Невена Коканова е име, което завинаги ще остане в историята на българското кино. Със своето изящество, талант и незабравими роли, тя печели сърцата на поколения зрители. Ето 10 интересни факта за живота и кариерата на тази велика актриса:


Първа дама на българското кино – Невена Коканова често е наричана „първата дама на българското кино“, благодарение на впечатляващата си филмова кариера.

Австрийски корени – По майчина линия Коканова има австрийски произход, което обяснява аристократичната ѝ осанка.

Една от първите звезди на „Златна роза“ – Нейната роля във филма „Тютюн“ ѝ носи престижна награда и утвърждава нейното място сред най-добрите.

Кино дебют – Първата ѝ роля е в „Години за любов“, където нейният талант бързо привлича вниманието.

Незабравима роля в „Крадецът на праскови“ – Този филм я изстрелва до върха на популярността и се превръща в култов за българското кино.

Сценарист и режисьор – Освен актриса, Невена има и опити като сценарист и режисьор, които показват нейната многостранна креативност.

Любовта към изкуството – Тя е известна с любовта си към рисуването, което остава малко известен факт за нея.

Бракът с Любомир Шарланджиев – Бракът ѝ с режисьора Любомир Шарланджиев се счита за една от най-емблематичните връзки в артистичния свят.

Наследство в киното – И до днес нейното име се свързва с класа, изящество и ненадминат талант.

Вдъхновение за бъдещите поколения – Много млади актьори гледат на Невена Коканова като на икона и вдъхновение за своето изкуство.

Невена Коканова ще остане завинаги символ на българското кино – актриса, която успява да докосне душите на зрителите и да остави следа, която никога няма да избледнее.



Легендарната българска певица Лили Иванова изрази своето огромно признание към един от най-големите български музиканти – Емил Димитров. 


В последното си изявление тя разказа за специалната връзка, която е споделяла с него, и за влиянието, което той е оказал върху нейния музикален път.Емил Димитров, известен със своите незабравими хитове и мощен глас, е оставил дълбок отпечатък върху българската естрада. Неговата музика и текстове са вдъхновявали поколения. Лили Иванова, която е била част от музикалната сцена през същото време, не пропусна да подчертае неговия принос за развитието на българската музика и за дълбоката емоция, която той е съумявал да влее в песните си.


По време на своето признание, Лили Иванова сподели и лични спомени от съвместната им работа и сценичните изяви, в които са участвали заедно. За нея Емил Димитров не е просто колега, а истински приятел и вдъхновител.


Това признание от Лили Иванова за Емил Димитров не е просто жест на уважение, а и знак за продължаващото възхищение към един от най-големите таланти в българската музика. Тя подчерта, че именно чрез музиката на Димитров е започнала да усеща дълбочината и силата на българската естрада, която по-късно е станала не само нейна професия, но и голяма част от нейния живот.


Лили Иванова и Емил Димитров са част от златния период на българската музика и тяхното наследство ще остане живо в сърцата на много поколения.


 


Ерата на "Балкантон" приключи" - това написа на страницата си във "Фейсбук" сдружение "Лагера" след като временния и.д. главен архитект на София Богдана Панайотова разписа заповед, с която се дава картбланш за събарянето на сградата на легендарната соц компания  и застрояването на парцела със седем пететажни жилищни сгради.


Сградата на "Балкантон" се намира на ул. "Хайдушка поляна". В нея се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Това превръща тази сграда, която не блести с архитектурни достойнства, а външният ѝ вид в момента е занемарен, в своеобразен паметник на музикалното ни наследство, припомня Медияпул.


Историята на създаденото по времето на социализма предприятие "Балкантон" започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании "Симонавия" и "Лифа рекорд" с държавното предприятие за грамофонни плочи "Радиопром".


Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа - от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар, писа преди време информационният портал webcafe.bg. 


Официалното откриване на сградата на "Балкантон" е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица "Хайдушка поляна" в ж.к. "Лагера" като само записите се правят навън - в Студио 1 на БНР и в зала "България". В средата на 70-те години разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда. Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.


За съжаление идеята за превръщането и в първия по рода си музей на музикалното изкуство не се възприе, пишат от сдружението.


Васил Терзиев назначи арх. Панайотова временно на поста в края на юли 2024 г. Шестте месеца на нейното "царуване", както пишат недоволни столичани в социалните мрежи, ще приключи след два дни и може би това е едно от последните й решения.

Източник: Стандарт



Жителите му го определят като "Малката Швейцария на Родопите" заради невероятната природа, която го заобикаля и добрите условия за живот. Бабяк не е типичното затънтено и пустеещо българско селце, а пример за подражание. Затова местните не желаят да го напускат. Напротив, те искат там да живеят и да отглеждат децата си. "Елате да видите! Даже в София нямат такава канализация и такава инфраструктура, като при нас!" – не сдържа гордостта си Шемедин Бъсков, който е втори мандат кмет на селото, отстоящо на около 15 км от общинския център Белица.


Пред Биляна Славчева от БНР той разказва:


"Това е единственото село в Република България, от което не се изселва нито един човек. Селото ни е много хубаво, направи се инфраструктурата, благодарение на общинския кмет. Къде го има това – да живееш между Пирин, Рила и Родопите? Хората избират спокойствието и ни е на късмет, че сме родени в това китно селце. Просто няма как да го опиша!"


Над 730 са жителите в Бабяк. Селото си има детска градина и дори нещо все по-рядко за малките населени места у нас – училище пълно с ученици. А децата в Бабяк непрекъснато се увеличават:

"Детската ни градина в момента се посещава от около 25 деца. Тя е смесена градина. Но леглата са едва 14, не стигат. Групата ни е от 3 до 6-годишни. И децата я посещават до обяд, защото няма къде да спят. А в селото ни имаме вече 10-12 новородени. Затова сега кандидатстваме с проект за нова градина и ако имаме късмет, ще се сдобием с такава. В нашето основно училище "Св.св. Кирил и Методий" се обучават към 100 деца. Някои от тях се извозват с автобус от съседните села" – казва Шемедин Бъсков.


Част от жителите на Бабяк са сезонни работници, които заминават на гурбет в чужбина през зимата, а дойде ли топлото време, се завръщат обратно в родното място. "Нашите хора са работливи, живеем си задружно, помагаме си един на друг", казва Шемедин Бъсков. 


Преди две години в селото отваря врати малък цех за 15-16 шивачки, който тепърва ще се развива. "Искаме и селски туризъм да развиваме, както в съседното село Орцево, където имат къщи за гости. Но хората ни се нуждаят от подкрепа на държавата" – казва кметът на Бабяк.


Определено туризмът може да се окаже "златна мина" за Бабяк. В близост лежат останките от тракийски светилища, надгробна могила от късния период на желязната епоха, както и средновековен некропол. И още нещо любопитно – твърди се, че под връх Бабяшка чука има златни залежи и че тук е било добивано злато преди 2500-3000 г. от племето беси.


Дали Бабяк няма да се превърне в новия Клондайк? Едно е сигурно – красивата природа и местната кухня са важен коз за привличане на туристи. Както и наличието на предприемчиви млади хора, отворени към нови идеи. "Имаме млади хора, които създават семейства, но имаме и ергени, които все още не са се задомили и дори си мисля да им наложим ергенски данък, че да ги накараме семейства да създадат най-сетне!" – шегува се кметът и добавя:


"Вечер, когато е хубаво времето, ще видите колко майки с колички има! А центъра ни сме го кръстили "Малката Швейцария в Родопите". Защото такъв голям и хубав център няма дори по градовете! Читалището и всичко е разположено на много хубаво място, просто свети!", заключва кметът Шемедин Бъсков.


Деца има все повече и повече, нужда от детска градина също има, каза за БТА общинският кмет Радослав Ревански. Той добави, че е родом от Бабяк, израснал е в селото и още той като дете е бил в тази детска градина, "в бараките“. В момента общината кандидатства по програма на Министерството на образованието и науката за изграждане на нова детска градина, която да е и по европейски стандарти. 


"Село Бабяк е развиващо се село, хората са там, задомяват се и най-хубавото е, че не напускат селото. И аз навремето, и други мои съселяни ходят по чужбина сезонно, работят, връщат се и инвестират си парите в селото, каквото всъщност се прави в цялата община Белица и това от своя страна съвсем естествено води до по-висока раждаемост и повече нужди. И аз като кмет и с кмета на селото сме си говорили редовно, това е една наша амбиция, която наистина да ни затвори този цикъл от цялостно реновиране на селото“, каза кметът на Белица. 


Проектът на новата детска градина предвижда тя да е двуетажна, с достатъчно помещения за децата, посочи още Ревански. ВИЖТЕ ОЩЕ:Най-романтичните и красиви села в България

Източник:www.burgas24.bg



Беше се случило нещо ужасяващо за света и най-вече за СССР и за част от европейските страни. Вечерта на първи май 1986 година официално беше съобщено, че в един от блоковете на Атомната електроцентрала в Чернобил е станала авария. 

Хората обаче да не се притесняват, всичко това е толкова далеко от нас, няма опасност за здравето и живота ни. Никаква опасност няма, твърдяха от телевизионните екрани най-отговорни фактори и приканваха целокупния български народ да не обръща внимание на някаква аварийка, станала толкова далече. Все пак, празник е, Международен ден на труда.

Ала едновременно с тези изявления, тръгна мълвата, че при аварията, станала още на 26-ти април, на два и половина километра в атмосферата е изхвърлен радиоактивен прах, който ветровете са разнесли и продължават да разнасят към европейските страни, като най-засегната е Украйна. Улиците на градовете и селата буквално опустяха. Правителството на България обаче упорито отричаше сериозността на инцидента, както и опасността от заразяване с радиоактивен прах.

Сияна беше объркана, не знаеше на кого да вярва. Все пак, не беше възможно правителството така безогледно да лъже народа си, омаловажавайки случая. Вероятно наистина нямаше причини за безпокойство, а разни хора раздуваха аварията, за да всяват паника и несигурност. Е, тя продължи да си купува и мляко, и зеленчуци, и плодове, защото си въобразяваше, че живее в нормална държава. Докато не минаха няколко месеца и не срещна бивша колежка, която сега работела в екологично чиста птицеферма, откъдето зареждали с яйца и пилета управленския елит на страната. Била разположена в близост до Двореца Враня, имало и зеленчуково стопанство. Значи червената върхушка милееше за своето собствено здраве, както и за здравето на своите близки, но не и за народното. Затова Сияна тутакси се възползва от възможността и тя да снабдява семейството си с яйца, месо и мляко, доказано "чисти" от радиоактивно замърсяване, а при това – на по-ниски цени. Малко късно, но все пак бившата колежка й отвори очите за двойствения стандарт на живот у нас, за радиоактивното замърсяване на българската природа, за опасностите, които то носи за здравето и най-вече за децата, за бъдещото разболяване от рак на стотици хиляди...

Но защо трябваше да се крият фактите? Та нали тази авария беше станала извън нашите граници и ние нямахме вина за нея? Тогава? Не беше ли редно и нормално, като на зрели хора да ни се каже истината, както и какво ще последва и, разбира се, как бихме могли да се предпазим от негативите. Още през нощта на 26-ти април и Тодор Живков и службите вероятно са били уведомени по своите телефони-петолъчки относно размера на бедствието, но за да не ни се разваля "празничното настроение", бяха пожертвали здравето на цял един народ и живота и неизвестен брой – колко по-точно – бъдещето щеше да покаже.

В следващите шест месеца от аварията Сияна следеше всяка официална и неофициална новина, свързана с Чернобил. Защото аварията беше факт, но ако не се овладееше своевременно, би могъл да последва втори взрив с мощност над пет мегатона, който би засипал цяла Европа с гъст облак от радиоактивен прах. Руснаците се бореха мъжки, над шестотин хиляди военни, запасняци и граждани работеха по затварянето на реактора, изграждането на бетонен саркофаг, намаляване на радиоактивния прах и изолирането му в трийсет километрова зона, изграждането на обходна стена, евакуирането на 135 хиляди души, включително и от съседния град Припят... Колко ли от тях щяха да се заразят от лъчева болест и да починат в резултат от поредицата глупави човешки грешки, премълчавания, престаравания и куп други от уродствата на социализма, довели до взрива? Никога нямаше да се разбере. Властта и у нас, и в Съветския съюз, обичаше да скрива истината. Ако още при първия подобен инцидент, станал три години по-рано в Игналинската АЕЦ в Литва, информацията не е била обявена за военна тайна и засекретена, може би нямаше да има "случаят Чернобил".

А първите жертви на лъчевата болест вече бяха погребани с почести – пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията, за да спасят другите...


ЦЕНАТА НА ЕДНА ЛЪЖА

Павлина Павлова.Откъс от историческия роман за Прехода "ИЗГУБЕНИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ".


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив