Ето какво пишат руснаци, виждайки съветска електричка от 1971г. на мездренската гара

 

"Стоим си на гарата в Мездра, очакваме влака към София. И изведнъж идва ТОВА. 1971 година, РВЗ. Още две години и този състав тържествено ще отбележи своя половин век юбилей!

Интересно е, между другото, много ли жителите на Ес са наясно в кои влакове пътуват други жители на Ес?..

Електричка, се оказа, че не беше към София, а, напротив, към Горна Оряховица. Към София пътува по-модерен влак производство на Siemens. Но, много надраскан. Това е просто някаква реална атака тук в България. Още при опит да го снимам, бях силно изплашен с крясъци от машиниста, който по някаква причина явно това го подразни"

Източник:"Путешестия по глобусу"

Eлектрическите мотрисни влакове (ЕМВ) серия 32.000 се появяват в БДЖ през 1970 г. Строени са в Рижкий вагоностроительный завод – СССР (днес Латвия) специално за БДЖ. Базиран е на съществуващите вече влакове на RVR ЭР9 и ЭР2. Влаковете са със стандартното за България (и по-голямата част от света) междурелсие от 1435 мм.

От 1988 до 1991 е произвеждана и доставяна подобрена версия на влака, получила в БДЖ серия 33.000 (ЭР33).ЕМВ серия 32.000 се състои от 4 вагона – два тракционни и два прикачни (в случая апаратни, токоснемащи) вагона, която е неделима. Най-малкият (основен) тракционен вариант на един ЕМВ се състои от две тракционно-апаратни групи, а всяка група има един тракционен и един прикачен междинен вагон. Възможно е 2 мотрисни влака да бъдат присъединени заедно и управлявани като един.

Влаковете от серия 32.xxx се захранват с променлив ток, напрежение 25kV и честота 50Hz. Всеки състав е съоръжен с четири четириполюсни тягови двигателя с последователно възбуждане и вградена система за охлаждане и вентилация. Двигателите са с номинална мощност 210kW, при напрежение 825V. Влаковете имат вградена акумулаторна батерия тип 90КН-125, кадмий-никелова, с капацитет 125Ah/110V.

Конструктивна скорост – 130 km/h, ограничена до 110 km/h през 2002 година вследствие напредналата амортизация на подвижния състав. Ускорението от 0 до 80 km/h е за около 30 секунди.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тайната дъщеря на Фреди Меркюри се появи след 48 години и разкри защо баща ѝ я е пазел в тайна

Светът на шоубизнеса преживя истински трус, какъвто не е виждан от десетилетия. След почти половин век тишина, истината за тайната дъщеря на легендарния фронтмен на Queen – Фреди Меркюри – излезе наяве.

Шокиращото разкритие е направено в новата биографична книга „С обич, Фреди“, дело на прочутата британска журналистка и биографка Лесли-Ан Джоунс.

Историята звучи почти като холивудски сценарий: през 1976 г. в разгара на славата на Queen, Фреди има кратка, но страстна афера със съпругата на свой близък приятел. Резултатът – момиче, родено в пълна дискретност, далеч от светлините на прожекторите. Детето е пазено в тайна не просто от медиите, а дори и от част от семейството и музикалната индустрия.

„Той ме обожаваше“ – личното писмо на дъщерята

Жената, наречена само с инициала „Б“ в книгата, разказва емоционално и откровено:

„Фреди Меркюри беше и си остава мой баща. Имахме близка и топла връзка от моето раждане до последните години от живота му. Той ме обожаваше и беше напълно отдаден на мен. Начинът, по който съм се появила, може да изглежда скандален за мнозина, но това никога не намали неговата любов. Беше грижовен, нежен и ме пазеше като най-голямото си съкровище.“

След смъртта му през 1991 г., „Б“ наследява 17 тома от неговите лични дневници. Десетилетия наред ги пази в тайна. Но днес, когато самата тя вече е майка, решава, че е време светът да чуе нейната история.

Коя е тайнствената наследница на Фреди?

Днес „Б“ е на 48 години, живее в малък европейски град и работи като здравен специалист. Отказва да се възползва от славата на своя баща и дори не иска публично да разкрие самоличността си. За Лесли-Ан Джоунс тя казва:

„Никога не е искала пари. Не я интересува наследство. Единственото ѝ желание е да бъде чута истината.“

Жената е плод на връзка, за която не се е говорило. Нейната майка – дълбоко религиозна католичка – никога не е обмисляла аборт. По време на кратката си любовна връзка с Фреди, съпругът ѝ е бил в командировка. След раждането, момичето израства с майка си и доведения си баща, докато Меркюри поддържа близък контакт с нея, включително редовни посещения и комуникация, дори по време на турнета.

Тайна, пазена от най-близките

Само шепа хора са знаели истината – включително членовете на Queen и Мери Остин, жената, която Фреди нарича „любовта на живота си“. Именно тя е знаела за съществуването на дъщерята още преди смъртта му и е останала до него до последния му дъх. Въпреки че момичето не е включено в официалното завещание на певеца, тя е получавала финансова подкрепа чрез частно правно споразумение.

„Време е светът да знае“

В писмо, публикувано в книгата, „Б“ заявява решението си с неподправена сила:

„След повече от три десетилетия мълчание, лъжи и изопачаване на истината, чувствам, че е време да говоря. Решението да изляза сега е мое и само мое. Тези, които ме познаваха, го пазеха в тайна от уважение към Фреди и към мен.“

Шокиращо, но човешко

Историята е колкото скандална, толкова и дълбоко човешка. В нея се преплитат слава, любов, вина, тайна и приемане. В един свят, в който известните личности често крият най-съкровеното от страх или срам, Фреди Меркюри е избрал да бъде баща – по свой начин, в своята тишина.

Сега, чрез думите на дъщеря му, светът за първи път надниква в тази интимна част от живота му. И ако не друго, историята ни напомня, че и най-големите икони са били просто хора – със своите грешки, страсти и големи сърца.

„С обич, Фреди“ – книгата, която ще промени всичко, излиза в продажба тази есен и обещава още разтърсващи разкрития за живота на музикалната легенда, който продължава да вълнува света дори десетилетия след смъртта му.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Навръх 24 май абитуриентки загиват с балните си рокли в свирепа катастрофа

Класът на момичета в деня на завършването им.

На 23 срещу 24 май, преди точно 23 години, абитуриентските празненства във Велико Търново бяха помрачени от една от най-тежките пътни трагедии в историята на града. 

Три млади живота – две 18-годишни абитуриентки и кавалерът на едната – бяха отнети в жестока катастрофа, случила се минути след края на бала им.

Инцидентът става в ранните часове на 24 май, в района на Южния пътен възел край града, малко след като младежите са напуснали историческия хълм Света гора, където празнували с класа си.

В трагичния момент те са пътували в мощен, луксозен автомобил, който при висока скорост се разбива с такава сила, че частите му отхвърчат на над 100 метра – чак до светофара при бирената фабрика „Болярка“.

„Колата беше толкова смачкана, че не можеше да се разпознае каква е. 

От нея почти нищо не беше останало цяло“, разказва пред вестник „Телеграф“ Тодор Тодоров, тогавашен полицай, първи пристигнал на местопроизшествието. С дългогодишен опит зад гърба си, той признава, че това е най-ужасяващата катастрофа, на която е бил свидетел.

„На предната седалка имаше момиче в бална рокля – мъртва, цялата в кръв. На задната седалка – още две момичета, също в официални тоалети. Всичко беше ясно – бяха се връщали от бала си. Хората на предната седалка бяха загинали на място. Гледката беше толкова тежка, че трябваше да се отдръпна и да запаля цигара, не можех да го понеса“, разказва още той.

Пристигналите медицински екипи установяват смъртта на две от момичетата и младия шофьор. Останалите две пътнички от задната седалка са откарани по спешност в болница, но за една от тях се потвърждава по-късно, че е починала.

Трагедията оставя дълбока следа в съзнанието на великотърновци и се помни и до днес като една от най-кървавите касапници на пътя в региона. Болката от загубата на три млади живота в нощта, в която би трябвало да празнуват новото начало в живота си, остава жива и след повече от две десетилетия.

Източник:ko4.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Коварна болест отне живота на Асен Григоров

Скоротечен рак в напреднал стадий е убил журналиста Асен Григоров, научи Lupa.bg. От няколко месеца той се е борел със заболяването, но за съжаление, е загубил битката.

Агресивната форма на рак на белия дроб е била открита случайно след контузия при игра на тенис. В последните му дни за него са се грижели лекарите в „Токуда“, на които семейството благодари.

В последните години Григоров беше медиен съветник на „Продължаваме промяната“. Негови приятели си спомнят, че е свирил много добре на пиано. През 2020 г. основава сайта „Булевард България“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Брутално убийство късно снощи в бургаския кв. „Сарафово“

91-годишен бивш полицай гръмна зет си – на 68 години, също ексслужител от системата на МВР. 

Сигнал за инцидента е получен малко преди полунощ, а сцената се разиграла в имот, намиращ се в близост до Военната база в квартала. Това съобщава Флагман. 

Очевидци разказват, че на мястото са били изпратени 7 полицейски автомобила, защото е имало опасение, че дядото-убиец може да се барикадира, но той в крайна сметка се е предал доброволно и е направил пълни самопризнания.

По първоначална информация жертвата е Георги Генов, човек, когото мнозина полицаи все още помнят като доблестен служител на реда.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Петима си отидоха с тайната за убийството на сестрите Белнейски

Разпитани били 8000 заподозрени за двойното убийство, осъдиха Лазар Колев, но останаха въпроси.

Четирима души, които знаеха нещо за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски от Пазарджик, вече не са между живите. Пети изчезна безследно. За смъртта на момичетата излежава доживотна присъда Лазар Колев. По време на делото срещу него обаче се прокрадна информацията, че той не е бил сам, а имал съучастник. Повече за това никой не заговори, пише "Труд".

Патоанатомът проф. Стойчо Раданов, Васил Славов - Иширковеца, овчарят, намерил телата на двете момичета, частният детектив Енчо Генчев и учителят по ски Димитър Юруков са хората, които знаеха по нещо важно, което би могло да хвърли светлина върху страшната трагедия, за която има само един осъден - Лазар Колев.

Месеци наред след смъртта на момичетата пълзяха слухове, че в убийството е замесен човек на висока позиция, доказателства обаче не се намериха. В началото на разследването се създаде впечатлението, че полицията прави всичко възможно да заличи следите.

Стана ясно, че телата на двете жертви са били измити с маркуч преди аутопсията, което направи невъзможно вземането на ДНК материал. Въпреки, че Колев беше осъден именно въз основа на генетично изследване и показанията на изчезналия безследно Васил Славов - Иширковеца.

Няколко пъти британски и американски лаборатории връщаха пробите, взети изпод ноктите на сестрите, със заключението, че не може да се изолира ДНК. След няколко години обаче, внезапно успяха да го направят. Едва ли само от некадърност ченгетата минираха делото предварително.

Криминалисти се хвърляха на десетки версии и дадоха своя принос в световната криминалистика, която не беше виждала такъв мащаб на безсмислена работа. Проверени бяха 8 хиляди потенциално заподозрени, повече от тях бяха и разпитани. Такова убийство се разкрива за седмица, най-много две, смятат професионалисти. То не е поръчково, извършителите са аматьори, оставили много следи на мястото. Повечето обаче са били унищожени.

Криминалистите са работили хаотично, хвърляйки се напосоки. Екипът на националната полиция пристига дни по-късно, за да се включи, вместо това да стане в деня на намирането на телата, каквато е практиката. Колегите им смятат, че това е станало от мързел и немарливост. Ценни улики са изгубени завинаги.

На 31 януари 2006 г. в 15,35 ч. мъжки глас съобщава в полицията в Пазарджик за страшна находка - в местността “Грамадите” между Пещера и Брацигово са открити телата на две млади момичета.Това е местен овчар, който вече не е между живите. На мястото се изсипва цялата пазарджишка полиция. Групата за оглед е придружена от няколко десетки униформени. Те обикалят и търсят из храстите следи от престъплението. Пушат и хвърлят цигарите на земята. Малко след получаването на сигнала е информиран дежурният в националната полиция в София.

Но в този случай не тръгва екип от столицата. Няма и нареждане да се запази местопрестъплението до следващия ден. На фаровете на коли и прожектори през нощта десетките полицаи успяват да стъпчат всичко, което може да доведе до разкриване на престъпниците. Оттук нататък започва да се работи на сляпо. На следващия ден повече от сто жители на съседните градчета и журналисти започват свой “оглед”.

Ако нещо от уликите е било останало, то вече е заличено. Няма криминалист и експерт от института по криминалистика при аутопсията. Никой не го вика. Съдебен лекар описва раните, заключението е, че момичетата са загинали от черепно-мозъчни травми. Той обаче не е длъжен да тълкува заключенията си. На мястото са намерени и люспи от сребрист автомобил.

По версията за катастрофа, която само проблясва, не работи никой. Нищо, че от заключението на съдебния лекар проф. Стойчо Раданов е ясно, че спукването на черепа е предизвикано от удар с голяма кинетична енергия, която не може да се получи от човешка ръка.Въпреки категоричната версия на полицията, че сестрите са пребити до смърт, при аутопсията е установено, че нямат счупени зъби и травми от побой. Което е почти невъзможно, ако някой ги удрял.

Почти три години след смъртта на момичетата - през октомври 2008 г., проф. Раданов е намерен обесен на катерушка близо до дома му. Тогавашният шеф на Съдебна медицина Станислав Христов, който прави аутопсията, твърди, че по главата на професора имало кръвонасядане. Раданов не е оставил предсмъртно писмо, което кара колегите му да подозират, че става дума за убийство.

Нелепо умира и ски-учителят Димитър Юруков, който видял двете момичета ден преди смъртта им на писта в курорта “Св. Св. Константин и Елена” над Пещера.

Той си отива от този свят от тромб в сърцето, въпреки че според негови близки е бил здрав като канара и никога не се е оплаквал от сърдечни проблеми. Хора от персонала на курортния комплекс пък са категорични, че някой е помогнал на бай Митко да умре. От сърце умира и друга ключова фигура в пазарджишката мистерия - частният следовател Енчо Генчев, ангажиран от родителите на Росица и Христина да води собствено разследване.

Той издъхва малко преди да предаде папка на Фани и Стоимен, чието съдържание не е ясно и до днес. Пред репортери в Пазарджик Танчев имал неблагоразумието да се похвали, че е попаднал на вярната следа.

В началото на 2016 г. полицаи намериха кола с няколко литра кръв в нея, която се оказа на основния свидетел на прокуратурата Владимир Славов - Иширковеца.Той беше вкаран в килията на Лазар Колев, за да получи информация за убитите сестри Белнейски. Показанията му бяха спорни, но въпреки това Колев беше осъден. А Иширковеца така и не беше открит. Той също вече вероятно не е между живите.

Версията на проф. Раданов: Автомобил е убил момичетата

Проф. Раданов - дойенът на съдебната медицина по онова време у нас, е стигнал опасно близо до извършителите на двойното убийство и това е коствало живота му, смятат негови колеги. Той не се поколеба да обори резултатите на първоначалната експертиза и посочи някои основни грешки като невзети проби, грешно становище за удушването на едното момиче и много други.

Неговото категорично мнение беше, че Христина и Росица са загинали при катастрофа, а тази версия, както е известно в Пазарджишко, насочва опасно разследването към влиятелни хора в града.

Дори ако проф. Раданов се е самоубил, експертизите по делото Белнейски вероятно са имали ключова роля за вземане на фаталното решение, твърдят негови познати. Той се  оплаквал, че е бил заплашван и вероятно не е искал заради работата му да страдат близките му./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ