Шумен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България.Градът е десети по големина в страната.


Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.

Поморие е разположен върху едноименен тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km навътре в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина.







Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Преди 80 години Бургас, е в разгара на местни избори и очаквано това е водещата тема. Но в колонка от първа страница на вестник  „Бургазки Фаръ“ има ужасяваща вест.

29-годишна бургазлийка е убила любовника си по изключително мъчителен начин, заляла го е със сярна киселина, а той е издъхнал в мъките си. Убийцата Грета Димова е осъдена на 6 години затвор. Мотивите й не стават известни. Дали умъртвеният Михран не е искал да напусне жена си и да се ожени за нея, или е имало нещо друго - историята ще запази в тайна.

„29-годишната Грета Крумова Димова от Бургас издебва любовника й Михран Саркис Асланян да заспи и го залива със сярна киселина в лицето, вследствие на което той е починал. Вчера сутринта в едно от отделенията на Областния съд е разгледано делото срещу убийцата и тя е осъдена на 6 години строг тъмничен затвор. Адвокатът на Димова – Т.Конушлиев заяви, че ще обжалва присъдата“, пише „Бургазки Фаръ“.

Най-интересният материал от 2 март 1967 година в официоза "Черноморски фронт" е отчетът на зам.-окръжния прокурор Стойко Белчев.

Той дава пълни данни за инцидентите по пътищата, отчитайки сериозен ръст на катастрофите. Това се дължи на 25 % увеличение на броя на автомобилите и мотопедите, уточнява Стойко Белчев. През предходната година – 1966 година в региона са станали 754 катастрофи, 43 % от тях са в населени места.

„Нанесени са щети на народното стопанство в размер на 50 296 лева, без да се смятат повредите на автомобилите и средствата за лечение на пострадалите. Най-голямото увеличение на транспортните инциденти е станало на  главните магистрали – Бургас-София, Бургас-Варна, Бургас-Приморско“, пише зам.-окръжният прокурор в народният трибюн.

Автор: Иван КОЛЕВ Източник:flagman.bg

През 1937 година кметът инж.Атанас Сиреков подема важната задача за благоустройството на пространството от Офицерския дансинг до Пристанището
Да се премахне жп линията, свързваща Солниците с Пристанището от бургаския плаж, за да стане Бургас не само морски, но и курортен град. Това е темата, която е вълнувала бургазлии през март 1937 година.

В регионалния печат се появяват мнения на общественици и граждани, които призовават общината да разшири плажната ивица – около току-що изградения Мост и градските бани. До онзи момент линията на брега е била много крива, а освен това е имало и свлачище. Мястото за плажуване е било една няколко метра – прекалено тясно и некомфортно.

„В периода на управление на тогавашния кмет Атанас Сиреков, е изпъната плажната линия – от Казиното до днешната сграда на хотел „Приморец“. Тогава се правят и буните, които имат за цел да задържат пясъка и увеличат плажа. Премахната е и теснолинейката, която е минавала от Солниците, успоредно по целия плаж до Пристанището. Тя е била изградена по възможно най-краткия и лесен маршрут и е функционирала в този вид близо 30 години“, разказа за Флагман.бг бургаският краевед Митко Иванов.

В интервю на кмета Атанас Сиреков от март 1937 година той уточнява, че при последното си посещение в София е уредил финансиране за преместване на жп линията. Кметът отбелязва, че този район ще се развие, защото там ще се направи Морско казино, а освен това в Приморската градина ще се постави феерично осветление. Ще се постави и паваж на ул.“Богориди“ чак до Морската градина, хвали се кметът пред „Бургазки Фъръ“.

През 1937 година е извършено насипването на голяма част от пристанищната зона, която е изградена като такава. Бургас има модерен порт от началото на века, но реалното разширение в посока към днешната сграда на митницата започва през 30-те години.

Заради това и гражданин, подписан само с инициали в колонка на „Бургазки фаръ“ предлага незапълнената част от пристанището от митницата до бараките на рибната борса да се запълни с пясъка от Приморския парк – този, който всяка година се свлича към морето и прави бургаския плаж непривлекателен. Освен това да се изведе каналът за отпадните води към друго място, за да може Бургас да се превърне от морски град в курортен.

Автор: Иван КОЛЕВ Източник:flagman.bg

Стара Загора е един от най-красивите градове в България. Вижте в  10 уникални снимки ,как е изглеждал града през 70-те,80-те и 90-те години:


Един от бързо развиващите се градове по времето на социализма. Тогава се оформят големите промишлени квартали около гарата на север и изток от града. През 1946
 година населението на града е 38 325 души,като през 1968 г Стара Загора вече достига 100 000 души и се нарежда между най-големите български градове - стохилядниците.
 Към края на 80-те населението му е над 150 000 души.


 От тежката промишленост се развива машиностроенето и химическата промишленост, а от леката промишленост – производството на макарони, масло, консерви и др. Има месокомбинат и птицекланница (по него време една от най-големите в Европа)
 С построяването на Мини Марица-Изток окръга се превръща в център на енергийната промишленост в НРБ. В Стара Загора се намира най-голямата пивоварна в България — „3агорка“.




В средата на 70-те години с построяването на ДЗУ градът става и голям център на електронната промишленост. Структуроопределящи предприятия за икономиката на града са: Завода за бутилиращи линии, завод "Светлина" - за осветителни тела, ковашко-пресов завод, завод за манипулатори и роботи, чугунолеярен завод, завод за дезинтегратори и др.



Вижте още:Новогодишното влакче по бул. „Георги Димитров“ в Стара Загора

Стара Загора разполага с няколко парка, като най-известния от тях е Аязмото (Ленин).Почетни граждани на града са Леонид Брежнев, Валентина Терешкова, Веселин Ханчев и мн други. Над града се намира Мемориалът „Бранителите на Стара Загора“ с каменното Самарско знаме и неговите бранители. Градът е важен шосеен и жп възел, както е и известен културно-образователен център с опера и театър.

Оказва се, че старата столица е първият български град, който в границите на третата българска държава определя свой празничен ден.

Празникът на Велико Търново се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.)  1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици. Първите сведения за честването на 22 март като празник на Велико Търново се срещат още през 1879 г.

Тогава се провежда празник на търновското гражданство в храма “Св. Четиридесет мъченици”, състоял се на 9 март (ст.ст.). На отслужената литургия присъстват императорският комисар княз Дондуков-Корсаков, войската, висши чиновници и духовници, народни представители от провеждащото се по това време в града Учредително събрание, много граждани.

За първи път след петвековното робство не само търновци, но и цялото народно представителство, засвидетелстват почит към миналото. Оттогава до 1944 г. денят на Светите четиридесет мъченици ежегодно се празнува като ден на Търново и празник на Търновския гарнизон.

След 9 септември 1944 г. празникът не се чества. За възстановяването му определена заслуга имат будните жители на квартал “Асенов”, които през 1970 г. го празнуват в църквата “Св. Четиридесет мъченици” под наслов “Мой любим квартал”. През 1984 г. тяхната идея е подкрепена от великотърновската общественост, която и до днес на 22 март отбелязва с няколкодневна програма празника на славния си град.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив