Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации


Обвиняват един от украинците, заподозрени покрай убийството на Луканов ,но чужденецът бяга от страната.

Годината е 1995. В разгара на гангстерската война на стълбищната площадка в блок в “Младост“ в София проехтяват няколко изстрела. Всички съседи знаят, че комшията им Иван Кудев е авер Иво Карамански, сочен за Кръстник на мафията. Никой не смее да излезе и да погледне какво става, на разсъмване го намират мъртъв. Бившият борец не прилича на обикновена мутра, съседите му го обичат. Той помага, прави щедри купони, винаги поздравява. Куршумите обаче не го подминават.30-годишният бивш състезател по борба от ЦСКА Иван Кудев, е застрелян от засада на четвъртия етаж в блок 407 на столичния квартал „Младост“. На 17 септември 1995 г. той се връща от борческата дискотека „Алкатрас“. Съседите му от вход „Г“ са разбудени от изстрелите към 4 часа, но никой не излиза и не се обажда в полицията. Хората не искат да бъдат замесени в мутренското разчистване на сметки. 


Кудев не е сам – с него е красива габровка, с която се е запознал в дискотеката. Момичето става свидетел на стрелбата, но бързо влиза в асансьора и слиза на първия етаж. Там изчаква известно време, за да се убеди, че килърите ги няма и изчезва в тъмното. 


Съсед открива трупа на бореца в 6,30 часа сутринта и звъни на тел. 166. За минути на мястото пристигат униформени полицаи и оперативно-следствена група. Цели 7 часа трае огледът, комшиите отказват да дават показания. Криминалистите откриват 5 гилзи и един патрон близо до трупа. По-късно аутопсията ще покаже, че Кудев е застрелян в гръб точно с пет куршума. Установено е, че килърите са причакали жертвата си, притаени на горния пети етаж. Слезли и стреляли, докато бившият борец държи вратата на асансьора, за да излезе новата му приятелка. 


Първоначалната версия е, че стрелците са били аматьори, защото не са се постарали да заличат следите си. На мястото, където са чакали жертвата си е открита използвана дъвка, взети са отпечатъци от обувки, с които са газили в кръвта на Кудев. Не се интересували, че има пряк очевидец – момичето от Габрово. 


Година по-рано Иван Кудев получава „предупреждение“. На 12 май 1994 г. под автомобила му „Мицубиши“ е сложен 1 кг пластичен взрив, който обаче не успява да избухне. Бомбата е обезвредена по сигнал на мъж, който разхождал кучето си наоколо. Немската овчарка спира и започва да лае, а човекът видял жиците, които стърчат изпод автомобила и се обадил в полицията. Кудев много добре знаел кой стои зад неосъществения атентат, но не предприел нищо. 


От началото на 90-те Кудев е дясната ръка на Иво Карамански. Дава най-много пари за общия им бизнес, ръководи автокъщите му, занимава се и пласмента на крадени коли от Унгария. През 1993 г. Кръстника е задържан и Кудев решава да си поиска своя дял от жена му. Тя подава жалба в полицията, че е рекетирана от бившия съдружник на мъжа си. Това слага край на приятелството с Карамански и най-вероятно по-късно му струва живота. Докато Иво е зад решетките, бившият борец заедно с авери регистрира фирма „Витоша – 7“ и окончателно се отделя от бившия си приятел и работодател. Кудев трайно се свързва с ВИС-2, тъй като от години познава Васил и Георги Илиеви, с по-големия брат са тренирали заедно.

Приятелите на Кудев са сигурни, че Карамански стои зад убийството, но той отричал. 

Това се възприема от Карамански като предателство, но той отрича да е имал намерение да  убива Кудев. Разпитват Кръстника като заподозрян и той обяснява, че не е близък с Кудев. „Някога живеех в квартал „Дружба“ и оттам познавам него и Жоро Черния. Двамата се навъртаха край мен, но никога не са били мои довереници“, говори Кръстника. Следствието не намира начин да го опровергае и той не е официално обвинен за покушението. 


Приятелите на бореца обаче са сигурни, че поръчителят е Карамански. В това е уверена и вдовицата на Кудев – фолк певицата Снежина. Тя твърди, че има официална информация за тази версия, а всичко станало заради неуредените бизнес отношения на Карамански и Кудев. Няколко години по-късно и Кръстника ще бъде застрелян, но не поръчково, а при пиянска свада.

Певицата Снежина, бивша жена на Кудев, е сигурна, че стрелбата е поръчана от  Кръстника. 


При разследването на атентата срещу Кудев внезапно са открити следи от „вносни“ килъри. След убийството на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г. година по-късно е намерени пистолетът, с който е убит украинеца Сергей Шанин, по време на разчистване на гангстерски сметки. Започва следене и засичане на информация за цяла група чужденци от Украйна, пристигнала у нас в началото на 90-те. Двама от украинците са задържани на ГКПП „Капитан Андреево“ на 23 май 1999 г. Това са Владимир Шевчук и Александър Акимов. Доказателства, че са участвали в убийството на Луканов няма, но Шевчук се сдобива с обвинение, че е един от стрелците по Кудев. Той не отрича, че в нощта на убийството е бил пред блока в „Младост“, но твърди, че не е знаел за готвеното покушение и друг човек се е качил на етажа. 


Внезапно той обаче е освободен на 23 декември, след като прокурор сваля обвиненията срещу него, защото от МВР не изпращат на следователя Емил Иванов исканите от него още на 12 август доказателства за участието на украинеца. Това е експертиза от дъвката, намерена на мястото, където килърите чакали жертвата си. Седмица, след като Шевчук напуска следствения арест, полицията дава исканите доказателства, а софийският градски прокурор Нестор Несторов възобновява делото. Оказва се, че ДНК следите по дъвката са именно на Шевчук. Месец по-късно МВР обявява Владимир Шевчук за национално издирване, но от украинеца няма и следа.


Правят възпоменателен събор в Казичене и канят Лили Иванова и Обявяват 10 милиона лева награда за главата на убиеца.


Приятелите на Иван Кудев решават сами да търсят истината за смъртта му. След убийството те обещават 10 милиона стари лева за информация, която до доведе до килъра или поръчителя на покушението. Но няма резултат. 


Сред приятелите си бившият борец се слави като много смел и верен човек. Всички го обичат и са постоянни гости на щедрите му купони, по време на които се пръскат огромни пари, канят се най-добрите музиканти, веселбата сякаш няма край. 


Седмица след убийството на Кудев, близките му решават подобаващо да го почетат Иван Кудев. Н 24 септември 1995 г. те правят възпоменателен събор на стадиона в Казичене и и канят най-добрите певци – примата на българската естрада Лили Иванова, Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър „Канари“. Те са сред любимите изпълнители на разстреляния борец. Приятелите му и досега почитат паметта на Кудев, но убийците му така остават ненаказани.

Източник:trud.bg



Врачанското село Добролево е потресено след като откриха трупа на 56-годишната Валя Кирилова пред дома ѝ. Основната версия е убийство.Труп на жена е открит във врачанско село, като основната версия е убийство, съобщава агенция BulNews.


Фрапиращият случай е от тази сутрин. Около 9 часа жители на село Добролево открили своя съселянка да лежи мъртва пред дома си. Тялото ѝ било проснато на поляната пред портата, голо до кръста.


Жертвата е 56-годишната Валя Кирилова. В по-голямата част от годината тя не живее в Добролево, тъй като работи сезонно като камериерка в хотели по морето. Не е семейна, но има двама сина, като когато е в селото отсяда в къщата на по-големия от тях.В Добролево Валя се прибрала съвсем наскоро. След като се върнала от работата си в сферата на туризма, жената заминала за Турция с по-малкото си дете, което има здравословни проблеми.


Там му била извършена операция и двамата се върнали в селото едва вчера,пишат от 7dnibulgaria.


Хората в Добролево са в шок от случилото се, каза кметът Пепи Данчев. Всички познават Валя като добра жена, без никакви конфликти и драми, затова местните недоумяват кой може да я е убил.


В момента селцето е окупирано от полиция. Пред дома има три екипа униформени, като текат огледи и се разпитват свидетели.




Той е бил хванат да шофира пиян в София, дрегерът отчел над 1,2 промила

Актьорът и водещ на "Игри на волята" Димо Алексиев бе изловен в грозна изцепка. Той е бил хванат да кара пиян,съобщи БЛИЦ

Това се е случило в София в нощта срещу вторник.

Дрегерът на Алексиев отчел над 1,2 промила.Той е задържан за 24 часа в столичното 3-о РУ.

Колата му е иззета.


Кой е Димо Алексиев:


Роден е на 29 юли 1983 г. в София. Завършва 125-о СОУ „Боян Пенев“ с профил Френски език. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. Веселин Ранков с наградата „НАЙ-НАЙ-НАЙ“.


Актьорска кариера

От 2006 до 2009 г. е на щат в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. През 2009 г. Алексиев печели награда „Аскеер“ в категория „Изгряваща звезда“ за постановката „Калигула“, където играе главния герой под режисурата на Явор Гърдев.


От 2010 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където играе Ньойд в „Госпожица Юлия“ с реж. Лилия Абаджиева, Валвер и Граф Дьо Гиш в „Сирано дьо Бержерак“ с реж. Теди Москов, Чарлз в „Убийството на Гонзаго“ с реж. Недялко Йорданов, Пощенския началник в „Ревизор“ с реж. Мариус Куркински и други.


През 2019 г. участва в риалити предаването „Маскираният певец“ в образа на Рицарят.


От 2020 г. е водещ на риалити предаването „Игри на волята“ с Ралица Паскалева.


През февруари 2023 г. участва в риалити предаването „Като две капки вода“ с Ралица Паскалева.




Една от жертвите е Стойчо Стоев, един от проспериращите предприемачи в Пловдив в периода на най-тежката зърнена криза в България през 1996-1997 година


Семейството на Стойчо Стоев е от Ямболско. Заминава за Канада, за да изкарва прехраната си, но се връща през 1995 година. Идвайки си в България, цялото му семейство се мести в Пловдивско. Стоев е въодушевен, в главата си има много идеи за бизнес в родината, като желанието му е да вложи и умножи събраните при престоя му в чужбина пари, припомня в. „Марица“.


Първоначално инвестира в оранжерии в Ръжево Конаре. След известно време пренасочва капиталите си в производството на пшеница в Добруджа. През лятото на 1996 година се решава да наеме 4000 декара ниви в житницата на България, както е известен онзи край. Мисли в перспектива и чертае планове дълги години да развива търговия със зърно.


Стоев бил изключително предприемчив, доверчив и добросърдечен. Сърцето му било отворено за всички в нужда. Постоянно давал пари назаем на близки и познати, които едва свързвали двата края. Бизнесът на Стоев бързо тръгнал нагоре и той просперирал. Успехът му обаче засегнал изключително много бизнес интереси и това му коствало живота.


На 19 март 1997 година вечерта 39-годишният Стоев се прибирал в дома си. Тогава къщата, в която живеел със семейството си, била на ул. „Жолио Кюри“, в центъра на Пловдив, на няколко крачки от дирекцията на полицията. Зърненият бос паркирал опела си, отворил багажника и взел подаръците, които носел за съпругата си Дора и 11-месечната им дъщеричка.Преминал през двора и точно в този момент бил застигнат от два куршума в главата. Изстрелите проехтяват от близката пресечка. Стоев се свлича на земята. Около окървавеното му тяло са разпилени и подаръците, които носел. Съпругата му изпада в ужас. Бизнесменът умира на място, а килърите си плюят на петите. В колата на Стоев остават непокътнати 850 000 стари лева, което зачерква версията за грабеж.


Убийците не са разкрити, а версиите за показното убийство са най-различни. Най-убедително обаче звучи само една и тя е основната, по която работят разследващите – засегнати бизнес интереси.


В крайна сметка Стоев не е успял да ожъне. Бизнесменът не е бил заплашван, нямал е и нито стотинка дългове. Често се отбивал до Добруджа, за да наглежда земите си. В деня след убийството Стоев планирал да закупи торове за пшеница, но така и не му се удала тази възможност.


Версията за убийството се потвърждава и от факта, че Добруджанският край се оказва пресечна точка на големи икономически интереси. А точно там Стоев влага инвестициите си, тъй като по онова време държавата преживява най-тежката зърнена криза, която се оказва важен урок. След гладните години, в България се въвежда система за контрол на зърнения баланс, която цели никога повече да не се повтаря подобна ситуация.


През 1995-1996 година зърнената реколта в България и по света е изключително ниска. Това е причина много държави да кажат „не“ на износа на пшеница, за да осигурят собственото си оцеляване. Родните специалисти предупреждават още през юли 1995 година, че предстои зърнен колапс, но гласовете им потъват.


България се забавя със забраната за износ, като междувременно се създават облекчения за търговците, от които те се възползват на пълни обороти. Така се разпродава напълно и старата, и новата реколта извън страната. Хлебният баланс е нарушен и впоследствие се налага да се внася зърно.


По това време са изнесени близо 990 000 тона зърно, заради което искат оставката на Виденовото правителство. По-късно срещу министри от неговия кабинет стартира разследване и дело за безстопанственост, завършило с оправдателни присъди през април 2009 година. Мотивите са, че липсват доказателства за вина.


В годините на кризата обаче фалира Добруджанската банка, източена по схемата „Дълг срещу собственост“. Самоубива се депутат от Добрич. Търговец на зърно пък е застрелян пред офиса си в Добрич, а от касата изчезват 4,5 милиона стари лева. Пребит е арендатор на 100 000 декара земя в землището на село Крушаре. В кървавата поредица влиза и пловдивският бизнесмен Стойчо Стоев, който е изведен принудително от играта с българското зърно.


През 1996 година с одобрението на държавата бургаската рафинерия „Нефтохим“ внася близо 302 000 тона зърно, за да се покрие недостигът в страната. Доставките са от четири фирми – „Гленкор“, „Югопетрол“, „Бенар“ и „Булкон“.


Сделките са сключени без търг или конкурс. Ревизия на Държавния финансов контрол установява, че „Нефтохим“ е купил зърното за 226 долара за тон, когато средната пазарна цена на европейския пазар е била 170 долара, и така са платени общо над 16 милиона долара в повече.


Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество – за 46.5 милиона долара, е внесено от „Гленкор“, фирмата на Марк Рич. Освен че е скъпо, се оказва, че зърното е с лошо качество и заразено с болести.


По време на делото Жан Виденов се явява като свидетел. От съдебната банка пояснява, че сделката между „Нефтохим“ и „Югопетрол“ е била бартерна и основният мотив на правителството да я подкрепи е било желанието да бъдат възстановени отношенията с Югославия.


Бившият премиер разказал, че в този период е имало около 100 фирми, износители на зърно. Една от тях е била „Мултигруп“, но фирмата не е изнесла повече от 10 на сто от общото количество зърно.



Когато човек има много врагове, трудно е да се разбере кой е поръчал убийството му. Убийството на Емил Димитров – Макарона така и остана неразкрито повече от 20 години, защото приживе бизнесменът си беше създал куп неприятели. 


Той се опита да монополизира производството и разпространението на пиратски компактдискове, потърси помощ срещу конкуренцията от черногорската мафия. Макарона се обгради с бивши служители на отряда за борба с тероризма и реши, че е безсмъртен. Куршумите обаче го застигнаха в разцвета на силите му – на 42 години.


Изстрелите срещу Емил Димитров, известен с прякора Макарона, отекват в 19.50 ч. на 23 януари 2001 г. пред любимия му фитнес на тясната уличка “Кораб планина” в центъра София. Те са само два, но килърите са точни – единият куршума пробива предното странично стъкло, другият – задното. Убийците пристигат на мястото с “Фолксваген Голф”, който е открит по-късно на ул. “Крум Попов” близо до Четвърто РПУ, пише в. „Труд“.


В средата на 90-те години Макарона става един от най-известните бизнесмени. Натрупва милиони от търговията с пиратски компактдискове. Като собственик на фирма “Унисон” – Ботевград той бе разследван за незаконно производство. През 1998-а линията му бе спряна. Месеци по-късно бе изнесена в Черна гора. Няколко години още българския пазар се захранваше с пиратски дискове от тази линия в Черна гора и от други две линии на Макарона – в Молдова и в Украйна. Смъртта на боса обаче, спира изведнъж незаконното разпространение на пиратски дискове, заради което България бе в черния списък като страна №1 в производството им.


Емил Димитров започва пиратския си бизнес веднага след 10 ноември 1989 г., като използва пропуск в законодателството – липсата на закони в областта на авторското право. Отначало той произвежда аудиокасети, които се купуват като топъл хляб и 4 години по-късно вече е натрупал солидно състояние. Той обича лукса и първото, което прави е да си построи къща в баровския квартал “Бояна”. В двора има още една – за гости. Макарона се вози на скъпи коли, демонстрира богатството си и развива незаконното производство.


Той регистрира над 30 фирми, производни на основната “Унисон”, като държи контролния пакет от 51%, а останалите дава на съдружници, които развиват бизнеса. Към края на 1994 г. той вече притежава около 40 магазина за продажба на касети и дискове в цялата страна. В една от фирмите му съдружник е Марко Михайлов, но той не желае да остане в сянката на приятеля си, отделя се и създава конкурентната “Маркос мюзик”.


Емил Димитров вече знае, че бъдещето е в компактдисковете, взима огромен кредит от “Балканбанк” и купува поточна линия, която монтира в ДЗУ – Стара Загора. Дотогава Макарона е работил в завода само на ишлеме. Първият кредит, с който купува поточната линия, е за близо половин милион долара. По-късно Емил Димитров отново залага машината пред “Балканбанк”, взема нов кредит от 1 милион дойче марки (около половин милион долара) и с него купува още една линия. Рамо му удря издирваният по късно за далавери шеф на “Балканбанк” Иван Миронов. Всичко това е малко за Макарона и той купува през 1996 г. завода в Ботевград, където инсталира още две поточни линии. Това обаче създава проблем не само на него, но и на България. Страната ни придобива печалната слава на пират №1 и световните музикални компании започват война за правата си. Това принуждава правителството да постави производството на CD под лицензионен режим през 1998 г. и да отнеме лиценза на Димитров. Полицията започва да следи под лупа действията му и това е началото на края.


Конкурентът Марко Михайлов получава лиценз за производство на компактдискове и строи завод. Той също се изкушава за произвежда незаконна продукция и цеховете му са запечатани в края на 1998 г. Малко след това Михайлов се самоубива в дома си, като и досега не са ясни причините да посегне на живота си. По това време Емил Димитров е заличен като съдружник от повечето фирми с марка “Унисон”, а на негово място влиза Филип Марков, смятан за човек на банкера Миронов.


Притиснат до стената Макарона изнася производството в Черна гора. Съдружник там му е Аркан, но не известният сръбски командир, а местен мафиот, който решил да го покровителства срещу 50% от печалбата.Една от версиите за убийството на Димитров беше свързана с въпросния Аркан и Черна гора. Разследващи предполагаха, че българинът не се е издължил на тамошните си покровители и те са организирали стрелбата срещу него.


Това обаче е не единственото предположение на криминалистите. Макарона има тесни връзки със силовата групировка СИК, която влага пари в производството му в България. След като натрупва богатството, Димитров оставя старите си приятели и се сближава с хора от ВАИ холдинг на Георги Илиев. Обещава на новите си приятели да организира нелегално производство на DVD-дискове, за което получава от тях голяма сума. Най-вероятно не е върнал на висаджиите парите и те са се разбрали с черногорците да си получат задълженията директно от тях, твърди една от версиите. Разследващите обаче така и не стигат нито до килърите, нито до поръчителите, а дребните търговци се отказват от пиратския бизнес, защото разбират, че е дошло ново време и има опасност да фалират.


Праща зад решетките висш полицай


През 1999 г. Емо Макарона успя да предизвика ареста на шефа на “Икономическа полиция” в СДВР, който беше хванат с 75 000 долара подкуп. Димитров сътрудничи на НСБОП и следствието, за да бъде хванат полицая. В 16.30 часа в столичната сладкарница “Камелия” на бул. “Стамболийски” влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и правят поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттам изважда прозрачен плик. Вътре са банкнотите. В този момент в заведението нахлуват маскирани полицаи и изправят двамата мъже до стената. Третият мъж е Емо Макарона, който излиза заедно с униформените.


Задържаните са шефът на “Икономическа полиция” майор Михаил Димитров и адвокат Христо Георгиев – бивш шеф на “Криминална полиция” в СДВР, който защитава фирмата му “Унисон”. Според тогавашни източници от следствието Михаил Димитров твърдял пред пират №1, че парите не са за него, а за политици. През януари 2001 година Богомил Бонев също обяви, че Макарона е финансирал СДС.



Кумът на Главния, шефа на ВИС Георги Илиев – Румен Маринов, по прякор Нарциса, е един от босовете, които едва доживяха 40-годишна възраст.


Поредицата от кървави разстрели още през 90-те години на 20-и век роди приказката: „Момчетата със златни ланци живеят опасно и на бързи обороти до 40 години“. Така се случи и с кума на Жоро Илиев, чиято екзекуция отекна силно, но остана неразкрита, както много други. Около убийството на Румен Маринов продължават да се носят слухове, но нищо не е доказано и така ще остане, пише в. „Телеграф“.


Рано сутринта на 27 ноември 2003 г. жена от столичния кв. “Лозенец” открива на улицата кървав труп. Пристигналите полицаи установяват, че това е Румен Маринов с прякор Нарциса – един от основателите на ВИС и кум на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев.


Нарциса е застрелян с 3 куршума. Маринов имал апартамент в ж к “Младост”, но със семейството си живеел под наем на ул. “Сребърна” в скъпарския кв. “Лозенец”.


На 26 ноември 40-годишният мъж се прибира призори с колата си. Няма охрана. Паркира и тръгва към входа на блока, където в засада го дебнат убийците. Маринов ги вижда и хуква да бяга. Те го погват.Най-разпространеният слух е, че Нарциса разпознава единия от килърите си и крещи: “Не го прави”. Куршумите обаче го застигат – два го улучват в гърба. Той пада на ул. “Христо Ценов” и с последни сили вади телефона си. Успява да набере Георги Илиев и да му прошепне името на убиеца, който вече се е надвесил над него и почти от упор изстрелва контролен изстрел в тила. Окървавеният труп остава до разсъмване между два паркирани автомобила.


Говори се, че Маринов е прошепнал името на Методи Методиев – Мето Илиенски. Полицаи се съмняват соченият за финансист на ВИС лично да е грабнал оръжието, за да изпълнява екзекуция. Илиенски изчезва 2 дни по-късно и не се знае дали е убит, или се е покрил зад граница. Говори се, че по това време отношенията между Мето и Жоро Илиев са обтегнати, но никой не може да докаже дали това наистина е било така. Илиенски не се явява на погребението на Нарциса и оттам тръгват слуховете.


Никога няма да стане ясно защо е бил поръчан и наказан кумът на Главния. Още при първоначалния оглед криминалистите намират на мястото на убийството заглушител и 4-5 гилзи от 9-милиметров пистолет. Това означава, че престъплението е подготвено внимателно. Два дни преди разстрела асансьорът в кооперацията му е блокиран, би могло да е случайно или че килърите са подготвили да го причакат във входа.


Една от версиите на разследващите е, че убийството е ответен удар във войната между мутрите. За по-малко от 2 месеца тогава са застреляни двама сикаджии. На 5 ноември куршуми покосяват пред фитнеса на Ситняково Евгени Стефанов-Женята, който се смята за наследник на Поли Пантев. На 14 ноември пред блок в ж к “Надежда” е гръмнат най-близкият съратник на Женята – Николай Зарев-Данкина. Убийството му поразително прилича на това на Нарциса – килърите го причакват до дома, той хуква да бяга и куршумите го застигат в гръб. На 25 декември пък оловото застига и бодигарда на Женята – Николай Петров-Колята. Екзекуцията е извършена в дома му в жк „Младост“ пред очите на малкото му дете. Скоро войната между СИК и ВИС ще стигне и до най-големите босове.


На 27 ноември 2003 г. е ликвидиран не просто кумът на Жоро Илиев, а един от основателите на групировката, редом до Васил Илиев. Нарциса също е бивш борец, познат на полицията след сигнали за спекула, хазарт и финансови измами, но нито едно разследване срещу него не дава резултат.


Говори се, че след вливането си в редиците на силовите застрахователи Маринов започнал да трупа пачки с кражби на бяла техника от влаковите композиции по жп гарите на София. Постепенно се сприятелил с Георги Илиев и кумството го изстреляло до върховете на ВИС. Не бил глупав. Подценил обаче, че е недолюбван в мутренската групировка именно заради кариерата си в нея.


И както в много други подобни случаи историята на Нарциса завършва с неговите наследници – съпруга и дъщеря, които харчат в чужбина парите, оставени от него. ВИЖТЕ ОЩЕ:Кой и защо разстреля единият от създателите на ВИС 2 Румен Маринов - Нарциса



Царя на рапаните е взривен от наемници от бившите съветски републики, по всяка вероятност руснаци или украинци. В това са убедени криминалисти, работили по разкриването на показното убийство на 52-годишния бизнесмен Йордан Харасимов– Рапана, или Даката, както е известен във Варна.


Мотивите на поръчителите са свързани с нелегалния улов на калкан в Черно море, контрабандните канали с Турция и тлъстата за онези години сума от 4 млн. лева, които Царя на рапаните придобил като субсидия. Намеренията на Харасимов били да инвестира в строителството на най-голямото рибарско пристанище не само във Варна, но и по цялото Българско Черноморие. В морските среди упорито и дълго се говори за това убийство. Всички версии досега винаги са били свързани с бизнеса на убития, фирмата на когото „Север Експорт“ ООД беше сред най-големите в търговията с рапани по родното Черноморие, пише в. „Телеграф“.

На 24 февруари 2012 г. около 8 часа сутринта в района на кръстовището на ВИНС в морската ни столица по бул. „Княз Борис“ преминава „Ауди А8“. Черната лимузина се кани да завие наляво, когато се разпуква на парчета и се забива в светофара. Чува се адски тътен, а група студенти от Икономическия университет изваждат чист късмет, тъй като са останали да изчакат на светофара секунди преди колата бомба да избухне. По-късно ще се изясни, че адската машина е поставена под шофьорската седалка в автомобила и е задействана от разстояние с дистанционно. Рапана загива на място. Лицето му е напълно обезобразено, а части от колата са се разхвърчали в радиус от 50 метра. Вследствие на ударната вълна се образува огромна дупка в корема на Харасимов, а раната му е несъвместима с живота. Издъхва едва за 3 минути, още на място до идването на Бърза помощ.


Образуваното разследване за убийството на Харасимов е едно от наблюдаваните от Европейската комисия. То бе включено в мониторинга на Брюксел и под специалния надзор от Висшия съдебен съвет. Харасимов е известен варненски бизнесмен, бивш трикратен шампион по класическа борба. Председател на клуба по класическа борба „Локомотив 93“.


Притежава три риболовни кораба. Има и 15 декара база с пристанище, складове и преработващ цех в Южната промишлената зона на Варна. В края на 90-те години става основен играч в износа на рапани за азиатския и американския пазар. Оттам идва и прозвището му в бранша – Рапана. Държи монопола в изкупуването на рапани на север. Даката е и сред малцината босове в бизнеса със скъпия калкан. Сред последните му срещи ден преди убийството му е с новоназначения шеф на варненската инспекция по рибарство, с когото са обсъждали точно правилата за улов на калкан.


Бившият трикратен шампион по класическа борба бе харизматична личност. Любимец на всички във Варна и познат като човек, странящ от големите силови групировки, макар и самият той да е с борческо минало. Всички, които ловяха риба от Варна до Дуранкулак, разчитаха на неговото изкупуване. Говореше се, че има връзки с висши полицаи и прокурори. Близка на Харасимов бе дама с научна титла, която доказваше, че дънното тралене трябва да бъде разрешено, за да бъдат унищожени рапаните, които изяждат мидите. При справка в открити източници през търсачката Гугъл името може лесно да бъде открито, твърдят запознати.


Нищо обаче за убийството на Даката досега не е доказано. Няма резултати от камерите пред Икономическия университет, за които се твърдеше, че са запечатали две черни коли, които са следвали Харасимов, преди да бъде взривен. Не бе открито нищо и в храстите на Морската градина, откъдето също бе възможно да е задействано дистанционното за бомбата. Изпълнителите на мократа поръчка са изключителни професионалисти. Даката излязъл от дома си в бл. 183 в кв. „Чайка“ и поел към офиса на фирмата си „Север Експорт“ под моста за кв. „Аспарухово“. На 20-ина метра преди светофара на ВИНС бизнесменът се престроил в крайната лява лента, за да направи ляв завой по бул. „Цар Освободител“. Само за няколко секунди около аудито няма други автомобили преди кръстовището. Точно този момент е използван от килъра, за да задейства детонацията на бомбата. Очевидно целта е била да няма други жертви.


Наложи цацата на световните пазари


Данчо Рапана успява за няколко години да наложи българската черноморска риба и дори цацата на световните пазари. Изкупувал от рибари по цялото Северно Черноморие. Започнал да навлиза и в Южното. Конкурирал Турция и Гърция в търговията с риба. Говори се, че е имал тъмни сделки в търговията с калкан, но така и нищо не е доказано. Изнасял родния улов за пазари в Украйна, Русия, Близкия изток и Азия. Имал редица конкуренти и засегнал сериозни интереси. Няколко години след смъртта му вече рибата по родното Черноморие не само не се изкупува в чужбина, но и наши търговци започват да внасят от Турция и Гърция и да заливат пазара.



Мето Илиенски не е единственият представител на подземния свят, който изчезва без следа след покана за среща. Три години след него отново от полите на Витоша се губят следите и на друг крими герой – Кирил Цветанов-Буята. Мъжът е един от босовете на силовата групировка СИК и е известен още с прякорите Кирчо Малкия и Киро Брежанеца. Повече от 17 години от него няма ни вест, ни кост. Повечето мутри от ъндърграунда са сигурни, че той е мъртъв, други обаче смятат, че е забегнал в чужбина.


Денят е 6 май 2006 г. Около 22 ч телефонът на Кирил Буята звъни и някой го кани да поговорят пред къщата му в кв. „Драгалевци“. Явно уговорката е да се видят набързо, защото Буята излиза от дома си по чехли и анцунг, без мобилен телефон, документи и охрана – досущ като Мето Илиенски, който е отвлечен по същата схема 36 месеца по-рано в „Бояна“, припомня в. „Труд“. Кирил казва на жена си Мария, че излиза за малко да види един приятел, сяда в чакащата го кола и повече не се връща. Късно през нощта жена му започва да се притеснява, че още го няма, а след 2 дни подава заявление в полицията. Никой обаче не знае къде е изчезнал знаковия сикаджия. Разследването работи по най-различни версии, нито една от тях обаче, не води до резултат.


Криминалистите преглеждат камерите в района, за да разберат с какъв автомобил е бил отвлечен Кирил (на малката снимка), но на нито един от записите не могат да го открият.„Колегите“ му от подземния свят започват да говорят, че Буята е застрелян и заровен някъде на Витоша. Разследващите търсят мотива на похитителите, за да разкрият престъплението. Кирил Цветанов е сред знаковите имена в кримисредите на Благоевград и София от началото на 90-те години, когато започва да гравитира около СИК. В първите години на прехода Буята става негласен шеф на охранителна фирма „Дорли“ в Благоевград, която е на силовата групировка.


Името му нашумява в началото на 90-те години, когато охранителни банди се бият за преразпределение на обекти. През 1994 г. става тежък сблъсък между бодигардовете на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл“, собственост на ВИС. Битката е за влиянието върху складовете за търговия на едро в Благоевград. Над 20 младежи участват в мелето, в което случайно попадна и 20-годишният минувач – дисководещият Димитър Воденичаров. Момчето е ударено с верига в главата и умира от раната.


Смъртният случай става повод да се отнемат лицензите на охранителите. Макар и не пряк участник в мелето, Буята бяга от Благоевград и се заселва в София. Там попада под крилото на Поли Пантев и бързо става сред най-доверените му хора.След убийството на Пантев през 2001 г. на карибския остров Аруба, Буята изведнъж забогатява, а близките на Поли го нарочват за предател, който се е облажил от смъртта му. Плъзват слухове, че Буята е помогнал на Поли да бъдат откраднати 600 кг кокаин от депо в Благоевград, а после го е издал на ощетения картел и взел тлъст процент от трафика на коката. След 2001 г. Буята вече не е дясната ръка на боса Поли, а самият той се представя за бос, ходи заобиколен от мощна охрана и няколко черни джипа и пръска пари с шепи в любимите му заведения „Гъбката“ и „Воденицата“. Според оперативна информация, той все повече навлиза с бизнеса с дрога, а на горните нива там рядко се достига пенсионна възраст.


Смята се, че Буята отново си възвръща контрола в Благоевград, но вече като наркотеритория след убийството на Васил Горчев-Кьоравия. МВР следи Киро изкъсо, но никога не успява да събере достатъчно доказателства, за да бъде изправен пред Темида. Криминалисти твърдят, че идеята на Буята била да превземе цяла Югозападна България. Не така мислят обаче местните босове, които са доста силни и резултатът не закъснява – Киро пропада вдън земя. Две са версиите, по които полицията работи след изчезването му. Според едната той се е скрил някъде, за да не бъде ликвидиран. Такова предположение имаше и след изчезването на Мето Илиенски, някои от бившите му авери все още смятат, че той е жив и се крие по света.По-вероятната причина за изчезването на Буята обаче е, че е убит и тялото му е заровено на място, където само случайност може да помогне да бъде открито. Една от вериите гласи, че причината е съмнението, че е участвал в разстрела на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Според тази хипотеза, охранителна камера в района на местопрестъплението е заснела физическия убиец, който се оказал човек на Буята, но това така и не се доказа.


Издирването е прекратено, а 5 години след изчезването на Буята жена му Мария подава молба до Софийския районен съд да го обяви за мъртъв. Магистратите определят датата 6 май 2006 г. за неговата кончина, защото тогава е видян за последно.


Пробвал да обедини СИК и ВИС

Киро Буята роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като родителите му били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Симитли. Бил е буйно момче, с избухлив характер и се забърквал в побои и скандали, откъдето идва и прякорът му.


Според спецслужбите Буята е контролирал част от производството, разпространението и трафика на амфетамини към съседни държави, но никога не е задържан за това. Искал да се заеме с амбициозен проект за завод за торове и химикали край Петрич, където на спокойствие да си прави розови хапчета. Дори купил земя за начинанието, намерил свои хора, бивши ченгета, които да започнат строежа. Месец преди да изчезне, Буята събрал на една маса в заведението „Пайнер“ босове от ВИС и СИК. Предложил им обединение, защото войната пречела на наркобизнеса. Начертал им бъдещ план за коалиция с равнопоставеност на най-горните нива , но срещнал сериозното неодобрение, презрение и дори раздразнение от главатарите. После Киро Буята изчезнал, а войната между двете групировки продължила още няколко години.



Първият бомбен атентат в асансьор преди повече от 27 години убива Йордан Марков – юмрука на СИК във Варна. Адската машина се задейства в 4.17 часа сутринта на 21 ноември в кооперация на улица „Ангел Кънчев“ 22 в морската столица. 27-годишният Марков загива в асансьора, но с тялото си успява да спаси приятелката си 19-годишната Весела Попова.


Марков прегръща момичето в последния момент и така тя оцелява само със счупена ръка, пише в. „Телеграф“. Пораженията по грузинския му гард са по-големи и той издъхва около обяд същия ден в болницата. В нощта на атентата Данчо Марков, гаджето му и охраната са на рожден ден на близък негов приятел. Черпят се обилно до малките часове, след което човекът на СИК не се прибира към квартирата си в комплекс „Ривиера“, а отива към апартамента на актуалната си приятелка Весела в центъра на града. Данчо Марков се придвижва с две коли последен модел „Мерцедес“ и „Фолксваген Кордо“. Спират пред кооперацията. Единият от гардовете се изкачва пеша по стълбите до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е наред. Подава сигнал, че е чисто. Марков, Весела и другият гард Манук Дениладзе се качват в асансьора. Адската машина е задействана между 1-вия и 2-рия етаж.


По-късно разследването установява, че около килограм пластичен взрив е бил поставен над асансьорната кабина. Активиран е с дистанционно. Това подсказва, че Марков е бил следен и навиците му са изучавани добре от атентаторите. 19-годишната му приятелка Весела, която оцелява по чудо, е сравнително скоро с него. Студентката от Велико Търново всъщност живее в квартирата, в която Марков я посещава. Самият той е в развод със законната си съпруга към онзи момент. Експлозията отнася половината череп от към тила на Марков. Бодигардът му е натрошен, с множество вътрешни наранявания, които се оказват несъвместими с живота. Единствено Весела се разминава със счупена ръка, тъй като Марков я предпазва с тялото си.


Експертите са категорични, че изпълнението е професионално, а почеркът подсказва, че извършителите най-вероятно са наемници от бившия СССР. Още повече че охранителите на Марков също са от републиките. Единият от тях дори е бил охрана на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Атентатът срещу Данчо Марков е първият по рода си у нас. По същия начин на 19 януари 2004 г. е взривена друга знакова фигура на СИК – 44-годишният Стоил Славов – Телето. Славов заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана дистанционно. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души в сградата.


Криминалисти имат подозрения, че сред извършителите не е изключено да има човек, който е участвал и в първия атентат срещу Данчо Марков във Варна. Юмрукът на СИК в морската столица е бивш състезател по кикбокс. Израсналият в квартал „Аспарухово“ младеж зарязва спорта в началото на 90-те и бързо поема контрола от павилионите за продажба на цветя през проститутките, хазарта и стига до туризма, както и други ключови сфери на едрия бизнес по Северното Черноморие. Ръководените от Марков мутри държат всичко и не допускат никоя друга групировка да работи на този терен. Реализират огромни печалби, което превръща сикаджията и в сериозна мишена. Затова Данчо Марков взема сериозни мерки за сигурност, а основната част от охранителите му са момчета от бившите съветски републики. От мерцедеса до заведенията, които обича да обикаля, винаги плътно до него са верните му грузинци. Говори се, че благодарение на Марков до 1996 г. във Варна няма типичния хаос и борба между групировките, каквито имаше в онези години в другите градове, включително и в София.



Легалният му бизнес задейства една от първите връзки през Черно море между България и Грузия. Фирмите му оперират на портовете във Варна и Поти. Съдружник е с грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе, както и с бившия ръководител в съветското МВР Владимир Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Причините са свързани освен с много пари и с ликвидирането на четирима грузинци, които се опитват да сложат ръка на мръсния бизнес във Варна в началото на 90-те. Освен това в града, а и в държавата Марков има много врагове, тъй като почеркът му да мачка конкуренцията изнервя големите играчи от другите групировки. Марков е в конфликт с хората на „ВИС-2“, с бившите барети в „Аполо и Болкан“, както и с една все още зараждаща се във Варна нова групировка. Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден. Легалният му бизнес включва търговия със захар, жито, петрол и алкохол. Със смъртта на Данчо Марков СИК във Варна губи позициите си и териториите бързо са преразпределени между останалите групировки.


Започва като портиер в Златни пясъци


Юмрукът на СИК във Варна е роден на 18 юли 1969 г. в квартал „Аспарухово“. До началото на 90-те не е известен нито в криминалните, нито в спортните среди, въпреки че е състезател по кикбокс. Работи като портиер в хотел „Камчия“ в курорта Златни пясъци. Няколко години се подвизава в Чехия и Унгария, където в началото на прехода се заражда родният ъндърграунд. След завръщането си в България след 1995 г. става част от СИК, след като групировките си поделят пазара за наркотици и проституция. Поема контрола във Варна. На последния си рожден ден през юли 1996 г. в ресторант „Почивка“ събира едни от най-знаковите фигури, прочули се в годините на прехода впоследствие. Сред тях е и загиналият по същия начин 8 години по-късно Стоил Славов.



Легендата на ВИС Митко Маймуняка бе ликвидиран преди повече от 20 години, а поръчителите и извършителите на атентата срещу него са поредните неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров всъщност поставя началото на чистката, която приключи с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата групировка.


През 2003 г. умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 г. е обявен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата групировка, която започва да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС приключва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 г., застрелян от неизвестен снайперист в курорта Слънчев бряг.След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е собственост на Надя Иванова, последната приятелка на Маймуняка, припомня днес в. „Телеграф“.


Около 20 часа на 28 януари 2002 г. 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „Стрелбище“ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи плътно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обстойно района на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страхотен взрив. Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно разследващите установяват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с дистанционно. Мощността й е толкова голяма, че избива вратите и изпочупва прозорците на апартаментите до осмия етаж в блок 27. Истинско чудо е, че Маймуняка и охраната му все още са живи. Причината, установена впоследствие е, че взривът е над главите им и това донякъде ги съхранява.


Макар и сериозно ранени, гардовете на Маймуняка успяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за съжаление легендарният подземен бос издъхва, без да дойде в съзнание. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, причинени от взрива. Твърди се, че истинската причина за екзекуцията са свързани с интересите на Маймуняка около набиращата скорост по онова време втора вълна от масовата приватизация у нас. Точно в този период 1998-2005 г. много хора от среден калибър се събудиха богати, а други не успяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би никак не е случаен фактът, че и досега убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити. 


Публична тайна е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите днес е част от едрия капитал у нас. 35-годишният бивш борец от петричкото село Добри лаки прогнозира приживе, че „ще дойде време, когато онези от нас, които поставиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред“. Така и се случва. Със смъртта на Маймуняка се твърди, че настъпва краят на ерата на толерантност в средите на мутрите.Като вицепрезидент на футболния клуб „Беласица“ – Петрич, Маймуняка настоява за безконфликтно развитие на бизнеса на набиращата легалност и популярност като застрахователна компания „ВИС 2“. Маймуняка е основен посредник за туширане на напрежението с останалите преки конкуренти – СИК, ТИМ, „Спартак“ и т.н. 


Единственият по-сериозен инцидент преди убийството му е през 1995 г., когато барети го нападат заедно с охраната му на пазара в столичния квартал „Иван Вазов“. Знаков момент е случаят от февруари 2000 г., когато с изстрел във въздуха Маймуняка прекратява сбиване в механа „Стражите“ в Банско. Това се случва по време на участие на фолкзвездата Лия и негова актуална приятелка към онзи момент. Хитът й „Дяволски чаровник“ всъщност е посветен именно на Димитър Димитров. Всъщност Маймуняка е основният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се използват за нуждите на холдинга. Като застраховател пък се занимава с издирването на крадени коли от конкуренти. Маймуняка е пряк началник на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според МВР този човек е от най-добрите в занаята с отключването на коли.


Прякорът му идва от борбата

Димитър Димитров е наречен Маймуняка, защото по рождение единият му крак е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се доказва на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на победен и ненадейно се нахвърлял на противника. Устремът му бил толкова голям, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на МВР още в началото на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „Дружба“ на 11 януари 1994 г., при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в онези години момчета с анцузи и златни ланци, признаващи приоритетно марката „Мерцедес“. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.

Източник:kriminalno.com



Ружа Игнатова е жива - това категорично твърди адвокат д-р Джонатан Леви, който защитава интересите на десетки ужилени от криптокралицата във Великобритания.

"Има доказателства, че Ружа Игнатова е получила 50 милиона долара през август 2024 г.", каза д-р Леви пред "България Днес".


Юристът разполага с нужните документи, които показват, че нашенката, която спретна една от най-голямата измама в световен мащаб, не е ликвидирана в Гърция, както се твърди, а си е съвсем жива.


"Разполагам и с нова информация, която замесва още три лица - двама българи и един швед. В момента работя върху петиция до Министерството на правосъдието за разширяване на наказателното им дело, което в момента е само срещу Ружа, и за започване на реституцията на жертвите на OneCoin в световен мащаб съгласно Директивата на Европейския съюз за жертви на насилствена организирана престъпност", пояснява д-р Леви.

"Също така имам данни от информатори, че криптовалутата OneCoin продължава да съществува, но под различно име", категоричен е защитник на ужилените от Игнатова.

Адвокат Леви не за пръв път изразява своите предположения, че Игнатова е жива, но сега вече разполага и с нужните доказателства, които се очаква да изпрати в най-скоро време в Министерството на правосъдието в България. Леви иска тези доказателства да бъдат приобщени към разследването, както и доказателствата, които сочат, че има нови лица, които са участвали в схемата OneCoin.

Също така има спекулации, че преди около година, когато световни служби вече издирвали под дърво и камък криптокралицата, тя била в залата за поредното представяне на OneCoin, прекръстена междувременно на One Ecosystems, в Букурещ. Нейни приближени са я разпознали.

През 2014 г. д-р Ружа Игнатова, която има докторска степен по международно частно право, пусна OneCoin, обещавайки, че новата криптовалута ще бъде убиецът на биткойн.

През следващите няколко години Игнатова и нейните съзаклятници пътуваха по целия свят, набирайки жертви в една от най-големите схеми на Понци, които светът някога е виждал. В своя пик се смята, че OneCoin е имал над 3 милиона членове в 175 държави, като измамата е донесла над 4 милиарда долара за Игнатова и нейните съучастници.

През октомври 2017 г. Игнатова беше видяна за последен път в Атина, Гърция. След това криптофараонката изчезна. Има много съобщения за това, че е забелязвана в Дубай, Тайланд и другаде, но нито едно от тях не е официално потвърдено. 

Заради последната трансакция, която бе засечена от Хонконг, германските власти не изключват възможността Игнатова да продължава да действа от Азия.

След изчезването й братът на Игнатова Константин, съоснователят на OneCoin Карл Себастиан Гринууд и неговият адвокат Марк Скот бяха арестувани.

В момента ФБР и над 3 и половина милиона души по цял свят търсят Ружа, за да им върне парите. А те съвсем не са малко - по консервативни оценки създателката на криптовалутата OneCoin, привлича поне 7 милиарда лева от цял свят към проекта си.

САЩ вече предлагат 5 милиона долара награда за главата на Ружа Игнатова. Това стана ясно на брифинг у нас преди месеци, на който присъстваше американският посланик Кенет Мертен. 

Тогава също се оповести, че криптокралицата е с повдигнати обвинения. Игнатова е привлечена в качеството на обвиняема за това, че в периода от 2014 г. до 2017 г. на територията на Република България е образувала и ръководила организирана престъпна група, създадена с цел да извършва инвестиционни измами по схемата от типа "Понци", както и с користна цел, пишат от прокуратурата.

Ружа Игнатова е привлечена в качеството на обвиняема и за пране на пари - за това, че в периода от 2014 г. до 2017 г. при условията на продължавано престъпление като подбудител и помагач в едни случаи, а в други като извършител, извършила множество сделки за имуществено разпореждане. 

По този начин е прикрит произходът и действителните права върху имущество, за което знаела, че е придобито от престъпна дейност - инвестиционни измами от типа "Понци", като деянията са извършени в изпълнение на решение на ОПГ, имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък. 

За посоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба. Спрямо обвиняемата е постановено задържане до 72 часа, което ще бъде изпълнено при установяването й, казаха от държавното обвинение.

Източник:www.dnes.ng



Снимка, която напомня за една от най-големите трагедии, ставали някога в София, обикаля социалните мрежи. Кадърът е публикуван в групата Забелязано в Красна поляна и Западен парк (Оригиналът). На него се вижда катастрофа между влак и трамвай, станала в района на „Красна поляна“.


„Злополучният инцидент на прелеза на Красна поляна. Кръстовището на бул. Вардар /тогава Яне Сандански/ и бул. Възкресение/тогава „Стоян Лепоев“/

– 29 юни 1987 г. Влак и трамвай

! ! ! Интересно е защо всички снимки са изтрити от мрежата от тази зверска катастрофа?!

Снимка: Веселин Александров“, пише авторката на поста.


В хрониките на най-тежките влакови катастрофи, ставали у нас, има данни за инцидента, но е посочено, че е станал година по-рано:


„Юни 1986. На жп прелез в жк „Красна поляна“ в столицата товарен влак удря трамвай по линия №4. Загиват десет души, много други са ранени. Причината – преминаване на трамвая при спусната бариера.“


В коментарите потребителите също се чудят защо липсват повече фотографии от инцидента. Някой от коментиращите споделят, че познават и пострадали при катастрофата. Спомените им за трагедията са потресаващи. Някои разказват, че помнят как са събирани части от тела в чували, а други, че на мястото е имало павета, като кръвта е била пропита във фугите и дълго време е останала там.

Ретро снимка на мястото, където е станал инцидентът, не е ясно от коя година е.



Силна ревност и завист разяждали ватмана Явор Христов заради приятелски отношения между колегите му Анита Методиева и Лазар Колибаров.


За да предотврати зараждащата се любов, Явор решил, че трябва да "разчисти" пътя си към сърцето на Анита. Той обмислял всяка стъпка от пъкления план в продължение на година. В края на април 2000 г. Явор отишъл на битака в столичния кв. "Малашевци" и си купил пистолет "Уебли и Скот", калибър 7,65 мм, модел 1906 г. със заглушител,без фабричен номер и 20 патрона.


Следващите дни посветил на изпитание на оръжието. В тунела под НДК прострелял бутилка от шампанско, като внимателно събрал гилзите. В "Западен парк" пък стрелял в стиропор, а два дни преди убийството на Лазар пробвал оръжието и в района на театър "София".

 

Първата жертва Явор трябвало да ликвидира на последната спирка в кв. "Дървеница", на обръщалото. На 13 май 2000 г., малко преди полунощ, килърът застанал на трамвайната спирка "РУМ" на бул. "Черни връх" и започнал да следи кога ще се появи трамвай № 9, управляван от Колибаров. Когато видял мотрисата, пресякъл булеварда, качил се от първата врата и нахлул във ватманската кабина. Завързал разговор с жертвата. 


Казал на Колибаров, че се прибира от гости и ще му е удобно да се придвижи до депото с трамвая. Когато стигнали на последната спирка "Хладилника", Явор изчакал всички пътници да слязат. Извадил пистолета от найлонов плик и го насочил към жертвата. Стрелял отляво на Колибаров, докато ватманът попълвал пътния си лист. После го гръмнал и в тила на разстояние 5 см от главата. Лазар се свлякъл на таблото. Преди да слезе от трамвая, Явор стрелял още два пъти контролно в гърба на ватмана. Съвсем като професионалист, хладнокръвно. После взел такси и се прибрал вкъщи.

 

След убийството на Лазар, Явор зачестил ухажването на Анита. Тя обаче не го забелязвала и това го влудявало. Започнал да изготвя писмен план как да ликвидира и нея. Няколко дни преди убийството избрал мястото. Подготвил старателно и местността, където да скрие трупа. С щанга разпечатал капак на канализационна шахта в подлеза на НДК.

 

В ранната утрин на 20 август 2000 г. се качил в безлюдния все още трамвай, каран от Анита. Влязъл в кабинката. Без да каже и дума, Явор стрелял в тила на клетницата,която се килнала напред. Издърпал трупа на жената и подкарал трамвая.

 

В тунела на НДК, близо до вече отворената шахта, спрял, свалил тялото и го пуснал в шахтата. После продължил с трамвая и на бул. "Джеймс Баучер", малко след сградата на Енергопроект, слязъл от мотрисата, като оставил всичките врати отворени. Прибрал се вкъщи. Вечерта отново се върнал на местопрестъплението. Съблякъл дрехите на Анита, напъхал тялото в сини найлонови чували и го поставил обратно в ямата.

 

Дрехите скрил във вентилационен отдушник. Оръжието пък оставил в мазето на родителите си в кв. "Разсадника".

 

Възмездието срещу престъпника не закъснява – сравнително скоро той е заловен от полицията и застава пред магистратите. Софийският градски съд постановява на 26-годишния Явор Христов доживотен затвор без право на замяна с първоначален строг режим. Заради незаконно притежавано оръжие двойният убиец получава още 3 години затвор.

 


Той трябва да плати и кръвнина в размер на 90 000 лв. на близките на убитите...Плакал най-много за убития Лазар.След като научават за жестокото смърт на Анита, колеги на Явор коментират за убиеца: "С него никой не разговаряше, защото беше много затворен, а беше и "обратен". Нямаше нищо мъжко у него".

 

Като дошъл на работа в депото преди 3 г., веднага му лепнали прякора Яворетка. Колегите му си спомнят още, че Явор присъствал на погребението на Лазар Колибаров и плакал най-много от всички.

 

Съдебно-психиатричната експертиза по делото доказа, че Христов е с нормален интелект и не страда от психическо заболяване. Към момента на извършване на убийствата той разбирал какво прави и е можел да ръководи постъпките си./Телеграф/ 

*в статията е ползвана илюстративна снимка



Водещата версия за смъртта на 31-г. млада майка в София – Биляна, която изчезна в петък вечер, е самоубийство.


Въпреки усилията тя да бъде открита, тялото й бе намерено в двора на Румънската православна църква на ул.


„Княз Борис I“ 152, зад Халите. Именно в този район бе изчезнала младата жена.


По разкази на нейни приятели, Биляна е страдала от следродилна депресия след раждането на второто си дете, което и към момента е кърмаче. Жената се чувствала много зле и именно това била причината във вторник да бъде извикана линейка, която да я закара в центъра за психично здраве в района на Халите.Уви, Биляна е избягала от кабинета след прегледа и именно в този момент близките й я обявяват за издирване. Публикацията за изчезването й бе споделена над 16 000 пъти само за часове, а целият град търсеше цяла нощ под дърво и камък майката.


Образувано е досъдебно производство. Работи се по всички версии за смъртта на Биляна.


В обедните часове на сряда жената бе открита мъртва в двора на Румънската църква в района. Полицаи, криминалисти и „Спешна помощ“ са се отзовали веднага на сигнала.


Към момента текат процесуално-следствени действия.СДВР официално потвърди самоличността на жертвата и че става въпрос за 31-г. Биляна.


Една от версиите е, че жената е скочила от съседен блок, падайки в двора на църквата, където малко след това е издъхнала.



Изчезналата Биляна Петрова е намерена мъртва, съобщават "24 часа" и "Новини.бг."


По непотвърдена информация се е самоубила.


Младата майка на две деца бе в неизвестност от вчера следобед.


Детайли се очакват малко по-късно.


"ТЪРСЕНЕТО СЕ ПРЕКРАТЯВА!!!


ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЗАКЪСНЯХМЕ И НЕ УСПЯХМЕ ДА Я ОТКРИЕМ НАВРМЕ.


БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТЗОВАЛИ СЕ"., написа Ангел Ангелов, който първи обяви, че е изчезнала от името на близките й.


Сутринта преди изчезването си Биляна от София е била вкъщи с майката на мъжа си и своя приятелка. Те са останали да гледат децата, докато младата майка е била на лекар. Това сподели пред Bulgaria ON AIR приятелка на Биляна. Виктория е от последните хора, които са я видели преди изчезването ѝ.


"Беше много тревожна, депресивна, с дълбоки тревожни мисли. Казваше, че всичко около нея е хаос, търсеше само кой да гледа деца, тя казваше, че не може да се грижи за тях. Сутринта Мартин е на нормативи, аз бях тук със свекърва ѝ и с нея. След прегледа с психиатъра е избягала, тъй като вероятно е чула, че искат да я хоспитализират", сподели Виктория Венева. 


Биляна Петрова се издирва повече от денонощие. В търсенето ѝ се включиха много доброволци. В социалните мрежи се появи информация, че жена с подобно описание е забелязана да се движи вчера следобед в посока Перник. 



Вдовицата му първоначално не била съгласна, че е сложил сам край на живота си, но после замълчала.


На 13 юни 1986 г. в Източен Берлин изчезва Дийн Рийд – най-популярният рокмузикант в страните от социалистическия лагер. Колата му е намерена празна. Четири дни по-късно мъртвото тяло на певеца е извадено от дъното на езерото Цойхнер, само на няколко километра от къщата му. 


Тогава като причина за смъртта е посочено "случайно удавяне"вследствие на автомобилен инцидент, но в наши дни съществуват множество съмнения. Набързо, още на 24 юни, го кремират, а медиите в Източния блок излизат със съвсем кратка информация за кончината на известния певец, филмов актьор и борец за мир, в която се споменава единствено за трагичен инцидент. Вероятно заради това още навремето веднага се появяват и слухове, че тялото му било открито на дъното, затрупано с камъни и с няколко прободни рани. 


Хората шушукат, че певецът е бил част от голямата игра между свръхсилите в Студената война и затова е станал жертва на ЩАЗИ – прословутата източногерманска тайна полиция. Успоредно с това излиза и твърде вероятната версия за самоубийство след прием на сънотворни лекарства.


От трите версии най-слаба изглежда първата –тази за нещастния случай.


Най-силният аргумент на привържениците на версията за самоубийството е прощалното писмо намерено в архива на ЩАЗИ след обединението на Германия. То съдържа 15 страници и е адресирано до близък на певеца комунистически функционер от ГДР. В него са описани подробностите около вземането на окончателното решение. Впоследствие експертизи, направени не само в Европа, а и отвъд океана, потвърждават автентичността на почерка, с който е написано.


Вероятен мотив за суицидните действия е угасващата слава на звездата, както и вече видимия разпад на комунистическата система. Докато преди се е радвал на любовта на публиката, с навлизането на все повече западна музика през 80-те години, както продажбата на албумите му, така и публиката на неговите концерти намалява драстично. Затова певецът започва да се появява единствено в забавните програми на телевизията на ГДР. Секват и участията му в киното. А почти всички биографични книги и документални филми наблягат на факта, че певецът бил болезнено славолюбив.


А може би се е погубил сам, защото не е могъл да се завърне в САЩ? Рокзвездата никога не се е отказвал от американското си гражданство и редовно е плащал издръжката на дъщеря си от първия си брак в САЩ. В тази връзка някои припомнят, че само няколко седмици преди фаталната дата той е взел участие в популярното предаване на CBS „60 минути“ от Москва. Може да се предполага, че е очаквал след появата си пред широката американска публика, обикновените хора в родината ще го приемат с отворени обятия и той ще се завърне на бял кон. Уви, подобен шанс явно никога не е имало – ефектът е обратен. Програмата е залята от гневни писма на недоволни американци, които го заклеймяват като предател.


Тезата за самоубийството на Рийд споделя и Бисер Киров.


Приживе, в телевизионното предаване «Прямой ефир» по руската телевизия от 2013 г., посветено на смъртта на Дийн Рийд, нашият певец, който е и единственият чужденец, удостоен със званието заслужил артист на Руската федерация, е категоричен, че се касае за самоубийство. При това освен на оставеното прощално писмо, Киров се позовава и на личните впечатления от колегата си: «Няма никаква мистификация – просто той беше истински мъж и като такъв е решил сам да сложи край на живота си. Какво по-естествено от това?»


Бисер Киров пази дълго време подарената му от Дийн Рийд каубойска шапка.


Година след смъртта му, дъщерята на Дийн – Рамона Хименес Гевара, която живее в Съединените щати, съди ГДР. Искът е за обезщетение в размер на 2,5 милиона долара за смъртта на баща й. Има толкова много неясноти и противоречия. Искам да знам как почина баща ми, заявява тя тогава. Но в крайна сметка от делата няма резултат.


Един от неговите приятели – чехословашкият певец и актьор Вацлав Некар също отхвърля версията за самоубийство и твърдо вярва, че Дийн е убит.


Според други американският емигрант е имал контакти с върхушката на Източна Германия, знаел е неудобни тайни, които да сподели след евентуалното си завръщане в САЩ, и това също е възможен мотив за ЩАЗИ да нареди на своите агенти да го убият.


Така или иначе, независимо от полярните мнения и различните доводи, загадката за смъртта на Дийн Рийд остава и до наши дни.


Как Червеният Елвис се превърна в идол на соцлагера


Дийн Рийд е от Денвър, Колорадо и ако е бил роден под щастлива звезда, то тя е била червена и с пет лъча. В продължение на близо 20 години Дийн Рийд е един от идолите на соцлагера. Той пълни цели стадиони в Аржентина, Чили, Съветския съюз, Чехословакия, ГДР, Югославия, а неговите записи в тези страни се издават в многомилионни копия. Пред работници и онеправдани изпълнява с жар Bella Ciao, Венсеремос и други ангажирани песни. И те боготворят „Гринго“-то.


През 1976 г. гостува с голям успех и у нас. Дори научава и изпълнява на български песента „Имала майка едно ми чедо“.Филмовата продукция „Кръвни братя“, заснета по негов сценарий, в която си партнира с Гойко Митич, също го прави много популярен у нас. Рийд е честният каубой, а Гойко Митич отново е смел и благороден индианец.


Но как се стига до тази главоломна кариера на американец, и то в музикален стил, който е меко казано недолюбван в Източния блок?


Причините, разбира се, са политически.


Още на Световната мирна конференция в Хелзинки през 1965 г. Дийн Рийд влиза в орбитата на комунистите. „Открива го“ един от съветските делегати и го кани да свири в Москва. В САЩ, въпреки че направил някои записи в Кепитъл рекърдс, кариерата му не била много убедителна. Но имал успешно турне в Южна Америка. Една от песните на Рийд „Нашата лятна романтика“ даже заема първото място в класацията на Аржентина.


Местните власти обаче не харесвали политическите му възгледи и през 1966 г. е депортиран от Аржентина за Рим. Там се снима в някои второразрядни спагети-уестърни. През 1970 г. Рийд отива в Чили да подпомага кампанията на Салвадор Алиенде. Певецът Виктор Хара и комунистическият лидер Луис Корвалан стават негови близки приятели. След преврата на Пиночет, той е арестуван и само благодарение на застъпничеството на международната общност е освободен.


През есента на 1971 г. гостува на филмов фестивал в Лайпциг и малко по-късно окончателно се установява да живее в ГДР.В по късните си години Дийн Рийд е имал милиони почитателки в Източна Европа, но първият му брак е по любов. През 1964 г. двадесет и шестгодишният певец се жени за холивудската актриса Патриша (Пати) Хобс.


Следват бурни скандали, а след като вече се били развели през 1967 г. в Италия, те продължават да живеят заедно и се ражда дъщеря им Рамона.Всъщност окончателно ги разделя политиката – съпругата не приела подкрепата на Рийд за кампанията на Салвадор Алиенде в Чили.


После заминал за ГДР и набързо се оженил за 21-годишната Вибке Дорндрек. Мнозина смятат, че на „внезапната любов от пръв поглед“ на красивия изпълнител са асистирали агентите от ЩАЗИ. През 1976 г. на Вибке и Рийд се ражда дъщеря – Наташа. Въпреки това, неочаквано бързо, още на следващата година, те се развеждат. Любопитното е, че след това Вибке прави главозамайваща кариера в бъканото с агенти външно министерство на ГДР.


Истината е, че след като е приел ролята, която му е отредил режмиа в Източен Берлин той е бил имал астрономически доходи и много добра партия за всяка соцдевойка.След години в свое интервю Вибке си спомня: Дийн беше велик романтик. Живеейки в Източна Германия, той знаеше каква е реалността, но не искаше да я види. Той беше много наивен. Мисля, че е бил използван от режима, но и той вярваше в него. А от начина, по който той живееше в ГДР, можеше много лесно да стигне до извода, че социализмът предлага най-добрите условия за живот.


През 1981 г. Рийд се жени за третата си и последна съпруга – актрисата Ренате Блуме. Непосредствено след намирането на тялото на Рийд се намесват и някакви истории за ревност и семейни свади. Но странното е, Ренате Блуме мълчи за тях. След като веднъж е изразила съмнения, впоследствие тя коренно променя оценката си за събитията. За някои обяснението е, че от тайните служби са купили мълчанието й. И наистина след смъртта на съпруга й, кариерата на Блуме, която е позната на българската публика от сериала „Младежките години на Карл Маркс“, продължава много успешно.



15-годишно момиче от Мисисипи е осъдено на доживотен затвор - без право на замяна заради убийството на майка си и опита за убийство на доведения си баща.

Карли Мадисън Грег беше осъдена, след като на съдебните заседатели беше показано смразяващо видео от камерите за наблюдение в дома на тийнейджърката.

Във видеото се вижда как Грег ходи с пистолет скрит зад гърба й, а след това се чуват изстрели от спалнята. След това Грег се връща в кухнята, сяда на стол, изпраща съобщение по телефона си и си играе с кучетата на семейството.

Тя е написала на приятелката си: “Виждала ли си някога труп? ”

Според властите и записите, Грег се е прибрала от училище и веднага е извадила пистолета, който семейството й притежавало, изпод матрака на леглото. Прокурорите казват, че тя е простреляла майка си Ашли Смайли в лицето и я е покрила с кърпа.

Смайли била 40-годишна учителка по математика в гимназия.



Когато доведеният й баща, Хийт Смайли, се прибира у дома, Грег го прострелва в рамото, преди той да я надвие и да й вземе оръжието.

Прокурорите казват, че насилието се е развило само часове след като приятел на тийнейджърката е казал на Смайли, че дъщеря й употребява марихуана. 

Учителите на Грег заявили, че тя е била раздразнителна и неспокойна през целия учебен ден.

“Никога не съм виждал някой такъв, дори във филми, тя не беше на себе си и не вярвам, че дори ме разпозна”, каза Хийт.

Той си спомня Карли като “сладко момиченце”, но този ден изглеждаше така, сякаш “е видяла демон или нещо подобно.”

"Карли Грег е зла и това не е лесно да се каже, но истината е, че понякога злото идва в млади пакети", каза окръжният прокурор на окръг Ранкин Бъба Брамле


 


43- годишен мъж е убит в пернишкото село Расник. Извършителят на тежкото престъпление е задържан. Той е на 74 години и е известен на полицията с кражби и хулиганство.

Сигналът за убийството е подаден снощи малко преди 23:00 часа на тел. 112, съобщи регионалният говорител на МВР в Перник Венцислав Алексов, цитиран от БНР.


"Незабавно полицейски служители са отишли на място. Задържали са 74- годишен местен жител, за когото са събрани данни, че е убил 43- годишен мъж от Радомир, който е бил работник в селото. 

При проведените процесуално- следствени действия, по първоначални данни, е изяснено, че 43- годишният мъж отишъл в дома на 74- годишния, поискал алкохол и пари. 

Той му дал. След като изпил една част от алкохола се върнал за още и тогава между двамата, вече и двамата били много пияни, възникнал скандал, при който 74- годишният първоначално го ударил с тръба, а после и с брадва", каза Алексов.

Източник:petel.bg


Премиер, правосъден министър и топследовател осъдили невинен преди 33 г. Самопризнания, кофа за смет, съсед и таксиметров шофьор изграждат версията за съпруга-убиец. Майката на жертвата била секретарка на главния прокурор.

Международният шофьор Ваньо Александров лежи в затвора 3 години и 5 месеца, адвокатката му Рени Цанова не се съмнява в неговата невинност.Сериен убиец, заловен след обир на лавка, признава убийството на Вася, Александров е оправдан.Делото „Ваньо Александров“ обаче и днес не хваща прах – регулярно го изтупват писатели, журналисти, съдии, криминалисти

„Ние настояваме за смърт на сатаната Ваньо Александров! Злото, загнездило се в душата му, може да бъде изкоренено само с куршум. Той е опасен за социалистическото общество.“(Из протестите до Върховния съд на активисти от БКП, комсомола и ОФ през 1983-1984 г.)

На 4 юни 1984 г., след три съдебни дела един човек е осъден на 20 г. затвор. Човекът се казва Ваньо Александров, а обвинението е, че на 11 август 1982 г. е убил съпругата си Вася.

Обществото, чието авангардно мнение тогава изразяват активните членове на Партията, Отечествения фронт и Комсомола, екзалтирано зове за смъртна присъда и незабавното й изпълнение.

През ноември 1985 г. друг човек разбива барче на бул. „Ленин“ в София. Задържан е случайно. Човекът се казва Георги Добриянов. В МВР Добриянов започва да разтоварва съвестта си. Той признава още 8 грабежа, три изнасилвания и убийства на млади жени.

Няколко дни по-късно серийният убиец разказва и за убийството на Вася. Добриянов не подозира, че за същото деяние от 3 години и 5 месеца в затвора лежи съпругът й Ваньо.

На 27 декември 1985 г. делото „Ваньо Александров“ е възобновено, а международният шофьор – оправдан. Той излиза на свобода в края на 1985 г. след 3 години и 5 месеца. Обезщетението, което държавата му изплаща е 12 000 лв. Ваньо Александров умира от рак през 2001 г.

Вече 30 г. обаче делото „Ваньо Александров“ не хваща прах. Регулярно го изтупват журналисти, писатели, съдии, криминалисти. То се превръща в едно от най-скандалните дела на миналия век.

Причина за интереса са и видните имена на участниците.Адвокат на Александров е Рени Цанова. Това е случаят, което я изкачва по върховете на професията. През 1997 г. излиза и книгата „Четири скандални дела на Рени Цанова“ на журналистката Виолета Веселинова. Първото и най-подробно описаното е именно „Александров“. „Тодор Живков“ е с три пъти по-малък обем.

Съдия е Димитър Попов. При дискусията, дали да бъде избран за премиер, паметливи не пропускат да припомнят факта, че е осъдил невинен. Адвокат на родителите на убитата Вася пък е Петър Корнажев. Бъдещ правосъден министър. Корнажев поема ангажимента по молба на опечалените. Майката на Вася е секретарка на главния прокурор, покойния Константин Лютов. Една от основните роли играе и топследователят Богдан Карайотов.

След признанията на истинския убиец Добриянов ЦК на БКП назначава комисия към правосъдното министерство, която да разследва защо е станал гафът с Александров. Срещу следователите и криминалистите, работили по случая, започва и наказателен процес в Прокуратурата на Въоръжените сили. Полк. Лилко Йоцов, бъдещ шеф на Военната прокуратура, прекратява делото през 1988 г.

Участниците в разследването получават само административни наказания. Богдан Карайотов е понижен в длъжност и изпратен в Кърджали. Следователите Аспарухов и Филипов и оперативният работник Симеон Димев са уволнени дисциплинарно. По-късно Димев се връща на работа в МВР, но през 1992 г. на новия вътрешен министър Йордан Соколов му припомнят прегрешенията на Димев по случая „Александров“. Уволнен е втори път.Според една от любимите сцени на криминалните автори инспекторът помирисва кристалната чаша и усеща какво? Дъх на бадеми. Ченгето вече няма съмнения: убийство! Е, има и криминални случаи, оказва се, в които, като се подуши характерното ухание, не възникват решителни колебания: политика!

Защото ето какво разказват участници в разследването на убийството на 25-годишната Вася. Тъй като майката е служител в Главна прокуратура, криминалисти и следователи работят под силен натиск.

Убийството на Вася е извършено в нощта на 11 срещу 12 август 1982 г. На 16 август близките й откриват, че е изчезнала. Трупът на младата жена е намерен от лудуващи хлапета на 6 септември във водния канал до Нови хан. На 8 септември Александров е арестуван.

Версията на обвинението е следната: Ваньо спял при родителите си, когато жена му Вася се появила и вдигнала скандал, след което излязла и тръгнала сама в 12 часа през нощта. Взела такси, което я отвело някъде из София. Там тя се качила в камиона на съпруга си, той също бил вътре (?!), тръгнали за някъде, но по пътя разгневената съпруга му казала, че има любовник. Ваньо изригнал и както бил стигнал на Орлов мост, без проблеми направил обратен завой с камиона и с ремаркето (?!?!), след което извадил ножа си за хляб от жабката и убил жена си брутално. Хвърлил тялото в канал по пътя за Нови пазар. В каросерията нямало и какпа кръв, което не попречило обвинението да изглежда достатъчно убедително на съда.

Още докато Вася се водеше изчезнала, проверявахме Ваньо, разказва участник. „Проучвахме връзките им. Бракът им бе пред разпад. Естествено бе да се повдигне версията, че извършителят е Ваньо.“ Прилагат се специални разузнавателни средства. Подслушват се родителите на Ваньо, сестра му и племенницата му Мая – дете, което още не ходи на училище. Тъй като са заинтересувани лица по делото, алибито, което дават на Ваньо – че не е напускал дома в жк „Дружба“ във фаталната нощ, няма стойност. Без да знаят, че са подслушвани, те обаче потвърждават алибито му. Нещо повече – твърдят, че няколко минути след като Вася напуска дома им, чуват шум на автобус „Чавдар“.

Добриянов е шофьор на червен „Чавдар“.

Следата обаче е изоставена.Ако е било приложено рутинното мероприятие да бъдат проверени всички селища от жк „Дружба“ – където Вася за последен път е била видяна жива, до лобното й място в Нови хан, Добриянов щял да бъде заловен. Той живее в Долни Лозен. След Вася изнасилва и убива още три жени – Нина, Вангелия и Даниела.

От прилагането на СРС обаче все пак имало полза. Така полицаите разбрали, че бащата на Вася взима пушката и отива да застреля Ваньо. И майката ненавижда зет си. След арестуването му събира подписи от всички комшии в кв. „Хаджи Димитър“ с искане за смъртно наказание.

Усилията бяха насочени да се потвърди версията, че Ваньо е убиец, казват участниците. „Богдан Карайотов всяка седмица тичаше да докладва по върховете как върви разследването.“ На 28 декември 1982 г. Александров признава убийството на съпругата си. Таксиметровият шофьор Стоян Методиев свидетелства, че е закарал Вася до дома на Ваньо. 3 г. по-късно си спомня, че я е закарал само до нейния дом, въпреки че още на първото дело Рени Цанова доказва сбърканите му показания. И услужливият съсед Аржентински твърди, че майката на Ваньо карала всички комшии да лъжесвителестват. После лъжесвидетелят се оказва самият той.Делото се гледа няколко пъти. Първо състав на Софийския градски съд му дава 8 г. затвор. Отвън обаче граждани викат „Смърт на изверга!“ Прокуратурата го връща за по-тежко наказание. Димитър Попов дава 18 г. След нов протест на прокурора на 4 юни 1984 г. Върховният съд произнася окончателната присъда – 20 г. зад решетките.

Днес, въпреки че случаят „Александров“ се счита за класически пример на грешка в родното правораздаване участници в него все още са убедени, че призналият по-късно убийството Добриянов не е истинският извършител. Александров не е, но май и Добриянов не е, подмятат. Почеркът на трите убийства не съвпадал с този на ликвидирането на Вася. Добриянов е разстрелян скоро след 1987 г.

Бе поет курс да се доказва, че се допускат грешки, казва експремиерът Димитър Попов, комуто Рени Цанова е благодарна, че не осъдил Ваньо на куршум.

Разследването на грешката съвпада с времето на преустройство на социализма. Политика!

Текста е от Списание „Общество и право“ – материали във връзка с делото „Ваньо Александров“, 1985 г. и 1987 г.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив