Любопитната история по създаването на столичния Герб

Като една от най-младите европейски столици, София се сдобива със собствен отличителен знак — герб, едва в началото на миналия век. Участието на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 г. е непосредственият повод за неговото създаване. В специално построения павилион са определени места за столичните гербове на всички държави, които се
представят тук. Поради липса на герб единствено мястото на българската столица щяло да остане непопълнено.

След спешни разисквания Столичното общинско управление взима решение:

Да се създаде емблема на града. Известно затруднение има: чл. 58 от Конституцията забранява съществуването на други отличия и знаци освен държавния герб. Но желанието София да се сдобие със собствен герб, наред с всички европейски столици, превъзмогва формалните законодателни пречки. Създадена е специална комисия за изготвянето му. В нея влизат столичният кмет Христо Попов, директорът на Държавното рисувално училище Иван Мърквичка и дриректорът на Народния музей Вацлав Добруски. Запознати с миналото и материалната култура на София, Мърквичка и Добруски издирват и предлагат характерни и изразителни елементи за герба на столичния град.


Въз основа на подбрания материал художникът Ха-ралампи Тачев изработва художествения проект. Бъдещият преподавател и професор в Художествената академия, участник в декорирането на храм-паметника „Ал. Невски“, Синодалната палата, Халите, Минералната баня и други столични сгради, по това време е студент в Рисувалното училище.

Гербът на София представлява цветен щит, разделен на четири полета. Изобразените на него елементи говорят за миналото, настоящето и бъдещето на града. Горе вляво е изобразен бюст на богинята — пазителка на градовете. Изображението е взето от монета, сечена през II век в Сердика.

Пак горе вдясно е представен един от най-значителните паметници на София — църквата „Св. София“. Тази древна постройка, издигната на най-високото място на града, му дава своето име, което на гръцки означава мъдрост. Преминала през вековете, устояла на вражи посегателства и природни стихии, тя олицетворява дълговечността и мъдростта на българската столица.

Под нея е изобразена фигурата на Аполон в средата на малък храм. Древногръцкият бог, който е почитан и като бог-лечител, олицетворява минералния извор на София, около кгйто се заражда първото селище по тези места. Изобр кен -
ето е заимствано също от сердикийска монета от началото на II век.

В долния ляв ъгъл е силуетът на Витоша. Величествено извисената над София планина се споменава в многобройните описания на града от най-дълбока древност.

Лъвът в средата е свързващ елемент между столичния и националния герб на България.

Силата и непревзимаемостта на София е представена чрез крепостната корона над щита, неизменна част от почти всички европейски градски гербове.

С указ от 29 април 1900 г. се постановява:

„Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен в общинския печат и на знамето, което се въздига върху градския дом, както и във всички места, гдето е прието да се турят градски гербове “
От тази дата София официално се сдобива със своя символ.

През 1911 г. към столичния герб е добавен и оптимистичният девиз: „Расте, но не старее“, изписан на лента с две маслинови клонки отстрани.

През 1974 г. по повод 30-годишнината от социалистическата революция в България в герба са внесени някои промени. Образите са предадени по-стилизирано, а оцветяването е само в червен и син цвят. Добавен е и символът на борбата и победата на комунистическите идеи — червената петолъчка

Научете повече

Малко известно за вакарелският предавател

Сред любопитната публика инж.ГанчеВ (клекналият с шапка) и инж.Узунов измерват електромагнитното поле край Видин

Дълго след като в повечето европейски страни слушането на радио е всекидневие, у нас то продължава да е лукс. До 1934 г. програми за София се излъчват само от маломощен любителски предавател на организацията „Родно радио“. Първата предавателна станция у нас е построена от мачтата и част от съоръженията на телеграфния искров предавател в царибродския квартал на столицата. По-късно се появяват станциите край Вакарел, Варна и Стара Загора.

През 1938 г., във връзка с предстоящата международна конференция за разпределение на радиовълновите диапазони в Швейцария, след редица измервания на електромагнитните полета в страната е съставена карта. Тя показва, че дадените дотогава на България три честоти за излъчване не са достатъчни, за да се обхване цялата й територия. В самата конференция през 1939 г. участвуват Григор Узунов и Иван Ганчев — едни от първите наши сънародници-радиоинженери. (След победата на социалистическата революция у нас те са сред основателите на катедра „Радиотехника“ към столичния Висш машинно-електротехнически институт.) Двамата успяват да издействуват значително по-добри условия за българското радиоразпръскване и радиоприемане. За това в немалка степен допринася и въпросната карта.

В личния фонд на доцент Иван Ганчев в Централния държавен технически архив се съхраняват и любопитни данни за някои от „игрите“ на буржоазната власт през тридесетте години около построяването на най-мощния тогавашен предавател — при Вакарел. На назначената държавна пазарителна комисия представят свои предложения редица фирми, от които впоследствие остават немската „Телефункен“, „Стандарт-Електрик-ко“ от Будапеща, и СССР. Съветският представител за преговорите инж. С. Модел е посрещнат у нас много радушно. Той изнася в софийския дом на българските инженери и архитект ти сказка за отличните резултати, постигнати с новия 500-киловатов предавател „Коминтерн“ в Москва. Към добрите технически показатели се добавя и готовност-та за отстъпка в цената. Междувременно прогерманските правителствени кръгове оказват силен натиск върху членовете на комисията за ориентирането им към „Телефункен“. Те обаче упорито отстояват правото си да се ръководят само от инженерно-икономически съображения. Кога-то вече започват да се очертават предпочитания към съветското предложение, „играта“ загрубява. Без да се съобразява с досегашните обективни протоколи, новосформираната „върховна комисия“ възлага доставката и монтажа на „Телефункен“. Последвалите измервания и проучвания на релефа определят като най-подходящо място за новия предавател Вакарелските възвишения. Мачтата на неговата антена е с височина 215 м и с тегло 130 тона. Предавателят е пуснат в действие през декември 1937 г.

Научете повече

24 юли 1946 г.-Сформирана е Първата младежка национална бригада от две хиляди души

1948 година-строи се пътят към Витоша

На призива на Централния комитет на Демократичната младеж от 24 юли 1946 г. за подпомагане на народното стопанство се отзовават младежи и девойки от цялата страна. Сформирана е Първата младежка национална бригада от две хиляди души. Именно на нея е поверено строителството на Хаинбоазкия проход — Прохода на републиката.

Скоро след тържественото откриване на смяната (12 август) Хаинбоаз се превръща във величава битка за високи трудови постижения, символ на героичния труд на българската младеж. Стотици колети, писма и телеграми от всички краища на страната топлят бри гадирските сърца.

Хаимбоаз,1946 г.

В телеграмата на Националния комитет на Отечествения фронт до командира на бригадата Пенчо Кубадински е подчертано: „Трудо вият подвиг на младежката строи телна бригада е историческо дело,което ще увековечи героичните усилия на патриотичната отечествено фронтовска младеж в изграждане то на благоденствaща, демократична и републиканска България. Привет на младежите - герои!“

Научете повече

Дестинации на БГА "Балкан" през 1977 година

Тридесет и първият рожден ден на посланиците на нашето мирно небе, БГА „Балкан съвпада и с откриването на най-дългата международна линия: до аеро-друмите на Нигерия и Ангола.Небесната карта на гражданската ни авиация през 70-те е разчертана от 34 редовни линии, по които страната се свързва с 36 големи градове и столици на Европа, Азия и Африка. 3 отделни полети на чартърна и товарна авиация самолетите на БГА „Балкан" летят до Северна и Южна Америка, Австралия, Япония.

През 1977 г. близо 2 000 000 пътници са били обслужени на борда на нашите самолети. през 1978 година, във всеки час на деня, 300 души са във въздуха.

Освен основната си дейност — превоз на пътници — БГА „Балкан" помага и в селското ни стопанство. През трите години от седмата петилетка със самолетите на ССА са обработени 243 361 000 декара земя и са превозени над 70 000 тона товари.

В близките идващи години ще се задълбочава сътрудничеството ни с авиокомпаниите от социалистическите страни, ще продължава проучването и откриването на нови линии до Африка и Далечния изток.Скоро БГА „Балкан" ще предложи на своите пътници редовни полети до Северна и Южна Америка.

Научете повече

Спомен от Войводиново и първият официален международен турнир по прескачане на препятствия в България

Пловдивското село Войводиново, чиято конно-спортна база „Спартак" бе домакин през 80-те, на първия официален международен турнир у нас по прескачане на препятствия за световната купа. Изключителният шанс и отговорност да организират подобна проява имат само 17 страни от всичките 114 членки на Международната федерация по конен спорт. След дълго телевизионно познанство (осъществявано предимно по време на олимпийските игри) с майсторството на елитните жокеи българската публика „на живо" видя авторитети като олимпийските медалисти Мариан Кожицки (Полша) и Лутц Гьосинг (ФРГ), състезатели с големи възможности и още по-голямо бъдеще като западногерманците Рай-нер Зупан и Хейнрих Йохансман, поляците Станислав Хелак и Кшиштоф Ферешцейн, чехословака Ладислав Хмелак и др. Гостуването на представители на челни ездачески школи — Полша, ФРГ, ГДР, Чехословакия — не става всеки ден и затова напливът към Войводиново бе огромен и през четирите дни на турнира. Номерата на автомобилите от цялата страна точно очертаваха географията на тази стара, поизместена от темпото на съвременността, но вечно жива любов към ездата. Най-възторжени като че ли бяха старите мустакати „джигити^в чиито спонтанни „Ха така!44 и „бравос44 живееха младостта и копнежът по неповторимата грация на най-обичаното от българина животно...

За радост на всички получи се не просто състезание, а истински спектакъл. Като се почне от тържественото откриване с развълнуваните думи на генерал-полковник Владимир Стойчев и се продължи с атракциите на кас-кадьорите от групата на Димитър Кехайов, парашутните скокове и гимнастическите демонстрации, всичко бе празнично, емоционално, запомнящо се.

В центъра на спектакъла естествено бяха спортистите. Вече стана дума за участието на много майстори на седлото, но двама претендираха за званието "маестро" — Гьосинг и Кожицки. При западно германец а всичко бе доведено до съвършенство, с привкуса на класически ездачески академизъм. В пълното му „сливане“ с прекрасните мис „Г“ и Руди „Г“ личеше дългогодишната школовка, хилядите часове съвместно препускане към хармонията. Кожицки бе сила, смелост, динамика, войнишка неустрашимост.

Къде бяха българските жокеи в празничното състезание? 

Предварително се знаеше, че те няма да изпълняват главните роли и все пак. Постоянен обект на искрено одобрение бе „амазонката“ Анелия Ангелова, която завладяваше с неустрашимостта и акробатичност-та си над препятствията. Чуждестранни специалисти споделиха, че нейната езда е най-близо до майсторските образци, че лекотата и темпото й са от най-висока класа. Живко Борисов и Димитър Василев успяха да направят малко вероятното—победиха в изпитанието „американска щафета“ маститите си съперници и вдъхнаха много оптимизъм за възможностите на родния конен спорт. Въобще нашите състезатели демонстрираха талант и амбиция, пълноценната изява на които бе възпрепятствувана от малкия им международен опит, недостигащата „расовост“ на конете и най-важното от множеството нерешени материално-технически, организационни и тренировъчни проблеми.

Но едва ли конкретните турнирни резултати са най-важният извод от видяното във Войводиново. Голямото постижение и твърдо изразеното убеждение, че България може да бъде постоянен домакин на кръг от надпреварата за световната купа.

Ето и няколко интересни изявления:

ЖИВОЙН ГУЦИЧ (Югославия), делегат на Международната федерация по конен спорт: „Посещавам много от най-авторитетните състезания и мога да кажа, че във Войводиново присъствувахме на проява, която с нищо не отстъпваше на най-добрите шампионати в света. В момента интересът към конния спорт е много голям в доста части на планетата. С удоволствие искам да отбележа, че във вашата страна се прави много за съхраняването на традицията.“

Д-р АДАМ ВОНСОВСКИ (Полша), официален представител на Международната федерация по конен спорт: „Конният спорт е традиционен славянски спорт и съвсем естествено много хорг в България го обичат. Тук, във Войводиново, видях зрители, които не само се наслаждават на ездата, но и я разбират. Мисля, че България отново ще бъде домакин на кръг от състезанията за световната купа, тъй като всички представители на Международната федерация сме единодушни във високата оценка за организацията на турнира.“

ЛУТЦ ГЬОСИНГ (ФРГ) състезател:

„Участвувал съм на много турнири по целия свят и мога да оценя, че тук всичко бе отлично. Като се почне от грижите за конете и добре направения паркур и се свърши с настаняването ни. Бих препоръчал редът на изпитанията да бъде такъв, че най-важното — „Наградата на нациите“ — да бъде на финала.“

КРУМ РАШКОВ, отговорен секретар на Българската федерация по конен спорт: „Най-важното за нас бе да докажем, че имаме сили да организираме турнир за световната купа и по този начин да се наредим сред авторитетните членове на Международната федерация. За българските ездачи и треньори това бе неповторима школа, от която те излизат с повече опит и знания.“

ДИМИТЪР ГЕНОВ, старши треньор на българския национален отбор: „За нас е голям шанс, че организирахме този турнир; ясно видяхме какво е световното равнище и какво ни липсва в сравнение с най-добрите. Мисля, че в националния състав има талантливи млади спортисти, които при добра работа и натрупване на опит в отговорни международни състезания могат да бъдат равностойни на „асовете“ от чужбина. Фактът, че във Войводиново Живко Борисов и Димитър Василев спечелиха за първи път изпитание за световната купа, вдъхва оптимизъм.“

Празникът на конния спорт остави след себе си наслада, надежди и много изводи. Донесе такова богатство от емоции, че си струва отново да се преживее...

Научете повече

Първият учителски събор в България

Той се открива през август 1870 г. в пловдивското Светотроическо училище под председателството на архимандрит Дамаскин.

Христо Г. Стоянов, директор на централното училище в града, в словото си пред делегатите-учители посочва, че голямата задача на новобългарската просвета е да създаде всички видове необходими училища в страната. Нещо повече: да се „тури една наредба както на програмата на началните и главни училища, така и на методата на преподаване в тях.“ Дискутиран въпрос на този събор са и проблемите на тогавашния правопис.

Ето една извадка от въодушевената и дълга реч на Христо Стоянов: 

„За това воспитанието и обучението, когато са харно наредени, тогава са и безценно полезни, тогава те оживотворяват силите народни, като образуват достойни и разумни честни хора, които били църковни пастири, били учители, били търговци или земледелци, художници или пък обществени и правителствени чиновници — стават плодородни членове на общественото тяло, както са класовете в една добре и редовно уработена нива...“

На събора присъствуват учители, които по-късно участвуват в Априлското въстание. Някои от тях дават и живота си. Това са: Петър Бонев от Перущица, Найден Поп-стоянов от Копривщица, Юрдан Ненов от Пазарджик.

Първият учителски събор се превръща във важно събитие на възрожденската ни култура. Той поставя основите на организирането учителско движение у нас.

Научете повече

Първи крачки на войсковия плац в един артилерийски полк през 80-те

Кой не помни своите първи крачки на войсковия плац? Кой не си спомня неговите уроци, които често остават в съзнанието ни дълги години?

Ако сме откровени докрай, ще признаем, че плацът, като неотделима част от войсковото ежедневие, свързваме и с високия глас на командира. Този, който отсечено подава командите, на когото понякога сме се сърдили за множеството повторения на строевите елементи, за строгата взискателност, която не всякога ни е присърце... Всъщност не се ли ползува строевият плац с такава популярност именно заради командирите? Тези, които пред своите подчинени разкри-
ват тайните на службата, учат ги на самодисциплина, на колективизъм, на сръчност и професионализъм, ако щете.

НАЧАЛНИТЕ МИНУТИ

На днешното занятие те не са много по-различни от тези на предишните. Курсантите припряно оправят формата си, скъсяват колана с още една дупка, прогонват ремъците на автоматите, оглеждат се, сравняват — поправят всичко, което може да се забележи с просто око. Казвам с „просто око", защото след минута лейтенант Иванов строго ще огледа всекиго. Млад е, но това сякаш още повече засилва неговата взискателност, желанието му в никакъв случай да не пропусне нещо. Тук на това му казват „командирски рентген". С него започва и днешното занятие по строева подготовка.

Младият офицер високо, отсечено обявява целите и учебните въпроси. След това взводът чевръсто се разделя на отделения, които всъщност са и учебните центрове. Лейтенант Иванов постоянно поглежда към часовника, коегбо е
сигнал за командирите на отделения да побързат. В същото време погледът му улавя всяко отклонение, всяко излишно движение, което в общия синхрон напомня нещо нелогично, ученическо, както казват курсантите. Острият му глас поправя грешките, насочва. Дали не е прекалено строг...

Курсантите изпълняват всяка команда в подразделения. Плацът оживява от дружното „Прави едно!", „Прави две!"... Действията им напомнят механизъм, който не търпи нарушение на ритъма. В същото време очите следят лейтенант Иванов. По неговите реакции откриват одобрението или несъгласието. Нещо като диригент със своя младолик, строеви „оркестър".


Сред артилеристите добрите строеваци не са „всеки срещнат". Доскоро някои подхвърляха на шега, че плацът и строевата подготовка са работа на мо-тострелковаците. Курсантите-артилеристи трябвало да си гледат математиката, задачите, изчисленията и компютрите. Но кой може да си представи съвременният командир като добър специалист, а слаб строевак?... Когато усещаш погледите на своите подчинени — изпитателни, критични, очакват — какво ще предложиш? На стария асфалтов плац компютърът няма много да помогне...

Научете повече