Теле-радиосистемата "Жигули-59" от 1959 г. се произвежда в Куйбишевския завод "Екран". Системата ''Жигули-59'' е 23-лампова външна комбинирана инсталация за приемане във всеки от петте канала от обхвата на средното напрежение, приемане на радиостанции в диапазона LW, MW, HF, VHF и възпроизвеждане на конвенционални и дълги радиостанции. възпроизвеждане на записи. Телерадиолата е монтирана на базата на телевизора Start-2 и радиограмата Zhiguli, с опростена електрическа верига и дизайн без FM път. В този случай бас усилвателят е използван от радиото. Високоговорителят се състои от 4 високоговорителя: 2 широколентови 5GD-14, разположени на предния панел и 2 високочестотни 1GD-9, разположени отстрани на корпуса.


Високоговорителят осигурява възпроизвеждане на широка честотна лента. Превключването ви позволява да включвате независимо един от друг телевизора, приемника и плейъра. Телевизорът се захранва от общо захранване. Вълнови ленти: DV, SV стандарт. KV-1 24,8 ... 33,9 м. KV-2 40 ... 76 м. FM лентата 64,5 ... 73 MHz е разделена на три подленти за лесна настройка. Чувствителността на телевизора е 200 μV, FM - 100 μV. АМ чувствителност - 200 μV. Възпроизводима честотна лента TV и FM - 80..10000 Hz, AM - 80...4000 Hz, EPU - 80...7000 Hz. Размер на изображението 220х290 мм. Номинална изходна мощност 2W.


Консумирана мощност по време на работа на телевизора 160, приемник 55, EPU - 70 вата. Монтажни размери 945х415х645 мм. Тегло 65 кг. От 1960 г. заводът произвежда телевизор и радиограма Zhiguli, което е подобрение на предишния модел. Устройството представлява 24-лампова външна, комбинирана радиоинсталация, която осигурява приемане на телевизионни програми по всеки от 12-те канала, приемане на радиостанции в диапазона LW, MW, HF, VHF и възпроизвеждане на конвенционални и дългосвирещи записи. Телерадиолата е построена на базата на телевизора "Старт-3" и радиолама "Жигули". Консумацията на енергия на телевизора е 140. Останалите параметри са подобни на тези на телевизора и радиото Zhiguli-59.



Едно име се завъртя напоследък в онлайн пространството. Социалните мрежи гърмят за човек, който се нарича Чеченеца. Малките му подражават в TikTok, а видеата с негово участие се гледат с десетки хиляди преглеждания. 

Самите видеа са меко казано странни, като в тях Чеченеца най-често е с приятелите си, сред които известният в Пловдив Тошо Куката,пише сайтът ploshtada.com

На външен вид Чеченеца изглежда заплашително – с гангстерска прическа, брада, наднормено тегло и винаги с чеченска тактическа раница, която носи отпред. Наричат го още Бънди, а в някои от видеата той и приятелите му крещят призива „Ахмат, сила“.В много от видеата Чеченеца се снима на таванското помещение, където живее. Там той си е направил собствен фитнес, където се грижи за формата си. 

Трябва обаче да наблегне на тренировките и на храненето, защото видимо има голям корем и трябва да се втали. Може би обаче той се харесва именно по този начин, защото изглежда по-заплашително.Макар и да прилича на бандит, Чеченеца твърди, че има собствен бизнес с транспортни услуги. Казва, че в чантата си държи оборотни пари, а в едно от видеата показва друг мъж, който явно работи за него.

Тошо Куката казва, че той изкарва по 5-6 хиляди лева на месец. Чеченеца казва, че това зависи от работата и дали тя е много или малко.В някои от видеата, които Чеченеца качва с Тошо Куката, двамата дават пари на бездомни хора – по 100 и 50 лева. „Защото сте добри хора, трябва да помагаме“, казват те. Макар и да приличат на лоши момчета, все пак дават пример, който можем да следваме.


В едно видео Чеченеца казва, че никой не му казва какви видеа да качва, а той сам си решава и с приятелите си го прави за собствено забавление. Видимо той, Тошо Куката и останалите доста се радват на клипчетата, които правят. На едно видео Куката дори снима как Чеченеца дава автографи на деца. Разбира се, някои биха се възпротивили, че надали той е най-добрият възможен кумир за подрастващите, но е факт, че в TikTok много деца го имитират и правят подобни видеа на неговите.

За добро или за лошо, феномени като Чеченеца са факт в България. Благодарение на социалните мрежи, днес всеки човек може да стане популярен, стига да направи нещо интересно за останалите. В момента Бънди Чеченеца е истински хит в интернет, а вероятно в бъдеще ще бъде забравен и ще се появят нови герои. Това е цикълът на живота в социалните мрежи.

Източник:ploshtada.com



Всеки на възраст над 45 години си спомня с въздишка за качествените млека, сирена и кашкавал от миналото. Хубавото е, че все още има живи свидетели да разказват как са се правили истински млечни продукти, за да не излезе, че хвалим нещо само по спомени. 

Един от тях е 91-годишният Петко Иванов Дончев от с. Димча, последният дългогодишен директор на великотърновския млекокомбинат – от 1984 г. до 1995 г. Всъщност след него за кратко директор на предприятието, което тогава се наричаше Държавно обединение „Млечна промишленост”, става един от основателите му – Пеньо Петков. Скоро се случва приватизацията и на старото, добре познато производство е сложен край.

Бившият директор на „Млякото” Петко Дончев

През 11-те години, в които Петко Дончев е бил начело на „Млякото”, както разговорно беше известен млекокомбинатът, става най-голямото му разширение и модернизация. Бил назначен, след като предишният директор се пенсионирал, а за избора му натежало това, че има подходяща специалност, пък и по време на следването учил и предмета „Млекарство”. Разбира се, станал ръководител с благословията на БКП, нали все пак е от номенклатурата, подмята той с усмивка. „Комбинатът обхващаше като производствена мощност целия окръг. Имахме млекоцентрали в Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов. Отделно имахме мандри в няколко населени места. Производствените мощности бяха много големи. 

На ден приемахме 1 500 000 литра мляко. Много суровина имаше тогава, даже в някои периоди мощностите при нас не достигаха и сме карали до съседни окръзи, стигали сме чак до Варна, Стара Загора, Плевен и Русе”, започва разказа си бившият директор. След реконструкция и модернизация обаче мощностите са увеличени. В Павликени е внедрено ново производство, едно по-специално сирене с марка „Чедър”, като за него е закупена холандска производствена линия. Разширява се и млекозаводът в Търново. 

Нови мощности са създадени и в Свищов, така насмогнали с преработката на млякото. Там се произвеждало най-вече сирене – овче и краве. Така било и в Павликени, Велико Търново и Полски Тръмбеш. Кашкавалът бил приоритет на Елена. А във Велико Търново освен сирене правели масло, прясно и кисело мляко. Карали продукцията за цялата страна, но най-вече за Северна България и София. Основното производство отивало за износ, около 500-600 тона годишно. По първо направление – за социалистическите страни, и второ направление – за Щатите, Близкия изток и ГФР.

А ПРОДУКЦИЯТА НАИСТИНА БИЛА ЧИСТА. „АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО БЕШЕ ПРИ ТЕЗИ МЛЕКА ДА СЕ СЛАГА НЕЩО ДОПЪЛНИТЕЛНО. 

Спазваше се стандартът. Освен вътрешния контрол такъв имаше и от ДВСК. Проверяваше се всяко производство и всяка партида, а отделно контролирахме чистотата на млякото от фермата до млекозавода. Още на приемната. Млякото беше много, при тази качествена суровина и хубава фабрика редовно преизпълнявахме плана без никакви проблеми. Животновъдството също беше развито, фермите бяха с елитни животни. Машините – западно производство, само хладилната техника – наше. Технологията беше такава, че до два, най-много три часа млякото трябваше да се докара от фермата и да се вложи в производство. Иначе започва да се вкисва. Когато се случи да има негодна продукция, не отиваше на вятъра, преработваше се в извара. Много евтино беше. Киселото мляко излизаше от завода на 4 стотинки, бурканчето струваше 6 стотинки. Кашкавалът вървеше около 2,50 лв. производствена цена, сиренето – под 2 лв., а прясното мляко – стотинки”, спомня си Петко Дончев.

СИРЕНЕТО – БЯЛО САЛАМУРЕНО КРАВЕ И ОВЧЕ, ЗРЕЕЛО МИНИМУМ 35-40 ДЕН

Когато се предлагало за продажба, се изцеждало от суроватката, теглело се и чак тогава се давало на изкупвателната организация. Освен от фермите мляко се изкупувало и от частни лица, 61-вото министерско постановление за развитие на млечното животновъдство позволявало това. „Сключвахме договори чрез селкопите и на тази основа изкупувахме мляко от ТКЗС-та”, обяснява бившият директор. До приватизацията около 600-700 души общо работили в базите в окръга, а в завода във Велико Търново – над 100.

Освен че разказва интересни факти за млекопроизводството преди повече от 30 години, не по-малко интригуваща е и биографията на Петко Дончев.

Роден е в павликенското село Димча на 20 юли 1932 г. Основно образование завършил там, после учил в гимназията в Павликени, а висшето – в Селскостопанския институт, специалност „Зооинженерство”. Преди института обаче имал и военна кариера, завършил ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново и бил изпратен за 7 години офицер на границата – в Звездец, Бояново, Мичурин. 

Там му се родили децата, по границата. Има син и дъщеря, които сега са съответно на 68 и на 70 години. Оженил се на 20 години, през април 1952 г., веднага след като завършил Военното училище. Съпругата му Йорданка Димитрова е от неговото село, живеели на 500 метра един от друг и се знаели от малки. Преди да се оженят, имали дружба 4 години. „Като завърших Военното училище и трябваше да вървя на границата, я прибрах при мене. Иначе щеше да е скучно”, спомня си младините възрастният мъж.

Преди да стане директор, вече като цивилен, започнал работа във Войнишкия комитет на Комсомола, а след това станал секретар на Окръжния комитет на тази младежка организация. Тогава се мести със семейството си да живее във Велико Търново, било 1959 г. Завършил задочно Селскостопанския институт и станал зам.-началник направление „Земеделие” в Окръжния народен съвет. 

Там изкарал до 1967 г. После станал председател два мандата, на Обединеното стопанство в с. Върбовка и с. Димча, а като окрупнили стопанствата, бил назначен за главен зоотехник на АПК Павликени. След като напуснал млекозавода, трудовата му биография продължава като зам.-директор в Селекционния център по животновъдство – Велико Търново, през 2000 година. След пенсионирането си Петко Дончев се връща в Димча, но не за да си почива, а да работи в селската кооперация, докато здравето и силите му позволили.


Най-хубавото в живота на бившия директор на млекокомбината е семейството му, а с булката са заедно от 71-ва година. През 2022 г. те отбелязаха благодатната си сватба и Петко смята да се водят с Йорданка, докато смъртта ги раздели. И се шегува, че ако жена му реши днес-утре да го изостави, пак ще се ожени за нея.

Ана РАЙКОВСКА /Сн. авторката и личен архив/Източник: в-к Борба





За обикновения човек Народната република не бе долар за 96 ст. Не бе и мощна индустрия. Не бе и ДС.

Когато ходехме по улиците на който и да е град или село, не само няма кой да те нападне, ами и да те напсува! Решетки по прозорците? Стига, бе - това да не е затвор. Железни врати по входовете? Та ние не сме били диваци! Нито наркомани, нито просяци, нито крадци.

НРБ - това е, когато познаваш всички в блока, дори когато е на 16 етажа. Може да влезеш при всеки и да си поискаш захар, сол или каквото и да е.

НРБ - това е, когато възрастен се качва в градския транспорт и младите като по команда ставаха да отстъпят място. Така ни учеха.

НРБ - тогавашните гастрономи работеха като днешните магазини. Вървиш и буташ количката, но нямаше никаква охрана. Бележката за сирене лелката я пишеше с молив отгоре на хартията. Нямаше камери за наблюдение. На никого не му минаваше през главата да краде.

НРБ – най-доброто образование, и то без пари.

НРБ – времето, когато малцинствата ги ограмотяваха и те работеха по строежи и комунални предприятия. Всички!

НРБ – време, в което улиците бяха излизани до блясък и кметството не плащаше милиони на някакви олигарси.

НРБ – време, в което българският милиционер не мъкне загубилото се дете в милицията, а го изпраща до вкъщи и го предава на родителите му и после отдава чест! И не заради някаква изгода! Към милиционера имаше уважение!

НРБ – време, в което големите можеха да се доближат до дете и да го попитат има ли нужда от помощ! Днес такъв ще го обвинят в какво ли не!

НРБ – време, в което всеки оставяше ключа под черджето на вратата. Никой не крадеше.

НРБ - от работата ти даваха на смешни цени жилище! Ипотека никой не знаеше какво означава! Банкерите не бяха толкова алчни, а властта им чупеше ръцете от китките!

НРБ – време, в което по телевизията не показваха камари трупове и силиконови гърли. Предаванията бяха познавателни и образователни.

НРБ – времена, в които, ако не отидеш в магазина една година, цените после бяха същите!

НРБ – времена, в които стругар или шофьор бе също престижна професия.

НРБ – времена, в които охранител в училище бе извращение! Най-страшна бе леля Пена с парцала за миене.

НРБ - времена, в които имахме велики спортисти с които се гордяхме. Във всеки спорт на олимпиада взимахме медали.

Не знам как да обясня по добре какво е НРБ за 99% от хората."

Ив. Д./Ретро Музей/



Заводът е изнасял 50 хиляди пишещи машини за Европа и близо 30 хиляди за САЩ

Заводът за пишещи машини е построен през 1968 година.В него са работили около 3000 човека.Всяка година е изнасял 50 хиляди машини за Европа и близо  30 хиляди за САЩ. Моделите на знаменитата пишеща машина „Марица“ са били около девет. Популярните са портативна, пътническа и канцеларска. Моделът „Марица-30“ е бил най-масов и популярен.

Други известни машини са моделите „Хеброс-1300“-преносима и електрическата „Хеброс-300“. В Пловдив е разработена и произведена и първата българска електронна пишеща машина „Бултекст-20“. Тя е имала вградена памет и печатащо устройство.

През втората половина на 90-те години, по времето на масовата приватизация, заводът буквално е разграбен и спира работа. Вече не произвежда и не изнася  пишещи машини за никъде.

Владимир Янев


Най-четени👇

РЕКЛАМА

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив