20:44
10:50
Admin
Родната казарма, СТАТИИ
No comments
Да се обсъжда боесобността на армията преди 1944 няма смисъл, тъй като тя е преминала през огъня на няколко войни и е доказала какво може и кои са слабостите й. След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски модел, и са преименувани на Българска Народна армия, пише bgr.news-front.info.Москва бързо предоставя на България танкове Т-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. В края на 40-те години на 20 век, армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници резерв. Военната служба е задължителна.Специална защитна линия, известна като отбранителна линия Крали Марко е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др.
По време на управлението на Тодор Живков, е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, както и резервни части.
България изнася оръжие на Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война.През 70-те години на XX век, ВВС е в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300 модерни бойни самолети в инвентара си.
Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти.
През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989 г., 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25.
Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други.Българската народна армия е имала далекобойни ракети – 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 “Луна“ с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 1 комплекс 9К79 “Точка“ (SS21) с обсег 70 км (и 1 комплекс ОТРК 9К714 Ока, с далекобойност 400 км, дислоциран в с.Телиш) с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 “Волхов“ с обсег до 43 км и СА-75 “Двина“ с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 “КУБ“ с обсег до 24 км, (1 зенитно-ракетна бригада система 2К11 “Круг” с обсег 50 км, в периода 1984-86 г. е командвана от бившия министър на отбраната ген. Аньо Ангелов, тогава подполк.), 24 мобилни ЗРК “Оса“ с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 “Печора“ с обсег до 12 (модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9К35 “СТРЕЛА-ЮСВ“ с обсег 5 км.ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота.Мирновременният състав на армията към 1987 г. е около 152 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.
Високата боеспособност на БНА (Българска Народна Армия) се дължи на насищането с военен ресурс – със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на твърдата подготовка по специалностите на бойците.
БНА е голяма военна сила, материално-технически много добре обезпечена от СССР и родния ВПК. По това време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с БНА. Въоръжението е най-модерното на Балканите, а бойният дух е неимоверно висок!Периодът 1944 – 1990г. е най-добрият като ресурсно осигуряване в историята на Българската войска на Третата Българска държава до днес.
Като граница на Варшавския договор и още повече – страна граничеща със 2 страни членки на НАТО – на България безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжение.
- 10:25
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Излиза, че някои от най-големите световни производители на бира („Карлсберг”, „Хайнекен” и „Молсън Корс” са в топ 5 на бирените концерни), които притежават повечето български пивоварни, признаха достойнствата на социалистическото производство. Странни пазарни явления – да искат бирите им да са като при соца, за който казват, че произвеждаше некачествени напитки? Или да признаем, че тогава е имало и качествена бира?
Мнозина веднага натоварват идеологически тези нови продукти, отричат с раздразнение, че това е някакво признание на соц-производството. И обясняват, че е чисто маркетингов трик – разтваряш ветрилото на портфолиото на продуктите си, за да се хванат колкото се може повече купувачи. Разбира се, че е маркетинг, но и признание – ако онези бири навремето не бяха популярни, сега никой нямаше да тръгне да ги експлоатира. Пишешият тези редове преди десетина години видя в Щатите, в магазини в руските квартали Ричмънд в Сан Франциско и Брайтън Бийч в Ню Йорк …бира „Загорка”. „Загорка” някога се е изнасяла за СССР, макар и в малки количества. И някакви потребители, вече емигранти, си я търсят. Тя вече не е същата, но там по традиция търсят българско и се намира кой да им го доставя в Щатите (и коняк „Плиска” се продаваше при руснаците там, и българско вино).
В маркетинга никой не трябва да пренебрегва носталгията и навика. В продажбите няма и политически скрупули, всеки производител иска да продава колкото се може повече. Френска винена компания в началото на 90-те години регистрира в Полша вино с марката „Sofia”, с етикет имитация на популярното там българско вино „Sophia”. Старите марки си имат своята привлекателност.
Бирените производители се мъчат да пускат нови и нови продукти, радлери, с не знам си какви аромати, сменят етикети, капачки, разни номера, само за да разширят пазарната ниша и да поддържат интереса на купувача.
Ретро бирите предизвикват най-различни реакции и тълкувания.
„Каменица” и “Бургаско” се хвалят с история, непроменен през годините вкус и ала-бала, но не се обвързват само с периода на соца, за да не отнесат злостни заяждания като „Загорка”. Когато „Загорка” почна рекламната си кампания „От времето, когато…”, без никакви политически намеци, веднага политически обременените скочиха и пуснаха фотоколажи с техните реклами, с напомняне за Белене, лагери и т. н. Други пък започнаха да се подиграват с тях, отново с фотоколажи – „От времето, когато Иван Костов не го приеха в БКП”.
Сега обаче за много потребители „Загорка ретро” е най-добрата им бира. Харесват я повече от обикновената и я пият без никакви идеологически предразсъдъци. Успехът на ретро-бирата на „Загорка”, чийто етикет напомня някогашния етикет от соца, провокира и конкурента „Каменица” да пусне подобна, с етикет „нефилтрирана”, също и друг вид, в ретробутилка от началото на миналия век.
Не става дума само за носталгия, не е само това причината. Всъщност носталгиците по бирите на соца са на възраст над 45-50, те са само част от потребителите. Има и други причини.
Етикет на “Каменица” от ранния соц до началото на 70-те години, с трайност 7 дни (на етикета долу вдясно).
Понеже някои осъждат напитките, кухнята при соца, ресторанти, трябва да знаят, че при храните и бирите колкото по-стари са технологиите, толкова по-вкусни са те. При соца до 70-те години повечето бири са страйност една и две седмици. Непастьоризирана. Някои видове са такива и до по-късни години. Купувачите имаха навика да надигат бутилките и да гледат дали има утайка. В България при соца е имало 13 големи пивоварни, равномерно разпределени на територията на страната, за да я покриват и да не се налага да я транспортират надалеч, да се разваля. В края на 60-те се появяват пастьоризираните бири, първата е „Шуменско специално” в бутилка бомбичка, 1966 г. След това хит става „Загорка”, от модернизиран завод. Но тогавашните модерни заводи не могат да се сравнят със сегашните. Тогава е имало медни казани за варене, дълго отлежаване, използвани са предимно пилзенски технологии, хмел на листа, родно производство. Сега пивоварните са като нефтохимически инсталации, цилиндрични стоманени съдове, свързани с тръби. Хмелът е на гранули, бирите вече имат друга горчивина. Вкусът на почти всички български бири на пазара си прилича. Някои производители имат дори еднакви производствени инсталации. Въпреки различните рецепти, бирите им не се различават много. Потребителят е недоволен, търси ново, различно, опитва една марка, друга.
Етикет на “Каменица” от соца, с трайност 90 дни.
Бирените концерни наблягат на реклама и маркетинг, направо е забавно да слушаш „бранд мениджъри” как говорят за „комуникационна подкрепа” и стилове.
И в тази ситуация малките пивоварни, непастьоризирани, нефилтрирани, живи бири се харесват повече. В Западна Европа от години малките пивоварни конкурират големите концерни и пиячите на бира предпочитат наливно от такива места. В България това сега започва да се развива. Вече има няколко малки пивоварни у нас, за някои от които е ставало дума тук. Има и съвсем малки пивоварни към отделни заведения.
И за да изпреварят тенденцията в търсенето на такива бири, големите производители у нас пускат ретро марките. При „Загорка ретро” не е пастьоризирана, а при „Каменица” ретро не е филтрирана, мътна.
Стемежът е производителите да пускат бутилирани бири, които по някакъв начин да приличат на жива бира. Живата бира е нефилтрирана и непастьоризирана, няма как да се продава в бутилки. Само наливно, на място. Бирените познавачи си имат правило – „Пий местно наливно”.
И правят такова сравнение: Да пиеш жива бира е като да ядеш пресни ягоди, а пастьоризираната бира е като да ядеш компот от ягоди.
Затова големите се опитват да се доближат до наливните бири от малки пивоварни. „Каменица” закри завода си в Пловдив и остави този в Хасково. Отказа се от над 30 декара от някогашния завод, като остави само три от тях, върху които строи по-малка пивоварна за такива бири в малки серии.
„Загорка ретро”
Етикетът напомня някогашния етикет на „Загорка” от соца, времето, когато беше дефицитна, за нея се рядяха на опашки, купуваха я с връзки.
„Загорка ретро” е 4,5% алкохол, има трайност 8 седмици, без да е пастьоризирана. Как става това? Самият производител обяснява, че е добре филтрирана през специален филтър, при което се отделят живи дрожди и белтъци.
По принцип в биреното производство се използват специални филтри, които задържат над 90% от дрождите, а после се пастьоризират и стабилизират.
„Каменица нефилтрирано”
Тази бира се появи като отговор на „Загорка-ретро”, етикетът леко напомня старите етикети на „Каменица” от соца, шрифтът на марката е едновремешният.
Бирата е нефилтрирана, както обяснява производителят. Така в нея остават дрождите, повече белтъци. Мътна е, трябва да се разклаща бутилката, както е указано и на сайта на „Каменица”. Нещо като наопаки на „Загорка ретро”, която е филтрирана, но не е пастьоризирана. „Каменица” е нефилтрирана, но пастьоризирана. Без да го пише изрично на етикета, то е ясно – няма как да се бутилира бира с живи дрожди. Използвани са изрази „жив вукс”, да напомни за жива бира.
„Шуменско специално” бомбичка
Тази бира беше гордостта на „Балкантурист”, сервираха я в ресторантите на чуждите туристи по времето на соца. Авиокомпания БГА „Балкан” я сервираше на борда на самолетите.
Дефицитна, търсеха я навсякъде. Първата българска пастьоризирана бира. Излиза на пазара през 1966 г. Сега за 50-годишнината производителят „Карлсберг България” пусна отново старата бутилка. В пиарските публикации на марката, се набляга, че вкусът е като едно време. Няма как да се върне съвсем вкуса отпреди 40-50 години, но възраждането на традиции е похвално. И това все пак е признание за качествата на някогашната бира.
Автор: Иван Бакалов :e-vestnik.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)
