Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации


Появили се така наречените на жаргон „шанаджии". Работело се без контрол и дилърите не се отчитали на никого
.

Това разказа пред спецсъда бившият началник на Регионалното звено за борба с организираната престъпност в Перник Роберт Петров, който даде показания по делото срещу бандата „Килърите 3".

Петров разказа, че познава известния в криминалните среди основен свидетел по делото Станислав Методиев - Сиси като лице от криминалния контингент на Перник, занимаващо се с черното тото в миналото. В схемата с черното тото се играело извън регламентите, залагало се по подобна схема като при еврофутбола. В нея участвали хора от различни среди. При една спецакция на БОП за черното тото бил задържан и популярният сериен убиец Сиси.

Бившият антимафиот изтъкна с какво са се занимавали някои от подсъдимите от бандата, а именно Милчо Боянов - Чироза бил управител на пернишко заведение, а Борислав Михайлов бил шофьор в миналото на Райко Кръвта. Свидетелят разказа, че по негово време Райко Кръвта е бил задържан. Едно от образуваните дела срещу него било за фалшив документ за самоличност. В периода 2002-2006 г. свидетелят разказа, че в Перник са се случвали много взривове, част от тях са разкрити.

Що се отнася до Васил Василев - баща на Райко Кръвта, който е и сочен за ръководител на „Килърите 3", антимафиотът разказа, че го познавал по физиономия, но никога не са говорили.

По време на днешното заседание бе променена и мярката на един от подсъдимите Йордан Костадинов. Съдът определи за него намаляване на размера на паричната гаранция от 10 000 лв. на 5000 лева. Причината е, че Костадинов е в тежко материално положение и жена му е изтеглила заеми, които към момента са изискуеми от друга страна. 

Той се нуждае от спешна операция на очите, поради което защитата му адвокат Братоевска поиска от съда клиентът й да бъде облекчен с по-лека мярка, за да може да използва парите за операцията и да подпомогне семейството си.В началото на днешното заседание защитниците и прокурорите влязоха за пореден път в спор във връзка със заличени двама свидетели на предишното заседание. Предишния път съдът е изключил от списъка със свидетели лицата Румен Стоянов и Сашка Геринска, тъй като не могат да бъдат открити, а показанията им не са от първостепенна важност за делото.

Изненадващо прокурор Мойсев и колегата му подсигурили за днешното заседание свидетелите. Държавното обвинение обаче постави условие те да не бъдат разпитвани по общия ред, тъй като са вкарани в програма за защита на лица и явният им разпит би разкрил самоличността им.

Адвокатите се възпротивиха на това искане, тъй като според тях фактът, че свидетелите са вкарани в програма за защита по друго дело не налага те да бъдат разпитвани при специален режим и по делото срещу „Килърите 3".

Съдът прецени, че не следва въобще да разпитва свидетелите нито като явни, нито като защитени. От една страна прокуратурата не представи доказателства за това, че те действително са включени в програма за защита, а от друга страна съдът се съобрази и с риска, ако евентуално са включени в подобна програма, да бъде разкрита самоличността им.

Съдът отлага делото за 25 ноември от 9.30 часа, когато процесът ще продължи с разпит на още свидетели.Вижте още:Хървати взривяват джипа на Косьо Самоковеца 7 месеца преди разстрела в Амстердам

Източник:news.bg



Името на митичния бос от бившата мафиотска организация ВИС-2 Мето Илиенски отново изплува на бял свят и породи поредните догадки жив ли е гангстерът. Това се случи, след като на 28 януари агенти на ДАНС, съвместно с прокуратурата, разбиха организирана престъпна група, занимаваща се с наркотрафик.


На паркинг в Пловдив бяха заловени 108 кг амфетамини, готвени за износ за Арабския свят, съобщава столичен седмичник. Арестувани бяха Иво Кръстанов, Насер Али Алшдаифат от Йордания и палестинецът Мохамед Салех Еуида, Александър Киров, Иван Иванов, Мартин Иванов и Енчо Янакиев. Последният е бил шеф на бандата и е най-интересният субект от цялата група. Източници твърдят, че Янакиев навремето е бил много близък до Мето Илиенски. Именно Мето го е уредил да започне работа при друг бос на групировката – Николай Цветин-Близнака, който е сочен за наследник на Георги Илиев след смъртта му. След разпада на ВИС Енчо прави опити да навлезе в легалния бизнес,пише БЛИЦ


Той участва в 4 търговски дружества. Според ченгетата, Янакиев и хората му имат лаборатория за производство на амфетамини близо до Елин Пелин. В ъндърграунда върви версия, че няма как бившият гард на Цветин да организира наркопроизводството, ако няма подкрепата на някой влиятелен мафиот. И на първо място се припомня приятелството му с Мето Илиенски, за когото до ден-днешен не е ясно дали е жив или мъртъв. Повечето теории сочат първото. Методи Златанов Методиев се води мъртъв от 29 ноември 2003 г. с решението на Софийския районен съд, въпреки че трупът му никога не е намерен.На тази дата той получава анонимно обаждане в дома си в столичния квартал „Бояна”:


„Ела сам и без охрана”. Преди да излезе той казал на жена си с кого отива на среща. За последно го видели да влиза в тъмно „Ауди”. Малко по-късно в полицейските масиви срещу описания номер излиза информация, че се води на „Опел Вектра”, откраднат 2 месеца преди това. За 13 години се появиха десетки версии какво се е случило. Сред тях са такива за лежерен живот в Бразилия, сътрудничество с американската служба ДЕА, а също и че Мето е разстрелян лично от шефа си Георги Илиев.Вижте още:Мистериозната смърт на основателят на охранителна фирма „Клуб 777“– Жоро Италианеца

Източник:БЛИЦ



Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.


Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.


Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.


В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.


Куршуми


Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.


Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.


Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.


 Версии


В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.


Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.


Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.


В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.


Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.



Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.


 Балистика


Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.


След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.


Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.


Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.


 Факти


Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.


Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.


Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.


Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.


Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.


Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.


Жан Виденов играе кърваво хоро


Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.


 Иво-младши стана диджей на морето


Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.


Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/



Българката Ружа Игнатова, позната също като криптокралица, бе включена в списъка на ФБР за10-те най-издирвани бегълци. От бюрото обещават 100 000 долара награда за информация, която доведе до ареста на българката.

Игнатова е търсена по обвинения в заговор за извършване на пране на пари, заговор за извършване на измама с ценни книжа и измама с ценни книжа.

В прессъобщение на ФБРсе посочва, че Игнатова се издирва за нейното предполагаемо участие в широкомащабна измамна схема. Тя е обвинена в това, че заедно с други е измамила инвеститори от цял свят. 

Игнатова е основателна компанията OneCoin Ltd., която предлага на пазара едноименна криптовалута.Валутата обаче не отговаря на изискванията за криптовалутите, а цената ѝ не се определя на пазарен принцип, а от самата компания.

Твърди се, че Ружа  Игнатова  е привличала "инвеститори" в създадената от нея криптовалута. Смята се, че Игнатова е спечелила с измама милиарди долари.

Обвиненията към Игнатова бяха повдигнати през 2018 г.

Смята се, че Игнатова пътува с въоръжена охрана и/или сътрудници. Тя може да е имала пластична операция или да е променила външния си вид по друг начин, посочва ФБР.  Ако имате информация за Игнатова, можете да се свържете американското посолство в София.



22-годишният Кристиан Николов, който влиза днес за пръв път в съда, да му гледа мярка за неотклонение, вече е с променено обвинение – умишлено убийство.


Това съобщават от Софийска градска прокуратура, която е преквалифицирала обвинението срещу младежа, който уби на кръстовището на “Хладилника” Милен Цветков.


Промяната е, че той вече ще отговаря по чл. 342 ал. 3 буква “в” от НК, който предвижда “лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор”.


За тази цел ще тябва да докажат умисъл (т.е. – че той е седнал зад волана с идеята да убива, б.р.)


Първоначалното му обвинение, според прокуратурата, бе по чл. 343, ал. 3, иначе казано – извършено в упоено състояние, но все пак по непредпазливост, което предиждаше “лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години”.


Синът на изпълнителната директорка на Винпром “Карнобат” е бил на 4 вида наркотици към момента на сблъсъка, твърдят още от прокуратурата – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Според БНТ се проверяват данни, че Кристиан се е дрогирал с едно от най-скъпите синтетични наркотични вещества адренохром, наричано още “сатанинския наркотик”. Веществото е дериват на адреналина.


Прокуратурата поиска постоянния арест на Николов с мотиви, че ако е на свобода младежът може да извърши друго престъпление, както и да се укрие.


Най-вероятно късно нощес съдът ще се произнесе за мярката на младежа.


Софийска градска прокуратура преквалифицира обвинението спрямо Кристиан Николов, като на същия е предявено ново, по-тежко обвинение за извършено от него умишлено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в”, във връзка с ал. 1, пр. 3 от НК.



В една юлска сутрин жители на село Баня, община Разлог, тръгват на работа и виждат излязъл от пътя джип край местния краварник. Хората решават, че е станала катастрофа и звънят в полицията, пише „Труд“.

Пристигналите на място униформени намират на предните седалки двама мъже, надупчени от куршуми и жена, която бере душа на задната. Полицаите са местни и веднага познават една от жертвите – лихварят бизнесмен Васил Донев – Доневио.Прякорът му произлиза от диалектния израз, означаващ сина на Донев – Доневио син, характерен за западнобългарските говори в Пиринско, Шоплука и Врачанско.   

На 3 юли 2012 г. както всяка сутрин Доневио тръгва по бизнесделата си около 7.30 ч. Той е с бодигарда си и трябва да закара двама работници от краварника си край село Баня на друг обект, след това има уговорени срещи. Килърите знаят навиците му и го причакват, скрити в близката горичка до пътя. Куршумите засвистяват изневиделица, стрелците са двама, ще установи по-късно експертиза.

Васил Донев загива на място, както и возещия се до него гард Бинко Робов – Бината. Работничката Емине Кьосова, която се вози в джипа му „Мицубиши Паджеро“ е тежко ранена със 7 куршума. Тя е откарана в болница, където след два дни издъхва. Жената била на задната седалка до съпруга й Мирослав Кьосов (50 г.).

Съпругът й има невероятен късмет, изстрелите само го одраскват по ръката. Според експертизата е гърмяно с два автомата „Калашников” – десантен 5,45-милиметров и обикновен 7,62-милиметров. В Доневио и Бината са открити общо 48 куршума. На мястото са намерени и над 30 патрона, които килърите изхвърлили или просто загубили при бързането да изчезнат от пътя между Банско и село Баня, който никак не е безлюден.

Криминалисти са категорични, че убийците са професионалисти и Донев е бил „поръчан“. Това автоматично отхвърля версията голям длъжник лично да е убил лихваря. Дребните длъжници също се отхвърлят като поръчители, защото едва ли някой от тях е имал пари да плати на професионални убийци. 

Два месеца преди убийството Васил Донев е арестуван в къщата му в село Баня при акция на ГДБОП по сигнали за изнудване и лихварство. Запис на заповеди за десетки хиляди левове за незаконно кредитиране са открити по време на акцията. 120 души са проверени за алиби в деня на разстрела, но разследването зацикля.

Вниманието на криминалистите се насочва към други известни крими герои в района, с които жертвата е имала отношения. Доневио е сочен за дясната ръка на братята Иван и Йордан Е. от Банско, известни като Гипсовете. Няколко месеца преди разстрела обаче Доневио се скарва с тях и решава да започне собствен бизнес.

По неофициална информация Гипсовете му дължали половин милион лева и Доневио ги дал на съдия изпълнител, който запорирал банковите им сметки. Единият от братята – Иван Е. е арестуван на 31 май в Италия в рамките на международната операция „Кокаинови крале“. След италианското разследване обаче той не получи присъда и е пуснат на свобода. За деня на убийството на Доневио обаче братята имат желязно алиби. Единият е в затвора в Италия, другият е със семейството си извън Банско. 

Заради случващото се с братята Доневио остава сам и се изцяло се вживява като бос на мафията в Банско. Това дразни хората на Гипсовете, но едва ли те са поръчали жертвата, смятат разследващи. Сред местните започва да се шушука, че Доневио е натопил Иван Е. на полицията и затова е бил ликвидиран. 

Криминалистите работят и по версията, че Васил Донев е поръчан от крупен длъжник. Има и заподозрян – благоевградският убиец Венцислав Гаврилов – Гаве, който по това време заминава за Северна Италия. Мъжът взел голяма сума пари от застреляния лихвар, защото задлъжнял покрай делото за убийството на Кирил Ангелов – Ушко, за което по-късно е осъден на 10 години затвор.

Говори се, че по време на разследването Гаве решил да подкупва съдиите и да се измъкне, затова взел от Доневио шестцифрена сума с голяма лихва. Въпреки това присъдата му беше потвърдена на всички инстанции и затова Гаве изчезнал от България. Тази версия също не намери потвърждение. След убийството разследващите провериха и няколко ресторантьори от Банско, Разлог и Баня, които са били чести клиенти на лихваря, но така и не откриха нито поръчителя, нито килърите.

Вдовицата загуби дело а наследниците делят имуществото му с години.Веднага след смъртта на Доневио започват съдебни делби за наследството, които се точат с години.

Най-големият син Валентин осъди брат си и сестра си Васил и Мария да му платят близо 16 000 лв. Освен имоти четирите деца наследиха и кредит от 400 000 лв. на баща им, който бил обезпечен с ипотека. След убийството му големият му син Валентин сам е погасявал месечните вноски към банката. Той осъди на два пъти брат си и сестра си да му платят техния дял от погасяването на заема.

Вдовицата на Васил Донев Ивелина Андонова загуби делото за наследствения дял във фирмата „Вайк-2005” ООД, което заведе в Окръжен съд – Благоевград срещу бизнес ортаци на покойния й мъж, сред които са и братята Гипсове. Тя искаше да бъдат изплатени на децата й 83 750 лв., колкото е равностойността на 12,5 идеални части от капитала на дружеството, притежавано от Васил Донев до смъртта му.


Адвокатът на ответниците оспори исковата претенция с мотива, че наследствените идеални части на децата са изцяло изплатени. Това е станало по силата на договор за покупко-продажба от 28 декември 2012 г., съгласно който 125 дружествени дяла на Васил Донев са били изкупени за 25 260 лв. За прехвърлянето е дадено разрешение от Районен съд – Разлог, като общата продажна цена е била разпределена между четирите деца на Доневио.



И досега не е ясно кой го причака до дома му и го направи на решето с 24 куршума. Следствието така и не разбра, дали жертвата се е забъркала с наркотици, или други причини са довели до зверската разправа, пише „Труд“.

На 14 ноември 2003 г. около 20.15 ч. Данкина се прибира в дома си в жк „Надежда“. Той не знае, че това са последните минути от живота му.

Мъжът паркира луксозното си „Ауди А6“ и се насочва към вход Б на бл.122, където го чакат трима души. Те се познават с Николай и след кратък скандал се нахвърлят с юмруци върху него. Той обаче успява да се отскубне и хуква между блоковете. Тогава започват да свистят куршумите.

„Помощ, убиват ме“ – този вик чуват всички комшии от съседните блокове. Нападателите застигат Данкина пред съседния – 123-и блок и хладнокръвно го застрелват в гръб. По-късно криминалистите ще преброят 25 гилзи. Килърите стрелят с автоматично оръжие, което е намерено захвърлено в „Захарна фабрика“.

Никой от кооперацията не смее да излезе, но жената на Данкина хуква по посока на виковете и изстрелите. Тя намира Николай паднал по очи, гърбът му е надупчен на решето. Той е улучен и в главата. За минути на мястото почернява от полицаи.Първата версия е, че сикаджията е рекетирал собственици на откраднати коли, които са отмъстили. Тя обаче далеч не е единствената. Зарев е дясната ръка на Евгений Стефанов – Женята, който е убит седмица преди него. Името на Женята се свързва с наркотрафик, той се слави като бос на синтетичната дрога, който праща безмилостни наказателни бригада на СИК срещу конкурентите. 

Преди да работи за Женята, Данкина е член на една друга банда, ръководена от Ганчо Въчков – Ганеца. Главатарят на 6 юни 1999 г. намира смъртта си след автомобилна гонка с командоси из София и престрелка в кооперация на ул. „Мърфи“ в кв. „Подуяне“.Ганеца и Данкина са обвинени за въоръжен грабеж на „Ровър 420“, придружен с опит за убийство на 18 октомври 1998 г. в Студентски град.  За това „геройство“ Зарев получава 15 г. решетки от Софийския градски съд. Апелативните магистрати потвърждават присъдата, но го пускат на свобода срещу парична гаранция от 3000 лв., докато трае обжалването пред Върховния съд. Той така е не можа да се произнесе, защото килърите се оказват по-бързи. 

Това не е единствената среща на Данкина със закона. На 1 март 1999 г. става среднощна гонка и стрелба по улиците на София. Полицаите погват фолксвагена му, защото Зарев отказва да спре за проверка на кръстовището на бул. „Овча купел“ и „Цар Борис III“. По време на преследването, продължило на бул. „България“, от фолксвагена започва стрелба срещу патрулката, а полицаите отвърщат на огъня. Включват се и полицейски подкрепления, но Данкина успява да избяга. Половин час по-късно колата му е открита в ж.к. „Разсадника“.

В нея е намерен и пистолетът му  „Аркус“ с патрон в цевта. Разплитането на инцидента започва още същата нощ, защото малко след стрелбата в „Пирогов“ е приета с огнестрелна рана в гърдите 18-годишната плевенчанка Анита Атанасова. Докарва я 21-годишният Камен Балбузанов – Куката от Плевен, близък приятел на Данкина, регистриран за кражби на автомобили. Пред полицаите той дава няколко версии за нараняването на приятелката му, но нито една от тях не хваща дикиш. Накрая си признава, че са били заедно с момичето в колата на Данкина по време на преследването и престрелката.

Зарев е арестуван, но след година излиза от следствения арест. До 2002 г., когато белезниците отново щракват на ръцете му с обвинения за няколко автокражби, трафик на дрога, грабежи, изнудвания и палежи. С него за задържани още петима души. При обиските у тях е намерено оръжие със заличени номера и нападателни гранати. И този път обаче Зарев е пуснат на свобода.

Данкина минавал за много нагъл и дързък бандит. Неговата игра с арестите и пускането прекъсват килърите на фаталния 14 ноември. Жената на Данкина поставя паметна плоча на мястото на убийството му, където ходела всеки ден за запали свещичка. Съседите от блока обаче се вдигнали на бунт и казали, че не искат пред дома си паметник на бандит. Те пуснали няколко жалби в общината и плочата била премахната.

Оръжието било внесено от Хърватия.

За убийството е подозиран Йоско Костинбродския, но за това не са открити доказателства.Разследващите убийството на Данкина излизат с версия, че кървавото престъпление е извършено от „Кълърите – 4“ – бандата на Йоско Костинбродския, но не намират нито едно пряко доказателство за това. Три години след кървавите разстрели на Женята и Данкина своя версия за тях има хърватинът Роберт Матанич, сочен от МВР като тартор на банда за поръчкови убийства действала у нас. През 2006 г пред сръбски полицаи в Неготин Матанич твърди, че два дни преди да разстреля Женята на 5 ноември 2003 г., Милчо Бонев му разпоредил убийството и му обещал 250 000 евро за екзекуцията.

Причината – групата на Женята му била конкурент в дрогата. Според описания на свидетелите, единият от екзекуторите на Женята може и да е бил Робърт, за другия се предполага, че е Сретко Калинич от Земунския клан. Поръчковите убийства били извършвани с оръжие, внасяно от Хърватия и Босна през Сърбия, като предпочитани са били автоматичните пистолети, обяснил Матанич пред неготинските разследващи. Всичко това остават само догадки, а убийците и досега се разхождат на свобода.



През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 


Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.



През 2020 г. Станислав Цанов създава YouTube каналът „Цанов НАПРЕД и НАГОРЕ“. Там той публикува журналистически материали и разследвания с таблоиден характер.

Последното разследване разкрива легендарното убийство на едно от най-емблематичните лица на ъндърграунда в България – Васил Илиев.Станислав Цанов влиза в разговор с двама бивши банкови обирджии. Единият е Стефан Чолаков (най-младият банков обирджия в България), който си служи единствено и само с хитрост и може да разбие и най-солидната банкова система. 

Другият събеседник е именно човекът със скандалните разкрития около смъртта на създателя и първия бос на групировката ВИС-2, отново банков обирджия, по-късно защитен свидетел – Николай Генов – Тавата.Разследванията на прокуратурата за убийствата на двамата братя Илиеви завършват еднакво – неизвестен извършител.Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в колата си на път за ресторант „Мираж“. Убийството остава неразкрито, а разследването му е прекратено поради изтекла давност. 

По нареждане на фамилия Илиеви гробът на Васил Илиев се охранява денонощно поради опасност от иманяри.По данни на Тавата в убийството извършителите са двама – един българин и един сърбин. Твърди, че е бил изпратен да ги вземе от вила над хижа Монтана в Драгалевци. Трябвало да ги скрие и ги прибрал в дома си. Мисията на двамата наемни убийци била да проследят, създадат план и отстранят Васил Илиев. Имената, които се разкриват в материала са на българин на име Пинайчев (международен килър) и сърбин – Божко Пантич.



На въпрос от Цанов към Тавата за това как прави връзката, че те са убили боса на ВИС-2, той отговаря – „Те сами си ми казаха!“.



Според слуховете тялото на Георги Георгиев било зверски посечено и захвърлено в кофа за смет заради флирт с Капитолина Токарева

Яхтсмен № 1 на България за всички времена – капитан Георги Георгиев (Капитана), загива на 13 май 1980 г. при мистериозни обстоятелства. Роден е в Кърджали на 4 юни 1930 г. Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 г. баща му получава назначение във Варна и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го примамва още тогава или, както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът Джошуа Слоукъм, „То, морето, ме очарова още от самото начало.“

Георги Георгиев е роден преди 85. Вижда морето 10-годишен и завинаги се влюбва в него. Син е на царски офицер и до последно варненските партийни величия го недолюбват. А и той не им цепи басма.

От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на хелинга (там, където навремето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.

В началото на 1950-те год. Капитана отива в София, където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг – военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава първият софийски яхтклуб „Академик“ край Горни Пасарел.Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича – да плава по море.

Легендарният самотен мореплавател беше кръстосал Световния океан с малката яхта “Кор Кароли” и едно котенце за компания на борда 4 години по-рано.

Стартира от кея на Хавана на 20 март 1976 г. и хвърля котва пак там на 20 декември следващата година. Той е единственият мореплавател в света, успял да пресече през този сезон района на т.нар. Големи тропически депресии в Тихия океан, близо до островите Фиджи. Между тях и Самоа гигантски вълни го мятат на скала, но морският вълк овладява ситуацията. Преди Кейптаун страховит ураган едва не праща на дъното смелчагата и яхтата. Мореходецът влиза и в изданието на “Гинес” за 1981-1982 г. Уви – посмъртно…

Капитана бил страхотен донжуан

Скандализира ги с личния си живот – четири брака, а малко преди да замине за последното си пътешествие, се готвел да се разведе с последната си съпруга – украинката от Одеса Лиля Чолак.

По време на фаталния последен рейс до Одеса между героя и екипажа на “Перун” непрекъснато прескачат искри. Авери на Георгиев твърдят, че той бил стриктен до безумие и налагал на подчинените си инфарктен режим – 16 работни часа в денонощието! В смъртния акт е записано, че в резултат на „тежко натоварване и системна преумора се е получило масивно свиване на сърдечните съдове, което е довело до неспасяем инфаркт”.

За версията смърт от работохолизъм се държи тогавашната шефка на Комитета за българо-съветска дружба във Варна Анастасия Пандова.

Тя е една от малкото присъствали на кончината на мореплавателя. Ето какво разказва тя: „На път за фериботния терминал се отбихме в дома на директора на одеския яхтклуб Гари Гертман (личен приятел на Капитана), който ни беше поканил на вечеря. Капитана отказа да докосне яденето, като изтъкна, че е много преуморен. Чувствал болки в сърдечната област, но не пожела веднага да потърсим медицинска помощ, като обясни, че ще се оправи. Чакахме всеки момент да дойде да ни вземе кола, за да ни закара до ферибота.

Междувременно състоянието му се влоши. Заедно с домакините започнахме да звъним по болници с обяснението, че става въпрос за чужд гражданин, при това твърде известен – герой на България. Веднага позвъних в генералното консулство и уведомих консула ни за състоянието на капитан Георгиев. За нещастие кризата се разви много бързо и след като „Бърза помощ” дойде (цели два часа след нашите непрекъснати позвънявания), Капитана беше мъртъв. Пристигна и екип от Съдебна медицина, който констатира смъртта и отнесе трупа на капитан Георгиев в моргата. Процедурата по пренасянето на трупа в България пое консулството.”

Защо Капитана не докоснал храната и напитката?

Не е малка вероятността „инфарктът”, покосил морския вълк, да е бил „подпомогнат” от някаква отрова.

Дали тя е била сипана в храната или в питието на Капитана, историята мълчи. И точно тук се прокрадва първото съмнение. Защо толкова упорито се настоява, че Георгиев не докоснал ястията и не отпил от чашата с вермут? Ами точно защото гузен негонен бяга, казва народът. Нито ял, нито пил човекът – за каква отрова, моля ви се, става въпрос? Какво е пил преди вечерята у Гертман морският вълк, къде и с кого – никой не обелва дума. Капитана, меко казано, не е бил въздържател. Лочел водката по одески. При такава разкладка коя сърдечносъдова система няма да даде фира? Защо обаче линейката се кандилкала цели два часа, остава загадка.

Блатната версия

Преди години наш всекидневник тиражира версията на Виктор Петренко, представящ се за бивш член на одеска мафиотска група. Според него капитан Георгиев е екзекутиран по особено садистичен начин. Не му се разминал патентът на одеските килъри – бой с вериги, а след този линч с неминуемо фатален край тялото му било разсечено на две и захвърлено в кофа за боклук на улица „Дерибасовска”.

Убийците действали по поръка на еврейски мафиотски бос, съпруг или покровител на последната метреса на мореходеца – Капитолина Токарева, инженерка от одеското “Енерго”.Де факто обаче тя била дама от подземния свят, твърди Петренко.

Друга версия, която се шепнеше под сурдинка, гласи, че Капитана бил на запивка с руски приятели.

На пищната софра се лели вина и други напитки, имало и дама – грузинка с фатален чар. Тя била любовница на един от кавказките мафиоти. Нашият мореходец почнал да се подкача с нея и… бил заклан като пиле от буйните планинци. Към мотивите за дивашката разправа се прибавят и някакви неуредени сметки, но и досега целият екшън се дави в непрогледен мрак./retro.bg/


Снимка:Държавен архив-Хасково

Какво означава по-тежкото обвинение, което Софийската градска прокуратура повдигна миналата сряда на 22-годишния шофьор Кристиан Николов, и до какви юридически и правни последствия може да доведе обвинението за умишлено причиняване на смъртта (а не умишлено убийство, каквито са някои интерпретации в медиите) на телевизионния водещ Милен Цветков. Този въпрос е един от основните, свързани с казуса, по ред причини. Една от тях е, че подобно умишлено причиняване на смърт в катастрофа би могло да се докаже изключително трудно.

Друга причина е фактът, че съдебната практика в България по такива казуси е твърде оскъдна и едни от последните присъди за умишлено причиняване на смърт в катастрофа или друго подобно престъпление са от началото на 80-те години на миналия век.

Адвокат Теодор Георгиев припомня, че съдебната практика познава само четири случая, в които Върховният съд е постановил решения по обвинения за умишлено причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие. И четирите решения са от 80-те години на миналия век.

За единия случай споменава на стената си във Фейсбук бившият апелативен прокурор на София Иван Петров. Това е т.нар. „Хасковски случай“. Тогава съдът приема, че по хулигански подбуди хасковлията Цветан Братанов в пътно-транспортно произшествие  е причинил смъртта на жертвите. Към онзи момент законодателят предвижда като санкция и смъртното наказание, което в последствие е отменено и заменено с доживотен затвор.

През 1982 г. Върховният съд е потвърдил смъртна присъда, която е изпълнена, за произшествие на автобусна спирка, при което загиват 6 души. Обвинението обаче е било директно за умишлено убийство – по чл. 116 от НК. Тогава този казус предизвиква полемика между практикуващите юристи, защото някои от тях твърдят, че деянието не е било умишлено, а с форма на вина „престъпна самонадеяност“, тоест непредпазливо. Прокурорът добавя, че по-късно пред студентите по право това съдебно решение е давано за пример за съдебна грешка.


Убийството на автобусната спирка в Хасково


На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни жени – Йорданка и Минка. Със средни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.


Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори. Дори юристите са раздвоени по спорния казус.


Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор.


Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията!!!) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си.


Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.


Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва тук за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.


Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.


Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение. Той пише: „Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние.“


Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели – граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.


Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.


(Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото).Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес.


„Безспорно, натискът на настроенията сред хасковлии се отразиха до някаква степен на съдебните заседатели”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отвод. По-късно тя става председател на Окръжния съд в Хасково и е един от достойните негови ръководители.


„Точно това дело стана причина да бъде променен наказателния закон. След процеса бе създаден специален член за наказателната отговорност на шофьорите. Ако трябва да преценим от разстоянието на изминалите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на обществените нагласи, и на несъвършенствата в наказателния закон”, бе мнението на Златка Пехливанова.


Останалите три случая са по член 342, ал. 3 – за умишлено причиняване на телесна повреда или смърт, каквото е обвинението на Кристиан Николов, като тази разпоредба не се занимава с въпроса дали е употребен алкохол или наркотици. И при трите случая съдът през 80-те години е приел наличие на евентуален (косвен) умисъл, не на пряк, обясни адвокат Георгиев. Това означава, че водачът напълно е осъзнавал какви могат да бъдат последствията, но не е направил нищо, за да ги предотврати.

Източник:dnes.dir.bg


Треньорът по плуване Велко Клешков, е сложил край на собствения си живот, като се е пробол в сърцето с голям нож.

Както съобщихме по същия начин той първо е убил съпругата си, а после и сина си. Във Велинград са в потрес от трагедията и не могат да проумеят кое е наложило това зверство.

Казват, че Велчо е бил стабилен психически човек. До момента не се е чувало семейството да е имало изневери, финансови или други проблеми.

Не са се чували и скандали. Все още мястото е отцепено и се вършат огледи с полицаи и експерти от сектор "Научно-техническа лаборатория" на полицията в Пазарджик.

Труповете са транспортирани в Съдебна медицина в областния град. Прокуратурата се занимава със случая.

Както съобщихме, Клешков е ликвидирал семейството си. Той и съпругата му Йорданка Пенина са били треньори на плувния клуб "Белмекен" във Велинград, а в медиите през годините са публикувани изключително много победи за златни, сребърни и бронзови медали на техни състезатели, пише блиц. 

Вероятният извършител е осъждан за престъпления.
Тази сутрин служители на РУ Кюстендил са задържали 50-годишен мъж за извършено убийство на 30-годишна жена, която е живяла в дома му, информира struma.bg

Той е известен на полицията като извършител на противозаконни деяния, осъждан е за престъпления, свързани с наркотици и кражби.

При извършения оглед на място – в къщата на 50-годишния в ромския кв. „Изток“, дежурната полицейска група е установила множество следи от насилие.

Трупът е закаран за аутопсия в кюстендилската болница. По случая е започнато досъдебно производство. Работата по случая продължава под прякото ръководство на прокурор от ОП – Кюстендил.

„Установена е самоличността на извършителя. Потвърден е инцидента. Очакваме в близките часове повече информация“. Това заяви в ефира на Нова телевизия Ангел Ангелов, генерален консул на България в Истанбул относно инцидента с българина Милен Бахчеванов, който бе убит от полицията в Истанбул. Tой нахлу в заведение с мачете, предизвика безвредици и рани човек.

„На място все още се събира всякаква допълнителна информация за изясняване на случая. Има споделени разкази на очевидци в социалните мрежи“, добави Ангелов. „По всяка вероятност става дума за човек с психично разстройство или под въздействието на силни опиати, тъй като действията му са били неадекватни, агресивни“, заключи генералният ни консул. Ангел Ангелов разкри, че е имало преговори между него и полицията, които продължили около час и половина, след като той се е барикадирал,пише kriminalno.com

Генералният ни консул в Истанбул обаче е категоричен, че този инцидент няма да предизвика напрежение между България и Турция. След нападението простреляният е бил откаран в болницата. При прегледа е било установено, че е заразен с вируса HIV. Според МВР българинът е известен у нас с криминални прояви – хулиганство, кражби и грабежи.

Caмo зa някoлкo чaca пoлициятa уcпя дa рaзкриe тeжкoтo криминaлнo прecтъплeниe във врaчaнcкoтo ceлo Гaличe.

Пълни caмoпризнaния e нaпрaвил убиeцът нa 18-гoдишнaтa Андрея Асанова, кoятo бeшe зaклaнa в cъбoтa прeз нoщтa в къщaтa cи. Oщe вчeрa криминaлиcтитe зaпoчнaхa дa рaбoтят c двaмaтa брaтoвчeди A.O. и Д.O., и дoкaтo рaбoтили c тях, пoдoзрeниятa ce зacилили към първия, дoкaтo втoрият бил ocвoбoдeн.

Тaкa cлeд дълги чacoвe рaзпити 18-гoдишният Aнгeл нe издържaл и нaпрaвил пълни caмoпризнaния в пoлициятa в Бялa Cлaтинa. Прeз цялoтo врeмe oбaчe ce държaл „жeлeзнo“ и прaвeл вcичкo възмoжнo дa зaблуди рaзcлeдвaщитe. Вeднaгa cлeд кaтo ce cринaл тoй зaвeл чeнгeтaтa и им пoкaзaл къдe e cкрил нoжa, c кoйтo e извършeнo прecтъплeниeтo. Нa мяcтo пoкaзaл и c пoдрoбнocти кaк e зaклaл крacивaтa Aндрeя,cъoбщи BulNеws.

Убиeцът e cъceд нa cвoятa жeртвa и ce пoлзвa c лoшo имe в ceлoтo. Млaдeжът e cклoнeн към бeзпричиннo нacилиe и прeди врeмe e нaнecъл пoбoй нa възрacтeн мъж.Рaзкривaнeтo нa убийcтвoтo e в рeзултaт нa нeпрeкъcнaтa рaбoтa нa пoлициятa в Бялa Cлaтинa и кoлeгитe им oт Врaцa и Coфия. Цял дeн вчeрa хoрaтa нaблюдaвaли прoцecулнo-cлeдcтвeнитe дeйcтвия нa oргaнитe нa рeдa, кaтo прeз пoвeчeтo врeмe зaпoдoзрeният Aнгeл бил c тях.

Oщe прeди oбeд нa мecтoпрecтъплeниeтo приcтигнaли дирeктoрът нa пoлициятa във Врaцa Янкo Янкoлoв и шeфът нa рaйoннoтo упрaвлeниe в Бялa Cлaтинa Крacимир Йoнчeв, кoитo прякo ръкoвoдили издирвaнeтo нa извършитeля. Цялa нoщ тeхнитe пoдчинeни, пoдпoмaгaни oт кoлeги oт cтoлицaтa, ca извършвaли oглeди вътрe в къщaтa и oкoлo нeя.

Извършитeлят нa кървaвoтo прecтъплeниe Aнгeл e зaдържaн зa 24 чaca в рaйoннoтo упрaвлeниe в Бялa Cлaтинa.

"Жители на Галиче обмислят подписка за изгонване на  цялото му семейство от селото. Надявахме се да не е така и да не сме живели с такова чудовище", каза пред Нова телевизия кметът Касъм Касъмов.


По първоначална информация по тялото има следи от насилие, а смъртта е била причинена по особено жесток начин. Жертвата е открита с прерязано гърло, съобщи bTV.

Близки на момичето са подали сигнал за инцидента тази сутрин, след като не успели да се свържат с нея. Жителите на Галиче са в шок.


По думите на кмета Страхил Стоянов момичето било скромно и неконфликтно.

Не е ясно засега кой може да е извършителят. Момичето живеело само, тъй като баща ѝ и брат работят в Англия, а майката има друго семейство.

От МВР съобщиха, че по първоначални данни няма следи за проникване с взлом в къщата.

В района има засилено присъствие на полицията. Очакват се криминалисти и от София.

По случая е образувано досъдебно производство.

Източник:Факти.бг

Един човек загина, след като пътнически влак блъсна лек автомобил на жп прелеза край сливенското село Желю Войвода, съобщава Sliveninfo.

Драмата се разигра около 20 часа в четвъртък вечерта. Все още не е ясно дали има други жертви и ранени при тежката катастрофа.
Влакът е пътнически. На жп прелеза до село Жельо Войвода има бариери, които се спускат автоматично, когато идва влак.


Влакът е блъснал лекия автомобил на жп прелеза край селото. Шофьорът е минал при пусната полубариера,светлинна и звукова сигнализация.

В колата са пътували петима души, един от тях е загинал на място, а останалите са откарани в МБАЛ-Сливен за оказване на медицинска помощ.

От АПИ съобщиха, че временно се ограничава движението по път III-5305 Желю Войвода – Калояново на жп прелеза при с. Желю Войвода поради ПТП. Обходен маршрут: през Сливен – път II-53 – Камен – Желю Войвода – Блатец – път I-6.


"Използвана е илюстративна снимка

Атакувана е с камион-бомба установената в града първа база на български войски в Ирак – база „Индия“ .

Атаката започва във 11:45 ч. местно време, когато камион-цистерна навлиза в периметъра на базата. От охранителните вишки започва стрелба по камиона.

В базата се намира екип на специалните части от BUSOF, който току-що се е завърнал от ВИП ескорт в пълно бойно снаряжение. Част от екипа влиза в сградата и поема охраната на командира на базата, снайперистите на екипа Т.С. и Т.К. се качват на покрива и застрелват останалите живи в кабината на камиона (преди това единият е ранен от картечарите на вишките). Командирът на базата е скрит под стълбите на сградата от А.Д. и спасен от последвалата експлозия.

Сградата е подложена на масиран автоматичен обстрел и стрелба с РПГ и минохвъргачки. Малко по-късно е намерено ИВУ по маршрут на ВИП ескорта. Снайперистите докладват за наличие на огромен брой артилерийски снаряди във вътрешността на цистерната, които се виждат през липсващия ѝ капак. Последвалият взрив най-вероятно е активиран дистанционно.

Минути след атаката срещу българската база атентатори самоубийци нападат също логистичната база в града, както и местно полицейско управление с коли-бомби. При атаките загиват 5 български войници, 2 тайландски войници, 7 иракски полицаи и 5 цивилни, а между ранените са 9 военнослужещи от Ирак, както и над 160 полицаи и цивилни.

На 30 декември 2003 г. в България е обявен национален траур в памет на загиналите български войници.

Вследствие на атаката загиват 5 български военнослужещи, а 27 са ранени, като базата е сериозно повредена. След инцидента българският контингент изоставя тази база и се премества в база „Кило“ (буква „K“). По-късно контингентът е преместен от Кербала в Дивания, откъдето се завръща в България през декември 2005 г.

Поклон пред героите!

Източник:ФБ-Страница "Памет Българска"

Един служител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е бил убит при стрелба близо до централата на руската служба в центъра на Москва, съобщават руските медии. 

Първоначално се съобщаваше за трима убити.

Още двама служители на ФСБ (бившето КГБ) са тежко ранени, уточниха от руското министерство на здравеопазването и допълниха, че още трима са ранени. Нападателят е бил неутрализиран, като засега не е ясна самоличността му.

ФСБ по-късно опроверга информациите, че нападателите са били трима, като уточни, че нападателят е бил само един.

Допълва се, че не е имало проникване в сградата на руската специална служба на ул "Любянка".

ФСБ разглежда случилото се като "акт на тероризъм".

Снимка:www.themoscowtimes.com

В началото на 90-те години светът е потресен от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и много скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и зловещи серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има много сериозни проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се опитват да открият правилната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия символичен гроб се крие още един. Разлагането е вече факт и единственият начин за идентификация е чрез зъбна картина.

По-късно съдебният лекар ще потвърди, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е категоричен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен анализ на мястото на престъплението показва и нещо още по-притеснително – втората жертва е била използвана като мишена много след настъпването на смъртта. Гората е прегледана обстойно, не са открити други тела и полицията решава, че няма шанс извършителят да се завърне. Мотивите за убийство липсват.

На следващата година, само месец от предишното откритие, униформените господа ще трябва да си припомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже повечето дървета се почистват от персонал, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на потенциален успех. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги идентифицира като Гибсън и Евирест.

Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, огромна прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до пълна парализа. Смъртта настъпва след допълнителни прободни рани в гърба и гърдите, които успяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е преживяла сериозен побой, черепът ? е пукнат на две места, челюстта ? е счупена и има допълнителни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите отново нямат отговор. Камерата на туриста е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и собственика ?), а раницата му на 13 март следващата година, при това на цели 120 километра от тялото му.

Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, докато полицията разчиства пътеките. Шмидл е поредната изгубена туристка, посрещнала е смъртта си с 8 прободни рани: две са в областта на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ? дробове. Откритите дрехи не са нейни, но съвпадали с вещите на друг изгубен турист – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно издирвано име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и въпреки усиленото издирване, главата ? никога не е открита. Нойгебауер е застрелян шест пъти в главата.

Криминалистите отдавна знаят, че става въпрос за сериен убиец, но гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението трябва да се уведоми, особено след като основна цел на изверга са именно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишаване на жертвите, при това за толкова крато време ще докаже и нещо друго – убиецът става все по-уверен и ще удари отново. Патолозите остават категорични, че не всички тела са издъхнали в гората, някои са били влачени и изхвърлени. Пристигащите туристи поемат различни маршрути, но всички използват една и съща стратегия – търсят си превоз от Сидни до Мелбърн и автостопът е много удобен вариант.



Австралия днес разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, но назад във времето не са били толкова много, дивата красота на острова е предразполагаща за туристите, но и местните жители често взимали стопаджии, защото хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор грабва слушалката – все още липсват трафик камерите, които да направят разследванията по-лесни. Сред редицата записани сигнали е и описанието на Пол Ониънс, бивш член на морската пехота и бивш турист на Австралия. Той сподел, че когато се качил на стоп, шофьорът се опитал да го убие и най-вероятно в момента полицията издирва точно неговия „познат“. Пол се представил като Бил на телефонистката, защото след последната подадена жалба нямал никакво доверие на австралийската власт.

В разказа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „нов приятел“ извадил въже и оръжие и приготвял екзекуцията. Пол осъзнал, че трябва да бяга  ако не иска гората да е последното, което някога ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата успява да стопира друга жена, която го кара веднага в полицията. По неизвестна причина за всички, жалбата така и не била разгледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест трябва да тежат жертвите. След преговори и гаранция за сигурността на потърпевшия, австралийските власти купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да разгледа снимки на заподозрените. От 13-те кадъра, Пол избира едно лице – Иван Милат.

Кой е Иван Милат?

Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на агресивен баща и майка – родилка. Жената имала 14 деца, сред които и Милат – той е петото дете в семейството. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото училище. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкова силна. Младите миряни използвали джобни ножчета и оръжие, за да тренират своята стрелба в двора на семейната къща. На 13-годишна възраст младежът вече е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително училище и само 2 години по-късно ще извърши първия си обир. Борис Милат ще признае, че брат му имам психични проблеми и много често бил прекомерно агресивен.  Той  бил ? по-близък от останалите роднини на Иван и още 17-годишна възраст разбира, че брат му е застрелял таксиметров шофьор, който отказал да предаде доброволно своя оборот.

Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван успява да избяга, а неговото присъда е издадена на невинен човек. Следващото обвинение е на 26-годишна възраст. Две туристки подават жалба за изнасилване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкова сакато, че извършителят си тръгва съвсем спокойно от съда и осъзнава, че вече е неуязвим. През 1977-а година повтаря операцията и отново няма никакви обвинения. Следва нов обрат в живота му – брак. Макар и неговата съпруга да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този момент на 40 години), тя все пак намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е приключила след като бъдещият бивш съпруг изгаря дома на родителите ?.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-накрая демонстрирала някаква мисловна дейност и си спомнила случая на последните две жени, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „Човекът с черната мазна коса“. Дамите също потвърдили идентичността на Иван Милат. Идва време за действие. Милат живеел със своята сестра Шърли Соър. Полицията подозирала, че дамата също е замесена с изчезващите туристи и въпреки ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат сексуална връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година започва и последният щурм. Въоръжени полицаи с бронежилетки обграждат дома му. Предлагат на заподозрения да се предаде, но той през цялото време се смее и подиграва на повикания парламентьор.

След дълги преговори и евентуалното залавяне, къщата е предоставена на властите за проверка. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат никога не е ходил до Индонезия, но неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е само малка част от откритията. В целият имот се крие туристическа екипировка, включително и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези ценни артефакти, хората откриват и сериозно количество оръжия от всякакъв вид. В съда не е много трудно на съдията да издаде седем последователно доживотни присъди без право на помилване, както и допълнителни шест години за опит за убийство на Пол Ониънс.

След като австралийският дявол е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката показва, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за убиеца. Във вечерните новини ще стане ясно, че се е опитал да избяга заедно с наркотрафикант. Двамата са заловени, но трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е прехвърлен в затвор с максимална сигурност. До днес продължава да твърди, че е невинен. В свободното си време пише писма на всички възможни журналисти. След като сензацията отминала, той решил да пише на Висшия съдебен съвет, както и на комисията за разглеждане на ДНК проби. Понеже трябвало да изпрати някакво ДНК, човекът решил да отреже малкото си пръстче и да го прикрепи към писмото (използвал е пластмасово ножче за целта). Според съдебните психолози, скоро няма да има никакъв шанс за самопризнания. Хладнокръвният убиец ще мълчи до последно дори преди смъртта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.

Източник: chr.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив