Каквото и да говорите за някогашното образование, все едно къде - в града или селото, то беше на друго ниво. Имаше дисциплина, страх, че ще ти намалят поведението, което пък явно имаше значение, нямаше този непукизъм, че ще получиш лоша оценка. Отличниците бяха гордостта на училището и всички други се стремяха да им подръжават.

Имаше униформи, което ни правеше що-годе еднакви, (не че не бяхме), имаше уважение и страхопочитание към учителя. Имаше стремеж към успех, съревнование със съучениците, мотивация за учене и ред, ред други положителни неща в някогашното образование.

Аз съм възпитана в училище,, Любен Каравелоев,, с. Хаджи Димитрово, Свищовско. Селско училище. 

Бяхме 14 паралелки по около 30 ученика. Всеки набор бяхме по два класа. Училището ни е много хубава сграда, на два етажа. Сега се помества Народно читалище,, Зора,,. Учителите ни бяха образовани, млади и амбициозни. Аз съм на 75 години помня моите учители. Поклон пред тези, които са починали. Бог да ги прости. Има живи учители, пред които се прекланям и до днес.

Величка Кузева



Едно писмо от миналото разбуни социалните мрежи. Наш читател ни изпрати любопитното писмо, което той е открил в канцеларията на изоставено селско училище. 

Публикуваме текста с малки корекции, за да го адаптираме към изискванията на съвременните читатели, приятно връщане назад в спомените!

"Директорче,другарю Иван, помниш ли ме, заедно сме играли с теб като дете. Сега живея във втората къща отляво до училището, всеки ден си казваме "Здрасти". Аз съм, твоята наборка Мима.

Чистачките ми казаха, че ако имам молба, трябва да я напиша и да ти я пусна по писмо. Затова отивам до пощата, ще я дам на Пенка пощальонката, а тя дано успее да ти даде това писмо преди празниците. 

Другарче, увеличи грипната ваканция. Моите момчета трябва да стоят повече у дома, имаме две прасета за колене, ти също си поканен!

Пиши до София, до Живков, искам още два дни, за да се подготвим за гостите. Още само два дни преди Нова година, а после ще идват повече на училище. Ако от някой от София зависи, кажи, ще им пратя една торбичка с луканки и сланина, да опитат и те.

Да не се крият, яде им се, но се крият.

Ела до нас да ми кажеш какво си направил, мъжът ми е направил ракията, няма да седим на празна маса."


Нямаме идея дали грипната ваканция е била удължена за момчетата на кака Мима, но и на нас ни се дояде прясна сланина, сочна луканка, а ако е останало и от ракията...ИДВАМЕ!



Партенките са парчета памучен плат за омотаване върху крака преди да се поставят ботушите. Традиционните армейски обувки - ботуши, са трудни за носене с чорапи. За разлика от обувките те не издържат на грубостта на материала на ботуша и бързо се разкъсват.


1.В процеса на продължително ходене или бягане в ботуши, чорапите се движат надолу по крака, но не и правилно намотаната партенка.

2.С навиване на допълнителен слой плат, с партенките могат да се носят и по-големи обувки.

3.Лесно е да се перат централизирано за голям екип безразборно по размер и сдвояване (като чорапи).

4.Може да се пере чрез кипване и всякакъв друг вид миене без увреждане.

5.Може да се направи от всякакъв вид плат, който имате под ръка.

6.Износва се по-малко от чорап и служи по-дълго.

7.Ако партенката се намокри, възможно е да се навие наопаки със сухия край на крака.

8.Краката в партенка са увити в два пласта тъкан, която запазва топлината по-добре.


Разбира се партенката има и недостатъци.


Партенката изисква умения за навиване на крака, без опит има вероятност за травми на крака и да се получат мазоли.

Размерите на обувките с патренки надвишават размера с чорапи.

Невъзможно е да се носят като чорап без обувка, партенките се размотават и кракът остава бос.

Обуването и отнема повече време.

Какво бихте добавили Вие и какви спомени имате?



Историческа справка:

Списък с необходимите документи за пътуване до социалистическите  страни въз основа, на които след разглеждане МВР решава дали можете да отидете на екскурзия

Приложение към паспорта (неделима част от него), в което се разписват евнтуалните разрешения

Ето как изглежда заветното разрешение. Годината е 1985-та



Пътували ли сте извън България по времето на  соца и какво помните от екскурзиите си извън страната през времето на соца в НРБ?


Най-четени👇

РЕКЛАМА

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ: