Във времето на високите технологии и интернет традицията за изпращане на пощенски картички все повече отмира. Но въпреки тази тенденция все още всяка година, особено в дните около Коледа, по цял свят продължават да се изпращат милиони картички. Та нали това е спомен, който можеш да докоснеш, да почувстваш, да запазиш и винаги да ти напомня за човека, който ти я е изпратил.Първата коледна картичка е създадена и изпратена точно преди 170 години - през 1843 г. в Лондон. Неин автор е художникът Джон Хорсли, който я рисува и отпечатва по поръчка на сър Хенри Коул. Коул, британски аристократ, искал картичка, която гордо да изпраща на приятелите, познатите и партньорите си, пожелавайки им „Весела Коледа”. Хорсли изобразява типично английско семейство по време на празника на фона на библейски картини и традиционна празнична украса. Надписът бил кратък и ясен: „Честита Коледа и щастлива Нова година!”. Това става и стандартното пожелание на повечето коледни картички и до днес.

     Художникът отпечатва 1000 литографски копия на картичката, като оцветява ръчно всяко едно от тях. Неизпратените от Коул картички се продават по 1 шилинг, което по онова време никак не било малко и не всеки можел да си го позволи.

     Към 1860 г. поздравителните картички са вече цяла индустрия, започват да се произвеждат такива и за други празници. А с развитието на дагеротипията и фотографията настъпва истински бум в производството на честитки.

     В България картичките започват да навлизат след Освобождението. Модата идва от Виена и първо се появява в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом. По данни на "Българските пощи" първата новогодишна картичка е изпратена през 1882 г., а първата коледна – три години по-късно, през 1885 г. Първоначално родните честитки се произвеждали в Германия, като допълнително се добавял текст на български. Традицията е въведена през 1896 г. от княз Фердинанд I, който бил и притежател на първата илюстрована коледна картичка в България. Родните картички започват да се рисуват едва през 20-те и 30-те години на XX век.











Почти 40 години след излизането на първия филм от легендарната поредица тя си остава по-популярна от всякога, предизвиквайки въображението на няколко поколения и печелейки нови фенове с новата си част "Силата се пробужда".Същевременно името на Дарт Вейдър стана синоним на злодей, а репликата на принцеса Лея - "Помогни ми, Оби-Уан Кеноби, ти си ми единствената надежда" - беше непрекъснато имитирана и пародирана. "Междузвездни войни" не е първият научно-фантастичен филм на Холивуд , но той успя да си създаде безброй подражатели и дори нови поредици по начин, по който друг филм не е успявал. И продължава да издържа проверката на времето за феновете на жанра. Защо?

Един много важен фактор е, че "Междузвездни войни" е не просто добър филм, той също така използва много стари идеи. Това е мнението на американския писател на научна фантастика Джеймс Гън, основател на Университетския център за изследване на научната фантастика в Канзас.

"Всички ние разчитаме на формите, които сме наследили от нашите предшественици в жанра - концепциите, идеите - и се надяваме да ги оформим в нещо ново и различно, дори да правим изкуство с  тях", обяснява Гън. "Междузвездни войни" ги използваха много добре и това беше източник на силата им".

Голяма част от сюжета на филмите изваден от старата поредица "Флаш Гордън", която самият Лукас е споменавал като източник на вдъхновение.Но това не е бил единственият източник. Гън разказва за инцидент с друг уважаван писател на научна фантастика - Брайън Олдис. През 1978 г. по телевизията започва оригиналната поредица на "Бойна звезда: Галактика". Тогава компанията FOX, която финансирала "Междузвездни войни", дала на съд студиото "Юниверсал", което продуцирало "Бойна звезда: Галактика". Според Гън, Олдис, който работел по защитата в делото, открил в известно списание за научна фантастика корица с извънземно, което било много подобно на Чубака. В друго подобно списание той открил корица, която наподобявала героите в сцената от "Междузвездни войни" "Cantina".Кейт Филипс, филмов критик, който често е писал за сагата, отбелязва, че "Междузвездни войни" също така е филмът, който американците са искали по онова време. Той обяснява, че друга филмова сага от тогава "Планетата на маймуните" е била антиутопия, а "2001: Космическа одисея", който е имал успех, все пак е бил прекалено генерализиран. Филмът от 1976 г. "Бягството на Логан" също имал доста мрачна визия.

Част от причината "Междузвездни войни" да бъде могъщ филм е, че е почувстван като "правилния филм за онова време", коментира Филипс и добавя, че "научната фантастика стана по-мрачна и повече антиутопична". Американците са искали и са се нуждаели от нещо различно.

Друг фактор, който прави сагата на Лукас толкова привлекателна е начинът, по който е изграден светът в нея. Тереза Джусино (Teresa Jusino), редактор в сайта за поп-култура The Mary Sue, казва, че филмите представят свят, който може да бъде разширяван, както е и направено - чрез странични поредици, книги и комикси.

Филмите от "Междузвездни войни" влагат много старание в това да създадат правдоподобни извънземни, като например най-вече в сцената "Cantina". Също и в другите филми. "Това е толкова богат свят, винаги ще е способен да възпроизведе нови истории и нови превъплъщения", коментира Джусино.

Тя дори добавя, че не е гледала някой от филмите, докато не станала голяма. През 80-те и 90-те обаче препратките към поредицата си проправили път в много други области - например реплики в епизод на "Приятели". "Вече знаех много от историята от това, което ми разказваха хората".

Всъщност, когато през 1999 г. излиза "Невидима заплаха", много хора, които са били гледали първият филм като деца, са започнали да получават да получават работа в телевизията и филмовата индустрия, казва Робърт Макнийс (Robert McNees), физик от университета "Лойола" в Чикаго и фен, който е гледал филма като дете. "Когато говориш за "Междузвездни войни", ти наистина се обръщаш към нечие детство", казва той.

Този позив към детството е важно, коментира Макнийс. Другите научно-фантастични филми по онова време не са имали този тип чар и фактът, че много деца го гледали, направил голямо впечатление. "За мен беше като храна за въображението", казва той.

Не на последно място за продължаващата популярност на "Междузвездни войни" е екипът зад
кадър. Джон Уилямс (John Williams) например, който е написал известната музика за поредицата, вече е спечелил Оскар за работата си за "Челюсти" (197) (като след това спечели още 4 Оскара). По-малко познати са Ралф Макгуайър (Ralph McQuarrie), който е художникът зад филмите, и звуковият режисьор Бен Бърт (Ben Burtt).










Източник на част от текста :offnews.bg

Най-хубавият студентски спомен на президента Росен Плевнелиев е от бригадите в бургаското село Равадиново. Там в продължение на месец брали дини и грозде.
“Като студент свирех в група на бас китара. Една вечер в столовата на АПК Равадиново решихме да си направим концерт. Аз свирех на кофи, защото нямаше барабани. За да издават различни звуци, ги бях напълнил с одеяла”, спомня си Росен Плевнелиев. След големия успех на концерта решили да изнесат още един – “Златните момчета на България” (като златните момичета на Нешка Робева). Заменили обаче топките с дини. “Навсякъде имаше кори, пързаляхме се върху тях. Така се превърнахме в златните момчета на равадиновските дини. Стана голям купон. На следващия ден финиширахме с парцалите и кофите, дори пребоядисахме залата”, спомня си Плевнелиев.

Източник:http://www.blitz.bg/



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: