8:58
Централния южен поглед на селото е точно срещу южната ни съседка – Гърция, там се намира мястото където е загинал капитан Никола Андреев.Издигнат е паметник в негова чест.
23:37
Admin
ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
2 comments
 |
| Анита Мейзер, която ни представи на най-престижния международен конкурс за красота – „Мисис Свят” 2014 |
За Америка варненката заминава 1998-а година. Дотогава имала бизнес със заведения във Варна. По това време вече тя има дете от първия й съпруг - българин със строителен бизнес, с когото се разделят, а през 2008 година той умира.
Със същия бизнес се захваща и зад Океана. В заведение, в което работи, среща и бъдещия си съпруг - Марк Мейзер. Той бил богат американец от еврейски произход. Мейзер обаче се разболял и те се разделили след това. Въпреки всичко той се грижел за дъщеря й като за свое дете, разказва Анита.
Преди да се върне в България, тя живее в Лас Вегас, с фитнес инструктора и културист Николай Димов. С тях живеела и дъщеря й - 26-годишната сега Джули - Жулиета, която е учила в университета в Лас Вегас.
Първият й съпруг починал нелепо, по нейните думи - линейката, превозваща го към болницата, не е успявала да си пробие път от некоректни шофьори.
С Николай се запознават доста след Марк Мейзер в интернет, където той я ухажвал. После се женят в Хаваи. Те нямат сключен брак у нас.
Пред Нова тв журналистът Патриция Кирилова обясни, че именно Анита е извадила Николай от Варна и го завела в Лас Вегас. Там той работел и като шофьор на луксозни лимузини.
Мейзер има най-големия силиконов бюст у нас, както се твърди, с 14 см по-голям от този на Памела Андерсън. Анита Желева, но по-известна с фамилията Мейзер, е наляла по 750 кубика, общо 1500, в бюста си. Твърди, че самият Майк Тайсън й е предлагал 10 000 долара за една нощ с нея, но тя не приела офертата и трудно се измъкнала от лапите на боксьора на едно плейбой парти.
След скандала с участието й на Мисис Свят Мейзер за кратко заминава за Коста Рика, където се опитва да завърти бизнес с бъгита. В България се занимава с недвижими имоти, неин е и блокът, в който живее в момента и където е срещнал края си Димов.
През 2012 г. съпругът й Николай Димов я обявява за издирване, след като следите й се губят за няколко седмици. В крайна сметка се обажда от Италия, като твърди, че е на Апенините, тъй като дъщеря й е застрашена от отвличане. За евентуален похитител Анита Мейзер посочва именно бизнес партньора си Киро Скалата, с когото работят заедно в Лас Вегас.
Най-много неясноти имаше именно около това как тя е успяла да получи титлата "Мисис България", както кой й я е дал. "Аз съм носител на титлата Мисис България, коя е Анита Мейзер? Не я познавам не искам да оценявам нито красотата й, нито капацитета й, но тя не е Мисис България! От 2007 г. , когато спечелих Мисис България, не помня това име да е участвало в конкурса, а аз съм години наред не само носителка на короната, но и част от организацията!", коментира тогава Марияна Маринова, носителка на титлата Мисис България 2007.
Меги Савова, организатор на конкурси за красота, твърди, че не самата Мейзер е излъгала, като се е закичила с титлата "Мисис България", а са я излъгали тези, които са я изпратили в Мериленд.
Източник:вести.бг
- 23:25
- Admin
- 1945-1989 ГОДИНА, Бургас, СТАТИИ
- No comments
Спомням си, когато бях мъничка и пътувах с влака, още щом доближахме Бургас, нещо в мен започваше да се усмихва – радостта, която винаги съм срещала на гарата, която винаги ме е чакала там на перона, за да ме прегърне и да ми каже „Добре дошла у дома!“. Мисля, че всеки бургазлия е усещал нещо подобно. Човек може да живее навсякъде по света, но само едно място нарича „дом“. За мен това място е Бургас. Тук е моето семейство, тук са моите корени…
Градът обаче не е изглеждал по този начин, когато дядо ми и баба ми или майка ми и баща ми са били на моята възраст. Той се е променял, развивал и е ставал все по-очарователен. Винаги ме е интригувал всеки разказ за миналото, който мога да изкопча. Да разбереш как е било, какво е имало и какво се е променило – това не е за изпускане!
Искам да почвуствам атмосферата на моя Бургас, каквато е била, когато ме е нямало. Искам да го видя през чуждите очи и да си представя цялата картина. Затова реших да поразпитам! Ама този път няма да ги оставя да ми кажат две думи и да продължат да си четат вестника и да си пият кафето! Не! Ще ще си направя една хубава разходка назад във времето и ще ви взема с мен.
И такааа, поразпитах, посъбрах малко спомени и сглобих един малък пъзел. Годината е 1979. Обувам си новите джапанки и отивам за една лимонада на Гъбката в Морската. После тръгвам надолу по „Ленин“ (сега „Богориди“). „Одеса“ и „Златна котва“ са препълнени и по улицата се носи новото парче на Емил Димитров „Ако си дал“, което същата година печели престижния конкурс „Мелодия на годината“. Вървя още надолу и стигам до пейка с няколко мъже, които пушат многозначително цигари и задълбочено обсъждат първия полет на българина Георги Иванов в космоса.Неусетно стигам „Първи май“ (сега „Александровска“), подминавам ресторант “Свобода“, Детмаг-а (магазин за детски стоки), големия магазин за плодове и зеленчуци, кино „Септември“ и вече съм пред кино „Родина“ (сега магазин BILLA). Сещам се как баба ми е разказвала, че са ходили там и са гледали филми само за 30 стотинки! Я, отнякъде се чува приглушено песен на Стефка Берова – сигурно е от известния ресторант „Черно море“, там има и музика на живо.
Вече съм на Тройката. Гълъбите от покрива на читалище „Пробуда“ (сега „Триа“) се разхождат спокойно на площада, докато някое хлапе не ги подгони.
Лято е, във въздуха се носи щастие и писък на гларусите. Покрай мен минават няколко момчета с лек шоколадов загар. Оживено обсъждат дали ще им стигнат парите за кебабчета с лютеница. Набързо решиха, че ще си спестят по 15 стотинки за вход на плажа, като прескочат оградата. Да, ограда на плажа! Колко странно ми звучи това сега.
Времето напредва. Бризът започва да придава хлад към облика на града. Младежите се връщат от плажа с чаши изпита лимонада в ръцете, разговаряйки щастливи от добре прекарания ден. Слънцето бавно се скрива зад небосклона. Малките деца вече заспиват с „Аз съм сънчо“ по първа програма, учениците довършват подготовката на уроците си за следващия ден, а ресторантите започват да се пълнят с хора, жадни за добро прекарване. Неусетно Бургас се унася в прегръдката на нощта – един по един гаснат прозорците, москвичите заспиват сгушени пред блоковете на новите комплекси, уличните лампи мъждукат в мрака…
Особени чувства внесе в душата ми тази разходка. В спомените на семейството и учителите ми откривам родния ми град по съвсем различен начин – някак по-спокоен и млад. Кара ме да се замисля – колко ли животи са преминали тук, по чии стъпки ходя аз днес?
Сега вече всичко се променя много бързо и неусетно почти… Затова е особено важно да пазим спомена за миналото, да го обичаме и да го ценим. Морският полъх, чайките, пясъкът, слънцето – те винаги ще са тук, само ние хората идваме и си отиваме, малко по малко променяйки и Бургас.
Мисията ми не е приключила още – днес видях само един от нюансите на любимия град. След време ще се върна в нечии спомени пак и тогава ще го заваря съвсем друг. Сега оставям моя Бургас да нашепва своите морски песни, а аз да сънувам.
Автори: Детелина Бошнакова и Лина Славова
Абонамент за:
Публикации (Atom)
