Стария пазар в центъра на Варна

Съборен през 1986 г.,заради прокарване на тролейбусното трасе.

Първоначално проекта е бил след ,,Нептун" тролеите да продължават към  жп гара по ул..,,Антим първи", ,,Шипка" и ,,Преслав" . 

Тунела на ул.,,Шипка" е бил прокопан години по-рано,но е нисък и височината му не позволява монтиране на контактна мрежа за тролейбусите.Така се налага втори вариант по ул.,,Съборни" след Пощата да се събори пазара,както и част от училищния двор на училище ,,Димчо Дебелянов" за да има пробив от бул,,Христо Ботев" към улиците ,,Бачо Киро" и  ,,Козлодуй" за жп гара.

Варна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по сведения на ГРАО към 15 декември 2021 г. се изчислява на 347 924 души, което поставя Варна на трето място в България (след София и Пловдив). На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия. Варна често е наричана „морска столица“ или „лятна столица на България“ и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие.

В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което до разкопките на Града на птиците край Пазарджик се смята, че е най-старото златно съкровище в света, дало име на т. нар. Култура Варна. След като са направени разкопки в Града на птиците край Пазарджик, е установено, че откритото там обработено злато е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол. Във Варна се провежда Международният балетен конкурс, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон.

Научете повече

16 юни 1963 - за първи път жена лени в космоса

Валентина Терешкова (р. 1937 г.) с кораб "Восток 6" прекарва в орбита 2 денонощия, 22 часа и 50 минути.

 До 1960 г. Терешкова е заводска работничка, след това тренира парашутизъм в Ярославския аероклуб, където я забелязва специалната комисия, набираща кандидатки за жени космонавти.

През 1969 г. завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор.

 През 2000 г. е обявена от британска женска организация за "Жена на века".

Научете повече

По времето на Соца произведената, българска селскостопанска продукция беше в огромни количества

В родното градче на баща ми в западащата днес Северозападна България имаше консервен комбинат, който работеше сезонно и буквално бълваше продукция от края на май почти до края на ноември.

А дворът му буквално беше задръстен от плодове и зеленчуци. И досега са пред очите ми големите каруци с волски впрягове, които бяха препълнени с огромни дини и пъпеши.

От полето към гарата по време на жътвата денонощно пътуваха камиони с ожънато зърно. Летните месеци бяха разпределени между производството на ябълки, кайсии, праскови, домати, чушки, патладжани, зеле, каквото ти душа иска, и зърнените култури. 

В края на лятото и началото на есента идваше ред на гроздобера, а по-късно и на царевицата. В "Плод и зеленчук" магазина цената на зелето беше 4 стотинки.,на краставици 6 стотинки.,на домати 8 Ст. Само Бг.плодове и зеленчуци,истински,без ГМО. Ядяхме ги и бяхме елегантни и здрави.Пълни с енергия.

Димитрина Пейкова

Научете повече

Посвещава се на децата от 60-те и 80-те

Слушахме плочи и записи, които днес никой не може да изпее така. Пренавивахме лентите на Грундиг с молив...  Късаха се лентите от честото пускане. Нетърпеливо чакахме желано обаждане, но на стационарен телефон. 

Все още обичаме Висоцки и Магомаев, но и Bijelo dugme, Led Zeppelin, Майкъл Джексън и мн.др. Ходехме с грижливо изгладени унформи и престилки, а синята и червената вратовръзки бяха ударението. Обичахме си ги. Сами си ги  връзвахме, оглеждайки в огледалото...  А обувките?! Много важни. И винаги лъснати.

Не беше скучно детство. Бяхме без мобилни телефони, но с поне 15-20 вида игри на улицата и пред блока, в училището или в градината. 

Играехме и на "думи" или на "цитати".

Имаше цяла индустрия за детски филми и предавания, които бяха в строго определено време и часове. Още помним любимите герои от тези филми.

Ценяхме приятелството още като деца.Това поколение знаем да бъдем приятели и не прощаваме предателството.

Е, чертаехме сами полетата в тетрадките, подвързвахме всички учебници в зелен картон, още го помня - кадастрон или синя хартия, но научихме повече граматика, правопис и краснопис дори. И не само. Учеше се. 

Не е нескромно, но това поколение е закалено, затова е и прогресивно.  

Ние, децата от 60-80-те години, сме свикнали да правим всичко сами - защото никой няма да ни го направи по-добре.. Имахме отговорност, останала и до днес. 

Ще се радвам, ако моите спомени върнаха и вашите...

автор Наско Пенев

Научете повече

През 1953 г. София Лорен позира на българския скулптор Асен Пейков в дома му

Снимките са направени от съпруга на актрисата, продуцента Карло Понти.

Година по-късно Асен Пейков изработва изящната двуметрова статуя на Ава Гарднър в "Босата графиня". След снимките на филма, Франк Синатра купува статуята и я поставя в градината си. 

През по-голямата част от живота си, израсналият в Севлиево Асен Пейков живее и работи в Италия. През 1960 г. в Рим откриват негова статуя на Леонардо да Винчи, която и до днес посреща пристигащите туристи на летището. След смъртта му през 1973 г., кръщават площад в Рим на негово име.

Коя е София Лорен?

В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми, заснети в различни страни от различни режисьори, като доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините ѝ впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост. Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия,a запазеното ѝ амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии.

Притежава множество международни филмови награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г.

През 1999 г. Американският филмов институт включва Лорен под Номер-21 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.

Научете повече

На летище "Фиумичино", в Рим, има 5 метров монумент на Леонардо да Винчи, но много малко хора знаят, че това е дело на българин

АСЕН ПЕЙКОВ е български скулптур роден в София, който едва на 16 години остава пълен сирак. Животът му е изпълнен с изпитания и лишения. След преживяна любовна драма, намира утеха в моделирането с глина.  

Бъдещето му е предопределено от срещата му с известният скулптур Андрей Николов, който става негов учител. Пейков е блестящ ученик и накрая завършва Художествената академия със златен медал.

 През 1938 година, осъществява своята голяма мечта и заминава за Рим. Живее в близост до ателиетата на Салвадор Дали и Пикасо. Занимава се с рисуване. Прави и пластики. Една случайност го среща с потомствена маркиза, която се влюбва в него и се отказва от титлата си, за да бъде  негова съпруга.

 Прави скулптурни бюстове и рисува портрети на София Лорен и Джина Лолобриджида. Други известни личности, които е увековечил на хартия са Джон Кенеди, крал Хюсеин, актрисата Ава Гарднър.

 В този период, след Втората световна война, в Италия пристига и брат му Илия Пейков, който също е художник.

Скулптурата край летище „Фиумичино" е открита през 1960 г., след участие в конкурс, в съревнование с хиляди творци от цял свят. 

След  големият успех и след над хиляда създадени творби, през 1969 г. Пейков се завръща в България, за да вземе участие в друг конкурс, за паметник на хан Аспарух. Идеята е грандиозна, но така и не се реализира. Това разочарова скулпторът.

В Рим до ателието, в което е творил Асен Пейчев, има малък площад, който носи неговото име, а българското неделно училище в италианската столица се казва "Асен и Илия Пейкови". В град Севлиево, където семейството е живяло за кратко, една улица също носи името му.

Научете повече