Първият български световен шампион в спортната история на България

От 1 до 3 юни 1957 г. в Истанбул, Турция, се провежда третото Световно първенство по борба свободен стил.

Националният отбор на България има представители във всички категории. На 2 юни родният ни представител в категория „полутежка“ Петко Сираков става световен шампион, след като конкурентите му не успяват да го настигнат по точки до края на състезанието. 

С титлата си в категорията до 87 килограма Сираков става първият български световен шампион не само в борбата, но и в спортната история на България.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво никога не трябва да правим на гробищата

 

Не се обръщайте, ако чуете шепот – сенки на покойници ви примамват

Гробището – това е не просто място, където телата на починалите намират покой. То е прагът между два свята, където живите стъпват неволно в територията на мъртвите, често без да осъзнават какво нарушават. В тази свещена тишина се крият сенки, спомени и нещо още по-дълбоко – една невидима сила, която бди и помни. Има действия, които никога, при никакви обстоятелства не бива да се извършват на гробище. Не защото някой ще те види, а защото нещо ще те усети. И ще те последва.

 

Първото и най-важно правило: никога не се обръщайте, ако чуете нещо зад себе си. Не е вятър. Не е животно. Ако сте сами и чуете шепот, стъпки или лек смях сред надгробните камъни, просто продължете да вървите. Легендите разказват, че мистериозни сенки на непознати покойници искат да ви примамят – да се озърнете, да ги погледнете. В този момент, ако ги видите, те виждат вас. И тогава вече не можете да ги изгоните. Те ще вървят с вас, ще спят в краката на леглото ви, ще дишат до вас нощем, ще те гледат в огледалото зад гърба ви, когато мислите, че сте сам.

 

Никога не трябва да се ходи на гробище след залез слънце, освен ако не сте готови да загубите нещо от себе си. В нощта сенките се удължават, а това, което е под земята, се движи по-близо до повърхността. Старите хора казват, че след полунощ мъртвите могат да се изправят. Не като плът, а като присъствие, което прониква в кожата и ума. Чувството за хладина, за присъствие, за нечие дихание зад врата – това не е фантазия. Това е предупреждение. А ако чуете някой да произнася името ви и го разпознаете, но знаете, че този човек е мъртъв – не отговаряйте.

 

Никога не вземайте нищо от гробище – дори цвете, камъче, или пръст. Всичко в гробището е част от договора със смъртта. Отнемайки го, вие го нарушавате. Във фолклора се разказват случаи на хора, които са занесли у дома си земя от стар гроб, за да „тестват“ вярвания. Скоро започват да сънуват един и същ сън – студена, мъртва ръка ги хваща за глезена, дърпа ги надолу, в тъмното. И всяка нощ сънят става по-реален. Един от тях се събужда с пръстови отпечатъци около глезена си. Друг никога не се събужда.

 

Не седете дълго върху гроб, особено ако не познавате покойника. Мястото е белязано и ако прекарвате прекалено много време върху него, може да привлечете нещо към себе си. Вярва се, че самотните души търсят нов дом, ново тяло, нов глас. Те обичат онези, които са слаби, тъжни или не вярват в нищо. И влизат през пукнатини в душата – незабележимо, с обещания за спокойствие. Но нищо не е каквото изглежда.

Не оставяйте след себе си свещ да гори и не казвайте името на мъртвия на висок глас три пъти подред, особено ако сте сам. Това може да отвори врата, която не можете да затворите. Смята се, че така може да извикате не само духа на човека, когото търсите, но и нещо друго, което е било приковано към него в отвъдното. А понякога това „друго“ е по-старо от всяка човешка душа. И опасно.

 

Не трябва и да ядете или пиете каквото и да е на територията на гробище. Ако оставите недоядено ядене или отворена бутилка, има риск някой „гост“ да си вземе от нея и тогава връзката вече е направена. Дори след като сте си тръгнали, той може да тръгне с вас, защото сте го поканили неволно.

 

Старите вещици казват, че гробището има „часове на кръв“ – малки прозорци от време около пълнолуние, когато земята буквално диша. Ако в този миг кажете нещо злобно, прокълнете някого или пожелаете зло, думите могат да бъдат чути от сили, които чакат да бъдат повикани. Последиците ще дойдат – като огледало, което се напуква без причина, стенен часовник, който спира в точния час на смърт, или в очите на котката, която една вечер те гледа по-дълго от обичайното.

 

Не напускайте гробището, без да кажете „Останете с мир“ или „Не ме следвайте“. Това не е просто ритуал – това е защита. Не всички души знаят, че са мъртви. Не всички искат да бъдат оставени. Ако тръгнете мълчаливо, някой може да реши, че сте го поканили. А веднъж щом влезе в живота ви, се случват необичайни неща. Първо идват шумовете нощем. После тревожните сънища.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дух на монах стряска в стара българска църква. Легенда разказва, че две деца изчезнали в подземна стая

Никой в оряховското село Габаре не помни кога точно е построена църквата „Успение на Пресвета Богородица“, която някога е носила името „Свети Николай“. По документи – някъде около 1880-а. Но старите хора казват друго. Камъните в основата ѝ били донесени от хълм над селото, където преди векове имало „нещо друго“ – несъвсем езическо, но и несъвсем божие. Църквата е с напукана мазилка и ръждясала камбана, но щом прекрачиш прага ѝ, въздухът натежава. Мирише на восък, дърво и се усеща нещо странно и обезпокоително. Някои казват, че ги пронизва студ, други – че чуват стъпки зад себе си. Но всички знаят едно: не се влиза сам вечер. И се палят две свещи – винаги две. Една за живите, една за онези, които не могат да си тръгнат,пише retro.bg

 

Най-мрачната история, която се предава в Габаре, е за монаха Теофан. Той дошъл в селото през зимата на 1923-та. Бил висок, мълчалив, с ръце, напукани от студ и молитва. Никой не разбрал откъде идва. Настанил се в празната килия до църквата, започнал да помага на попа, да служи. Не говорел много, но се молел дълго. Прекалено дълго. Понякога нощем от храма се чувал шепот, като вятър, минаващ през дупки в земята. Селяните се кръстели и затваряли прозорците. А попът… изчезнал. Сутринта на Спасовден не се появил за литургия. Намерили дрехите му сгънати на олтара, а около тях – черни петна, сякаш восък се е разлял и се е изпарил. Монахът Теофан казал само: „Господ го взе“. Но някои го чули да се моли на непознат език предната вечер, бос, с лице към стената.

 

След този ден църквата се променила. Иконите започнали да се рушат от вътрешната страна. Свещите горели по-бързо, дори новите. И се появил навикът, наложен от жените в селото – да се палят две свещи, „за да не остане някой сам в мрака“. Теофан останал в селото още година. Станал по-мълчалив, погледът му бил мрачен, дълбок, като кладенец. Разправяли, че копаел нещо зад олтара, но никой не се осмелил да провери. Докато един ден, на свечеряване, не изчезнал. Вратата на килията му била открехната, а на стената с въглен бил изрисуван кръг със странни знаци.

 

Но страшното започнало години по-късно, когато три деца влезли в църквата през нощта. Искали да търсят „подземна стая“, за която се носели слухове още от времето на Теофан. Намерили я. През отвор под олтара. Слезли. Само едното дете се върнало – нямо, с бяла коса и без думи. Живяло още година, после тихо угаснало. Оттогава входът на подземната стая е зазидан. Но всяка година, в нощта срещу Спасовден, стените на църквата излъчват странен хлад. Камбаната звънва сама. Старите хора казват, че Теофан е още там. Не в тялото си, а в камъка, в сянката под иконостаса. И духът му нощем броди из църквата и търси – не прошка, а „продължение“…/retro.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979 г. в завод „Чавдар“ е създаден прототип на градски автобус в сътрудничество с Volvo

Неговата каросерия, която е близка като пропорции до тази на междуградския модел 11 М4, е базирана на комплектно шаси на Volvo В57-55 и се отличава с опростена двуцветна окраска, седалки от градски тип и външноизнасящи се врати. 

По тази програма е изработен само един опитен образец, като при евентуално серийно производство е бел планиран износ на този модел основно за близкоизточните пазари. Конструкцията на шасито е класическа – рама, съставена от надлъжни греди, двигател, разположен отпред и директно свързан чрез сух  съединител с 5-степенна предавателна кутия, карданен вал и заден двигателен мост с хипоидно главно предаване. Но при това класическо устройство има и твърде много неща, които го отличават от останалите автобусни шасита.

Двигателят е дизелов, с принудително пълнене, 6-цилиндров, с ходов обем само 6,7 литра, но с ефективна мощност 152 кВт (207 к.с.) при 2400 об/мин и въртящ момент 70 кгм при 1400 об/мин. Литровата му мощност е 31 к.с./ литър – стойност, която при тези ниски обороти не е достигната от нито един от произвежданите в света  двигатели. Характеристиката на въртящия момент осигурява много голям коефициент на приспособяемост на двигателя – к = 1.25. С това значително се облекчава управлението на автобуса, особено по планински пътища. Предавателната кутия е механична, 5-степенна със синхронизирани предавки. Задният мост е цяла щамповано-заварена греда. Кормилният механизъм е с хидравличен серво-усилвател, който осигурява леко завъртане на волана, дори когато автобусът е неподвижен. Спирачната система е пневматична, двукръгова. Ръчната спирачка също е пневматична, с автоматично блокиране на задните колела при липса на въздух под налягане в спирачната система. Окачването се състои от полуелиптични ресори, гумени кухи тампони и хидравлични, двойно действащи амортисьори.

На външен вид и като обзавеждане каросерията на автобуса не се отличава от стандартните каросерии на градските автобуси “Чавдар 11Г5”. Специалистите от БТРВ при КА „Чавдар“ успяват в максимална степен да използват стандартни и унифицирани елементи от редовното производство, въпреки че по размери шаситата Volvo значително се различават от използвните у нас шасита Škoda RTO. Конструкцията на каросерията дава възможност за значителна гъвкавост в производството и адаптирането й към шасита с различни размери. Основните параметри на автобуса Чавдар-Volvo 11Г5 са: максимална дължина 11 260 мм, максимална ширина 2515 мм и максимална височина 3150 мм. Собствената маса на автобуса е 8800 кг, а пълната маса (с 80 пътници) – 15 000 кг.

Пътно-експлоатационните изпитания на автобуса, проведени в Лабораторията по двигатели и автомобили – София, установяват, че освен много добра надеждност, автобусът има технически показатели, които значително надхвърлят изискванията, както на нашите стандарти, така и на препоръките на Европейската икономическа комисия на ООН по автомобилен транспорт. В края на 70-те години по линия на една евентуална кооперация с шведски автобусни фирми се е предвиждало и създаването на аналогичен градски автобус, но с десен волан. До реализирането на тези проекти, които са били заложен в дългосрочния план на предприятието, обаче не се стига.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1984 година тя шокира световния тенис, превръщайки се в първата българска тенисистка която печели 3 мача в един и същи ден

 

Успехът на нашата Мануела всява смут сред организаторите заради липса на родния химн.

На 28 май, през 1984 година Мануела Малеева шокира световното тенис семейство, превръщайки се в първата тенисистка, която печели 3 (три!) мача в един и същи ден

Графикът на Откритото първенство на Италия се променя заради падналия дъжд и това налага 17-годишната Мануела да се появява доста по-често от обичайното на корта в майския понеделник

Най-голямата от трите сестри Малееви печели пет гейма, за да довърши 1/4-финалния си мач, сломявайки съпротивата на румънската звезда Виржиния Ружици - 7:6, 4:6, 6:3

Любопитно е, че двубоят срещу шампионката от "Ролан Гарос" за 1978 година е прекъсван седем (!) пъти...

Малко по-късно - на полуфиналите, Мануела се справя за по-малко от час с канадката Карлинг Басет (6:2, 6:2)

След лек обяд и половинчасова дрямка българската тенисистка излиза на финала в турнира в Перуджа срещу вездесъщата Крис Евърт

Американката, която в този момент е номер 2 в световната ранглиста, е петкратна победителка в турнира, а на Italian Оpen преди това губи единствено от Мартина Навратилова

Малеева обаче демонстрира зашеметяваща класа и побеждава в два сета - 6:3, 6:3! Светоната тенис-общественост е потресена - на сцената се е появила нова ярка звезда. Българска звезда!

Триумфът на Мануела в Перуджа поставя организаторите в неловка ситуация.

Те не разполагат с българския химн и се налага самата тенисистка да поиска помощ от посолството ни и от там пращат запис с химна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето какво пишат руснаци, виждайки съветска електричка от 1971г. на мездренската гара

 

"Стоим си на гарата в Мездра, очакваме влака към София. И изведнъж идва ТОВА. 1971 година, РВЗ. Още две години и този състав тържествено ще отбележи своя половин век юбилей!

Интересно е, между другото, много ли жителите на Ес са наясно в кои влакове пътуват други жители на Ес?..

Електричка, се оказа, че не беше към София, а, напротив, към Горна Оряховица. Към София пътува по-модерен влак производство на Siemens. Но, много надраскан. Това е просто някаква реална атака тук в България. Още при опит да го снимам, бях силно изплашен с крясъци от машиниста, който по някаква причина явно това го подразни"

Източник:"Путешестия по глобусу"

Eлектрическите мотрисни влакове (ЕМВ) серия 32.000 се появяват в БДЖ през 1970 г. Строени са в Рижкий вагоностроительный завод – СССР (днес Латвия) специално за БДЖ. Базиран е на съществуващите вече влакове на RVR ЭР9 и ЭР2. Влаковете са със стандартното за България (и по-голямата част от света) междурелсие от 1435 мм.

От 1988 до 1991 е произвеждана и доставяна подобрена версия на влака, получила в БДЖ серия 33.000 (ЭР33).ЕМВ серия 32.000 се състои от 4 вагона – два тракционни и два прикачни (в случая апаратни, токоснемащи) вагона, която е неделима. Най-малкият (основен) тракционен вариант на един ЕМВ се състои от две тракционно-апаратни групи, а всяка група има един тракционен и един прикачен междинен вагон. Възможно е 2 мотрисни влака да бъдат присъединени заедно и управлявани като един.

Влаковете от серия 32.xxx се захранват с променлив ток, напрежение 25kV и честота 50Hz. Всеки състав е съоръжен с четири четириполюсни тягови двигателя с последователно възбуждане и вградена система за охлаждане и вентилация. Двигателите са с номинална мощност 210kW, при напрежение 825V. Влаковете имат вградена акумулаторна батерия тип 90КН-125, кадмий-никелова, с капацитет 125Ah/110V.

Конструктивна скорост – 130 km/h, ограничена до 110 km/h през 2002 година вследствие напредналата амортизация на подвижния състав. Ускорението от 0 до 80 km/h е за около 30 секунди.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ