Преди 55 години Живков настойчиво предлага НРБ да стане част от СССР- Москва отхвърля

"На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", гласи коментарът на Хрушчов. Въпреки това Живков не се отказва.По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. 

Идеята му е този акт да послужи като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз - и като отпор срещу възникналите вече индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.

Тази реакция окуражава българския лидер и неговите приближени. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 година решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. Дори няма нужда от референдум, настояват участници в дискусията. „Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни“, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.

"Предателство без аналог в световната история"

Впоследствие обаче Хрушчов променя мнението си. "На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „сливането“ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в крайна сметка София и Москва решават на първо време да засекретят подготвяното обединение. През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.

Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев смятат, че тези планове са били акт на върховно национално предателство, без аналог в световната история. Според двамата експерти, 1963 година е само началото на поредица от опити българската независимост и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, чрез които Живков и цялото ръководство на БКП искат да бетонират властта на управляващата партия и династия. Това изключително тежко престъпление (дори според текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) не само остава ненаказано, но дори не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, припомнят двамата наблюдатели.

 Табелка, на която пише ЦК на БКП
Когато БКП искаше да подари България на СССР

В дъното на всичко е плачевното икономическо състояние на НРБ след първия фалит на диктатурата в края на 1950-те години, категоричен е Стоянов. Златният резерв на страната е предаден на Москва за погасяване на съветските кредити, отпуснати на София за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец. След разбиването на частното селско стопанство в страната цари недостиг на храни и основни продукти. Официалните статистики сочат, че в началото на 1960-те години дори гражданите на СССР, които постоянно живеят в краен недоимък, са консумирали средно два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това положение е пълна двустранна интеграция, която да приключи с безвъзвратно сливане със СССР.

Но една от причините за плачевното състояние на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в относително изражение) в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България вече не е в състояние да връща съветските кредити, с чиято помощ се опитва да избегне банкрута. На този фон Живков и БКП смятат, че единственият изход е присъединяването към СССР. Те очевидно мислят също така, че превръщането на НРБ в съветска република ще им гарантира властта в онези несигурни времена, когато Хрушчов започва да сменя лидери в съветския лагер, които са били верни на предшественика му Сталин.

„Властовото положение на самия Живков не е съвсем укрепнало поради вътрешнопартийни борби между отделните кланове в БКП", казва историкът Лъчезар Стоянов. Той не приема тезите на някои български историци, че националното предателство на БКП било просто един от „маньоврите“ на Живков, който целял размяна на българския суверенитет срещу получаването на безвъзмездни съветски кредити - и особено на нефт, който НРБ щяла да продава „под тезгяха“ на международния пазар срещу твърда валута.

"В дух на любов и преданост към СССР"

„Става дума за добре премислена и планирана във времето стратегия на Живков и върхушката в БКП за ликвидиране на формалната независимост на страната срещу получаването на политически и икономически гаранции за запазване на властта и привилегиите на управляващата в София комунистическа диктатура. Отлична илюстрация на това твърдение е и вторият опит за вкарване на НРБ в състава на СССР. Той е лансиран по време на проведения през юли 1973 пленум на БКП. На него е обсъден документ от 20 страници, който описва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за поглъщане на НРБ“, разказва Стоянов. И добавя, че в този случай не е била проведена дори задължителната предварителна консултация с Брежнев и ЦК на КПСС. Според експерта, най-интересна за историците е петата глава в документа: как БКП трябва да възпитава българския народ с оглед на предстоящото му включване в редовете на изграждащата се единна съветска нация. Там се посочва, че владеенето на руски език става вече задължително за гражданите на НРБ. Превъзпитанието им трябва да протича в „дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ“, пише в строго секретната стратегия от лятото на 1973 година. „Съдържанието на този документ е толкова скандално, че се налага дори шофьорите и секретарките на партийните велможи да подписват специални декларации, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията“, посочва Стоянов.

Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.

Източник:dw

Научете повече

Иво Карамански - Интервю и Непоказвани Кадри (ВИДЕО)

Ранни години
Иво Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в град София. Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му.

Завършва Средно спортно училище „Чавдар“ в София, след което отбива военната си служба в спортната школа на „Левски-Спартак“, като състезател по кану–каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.

Престъпни години
На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд „Васил Левски“ ­ София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.

През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстника е обвиняем и по т. нар. „чешко дело“. Връзките си с мафията завръзва в т. нар. си „колумбийски период“.

През 1990 г. в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.

През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия. Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.

На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че натиск върху „случая Карамански“ е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов. Прокурорката Малена Филипова не внася обвинителния акт в съда. През август 1994 г. Карамански проговаря от затвора. В интервю за столичен вестник обвинява правителството на Любен Беров в петролни далавери. Междувременно решава да се кандидатира за депутат за изборите за 37-то Народно събрание. Регистрацията му е анулирана, поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.

Напуска затвора на 17 май 1995 г., платил е общо 850 хил. лв. гаранции, след като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов-­ Чико „Бедни и богати“.

На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв. През 1996 г. регистрира профсъюз „Справедливост“. С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. Имаше амбиции да вземе по аренда столичното сметище и софийския цирк.

На 10 май 1996 г. фирмата му „Булфиш-96“ сключва договор с „Язовири и каскади“ за използване на водите на язовир „Кърджали“ за развъждане и улов на риба. 60% от акваторията на езерото става собственост на Карамански. Твърди се, че това е станало под натиска на вицепремиера и земеделски министър в екипа на Жан Виденов – Светослав Шиваров.

Убийство
На 20 декември 1998 г. 33-годишният Стефан Кирилов Въжарски застрелва Карамански по време на гуляй във вила в столичния кв. Бояна. Кръстникът умира на място, а Въжарски е осъден на доживотен затвор.

Според книгата „Най-богатите българи“, Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 долара. Приживе притежава над 20 дружества групирани около основното „Корона“ – „Корона Иншурънс“ АД, „Корона-арт“, „Корона-бизнес“, „Тракия фрутс“ ООД, „К.А.Ф.“ ООД, „Булфиш“ ООД, „Сава консултинг“ ООД, „Сава интернешънъл“ ООД, „Преображение“ ООД, „Темида 98“ ООД, „Карам“ ООД, „Мултифарма“ ООД и др.

Застрахователното му дружество остава без лиценз, наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области – производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.

Научете повече

27 важни събития през годините станали на 1 септември

1271 г. – Григорий X е избран за римски папа.
1364 г. – Папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия.
1581 г. – Казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва военния си поход в Сибир.
1804 г. – Немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система – 3 Юнона.

1870 г. – Френско-пруската война: В Битката при Седан Прусия постига решителна победа.
1887 г. – Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов.
1897 г. – В Бостън, Масачузетс е открито първото метро в Северна Америка.
1914 г. – Санкт Петербург сменя името си на Петроград.
1916 г. – Първа световна война: България обявява война на Румъния.
1920 г. – Франция създава Ливан, който е под френска протектура до 1946 г.
1923 г. – Голямото земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония, жертвите са над 140 000, а бездомните 2,5 милиона.

1928 г. – Албания е обявена за кралство и първи крал става Зог I.
1937 г. – Открит е изложбеният център Ърлс Корт Сентър в Лондон, Великобритания.
1939 г. – Втора световна война: Нацистка Германия напада Полша, с което започва войната.
1950 г. – В Париж се състои първият конгрес на Международната астрономическа федерация.
1965 г. – Създадена е израелската комунистическа партия Маки.
1968 г. – Водачът на Пражката пролет Александър Дубчек претърпява автомобилна катастрофа и по-късно умира през 1992 г.

1969 г. – След държавен преврат в Либия, полковник Муамар ал-Кадафи взима властта, която по-късно предава на Народни Комитети.
1972 г. – В Рейкявик, Исландия, американецът Боби Фишер побеждава руснака Борис Спаски и става световен шампион по шахмат.

1974 г. – Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.
1979 г. – Американският космически кораб Пионер 11 става първият апарат, който посещава Сатурн, като минава покрай планетата на разстояние от 21 000 км.
1983 г. – Студената война: Военни изтребители на СССР свалят над остров Сахалин южнокорейски пътнически самолет Боинг-747, когато навлиза в съветското въздушно пространство; всичките 269 пътници на борда загиват.

1985 г. – Съвместна американско-френска експедиция локализира останките на Титаник.
1991 г. – Узбекистан обявява независимостта си от СССР.
1997 г. – 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия.
1999 г. – Ботев (Луковит) отново започва дейност
2004 г. – Терористичен акт в Беслан: Въоръжени терористи взимат за заложници стотици ученици в руския град Беслан в Северна Осетия.

Научете повече

Когато в селата кипеше живот, жътвата и вършитбата бяха най-важни

В миналото в тревненските села живееха много хора. Празни къщи нямаше. Кипеше усилен селскостопански труд. Всеки стопанин засяваше нивите си предимно с житни растения.  Забележителен момент в живота на хората бяха жътвата и вършитбата. През юли-август житата узряваха. Дюлгерите се завръщаха, за да приберат богатата реколта и осигурят хляба на народа, както се изразяваха. 

Жителите от деветте села в кметство Скорци, към което спадаше и моето родно село Рачовци, изпълваха целия район, където нивите бяха смесени (една до друга) и започваха жътвата. Песни и викове ечаха навсякъде. Жънеше се със сърп и паламарка. На обяд, след като се изморяха, всички от семейството сядаха на сенчесто място да се нахранят с това, което е приготвила домакинята. След малка почивка отново започваха работа. Задачата на мъжа от семейството беше да събере ръкойките след жътварите и да ги навържи на снопи. Вечерта събираха снопите на едно място и ги струпваха на кръстци, по 13 снопа на всеки кръстец. След като ожънеха и последната нива, домакинята изплиташе брада (коса) в края на нивата с неотрязани житни стъбла и цветя. Тази коса показваше, че жътвата е приключила.

Предстоеше вършитбата. Трябваше да се подготви харманът. Почистваха го. След това докарваха 2-3 каруци снопи, развързваха ги и застилаха с тях целия харман.

Започваше вършитбата с диканята. Тя се теглеше от животни - коне, волове, крави, кой каквито имаше. До обяд застланият материал се овършаваше. Сламата се прибираше в плевнята, а зърното, смесено с дребна слама, се събираше на куп. Следобед започваше работа с веялката. Дребната слама излизаше от задната част на веялката, а чистото зърно - от предната. Събираха го и го насипваха в големи хамбари, каквито притежаваше всяко семейство. За този ден работата привършваше. Следваше подготовка за другия ден, докато свършат всички снопи. Така се правеха жътвата и вършитбата във всички села в Тревненския Балкан.

През 1958 г. в Тревненския район бе образувано ТКЗС. Всички влязоха в него, като внесоха наличния си инвентар и животни. Вършитбата вече не се извършваше в харманите. Обработката на земята, жътвата и вършитбата започнаха да се извършват с машини. Сега земята в района почти не се обработва. Младите започнаха работа в заводите. Старците си отидоха от този свят. Селата се обезлюдиха. Днес една разходка до моето село би ни натъжила. Обезлюдени улици, празни къщи, някои полусъборени, изгубили първоначалната си хубост и топлина. Трудно е да повярваш, че във всяка от тях е имало хора, които от ранна пролет до късна есен са се трудили, за да осигурят прехраната на семейството си. А вечер сядали кротко около огнището с удоволствие от ненапразно изминалия ден. Жените шетали чевръсто, а покрай тях вдигала глъчка многобройната им челяд. Всичко това остава в миналото, като изповед и памет за бъдещето.

Пенчо Пенчев, Трявна/Ретро.бг/

Научете повече

Помним дефицита и опашките, но бяхме грамотни и имаше работа за всички

Пренаписването на учебниците за 10. клас по история, освен чисто комичния ефект, поставя и много въпросителни. Защо епохата на социализма е представена в положителна светлина в първите редакции. И защо впоследствие е пренаписана  изцяло отрицателно.

Ние, родените през 50-те години, помним разказите на бащите и дядовците си за зверствата след 9 септември. Но помним и едно сравнително спокойно детство, поликлиниките, санаториумите, училищата, заводите, работата за всички. Помним и сляпото преклонение пред мумията в центъра на София, където учителите, кой знае защо, ни водеха за щяло и нещяло. Но помним и спортните успехи, медалите на спортистите ни.

Помним вечния дефицит и показните магазини или отделни граждани по улиците с чувал с тоалетна хартия. 

Паднало му на човека и той се запасил. Помним вечните опашки, презапасяването, вечно липсващите стоки. Но всички ходехме на училище, всички бяхме грамотни, четяхме книги. Помним вицовете за властта и вечните предупреждения на родителите, че нещата, които чуваме у дома, не бива да споделяме с никого. Накрая научихме и за дълговете, дето ни сащисаха със своите размери. Само че сега те са удвоени и май вървят към утрояване. Тогава Живков говореше от първо лице, множествено число.

Ние с другарите от ЦК решихме еди-какво си. Сега имаме пръв партиен и държавен ръководител, който говори от първо лице, единствено число. Фабрики и заводи няма, млади хора също няма. Завод и да отворят, квалифицирана работна ръка няма. Имаме свободата да говорим и това е май единственото нещо, постигнато за тези 30 години. Твърде малко е, за съжаление. И нека сегашните автори на учебниците, променили ги под натиск, да знаят, че скоро някой ще напише учебник с оценка за сегашното. Дали тя ще бъде ласкаво еднозначна?

Петър Даскалов, София/Ретро.бг/

Научете повече

Защо Хитлер не успя да създаде атомна бомба

Шефът на ядрения му проект нямал "моралната смелост" да го завърши

Съветникът на директора на института Курчатов Андрей Гагарински заяви, че Хитлеристка Германия не успяла да се сдобие с ядрено оръжие, тъй като ръководството й не смятало това за приоритет. Следователно създаването й било осъществено, но в ограничени рамки.  

Според Гагарински Хитлер никога не е приемал на среща учените, които са участвали в разработването на ядрената програма. Всъщност те просто нямалидостатъчно време. Съветникът припомни също, че последният (и също неуспешен) експеримент за пускане на ядрен реактор е проведен през май 1945 г. от немския учен, нобеловият лауреат Вернер Хайзенберг.

Както по-късно Хайзенберг  казва, той просто нямал „моралната смелост“ да поиска от германското ръководство ресурси да завърши проекта си./БЛИЦ/

Научете повече