Лятото на 1914 г. една от най-големите природни трагедии в България

Слънчевите лъчи меко галят със своята топлина, а селяните мирно обработват земята и се надяват на богата реколта. Идилията обаче се оказва измамна. В началото на месец юли поройни дъждове се изливат над Северна България. 

Според данни на националната метеорологична станция, само на 5 и 6 юли са измерени рекордни количества валежи. В Шумен падат 190 литра на кв.м., в Плевен - 102 литра, в Елена - 106 литра, в Провадия - 168 литра. Това предизвиква масови наводнения. Преливат реки, ниви се превръщат в непроходими тресавища. Буйни потоци, кал и падащи камъни задръстват шосетата. Пороищата отнасят настилката на железопътни линии и прекратяват движението на влаковете.

Най-големият кошмар се разиграва в Ески Джумая (днес Търговище). Тук е регистриран невиждан валеж от 227 литра на кв.м. Още от 3 юли над града започва непрекъснато да вали. От сутринта на 6 юли се изсипва унищожителен порой и през деня стихията достига своя апогей. Десетхилядното население е изправено пред воден апокалипсис. Към 16 часа след обяд от Тузлука бесни води препълват дълбокото до 3-4 метра корито на р. Врана и започват да преливат. Половин час по-късно висока 6-8 метрова вълна залива с тонове вода с. Дербент (днес Пролаз) и го унищожава. Буйните води навлизат скоростно през прохода. Стихията помита всичко пред себе си. Под водата остават десетки воденици. Около 30 души, които се движат по шосето, са отнесени. Залети са мостове и пътят е прекъснат. Но най-страшното предстои.

Общинските власти не вземат никакви предохранителни мерки и загубите са огромни. Първо е залята югоизточната част на Ески Джумая. Отвсякъде се стичат мътни потоци. Водата минава прагове на къщи, чупи огради, разрушава жилищни и селскостопански постройки. Сериозно е увредено общинското здание, където се помещава и полицейският участък. Поражения са нанесени на новостроящата се сграда на Българската земеделска банка. Пороят наводнява зданието на височина 2,4 метра. Напълно са разрушени градската скотобойна и всички мостове над р. Врана. Целият град се превръща в езеро 3 километра широко и 2-3 метра дълбоко. Приливната вълна влачи по улиците човешки трупове, животни, остатъци от къщи, селскостопански инвентар, мебели и покъщина. 

Бедствието предизвиква неописуема паника сред населението. То попада в капан, блокирано в къщите си. Отвсякъде се носят отчаяни писъци, вой на кучета, цвилене на коне и мучене на едър добитък. Хората търсят спасение , като се катерят по покривите и високите дървета. Майки и бащи се хвърлят във водата, за да извадят давещите се деца. В изблик на гняв стара жена възкликва: "Грешно ли се молихме, Господи, или ти грешно ни разбра?". Разиграват се трагични сцени. Чиновникът от местния клон на БНБ Спиридон Дюлгеров държи жена си и двете им дъщери. Водната хала ги поглъща и само майката успява да се хване за едно дърво и да се спаси. При нахлуването на водата в дома на съпрузите Кънчо и Иванка Иванови те вземат децата и се качват на покрива. В този момент къщата се срутва. Стихията погубва малчуганите, а със сетни усилия родителите оцеляват. Когато излизат от водата, те установяват трагичната си загуба и започват неистово да ридаят. 

Загива и цяло турско семейство със седемте си невръстни деца.

През нощта дъждът спира и на сутринта нивото на водата започва да спада. В Ески Джумая е обявено бедствено положение. Картината от наводнението е страшна. Пометени са цели квартали, с изключение на махалата Джевизлика и района около църквата. Жителите на града се втурват да търсят близките си. Всички плачат и безпомощно се лутат. По пътя на водната стихия са пръснати купища изкоренени дървета. Между тях се забелязват човешки трупове. Отделни къщи са влачени на разстояние 500-1000 метра. Съборени са телеграфните стълбове и връзките с цяла България са прекъснати. Градският водопровод е напълно разрушен. Населението остава без питейна вода и възниква опасност от епидемии. Въведен е режим на тока. Навсякъде цари адски безпорядък. 

До вечерта на 7 юли са открити труповете на 150 удавени."

От книгата "ВОЙНИТЕ (1912-1918). Не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България" - Александър Марков

Научете повече

При откриването на първия паметник на Христо Ботев във Враца, на 27 май 1890 г., 14-годишната дъщеря на поета-революционер Иванка Ботева произнася реч, която трогва до сълзи насъбралото се множество.

Тя не се обръща към княза, а към гражданите и министрите:

"Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник - откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща - Христо Ботев и другарите му.

Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута като погледам този свещен за мене бюст...

Когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отърват от робството, не съм имала щастието при разделянето да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последно сбогом. В тази възраст не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милий си баща. Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасение на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. 

Неговата саможертвеност за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни като останахме - аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой - това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни.

Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние за целий ни народ. 

Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник, в чест на покойният ми баща и другарите му...

Нашата искрена признателност на всички присъсвующи!

Да живее България!

Речта на Иванка продължава към официозите така:

"Почитаеми господа!

Макар и слаба, но не мога да не изкажа което аз и любимата ми майка чувстваме в този паметен ден, в който се увековечава паметта на нашия незабравим баща и съпруг, покъртени от дълбините на душата си задето така заслужено се слави паметта на нашия Христо Ботев и другарите му. Нека делото и подвизите на тези борци ни служат като образец от примерен патриотизъм, а към неговото семейство - за утеха на постоянните ни скърби.

Научете повече

На 10 юни, 2004-та година светът се разделя с един от най-големите музиканти в историята

РЕЙ ЧАРЛЗ- цитиран като вдъхновител от почти всички на поп сцената в средата на  XX  век, започва с буги, революционизира ритъм енд блуса, създава соул, увлича се от джаз, кънтри, театрална музика. Казва, че никога не е искал да бъде известен, а само велик.

Слепотата на Рей Чарлз не е по рождение, губи зрението си от нервен срив. Когато е на 5 години, малкото му братче пада във ведро с вода пред очите му. Рей не успява да го извади и детето умира. От силния стрес зрението му започва да се влошава и само година по-късно той ослепява напълно. 

   ,,Слабо помня какво означава да виждаш. Главното, което помня, е как изглеждаше мама. Помня и цветовете." - казва Рей Чарлз.

Майка му умира, когато той е само на 15 години. До края на живота му тя остава за него идеал. Често говори за нея в интервютата и я споменава в някои от песните си.

В продължение на дълги години Рей Чарлз страда от тежка зависимост от наркотици. Наколко пъти е залавян с марихуана, кокаин и хероин. Той неведнъж се опитва да приключи с дрогата, но успява едва след като минава лечение в рехабилитационна клиника. След това не спира да говори публично срещу употребата на наркотици. 

Незрящият певец основава фонд за помощ на хората с увреден слух, което предизвиква удивление. Попитали го защо за глухи, а не за слепи, отговорът му е:

     ,,Музиката спаси живота ми. Не знам как бих могъл да живея, ако не можех да я слушам."

Последният си концерт Рей изнася на 30 април 2004-та в Лос Анджелис, малко повече от месец преди смъртта си. Умира след заболяване на черния дроб.

Рей Чарлз е единствения музикант, получавал награди ,,Грами" всяка година в продължение на пет десетилетия.

Издава 55 албума.

Научете повече

В памет на Трифон Иванов

"Той живееше на село.. На въпроса защо не кара джипа си отговаряше "не искам вече на високо, омръзнало ми е". 

Вечер жадуваше за спокойствие и снимки по вайбър. Обичаше работата си... косеше тревата си... Предимно наблюдаваше... а с уиски разказваше. Когато кихаше, си пожелаваше да бъде здрав "още 100 години"...

Две десетилетия по-късно все още носеше зелен пума анцунг...а белите коси някак все по-триумфално заблестяваха.. Понякога избягваше да гледа право в очите... защото неговите винаги говореха, а той не винаги искаше да се знае... Обичаше да пие турско кафе ...и да решава кръстословици!

Някак наживял се живееше друг живот... искаше да е обикновено, а знаеше, че той самият е необикновен!".

Научете повече

Този случай е известен като един от най-невероятните моменти на медицината

През 1922 г. учени от университета в Торонто отиват в болнична стая пълна с деца с диабет. Повечето от децата са в кома и умиращи от диабетна кетоацидоза. 

Този случай е известен като един от най-невероятните моменти на медицината. Представете си стая пълна с родители, седнали на ръба на леглото, в очакване на неизбежната смърт на детето си. Учените минават през всяко легло и инжектират на всяко дете новия пречистен екстракт инсулин. Когато започнали да инжектират и последното дете в стаята, първото дете, което инжектират, започва да се събужда. 

И така, едно по едно, всички деца се събуждат от диабетна кома. Така стаята, над която тегне смърт и тъга, се превръща в място на радост и надежда. Всичко това се случва благодаренине на д-р Фредерик Бантинг (млад хирург) и д-р Чарлз Бест (студент по медицина), които лично инжектират децата, а само година по-рано, през лятото на 1921 откриват инсулина...

Научете повече

В историята на медицината има много велики жени-една от тях е Лейла Денмарк

Тя спаси човечеството от коклюш и живя 114 години през 19, 20 и 21 век.Зае почетно място сред лекарите с рекорден трудов опит. Дъщерята, внуците и правнуците на Лейла единодушно твърдят, че тайната на нейното феноменално дълголетие се крие в позитивното отношение, здравословната храна и любовта към това, което прави. 

"Тя вярваше, че нищо не съкращава живота на човека толкова, колкото унинието и работа, която не обичаш."

Лейла е родена през 1898 г. в обикновено фермерско семейство с 12 деца. Нито родителите, нито други предци на бъдещото светило на медицината не само не се отличават в областта на науката, но дори нямат висше образование. Самата тя също не е имала амбициозни планове и е искала да стане обикновен учител. Но съдбата постановява друго.

Годеникът на Лейла, обещаващият икономист Джон Денмарк, бил изпратен на остров Ява, Индонезия. Дори да се омъжи за любимия човек, момичето не можело да разчита, че ще му бъде позволено да го придружава на чужда мисия. Имало само един изход - да получи професия, която би била високо оценена на остров Ява. За да може да пътува с Джон,Лейла се прехвърля от учителския колеж в Медицинския колеж в Джорджия.Тя става единственото момиче в  курса, тъй като в началото на 20 век лекарската професията била запазена територия за мъже те. Младата жена не страда от необходимостта да се  откаже от мечтата си да стане учител.

Лейла ражда дъщеря Мери Алис и става отлична майка. Но когато момичето е на две години, се случва нещастие. В щата Джорджия, където семейството се установява, избухва епидемия от магарешка кашлица. Това заболяване е много заразно - предава се по въздушно-капков път, основният му симптом са продължителните пристъпи на кашлица. В Джорджия хиляди деца са заразени с коклюш и всеки специалист е крайно необходим. Лейла буквално се разкъсва между клиниката си и болната си дъщеря, която с  всеки ден става все по-зле и по-зле  Възрастните понасят сравнително добре магарешката кашлица, но сред децата смъртността от нея е изключително висока.

Денмарк и нейните колеги  правят невъзможното - за фантастично кратко време  разработват ефективна ваксина срещу коклюш. Един от първите пациенти, излекувани от опасната болест е дъщерята на Лейла. Броят на спасените детски животи достига хиляди. Още две години са необходими,за да се усъвършенства ваксината и да се получи одобрение за нейната употреба по целия свят. За заслугите си към човечеството д-р Денмарк е отличена с медицинска награда „Фишър“ през 1935 г. Двадесет години по-късно Лейла получава титлата „Жена на годината“.

През целия си живот д-р Денмарк е била оптимистичен и позитивен човек. След смъртта на съпруга си през 1990 г. тя се премества при дъщеря си Мери в Атънс, Джорджия. 

Тази прекрасна жена почина на 1 април 2012 г. на възраст  114 години.

Научете повече