Майкъл Джоузеф Джексън е роден в Гери, Индиана, САЩ. Той е седмото от общо девет деца на фамилията Джексън. Освен него в семейството му има още три момичета и пет момчета. Баща му, стоманолеяр, подтиква децата си да пеят от много рано. През 1993 година Майкъл Джексън за първи път разказва за физическия и емоционален тормоз, на който е подложен като дете от страна на баща си в интервю с Опра Уинфри.


Братята му Джаки, Тито и Джърмейн сформират групата „The Jackson Brothers“. През 1964 г. Майкъл и Марлън се присъединяват към нея и я прекръстват на „The Jackson 5“, a още по-късно - на „The Jacksons“. В периода 1966-1968 г. често свирят в стрийптийз-клубове и други нощни заведения. През 1968 г. подписват първия си договор с Motown Records и записват песните „I want you back“, „ABC“, „The Love You Save“ и „I'll Be There“. Успехът е зашеметяващ и всички те достигат до номер едно в класациите на Billboard Hot 100. Списанието Rolling Stone нарича Майкъл Джексън гений с невероятна музикална дарба. През 1971 г. албумите им са най-купуваните в САЩ. Братята записват 4 албума, но към края на 1973 година продажбите намаляват и през 1975 г. те напускат Motown Records.
През 1975 година подписват нов договор, този път със CBS Records (по-късно Sony Music Entertainment) и Епик Рекърдс (Epic Records). От 1976 до 1984 г. издават още 6 албума. През 1979 г. „The Jacksons“ бият всички рекорди с албума си „Triumph“.


Израстването на Майкъл: на 7 години става солист на състава, по-късно започва да пише много от хитовете на групата, на 11 години той вече е звезда, а на 20 решава да започне соло кариера.
През 1978 г. Джексън играе с Даяна Рос във филма „The Wiz“ в ролята на Плашилото. Там започва партньорството му с Куинси Джонс, който се съгласява да издаде първия му соло албум Off the wall, който излиза през следващата, 1979 година, и продава около 20 милиона копия в цял свят.
Хитовете от този албум са „Don't Stop 'Til You Get Enough“ и „Rock with You“. Майкъл печели 3 награди на American Music Award в категорията „най-добър R&B изпълнител“, „най-добър R&B албум“ и „най-добър R&B сингъл“ и „Грами“ в категорията „най-добър R&B изпълнител“. Въпреки огромния успех за първи албум, той счита, че това не е достатъчно и обещава още по-голям успех със следващия си албум.


През същата година Майкъл Джексън чупи носа си при сложен танцов елемент. Първата пластична операция не е съвсем успешна, той се оплаква от проблеми с дишането и се налагат още няколко операции. Това е първата видима промяна, когато носът му става по-тесен.


Много скоро Джексън се превръща в един от най-известните певци в света, а албумът му Thriller (1982 г.) е продаден в над 110 милиона копия, което го прави най-продаваният музикален албум в историята. Държи рекорд в историята на музиката за най-много спечелени в една година (1984 г.) статуетки от наградите Грами - 8 на брой за албума си Thriller. Въвежда в музикалната индустрия така наречените short films, клипове-истории - каквито са Thriller, Bad, Remember the Time, You Rock My World, Ghosts и т.н.


Неговият типичен и извънредно характерен глас, както и маниера му на танцуване и звукът като цяло оказват силно влияние на много съвременни хип-хоп, поп и R&B творци. Майкъл Джексън също така е и хуманист, който чрез своята фондация Heal the World Foundation прави милиони долари дарения на различни организации, особено тези, свързани с подпомагане на изпаднали в нужда деца - гладуващи, болни или нямащи достъп до образование.


Животът му е свързан с много противоречиви и странни събития. Той е женен два пъти и има 3 деца — една дъщеря и двама сина. Майкъл е един от малцината, които са включени в Рокендрол залата на славата два пъти. Той е вписан в книгата на световните рекорди на Гинес - общо с 15 награди „Грами“ и 17 номер едно сингли. През юли 2009 г. в Англия е планирано турне с 50 негови концерта, за които билетите са разпродадени. Майкъл Джексън умира само седмици преди началото на турнето, на 25 юни 2009 г., след спиране на сърдечната дейност. Преди смъртта на Джексън са били предписани лекарствата пропофол и лоразепам. Личният му лекар е обвинен и намерен за виновен за непредумишлено убийство. Смъртта на Майкъл Джексън предизвиква международна вълна на скръб и милиони зрители наблюдават на живо по телевизията неговата възпоменателна церемония.

Източник:www.obekti.bg

Настоящата програма за обучение на дисководещите е пръв по рода си опит цялостно и системно да се очертаят споените теоретически и практически познания, които трябва да притежава дисководещият. Програмата е изготвена непосредствено- след обнародването на Наредба № 7 за дискотечната дейност на Комитета за култура, ЦК на ДКМС, Министерство на Финансите, МПТПС и ЕАТО, и има за цел да подпомогне по-нататъшното преустройство на тази дейност.

Превръщането на дискотеките в средища за идейно-естетическо вмешателство на младежта е задача, която изисква обединените усилия на много организации и ведомства. Но тя в решаваща степен зависи от позицията, от знанията и убежденията иа човека зад пулта - от дисководещия. Днес диско-водещ може да бъде само човек със зрял марксистко-лепински мироглед, с изграден класово-партиен критерий за оценка на обществените и културни явления, човек който не следва, а води и Нормира младежките интереси.

Програмата има няколко предназначения:

Нс първо място тя служи като основа за организиране на школи и курсове за дисководеци в средните и висши учебни заведения, във Факултетите за обществени професии, във ведомствените звена за квалификация в системата па комплекса “Култура" и в ЦКИ "Г. Димитров.


 Използвани са илюстрации от ФБ-групата "Аз бях DJ през 80-те"

Игрите на стражари и апаши,къпане в реката на село по време на летните ваканции,походи до съседни села, попълването на лексикони и още много други неща от 70-те, 80-те и 90-те години, днес повечето от тях са безсмъртно непознати и звучат като неща от друг континент за днешното поколение неща.

Детството беше изпълнено с много весели и незабравими моменти. Нямаше нито смартфони, нито интернет и кабелна с безброй канали, тогава децата излизаха навън и играха по цял ден .Времето минаваше бързо, а когато родителите ги викаха да се приберат, защото вече е късно, те се правеха на ударени сякаш не ги чуват.

Ето някои приказни спомени от детството:













На 24 август ваканционно селище „Албена“ отбелязва 48 години от създаването си. Началото му е поставено съвсем не на шега на 1 април 1968 г., като е предвидено строителството да се извърши на седем етапа и да приключи около 1976 г.

Дотогава мястото между Кранево и Балчик, където в последствие „Албена“ издига снага – местността Фиш-фиш, която траките наричали Долината на пролетта, а римляните – Гераниум, т.е. здраве, е пущинак, сред който омърлушено се скатават две стари и неприветливи почивни станции. Теренът обаче бързо се превръща в мащабна строителна площадка.

В тогавашния град Толбухин (дн. Добрич) се създава специален строителен полигон, на който се изпълнява номенклатурата за бъдещия модерен курортен комплекс. Там се изготвят сравнително малко на брой унифицирани панели, които обаче позволяват голямо разнообразие по отношение на етажност и конфигурация.

Всъщност именно в това е уникалното в „Албена“, което е ново и за световната архитектурна практика – тук художествената форма е постигната не чрез монолитно строителство, при което свободата на обемните и структурните съчетания е безгранична, а чрез прилагане на индустриализираното сглобяемо строителство с готовите панели и пр. Пластичност на визията придава единствено раздвиженото комбиниране на балконите и техните парапети, които се явяват основен елемент на външното оформление.

Генерален изпълнител на мащабния обект е Държавно строително-монтажно обединение „Добруджа“ от Толбухин, а шефът на инвеститорската дирекция – покойният днес инж. Димитър Киряков, често обича да подхвърля, че „изпълнители на обектите са потомците на Кольо Фичето“.

Когато започва строителството, наоколо няма нито едно дърво. Благодарение на ландшафния проект на паркостроителя инж. Елена Качарова, мястото бързо се изпълва с пищна зеленина, гарнирана с много ценни и редки растителни видове.

Ръководител на авторския архитектурен колектив, изготвил проектите за „Албена“, е арх. Николай Ненов. В екипа му влизат арх. Тодорка Попова, арх. Христо Христов, арх. Райна Шопова, арх. Димитър Аврамов, арх. Мария Саваджиева и др.

Една от първите проектантки на новия курорт е и моята майка арх. Димитрина Василева – нейни са проектите за хотелите „Славянка“ и „Камелия“, както и млечен бар „Лилия“, който по-късно сменя функцията си и е превърнат в стол за почиващите.

Та тя ми е разказвала, че първоначално комплексът се е казвал „Балчик – юг“. Лично Тодор Живков често наминавал през проектантската организация да види как напредва проектирането му.

При едно от тези посещения Първият подхвърлил: „Тук, в този край, е живяла една красива българка – героинята на Йордан Йовков Албена. Пожелавам успех на колектива и дано комплексът стане красив като нея“.

Това му пожелание, разбира се, се оказва достатъчно още на другия ден на антетките на проектите вместо „Балчик – юг“ вече да пише: КК „Албена“...И до днес Северната перла на нашето Черноморие остава един забележителен архитектурен ансамбъл с оригинална и самобитна визия и атмосфера.

Като за финал ще разкрием и тайната на тази мащабна артихектурно-строителна творба – размерите на основния пространствен модул, които са 300/420/260, са извлечени от „божествената пропорция" на... Златното сечение. Този факт споделя самият главен проектант арх. Николай Ненов в бр. 2 на сп. „Архитектура“ от 1989 г.

Днес „Албена“ е символ на модерен морски туристически продукт и предлага разнообразни форми на отдих и екотуризъм. А красотата му няма равна, може би защото носи името на една красива жена, макар и литературен образ. Една красавица, която мечтае в едноименната Йовкова пиеса: „Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя, както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците, да наредя саксии с босилек, с френче, с мушкато...“. Е, май мечтата й се е сбъднала!

Автор: Диана Славчева,източник: desant

Често се случва да видим стара снимка на някое кътче в града ни и веднага в нас нахлуват спомените – къде сме били, какво сме правили, какво е било...Днес ще ви покажем,култовият някога ресторант "Аязмото" в Стара Загора.Вижте как е изглеждал преди и как изглежда днес...







След като завърших гимназия Общинският народен съвет, военноотчетното бюро и комсомолската организация в селото ни организираха новобранска вечер. Събрахме се в салона на читалището. Организираха ни вечеря. Имаше речи и пожелания за добра служба. След няколко дни ни повикаха във военно-отчетното бюро. Подготовката за тръгване към казармата беше много проста – малко бельо, прибори за бръснене и миене в една специално ушита торбичка.

Баща ми беше уговорил превоза до града с негов приятел, който рано сутринта на 1 ноември спря с каруцата си до нас. Беше студено и бях наметнат с голям селски кожух на гърба.

Взехме си довиждане. Спомням си, че майка ми се разплака, а баща ми само каза: „Да внимаваш и да разгръщаш тревата, по която стъпваш.“

Във военноотчетното бюро в Разград ни чакаше един редник (стар войник), изпратен да ни поеме за поделението в Карлово. За там бяхме определени четири момчета. Пътувахме цяла нощ. На сутринта ни вкараха в казармата. Седнахме на тревата в двора и зачакахме нареждане. Дойдоха двама сержанти и под строй, както бяхме с цивилните дрехи, ни заведоха на баня в града. Миенето и бръсненето беше скоростно, за минути.

Вижте още:Родната казарма,нещо което днешните младежи никога няма да разберат

След това ни хвърлиха по един чифт чепици (някои бяха нови, но други - стари и скъсани), куртки, панталони и шинел. Казаха след 5 минути да бъдем строени пред банята. Много добре си спомням, че обувките ми бяха с 3-4 номера по-малки, а облеклото – доста по-голямо от моя ръст. И заприличах на бостанско плашило.  
Казах още в банята, че обувките не ми стават и не мога да ги обуя, но командата беше: „Обувай се!“ Краката ми насилствено бяха вкарани в тях и потеглихме към поделението.

Като ни видяха, старите войници взеха да ни се смеят и да ни се подиграват. Посъветваха ме да намеря някой, с когото да си сменя обувките. Така правели всички.Вижте още:Абсурдът, наречен казарма и защо не трябва да се връща

Велчо НАНЕВ, Разград


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив