Изчезването и появата  на кораба след 90 години, не може да бъде обяснено с природни явления или човешки грешки.


Крайбрежната охрана на Куба откри кораб в Карибите, който изчезва в Бермудския триъгълник преди почти век. На 18 май властите в Куба съобщиха, че бреговата охрана е открила стар кораб без екипаж в Карибите. Според тях намереният кораб е известен американски SS параход. „Котопакси“, изчезнал в Бермудския триъгълник на 1 декември 1925 г.

Кубинските власти записаха появата на кораба на 16 май. Тогава той внезапно се появява западно от Хавана в ограничената зона. След продължителни неуспешни опити да се свържат с екипажа на кораба, бяха изпратени три патрулни лодки на кубинската брегова охрана, които го прихващаха.

Приближавайки се до целта, граничарите бяха шокирани от видяното. Корабът беше ръждясал и очевидно много стар. Те бяха още по-изненадани, когато се качиха на кораба - на него нямаше екипаж и навсякъде царуваше запустение. Веднага беше видно, че корабът е изоставен от десетилетия.

По-късно се оказа, че откритият кораб е построен преди сто години и е легенда за Бермудския триъгълник. Оказа се, че намереният кораб е същият "Котопакси", който мистериозно изчезна през 1925г.

По време на инспекцията на кораба на борда е намерен дневникът на капитана, който е служил в момента на изчезването на кораба, в клиничната навигационна компания Clinchfield. Автентичността на дневника бе потвърдена от експерт от Куба Родолфо Крус Салвадор. Той каза, че бордовият дневник съдържа много ценна информация за ежедневието на екипажа, но за съжаление не даде никакви улики за изчезването на кораба и неговия екипаж.

Документът описва интересни подробности, записани преди изчезването на кораба. Последното вписване в бордовия дневник е направено на 1 декември 1925 г. На този ден е SS. Котопакси извика бедствие и спря да общува. Оттогава вече почти 90 години няма информация за кораба. На 31 декември 1925 г. той е включен в регистъра на изчезналите хора и въпреки факта, че в последното си съобщение екипажът съобщава, че корабът потъва, той става част от легендата за Бермудския триъгълник.

Котопакси напуска пристанището на Чарлстън в Южна Каролина на 29 ноември 1925 г. По време на отпътуването на борда имаше 32 моряци, начело с капитан Майер. Корабът е трябвало да достави 2340 тона въглища до столицата на Куба - Хавана, но по неизвестна причина изчезна при неизвестни обстоятелства два дни след излизането от пристанището.

Тъй като няма информация за местонахождението на товарния кораб през последните 90- години, вицепрезидентът на Министерския съвет на Куба генерал Абелардо Коломе обеща, че властите на страната му ще разследват, за да разкрият мистерията около изчезването и появата на мистериозния кораб.

Припопняме , че Бермудският триъгълник обхваща района между Бермудите, Маями и Пуерто Рико. В този район десетки самолети и кораби изчезнаха неизвестно, съдбата на повечето от които все още не е известна. Виновниците за тези мистериозни изчезвания са наречени от свръхестествени сили, до интригите на извънземните цивилизации.

Тези теории обаче са популярни главно сред хората и учените не ги разпознават и обясняват всички аномалии на Бермудския триъгълник с човешки грешки при контрола на самолети и кораби и всякакви природни явления.

Но мистериозният външен вид на легендарния SS. „Котопакси“ предизвика голям интерес в научните среди и това трябва да накара много експерти да преразгледат своите убеждения по този въпрос, защото внезапното връщане на кораба след 90-годишно отсъствие не може да бъде обяснено с природни явления и човешки грешки.



Жител на град Форфар, окръг Ангъс, с изненада открил своя гроб в местното гробище, като на надгробната плоча било изписано неговото име и това на жена му, съобщи в. "Куриър".

Седемдесет и пет годишният Алън Хател едва сега си дал сметка защо много от приятелите му престанали да му се обаждат по телефона - те просто го мислели за покойник.

Твърди, че гробът е бил обособен без негово знание. Предполага, че за гробното място и мраморната надгробна плоча се е погрижила бившата му съпруга, с която той се развел преди 26 години. Името й Берта също е изсечено в камъка до това на Алън. Госпожата явно се е погрижила за отвъдното, като желанието й е било да почива във вечен сън редом до бившия си.

Но шотландецът възнегодувал, защото да бъде погребан заедно с Берта въобще не влизало в плановете. Той държал да бъде кремиран, след като завърши земния си път. Понастоящем е пенсионер, след като 37 години е работил като заварчик. От бившата си жена той и има две възрастни деца.


Източник.plovdivmedia.com


Открит е от Никита Хрушчов през 60-те години на миналия век, някъде 62-63 година.

Този завод послужи и като снимачна площадка на един български филм" Хроника на чувствата".
Йосиф Сърчаджиев беше дете тогава, имаше куче булдог и мисля, че му беше дебюта в киното.

През 80-те години старозагорските деца се радваха на ледената пързалка в спортния комплекс към завода.
Рейс № 6 ги обираше от спирките по бул "Г. Димитров", като най-много деца се струпваха на спирката пред кино "Септември".

Забавачета и първокласници, пътуваха без придружители, в спортният комплекс ги поемаха треньори, имаше гардероб за кънки с обувките.

Има и негативна част!

След като държавата се отказа от него, голям зор видяха фирмите по разрушаването му.
С години изнасяха черни и цветни метали.

А защо е важно ще следим, ако някой знае да продължи приказката, "Имало едно време АТЗ".

Димитър Танев



През 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Константин Манджанидис създават тютюнева работилница „Слънце" В град Стара Загора.

След 1945 година при идването на комунистите  на власт,фабриката е национализирана и става държавна собственост.

И до днес има хора които помнят някогашните български цигари и техният невероятен вкус.

Знаете ли,че …
Уникална банкнота от 3 лв. с две правописни грешки се съхранява в Държавен архив – Перник.
С нея на времето се купували 2 кг месо, 2 кг сирене и 1,2 л ракия…..

През 1952 г. в Народна Република България се провежда най-мащабната парична реформа. За първи път се пускат в обръщение редовни държавни книжни пари. За тази цел са отпечатани нови държавни съкровищни билети от 1, 3 и 5 лева и нови банкноти от 10, 20, 25, 50, 100 и 500 лв.

Предварително подготвената емисия от 1951 г. нарушава съществуващата до тогава европейска практика в емитирането на банкноти. Номиналът от 3 лева e иновация, която среща недоумението на повечето чуждестранни експерти.

„Установена е самоличността на извършителя. Потвърден е инцидента. Очакваме в близките часове повече информация“. Това заяви в ефира на Нова телевизия Ангел Ангелов, генерален консул на България в Истанбул относно инцидента с българина Милен Бахчеванов, който бе убит от полицията в Истанбул. Tой нахлу в заведение с мачете, предизвика безвредици и рани човек.

„На място все още се събира всякаква допълнителна информация за изясняване на случая. Има споделени разкази на очевидци в социалните мрежи“, добави Ангелов. „По всяка вероятност става дума за човек с психично разстройство или под въздействието на силни опиати, тъй като действията му са били неадекватни, агресивни“, заключи генералният ни консул. Ангел Ангелов разкри, че е имало преговори между него и полицията, които продължили около час и половина, след като той се е барикадирал,пише kriminalno.com

Генералният ни консул в Истанбул обаче е категоричен, че този инцидент няма да предизвика напрежение между България и Турция. След нападението простреляният е бил откаран в болницата. При прегледа е било установено, че е заразен с вируса HIV. Според МВР българинът е известен у нас с криминални прояви – хулиганство, кражби и грабежи.


До 1915 г. Харди снима 50 късометражни филма за Любин. По-късно се премества в Ню Йорк, където снима филми за Пате, Казино и Едисън студио. След това се връща в Джаксънвил и снима вилми за компанията Вим комеди, докато студиото затваря врати, понеже Харди открива, че собствениците крадат от заплатите.

По-късно, той работи за студио Кинг Бий, след като компанията купува Вим. Работи с имитатора на Чаплин Били Уест и по същото време – с комедийната актриса Етел Бъртън Палмър. (Харди продължава да играя „бабанката“ за Уест до 20-те години на 20 век, често имитира Ерик Кембъл.) 

През 1917 г. Оливър Харди се премества в Лос Анджелис, като работи самостоятелно за няколко Холивудски филмови компании. По-късно същата година се появява във филма Щастливото куче на продуцента Бронко Били с участието на млад британски комик на име Стан Лаурел.

Оливър Харди играе крадец, които се опитва да ограби персонажа на Стан. Ще изминат още няколко години, преди двамата да работят отново заедно.

Между 1918 г. и 1923 г. Оливър Харди снима над 40 филма за витаграф, където най-често играе „бабанката“ за Лари Сиймън. През 1919 г. той се разделя със съпругата си и през 1920 г. се развежда окончателно, както се твърди, заради изневяра на Харди. Още на следващата година, на 24 ноември 1921 г., Харди се жени отново, този път за актрисата Миртъл Рийвс. Този брак също не е щастлив, Миртъл става алкохоличка.

През 1924 г. Харди започва работа в Хал Роуч Студио, където работи с Чарли Чеиз. През 1925 г. той участва като Слабия мъж в Магьосникът от Оз. През същата година участва и във филма Да, да, Нанет!, където играе Финлейсън, който по-късно често се появява в сериите на Лаурел и Харди. Филмът е режисиран от Лаурел. Той продължава да играе поддържащи роли във филми с Клайд Кук и Боби Рей.
През 1926 г. Харди трябва да участва в Хванете ги млади, но неочаквано влиза в болница, след като се изгаря с горещ агнешки бут. Лаурел, който работи като Комик и режисьор за Роуч студио, играе заместващата роля.  

Лаурел продължава да се появява пред камерата, вместо зад нея и по-късно същата година снима филм заедно с Харди, 45 минути от Холивуд, въпреки че нямат общи сцени.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив