По времето на социализма беше много модно дамите да събират тен чисто голи на морето. Тъкмо за това почти нямаше курорт по нашето Черноморие без т.нар. евин плаж, предназначен само за представителките на нежния пол.Просто се отделяше един участък от пясъчната ивица, който се ограждаше с висок дървен стобор. 

Не само да спира всеки любопитен поглед, ами и птичка да не може да прехвръкне през него. Там жените свободно хвърляха банските и с часове се припичаха под ласкавите слънчеви лъчи. Но освен заради този кеф, те идваха тук и за богатия пазар на вносни стоки. На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера. Търговките бяха най-често полякини и чехкини. 

Първите носеха парфюми „Бич може”, страшно харесвани у нас. Както и елегантни дълги поли на волани с различни цветове. Чехкините пък мъкнеха тежки дисаги със стока – като се почне от класическите кремове „Нивеа”, мине се през дефицитните джапанки и фланелки, и се стигне до пластмасови шнолки, бельо, шарени чантички за гримове, слънчеви очила.

Луди мелета от голи жени ставаха при пазарлъците за цените и покупките, имаше и скубане на коси, и щипане. Никога няма да забравя един такъв бой. Майка ми ме поведе за ръчичка – а аз не по-голяма от 8 години, гледах с панически ужас как се блъскат голите жени. „Пани, дайте ми нивеата..”, пищеше една млада жена, протягайки ръце към единствената останала синя кутийка. А друга ръчкаше чехкинята и повтаряше: „Мате кецки, мате кецки…?”  

Това лято тези не толкова изискани платнени обувки бяха повече от хит, въпрос на престиж за младежите в България. Но СИВ беше решил – кецове да произвежда само Чехословакия. Та чехкинята измъкна от сака си някакви тъмносини кецове, но две други голи дами на средна възраст се хвърлиха стръвно върху тях. Стана луд скандал, примесен с юмруци и яростни викове.

Аз се прилепих за оградата и треперех. Някой задумка по нея отвън, чу се мъжки глас: „Спрете, бе луди женоря, ще вляза и ще ви разтърва!”. Това доведе до нов мощен масов писък, полетяха сутиени и гащета. Явно дежурният милиционер на плажа се беше уплашил да не пострада някой от свадата. Една жена отчаяно ровеше в пясъка – в суматохата си беше загубила златната обица. Но никой не й помогна да я търси. 

Чешките търговки бързо прибраха опразнените си от стока сакове и дим да ги няма, само с милиция им трябваше да си имат работа. А аз стисках здраво една сива фланелка, купена от чехкините. Както се плациках в морето миналия ден видях да плува банкнота от 20 тогавашни лева, очевидно паднала от нечий джоб. Мама ми додаде нещо отгоре и аз доволно си тръгнах от евиния плаж с чуждестранната покупка. Повече никога не стъпих на такова място.

Диана Първанова, Пловдив/Ретро.бг/



Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.


Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.


Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.


В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.


Куршуми


Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.


Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.


Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.


 Версии


В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.


Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.


Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.


В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.


Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.



Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.


 Балистика


Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.


След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.


Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.


Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.


 Факти


Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.


Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.


Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.


Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.


Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.


Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.


Жан Виденов играе кърваво хоро


Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.


 Иво-младши стана диджей на морето


Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.


Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/



Българката Ружа Игнатова, позната също като криптокралица, бе включена в списъка на ФБР за10-те най-издирвани бегълци. От бюрото обещават 100 000 долара награда за информация, която доведе до ареста на българката.

Игнатова е търсена по обвинения в заговор за извършване на пране на пари, заговор за извършване на измама с ценни книжа и измама с ценни книжа.

В прессъобщение на ФБРсе посочва, че Игнатова се издирва за нейното предполагаемо участие в широкомащабна измамна схема. Тя е обвинена в това, че заедно с други е измамила инвеститори от цял свят. 

Игнатова е основателна компанията OneCoin Ltd., която предлага на пазара едноименна криптовалута.Валутата обаче не отговаря на изискванията за криптовалутите, а цената ѝ не се определя на пазарен принцип, а от самата компания.

Твърди се, че Ружа  Игнатова  е привличала "инвеститори" в създадената от нея криптовалута. Смята се, че Игнатова е спечелила с измама милиарди долари.

Обвиненията към Игнатова бяха повдигнати през 2018 г.

Смята се, че Игнатова пътува с въоръжена охрана и/или сътрудници. Тя може да е имала пластична операция или да е променила външния си вид по друг начин, посочва ФБР.  Ако имате информация за Игнатова, можете да се свържете американското посолство в София.



През 1922 г. учени от  университета в Торонто отиват в болнична стая пълна с деца с диабет. Повечето от децата са в кома и умиращи от диабетна кетоацидоза.
 

Този случай е  известен като един от най-невероятните моменти на медицината. Представете си стая пълна с родители, седнали на ръба на леглото, в очакване на неизбежната смърт на детето си.

Учените минават през всяко легло и  инжектират на всяко дете новия пречистен екстракт инсулин. Когато започнали да инжектират и последното дете в стаята, първото дете, което инжектират, започва да се събужда. И така, едно по едно, всички деца се събуждат от диабетна кома. Така стаята, над която тегне смърт и тъга, се превръща в място на радост и надежда. 

Всичко това се случва благодаренине на д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и  д-р Чарлз Бест (студент по медицина), които лично инжектират децата, а само година по-рано, през лятото на 1921 откриват инсулина!



Била е заловена от японците през 1942 г. и отведена в затворнически лагер. Там тя среща пилота Франк Уилямс, който споделил малката си порция ориз с нея. Джуди повдига морала в лагера за военнопленници. Лаела е, когато отровни змии, крокодили или дори тигри са се приближавали до затворниците. 

Когато затворниците били преместени обратно в Сингапур, тя била изнесена контрабандно в чувал с ориз, без да скимти и да издава присъствието си на охраната. На следващия ден този кораб бил торпилиран. Уилямс успял да избута Джуди през илюминатор в опит да спаси живота ѝ, въпреки че имало 6 метрово падане до морето. 

Той самият успял да избяга от кораба, но след това отново е заловен и изпратен в нов лагер за военнопленници. Там той не знаел дали Джуди е оцеляла, но скоро започнал да чува истории за куче, което помогнало на удавниците да достигнат до парчета отломки след корабокрушението. И когато Уилямс пристигнал в новия си лагер, той разправя: „Не можех да повярвам на очите си! Докато минавах през портата, едно мършаво куче ми скочи на раменете и ме събори. Никога не съм се радвал толкова много, като видях старото си момиче!" 

Те прекарали една година заедно в този лагер в Суматра. „Джуди е спасявала живота ми по толкова много начини“ - разказва Уилямс. „Но най-великото от всичко беше да ми даде причина да живея. Всичко, което трябваше да направя, беше да погледна в тези уморени, наръсени с кръв очи и да се запитам: „Какво ще стане с нея, ако умра?“ Трябва да продължа." 

След като военните действия приключват, Джуди е пренесена контрабандно на борда на военен кораб, който се отправя обратно към Ливърпул. В Англия тя е наградена с медала Dickin („Кръстът на Виктория“ за животни) през май 1946 г. „За великолепната смелост и издръжливост в японските затворнически лагери, които са помогнали за поддържане на морала сред нейните затворници, както и за спасяване на много животи чрез нейната интелигентност и бдителност“. В същото време Франк Уилямс бил награден с Белия кръст на Сейнт Джайлс на PDSA за предаността си към Джуди. 

Франк и Джуди прекарали една година след войната, посещавайки роднините на английски военнопленници, които не са оцелели. Франк разказвал, че Джуди „Винаги е осигурявала успокояващо присъствие на семействата“. Когато Джуди най-накрая починала на 13-годишна възраст, Франк прекарва два месеца в изграждането на паметник от гранит и мрамор в нейна памет, който включвал плоча, описваща историята на живота ѝ.



Тези мисии са с цел откриване на руски военни ядрени съоръжения. Но апаратурата на космическия апарат му позволява да види и много други неща на земята - като потънали от столетия кораби в океана с несметни богатства на борда. 

От космоса той прави огромна карта на над 100 потънали предимно испански кораби във всички океани, от 16 и 17 век, със абсолютно точните им координати. 

В неговите карти фигурира и испанският галеон Аточа, който е открит 22 години по-късно през 1985 г. с най-голямото съкровище, откривано някога - на стойност над половин милиард долара. Малко преди да почине на над 90 годишна възраст, Гордън Купър дава всички карти на големият си приятел Дарил Миклос от Флорида, който познава от дете, и който в момента започва да издирва потъналите съкровища. 

Първата му мисия е да открие един от корабите на Колумб - Pinta (собственост на братята Пинцон, плавали с Колумб при втората му експедиция), и потънал във водите на островите Turks and Caicos в Атлантика. Според товарителницата от Севиля корабът е пренасял злато, сребро и скъпоценни камъни.

По Травъл чанел се излъчва предаването "Съкровището на Купър".


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив