Димитър Душков Пенев (12 юли 1945 г. – 3 януари 2026 г.), наричан по прякор Пената, е български футболист, защитник, както и треньор по футбол. Една от най-значимите фигури в историята на българския футбол.


Пенев е родом от с. Мировяне. Истинската му рождена дата е 10 юли, но родителите му го записват два дни по-късно и по документи се води, че е роден на 12 юли.


Клубна легенда на ЦСКА София, играл също и в Локомотив София. Има общо 364 мача и 25 гола в А група. По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България. С националния отбор участва на три световни първенства.


Като помощник-треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея. Като селекционер на България извежда отбора до бронзовите медали на световното първенство в САЩ'94. Обявен за треньор №1 на ХХ век на България.


Умира на 3 януари 2026 година на 80-годишна възраст.


Състезателна кариера на клубно ниво


Юноша е на Локомотив (София). Включен е в първия състав на 17-годишна възраст през сезон 1962/63, когато изиграва 7 мача в А група. През следващия сезон 1963/64 вече е основен футболист на „железничарите“. По време на кампанията изиграва 28 мача и бележи 1 гол, като с отбора печели титлата на България.


През лятото на 1964 г. Пенев е привлечен в ЦСКА (София). В продължение на 13 сезона е основен стълб в защитата на „армейците“. Става 7 пъти шампион на България, а освен това печели 5 пъти националната купа. Изиграва за ЦСКА 329 мача в А група и реализира 24 попадения. На 3-то място във вечната ранглиста на клуба по участия в елитното първенство. Изиграва също 39 мача и 1 гол в евротурнирите. През 1966/67 с ЦСКА достига до полуфинал в КЕШ. Именно през този сезон бележи и единственият си европейски гол. На 28 септември 1966 г. вкарва едно от попаденията за успеха с 3:1 срещу гръцкия Олимпиакос.


Национален отбор


Пенев дебютира за националния отбор на 18-годишна възраст още като футболист на Локомотив (София). Това се случва на 18 март 1964 г. в контрола срещу Югославия (0:1).[5] Играе за България в продължение на 13 години, в които записва общо 90 мача и вкарва 2 гола.[6]


Участник на три световни първенства – Англия'66, Мексико'70 и Германия'74, като играе във всички 9 мача на България от въпросните мондиали. През 1971 г. и 1972 г. в 15 мача е капитан на националния отбор. След това извежда отбора с лентата на ръката си още веднъж през 1974 г.


Треньорска кариера


Пенев завършва висшата треньорска школа във ВИФ „Георги Димитров“. Започва треньорската си кариера през 1977 г., когато е назначен за наставник на втородивизионния Димитровград. Води отбора в продължение на два сезона в Южната Б група.


През 1979 г. влиза в щаба на Аспарух Никодимов в ЦСКА като помощник-треньор. Остава на тази позиция 4 години. В този период „армейците“ стават четири поредни пъти шампиони, веднъж печелят купата, а освен това достигат до полуфинал в КЕШ през сезон 1981/82.


През 1983 г. заминава за Кувейт, където в продължение на 2 години е наставник на Ал Ярмаук. През лятото на 1985 г. се завръща в ЦСКА като помощник на Серги Йоцов, а през декември 1985 г. е назначен за старши треньор на клуба. Води отбора до август 1990 г. Под негово ръководство са спечелени три шампионски титли, три национални купи, три купи на съветската армия и една суперкупа. Извежда ЦСКА до полуфинал в КНК през 1988/89 и до четвъртфинал в КЕШ през 1989/90. Утвърждава в основния състав голямото трио в атака Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пенев.


През 1991 г. Пенев е назначен за селекционер на националния отбор. Под негово ръководство България се класира на четвърто място на Световното първенство в САЩ'94. След това за първи път в историята класира отбора за финали на Европейско първенство в Англия'96.


През 1997 г. застава начело на Ал Насър от Саудитска Арабия, а през пролетта на 1998 г. води Спартак (Варна). На 23 май 1998 г. се завръща като старши треньор в ЦСКА. Под негово ръководство като основни играчи в състава се налагат Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Извежда отбора до Купата на България през 1998/99. По време на същия сезон обаче „армейците“ регистрират най-голямата си загуба в историята. На 29 ноември 1998 г. губят с 0:8 гостуването си на Литекс (Ловеч). Пенев остава начело на ЦСКА до март 2000 г.


Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден „Стара Планина“ – първа степен. Почетен гражданин на София. През 2001 г. е назначен за консултант в Литекс, а през 2003 г. е начело на китайския Лионинг. На 19 септември 2005 г. е избран за председател на „Клуба на ветераните и деятелите“ на ЦСКА. През април 2006 е назначен за главен мениджър в ЦСКА. На 30 юли 2007 г. се завръща за няколко месеца като селекционер на националния отбор. От януари 2008 г. е директор на младежкия и на юношеските национални отбори.


След като ЦСКА е изваден от евротурнирите през лятото на 2008 г. заради финансова криза, а повечето футболисти напускат, става наставник на отбора за трети път в треньорската си кариера. Сглобява състав, който печели Суперкупата на България. Остава на поста до март 2009 г., когато е заменен от племенника си Любослав Пенев. През 2016 г. е избран за почетен президент на ЦСКА, член на надзорния съвет и председател на УС на клуба.



България скърби за Стратега от Мировяне, извел страната ни до бронзовите медали на световното първенство в САЩ през 1994 г.


Стратега е издъхнал малко преди обед на днешния тъжен 3 януари 2026 г. Голямото сърце на огромния Димитър Пенев е спряло. Лекарите не са имали възможност да направят нищо. Пената, извел България до най-големия успех във футболната история – четвъртото място в света през 1994 г., е бил в болница преди 10-ина дни, но се е прибрал у дома преди празниците.


Проблемът със сърцето на старта на 2026 г. сложи край на истинска ера в българския спорт.


Роден на 12 юли 1945 г., Стратегът от Мировяне винаги ще заема специално място в историята на българския футбол. Под негово ръководство националният отбор постигна най-значимия си успех – легендарното четвърто място на световното първенство в САЩ през 1994 година и спечелените бронзови медали. Той изведе България и на Европейското първенство в Англия през 1996 година, затвърждавайки статута си на една от най-влиятелните фигури в родния футбол.

Отличието треньор №1 на 20-и век на България обобщава мащаба на наследството му и мястото му сред най-големите имена в спорта у нас.


Клубната легенда на ЦСКА София, играл също и в Локомотив София, има общо 364 мача и 25 гола в А група. По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист №1 на България, а с националния ни отбор участва на три световни първенства. Като помощник-треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея.


До последните си дни той оставаше неразривно свързан с любимия си ЦСКА, като следеше с особен интерес и развитието на проекта за новия стадион „Българска армия“.



Почина легендарният Димитър Пенев! Най-великият треньор на България издъхнал днес преди обяд.


На 12 юли Стратега от Мировяне навърши 80 години.


От bgspomen изказва дълбоки съболезнования на близките и приятелите на непрежалимия Димитър Пенев.


Димитър Пенев


Димитър Душков Пенев, по прякор Пената, е роден на 12 юли 1945 г. Той е една от най-значимите фигури в историята на българския футбол.


Пената е клубна легенда на ЦСКА София, играл е също и в Локомотив София.


Има общо 364 мача и 25 гола в А група.


По време на 15-годишната си състезателна кариера печели 13 трофея. Два пъти е обявяван за Футболист № 1 на България.


С националния отбор участва на три световни първенства. Като помощник-треньор и старши треньор на ЦСКА печели общо 12 трофея.


Той е селекционерът, който извежда България до бронзовите медали на световното първенство в САЩ’94. Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България.


Календарчета от 1959, 1987 и 2015 г., които спокойно могат да се ползват и през 2026 година.Шега е… но не съвсем.


Не само защото датите от календарите на 1959, 1987 и 2015 година съвпадат абсолютно точно с датите на настоящата 2026 г. — ден по ден, дата по дата.


1959 година е време на относителна стабилност, но и на глухо напрежение. Светът е здраво стегнат в клещите на Студената война. България е дълбоко в орбитата на социалистическия лагер, индустриализацията напредва, а обществото живее с усещането за предначертано бъдеще. В глобален план това е годината на Кубинската революция, която променя баланса в Западното полукълбо и поставя нова бомба със закъснител между Изтока и Запада.


1987 година вече носи съвсем различен заряд. Системата започва да скърца. Перестройката и гласността на Горбачов дават сигнали, че светът няма да остане същият. В България промяната още не е дошла, но е във въздуха — усеща се в икономиката, в обществото, в мълчаливото очакване. Само две години по-късно ще падне Берлинската стена, а с нея и цяла една епоха.


2015 година ни връща в напълно различна реалност, но със също толкова сериозни предизвикателства. България вече е член на ЕС и НАТО, но е разкъсвана от демографска криза, социални неравенства и усещане за безпътност. Светът е изправен пред миграционна вълна, терористични атаки, ново изостряне на отношенията между големите сили. Илюзията за „края на историята“ окончателно се разпада.


И ето ни днес — 2026 година.


Същият календар. Същите дни. Същите дати.

Но отново в момент на глобално напрежение, войни, геополитически разломи и несигурност за бъдещето. Историята не се повтаря дословно, но очевидно обича да римува.

Какво ли ни чака през тази година?

Ще бъде ли тя година на затишие, на прелом или на ново изпитание?

Бог да пази България и да съхрани отново рода български.



Връщаме лентата назад с половин век. Тогава поръчките изпълнява Дядо Мраз. А всички пътища водят към пазара – парещи баници, патици, пуйки и чесън срещу уроки и магия. Мечтите се сбъдват в ЦУМ! За първите емоции да се возиш на ескалатори и избираш от витрините с детски играчки! Ще чуем и „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“ на Леа Иванова. За лотарийните билети за леки коли и апартаменти и разбира се – сурвакането за здраве, дълголетие и берекет!


От моловете нямало и следа. Покупките най-често били от пазара или от централния универсален магазин.

В миналото за Новогодишната нощ в София кипяла трескавата подготовка. Парещи баници, патици, пуйки и зарзавати. Любопитни факти и истории във видеото!


  


Внучката на Тато сподели тайни снимки от семейния архив на бившия Първи



27 години след смъртта на Тодор Живков неговата внучка Елизабет извади на бял свят личните му снимкови архиви и показа в социалните мрежи как е прекарал дядо й последната си Нова година. Тато ни напусна на 5 август 1998 г., а 6 месеца преди това посреща новогодишната вечер в компанията на семейството си в легендарната си къща в „Бояна“.


Бившият Първи вдигал наздравици с червено вино в сервиз с позлата заедно със сина си Владимир, втората му жена Валя и дъщеря им Елизабет, която по това време е била още невръстно момиченце.


Красавицата е най-малката внучка на Живков. На един от сензационните кадри, които днешната модна дизайнерка сподели, се вижда как е седнала в скута на развеселения си дядо. Живков е усмихнат и с хартиена корона на главата, изработена от неговата любима внучка. Елхата в семейния дом на прочутата ул. „Секвоя“ е отрупана с лъскави играчки, а Дядо Мраз е донесъл на малката Елизабет рядко срещаната по онова време западняшка кукла Барби.



Днес Елизабет живее в Италия, където е модна дизайнерката и е сгодена за италианец. Тя е дете на покойния Владимир Живков – син на Тато, от втория му брак със съпругата му Валя. От първата си жена Маруся той има и син – Тодор Живков-младши, който от юноша живее в Щатите. В Америка той се е „спасил“ от тежестта на фамилията си и обичайно се представя като Тед Морган. Доскоро се занимаваше с покер и беше играч от световна класа, натрупал несметно богатство с комар, но днес върти свой бизнес. Женен е за красива рускиня, с която имат две деца – момиче и момче. За последно Тодор-младши стъпи на родна земя за погребението на баща си Владимир. Той почина през лятото на 2021 г. след тежко боледуване. До сетния си дъх Владко Живков живееше в къщата, оставена от баща му, в елитния квартал „Бояна“. Днес легендарният имот е наследен от вдовицата му Валентина, която го обитава сама. В съседство се намира и домът на другата внучка на Тато – Жени Живкова, дъщеря на Людмила Живкова.



В семейството не съществуват спорове за имоти и всички роднини на бившия Първи поддържат нормални отношения. Внучката Елизабет е близка с брат си от Америка, но и с дъщерите на Жени Живкова – Андреа и Людмила. Цялата фамилия обаче не се е събирала на едно място от десетилетия. Дори големите и кръгли годишнини от рождението и кончината на Тодор Живков не успяват да ги върнат в България.



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: