При соца ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ се увеличи поне 100 пъти. От кална къща с каруца, стигнахме до апартамент с Москвич.
Това все пак е голям скок. И да не забравяме, че всъщност, през 1944 г. само богатите селяни имаха каруци.

А образованието е излишно да коментираме. Синовете на хора с 4 клас през 1944 г., станаха висшисти. Такъв скок никога не е имало.

Дори пътуването на Запад дойде с бай Тошо.

Защото селяк неграмотен от 1944 г., може ли да иде в Германия да работи? Не, и затова не ходеше. Инженер от 1989 г. вече можеше да иде, и затова и имаме 2 милиона емигранти 🙂 Това е истината…

Добри Божилов, Фейсбук

Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989 г. – на лагер в Белгия. За отбрани пионерчета, със заслуги. Почти всички други деца без мен, едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионерки, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас (но съм им благодарна де). Позволили ни бяха да носим някаква минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече – само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита.

Полетът беше с БГА „Балкан”. Помня богатата закуска и как тайно си скътахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчетата захар, сол и пипер. И салфетката, естествено!

В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек. После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен – с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионери) от Белгия.

Бяха уникални две седмици – лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море - разбирай Бяла). Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна… да спя на втория етаж), но в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16 ч., но там си мечтаех за него, защото лагеруването беше доста изморително – безкрайни игри и занимания, направо ни скапваха.

Имаше отборни игри в близката гора, водеха ни на екскурзии в Лиеж, в Антверпен, беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше възрастен белгиец, филантроп (и явно малко социалист).

Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта – цяла нощ бродихме с фенери да търсим съкровище. В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив „Кореком”. Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати. Много грозно преживяване и така и не се намери крадецът. А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи – да го делим с братята ми.

Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея – да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи.

Пина Иванова
retro.bg

Помните ли журналистката Диана Найденова? Водещата на хитовото публицистично предаване "Челюсти" изчезна от телевизионния екран и замени журналистиката с друга професия.

Преди около два месеца вестник "Телеграф" разкри какво е новото амплоа на бившата тв водеща. Тя отвори свой собствен бутик в центъра на София, в който продава свещи и ароматизатори.

Днес Найденова продължава да върти собствения си бизнес, но изглежда той все още не се е развил добре и в малкото магазинче на Раковска рядко влизат клиенти, пише вестник "Уикенд".

Найденова, която години наред интервюираше някои от най-големите имена в родната политика, няма наемни работници в магазина си и самата тя е продавачка в търговския обект, в който уви, клиенти рядко влизат.


Бутикът все още не е добре разработен, макар да се намира на възлово място в столицата.

Диана не губи надежда и вярва, че бизнесът й ще набере скорост и софиянци ще се втурнат към нея да си купуват свещи, украшения и ароматизатори, както и дребни предмети за бита, всички до един авторски.

Докато чака някой да престъпи прага на магазинчето, бившата тв водеща запълва времето си със сърфиране в интернет. Настанила се удобно зад щанда тя прехвърля историите във Facebook и разглежда други сайтове на смартфона си.

Диана Найденова заряза активната журналистика преди 4 години. Тогава тя се омъжи за старата си любов Мирослав Войнаков, припомнят запознати. Тв звездата си тръгна огорчена от Нова след сблъсък с вече бившият шеф на новините — Дарина Сарелска, която бе отстранена от работа заради това.

Източник:Факти.бг

Ние, по-възрастните, с носталгия си спомняме за нашето детство.  То премина в годините на социализма, за които сега ни убеждават, че били „мрачни и пропити с насилие и кръв“. Така ли беше? Много българи днес твърдят, че са израснали в едно по-спокойно и подредено общество, в което са се чувствали по-сигурни. Няма да се лъжем, че тогава имаше толкова стоки и удобства колкото днес, но базови потребности като дом, храна и здравеопазване като че ли бяха гарантирани за повече хора в България. Това се отнасяше най-вече за децата. Трябва да признаем, че „ни държаха“ по-строго в училище, а и у дома. Повечето от нас не бяха презадоволени като много днешни деца, но и нашето детство си имаше предимства.

Ние сме били родени и сме израснали, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пиели аспирин, яли са консерви и често са работели до последните дни на бременността. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги и пак сме оцеляли. Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас. Пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото постоянно си играехме навън. През лятото често излизахме сутрин и играехме по цял ден – на криеница, на граничари, крадци и милиционери, кралици, каубои и индианци – на всичко останало, което въображението на едно дете е в състояние да роди. Често родителите ни не можеха да ни открият часове наред, но за щастие децата рядко ставаха жертва на насилие по улиците на българските градове и села през тези години.

Нямахме приятели в „социалните мрежи“, а имахме реални другарчета. Отивахме с велосипед или пеша до домовете им, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка. Не ни даваха хапчета срещу хиперактивност. Нямахме училищни психолози, но все пак завършвахме училище. Не ни продаваха „лекарства“ и други опасни субстанции пред училище.

Източник: retro.bg

Той стана известен с участието си с във втори сезон на хитовото риалити през далечната 2005 година. Мариян Захариев премина през много тежки изпитания, но накрая успя да си стъпи на краката! Мъро вече 12 години стои далеч от популярността, но феновете на шоуто сигурно добре помнят кой е той. Днес той е изключително щастлив с жената, за която твърди, че е всичко в живота му. Той е обвързан сериозно с певицата Миленита, която преди година му роди второ дете.

Първото дете на 39-годишния Мариян не е от сегашната му жена. Още по време на риалити предаването през 2005 г. той спомена, че има малко момиченце на име Евана. Мариян си остава един от култовите образи в историята на “Big Brother”. Припомняме, че Мъро нашумя като разбивача на брака между Елена и Миро. Хубавицата напусна съпруга си заради фризьора, при това в Къщата.Вижте още:Помните ли Пацо от "Биг Брадър"? Ето какво става с него днес

Източник:www.actualno.com


„Баровци" по времето на социализма „окъсани" в прехода и новото начало. Така с едно изречение може да се опише битието на работниците в рудодобива в Родопите. След протестите на миньорите през 2012 г. и преди да влезе новият собственик Николай Вълканов, положението в рудниците беше трагично. Сега като, че ли е по-спокойно, а и друга алтернатива освен рудодобива няма, категорични са хората от Мадан и Рудозем, пише 24smolian.com.

Човешкият курбан

Поне сега не се чудят как да си плащат сметките и с какво да хранят децата си, както е било по времето на Валентин Захариев. По това време имаше и бум на трудовите злополуки в рудниците. „Всеки ден като отивах на смяна се прощавах с децата и жена си. Имах късмет, че останах жив за разлика от други мои колеги. За заплати от  400 лв., които не получавахме редовно, докато се смени собственика на „Горубсо-Мадан" и след нашите протести, просто си бяхме курбан", споделя с болка подземен работник. Той си спомня как през 2010 г. в два последователни дни загиват двама миньори в рудник „Ерма река" в Златоград. Единият е бил на 41 години, а другият на 48, а преди тях отново е имало смъртен случай. Причините, довели до злополуките, бяха идентични, установиха тогава от Инспекцията по труда. Те са били свързани с неспазване на параметрите, заложени в техническия проект за разработване на находището, както и на неефективно обезопасяване на работните места. Главната  инспекция по труда състави актове за административни нарушения на длъжностни лица и наложи и административни глоби, но какво от това, хората ги няма вече. Никой не понесе отговорността за тези трудови злополуки.
Икономия за сметка на човека, споделя  дългогодишен подземен работник, участвал в стачката в Мадан през 2012 г.

Заработки до 4 бона на месец 

На този етап „Горубсо-Мадан" е едно от най-добре работещите предприятия в България, посочва Вълканов. За пет  години са инвестирани над 100 млн.  лв. и  са разплатени всички стари задължения. В ма работят 1000 души, в Златоград - около 500, и в „Горубсо – Лъки" - 700 души. Глад за работна ръка няма, а миньорите редовно получават заплатите си. Има и такива, които достигат заработки до 4000 лева на месец. Това ги стимулира много, посочват от ръководството на дружеството. Рудоземската обогатителна фабрика /РОФ/, която сега е към „Горубсо-Мадан" е била най-голямата фабрика за оловно-цинкови руди на Балканския полуостров.  От едната страна на реката е градът, а от другата е фабриката. По площ тя е колкото дължината на Рудозем. От соц времето са останали производствени сгради, общежития и лозунги  да се гони изпълнението на петилетката и т.н. Независимо, че са извършени ремонти и подобрения, нещо все напомня за онова време.

„Не знаеш какво ще стане в мината" 

До 1990 г. Рудозем беше оживен град. 2600 човека работеха в „Горубсо". Сега са около 500. Тук се извърши една много лоша ликвидация  на предприятията, а сега са необходими много пари, за да се възстановят, посочват от РОФ.  Около фабриката цари спокойствие, което идва от празните сгради, само в производствените помещения работят хората, които са на смяна. Всички имат доста добра квалификация и въпреки намаления състав успяват да се справят с преработката на доставената руда.

 „Условията на работа са много по-добри отпреди, но когато миньорът влезе в една галерия не знае какво може да стане", коментират миньорите.  Те не скриват, че са обременени с битови проблеми. Тези, които работят във фабриката, издържат по около 12 свои близки.
Стари работници си спомнят приказките от соца „Миньорът поставя пачка с пари под крака на масата в ресторанта, че да не се клати". Рудодобивът има развитие, има бъдеще в този район. Той си остава основният поминък за населението. Надеждите на хората обаче са свързани и с отварянето на пункта Рудозем-Ксанти, който отдавна се чака да бъде открит.
Дотогава големите производствени сгради от соца и лозунгите ще пустеят още повече и ще напомнят за това, как някога Мадан и Рудозем бяха по-оживени от Смолян и как в градовете буквално кипеше живот.

Николай Михайлов, 24smolian.com

Напоследък представящият себе си като финансов експерт Кольо Парамов се е превърнал в пръв ласкател на банкера беглец Цветан Василев. Разобличеният резидент от репресивната Държавна сигурност с агентурното име Яков е намеририл пристан в личния пресцентър на обвинения за източването на 2.75 млрд. лева, списван от Агент Академик. Парамов, който се самонатрапи в общественото пространство по време на банковите фалити при Виденов и разбойническата приватизация на Костов, всекидневно обсипва с ласкателства мустакатия аферист, който продължава да се радва на разкоша на Белград. "Василев беше мащабен, умел, находчив и твърде смел във финансовите комбинации.

Неговото пространствено мислене и прагматика на ползване на финансовите схеми му докарваха много завист, много индивидуален стрес, но и много успехи. Този Тръмпов подход постоянно да надграждаш към постигнатото на пазара вчера наистина беше другият стил. Впоследствие той роди и другия манталитет - на едновременно рисковия и успешен банкер". По този начин Кольо Парамов описва не кого да е, а издирван с червената бюлетина на Интерпол унищожител на КТБ, за когото прокуратурата е написала обвинителен акт от 11 000 страници.  Със сигурност Кольо Парамов може да вземе лъскавата си кафява чанта и да потегли към сръбската столица, за да му я напълнят. Очевидци още си спомнят как Парамов клечеше със същата кафява чанта пред белите дувари на едни известни къщи в Банкя и Бояна.

Не винаги беше пропускан през оградата, но продължава да дерзае, въпреки напредналите си години. "Зашеметяващата" кариера на Парамов помни и друг срамен епизод. Той бе назначен за икономически съветник по време на първото правителство на Бойко Борисов. Престоят му на поста бе малко повече от един ден- рекорд достоен за книгата Гинес. А след това продължи да обикаля телевизионните студия с кафявата си чанта. Другарю Парамов, в едно от своите многобройни интервюта разкривате един интересен факт. Казвате, че бащата на Прокопиев е събирал празните бутилки от пищната трапеза на Тодор Живков. Крайно време е да последвате примера му и да заминете за Белград с кафявата си чанта. Едва ли сте избрал случайно точно този цвят. Не искам да си мисля, че той охарактеризира вашата съвест. Така че хващайте чантата и право в Белград. Там е пълно с бутилки. Хубаво е да побързате, докато бутилките все още са пълни.

"Ивайло КРАЧУНОВ БЛИЦ"


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив