Всеки ден у нас по един подрастващ прави опит за самоубийство

Нашите деца разполагат с достатъчно храна, напитки и дрехи. Те са обкръжени от нашата грижа, топлина и любов. Всяка сутрин ги изпращаме на училище, всяка вечер ги посрещаме с топла вечеря. Но защо техните очи въпреки това са пълни с необяснима тъга?

Поколение RESET (Reset generation) – така е наречено това явление от списание „Esquire”. Това е едно от най-разпространените явления на днешното време: младите хора, попаднали в затруднено положение, предпочитат да не търсят решение, а като в компютърна игра да натиснат клавиша Reset (рестартиране) и да започнат всичко отначало в нов живот след прераждане.

Според д-р Михаил Околийски от Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ), всеки ден у нас едно дете прави опит за самоубийство. 308 деца са се опитали да сложат край на живота си през 2009 година, като 271 от тях са момичета.

Във всички времена е съществувало убеждението, че суицидът е явен признак на психическо заболяване. Т. е. всеки, който се е опитал да „натисне копчето”, посмъртно е получавал прозвището „ненормален”, а тези, които са били спасени, са били водени на отчет в психиатриите с всички произтичащи от това последици.

Въпреки установеното мнение, мислите за самоубийство по-скоро са признак не за отсъствие, а за излишък от ум. Затова и съществува изразът „от ума си пати”...

Истинското самоубийство никога не е спонтанно – колкото и понякога да изглежда неочаквано. То винаги се предшества с угнетено настроение, депресия  или просто от мисли за край на живота. Често даже най-близките не забелязват такова състояние поради разсеяност, а понякога и от безсърдечие. Своеобразен тласък на готовността към истинското самоубийство са размишленията на човек за смисъла на живота. Младите хора, които не могат да намерят отговора на този въпрос, по силата на юношеския си максимализъм просто не са способни да понесат зеещата пустота вътре в себе си.

Самоубийствата „от любов” в същността си не са просто буйство на хормоните. Това е отражение на потребността да бъдеш нужен някому: ако не на родителите, то поне на него или на нея. И ако детето не срещне взаимност, то често получава усещането, че на този свят не е нужно на никого.  А това значи, че няма и смисъл.

Лъжливото самоубийство е съдбата на тези, които разбират, че самоубийството не е най-достойният път да се решат проблемите, но друг те така и не са открили. Такива хора избират не открития край на живота по собствено желание, а т. нар. суицидалнообусловено поведение. Такива са рискованото шофиране, заниманията с екстремни спортове, опасният бизнес, доброволните пътешествия в горещите точки на света, алкохолната и наркотичната зависимост...

Децата, возещи се на покрива на асансьора, могат да правят това по същата причина. Няма смисъл да им се говори колко е опасно това за живота, именно тази опасност жадуват скритите суициданти.

Външната причина за загубата на смисъла на живота при всеки е различна, доколкото всеки под „смисъл на живота” разбира нещо свое. Затова и причините, тласъците, мотивите за самоубийство са толкова много. Но в същността си, ако се опитаме да ги обобщим, се получава любопитна картина: при всеки, който се е решил да „натисне копчето”, отсъства „общият знаменател”, еталонът, по който трябва да се равнява, примерът, който трябва да следва.  Тук много важна роля играе възпитанието – нали родителският съвет, поддръжката не могат да се заменят нито от бавачката, нито от телевизора, нито от училището. Само възрастен, опитен, помъдрял от живота човек може ненатрапчиво, без насилие да помогне на детето да намери смисъла на своето съществуване, да му покаже целта, която да е достойна за борба с егоизма.

Статистическите данни от проучване на ЕС показва, че българските деца имат най-много здравословни проблеми. Според тях семейството е отговорно освен за лошото здравословно състояние на децата, но и за най-многото детски самоубийства у нас, по броя на които отново сме на първо място.

Според доц. Евгени Генев – председателят на Българската педиатрична асоциация и бивш ръководител на детска клиника към УМБАЛ “Свети Георги”, причината се корени в родителите и бабите. Той твърди, че  много деца са психически изтормозени от семейството си. „Съществува панически страх при учениците, ако изкарат слаба оценка. Нервната им система е толкова лабилна, че ако едно момиче изкара двойка, а има прекалено амбициозна баба с планове за бъдещето й, или пък агресивен баща, девойката предпочита да сложи край на живота си”, даде пример за случващото се у нас доц. Генев.

Родителите трябва от най-ранно детство да учат детето си, че животът непременно, рано или късно, ще го постави пред проблем, от който няма да може да избяга. И най-важното – че въпреки всичко, изход от този проблем има. Желанието сами да научим, както и да научим децата си да виждат и разбират законите на естественото развитие, да поставят за цел на живота си постигането на тези закони чрез собствения си опит, ще може да изпълни със смисъл живота на всеки човек. Тази цел е достижима за всекиго.

*Статията е публикувана във форума БГ МАМА

Примерна снимка
Ана e разделена от майка си и семейството си, осиновявана, разсиновявана, местена от дом в дом. И така 10 години от нейния кратък живот, пише Нова телевизия. Toва е разказ за едно пропуснато детство и за онези деца, които се оказва, че често са последната грижа на приемната грижа.
Годината е 2005 г. Айсел е майка на две деца – на година и половина и на три. Част от къщата й изгаря и социалните взимат и двете й дъщери. След няколко седмици й връщат голямата, тъй като преценили, че за нея риск няма. При Ана обаче се наблюдавало изоставане във физическото развитие.

Така започва обиколката й на половин България. Родена в Търговище, местена в институции в Перник и Драгоман. Осиновена в Сандански и разсиновена половин година по-късно. Често психиката на дете като Ана се оказва твърде крехка, за да преживее местеното от приемно семейство в приемно семейство и от институция в институция.

Когато децата не са при биологичните семейства, социалните са длъжни да предупреждават родителите за всяко преместване. Начините са два – по съдебен ред и със заповед. Биологичните родители винаги имат правото да обжалват, ако разберат. Оказва се обаче, че невинаги уведомяват. Така намирането на собственото ти дете може да стане невъзможно. И Айсел губи дирите на дъщеря си.

10 години след раздялата между майка и дъщеря, при последното преместване на Ана в Драгоман, Айсел е призована в съда. Тогава се виждат за първи път. Съдът казва, че няма как да й върнат дъщерята. Майката обжалва и на следващата инстанция съдът решава – детето се връща при майката. Ана е с 80% ТЕЛК. Диагнозата – разстройство в поведението.

Проблемът се появил, когато Ана започнала училище и отново трябвало да се адаптира. И Айсел, и психолозите казват, че откакто е с майка си, проблеми няма.

При 71-годишната Ганка Маринова Ана прекарва голяма част от живота си. Тя е в приемната грижа от 2007 г., а за 10-те години като приемен родител е гледала осем деца. Заплатата на приемните семейства варира според минималната заплата в страната. Така сметката сочи, че през 2017 г. всеки приемен родител, който се грижи за едно дете, получава 690 лв. възнаграждение, 35 лв. детски надбавки, както и средства, предвидени за отглеждането на дете, които също варират. Минималната сума е 195 лв. Общо се получава около 920 лв.

Тази сума обаче може да нарасне в пъти. Приемните семейства имат право и на помощи, с които да покриват инцидентно възникнали нужди на детето. Става дума за 325 лв., които могат да се вземат до четири пъти в годината. Ако детето е с увреждане, приемните семейства получават и двойни детски надбавки, както и пари за инвалидност на детето. Ако приемните родители се грижат за повече от едно дете, заплатата се увеличава.

Както във всяка професия, така и приемните родители преди са имали право на платен годишен отпуск. А сега на помощ се появява заместващата приемна грижа. Именно и това е причината Ана да обиколи няколко приемни семейства. Така само през 2012 г. детето два пъти е настанявано при нови родители – за по няколко дни. Според психолози всяко ново настаняване е крачка назад.

Днес Айсел е с трите си деца и се опитва да се грижи за дъщерите си, така че да не й ги вземат отново. 10 години по-късно Ана вече има на кого да казва „мамо”, а според психолозите изгубеното детство може да се компенсира с топлина.
Блиц

Руши качи новородения си син на легендарен соцавтомобил
Поп певецът Руши Видинлиев повози из софийските улици новородения си син в колата на Цола Драгойчева, пише "България Днес". Това се случи седмици след излъчените кадри от изписването на бебето, в които Руши се измъква от болницата с малкия в кошче и го качва заедно с жена си Таня Илиева в скромна на пръв поглед кола.
"Не е най-богатото бебе, щом таткото си взима новороденото в супер бричка", коментираха злостно клюкари автомобила на звездата.

Напук на думите им един от най-добрите БГ изпълнители реши да извади от автопарка си любимия си ретро автомобил и да повози с него сина си - емблематичната "Чайка" на Цола Драгойчева. С руската машина певецът се сдоби преди година-две от българин, живеещ в Италия, който се занимава с колекционерство. Той предложил на Руши да му продаде соцвозилото за 70 000 лв. Видинлиев не се двоумил и веднага приел сделката.

Човекът купил автомобила преди години за 20 000 лева от търг, но вследствие тежките времена решил да се отърве от ретро колите си, защото изпаднал във фалит. От цялата ситуация най-щастлив останал Руши Видинлиев, който бързо броил 70 000 лв., за да вземе черната машина на социалистката и да я използва както в клиповете си, така и в личния живот.

Популярният изпълнител преди няма и месец направил купон за раждането на момченцето си, като поканил на него истинския си баща, който от години не говори с майка му - Лора Видинлиева. Причината е прозаична - таткото на Видинлиев е тайнствен милионер от турски произход, който изоставил майка му. В края на 70-те Лора напуснала Италия, където е омъжена за местен богаташ, заради бурната си любов с обаятелния и богат турчин - Метин Хамди.

Малко преди да роди детето си от него, Лора остава сама. От тогава вървят всякакви слухове за раздялата между бащата и майката на Видинлиев, като официалната версия е, че татко му Метин има приятели от групировка "Сините вълци". Факт е, че бащата на Руши е приятел на Бекир Челенк, който е шеф на организацията.

Преди две години певецът последно гостува на баща си и двамата изкараха незабравима ваканция в Турция, разказват общите им познати. Тогава Руши го запознал с жена си - топмодела Таня Илиева. С днешна дата бебето вероятно е кръстено на името на бащата на Руши. "Държи се в тайна името на бебето не само защото родителите му вярват в уроките, а и защото не искат да влизат в хорските уста", споделят близките до Видинлиеви.

Руши и Таня станаха родители точно преди месец, когато топманекенката даде живот на момченце в българска болница. Двамата от години са заедно. Преди бременността да стане факт, двамата се сгодиха в Италия.

Таня, която от години дефилира за най-добрите световни дизайнери, зарадва роднини и приятели с щастливото "да" на предложението за брак. Изпълнителят се решил на сериозната стъпка, при едно от гостуванията си миналата година на сестра си Еми, италианския й съпруг и сина им Алесандро. Именно романтичния Рим Видинлиев избра, за да постави на ръката на любимата си уникален пръстен с три блестящи диаманта във формата на сърце.

"От години двамата се обичат. Непрекъснато се разделят и събират, тя пътува, а той продължава да учи - сега записа още една специалност - "Филмово изкуство", сподели приятелка на артистичното семейство. За годежа майката на Руши изненада младото семейство с апартамент в Ню Йорк с изглед към река Хъдсън.

В България младите живеят в къща в покрайнините на София. Разполагат с гледачка, като семействата и на двамата помагат в отглеждането на детето. Засега и двамата са замразили проектите си в чужбина.
Блиц

„Ние от Кравай“ (1988) е филм, направен по поръчка на ЦКД „Г. Димитров“, ОбК на ДКМС „Средец“. Над него са работили Соня Лангова, Иван Шофелинов и Емил Коен.
Едно филмче, посветено на това, което днес наричаме „субкултура“. По това време – около 1988 г. – центърът на субкултурните течения в София се намира около Националния дворец на културата и по-точно – около Кравай.


Това става точно на националния празник 9 септември 1977 година

Противостоенето на Изтока и Запада в годините на студената война се съпровождаше и от радиозаглушаване. На 3 февруари 1948 г. в СССР започва широкомащабно заглушаване на предаванията на “Гласът на Америка” (Voice of America, VOA). На 13 април същата мярка е предприета и за предаванията на Би Би Си от Лондон. Решаващ тласък процесът получава след самоубийството на Оксана Костенкина, преподавателка в съветското училище в Ню Йорк, хвърлила се от прозорците на консулството през август 1948 година. Събитието получава широка разгласа и коментар чрез предаванията на VOA. За радиозащита започват

да се отделят огромни средства,

свидетелство за което е стремителното нарастване на мощностите. През 1949 г. само в Съветския съюз радиоелектронната борба се води с помощта на 350 късовълнови предавателя. През 1950 г. те вече са 600, а петилетка по-късно – около 1000. Към тях се прибавят и още 700, разположени по територията на социалистическите страни, в това число и България.
На 19 януари 1961 г. се приема постановление на ЦК на КПСС “За мерките по усилване на борбата с вражеските радиостанции”. Допълнителна цел на заглушаването стават радио “Свободна Европа” и радио “Свобода”.
Изработват се различни техники за заглушаване, ползвани чак до рухването на Берлинската стена. Така например в България през 50-те години пренастройват вносните западни радиоприемници на фиксираните честоти на Радио София. А в Съветския съюз приемниците се произвеждат без късовълнов обхват,

като изключим знаменития ВЕФ,

предназначен основно за износ. Но в най-действена форма на цензура се превръщат т.нар. радиоточки, обилно инсталирани по всички публични места. България заглушава VOA от 1949 г. до 1977 г., RFE – от 1952 до 27.12.1988 г. и т.н. И от територията на Съветския съюз се води далечно заглушаване за страните сателити – за Чехословакия и България

до януари 1988 година.

Когато парадокси на нашия политически живот и конюктурата на деня се припокриват, емисиите на „Гласът на Америка” престават да бъдат заглушавани на 9 септември 1977 г., т.е. на националния празник на НРБ! Това става по нареждане на члена на Политбюро на ЦК на БКП и министър на външните работи Петър Младенов! В спомените си бившият посланик на САЩ в София (1977-1979) Реймънд Гартхоф твърди, че идеологическия компромис е направен срещу обещанието за облекчен внос на определени стоки. Нека добавим, че по това време САЩ са наложили ембарго за внос на ред производства, главно от високотехнологичен характер.      

Владимир ГАДЖЕВ Наборе.бг

Не искайте много - не можете да му платите цената, бедността е цвете, на богатството не се радвайте, предупредила пророчицата

Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето – един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът… …Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден. Тези важни думи е казала баба Ванга още преди години.
"За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото. Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети. Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере", казвала Ванга.

"В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си.

Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо. Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява. Който краде, за здраве ще плаче", предупреждава пророчицата.

"Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи", споделила Ванга пред най-близките си.

"Не искайте много – не можете да му платите цената. Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение! Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати! Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди…“, съветвала пророчицата от Петрич.
Блиц

Какво се крие край връх Градище, може да се разбере едва след голямо археологическо проучване, за което са нужни много средства!
Годината е 1981. Властва безметежното управление на Тодор Живков. Дъщеря му е министър на културата и член на най-висшия партиен орган Политбюро, пише "Флагман".

В ход са тържествата ознаменуващи 1300 годишнината от създаването на българската държава, за които правителството е отпуснало колосални суми за честванията и мероприятията свързани с тях. През пролетта на същата година край граничната бразда недалеч от Малко Търново започва секретна и мистериозна експедиция. Търси се гробницата на богинята Бастет и нейните несметни богатства. В следващите редове можете да прочетете историята на тази забулена в тайнственост операция.

Всичко започва с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа притежавал архивна карта изработена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, решил, че става въпрос за скрито съкровище и започнал да търси специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата. Така мистериозната карта се озовала в БАН.

Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, съветник на Людмила, никой не е могъл да прочете древното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга. Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те, Людмила Живкова е имала контакти с висш представител на английските тайни служби, който й казал, че от въздуха с помощта на британските станции за сканиране със свръх дълги вълни е сканирана българската територия и под земята на местността Градище в Странджа е открита някаква правилна кухина което навежда на мисълта, че не е от естествен произход.

Тя се връща в България и натоварва ръководителя на служба „Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев, да организира експедиция в Странджа, за да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го приеме. Тя го сторила и така иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова й разказва за мистериозната история, която отчасти съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.
Всичко започва с една мистериозна иманярска карта

Независимо коя от двете версии е по-меродавна, след като Ванга се запознава с картата, тя разказва следната причудлива история. "Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща жезъл от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси.

Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв. Всичко е закопано на 6 м дълбочина" и  “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.”

Ванга казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище, говори се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите световни посоки. Според преданието Бастет всъщност била местна тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била погребана в родните й места.

Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана подробно в книгата "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" на Кръстю Мутафчиев.

За кожената карта Кръстю Мутафчиев смятал, че е копие на небесна - от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа - огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие.

Ванга предупреждава хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първоначалната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на скрито съкровище, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията и решила да бъде организирана тайнствената експедиция в Странджа - район строго охраняван от гранични войски, със силно ограничен режим на пребиваване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност.

Довереникът й Кръстю Мутафчиев моментално организирал пет-членна експедиция за местността, в която освен него и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова (тогава служител в Комитета за култура), се включили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов - главен механик на рудник "Младеново" край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция, край силно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките започнали на посочена от Ванга дата.

Още с пристигането си в местността изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта (според Красимира Стоянова, датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му застинали от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това тръгнали обратно към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в района са виждали и иманяри. “Нещото” се появявало винаги късно нощем, в определени дни през годината.

Първият секретар на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков им помага с организация, настаняване и с осигуряването на земекопни машини, но и на него му е казано да седи настрани и да не разпитва какво точно прави експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, изключително близък до Людмила Живкова, който същевременно прави разкопки със студентите си в близката местност Мишкова нива, която е само на 2 часа път пеша от Градище. Според него и съпругата му Валерия Фол, случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво съкровище. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.

Около седмица след мистериозното явление изследователите се екипирали с необходимата техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Те обаче не спазват заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил унищожен. Според една от непотвърдените версии, след взрива попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец.

Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в Германската демократична република. Каква е съдбата им и резултатите от изследването, не е ясно, тъй като всички документи от онова време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно.

Групата попада и на друга интересна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни отломки. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава подозрението, че в Странджа са открити и други находки, които са запазени в дълбока тайна и едва ли някога ще излязат наяве.

Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под свой контрол. Дълго време районът е бил отцепен от военните, а един от граничните офицери е натоварен със задачата да напише доклад за забулената в мъгла експедиция. Според него, както твърди и професор Фол, експедицията е имала иманярска цел. През цялото време в района е присъствала кола с австрийска регистрация, а тогава каналът за износ на антики е бил през Австрия, останала неутрална по време на Студената война.

Интересно е и как кола с чужда регистрация е стигнала до там без никой да знае, при положение, че преди 1989 година това е един от най-строго пазените райони в България. Самата експедиция трае около 3 месеца с прекъсвания. През това време, участниците в нея са настанени в мотела край Малко Търново или спят на палатки край обекта. Какво в крайна сметка е намерено и изнесено - никой не знае. Дори има мълва, че там бил намерен някакъв световен календар, изписан върху каменни плочи, който тайно бил изнесен извън страната.

Разбира се и това не може да бъде потвърдено от никой. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. Самата Красимира Стоянова твърди, че впоследствие е унищожила и иманярската карта. Малко търновци и до днес говорят, че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, но това са по-скоро слухове, понеже отново никой не е виждал нищо. От местните, ангажирани там като охрана и да изнасят пръстта, никой нищо не е споделял какво е видял там. Вероятно са подписали декларация за секретност, каквато е била и цялата мисия.

Самите версиите на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова за случилото се си противоречат взаимно. Според Мутафчиев са открити безценни находки с извънземен произход. Именно той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наречен "Ребусът". Според Красимира Стоянова пък въобще не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя уверява, че е е била изкопана само една дупка и истината за онова, което е скрито дълбоко под земята, ще излезе наяве чак тогава, когато хората са готови да приемат тази информация. Какво в действителност са открили в мистичната Странджа и открили ли са нещо изобщо, остава само да гадаем. Защото до нас не е достигнало абсолютно нищо като доказателство до ден днешен.

В началото на юли експедиционната групата се връща в столицата, за да анализира намерените находки, но точно преди да замине отново, на 21 юли внезапно умира Людмила Живкова. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Смъртта й слага край на тайнствената мисия. Разкопките обаче не приключват веднага. За да могат да бъдат продължени, племенницата на Ванга - Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до "кивота със скрижалите". На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва пристигнали в градчето, Илия Петков им съобщава, че инж. Стаменов същия ден е починал. В началото на септември, службите за сигурност, прекратяват всички проучвания и дори забраняват достъпа до района. Вероятно, за да заличат откритото и да не се продължат проучванията там, са изпратени хора, които взривяват входа и безвъзвратно блокират пътя към разбулването на тайните. След взрива култовото място остава с една отвесна скала, в основата на която се вижда тунел. Той обаче не води на никъде, защото с годините кухината е наводнена и напълно блокирана.

Много от участвалите в тайния заговор умират много скоро след експедицията. Твърди се, че са били застигнати от проклятието на Бастет. Освен дъщерята на Първия, няколко зам.-министри, свързани с тази експедиция също умират, а други са сполетени от различни нещастия. Иманярът, донесъл картата, е заловен от милицията, разпитван и бит. Впоследствие здравето му се влошило и починал. Другият от участниците Георги Пантов, след края на разкопките е задържан и изкарва известно време в подземията на "Развигор". След мисията Кръстю Мутафчиев пък попада в затвора за злоупотреби с фонда “1300 години България”. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор. Местните говорят, че след затвора той посетил още веднъж сакралното място. Виждайки обаче пораженията от взривовете, споделил, че знаците са безвъзвратно загубени и пътят към гробницата е завинаги отразян. Малко след като излиза от затвора починал от рак. Над цялата история заляга грифът "Строго секретно!” и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват завинаги. Красимира Стоянова през 1991 г. първа нарушава обета в книгата си за Ванга. Година по-късно излизат и книгите на Кръстю Мутафчиев. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в тайната експедиция показва, че и двамата премълчават изключително важни факти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща теза.

Историци, археолози и хора на науката са убедени, че гробница на египетска богиня в Странджа няма. Според тях Божествата не се погребват. Те имат само храмове. Всичко останало са просто спекулации. Според тях Людмила Живкова е била подведена от хората си и не е ясно, какво точно е очаквала самата тя. За тях всичко свързано с този случай е една пълна измислица. Чуждите изследователи обаче са на друго мнение и всяка година изминават хиляди километри, за да дойдат в Странджа.

Днес върху скалите е останало само полуразрушено от времето изображение на котешка глава. Все още могат да се видят и самите скални тунели, изкопани по време на проучването. Местни жители твърдят, че щом се доближат до мястото, усещат силно негативно енергийно излъчване. Необяснимата енергия е засечена и със специални уреди от изследователския екип на Людмила Живкова. Според работилите по проекта лъчението идва от вътрешността на връх Градище. С енергийното излъчване те обясняват и доста големия терен със странна симетрична форма, върху който не никне трева. Въпреки че почвата е плодородна, площта стои оголена. Дали под Странджа има нещо и какво е то и до днес остава загадка. Какво се крие край връх Градище, може да се разбере едва след голямо археологическо проучване, за което са нужни много средства, които обаче никой не смята да отделя за недоказани теории, митове и легенди.

www.blitz.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив