Малко се знае за сватбата на дългогодишния държавен ръководител Тодор Живков. Още по-малко са хората, които днес си спомнят, че Тато казва „Да“ на любимата си не другаде, а в Павликени. Бракът на Живков и Мара Малеева обаче нямало да се състои толкова скорострелно, ако не били „добронамерените“ коментари на населението от павликенското село Дъскот.

Как се стига до сватбата на неизвестния тогава Тодор Живков

Може да се каже, че през 1938 г. Мара Малеева била доста по-известна от приятеля си Тодор Живков. Младата лекарка била разпределена като участъков доктор в павликенското село Дъскот. Не след дълго при нея дошъл да живее Тодор Живков. Той нямал работа, затова приятелката му Мара го издържала. Живков активно участвал в самодейни театрални постановки и така запълвал свободното си време. Тогава обаче разбиранията на хората не били като сегашните. Жителите на Дъскот започнали да коментират и да злословят за съжителството между младите Тодор и Мара. Нямало как, наложило им се да се оженят. Запазили си дата за сватбата  в Павликени.

Църковната книга в Павликени пази спомен за сватбата на Живков

Заветното „Да“ д-р Мара Малеева и Тодор Живков си казали в павликенската църква. Церемонията била скромна, нямало много хора, твърдят запознати с фактите от онова време. От сватбата няма запазени снимки, обясни за „Кореспондент“ директорът на Музея в Павликени Нели Цонева. По думите й е останало единствено копие от църковната книга, в която са вписани имената на Живков и съпругата му Мара Малеева. Всъщност този документ е и доказателството за сключения през април 1939 г. брак между бъдещия ръководител на държавата и д-р Мара Малеева. След сватбата двамата живеят още няколко месеца в Дъскот и после заминават за  пазарджишкото село Лесичово, където семейството прекарва няколко месеца. През февруари 1940 година Живков и Малеева напускат Лесичово и след кратки престои в Правец и чирпанското село Оризово, през август се установяват в Говедарци, край Самоков, където през следващите години Малеева е участъков лекар.

Мара Малеева била опора на държавния ръководител

Тодор Живков трудно преживял смъртта на съпругата си през 1971 г. Тя била негов стожер в трудния живот на държавен ръководител. Балансирала действията му, учела го как да се държи. Давала му важни съвети. Техни съвременници твърдят, че двамата се обичали много и никога не са поглеждали настрани. Често си спомняли и за сватбата си в Павликени, както и за премеждията, които преживели. Това обаче ги сплотило и двамата създали здраво семейство. В същия дух възпитали и децата си - Владимир и Людмила Живкови.

Живков можело да се ожени и за Индира Ганди

Един от любопитните слухове, които витаят в интернет през последните години, е за неосъществената сватба на Живков и Индира Ганди. Началникът на кабинета на Тато Милко Балев убеждавал първия да сключи брак с индийската ръководителка, защото това щяло да доведе до по-добри дни за България. Ганди била в отлични отношения с Москва, а и Людмила Живкова се увличала по индийския мистицизъм. В същото време Живков отдавна бил вдовец. В твърденията може да има и нещо вярно, защото при едно от посещенията на Ганди в София тя подарила на Живков макет на Тадж Махал, който символизира вечната любов между мъжа и жената. Така или иначе обаче сватбата не се осъществила, защото през 1982 г. Индира Ганди е убита от собствените си бодигардове. А и дори да беше се случила, то със сигурност празненствата нямаше да са в Павликени…

Михаил МИХАЛЕВ korespondentbg

Анархисти, социалисти и антифашисти все още не могат да си „поделят” националния герой на Белгия Тодор Ангелов-Божаната. Бащата на Свобода Бъчварова организира „летящи” конспиративни групи, които изправят косите на немските окупатори по време на Втората световна война. В края на идния месец се навършват 73 години от гибелта на славния българин. Кой е той?

Биографията на Тодор Ангелов-Божаната, у нас някак остава в сянката на знаменитата си дъщеря – „голямата малка дама на българското кино” – Свобода Бъчварова. А Божаната е национален герой на Белгия, подполковник от Брюкселския корпус на партизанската армия, носител на най-високите отличия на страната, където днес заседава Европейският съюз. Когато след 10 ноември 1989 г. у нас започва масово премахване на партизанските и антифашистките паметници в Кюстендилско, остава само този на Божаната, разположен на живописно място край Римските терми, Пирковата кула и джамията „Ахмед бей”. Той е открит през 1982 г. по нареждане на ЦК на БКП. Близо четири десетилетия след гибелта на Тодор Ангелов. С идването на демокрацията обаче паметникът е застрашен от събаряне, макар че официалната версия е, че Божаната не е бил комунист,

а... анархист

Под заплахата постаментът е денонощно варден от последователи на Бакунин и Нестор Иванович Махно. Сред тях е и възрастният билкар анархист Георги Чернев, който пръв вдига завесата за политическата ориентация на легендарния българин. Симон, Боб, Жан Бастиен – са само част от нелегалните имена на Тодор Ангелов Дзаков, известен най-вече като Божаната. Роден е на 20 януари 1900 г. в Кюстендил. Досието му е богато: организатор на ученически стачки, уволнен като учител за пропаганда, осъден задочно на смърт заради участието си като редови боец в Горноджумайския въстанически отряд по време на Септемврийското въстание от 1923 г. Оттам насетне животът му се превръща в истинска одисея на международен революционер. За да отърве бесилото у нас, Божаната се установява в Париж, но и там не мирясва. В Белгия създава Славянски комитет от български, сръбски и хърватски политемигранти, който се включва в международната кампания

в защита на Георги Димитров

и другите подсъдими по Лайпцигския процес. През 1936-та започва Гражданската война в Испания. Сред 35-те хиляди доброволци-интербригадисти от 54 държави, в един от батальоните е и Тодор Ангелов. Участва в епичните боеве на река Харара и воюва в защита на столицата Мадрид. На фронта край реката е жестоко ранен и пленен, но успява да избяга от франкистите и отново се връща на бойната линия.


Паметникът на Божаната в Кюстендил с урната пръст пред монумента (вляво) и този в Белгия (вдясно)

След падането на републиката е хвърлен в тюрмите на Франко, и пак успява да се измъкне и да се добере до Франция. В Париж е заловен, последователно го местят в концлагерите „Аржерс сюр мер”, „Сен Сюприен” и „Гюрс”. На 29 юли 1939 г. е освободен, но властите му нареждат незабавно и завинаги да напусне страната. Пристига отново в белгийската столица, и през 1940 г. става единственият чужденец,

член на ЦК на белгийската компартия

Възлагат му ръководството на щурмови партизански отряд още в самото начало на Втората световна война. Нашенецът изгражда чуждестранни корпуси за съпротива в Брюксел, Анверс, Монс, Лиеж и др. По негова идея се сформират „летящи групи”, които провеждат дръзки и внезапни акции против хитлеристките окупатори. Под личното ръководство на Божаната е вдигнат във въздуха влакът, предназначен да превози „тежката вода” от Норвегия. С нея хитлеристите са смятали да подготвят производството на първата си атомна бомба. Десетилетия по-късно Холивуд пресъздава акцията в художествен филм и така се появява на екран

един от първите екшъни

Дали в субтитрите е било изписано името на българския организатор на реалната акция? – Едва ли!... Но под ръководството на Божаната са унищожени още оръжейни складове, мостове, ж.п.линии, подземен германски завод за производство на оръжие. Взривена е и голяма влакова композиция с войска, танкове и боеприпаси, предназначени за настъпление срещу англичаните, дебаркирали при Диеп. Паметна е и акцията срещу сградата на брюкселската община, при която са унищожени списъците на белгийските евреи, приготвени за депортиране в концлагерите. Всичко това изкарва Гестапо от равновесие. Името на Божаната вече е легенда, но е заловен чрез агент-провокатор. Следват десетмесечни жестоки инквизиции. Прехвърлен е в замъка-затвор „Бреендонк”, където мъченията също нямат край. Гестаповците така и не могат да изтръгнат сведения за връзките на „Терориста Х”, както го квалифицират те, с Главния щаб на белгийската партизанска армия. Наричан е още „Затворникът, който пее”.
Една вечер пускат в килията му дресирано куче, което трябва да го разкъса. Но на сутринта надзирателите изтръпват от ужас –

кучето е мъртво, а българинът - жив

Следва светкавична заповед българинът най-накрая да бъде ликвидиран. Разстрелян е на 30 ноември 1943 г. Посмъртно е обявен за национален герой на Белгия, произведен е в чин подполковник от белгийската армия, награден е с най-високия орден на страната – „Леополд”, с Военния кръст с палми и с Медала на съпротивата. Недалеч от Брюксел, в центъра на Братската могила на падналите за свободата на Белгия антифашисти, се намира и гробът на легендарния българин, за когото по-младото поколение на България не знае нищо. Белгийски антифашисти – съратници на Тодор Ангелов, изпращат в родния му град Кюстендил урна с пръстта на убитите в „Бреендонк”. В надписа четем: „От крепостта „Бреендонк”, Белгия, където от 1940 до 1944 г. варварите от СС затварят хиляди борци от Съпротивата и където на 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов пада под нацистките куршуми, идва тази шепа пръст, напоена с кръвта на мъчениците”.

Георги АНДОНОВ
Дъщерята на Божаната умира в далечна Бразилия 70-те и началото на 80-те години на миналия век са обявени за златните години на българското кино. Дъщерята на интернационалиста – Свобода Бъчварова, се превръща в една от емблематичните личности на този културен ренесанс. Тя е част от сценарния екип на телевизионните филми „На всеки километър”, „Мера според мера”, „Опасен чар”, на епопеята „Земя на прицел” и др. През 2005 г. президентът Георги Първанов я награждава по случай 80-та й годишнина с орден „Стара планина”. През 2008-а култовата писателка се завръща в родината си, за да представи своята трилогия „По особено мъчителен начин” - документална сага, проследяваща житейския път на баща й. Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 г. в Рио де Жанейро./Блиц/



Най-малката внучка на Людмила Живкова – Катерина, е наследила нейните характерни черти на лицето. Катя, която е дъщеря на Тодор Славков, е като две капки вода със знаменитата си баба.
Често се случвало познати и непознати да намират прилики между Людмила и наследничката и.

Девойката има и същата дълга черна коса, пропорционални устни и овални вежди. Сама Катя, която в момента е на 13 години и е ученичка в Италианския лицей в Горна баня, също намирала сходствата с баба й и се гордеела с тях. Макар да не е имала шанса да я познава, знаела всяка подробност от колоритния й живот, често посещавала гроба й и имала нейна снимка в стаята си. „Баба е велика жена и за мен това е страхотен комплимент“, казва девойката по повод сравненията с Людмила Живкова.
Девойката е ученичка в италиянски лицей и иска да се занимава с мода

По думи на баща й Тодор Славков внучката на Людмила всеки ден сменяла интересите си, но най-важното било, че учението й вървяло и бележникът й бил изпъстрен от горе до долу с отлични оценки. За момента и тя проявявала афинитет към модата подобно на леля си Жени Живкова, която в годините се утвърди като една от най-талантливите и продуктивни български дизайнерки. Преди време, едва навършила 5 годинки, малката Катя дефилира на нейно ревю по повод представянето на една от колекциите й. Аплодисментите, които получила, и блясъкът на модната сцена пък я тласнали към идеята да се занимава с моделство. Единственото, което за момента било сигурно, е, че татко й планирал да я изпрати да учи в чужбина. Специалността, която щяла да следва, й давал избор да посочи сама.

Още от съвсем малка внучката на Людмила Живкова живее ту при единия си родител, ту при другия. Тодор и жена му Силвия се разделиха малко след появата на дъщеричката им на бял свят. Известно време имаше напрежение помежду им, като Силвия дори искаше да съди бившия си за родителските права над детето им, възмутена от пиянските му изцепки. През последните две години Малък Тошко сам призна, че е намалил драстично алкохола и вече рядко посещава нощни партита.

Източник:Ретро.бг

Колекционер на военна техника от Великобритания откри кюлчета злато в резервоара за гориво на стар съветски танк Т-54, който купил по eBay, пише в. "Сън".

Ник Мийд платил за машината 30 000 паунда. Когато заедно с механика Тод Чембърлейн започнали да разглобяват танка, за да се уверят, че в него не са останали боеприпаси, открили пет кюлчета злато. По предварителни оценки стойността на находката е 2,3 млн. паунда.

Късметлията обаче се обадил на полицията, която взела намереното съкровище срещу разписка.
Мийд смята, че златото е скрито в резервоара от иракските войници, които са го задигнали в Кувейт по време на войната в Персийския залив 1990-1991 г. След това танкът попаднал във Великобритания.

Любопитно за съветските танкове:

Роден след анализ на най-добрите черти на Т-34, съветският Т-55 се превръща в най-масово произвежданият танк в света. От него са направени над 100 000 бройки, като машината е била на въоръжение в над 60 държави по света. Днес Т-55 се използва от армиите на Куба и Перу, Индия и дори Китай. Продължава да се бие по фронтовете в Либия и Сирия. Почти цяла Африка още експлоатира непретенциозният танк, а страни като България попълват загубите на африканските армии със "свежи" складове попълнения от Т-55.

В рамките на месец ромският славей Азис загуби две жени от семейството си – първо леля си Стефка, а после и баба си Станка.  И двете имаха пророчески дарби и се занимаваха с ясновидство. Шокираща подробност е, че бабата на певеца, която беше най-известната гледачка в Костинброд, си отишла от този свят само няколко месеца след като предсказала с точност смъртта си.

В началото на януари тази година Станка обяви в телевизионно предаване, че дните ѝ на земята са преброени и затова ударно обучавала трите си дъщери Гергина, Стефка и Малина във врачуване. Думите ѝ тогава бяха, че има странното усещане как някаква сила идва и я взема. Подобно чувство прочутата баба Станка е имала и преди смъртта на сина си, който починал от рак преди няколко години. Седмици преди да си отиде любимата баба на Азис, се спомина и най-голямата от трите ѝ дъщери, която беше само на 64 години.

Покойната Cтeфкa билa нaй-дoбрa в прeдcкaзaниятa. Тя влaдeeлa бaeнe прoтив cтрaх, нaпикaвaнe, зaeквaнe при дeцaтa. Нa нeя Cтaнкa ce дoвeрявaлa нaй-мнoгo. Мaйкaтa нa Aзиc Гергина cъщo имaлa тaлaнт дa прoгнoзирa, нo гo прaвeлa изключитeлнo рядкo и зa хoрa, кoитo ca близки нa cърцeтo ѝ, пo-cкoрo зa рaзвлeчeниe. Третата – Мaлинa, имaлa cвoя дългoгoдишнa клиeнтeлa и билa изключитeлна в рaзвaлянeтo нa рoдoви прoклятия. Тритe cecтри твърдeли, чe eдинcтвeнo нe ca мoгли дa пoмoгнaт нa cвoя брaт. Тoй имaл cвoe виждaнe зa нeщaтa oт живoтa и нe ce вcлушвaл в нacтaвлeниятa им, затова си отишъл без време.

Първите коли са произведени в заводите ВАЗ в съветския град Толиати през 1970 г. по лиценз на италианския автомобилен концерн „Фиат“. 

Самият град е кръстен на името на шефа на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати, който е взел участие в преговорите със съветската страна. На огромен общодържавен конкурс се избира името на бъдещата кола. Предложени са 54 838 марки за новия автомобил.

Между тях са и такива:

Сокол, Катюша, Руслан, Атаман, Искра, Аврора, Директивец, Перворожец, Мемориал, Мечта, Весна, Луч… Накрая държавна комисия се спира на името “Жигули”, предложено от А. М. Чернов, един от конструкторите на машината. Името е свързано с близките до автозавода Жигульовски възвишения (оттам идва и името на много популярната в Русия местна бира – “Жигульовско пиво”). У нас съветската марка бързо се налага. Става семейна кола на много българи и е символ на висок соцстандарт.

Когато жигулата тръгва по експорт за пазарите в Европа, търговците от Франция, Белгия, Холандия, Испания надават вой – трудно се продава кола с такова скандално име! Всички свързват “Жигули” с понятието “жиголо” (платен любовник) и не щат да чуят за съветската машина, разкриват съвременници на куриозната случка. През 1973 г. се налага спешна промяна на името – “Лада” тръгва триумфално по европейските автосалони. Автомобилът е наречен на славянската богиня на красотата и от тогава до сега “Лада” се появява в десетки модификации./Ретро.бг/

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив