Заразени са по хетеросексуален път след ползване на жрици на любовта по африканските пристанища.
Според тогавашните закони на България, след тримесечно пребиваване в чужбина са се правели задължителни кръвни изследвания. По този начин се установява, че екипажът на акостиралия на бургаското пристанище кораб е заразен със смъртоносния вирус. Всички са шокирани. Седмици наред властите ги държат под карантина, а обществото ги заклеймява като прокажени.

Днес единственият оцелял жив от екипажа, чиято диагноза е ХИВ-позитивни е на 65 години и живее в селище край Бургас. След като научил страшната диагноза, семейството му го изоставило. Бургазлията 16 години е практикувал професията на моряка. Но заради болестта, моряшкият му живот е провален.
Така 4 години след като синдромът на придобита имунна недостатъчност е описан за първи път в САЩ той прониква и в България. С това се полага началото на HIV епидемията у нас. Първоначално оформеното “Бургаско огнище” се състои от 34 вирусоносители и заболели.

Поради липса на здравна култура, HIV позитивните продължават с безразборния секс и тук – и със съпругите си и със случайни бройки. Тъкмо така преди 30 години започва разпространението на СПИН на родна  почва. Постепенно вирусът, макар и бавно,  плъзва и из други райони в страната, като сред първите засегнати от него са в Габрово, Варна и София. Това става предимно по хетеросексуален механизъм на предаване по полов път.
Ето какво споделя по случая една бургазлийка, запозната отблизо с разпространението на смъртоносната зараза в края на 80-те, която обаче пожела да остане анонимна:

Аз съм от Бургас и въпреки че бях малка много добре си спомням зачестилите случаи в края на 80-те на мъже и жени отишли си от „някаква болест“. Мъжете обичайно бяха моряци, плаващи на дълги разстояния, а жените техни съпруги. Тогава под сурдинка се мълвеше за страшната диагноза „СПИН“, случаите зачестяваха.
Баба ми беше лаборантка и знам колко нелепо си отидоха сериозни и почтени жени – учителки, юристки и т.н. с двайсетгодишни бракове зад гърба си. Отидоха си от едното доверие към мъжете си. Да не говорим за тези от моряците, които освен съпруги си имаха и по няколко любовници във всеки град и без да имат информация за болестта правеха безразборен секс. По онова време, беше много „фешън“ да свалиш моряк, които бяха източник на валута и готини подаръци, които ги нямаше тук. Та кандидатки колкото искаш…

През 1986 г. е наблюдаван и първият болен от СПИН – танзанийски младеж, студент във ВМИ гр. Плевен, заразен в родината си, заболял в България и починал с разгърната клинична картина на СПИН. През 1988 г. почива и първият български гражданин (от групата на бургаските моряци) с клинична картина на СПИН. От 1989 г. заразените и болни от СПИН започват да се наблюдават и лекуват в инфекциозна болница в гр. София от екип от специалисти. Впоследствие в цялата страна има разкрита мрежа от стационарни легла за инфекциозно болни.
Понастоящем от ХИВ са заразени 120 милиона души по целия свят (и нови 5000 души се заразяват ежедневно!), 40 милиона от които вече са починали. По 5500 жертви на СПИН умират само за ден в Африка… В България носителите на смъртоносния вирус са около 3 хил. души.

www.faktualno.com

Битовият феномен с елементи на трилър, наречен софийско жителство, се случи през втората половина на XX в. Всеки даваше мило и драго, за да се засели в панелка в някой нов столичен квартал. Придобиването на въпросното жителство обаче беше ограничено и се смяташе за привилегия за малцина. София беше притегателен център за битово оцеляване. Измисляха се виртуозни схеми, за да додрапаш до столицата - от пускането в ход на солидни връзки и подкупи до брак по сметка. Не след дълго за някои обитатели на големия град започна да се използва абсурдната обида „селянин”.

Официалните тогава начини да пробиеш в столицата бяха назначаването на ръководна работа или на работа чрез конкурс, търсенето на дефицитни работници и специалисти или сключване на брак със софийски жител. Най-голямото предприятие, „даващо“ жителство още от самото си създаване, беше металургичният комбинат „Кремиковци”. Това беше като премия за постъпване на работа там, където има дефицит от работници. В около една трета от случаите сключването на брак беше най-често срещаното основание за придобиване на жителство. Изискваше се бракът да продължи поне 5 години, освен ако от брака е родено дете.

Да нямаш привилегията да живееш в столицата през онова време, беше равносилно на това да нямаш виза за чужбина сега. В действителност обаче много хора успяваха да останат в София в продължение на години с временни разрешения, а някои и изобщо без позволение. Затова фактическото население на столицата надхвърляше с десетки хиляди души броя на формално регистрираните.

Софийското жителство също така можеше и да се отнема временно или за постоянно, което означаваше изселване от София и позор за потърпевшите. Това най-често бяха политически противници на режима или лица с неморално поведение.

Източник:retro.bg

Помните ли класическата мешана скара от едно време? А за питиета-ментета и храни с пълнители и консерванти никой не беше чувал. Вижте 28 от най-известните и посещавани ханчета и ресторанти по времето на социализма:

1. В ресторант „Крайморие“ (по-известен като „Кокошките“) в с. Крайморие, днес кв. на Бургас. Ресторантът се е намирал на брега на морето. Стопанисвал се е от ГТП “Здрава храна” и АПК „Крайморие“. Славел се е с агнешките си специалитети и веиколепния си оркестър.

2. В ресторанта на хотел „Хемус“ гр. Враца през 80-те. Най-представителният ресторант в града. Някога част от веригата „Балкантурист“. Почти всяка сватба или абитуриентски бал и до днес се провеждат в него.

Ресторант „Василико“ в центъра на Мичурин (днес Царево) през 80-те.

4. Ресторант „Бор“ в Благоевград, 70-те

5. Ресторант „Галатея“ – Варна (кв. Галата). Построен през 1968 г., „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето. През 1997 г. свлачище отнася долната тераса на ресторанта, а горната и сега стои счупена.

6. Ресторант „Трифон Зарезан“ по пътя Варна-Златни пясъци също остана в миналото. Романтичният ресторант край сп. „Журналист“ също бе засегнат от свлачището активизирало се в района преди десетина години. То затвори панорамния път между Варна и курорта Златни пясъци.

7. Ресторантът на Окръжния кооперативен съюз в Разград.

8. Ресторант „Панорама“ гр. Гоце Делчев в вдноименния парк през 80-те. Заведението отдавна не работи.

9. В ресторанта на хотел „Добруджа“ в Толбухин (днес Добрич) през 80-те. Един от най-луксозните а ла Балкантурист ресторанти в някогашния Толбухин.

10. Ресторантът в с. Филево (днес Върбица) общ. Димитровград през 80-те

11. Луксозният ресторант към Търговски комплекс „Загорка“ в Стара Загора през 80-те. Разположен в непосредствена близост с езерото и в съседство с бирената фабрика в града.

12. В ресторант „Ростов“ гр. Плевен през 80-те. Ресторантът, който е част от хотел „Ростов“ и до днес е най-големия ресторант в града.

13. В ресторант „Плевен“ към едноименния хотел в гр. Плевен през 80-те. Днес и хотелът, и ресторантът са само спомени за плевенчани.

14. В ресторант „Църногорово“ гр. Малко Търново през 80-те. Първият соцресторант в граничното градче отдавна е с заключен катинар.

15. В ресторанта към комплекс „Тихият кът“ на Витоша, славел се някога като място за прелюбодейци.

16. В култовия пловдивски „Бумбарник“ през 60-те. Официално наименуван като ресторант „Винарната“ към най-лъскавия пловдивски хотел „Тримонциум“, той става известен като „Бумбара“ заради едноименния пловдивски специалитет предлаган в него. Привечер тълпи от клиенти са чакали пред вратата, за да изпият по една каничка вино и хапнат от вкусния бумбар.

17. Един от символите на Казанлък – Бар-ресторант „Тюлбето“ през 70-те. През 90-те сградата остава безстопанствена и се саморазрушава. После на нейно място е изграден хотелски комплекс „Зорница“

18. Ресторан „Полски Боровец“ край Пазарджик през 70-те, днес е една руина.

19. Ресторант „Първи долап“ край едноименната местност в Търговище отдавна не съществува.

20. Ресторантът в с. Гергини, Габровско през 80-те

21. Ресторант с етно елементи в Девня през 80-те

22. Ресторант „Дружба“ в търговски комплекс „Будапеща“ в Плевен

23. Ресторант-механа „Банкя“ в гр. Банкя

24. Крайпътно заведение „Яворово“ на 20 км от Стара Загора, през 80-те

25. Ресторантът на РПК-Сунгурларе в гр. Сунгурларе през 80-те

26. Бар-ресторант „Нептун“ в ММЦ „Георги Димитров“ през 70-те

27. Ресторант „Москва“ в Лом през 80-те

28. Крайбрежният ресторант „Чайка“ в Лом от години е спомен за ломчани.


В не толкова далечните соцгодини ЦУМ беше голяма работа. Тогава още не знаехме що е това мол, нито бяхме виждали бутици за маркови дрехи и обувки. Затова славата на този наистина огромен за мащабите на България магазин се носеше из цялата страна. Посещаваха го стотици хиляди столичани, гости от провинцията, които идваха със специални рейсове.

В интерес на истината в ЦУМ можеха да се намерят много стоки. С уговорката – скромна и безлична конфекция и най-вече няколко модела български обувки, присъщи на тоталитарното време. Номерът в ЦУМ беше да имаш връзки сред продавачките. Само тогава можеше да се снабдиш примерно с нашенския парфюм „Джулия”, произвеждан само за износ, и с някоя друга копринена блузка, ушита в Русе на ишлеме. Дори с цветен телевизор. Нямаш ли връзки – пиеш една студена вода и толкова.

Никой обаче не подозираше, че в ЦУМ има една тайна стая. По-скоро салон в дъното на втория му етаж, чиято на пръв поглед незабележима врата винаги беше затворена. За да влезеш през нея, трябва да натиснеш копчето на звънец. Отваря служител, който иска паспорта ти и търси името ти в специален списък. Т.е. някой отгоре предварително се е обадил, че другарката или другарят еди-кой си ще дойде в определен час.

Аз влязох случайно в тази чудна тайна стая. Официална делегация от Македония беше на гости на шефовете на моята служба. Като профпредседател аз се занимавах с гостите и на мен се падна честта да ги заведа в тайнствената стая на ЦУМ. Да си напазаруват на воля хората и да запомнят България с добро. И ето ни пред бронираната врата. Натискам аз звънеца, отварят ни веднага. Проверяват ни – бяхме четирима души – аз, двама мъже и една жена. И влизаме в… един рай. Дотогава не бях пътувала в чужбина и това, което видях тук, ме смая. Залата буквално беше претъпкана със западна стока, кореком ряпа да яде. Македонците направо онемяха. За секунди им загубих дирите между щендери и рафтове с фини обувки. Помня, че имаше и щанд за изискани кожени чанти, за платове, палта и блузи. При това на съвсем прилични цени в левове.

Македонците се натовариха с пакети, едва ги примъкнаха до вратата на залата, в която освен всичко миришеше и на прекрасен парфюм. Е, явно на обикновен освежител за въздуха де. Но и той беше непознат за нас в онези времена. После се чудех – кои ли бяха привилегированите големци да пазаруват от тайната стая? И кой ли отговаряше за специалния списък с имената им?

Източник: pik.bg


Рядко срещана монета от 2 стотинки и половина, която е от 1888 година, съхранява в колекцията си повече от 30 години компютърният оператор Викторио Попов от Благоевград. Благоевградчанинът събира монети от училищна възраст, сред ценностите в колекцията му е и банкнота 20 лв. от 1947 година,пише struma.bg


„Занимавах се със събиране на български монети още като петокласник, тогава разменяхме помежду си и пощенски марки, имах голяма колекция с около 100 монети, но се отказах, съхранението им през годините е трудно“, каза В. Попов.

Първият ми интерес към монетите е още в предучилищна възраст. Помня, че намерих стари монети на село в община Търговище, и тогава се запалих. После през годините като юноша също продължих, с течение на времето се отказах, но съхраних част от колекцията си. Разбира се, пазя част от тях не заради стойността им, а заради тръпката, защото такива рядко се намират.

Монетата от 2 стотинки и половина влиза в обръщение през 1888 година, тя е с диаметър 15 мм и тежи 2 грама, и за мен лично е ценна. Наскоро, докато си играеше, 5-годишният ми внук я откри в шкафа, показах му и другите стари монети, радвам се, че мога да му предам такава колекция, има хора, които дори не са чували, че през годините в българските финанси е имало такива парични знаци“, каза В. Попов.

Той допълни още, че двадесетолевката е от 1947 г., тогава се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. и влизат новите, сред тях и банкнота от 20 лв., която е с два подписа. „Тези банкноти са част от нашата история и затова не трябва да губят“, заключи В. Попов.

СЛАВА ИВАНОВА
Източник:struma.bg

Година Срок Месечна Часова Нормативно основание
2018 01.01.2018 - 510.00 3.07 ПМС № 316/20.12.2017 г.
2017 01.01.2017 - 31.12.2017 460.00 2.78 ПМС № 141/13.07.2017 г.
2016 01.01.2016 - 31.12.2016 420.00 2.50 ПМС № 375/28.12.2015 г.
2015 01.07.2015 - 31.12.2015 380.00 2.21 ПМС № 139/04.06.2015 г.
01.01.2015 - 30.06.2015 360.00 2.20 ПМС № 419/17.12.2014 г.
2014 01.01.2014 - 31.12.2014 340.00 2.03 ПМС № 249/31.10.2013 г.
2013 01.01.2013 - 31.12.2013 310.00 1.85 ПМС № 250/11.10.2012 г.
2012 01.05.2012 - 31.12.2012 290.00 1.73 ПМС № 300/10.11.2011 г.
01.01.2012 - 30.04.2012 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.
2011 01.09.2011 - 31.12.2011 270.00 1.61 ПМС № 180/30.06.2011 г.
01.01.2011 - 31.08.2011 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.
2010 01.01.2010 - 31.12.2010 240.00 1.42 ПМС № 326/30.12.2009 г.
2009 01.01.2009 - 31.12.2009 240.00 1.42 ПМС № 1/10.01.2009 г.
2008 01.01.2008 - 31.12.2008 220.00 1.30 ПМС № 1/11.01.2008 г.
2007 01.01.2007 - 31.12.2007 180.00 1.07 ПМС № 324/06.12.2006 г.
2006 01.01.2006 - 31.12.2006 160.00 0.95 ПМС № 8/20.01.2006 г.
2005 01.01.2005 - 31.12.2005 150.00 0.89 ПМС № 12/21.01.2005 г.
2004 01.01.2004 - 31.12.2004 120.00 0.71 ПМС № 7/16.01.2004 г.
2003 01.01.2003 - 31.12.2003 110.00 0.65 ПМС № 1/03.01.2003 г.
2002 01.01.2002 - 31.12.2002 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.
2001 01.10.2001 - 31.12.2001 100.00 0.59 ПМС № 209/21.09.2001 г.
01.04.2001 - 31.09.2001 85.00 0.50 ПМС № 64/16.03.2001 г.
01.01.2001 - 31.03.2001 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.
2000 01.10.2000 - 31.12.2000 79.00 0.47 ПМС № 213/09.10.2000 г.
01.02.2000 - 30.09.2000 75.00 0.45 ПМС № 12/14.02.2000 г.
01.01.2000 - 31.01.2000 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.
1999 05.07.1999 - 31.12.1999 67.00 0.39 ПМС № 132/25.06.1999 г.
01.07.1999 - 04.07.1999 67 000.00 390.00 ПМС № 7/19.01.1999 г.
01.01.1999 - 30.06.1999 61 000.00 368.95 ПМС № 7/19.01.1999 г.
1998 01.09.1998 - 31.12.1998 53 500.00 314.70 ПМС № 197/21.08.1998 г.
01.04.1998 - 31.08.1998 50 940.00 299.65 ПМС № 92/17.04.1998 г.
01.01.1998 - 31.03.1998 48 700.00 286.47 ПМС № 12/22.01.1998 г.
1997 01.10.1997 - 31.12.1997 45 500.00 268.66 ПМС № 415/05.11.1997 г.
01.05.1997 - 30.09.1997 41 290.00 243.80 ПМС № 181/02.05.1997 г.
01.04.1997 - 30.04.1997 29 920.00 176.67 ПМС № 123/27.03.1997 г.
01.03.1997 - 31.03.1997 17 600.00 103.92 ПМС № 64/24.02.1997 г.
01.02.1997 - 28.02.1997 11 000.00 64.95 ПМС № 34/06.02.1997 г.
01.01.1997 - 31.01.1997 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.
1996 01.10.1996 - 31.12.1996 5 500.00 32.35 ПМС № 245/26.09.1996 г.
01.07.1996 - 30.09.1996 4 000.00 23.53 ПМС № 172/18.07.1996 г.
01.04.1996 - 30.06.1996 3 040.00 17.88 ПМС № 56/20.03.1996 г.
01.01.1996 - 31.03.1996 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.
1995 01.10.1995 - 31.12.1995 2 760.00 16.30 ПМС № 222/23.11.1995 г.
01.07.1995 - 30.09.1995 2 555.00 15.09 ПМС № 166/16.08.1995 г.
01.04.1995 - 30.06.1995 2 450.00 14.47 ПМС № 98/15.05.1995 г.
01.01.1995 - 31.03.1995 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.
1994 01.10.1994 - 31.12.1994 2 143.00 12.58 ПМС № 268/16.11.1994 г.
01.07.1994 - 30.09.1994 1 814.00 10.65 ПМС № 146/01.08.1994 г.
01.01.1994 - 30.06.1994 1 565.00 9.18 ПМС № 27/07.02.1994 г.
1993 01.10.1993 - 31.12.1993 1 414.00 8.34 ПМС № 214/12.11.1993 г.
01.07.1993 - 30.09.1993 1 343.00 7.92 ПМС № 149/03.08.1993 г.
01.03.1993 - 30.06.1993 1 200.00 7.08 ПМС № 65/26.03.1993 г.
01.01.1993 - 29.02.1993 890.00 5.25 ПМС № 135/17.07.1992 г.
1992 01.07.1992 - 31.12.1992 850.00 4.72 ПМС № 135/17.07.1992 г.
01.01.1992 - 30.06.1992 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.
1991 01.07.1991 - 31.12.1991 620.00 3.44 ПМС № 129/05.07.1991 г.
01.05.1991 - 30.06.1991 505.00 ПМС № 85/1991 г.
01.04.1991 - 30.04.1991 518.00 ПМС № 85/1991 г.
01.02.1991 - 31.03.1991 435.00 ПМС № 8/1991 г.
01.01.1991 - 31.01.1991 210.00 ПМС № 21/1991 г.
1990 01.12.1990 - 31.12.1990 210.00 ПМС № 21/1991 г.
01.09.1990 - 30.11.1990 191.00 ПМС № 217/1990 г.
01.07.1990 - 31.08.1990 165.00 ПМС № 49/1990 г.
1989 01.07.1989 - 30.06.1990 140.00 ПМС № 97/1988 г.
1985 01.10.1985 - 30.06.1989 120.00 ПМС № 56/1985 г.
1984 01.09.1984 - 30.09.1985 110.00 ПМС № 16/1984 г.
1979 01.10.1979 - 31.08.1984 100.00 ПМС № 50/1979 г.
1973 01.06.1973 - 30.09.1979 80.00 ПМС № 6/1973 г.
1970 01.01.1970 - 31.05.1973 65.00 ПМС № 33/1969 г.
1968 01.01.1968 - 31.12.1969 60.00 ПМС № 63/1967 г.
1965 01.10.1966 - 31.11.1967 55.00 ПМС № 53/1965 г.
2024 година,933 лева

Деца сурвакат Тодор Живков в Бояна

В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета /договора/ с Бог.

С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово. Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев".

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица.

Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица.

След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица".

Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави.

След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината.

Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

Източник:dir.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив