Извадиха 300-килограмов звяр от Черно море

Тъй като моруната е защитен вид, след извършеното измерване тя е била върната във водата

На невероятен късмет се натъкнаха рибари от Бяла във водите на Черно море около Обзор през уикенда, пише varnautre.bg.

Екипажът на лодката излязъл в морето въпреки лошите метеорологични условия и силния вятър.

Когато извадили мрежите се оказало, че освен калкан, са уловили и гигантска моруна с размери 3,25 м дължина и 50 см височина.Тъй като моруната е защитен вид, след извършеното измерване тя е била върната във водата, както се вижда на видеото.

Женската моруна носи така търсения черен хайвер, който е изключително скъп деликатес.  Риба с размерите на уловената тежи около 300 кг и от нея може да се получи около 100 кг хайвер.

Този улов надминава откритата през ноември миналата година моруна с размери 2,55 см и тегло 160 кг в района на н. Емине, отново в близост до Обзор.

Моруната (Huso huso) е най-голямата риба в Черно море. Независимо от основните й местообитания – Черно и Каспийско море, тя се смята също и за най-голямата сладководна риба, защото през пролетта навлиза в устиетата на вливащите се в моретата реки, за да хвърли хайвера си.

Размерите й са впечатляващи: историята познава „шампиони“ с дължина до 6 метра и тегло до 1600 кг. Моруната е хищник, в менюто й влизат разнообразни водни обитатели. Обект на активен риболов както заради месото, така и заради хайвера си.

Хайверът бива изхвърлян на големи гроздове няколко пъти, като неговото количество е извънредно голямо. Например, от моруна, тежка 1100 кг се получава над 320 кг хайвер.Логично е да се допусне, че при това обстоятелство именно моруната би трябвало да е най-многобройната есетрова риба, но това не е така. Причината, че хайверът трудно оцелява. Например, от 100 хиляди зърна хайвер до морето достига само 1 рибка. А от младите моруни само 10 процента доживяват до полово съзряване и отново навлизат в реките.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стар руски трик за боядисване на яйца, стават с вълшебни цветове

Има безброй начини да украсите яйца за Великден, а днес ви представяме един много лесен трик, използван в Русия, който води до уникални и красиви яйца в различни цветове.

Колкото повече цвята изберете, толкова по-шарени и красиви ще бъдат великденските яйца, а можете да използвате само два цвята.

Имате нужда от:

Сварени яйца,охладена вода

различни цветове боя в пликчета

алкохолен оцет

клечки за уши

ластици

пластмасови чаши

салфетки

малко олио за намазване

Процедура:

Сварете яйцата както обикновено и ги оставете да изстинат.

Отделете няколко пластмасови чаши и изсипете съдържанието на едно пакетче боя за яйца във всяка.

Залейте цветовете с лъжица студена вода и лъжица оцет, след което разбъркайте добре, за да се разтворят цветовете.

Увийте яйцето в салфетка или хартиена кърпа (ако са многопластови ги разделете така, че да имате само един тънък слой). Завържете с ластик в горната част.

След това потопете клечките за уши в боите и оцветете яйцата, капнете по малко върху всяко яйце, докато получите разноцветни и равномерно покрити с боя яйца.

Оставете да изсъхнат за 15 минути.

Разопаковайте салфетките. Накрая, когато изсъхнат напълно, „полирайте“ яйцата с кърпа, напоена с олио, за да заблестят.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ангела на Аушвиц! Историята на лекарката, спасила стотици души в концлагера но едва не губи разсъдъка си

Ангелът на Аушвиц – с това прозвище е позната лекарката, спасила стотици души в конлагера. Д-р Гизела Пърл едва не губи разсъдъка си, но спасява стотици жени.

Гизела Пърл се ражда в град Сигет, днешна Румъния, през 1907 г. На 16 години тя завършва гимназия с най-високия успех. Това е нещо, което се случва изключително рядко сред жените и в частност евреите по това време. Още от детските си години тя се показва като силно увлечена по медицината. Баща ѝ я подкрепя настоятелно.

Гизела се омъжва за хирург и започва да практикува като гинеколог в Унгария. След като германците нахлуват в страната, през 1944 г. Пърл и семейството ѝ са изпратени в Аушвиц. Единствено дъщеря ѝ е спасена от депортиране. Малко преди германците да я заловят, грижовната майка я дава на семейство от нееврейски произход.

В лагера на смъртта синът на Гизела е изпратен в газовата камера. Мъжът ѝ е пребит до смърт пред очите ѝ. Самата тя е пощадена заради професията си и е назначена за личен асистент на Йосиф Менгеле.

В началото Гизела трябва да убеждава затворниците да даряват кръв за германската армия. Менгеле скоро осъзнава, че лекарският ѝ потенциал е голям и я кара да му казва кои затворнички са бременни.

Менгеле или Ангелът на смъртта остава в историята със своите ужасяващи експерименти върху хора. Най-известните са му опити върху близнаци и бруталните експерименти с бременни.

Пърл е изправена пред дилема. Ако не съобщи за нито една бременност в женския лагер, ще трябва да изражда бебетата тайно. Това няма как да остане незабелязано и всички ще бъдат убити за наказание. Ако пък съобщава за бременните жени, то те така или иначе ще бъдат убити по особено мъчителен начин след редица експерименти. Лекарката взима решение, което противоречи на морала и лекарския кодекс в името на живота на жените. Тя започва да извършва аборти без инструменти, без дезинфектиращи препарати и обезболяващи. Така спасява стотици жени от ръцете на Менгеле.

Ангелът на Аушвиц не може да се оправдае дори пред себе си. Гинеколожката се чувства ужасно от това, че убива неродени бебета. Ако не го е правела обаче, майките и децата им са щели да бъдат убити по най-жестокия начин.

След края на войната д-р Пърл е освободена от Аушвиц. Малко след това прави опит за самоубийство. След като се възстановява, през 1947 г. се мести да живее в Ню Йорк. В САЩ започва разследване срещу нея по обвинение, че е била съучастник на нацистките лекари. Показанията на оцелели затворници я спасяват и е оправдана.

Гизела Пърл публикува историята си през 1948 г. в книгата - Бях лекар в Аушвиц. Чрез нея намира дъщеря си, която е жива. Двете се местят да живеят в Израел до смъртта на Ангела на Аушвиц през 1988 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тайната, която първата жена космонавт, скри от света

Валентина Терешкова е първата жена космонавт, но полетът ѝ в открития Космос не е протекъл толкова плавно, каквото го представя през 1963 година, когато се завръща на Земята.

След 48 обиколки в рамките на около 70 часа бившата служителка на текстилна фабрика записва името си в историята. Заслуга за този полет има и главният координатор на съветската космическа програма – Сергей Корольов.

Те представят полета за успешен, но истината е, че за малко не е завършил фатално за първата жена космонавт. Това, което Валентина е премълчала преди години, е, че е имало техническа грешка, която е заплашвала живота ѝ.

В началото на второто денонощие при обиколката около Земята Терешкова забелязва, че е допусната грешка ори програмирането. Тя пречела на двигателите да се снижат и да кацната на планетата.

В автоматичната програма на кораба беше допусната неточност: той беше така насочен и ориентиран, че вместо да се спуска, обратно - издигаше се в орбита. Аз не се приближавах към Земята, а с всяко навиване се отдалечавах от нея, разказва Терешкова.

Тя сигнализирала за проблема на Корольов и на следващия ден били въведени нови данни, които коригирали системата, така че капсулата започнала са се спуска.

Но Терешкова спестява този факт на пресата, защото Сергей Корольов я помолил да не споделя за проблема. Така тя спасява инженера, който е допуснал това да се случи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си актьор от златното поколение на българското кино

 

Почина актьорът Васил Банов, съобщиха от Съюза на артистите.

Банов е роден в град Карлово на 20 юли 1946 г. През 1967 – 1971 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Боян Дановски.

Работил е в театрите на Велико Търново (1970 – 1975), Враца (1975 – 1978), Софийски окръжен театър Ботевград (1978 – 1984), „Сълза и смях“ от 1984.

Член е на Съюза на артистите в България (1970), заместник-председател на УС на творческия фонд (1988 – 1989) и председател на УС от 1989, СБФД (1988).

Филмографията на Васил Банов включва близо 100 роли в кино и телевизионни продукции като „Иван Кондарев“, „Записки по българските въстания“, „Капитан Петко войвода“, „Хайка за вълци“ и много други.

На театралната сцена едни от най-запомнящите се негови превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов и други. Носител е на Наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал „Златната липа" и на Наградата „Златен век“ – златен печат на цар Симеон Велики.

През февруари 2025 г. Васил Банов беше удостоен от президента Румен Радев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, пише БТА.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Заложническата драма на летище Сарафово през 1981 г. – първата битка на бойците с червени барети

Датата е 24 май 1981 г. В цялата страна се провеждат празнични манифестации по повод Деня на славянската писменост и култура. Специалното поделение във Враня е вдигнато по тревога в 9 часа и 18 минути. На летище Сарафово край Бургас е извършено принудително кацане на турски пътнически самолет с 86 души на борда, без да се брои екипажа. Приземяването е по нареждане на превзелите с оръжие машината четирима турски терористи. Техният ултиматум е: освобождаване на съидейници в турски затвори и получаване на политическо убежище в България. В противен случай самолетът щял да бъде взривен.

На  злополучния ден обаче, командирът на баретите Нено Ганчев  и началник-щаба на батальона са в Москва на обмяна на опит с добилите го вече в Афганистан съветски елитни спецподеления. Нарушен е елементарен военен принцип – винаги един от двамата да е на разположение. Заместник началник щаба капитан Маринов е принуден да поеме командването. В определоното от норматива време от 199 човека се явават само 6 офицери и 42 сержанти. Тоест, едва 1/4 от целия личен състав. Останалите 3/4 от състава със заповед на шефа на СГУ са пръснати по улици и площади в София, за да охраняват ученическата манифестация. Оказва се, че самото ръководство на МВР е „ликвидирало“ елитното си поделение. В тази напрегната обстановка капитан Маринов получава заповед да подбере група от 3 офицери и 22 сержанти. Запознават ги с обстановката: на летището край Бургас е кацнал самолет ДС-9 на турските авиолинии, овладян от терористи.

Групата се снаряжава с щатното оръжие и малко след 13.00 часа излита за морския ни град със служебния самолет на военния министър Добри Джуров. В 14 часа те вече са на летище Сарафово. В Бургас вече е създаден оперативен щаб, който е започнал преговори с похитителите. Командирът е извикан и му е поставена първата бойна задача. Бойците се разполагат в Почивния дом на МНО в Сарафово и започват да навлизат в обстановката.

ДС-9 изпълнявал редовен полет от Истанбул за Анкара. Отвлечен е от трима души; на място към тях се присъединява симпатизиращ им пътник – войник от турската армия. Отклоняват полета и кацат в България. Искат незабавно освобождение на около 50 техни съидейници от затвора, откуп от 500 000 долара и публикуване на тяхно политическо възвание в няколко анкарски вестника. Държат се намахано и агресивно. Твърдо заявяват, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, ще започнат да разстрелват пътниците с американско поданство. Ако и това не стресне и принуди турските власти да отстъпят, категорично обявяват, че ще взривят самолета с всички на борда. В процеса на разговорите пилотите успяват да осведомят нашите власти, че терористите имат два пистолета и разнасят някакъв пакет с военни щемпели, за който твърдят, че е адска машина.

Бойците са разпределени в подгрупи, на всеки е поставена персонална задача.

Обстановката е все по-усложняваща се. Аеропортът и пистата са отцепени, самолетът е в края на терена, близо до оградата. Тук, на мястото на действието, става ясен и пропуск в подготовката – нашите барети са обучавани да щурмуват самолети само по принцип, на никого не е минавало през ума подробно изучаване на обстановката вътре в машините на различните марки самолети. Никой от командосите няма представа за салона, помещенията, кабините и люковете. Стига се до абсурда бойците да се готвят за щурм, а нямат никаква представа за разположението на салоните, сервизните помещения, багажното отделение, люковете. За щастие, късно следобяд на летището каца самолет с турски представители на външното им министерство и командоси. Истински, натренирани, подготвени. И познаващи ДС-9 до последното кабелче. Тенастояват да се заемат със случая. От най-високо място в София отговарят, че това си е наша работа, а мотивите за отказа са най-вече политически.

Капитан Маринов не спи. Той тутакси оценява шанса да се добие представа как изглежда  вътрешността на отвлечения ДС-9. Машината с турските дипломати и командоси е същата. В интерес на общата работа турците скланят да допуснат нашите бойци до техния самолет, за да го огледат и опознаят. За половин час двама офицери правят скици на отделните салони и отделения, пресмятат откъде биха могли да атакуват. Когато обаче започват да планират конкретно, разбират, че в схемите им липсват още много неща. Отново молят турците за допуск в самолета. Те великодушно им отпускат още 45 минути. Турските дипломати са категорични: никакви отстъпки. Преговори – докато се създадат условия за атака от командосите. И дават да се разбере недвусмислено, че при атаката пленници няма да се вземат. Цяла нощ преговорите продължават.Те обаче текат бавно. Турските дипломати нервничат и настояват техните командоси да решат проблема.

Към 22 часа терористите дават съгласие на самолета да се качат представители на летището, които да донесат храна и вода. Преоблечени като обслужващ персонал, при терористите отиват капитан Маринов и лейтенант Колев. Няколко часа по-късно отново се връщат и внимателно оглеждат самолета отдолу. С малко данни и много фантазия ръководството успява да сглоби план за атака. В същото време психолози се опитват да убедят по радиовръзката терористите в необходимост от преговори очи в очи. Това е за печелене на време.

 С падането на нощта излиза наяве още един недопустим пропуск – групата не разполага с прибори за нощно наблюдение. Оперативният щаб пък прави друга глупост – вместо да ги остави да почиват, възлага на момчетата цяла нощ да охраняват двата самолета и главния ход на аерогарата. Нещо, което и десетина пенсионирани военни биха свършили идеално. На разсъмване бойците сдават охраната на местни милиционери и се прибират за почивка в Сарафово. Едва полегнали, след час получават заповед да се приготвят за атака. Недоспали и уморени, са натикани в автобус, паркиран зад централната част на аерогарата.

Денят е горещ. Акумулаторите на аероплана се изчерпват, радиостанцията отказва, климатикът спира работа. За кратко време температурата в салоните на самолета достига 40 градуса. Терористите нареждат да се отворят вратите. Шансът е оценен от оперативния щаб правилно и заедно с техниците в самолета са изпратени и двама офицери от спецгрупата. Те наместват липсващите части от мозайката. Добиват и представа за психологическата обстановка – терористите са изнервени от ситуацията и разтревожени от забавянето на двамата техни преговарящи другари, мъжката част от пътниците пък е на крачка от бунт и саморазправа с похитителите си.

Терористите приемат да преговарят очи в очи. Към 10.00 часа изпращат парламентьор, който освен, че иска зареждане на акумулаторните батерии и ремонт на радиостанцията, категорично  заявява: до 12 часа да започне процедура по освобождаването на затворниците в Турция и даването им на политическо убежище в България. В противен случай започват екзекуции като начало, а като финал – взривяването на самолета.

Около 12.00 часа агресивността нараства. Похитителите на самолета вече са сигурни, че преговарящият им е задържан, че никакви преговори не се водят, че им се готви някакъв капан и поставят ултиматум: или изпълнение на исканията им, или започват убийствата. Нещо повече – всички пътници са заставени да напишат прощални писма до близките си. Оперативният щаб разбира, че е преиграл и съобщава, че връща парламентьора-терорист на борда. Другарят му, който е в пилотската кабина вижда как го качват на лек автомобил и изтичва да го посрещне на изхода.

Командирът на отвлечения самолет за миг е оставен без надзор и включва двигателите. Самолетът бавно се плъзва по пистата. Терористите се объркват. Страхът взривява пътниците – една част започват да скачат през отворените врати, друга се нахвърля върху похитителите. Проехтяват гърмежи.  Трима по-смели мъже от пътниците се нахвърлят върху единия от терористите и го повалят, отнемат му пистолета и го застрелват. Другият се шмугва в скачащата през люковете навалица. Голяма част от останалите пътници се спускат да търсят аварийните изходи. От страна на оперативния щаб успяват само да наредят да се блокира пистата от пожарните автомобили. Без заповед от никого автобусът със спецгрупата се насочва към самолета.

Командирът на групата капитан Маринов даже не е там, а пред централната сграда на летището. Виждайки, че леката кола с парламентьора тръгва към самолета, съобразява светкавично и се спуска подире й.  Шофьорът-милиционер го вижда и усещайки, че нещо не е наред, спира. Капитанът отваря вратата и поваля терориста по очи на асфалта. Същевременно щурмовата група се хвърля, за да овладее паниката сред безразборно напускащите машината пътници. Самолетът бавно допълзява до пожарните. От него продължават да скачат ужасени хора. Една част от бойците го обкръжават, други подгонват пътниците. Стрелят във въздуха, за да ги респектират и заповядват всички да легнат. Пътниците разбират каква е целта и изпълняват послушно всичко. Те посочват третия от терористите, който веднага е заловен. Последният е намерен в самолета и обезвреден. Проверката после показва, че самолетът не е бил миниран, както са твърдели терористите.

Кошмарът свършва. След това започват анализите. За съжаление, изводът е тъжен: България все още няма антитерористична част, подготвена да даде адекватен отговор на планиран и подготвен терористичен акт. Заповедта да се създаде специално поделение не прави командоси. Те се създават с много пот, ум и не накрая – пари. Държавата дава последното. Закупени са пистолети със заглушител, компактни картечни пистолети, револвери с възможност за стрелба със стоп-патрони и газови боеприпаси, светлинно-шокови гранати… Нарядите по линияна СГУ са спрени. Момчетата се трудят.

Когато на 7 май 1983 г. четирима отвличат АН-24 от редовен полет София – Варна, МВР вече има командоси. Специализираният оперативен милиционерски батальон издържа изпита и с чест може да носи червените барети.

Терористите изискват промяна на полета до Австрия.

Оперативният щаб планира и провежда акция, която е чест за всеки мозъчен тръст и заслужава да влезе във всеки добър учебник по антитероризъм. Специалистите нареждат на пилотите да симулират полет към Виена. Самолетът се върти почти два часа из България и се насочва към Варна, в която осветлението е спряно. Малко след 20.00 часа преминават над Девненския канал и един от пилотите обяснява на нахаканите младежи, въоръжени с ножове:

– Това е Дунав, вече сме над Виена.

Когато кацат на пистата, към самолета се насочва група командоси в „австрийски“ униформи. Един от терористите се усъмнил, гледайки атлетичните мъже, сграбил стюардесата и опрял нож в гърлото й. Бойците са натренирани, те вече са онази мечтана пружина, която не може да бъде спряна. Щурмът завършва за една минута – люковете са избити, командосите нахлуват, ехтят изстрели. Бабаитът, посегнал на момичето, е застрелян, а другите трима са проснати и овързани на пода…

България вече има своите червени барети. Те са там, където другите не могат!

Източници: http://anika.hit.bg/; www.blitz.bg; www.desant.net; www.temanews.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ