След Първата световна война германци и чехи влагат усилия в строежа на моторни двуколесни возила. Конкурират се работещият в Кемниц и Чопау датчанин Йоген Расмусен и механикът от Судетската област на Чехословакия Албин Либиш. Германските мотори се наричат ДКВ, съкращение от немското "Дес Кнабен Вюнш", в превод "Момчешкото желание" Либиш произвежда мотоциклетите "Бьомерланд". Талантливият механик се прочува през 1924 г., когато представя най-дългия мотоциклет в света "Бьомерланд" с две, три и четири седалки, с девет скорости и обща дължина 3,20 метра. Тази чудесия е замислена с военно предназначение, но не влиза в употреба.
При съвместни военни маневри на немския Вермахт и съветската Червена армия след подялбата на Полша през 1939 г. руснаците облизват пръсти при вида на германските мотоциклети. Така получават от Райха правата да произвеждат в Москва немските мотори с кош БМВ Р 71. Под съветското название "Урал" здравите стоманени коне вече стават врагове на роднинските БМВ, а когато немците напредват към Москва, производствените мощности се преместват в Ибит в полите на Урал.

След края на Втората световна война настъпва бум в мотоциклетостроенето. В Европа много държави се вписват в регистрите на производителите на тези удобни, пестеливи и модерни возила. И отново в челните редици се нареждат германците и чехите. В разделената след войната Германия в западната част конвейерите серийно бълват БМВ, източногерманците развиват конструктивно марките "МЗ" и "АВО". Чехословаците се перчат на пазара с традиционната "Ява"(названието идва от производителя Янечек и немското Вандерер - пътници, туристи). През 1970 г. пражките мотоциклети вече имат братовчед - произвежданите в Ухерски брод "Чехска збройовка", или "ЧЗ".

А дали европейските комшии са останали назад? През 50-те, 60-те и 70-те години унгарските заводи "Чепел" край Будапеща правят марките "Чепел", "Панония", "Данувия". Поляците предлагат мотоциклетите ВФМ, "Юнак", "Газела". Страната на съветите е привърженик на многокубиковите "Урал", "Днепър", до тях популярният "Иж", малките "Киев" и „Ковровец”.

Изброяваме само мотоциклети от класове 125 до 750 куб. см, няма да споменаваме многобройните 50-кубикови мотопеди и триколки. Спомените обаче имат и балкански адрес. От 1960 до 1990 г. в Румъния се произвеждат по немски образец "Карпати". Още от 1954 г. в Югославия в производство е марката "Томос", за което се базират конструкционно на австрийската фирма "Пух". Третият голям в мотоциклетното дело в региона е българският завод "Балкан" в Ловеч."Балкан” 250 С2, М 175 и М 75

Малцина вече си спомнят, че България имаше някога добри мотоциклети. А едва ли някой от читателите подозира, че нашите хвърчилки са били продавани и в Меката на моторите Германия!

Началото е през 1958 г., но проектите датират две години по-рано. Когато 250-кубиковите мотори слизат от поточните линии, много от тях директно заминават за експорт в СССР. Мотоциклетите от тоя тип харчат 4,5 до 5 литра бензин на сто километра пробег, тежат 150 кг и развиват до 110 км в час.

Напълно изненадващо за специалистите, българите произвеждат и пускат на пазара през 1970 г. новата си разработка на "Балкан" 175 куб. см. Този модел притежава съвременна оптика, а едноцилиндровият му двутактов мотор има половин конска сила мощност повече от 250-кубиковия. И въпреки че спирачната система ползва детайли от мотоциклетите "МЗ" в Чопау, другарите източногерманци не обелват и дума за мотоциклетите ни и в тогавашната ГДР няма нито една пласирана бройка. Затова пък "Балкан 175" се продава в ГФР...

От 1970 до 1975 г. ловешките майстори правят два варианта на леки мотоциклети: "Балкан М 50" и "Балкан М 75". В тях влагат много части от 175-кубиковия модел. Двете нови леки машини се произвеждат в стандартно и луксозно изпълнение и имат "привлекателен западноевропейски вид" (прочетено в книгата източник "Двуколесници от Изтока", немско издание от 2014 г.).
"Балкан М 75" тежи като перце - 78 кг, развива 90 км в час и "мирише" бензина: употребява само 2,5 литра на сто километра пробег.
Разбира се, след години немски специалисти с основание смятат, че в българските мотоциклети сполучлива намеса има известният френски производител фирмата "Мотобекан". А българите са убедени, че спирането на успешния мотостроителен процес в Ловеч става заради банална завист на германци и чехи, които изразяват в СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) становището, че България най-добре ще отглежда чушки и домати...

Май ни прецака и комшулукът. Като ученик в Ловеч през шейсетте години си спомням как се говореше, че турците върнали от износ голяма партида мотоциклети, защото били боядисани в червено.

Борислав КОСТОВ www.blitz.bg

Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10

Цените при социализма бяха народни, както и заплатите, апропо. През последните 5-6 години до 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Кравето сирене беше 2,60. Минималната заплата действително беше 120 лева, но през 1989 г. я направиха 140. При все това с тия пари можеше да се купят доста неща и никой не гладуваше.

Рибната консерва „Копърка“ например, която бе символ на студентската мизерия, струваше 28 стотинки. Пресен сафрид, какъвто сега не може да се намери под 6 лева, беше 64 стотинки килото, пише "Соц.бг".
Имахме национален риболовен флот, който след това беше разпродаден или нарязан за скрап, затова и замразената скумрия беше 1,20-1,60 според големината.

Имаше и ценови куриози от плановата икономика, разбира се. Консервата скумрия в собствен сос беше 36 ст., а скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст.

Беше деликатес и трудно се намираше обаче консервата „Ропотамо“. Тя беше вече цели 55 стотинки.
Наденицата македонка, известна като „Кучешка радост“, беше 3,30 или 3,60 – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20. Ама все пресни. Бозата – 6-15-30 ст. според шишето.

По-късно се появиха и глезотии като швепс – 60 стотинки без бутилката. Но пък виното беше по джоба на всеки. Бялото – 97 ст. Червеното – и то беше толкова. Не помня включваше ли бутилката от 10 ст., или тя отделно вървеше.

Борбата с алкохолизма беше мижи да те лажем. Коняк „Златна котва“ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10 (все по стандарт от 700 грама).

Родните велосипеди „Балкан“ – и сгъваеми, и с цяла рамка, всичките бяха по 85 лв. Батерийките бяха само „Никопол“ – 13 ст. малката, а 4,5 V – 48 ст.

По времето на Тодор Живков народът работеше и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо.

Лютеницата, която бълваха десетките консервни фабрики, беше 60 стотинки.

БЛИЦ

Ако си мислите, че гримираните и предизвикателно облечени секси мацки са белег само на съвременното поколение, то много сериозно се лъжете.
Подборка от снимки на сайта socbg показва, че така наречените "кифли", макар и значително разминавайки се от днешните ни представи за външния им вид, кръстосват нашите ширини поне още от времето на социализма.











Къща на рекордните 322 години може да се окаже една от най-старите годни за обитаване у нас. Досега по конструкцията й са правени само козметични ремонти, съобщава „Борба”.
Сградата до самото кметство на село Арбанаси е известна като Попянковата къща. Зa гoдинaтa нa cтpoeжa 1696 г. cвидeтeлcтвa нaдпиc c yкpaca нaд мaзaтa нa ceвepнaтa cтeнa нa пpизeмиeтo. През социализма тя е била стопанисвана от бившия автокомбинат, а впоследствие е дадена на Съюза на архитектите. Сградата, която е обявена и за национален паметник на културата, отскоро се стопанисва от Драгомир Йосифов.

„Изключително красива и здрава къща е. Наскоро я наех. Вложил съм около 15 хил. лв. за освежаване на вътрешността и двора. Планирам да я отворя за посещения, защото е световно богатство“, коментира Драгомир. Според експерти, Попянковата къща е типичен представител на архитектурата отпреди Възраждането. По онова време богаташките сгради са били своеобразни крепости без балкони и еркери, за да не могат да бъдат събаряни лесно, изградени предимно от камък на първия кат и със закрити чардаци.

Новият стопанин на къщата, който е и архитект по професия, е останал удивен от
изключителната здравина на основите, правени от дялан камък и зидани с глина с примеси. В подножието на основите имало даже скривалище и дам. Taвaнитe пък ca oт гpeди, oтгope нaкoвaни c дъcки, а гoлямa дъpвeнa и oткpитa cтълбa извeждa пoд cтpeхaтa дo oткpития чapдaк.В тази къща е сниман филмът „Крадецът на праскови“ през 1963. От това време е и един любопитен детайл, разказват очевидци. Тъй като трябвало да снимат в естествена среда, а не в декори, ce нaлoжилo дa зaкpeпвaт клoнки oт пo-млaди дpъвчeтa въpхy дpyгитe дъpвeтa. Въpзaли пpacкoви, кoитo пpoбивaли c тънкa тeл и после зaкaчaли пo дъpвeтaтa, кaтo зa цeлтa били зapeдили в хлaдилнитe кaмepи нa Гopнa Оpяхoвицa дeceтки кaceти c плoдoвe.

Амбициите на новите съдържатели са да отворят къщата още за празника на града и постепенно да оформят и музейна сбирка, представяща живота в Арбанаси.

БЛИЦ


На 1 март българите се поздравяват с думите "Честита Баба Марта"! Освен този празник обаче на тази датата са се случили много значими събития, а рожден ден имат и много известни личности.
Събития:

86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.

317 г. – Константин I Велики провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.

1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.

1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.

1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.

1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.

1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.

1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.

1803 г. – Охайо става 17-я щат на САЩ.

1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.

1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект с който САЩ анексира Република Тексас.

1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.

1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.

1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.

1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.

1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.

1879 г. – Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.

1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руският цар и император Александър II.

1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.

1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“

1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първият парашутен скок от самолет.

1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.

1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.

1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.

1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.

1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.

1937 г. – Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, официално получава статут на град.

1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.

1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.

1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.

1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.

1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.

1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.

1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.

1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.

1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.

1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.

1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.

1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.

1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.

1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.

1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.

1980 г. – Открит е естествения спътник на Сатурн – Елена.

1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.

1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.

1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.

1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“

1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.

1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.

1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.

2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.

2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.

2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.

2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.

2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.

2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.

2009 г. – Официално е открито Радио Видин – най-новият проект на Българското национално радио.

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942 – 1943), убит от комунистическа терористична група.

Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ, Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.

В памет на Луков, от 2003 г. насам, крайнодесни активисти провеждат факелно шествие, известно като Луковмарш.

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Награден е с военния орден „За храброст” IV ст. 2 кл.; ордена „Св.Александър” V ст. с мечове по средата

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.[2] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Според Васил Митаков има силно напрежение между министъра на вътрешните работи Иван Красновски и генерала. Луков обвинява Красновски, че изпраща агенти да го следят. Напрежението между тях в крайна сметка води до там, че Луков удря три шамара на Красновски и го рита.

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски флорина – подарък от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.

Легендата разказва за младите и хубави влюбени Пижо и Пенда, превърнали се в едни от най-любимите първомартенски образи заедно с Баба Марта . Пижо и Пенда са вдъхновили изработването на многобройни мартенички с техния лик, защото историята на любовта им се предава от уста на уста в народното творчество. Тя става символ на новото начало и възраждащата се пролетна природа.

Пижо и Пенда живели отдавна на територията на нашата страна. Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с благия си нрав. Той бил най-личният момък в цялото село. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място – вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и бузите му били винаги червени. Пижо се влюбил в хубавицата Пенда още от първия път, когато я зърнал.

Пенда била най-красивата мома в цялата околия. Тя притежавала честна и скромна душа, била добра и много искрена девойка. Косите й били черни, а кожата й била най-бялата, която някой някога е виждал. Пижо бил запленен от нейната красота и я поискал за жена. Пенда също била избрала Пижо за свой спътник в живота. Така двамата млади вдигнали голяма сватба, на която поканили няколко села, а хората, възхитени от хубавата двойка, решили да ги обезсмъртят в две фигурки – на червен момък и бяла невеста. Така и до днес Пижо и Пенда ни наблюдават всяка година от мартеничките и ни напомнят, че силата на любовта облагородява човек и го прави безсмъртен.

purvite7.bg

Най четени:

Популярни публикации👇