми каза: „Аз не знам какво правиш тук, той Хачо търси мъж“, си спомня Стаси. По нейни думи тенденцията днес повечето лица на телевизията да са жени е защото, жените според специалистите, са по-пробивни, по-амбицирани, подълго време преследваме мечтите си, докато мъжете, ако не им се получат нещата от първия път, се отказват по-често.Стаси казва, че, ако има една жена, на която се възхищава и някога е искала да прилича е нейната баба Станка, на която е кръстена. „Тя нямаше висше образование, беше учила до 5-ти или 6-ти клас, защото тогава момичетата не е било хубаво да учат много, те е трябвало да се задомят, да имат семейство.


Тя беше най-добрият разказвач. Тя разказваше истории по такъв увлекателен начин, с такова описание, с толкова много думи, че просто, ако тя беше учила малко по-късно щеше да бъде един от най-добрите български писатели“, си спомня Стаси .

Източник:zajenata.bg



Домът на "Златния Орфей", който е бил и най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха хотела и мола на фирма от кръга на "Пещерска гроздова"


Златният Орфей бе международен фестивал на българската забавна песен и се провеждаше през периода 1965-1999 г. Той възникна през 1965 като конкурс на песни за морето в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг. От 1967 г. носи името „Златният Орфей“ и включваше Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Фестивалът бе преместен в Летния театър на „Слънчев бряг“.


Той един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. „Златният Орфей“ спомагна за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участваха с по две песни, като едната задължително бе от български автор.За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомогнаха редица фактори: 


неговото провеждане се излъчваше директно по телевизията и периодът на провеждането му се превърна в празник на популярната музика; организаторите полагаха максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени бяха за участия под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията бяха на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал бяха използвани най-популярните в България вокални групи.


Първият директор на фестивала бе Генко Генов. През 1974 г. той беше обвинен в злоупотреби и шпионаж и беше осъден на 20 години затвор. След 7 години обаче Генов бе освободен и реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Тогава отново беше назначен за директор през 1992 г. През 1970-те и 1980-те директори на фестивала станаха Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала пое неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация „Златният Орфей“.

Гладът за повече търговска площ край морето обаче погълна сцената на тази емблема на курорта - Летния театър. Международният песенен фест се задържа в първите години след 1989-а, но докато през 90-те оцеляването му все пак бе жива тема, след приватизацията на Летния театър той директно се обезсмисли. Сцената на „Златния орфей” и съседният до него хотел "Сатурн", който някога е бил предназначен и за гастролиращите на „Орфея” изпълнители, са купени от една фирма и включени в списъка за приватизация през 2001 г. като обособени части от "Слънчев бряг" АД и продадени година по-късно.


Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, което е било и най-акустичното място на България остава само спомен. Заради мащабността на проекта на мястото на "Сатурн" и Летния театър инвеститорите пропускат един сезон и комплексът "Роял бийч" е открит през следващата година. Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха мол Royal beach Mall.



Това култово заведение от годините на социализма се свързва най-вече с местните пиянки, които убивали времето си, давейки го в доволно количество алкохол. Оттам тръгнала и приказката: „Влизат ХОРа, излизат МАГарета“. Но замисълът на новата власт за това соцзаведение бил съвсем друг.


Хоремагът трябвало да е място, където населението може да си купи хранителни и други стоки на дребно, да седне да изпие нещо, а за гостите да има хотелска част. Така се родило наименованието ХОРЕМАГ – абревиатура от първите букви на думите ХОтел, РЕсторант, МАГазин, пише „Телеграф“.


Хотели хоремазите никога не станали, а магазини може и да е имало, но никой не отъждествявал с тях новото предприятие.В един горещ юлски ден на 1948 г. в Тутракан се събрал на заседание Градският комитет на единната ОФ (Отечественофронтовска) организация. Дневният ред съдържал важна точка – намаляване на кръчмите и ограничаване на пиянството чрез създаване на хоремази. Направили активистите след заседанието протокол и го изпратили на председателя на Градския народен съвет в Тутракан, тоест на кмета.

„Изпращаме Ви протокола на единната ОФ организация за откриване на предприятие „Хоремаг при градския ОФ комитет“ с молба да свикате комисията по намаление на кръчмите и ограничаване на пиянството – да се вземе решение за откриване на поменатото заведение“, пише в публикувания на страницата на музея документ, в който не липсват правописни и пунктуационни грешки.Интересно е и предложението хоремагът да е към ОФ комитета.


Не ни е известно какво решение е взел председателят на съвета, но сигурно е обърнал внимание на важната молба.


Някога хоремази се откривали не само в селата, а и в градовете, но там те не просъществували дълго време. Затова пък в някои обезлюдени населени места все още стоят табелите „Хоремаг“ на входа на някогашните кръчми.


Носталгията по тях изглежда не е отминала, след като и днес някои собственици решават заведенията им да носят гордото име „Хоремагъ“.


ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: