Зоя Космодемьянская - комсомолка, член на диверсионна група към щаба на Западния фронт в полк 9903 П.
Зоя е едно от хилядите момичета герой от ВОВ пратена със заповед ВГК № 428 в тила на врага. Заповедта е да се запалят и ликвидират всички села. Да се накарат немските войници да излязат на студа нямайки къде да се скрият на топло.
За нейния подвиг става известно когато руснаците пленяват командира на 332 пехотен полк на немците. В него намират всички документи и снимки от разпита до обесването на Зоя. Оказва се че това момиче е бито три дена. Разхождана на студа гола и пак бита, но не е предала никой и нищо.
Немците и вадят ноктите от пръстите , а тя е мълчала. Сама успява да се качи на стола и с последни сили казва:
" Ние сме 300 000 000. за мен ще дойдат мъже които ще ви избият като кучета. Победа будет за нами"
Нацистите държат тялото и един месец на бесилката. Чекистите докладват на Сталин за документите на немския командир относно Зоя. Сталин издава заповед да се разстреля немеца и всчки войници от 332-полк на Вермахта да бъдат ликвидирани без милост.
Пленници да не се взимат. Да се пратят в тила на врага диверсанти които да ликвидират ранени и болни от този полк. Да се ликвидират всички помагачи на нацистите.Името на Зоя стои на много улици в Италия, Франция, Австрия и половината свят до днес.
Пътешественикът Дейвид Стронг написа неотдавна правдив разказ за посещението му в Северна Корея. След това той посети още една тоталитарна държава – Туркменистан. Тук той разказва с какво е интересна тази страна с нищожно малък брой пристигащи туристи.
Защо именно Туркменистан Има една очевидна причина: смисълът да се пътува, според мен, в Европа, е малък, защото всичко е повече или по-малко еднакво и приличащо си едно с друго. На мен ми е интересно да се оказвам в по-малко изучени страни, където можеш да разшириш съзнанието си и да видиш действително друг живот. Туркменистан е известен с това, че това е втората по закритост страна след Северна Корея.
Тук също така има легендарен баща-основател, улиците и обществените места са накичени с портрети, също е прекъсната комуникацията с външния свят. Авторитаризмът също напомня Северна Корея, но все пак е някак си свой, особен, твърди пътешественикът.
Има два варианта за посещение на Туркменистан. Първият: да получите транзитна виза, пътешествайки между определени държави – Иран, Афганистан, Азербайджан и Узбекистан. Този вариант е най-неудобният.
Такава виза е предназначена за пътници на дълги разстояния и има голямо количество ограничения: рядко се дава за повече от 3-4 дни, забранено е да оставате в хотели, както и да се задържате където и да е за повече от ден и по никакъв начин не можете да се отклоните от указания маршрут. Така че ако ви открият в кратера Дервезе, а вие сте заявили, че пътувате от Азербайджан за Афганистан, с най-голяма скорост ще ви депортират. Такива визи обикновено вземат хора с ограничен бюджет, автостопаджии или велосипедисти.
Вторият вариант – това е тур. Той струва примерно хиляда долара за седмица, в него ще бъдат включени основните забележителности – Ашхабад, кратерът Дервезе, подземното езеро Ков Ата, каньонът Янги Кала. Има възможност да купите индивидуален тур, но пак навсякъде ще ви съпровожда местен гид. В Ашхабад не се изисква постоянно придружаване, но в местата, където идват туристи, има информатори, които предават на полицията кой е дошъл при тях.
Веднъж отидох в музей, купих специален билет за чужденци (който струва много по-скъпо, отколкото за местните) и поех да разглеждам експозицията. След 45 минути при мен дойде служител на музея и ме попита от коя страна идвам. По този начин органите се опитват да знаят винаги кой е дошъл и какво прави в определено време.
Туркменистан е парадоксален: официално това не е затворена страна. В нея обаче пристигат по 6 000 души годишно, това е примерно 20 души на ден – всеки пристигайки на собствена сметка. За сравнение – в Северна Корея годишно пристигат 35 000 души.
ва са два различни подхода в тотаритарния контрол: може да пускаш повече туристи, но да контролираш абсолютно всички, или да пускаш много малко туристи, да им позволяваш повече, но да обезпечаваш следенето на всеки от тях. В Туркменистан туристите са толкова малко, че да ги контролираш не е сложно и без постоянен съпровод.
В скорошно свое интервю блогърът Артьомий Лебедев разказа, че Туркменистан е в топ 3 на най-трудните държави за получаване на виза. С руски паспорт да попаднеш тук е практически невъзможно: видимо се боят от инфилтрация – от поток от либерално настроени хора, говорещи с местното население на един език. Кой знае защо, но гражданите на Турция и Беларус получават визи сравнително лесно, въпреки че и това са страни, които говорят с местните на един език. Още един вариант рускоезичен турист да попадне тук – да бъде гражданин на трета страна, както например аз отидох с британски паспорт.
Макар, че на официално ниво между страните има пълно разбирателство – няма никаква конфронтация. Допълнителна парадоксалност на ситуацията придава това, че при почти пълна липса на връзка на ниско ниво с Русия, във всяко заведение, хотел или кафене, където и да отидеш, са включени руски канали, върви „Россия 1”, във всеки бар пускат руска музика, най-често по „Ру ТВ”. На фона на туркменистанските канали, руската телевизия – това е еталон за качество и увлекателност. Всечки домове, особено в Ашхабад, са окичени със сателитни чинии.
Също така в Туркменистан не е възможно да проявите каквато и да е публичност и да се свързвате с хора, работещи в медиите. За разлика от КНДР, Туркменистан не устройва образцово-показателни прес-турове с фалшива реалност, те не искат да показват бойки пионери, щастливи деца, сурови военни и велики лидери. КНДР иска туристите да си мислят, че това е страна на благоденствието. Туркменистан иска нищо да не мислят за него.
„Красивият град Ашхабад...”
Страната започна особено да се затваря след 2000 г. През деветдесдетте по стандартите на Средна Азия в Туркменистан било даже много нормално. За разлика от узбеки, киргизи и таджики, които успяваха да се пострелят един-друг, Туркменистан се отдели съвсем мирно, без граждански войни и престрелки със съседите. От 2000 г. тук въведоха изходни визи и задушиха почти целия чуждестранен бизнес.
Например, хотел „Акалтин” в Ашхабад, където аз бях отседнал, се оказа бивш хотел на Шератон. Това е съвсем приличен по европейските стандарти хотел. Но феновете на боклука също няма да се разстроят - нашата група прекара една нощ в съветски хотел с хлебарки, падащи плочки и неработещи душове. Това е такава част от „преживяването”: да прекараш известно време на място, където за няколко десетки години нищо не се е променило, най-много нови крушки да са сложили. Но съветските детайли са по-скоро изключение – днес Туркменистан опитва азиатски размах.
Ашхабад се нарича най-белия град в света. От май тази година там дори е забранено да притежавате коли с цвят, различен от бялото и сребристото. В града огромни пространства са застроени с беломраморни домове със златни букви по фасадите. Там се помещават всевъзможните държавни учреждения. Има небостъргачи, в които понякога няма дори прегради между етажите – те съществуват просто така – за да бъде „красиво”. И около тях – няма жива душа!
Властите обичат размаха – и се получават отправени към пустинята белоснежни пусти магистрали, безлюдни площади и запуснати музеи.
Оживено донякъде е в тази част от града, която е построена веднага след земетресението през 1948 г. Там можете да видите множество уютни домове на по 3-4 етажа, а също така и „сталинки” и „брежневки”. Благодарение на малкото количесвно автомобили на улиците, е чисто, има много дървета – да се разхождаш е удоволствие.
По пътищата жени с метли усърдно събират боклука. Не на тротоара, а на платната. Разбира се, всяка минала кола заличава целия труд, на, както се казва в един стар анекдот: „Не е важно да е хубаво, а да се намираме на работа!” Както всяка истински тоталитарна държава, Туркменистан може да се похвали със заетост от 99 процента.
Всъщност, в това се заключават развлеченията в Ашхабад – да гледаш как се събира боклукът, както и безконечните паметници и каменни плочи. Също така може да се разгледа джамията на Туркменбаши - Руха, в която всеки уважаващ се мюсюлманин би отказал да се моли – тя цялата е украсена не с цитати от Корана, а от Рухите. Музеите в столицата са всичко 4 и всеки от тях ще ви разкаже, че туркмените са най-великия народ на Земята.
Население
За девет дни пътешествие само веднъж към мен се приближи местен. В съседния Узбекистан за този период съм общувал поне със сто – там много обичат да общуват. В Туркменистан хората просто се страхуват да не объркат нещо, не дай си боже да не се стигне до разговори за политика. От друга страна, местните жители, като че не разбират, че шест хиляди туристи на година – това е малко, за тях това е норма. Даже моят туркменски гид се удиви, че за руснаци входът тук е забранен и аз съм тук с британски паспорт.
Въпреки отчуждението на местните жители, ми се създаде впечатлението, че ако в КНДР са сталински времена, то в Туркменистан са брежневски.
Навярно има и хора, които са искрени и вярват в режима, но има и такива, които помнят не само деветдесетте, а даже и СССР. За тях, за разлика от севернокорейците, които живеят в закрита държава от седемдесетте, е очевидно, че тяхната родина е, меко казано, странна. Нашият гид.туркмен пускаше цинични шегички за Туркменбаши, Рухите и социалната ситуация в обществото. Именно затова в Северна Корея във всяка група има по двама гида – да следят един за друг в същата степен, както и за туристите.
Туркменбаши и кратерът Дервезе
Една от целите на пътешествието до град Туркменбаши в западната част на страната – това е „националната туристическа зона” Аваз. Това е огромен белоснежен хотелски комплекс от дубайски тип на брега на Каспийско море дълъг пет километра. Защо небогата страна, която приема 6000 туристи годишно има туристическа зона, до която дори няма международно летище? Вие питате това, защото не живеете в Туркменистан. А там начаството се е разпоредило – значи, ще направим.
Разбира се, в целия комплекс няма и една душа. На паркингите за хиляди коли няма да откриете нито една. Без работа се размайват незнайно защо назначените служители. По брега има атракциони, които видимо никога не са работили. В тоалетните унило плуват изпражнения – в целия комплект водата е спряна. В местния универсален магазин в протежение на целия стелаж можете да видите само един и същ вид минерална вода.
На четири часа път от Туркменбаши се намира голям красив каньон: огромно, изветрено от хилядолетни ветрове пространство – бяло, розово, сиво. То по-рано е било покрито с огромна маса вода, която пресирала калцита, желязото, късовете раковини в удивително природно явление, сравнимо по красота и размах с Големия Каньон в САЩ.
Но най-красивото природно зрелище ви очаква при кратера Дервезе. Заради него като че ли си струва да се отиде в Туркменистан изобщо. Навремето по време на геоложки проучвания, там се появила дупка в земята, от която започнал да излиза газ. С надеждата, че газът долу не е много и бързо ще изгори, било решено да се запали, за да се избегнат злополуки. Но не е станало така – газът продължава да гори вече 50 години!
ВИДЕО:
Вълшебен парадокс: най-забележителното на този феномен се състои в това, че той официално не съществува. Няма да го откриете на нито един туркменски сайт или в местната преса. Официален Туркменистан не обича кратера: той е прекалено дързък, той е съвсем излишен в местната действителност, състояща се от прекрасния президент и безкрайни беломраморни здания. /БЛИЦ/
- 4 юни: в Полша се произвеждат първите частично свободни парламентарни избори от четири десетилетия. Водената от движението "Солидарност" опозиция печели всички без едно от местата в парламента, за които се води свободна надпревара
- август: десетки хиляди източногерманци се стичат към дипломатическите мисии на Западна Германия в Източен Берлин, Чехословакия и Унгария в търсене на политическо убежище
- 24 август: в Полша дългогодишният съветник на "Солидарност" Тадеуш Мазовецки става първият министър-председател некомунист в Източния блок
- 11 септември: Унгария отваря западните си граници за източногермански бежанци
- 7 октомври: на посещение в Източен Берлин съветският лидер Михаил Горбачов индиректно призовава за реформи; хиляди протестират срещу източногерманския режим в първата от поредицата демонстрации, които на 4 ноември прерастват в единмилион митинг
- 7 и 8 ноември: управляващото Политбюро в Източна Германия подава оставка
- 9 ноември: пада Берлинската стена, отворена е границата между Източна и Западна Германия
- 10 ноември: На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков подава оставка, на негово място е избран Петър Младенов
- 17 ноември: Първи протестен митинг на опозицията на пл. "Св. Александър Невски". Издига се искане за радикална демократична промяна
- 17 ноември: в Чехословакия студенти влизат в сблъсъци с милицията, поставяйки началото на "Нежната революция"
- 16 декември: Многохиляден митинг пред Народното събрание с искане за отпадане на чл. 1 на живковата конституция - за ръководната роля на БКП. Тогавашният президент произнася репликата "по-добре танковете да дойдат", станала по-късно причина за неговата оставка
- 17 декември: румънската милиция стреля по демонстранти. Пет дни по-късно диктаторът Николае Чаушеску и съпругата му Елена се опитват да избягат от размириците, но са осъдени и екзекутирани на Коледа
- 29 декември: край на комунистическото управление в Чехословакия. Дисидентът Вацлав Хавел е избран за президент.
1990 година:
- 10 юни: първите в България многопартийни избори, печели БСП, преименуваната БКП
- 1 август: Великото Народно събрание избира първият лидер на СДС д-р Желю Желев за президент на България
- 3 октомври: Германия се обединява
- 9 декември: Лех Валенса печели първите свободни президентски избори в Полша
78% от работещите у нас получават под средната работна заплата
България отново се подреди на последните места в класация за доходи. Този път, обаче съпоставката не е със страните от Европейския съюз, а с Балканите. Българите са с най-ниски заплати на балканите. След нас е само Албания,пише trafficnews
"Тенденцията се задълбочава. Не харесвам средната работна заплата като показател, тъй като не дава ясна представа. 78% от работещите в България получават под средната работна заплата. Доходите в провинцията са значително по-ниски от тези в София, а столицата не е цялата държава", отбеляза финансистът Мика Зайкова.
"Няма как да компенсираме толкова бързо щетата от социализма. Но тази ножица се стеснява. Нашият икономически растеж е повече от този на Гърция или Сърбия. БВП на глава от населението е с 40% по-висок от този в Сърбия", контрира икономистът Славчо Маринов пред Bulgaria on air.
Преди дни финансовият министър Владислав Горанов обяви, че новият бюджет предвижда увеличение на заплатите на полицаите. Според Маринов това е разумна постъпка, но ако тя бъде съпътствана от съкращаване на държавната администрация.
"Трябва да има повече хора, които да вършат продуктивни дейности, а не чиновници, които не откриват нови технологии и не въвеждат подобрения", категоричен бе той.
Зайкова заяви, че е нужна административна реформа, а не съкращения, визирайки институциите, които работят на терен като инспекторите по храните.
Снимка, публикувана в списание „Лада“, показва каква е била модата под тепетатаТази снимка от 1961 г. е част от модна фото-сесия, която е заснета в Стария Пловдив. Публикувана е в списание „Лада“, което беше българският аналог на „Vogue“ в епохата на социализма. Серията е озаглавена „Мода под тепетата“. Тунелът е току-що построен, но Античният театър, който се пада точно върху него, все още не бил открит.
Манекенът стои в средата на платното в явно нарушение на Закона за движение по пътищата, между два разминаващи се автобуса на градския транспорт. В дясната си ръка държи цигара. Днес пушенето не е мода в ЕС, но по това време се е считало за шик.
Те бяха преследвани и санкционирани от властта
По време на социализма управляващата тогава комунистическа партия смяташе червилото, което си слагат жените на устните, носенето на къси поли, наричани минижуп, носенето на бради от мъжете, неподстриганите коси, тесните панталони и други такива модни проявления за буржоазни предразсъдъци.
Жените, които се носеха така, ги наричахме зози, а мъжете - суинги. По съответен начин зозите и суингите бяха преследвани и санкционирани от властта. Много млади хора тогава сами избягваха да се носят така, за да не бъдат обявени за зози и суинги и преследвани.През 70-те години на миналия век работех в окръжния отдел „Народна просвета” – Габрово. Членувах в БКП и бях избран за секретар на партийната организация в отдела. Останах много изненадан, когато един ден учителят методист по рисуване, който беше завършил Художествената академия в София, ме помоли като партиен секретар да му разреша да си остави брада. Опитах се да го убедя, че носенето на брада е признак на буржоазно влияние и партията е против него. Не успях да го разубедя. Като художник той искаше да бъде с брада и настояваше да си пусне такава. Вместо аз да го убедя, той ме убеди и аз на своя глава еднолично му разреших да си остави брада, но при условие, че ще бъде малка брадичка. Така и стана.
След няколко седмици гледам - и строителният техник от нашия отдел си оставил брада. Веднага го извиках на обяснение при мен. Попитах го защо си е оставил брада. А той ме контрира: след като носенето на брада е буржоазен предразсъдък, защо съм разрешил на художника да носи брада. И прав си беше човекът да ме пита. Не можеше партийният секретар за едни да бъде майка, за други - мащеха. Разреших и на него да носи малка брада.
На мен заради тези ми действия не ми се размина без обяснение в учрежденския партиен комитет. Успях да убедя членовете му, че художникът и техникът са много добри служители и да ги оставим да си носят малките бради. А за мен остана мъмренето, че лично решавам такива важни за партията въпроси.
Йордановден е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Това е деня, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони - наричат се "Мръсни дни", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В църквата се извършва служба и, придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
7:13
