Тина Търнър КАДЪР: Туитър

Тина Търнър е едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още "Кралицата на рокендрола". Търнър е определяна като най-успялата жена в рока, печелейки осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Животът й е низ от върхове и падения, бурна любов и самота.


Ето какво (може би) не знаете за Тина Търнър

Търнър е родена с името Анна Мей Бълок. Отгледана е в малкото южно градче Нътбуш, Тенеси, за което пее в сингъла си от 1973 - "Nutbush City Limits".

Когато е в гимназията, сестрата на Тина - Ален, я води в клуб "Imperial" в Сейнт Луис, където се запознава с Айк Търнър. Когато през 1960 година певицата, която се предполагало, че трябва да запише песента, написана от Айк - "A Fool For Love", не се появява в студиото, Тина с радост я замества. Дебютът й достига до втора позиция в R&B чартовете и на 30-та в поп чарта.

Айк създава имиджа на Тина - златните й коси, перфектните крака и спиращи дъха мини поли.

Един женкар, "поразен" от чара на Тина, бил Мик Джагър, който наел нея и Айк за турнето на "The Rolling Stones" през 1969 година. По-късно Тина заявява, че Джагър е откраднал много от нейните движения.


Друг обожател бил продуцентът Фил Спектър, с чиято помощ Айк и Тина успяват да пробият на R&B сцената.

Най-големият хит на Тина и Айк е - "Proud Mary" - кавър версия на песента от "Кридънс Клиъруотър Ривайвал", която достига до номер 4 в Америка и дори печели награда Грами.

Айк изпуска от контрол зависимостта си към кокаина, започва да се държи грубо и насилствено. През 1974 година Тина става будистка.

Първите й два солови албума, включително и "Acid Queen" от 1975 година, са тотална загуба на време.

През 1976 година Тина бяга от насилственото поведение на Айк, случило се точно преди концерта в Далас. Тя го напуска, разполагайки единствено с 36 цента и кредитна карта за бензиностанция. Развеждат се през 1978 година.

Два солови албума по-късно, единият изпълнен с кавъри на рок песни, а другият по-скоро диско, Тина отново не получава успеха, към който се стреми. Нито един лейбъл не се свързва с нея.

Големият й пробив е с парчето на Ал Грийн - "Let's Stay Together". С песента си от 1984 година - "What's Love Got to Do With It?" Тина се превръща в най-възрастната изпълнителка, достигнала до 1 място в чартовете.

След връзката си с Айк, за Тина минава много време, докато се влюби отново. Това се случва през 1985 година, когато се среща със 17 години по-младия продуцент от Германия - Ервин Бах. Те започват да се срещат и съвсем скоро заживяват заедно.

Тина Търнър все още е в рекордите на Гинес за най-много продадени билети на концерт - повече от всеки друг соло изпълнител в историята.

Път номер 19 в Тенеси е наречен "Магистрала Тина Търнър" през 2001 година.

Изпълнението й с Бионсе през 2008 година на наградите Грами е първата й поява от 2000 година. Тина Търнър прекъсва почти 8 годишна изолация и бягство от светския шум.

Източник:lifestyle.framar.bg




 Певицата Тина Търнър почина на 83 години. Трагичната вест съобщи нейният говорител.


 „Тина Търнър  – Кралицата на рокендрола,  почина мирно днес на 83-годишна възраст след дълго боледуване в дома си в Кюснахт близо до Цюрих, Швейцария.


Родена е като Анна Мей Бълок (Anna Mae Bullock) на 26 ноември 1939 г. в Нътбуш, Тенеси, САЩ. Кариерата и продължава повече от половин век и тя получава широко признание и множество награди. Родена и израснала в американския Юг, тя сега е швейцарски гражданин.Започва кариерата си като музикант в средата на 50-те години, когато е посочена за певица на Кингс ъф Ритъм на Айк Търнър. За първи път записва през 1958 г. под името Литъл Ан. Представена е на публиката като Тина Търнър през 1960 г. като член на Айк Енд Тина Търнър Ревю. Успехът идва с поредица от големи хитове, отнесени към дуото, включително A Fool in Love, River Deep – Mountain High (1966), Proud Mary (1971) и Nutbush City Limits. В автобиографията си „Аз, Тина“, тя разкрива няколко случая, в които е понесла сериозно домашно насилие от Айк преди да се разделят през 1976 и, съответно, разведат през 1978 г. Израства като баптистка, но сменя вярата си с будизма през 1974, цитирайки религията и религиозното песнопение Нам Миохо Ренге Кио като фактора, който я стабилизира през трудните времена.


След развода с Айк Търнър тя отново построява кариерата си чрез изпълнения, макар че отначало има трудности при оставянето на отпечатък върху музикалните класации като солов творец. В началото на 80-те, тя се завръща на музикалния небосклон с нова поредица от хитове, започвайки със сингъла от 1983 Let’s Stay Together, последван от изданието на петия и солов албум Private Dancer, носещ успехи по цял свят. What’s Love Got to Do With It, най-успешният сингъл от албума, по-късно е използван като заглавие за биографичен филм, адаптиран по нейната автобиография. Освен като музикален творец, Търнър се радва на успех в киното, включващо роля в рок мюзикъла от 1975 г. Томи и главната роля в блокбъстъра Лудия Макс 3 с Мел Гибсън, както и кратка поява в Последният екшън герой от 1993 г.


Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Търнър е определяна като най-успялата жена в рока със своите осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Комбинираните албумни и сингълни продажби наброяват общо около 100 милиона бройки по света. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. През 2008 г. Търнър се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод на 50 годиншия юбилей. Турнето на Търнър се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 – 2009. Ролинг Стоун я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.


 


Годините, както и песните на Лили Иванова, не спират да вълнуват нейните почитатели.


Всяка година в интернет пространството и медиите се въртят различни версии. Официално най-голямата звезда на българската музика Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. Въпреки това споровете около истинската възраст на неувяхващата ни естрадна певица не стихват, а на редакционния имейл на HotArena е пристигнало писмо от читател, който твърди, че Лили е родена през 1934 година. Оказва се, че и други популярни дами от театралната сцена или шоу бизнеса крият истинското си ЕГН. Но каквато и да е истината Лили изглежда фантастично и няма никакво намерение да слиза от сцената.Ето какво пише читателят. Предлагаме ви текста без редакторска намеса.


„Лили Иванова е родена в гр. Кубрат. Има завършена гимназия -12 клас т. е. тогава е на 19 години. Нейната дата на раждане е вписана в ученическите дневници и дипломата за завършен 12 клас. Истината е ,че реалната, истинската дата на раждане е април, а годината 1934 година. Това съобщава шефката на Концертна Дирекция Лидия Станчева, която е и нейна кума. Затова една жена на 88 години /Лили Иванова е на 88 г. навършени, а през април 2023г. ще стане на 89 г./,изглежда така.Много артистки, певици (Аня Пенчева, Катя Близнакова, моделката Венета Харизанова), си намалиха годините.


Та, Лили Иванова е на 88 години - родена през 1934 г. в гр. Кубрат. Няма нищо срамно да кажеш истинската си възраст. Световната Едит Пиаф /Врабчето/никога не е крила възрастта си и пя до смъртта си. Но, това е Едит Пиаф!



Орлин Павлов притежава един от най-красивите гласове в съвременната българска музика, а в последните години го виждаме все по-често да се включва успешно във филмови продукции и като водещ. Той е вече 20 години на музикалната сцена у нас.


На 23 април Орлин духна цели 44 свещички на тортата. Той отпразнува рождения си ден на сцената на „Като две капки вода“, тъй като пя в дует с Керана. 


Редица популярни личности честитиха празника на гласовития хубавец, а самият той качи снимка от детските си години.По всичко личи, че на кадъра Орлин отново празнува рожден ден, но може би първи или втори.



Айнщайн е казал за Учителя: Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Петър Дънов от България


В столичния квартал "Изгрев", срещу Руското посолство, се намира гробът на Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя. Тиха, подредена градина с много гълъби, цветя и зеленина, пише Mila.bg. Вратата винаги е отключена за всеки. Гробът на Учителя е във формата на елипса. Намира се до стара лоза, под която той обичал да си почива.На надгробната плоча е инкрустиран пентаграм – символът на Бялото братство. В него са изписани петте християнски добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Знакът е в окръжност, която символизира божественото – а в нея пише: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Това според Дънов е символ на пътя към усъвършенстване на душата, по който се стремят да вървят последователите му.


Казват, че мястото в “Изгрев” е чудотворно. Може би затова там винаги има някой, дошъл да поговори мислено с Учителя. Самият Пако Рабан, когато бе в България през 1996 г., посети гроба на Дънов. Преди време името на Учителя зае второ място в класацията на “Великите Българи” като се нареди веднага след Васил Левски. А Айнщайн е казал за него: “Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. Знаем ли всъщност, кой е той и каква е мисията му?


Според Учителя изпитанията са проверка на добродетелите ни


“Истинските успехи не се измерват с материалните ни придобивки, а с реализирането на вътрешния ни потенциал”, твърди Учителя. Той казва: “Започнете със себе си – развивайте вярата си, милосърдието си, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Добрият човек трябва да бъде силен, но не като побеждава себе си, а като познава себе си. А изпитанията в живота са проверка на добродетелите ни. Мислим, че сме добри, но щом ни поставят в неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Най-ценното нещо на човека е неговият характер, минал през огъня на изпитанията.”Учението на Дънов помага да усъвършенстваме духа си


Роден е на 12 юли 1864 г. в село Хадърча, близо до Варна, в семейството на свещеник. Около 7 години изучава теология и медицина в САЩ, където създава връзки с американски езотерични духовни групи. След завръщането си в България получава просветление за мисията си и казва: “Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота и Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него”. Основава общността „Бялото братство” и взема духовното име Беинса Дуно. През 1900 г. за пръв път събира последователи и бързо групата прераства в малък кръг от 10-20 души. 11 годиниДънов обиколя страната, прави френологични изследвания (по формата на черепа и лицето се съди за характера и качествата на човека).


Учението му, както самият той казва е “наука и вяра”. Последователите му са убедени, че то просветлява ума с познания за същността на Бога, и ни помага да усъвършенстваме духа си. Наследството на Учителя включва 7500 беседи, около 100 000 страници, молитви, кръговия танц паневритмия, хиляди духовни опити, упражнения и съвети за всеки аспект от човешкия живот. Като цигулар и композитор Дънов е създал над 150 песни. За музиката му казват че: “разширява душата, дава сила на духа, стопля и омекотява сърцето, осветява и освобождава ума”.“Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”


Днес членовете на Братството слушат беседи на Учителя, пеят негови песни молитви по негова музика в съпровод на пиано и цигулки. Помежду си се наричат братя и сестри. Не се оплакват от скъпотията и тежкия живот, за да не натоварват околните и себе си. Смятат, че това е загуба на време. В живота на дъновистите няма тайнства и изповеди. Сред тях няма и духовен водач, нито ритуални обреди, а традиции, оставени от Дънов. Придържат се към природосъобразен начин на живот – разделно хранене с много сурови зеленчуци и плодове.Повечето дъновисти са вегетарианци, защото вярват, че от страха на животните при убиването им в месото им се отделят психични и органични токсини, които след това преминават и в организма на консумиращия месото. Всяка седмица дъновистите правят 24-часов хранителен пост – смятат, че това осигурява на тялото физическа почивка, която събужда духовната активност. Спазват и 10-дневен житен режим през февруари.Казват, че ябълките и черешите са под властта на планетата Венера и осигуряват благородство и мекота на характера; орехите и бадемите - под властта на Сатурн, което ги прави отлична храна за мозъка, а картофите се влияят от Юпитер и подсилват интелекта. Затова след 24-часовия пост се захранват именно с картофена супа.


Дънов учи: “Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”. От март до септември хората от Бялото братство са повече на открито – отдават се на разходки, здравословно дишане, излети в планината.Особено почитат празниците по време на пролетното и есенното равноденствие, тъй като смятат, че това са важни моменти в енергийния обмен между човека и природата. А за съборните дни на Рила (19-21 август) казват, че са с най-голямо енергийно значение за земята и за хората.


Играят паневритмия - танц, сътворен от Дънов, който се изпълнява по негова музика на открито сутрин и следобед от 22 март до 22 септември. “Това, което ще получите за здравето си през този период, няма да намерите в никоя аптека”, казва Учителя.



Днес ще ви припомним няколко популярни стари български филма от „едно време“. Една приятна възможност да ги гледаме отново и да се върнем в златните години на българското кино. А понеже сме сигурни, че най-доброто тепърва предстои, предричаме една платинена епоха за настоящото поколение български актьори и режисьори. Предвид факта, че български филми все по-често вземат призови места на много чуждестранни фестивали, тази наша прогноза изглежда все по-реална.


1. Опасен чар „Опасен чар“ е български игрален филм от 1984 година, криминална комедия на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.

Комедия, в която главният герой се препитава чрез най-различни измами. Обикаляйки из цялата страна, той омайва доверчиви жени с предложения за брак и в изобретателността си стига дотам, че когато милицията започва да го издирва, се обявява за умрял.

2. Крадецът на праскови „Крадецът на праскови“ е български игрален филм (драма) от 1964 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.

Специална награда на журито, награда за женска роля на Невена Коканова, награда за мъжка роля на Раде Маркович, Варна, 1964г.

3. Осъдени души „


Осъдени души“ е български игрален филм (военен, драма, романтичен) от 1975 година, по сценарий и режисура на Въло Радев.


Филмът печели златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975, награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза“, Варна, 1976 и други.


4. Куче в чекмедже „




Куче в чекмедже“ е български игрален филм (драма, семеен) от 1982 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев.


Родителите на Миташки са разведени, майка му работи по цял ден и той си стои сам вкъщи с телевизора. Голямата мечта на момчето е да има куче. Заедно с двама приятели събират последните си стотинки, купуват Рошко и започват да се редуват у кого да нощува кучето. Това довежда до редица бели и усложнения.


5.С деца на море „С деца на море“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1972 година на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Братя Мормареви.

Едва ли има човек, който да не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години на миналия век „С деца на море”. Във втората новела „Фотолюбител“ децата нарушават плановете на съседа си от София чичо Манчо, който е в командировка в Несебър с чужда жена. Ролята на чичо Манчо се изпълнява от ненадминатия Георги Парцалев, а едно от децата е малкия тогава Кирил Петров.


6. Дами канят „Дами канят“ е български игрален филм (комедия) от 1980 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев.

Чаровен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани.


7. Оркестър без име „Оркестър без име“ е български игрален филм (комедия) от 1982 година на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев.

Четирима самодейни музиканти: Велко (Велко Кънев), Филип (Филип Трифонов), Павел (Павел Поппандов) и Гошо (Георги Мамалев), завладяни от мечтата да прибият на музикалните сцени на българскато черноморие, правят оркестър и заминават на турне. Но успехът им не зависи само от таланта. Филм, в който се разказва за море, любов и още нещо.


8. Вчера „Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1988 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Иван Андонов. Филмът се основава на романа на Владо Даверов „Вчера“.


Краят на 60-те години. Времето на Бийтълс, Ролинг Стоунс и настъпването на сексуалната революция. Според информацията, която имахме за филма тези събития имат своето ехо и в софийската английска гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Реда в училището непрестанно провокира свободолюбивите характери на неговите възпитаници.

Наш читател даде коментар, че филмът не описва софийската английска гимназия. Оригиналната любовна история, по която се гради сюжетътът, е за немската гимназия в Ловеч. Говореше се дори, че става дума за случка, свързана с наш политик държавник от близкото ни минало. Иначе е сниман основно в Пловдив и само част от кадрите (тези с песента на Щурците) са снимани в 120-то училище в София.


9. Изпити по никое време „Изпити по никое време“ е български игрален филм (семеен, комедия) от 1974 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Братя Мормареви.

Филм за родителските амбиции без реално покритие. Майката смята, че синът й трябва на всяка цена да се научи да свири на цигулка, защото има талант. Детето няма никакво желание за това и изпраща при учителя по музика едно свое другарче. В края на годината децата дават концерт пред своите родители и учители. Митко се проваля, но майката решава, че той трябва да свири на пиано, щом е претърпял неуспех с цигулката.

И като бонус добавяме първата част на триологията за Хан Аспарух, в чийто образ винаги ще помним страхотната игра на незабравимия Стойко Пеев. Българският сериен филм (драма) от 1981 година е дело на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Вера Мутафчиева.

Резюме на този филм не е нужно. Един от шедьоврите на българското игрално кино, създаден по случай 1300 години от основаването на българската държава.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив