Показват се публикациите с етикет 1945-1989 ГОДИНА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 1945-1989 ГОДИНА. Показване на всички публикации
Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Хотел „Родина“ е четиризвезден хотел, който се намира в близост до площад Руски паметник в София. Хотелът е построен през 1979 г. Със своите 104 метра и 25 етажа е втората по височина завършена сграда в София и България.
Сладкарницата на хотела

Ресторанта на хотела

На снимката армейски генерал Петър Панчевски министър на МНО


Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.

От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939) и във Втората световна война, когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.

П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972).

Младежки туристически център "Орбита"

Цигов чарк е български планински курорт. Намира се на югозападния бряг на язовир „Батак“, който е шестият по големина язовир в България.Цигов чарк се намира на 7 km от град Ракитово и на 7 km от град Батак, на 19 км от Велинград и на 43 км от Пазарджик. Курортът предлага възможности за лов и риболов, водни спортове и забавления.

Настояще:

В курорта се намират няколко по-големи хотела, много малки семейни хотели и частни вили. Основната леглова база (около 17 000) е във вилите и хотелските комплекси тип „еднофамилни къщички“. Курорта е от типа семейно развлекателен комплекс. Има развит „пазар“, хранителни магазини и множество малки заведения, те се конкурират с луксозните ресторантски и бар комплекси в хотелите. Има две напълно оборудвани писти. Едната е до контра-стената на язовира, а другата е на пътя от Ракитово за Батак около два километра след разклона за центъра на к.к. тя има ски влек, ски гардероб, пластмасови шейни, чук-и-гек и ски учители. Цените са достъпни за всички желаещи да посетят това място.

Пистата е с дължина 1200 м. Има място за начинаещите и за вече утвърдилите се скиори. Около ски пистата има паркинг и места за хранене. Инфраструктурата е в развитие, като доста от върнатите земеделски земи не са в регулация. Това пречи за бързото израстване на курорта и заемането на място сред утвърдили се вече курорти като Банско и Пампорово.

Интересът на инвеститори в региона е осезателен. Пред старта на изграждането си са доста мащабни проекти – хотели, луксозни вилни селища с паркинги, ресторанти, басейни и всички удобства за туристите. Предстои добавянето на допълнителни писти, към вече изградената ски писта с модерни съоръжения.

Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km), също така и големи икономически центрове като Шумен, Търново и Русе го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокия релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския, например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Астрономическото положение на града се определя от координатите 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение, спомага градът да се оформи като оживен пазар. 

Знаете ли, че сградите са абсолютно като хората? Те се раждат, живеят, а все някога им се налага да умрат. И често се случва да видим стара снимка на някое кътче в града ни и веднага в нас нахлуват спомените – къде сме били, какво сме правили, какво е било...Днес ще ви покажем,как е изглеждал центъра на Стара Загора през 70-те в 5  уникални снимки
Снимка от хотел "Верея" На заден план,"Пионерският дом"


Улица "Георги Колев" -Детска педагогическа стая

Започва строежа  на общината.Дете играе в руините  на вече съборените къщи.
На това място днес е площада пред общината 
На това място днес е офисът на М-ТЕЛ

 Милиционерски мотор Урал по време на манифестация  в Русе през 1965 година

Някога  събирахме непотребните хартии и ги предавахме в такъв автобус.

През социалистическия период в Народна република България (НРБ) се е провеждало организирано събиране на вторични суровини. Това е било част от плановата икономика и стратегията за ефективно използване на ресурсите.
Някои основни аспекти на събирането на вторични суровини през този период включват:

Пунктове за изкупуване: 

Съществували са специални пунктове, където гражданите можели да предават различни видове вторични суровини срещу заплащане.
Видове събирани материали: Най-често събираните материали са били хартия, метални отпадъци (желязо, цветни метали), стъкло и текстил.
Училищни кампании: 
В училищата често се организирали кампании за събиране на вторични суровини, особено на хартия.
Държавни предприятия: 

Съществували са специализирани държавни предприятия, отговорни за събирането и преработката на вторични суровини.
Идеологически аспект: 

Събирането на вторични суровини е било представяно като патриотичен дълг и начин за подпомагане на икономиката.
Стимули: Освен парично възнаграждение, понякога са се давали и други стимули, като например приоритет при закупуване на дефицитни стоки.

Тази практика е била част от по-широката социалистическа идея за ефективно използване на ресурсите и намаляване на отпадъците.

Едно от любимите места на видинчани преди 50 години - сладкарница "Дунавски вълни"
Снимка: ДП "Българска фотография" - 1964 г.


Късометражен документален филм, показващ празнуването на Деня на лозаря и винаря - Трифон Зарезан - през 1946 г. в шуменското село Осмар, прочуто със своя превъзходен осмарски пелин.

Пирдоп се намира на 70 km източно от София и на 52 km западно от Карлово по Подбалканския път. Разположен е на 696 m надморска височина в средната част на Златишко-Пирдопската котловина. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се пресича от Пирдопската река, приток на Тополница. В землището на Пирдоп, което има площ 90,148 км, влизат значителни гористи територии от Златишко-Тетевенската планина на север и Същинска Средна гора на юг.
Пирдоп е изходен пункт за туристически походи към хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“.

Гара Пирдоп 1977 г. 

Градският парк 

Градски комитет на БКП 

Поща Пирдоп 1977 г.

Жилищен блок на МОК Медет Пирдоп 1977 г. 

Градският народен съвет 







Незабравимото трио на смеха Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова се забавляват пред микрофона в БНР.

Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев и Васил Попов - Големанов (1969)

От времето когато с нетърпение чакахме на врататa да потропа Дядо Мраз!
С червените ботушки потропва Дядо Мраз... - Дечица-веселушки, шейната спрях пред вас! Във коша надзърнете: Какво ли няма там? – палячовци, мечета, маймунки, барабан... За Елка нося книга, за Спас акордеон, А Петльо кукурига: - Пък аз съм за Антон! Подаръци ще има за всички от сърце! За Новата година да люшнем ний хорце!



Детска Образователна математическа игра.
Игра за деца , която  развива способността им да смятат правилно и бързо, докато се забавляват.


Изграждането на ЖП Гарата в Бургас се осъществява на няколко етапа, с архитекти Никола Костов и Кирил Маричков. Творческият тандем е бил готов през 1903 г. с един модерен във функционално и естетическо отношение проект. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.

В мрачна непрогледна нощ
по стръмнини и по пътеки,
метнал автомат и нож,
граничарят бди над всеки.

За него пек и буря няма,
в студ и сняг е закален.
Не е при него вече мама -
той мъж е във халат зелен.

Да не забравяме орлите,
които ден и нощ вървят
по долини и по скалите -
над Родината ни да бдят.

Град Вършец се намира в подножието на Западна Стара планина, на 90 км от София, на 35 км северно от гр. Монтана и на 130 км южно от гр. Видин. Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. Средномесечната януарска температура там е 2,1°С, средномесечната юлска температура е 22°С, а средногодишна температура е 11°С, като за региона са характерни големи температурни амплитуди.

Градът възникнал около минерален извор, като най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VІ в.н.е. във византийските хроники. Там той е споменат с името Медека (Медикус – лечебен) - единственото селище с такова наименование в Римската империя.

За развитието на Вършец като балнеокурорт основно значение има дейността на д-р Дамян Иванов (1874 г. – 1959 г.) - първият балнеолог в България с европейско образование.

През 1910 г. във Вършец отваря врати първата минерална баня в България, днес наричана Старата минерална баня. Изградена е по подобие на баните в Баден-Баден. Новата минерална баня в града се намира до старата и е открита през 1930 г., като е действаща и до днес. По пътя за двете бани се намира и старата чешма, изградена през 1934 г., като температурата на минералната вода, която тече по нея, е 37 °С.

Липсата на варовик във водата на Вършец я прави една от най-меките в България. Минералната вода във Вършец лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.

Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.

През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още „Царското казино”, защото е било посещавано и от принц Кирил (1895 г. – 1945 г.). За момента казиното, както и Старата баня, могат да бъдат разгледани само отвън.

Иванчова поляна е друго популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от „Пътеката на здравето” - място за гимнастика и отмора. Местните хора вярват, че измиването със сутрешна роса на Иванчова поляна преди изгрев слънце е лечебно. Днес поляната е чудесно място за пикник и досег с красивата природа. На 5 км южно от града, над квартал Заножене, се намира друго приятно място за разходка - местността Водопада – двустепенна водна каскада по течението на р. Орловщица.

В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“. От двете страни на дългия два километра булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години. Това е и традиционно място за разходка на гостите и жителите на Вършец, а покрай алеята са разположени едни от най-красивите вили в града, изградени в началото на ХХ век.

Православният храм „Св. Георги Победоносец” е друга интересна забележителност. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г., когато целият храм е осветен от Видинския митрополит Кирил. В него могат да се видят икони от ХVІІ и ХVІІІ в. Сред най-големите ценности на храма са четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград и дарени от местни хора за освещаването на храма.

Във Вършец има и Общински музей, открит през 1999 г. Експозицията му има четири раздела: „Античен”, „Археологически находки и монетна колекция", „Балнеология" и „Етнография", като специално място заема бронзовата скулптура от II в. пр.н.е. на тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на Вършец.

В близост до града, на около 13 км, се намира Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий”, основан през ХІІІ в. Манастирът работи всеки ден от 8 до 19 ч. Там може да закупите информационни материали за историята на манастира.

От Вършец има екопътека до старопланинския връх Тодорини кукли (1785 м), наречен така заради групата от хълмове, които наподобяват женска фигура. Екопътеката започва над квартал Заножене, но е препоръчителна за добре подготвени туристи. Туристическият информационен център в града предлага водач до върха. Местността Зелени дел е на 10 км от Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на върха. В центъра може да намерите информация за туристическите обекти и места за настаняване в града, както и да си купите информационни материали и сувенири.

Всяка година в началото на август във Вършец се провежда традиционен Празник на курорта, минералната вода и Балкана.

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: