8:19
Запомнил съм това посещение със заглавието на първа страница на седмичника „Поглед“, където сътрудничех още от студент първокурсник. То гласеше: „Сега у нас няма по-обичан човек от Леонид Илич!“. Не се чу главният редактор да е имал неприятности, че е изместил народната любов от Живков към Брежнев.
Колега фотограф, който е сред посрещачите, но му забранили да снима, разказваше как руският лидер, подкрепян от двама яки охранители трудно преодолява двете стъпала от вагона до перона и след това бавно тътрузи крака до очакващия го мерцедес.За първи път такъв „висок гост“ е настанен в личната резиденция на Живков в Банкя. Предварително е решено официалната вечеря в негова чест да бъде пак там, вместо на обичайното място в резиденция „Бояна“. Препоръката за това е на лекарите, придружаващи Брежнев. Малцина са информирани, че съветският лидер ще премине оздравителен курс при народния лечител Петър Димков.
На вечерята в центъра на масата са Тодор Живков и Леонид Брежнев, до него са съпругата му Виктория и началникът на кабинета му Константин Черненко, който само след четири години ще седне в стола на своя патрон. Друга предварителна договорка е, че на официалната вечеря няма да бъдат произнасяни тостове. Освен това българите са предупредени, че вечерята ще бъде кратка, защото гостите са уморени от дългото пътуване с влака.Столовата в личната резиденция на Живков в Банкя е сравнително малка. Освен българските домакини в неголямото помещение са и всички от руската делегация – официални лица и лични сътрудници на Брежнев, охранители, лекари, сестри, телефонистки. Тодор Живков няколко пъти се опитва да заговори своя приятел Леонид Илич. Брежнев обаче бързо губи внимание и търпение, върти се на стола и започва да задава странни въпроси. По едно време, видимо поразвеселен, се обръща към една от младите жени на масата: „Ах, Валя, колко се радвам, че те виждам!“ Съпругата Виктория Петровна веднага го поправя – това не е Валя, а телефонистката Толя. Брежнев замълчава, лицето му потъва в дълбока замисленост, но само след няколко минути той отново засиява: „Ах, Валя, колко се радвам, че те виждам…“ Всички наоколо навеждат глави сконфузено. Валерия Петровна отново го поправя, но след малко в настъпилата тишина се чува гласът на Брежнев, който високо пита Нова година ли празнуват сега. Този път се намесва Черненко: „Не, Леонид Илич, Нова година празнувахме преди две седмици в Москва, сега се намираме в София, в братска нам България.“
Ситуацията става конфузна и Тодор Живков дава знак за тръгване преди още да бъдат поднесени кафето и десертът.Сънят, лекарствата и процедурите явно си казват думата и на официалната среща в резиденция „Бояна“ с българските членове на Политбюро на следващата сутрин Брежнев е в сравнително добра форма. В началото Тодор Живков информира за развитието на България и за проблемите, които партията и народът решават. На всички прави впечатление, че информацията на Живков е с подчертано умерен тон – нито хвалебствия, нито оплаквания.
„След това Брежнев прочете кратка информация за тяхното развитие. Направи впечатление, че той говори повече за проблеми, отколкото за успехи. Очевидно това беше своеобразно предупреждение да бъдем по-умерени в нашите искания“, пише в мемоарите си външният министър на България Петър Младенов.
Но Брежнев отново се проявява като добър и щедър чичко Обявява, че Съветският съюз е решил да отпусне безвъзмездно на България 2 милиарда преводни рубли. Те са за стимулиране на селското стопанство и някои експортни отрасли и дейности. Българите си отдъхват. Наливат шампанско и Леонид Илич се чука с чашите на домакините, казва по няколко думи на всички от нашата делегация. Не след дълго обаче умората го наляга и придружаващите го лекари бързат да го отведат в покоите му.През януари 1979 г. е не само последното посещение на Брежнев в България. Тогава е може би и последният транш на „безвъзмездната братска помощ“. Секва мащабната преработка на нефт, харизван ни от Москва в рамките на тази „помощ“. След кратките управления на Юрий Андропов и Константин Черненко на власт в Съветския съюз през 1985 г. идва Михаил Горбачов и нещата идват на мястото си според желязната икономическа логика. Само след 4 години Живков пада от власт. Но тогава, през януари 1979 г., никой още няма и представа какви времена ще настъпят. Дали заради лошото и студено време, или поради някакви други причини само след два дни българите са предупредени, че Брежнев прекъсва почивката и лечението и си заминава за Москва.
На 7 ноември 1982 г. Леонид Брежнев е на трибуната на мавзолея на Ленин за манифестацията в чест на 65-годишната от Великата октомврийска социалистическа революция. Няколко дни по-късно съветските медии съобщиха, че Брежнев се е простудил и заболял. Скоро след това генсекът умира.Няколко часа преди ТАСС да оповести новината официално, при Тодор Живков идва съветският посланик и му предава съобщението на ЦК на КПСС. Живков веднага привиква членовете на Политбюро и възлага на Петър Младенов и Александър Лилов да изготвят проект за съболзнователна телеграма и съобщение на ЦК на БКП, което всъщност ще бъде некролог. Избрана е делегация начело с Тодор Живков, която да присъства на погребението на Брежнев.
Във всички министерства, предприятия и учреждения в България са направени траурни кътове, пред който българите изразяваха скръбта си пред съветския ръководител.
И в „Поглед“ имаше такъв траурен кът. Аз обаче така и не застанах пред него, защото спешно ме командироваха в Петрич. Там тогава живееше героят на социалистическия труд, знатната тютюноберачка Сара Смедарчина. Някой в редакцията се сетил, че на 10-ия конгрес на БКП през 1971 г. тя седяла в официалната трибуна до самия Брежнев. Трябваше да я попитам колко й е мъчно за него.
Заварих жената да прави сладка баница, която да изпрати в СССР, където живееше семейството на сина й. Останах с чувството, че тя научи от мен за смъртта на Брежнев, но няколко пъти повтори: „А, убав човек беше той, арен човек!“
Само след година съветските медии обявиха, че годините при управлението на Брежнев били „години на застоя“…
Автор: Пенчо Ковачев, в-к „24 часа”
