Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации


През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 


Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.



През 2020 г. Станислав Цанов създава YouTube каналът „Цанов НАПРЕД и НАГОРЕ“. Там той публикува журналистически материали и разследвания с таблоиден характер.

Последното разследване разкрива легендарното убийство на едно от най-емблематичните лица на ъндърграунда в България – Васил Илиев.Станислав Цанов влиза в разговор с двама бивши банкови обирджии. Единият е Стефан Чолаков (най-младият банков обирджия в България), който си служи единствено и само с хитрост и може да разбие и най-солидната банкова система. 

Другият събеседник е именно човекът със скандалните разкрития около смъртта на създателя и първия бос на групировката ВИС-2, отново банков обирджия, по-късно защитен свидетел – Николай Генов – Тавата.Разследванията на прокуратурата за убийствата на двамата братя Илиеви завършват еднакво – неизвестен извършител.Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в колата си на път за ресторант „Мираж“. Убийството остава неразкрито, а разследването му е прекратено поради изтекла давност. 

По нареждане на фамилия Илиеви гробът на Васил Илиев се охранява денонощно поради опасност от иманяри.По данни на Тавата в убийството извършителите са двама – един българин и един сърбин. Твърди, че е бил изпратен да ги вземе от вила над хижа Монтана в Драгалевци. Трябвало да ги скрие и ги прибрал в дома си. Мисията на двамата наемни убийци била да проследят, създадат план и отстранят Васил Илиев. Имената, които се разкриват в материала са на българин на име Пинайчев (международен килър) и сърбин – Божко Пантич.



На въпрос от Цанов към Тавата за това как прави връзката, че те са убили боса на ВИС-2, той отговаря – „Те сами си ми казаха!“.



Според слуховете тялото на Георги Георгиев било зверски посечено и захвърлено в кофа за смет заради флирт с Капитолина Токарева

Яхтсмен № 1 на България за всички времена – капитан Георги Георгиев (Капитана), загива на 13 май 1980 г. при мистериозни обстоятелства. Роден е в Кърджали на 4 юни 1930 г. Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 г. баща му получава назначение във Варна и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го примамва още тогава или, както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът Джошуа Слоукъм, „То, морето, ме очарова още от самото начало.“

Георги Георгиев е роден преди 85. Вижда морето 10-годишен и завинаги се влюбва в него. Син е на царски офицер и до последно варненските партийни величия го недолюбват. А и той не им цепи басма.

От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на хелинга (там, където навремето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.

В началото на 1950-те год. Капитана отива в София, където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг – военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава първият софийски яхтклуб „Академик“ край Горни Пасарел.Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича – да плава по море.

Легендарният самотен мореплавател беше кръстосал Световния океан с малката яхта “Кор Кароли” и едно котенце за компания на борда 4 години по-рано.

Стартира от кея на Хавана на 20 март 1976 г. и хвърля котва пак там на 20 декември следващата година. Той е единственият мореплавател в света, успял да пресече през този сезон района на т.нар. Големи тропически депресии в Тихия океан, близо до островите Фиджи. Между тях и Самоа гигантски вълни го мятат на скала, но морският вълк овладява ситуацията. Преди Кейптаун страховит ураган едва не праща на дъното смелчагата и яхтата. Мореходецът влиза и в изданието на “Гинес” за 1981-1982 г. Уви – посмъртно…

Капитана бил страхотен донжуан

Скандализира ги с личния си живот – четири брака, а малко преди да замине за последното си пътешествие, се готвел да се разведе с последната си съпруга – украинката от Одеса Лиля Чолак.

По време на фаталния последен рейс до Одеса между героя и екипажа на “Перун” непрекъснато прескачат искри. Авери на Георгиев твърдят, че той бил стриктен до безумие и налагал на подчинените си инфарктен режим – 16 работни часа в денонощието! В смъртния акт е записано, че в резултат на „тежко натоварване и системна преумора се е получило масивно свиване на сърдечните съдове, което е довело до неспасяем инфаркт”.

За версията смърт от работохолизъм се държи тогавашната шефка на Комитета за българо-съветска дружба във Варна Анастасия Пандова.

Тя е една от малкото присъствали на кончината на мореплавателя. Ето какво разказва тя: „На път за фериботния терминал се отбихме в дома на директора на одеския яхтклуб Гари Гертман (личен приятел на Капитана), който ни беше поканил на вечеря. Капитана отказа да докосне яденето, като изтъкна, че е много преуморен. Чувствал болки в сърдечната област, но не пожела веднага да потърсим медицинска помощ, като обясни, че ще се оправи. Чакахме всеки момент да дойде да ни вземе кола, за да ни закара до ферибота.

Междувременно състоянието му се влоши. Заедно с домакините започнахме да звъним по болници с обяснението, че става въпрос за чужд гражданин, при това твърде известен – герой на България. Веднага позвъних в генералното консулство и уведомих консула ни за състоянието на капитан Георгиев. За нещастие кризата се разви много бързо и след като „Бърза помощ” дойде (цели два часа след нашите непрекъснати позвънявания), Капитана беше мъртъв. Пристигна и екип от Съдебна медицина, който констатира смъртта и отнесе трупа на капитан Георгиев в моргата. Процедурата по пренасянето на трупа в България пое консулството.”

Защо Капитана не докоснал храната и напитката?

Не е малка вероятността „инфарктът”, покосил морския вълк, да е бил „подпомогнат” от някаква отрова.

Дали тя е била сипана в храната или в питието на Капитана, историята мълчи. И точно тук се прокрадва първото съмнение. Защо толкова упорито се настоява, че Георгиев не докоснал ястията и не отпил от чашата с вермут? Ами точно защото гузен негонен бяга, казва народът. Нито ял, нито пил човекът – за каква отрова, моля ви се, става въпрос? Какво е пил преди вечерята у Гертман морският вълк, къде и с кого – никой не обелва дума. Капитана, меко казано, не е бил въздържател. Лочел водката по одески. При такава разкладка коя сърдечносъдова система няма да даде фира? Защо обаче линейката се кандилкала цели два часа, остава загадка.

Блатната версия

Преди години наш всекидневник тиражира версията на Виктор Петренко, представящ се за бивш член на одеска мафиотска група. Според него капитан Георгиев е екзекутиран по особено садистичен начин. Не му се разминал патентът на одеските килъри – бой с вериги, а след този линч с неминуемо фатален край тялото му било разсечено на две и захвърлено в кофа за боклук на улица „Дерибасовска”.

Убийците действали по поръка на еврейски мафиотски бос, съпруг или покровител на последната метреса на мореходеца – Капитолина Токарева, инженерка от одеското “Енерго”.Де факто обаче тя била дама от подземния свят, твърди Петренко.

Друга версия, която се шепнеше под сурдинка, гласи, че Капитана бил на запивка с руски приятели.

На пищната софра се лели вина и други напитки, имало и дама – грузинка с фатален чар. Тя била любовница на един от кавказките мафиоти. Нашият мореходец почнал да се подкача с нея и… бил заклан като пиле от буйните планинци. Към мотивите за дивашката разправа се прибавят и някакви неуредени сметки, но и досега целият екшън се дави в непрогледен мрак./retro.bg/



Какво означава по-тежкото обвинение, което Софийската градска прокуратура повдигна миналата сряда на 22-годишния шофьор Кристиан Николов, и до какви юридически и правни последствия може да доведе обвинението за умишлено причиняване на смъртта (а не умишлено убийство, каквито са някои интерпретации в медиите) на телевизионния водещ Милен Цветков. Този въпрос е един от основните, свързани с казуса, по ред причини. Една от тях е, че подобно умишлено причиняване на смърт в катастрофа би могло да се докаже изключително трудно.

Друга причина е фактът, че съдебната практика в България по такива казуси е твърде оскъдна и едни от последните присъди за умишлено причиняване на смърт в катастрофа или друго подобно престъпление са от началото на 80-те години на миналия век.

Адвокат Теодор Георгиев припомня, че съдебната практика познава само четири случая, в които Върховният съд е постановил решения по обвинения за умишлено причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие. И четирите решения са от 80-те години на миналия век.

За единия случай споменава на стената си във Фейсбук бившият апелативен прокурор на София Иван Петров. Това е т.нар. „Хасковски случай“. Тогава съдът приема, че по хулигански подбуди хасковлията Цветан Братанов в пътно-транспортно произшествие  е причинил смъртта на жертвите. Към онзи момент законодателят предвижда като санкция и смъртното наказание, което в последствие е отменено и заменено с доживотен затвор.

През 1982 г. Върховният съд е потвърдил смъртна присъда, която е изпълнена, за произшествие на автобусна спирка, при което загиват 6 души. Обвинението обаче е било директно за умишлено убийство – по чл. 116 от НК. Тогава този казус предизвиква полемика между практикуващите юристи, защото някои от тях твърдят, че деянието не е било умишлено, а с форма на вина „престъпна самонадеяност“, тоест непредпазливо. Прокурорът добавя, че по-късно пред студентите по право това съдебно решение е давано за пример за съдебна грешка.


Убийството на автобусната спирка в Хасково


На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни жени – Йорданка и Минка. Със средни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.


Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори. Дори юристите са раздвоени по спорния казус.


Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор.


Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията!!!) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си.


Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.


Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва тук за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.


Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.


Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение. Той пише: „Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние.“


Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели – граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.


Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.


(Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото).Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес.


„Безспорно, натискът на настроенията сред хасковлии се отразиха до някаква степен на съдебните заседатели”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отвод. По-късно тя става председател на Окръжния съд в Хасково и е един от достойните негови ръководители.


„Точно това дело стана причина да бъде променен наказателния закон. След процеса бе създаден специален член за наказателната отговорност на шофьорите. Ако трябва да преценим от разстоянието на изминалите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на обществените нагласи, и на несъвършенствата в наказателния закон”, бе мнението на Златка Пехливанова.


Останалите три случая са по член 342, ал. 3 – за умишлено причиняване на телесна повреда или смърт, каквото е обвинението на Кристиан Николов, като тази разпоредба не се занимава с въпроса дали е употребен алкохол или наркотици. И при трите случая съдът през 80-те години е приел наличие на евентуален (косвен) умисъл, не на пряк, обясни адвокат Георгиев. Това означава, че водачът напълно е осъзнавал какви могат да бъдат последствията, но не е направил нищо, за да ги предотврати.


Треньорът по плуване Велко Клешков, е сложил край на собствения си живот, като се е пробол в сърцето с голям нож.

Както съобщихме по същия начин той първо е убил съпругата си, а после и сина си. Във Велинград са в потрес от трагедията и не могат да проумеят кое е наложило това зверство.

Казват, че Велчо е бил стабилен психически човек. До момента не се е чувало семейството да е имало изневери, финансови или други проблеми.

Не са се чували и скандали. Все още мястото е отцепено и се вършат огледи с полицаи и експерти от сектор "Научно-техническа лаборатория" на полицията в Пазарджик.

Труповете са транспортирани в Съдебна медицина в областния град. Прокуратурата се занимава със случая.

Както съобщихме, Клешков е ликвидирал семейството си. Той и съпругата му Йорданка Пенина са били треньори на плувния клуб "Белмекен" във Велинград, а в медиите през годините са публикувани изключително много победи за златни, сребърни и бронзови медали на техни състезатели, пише блиц. 

Вероятният извършител е осъждан за престъпления.
Тази сутрин служители на РУ Кюстендил са задържали 50-годишен мъж за извършено убийство на 30-годишна жена, която е живяла в дома му, информира struma.bg

Той е известен на полицията като извършител на противозаконни деяния, осъждан е за престъпления, свързани с наркотици и кражби.

При извършения оглед на място – в къщата на 50-годишния в ромския кв. „Изток“, дежурната полицейска група е установила множество следи от насилие.

Трупът е закаран за аутопсия в кюстендилската болница. По случая е започнато досъдебно производство. Работата по случая продължава под прякото ръководство на прокурор от ОП – Кюстендил.

„Установена е самоличността на извършителя. Потвърден е инцидента. Очакваме в близките часове повече информация“. Това заяви в ефира на Нова телевизия Ангел Ангелов, генерален консул на България в Истанбул относно инцидента с българина Милен Бахчеванов, който бе убит от полицията в Истанбул. Tой нахлу в заведение с мачете, предизвика безвредици и рани човек.

„На място все още се събира всякаква допълнителна информация за изясняване на случая. Има споделени разкази на очевидци в социалните мрежи“, добави Ангелов. „По всяка вероятност става дума за човек с психично разстройство или под въздействието на силни опиати, тъй като действията му са били неадекватни, агресивни“, заключи генералният ни консул. Ангел Ангелов разкри, че е имало преговори между него и полицията, които продължили около час и половина, след като той се е барикадирал,пише kriminalno.com

Генералният ни консул в Истанбул обаче е категоричен, че този инцидент няма да предизвика напрежение между България и Турция. След нападението простреляният е бил откаран в болницата. При прегледа е било установено, че е заразен с вируса HIV. Според МВР българинът е известен у нас с криминални прояви – хулиганство, кражби и грабежи.

Caмo зa някoлкo чaca пoлициятa уcпя дa рaзкриe тeжкoтo криминaлнo прecтъплeниe във врaчaнcкoтo ceлo Гaличe.

Пълни caмoпризнaния e нaпрaвил убиeцът нa 18-гoдишнaтa Андрея Асанова, кoятo бeшe зaклaнa в cъбoтa прeз нoщтa в къщaтa cи. Oщe вчeрa криминaлиcтитe зaпoчнaхa дa рaбoтят c двaмaтa брaтoвчeди A.O. и Д.O., и дoкaтo рaбoтили c тях, пoдoзрeниятa ce зacилили към първия, дoкaтo втoрият бил ocвoбoдeн.

Тaкa cлeд дълги чacoвe рaзпити 18-гoдишният Aнгeл нe издържaл и нaпрaвил пълни caмoпризнaния в пoлициятa в Бялa Cлaтинa. Прeз цялoтo врeмe oбaчe ce държaл „жeлeзнo“ и прaвeл вcичкo възмoжнo дa зaблуди рaзcлeдвaщитe. Вeднaгa cлeд кaтo ce cринaл тoй зaвeл чeнгeтaтa и им пoкaзaл къдe e cкрил нoжa, c кoйтo e извършeнo прecтъплeниeтo. Нa мяcтo пoкaзaл и c пoдрoбнocти кaк e зaклaл крacивaтa Aндрeя,cъoбщи BulNеws.

Убиeцът e cъceд нa cвoятa жeртвa и ce пoлзвa c лoшo имe в ceлoтo. Млaдeжът e cклoнeн към бeзпричиннo нacилиe и прeди врeмe e нaнecъл пoбoй нa възрacтeн мъж.Рaзкривaнeтo нa убийcтвoтo e в рeзултaт нa нeпрeкъcнaтa рaбoтa нa пoлициятa в Бялa Cлaтинa и кoлeгитe им oт Врaцa и Coфия. Цял дeн вчeрa хoрaтa нaблюдaвaли прoцecулнo-cлeдcтвeнитe дeйcтвия нa oргaнитe нa рeдa, кaтo прeз пoвeчeтo врeмe зaпoдoзрeният Aнгeл бил c тях.

Oщe прeди oбeд нa мecтoпрecтъплeниeтo приcтигнaли дирeктoрът нa пoлициятa във Врaцa Янкo Янкoлoв и шeфът нa рaйoннoтo упрaвлeниe в Бялa Cлaтинa Крacимир Йoнчeв, кoитo прякo ръкoвoдили издирвaнeтo нa извършитeля. Цялa нoщ тeхнитe пoдчинeни, пoдпoмaгaни oт кoлeги oт cтoлицaтa, ca извършвaли oглeди вътрe в къщaтa и oкoлo нeя.

Извършитeлят нa кървaвoтo прecтъплeниe Aнгeл e зaдържaн зa 24 чaca в рaйoннoтo упрaвлeниe в Бялa Cлaтинa.

"Жители на Галиче обмислят подписка за изгонване на  цялото му семейство от селото. Надявахме се да не е така и да не сме живели с такова чудовище", каза пред Нова телевизия кметът Касъм Касъмов.


По първоначална информация по тялото има следи от насилие, а смъртта е била причинена по особено жесток начин. Жертвата е открита с прерязано гърло, съобщи bTV.

Близки на момичето са подали сигнал за инцидента тази сутрин, след като не успели да се свържат с нея. Жителите на Галиче са в шок.


По думите на кмета Страхил Стоянов момичето било скромно и неконфликтно.

Не е ясно засега кой може да е извършителят. Момичето живеело само, тъй като баща ѝ и брат работят в Англия, а майката има друго семейство.

От МВР съобщиха, че по първоначални данни няма следи за проникване с взлом в къщата.

В района има засилено присъствие на полицията. Очакват се криминалисти и от София.

По случая е образувано досъдебно производство.

Източник:Факти.бг

Един човек загина, след като пътнически влак блъсна лек автомобил на жп прелеза край сливенското село Желю Войвода, съобщава Sliveninfo.

Драмата се разигра около 20 часа в четвъртък вечерта. Все още не е ясно дали има други жертви и ранени при тежката катастрофа.
Влакът е пътнически. На жп прелеза до село Жельо Войвода има бариери, които се спускат автоматично, когато идва влак.


Влакът е блъснал лекия автомобил на жп прелеза край селото. Шофьорът е минал при пусната полубариера,светлинна и звукова сигнализация.

В колата са пътували петима души, един от тях е загинал на място, а останалите са откарани в МБАЛ-Сливен за оказване на медицинска помощ.

От АПИ съобщиха, че временно се ограничава движението по път III-5305 Желю Войвода – Калояново на жп прелеза при с. Желю Войвода поради ПТП. Обходен маршрут: през Сливен – път II-53 – Камен – Желю Войвода – Блатец – път I-6.


"Използвана е илюстративна снимка

Атакувана е с камион-бомба установената в града първа база на български войски в Ирак – база „Индия“ .

Атаката започва във 11:45 ч. местно време, когато камион-цистерна навлиза в периметъра на базата. От охранителните вишки започва стрелба по камиона.

В базата се намира екип на специалните части от BUSOF, който току-що се е завърнал от ВИП ескорт в пълно бойно снаряжение. Част от екипа влиза в сградата и поема охраната на командира на базата, снайперистите на екипа Т.С. и Т.К. се качват на покрива и застрелват останалите живи в кабината на камиона (преди това единият е ранен от картечарите на вишките). Командирът на базата е скрит под стълбите на сградата от А.Д. и спасен от последвалата експлозия.

Сградата е подложена на масиран автоматичен обстрел и стрелба с РПГ и минохвъргачки. Малко по-късно е намерено ИВУ по маршрут на ВИП ескорта. Снайперистите докладват за наличие на огромен брой артилерийски снаряди във вътрешността на цистерната, които се виждат през липсващия ѝ капак. Последвалият взрив най-вероятно е активиран дистанционно.

Минути след атаката срещу българската база атентатори самоубийци нападат също логистичната база в града, както и местно полицейско управление с коли-бомби. При атаките загиват 5 български войници, 2 тайландски войници, 7 иракски полицаи и 5 цивилни, а между ранените са 9 военнослужещи от Ирак, както и над 160 полицаи и цивилни.

На 30 декември 2003 г. в България е обявен национален траур в памет на загиналите български войници.

Вследствие на атаката загиват 5 български военнослужещи, а 27 са ранени, като базата е сериозно повредена. След инцидента българският контингент изоставя тази база и се премества в база „Кило“ (буква „K“). По-късно контингентът е преместен от Кербала в Дивания, откъдето се завръща в България през декември 2005 г.

Поклон пред героите!

Източник:ФБ-Страница "Памет Българска"

Един служител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) е бил убит при стрелба близо до централата на руската служба в центъра на Москва, съобщават руските медии. 

Първоначално се съобщаваше за трима убити.

Още двама служители на ФСБ (бившето КГБ) са тежко ранени, уточниха от руското министерство на здравеопазването и допълниха, че още трима са ранени. Нападателят е бил неутрализиран, като засега не е ясна самоличността му.

ФСБ по-късно опроверга информациите, че нападателите са били трима, като уточни, че нападателят е бил само един.

Допълва се, че не е имало проникване в сградата на руската специална служба на ул "Любянка".

ФСБ разглежда случилото се като "акт на тероризъм".

Снимка:www.themoscowtimes.com

В началото на 90-те години светът е потресен от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и много скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и зловещи серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има много сериозни проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се опитват да открият правилната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия символичен гроб се крие още един. Разлагането е вече факт и единственият начин за идентификация е чрез зъбна картина.

По-късно съдебният лекар ще потвърди, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е категоричен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен анализ на мястото на престъплението показва и нещо още по-притеснително – втората жертва е била използвана като мишена много след настъпването на смъртта. Гората е прегледана обстойно, не са открити други тела и полицията решава, че няма шанс извършителят да се завърне. Мотивите за убийство липсват.

На следващата година, само месец от предишното откритие, униформените господа ще трябва да си припомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже повечето дървета се почистват от персонал, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на потенциален успех. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги идентифицира като Гибсън и Евирест.

Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, огромна прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до пълна парализа. Смъртта настъпва след допълнителни прободни рани в гърба и гърдите, които успяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е преживяла сериозен побой, черепът ? е пукнат на две места, челюстта ? е счупена и има допълнителни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите отново нямат отговор. Камерата на туриста е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и собственика ?), а раницата му на 13 март следващата година, при това на цели 120 километра от тялото му.

Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, докато полицията разчиства пътеките. Шмидл е поредната изгубена туристка, посрещнала е смъртта си с 8 прободни рани: две са в областта на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ? дробове. Откритите дрехи не са нейни, но съвпадали с вещите на друг изгубен турист – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно издирвано име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и въпреки усиленото издирване, главата ? никога не е открита. Нойгебауер е застрелян шест пъти в главата.

Криминалистите отдавна знаят, че става въпрос за сериен убиец, но гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението трябва да се уведоми, особено след като основна цел на изверга са именно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишаване на жертвите, при това за толкова крато време ще докаже и нещо друго – убиецът става все по-уверен и ще удари отново. Патолозите остават категорични, че не всички тела са издъхнали в гората, някои са били влачени и изхвърлени. Пристигащите туристи поемат различни маршрути, но всички използват една и съща стратегия – търсят си превоз от Сидни до Мелбърн и автостопът е много удобен вариант.



Австралия днес разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, но назад във времето не са били толкова много, дивата красота на острова е предразполагаща за туристите, но и местните жители често взимали стопаджии, защото хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор грабва слушалката – все още липсват трафик камерите, които да направят разследванията по-лесни. Сред редицата записани сигнали е и описанието на Пол Ониънс, бивш член на морската пехота и бивш турист на Австралия. Той сподел, че когато се качил на стоп, шофьорът се опитал да го убие и най-вероятно в момента полицията издирва точно неговия „познат“. Пол се представил като Бил на телефонистката, защото след последната подадена жалба нямал никакво доверие на австралийската власт.

В разказа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „нов приятел“ извадил въже и оръжие и приготвял екзекуцията. Пол осъзнал, че трябва да бяга  ако не иска гората да е последното, което някога ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата успява да стопира друга жена, която го кара веднага в полицията. По неизвестна причина за всички, жалбата така и не била разгледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест трябва да тежат жертвите. След преговори и гаранция за сигурността на потърпевшия, австралийските власти купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да разгледа снимки на заподозрените. От 13-те кадъра, Пол избира едно лице – Иван Милат.

Кой е Иван Милат?

Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на агресивен баща и майка – родилка. Жената имала 14 деца, сред които и Милат – той е петото дете в семейството. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото училище. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкова силна. Младите миряни използвали джобни ножчета и оръжие, за да тренират своята стрелба в двора на семейната къща. На 13-годишна възраст младежът вече е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително училище и само 2 години по-късно ще извърши първия си обир. Борис Милат ще признае, че брат му имам психични проблеми и много често бил прекомерно агресивен.  Той  бил ? по-близък от останалите роднини на Иван и още 17-годишна възраст разбира, че брат му е застрелял таксиметров шофьор, който отказал да предаде доброволно своя оборот.

Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван успява да избяга, а неговото присъда е издадена на невинен човек. Следващото обвинение е на 26-годишна възраст. Две туристки подават жалба за изнасилване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкова сакато, че извършителят си тръгва съвсем спокойно от съда и осъзнава, че вече е неуязвим. През 1977-а година повтаря операцията и отново няма никакви обвинения. Следва нов обрат в живота му – брак. Макар и неговата съпруга да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този момент на 40 години), тя все пак намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е приключила след като бъдещият бивш съпруг изгаря дома на родителите ?.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-накрая демонстрирала някаква мисловна дейност и си спомнила случая на последните две жени, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „Човекът с черната мазна коса“. Дамите също потвърдили идентичността на Иван Милат. Идва време за действие. Милат живеел със своята сестра Шърли Соър. Полицията подозирала, че дамата също е замесена с изчезващите туристи и въпреки ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат сексуална връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година започва и последният щурм. Въоръжени полицаи с бронежилетки обграждат дома му. Предлагат на заподозрения да се предаде, но той през цялото време се смее и подиграва на повикания парламентьор.

След дълги преговори и евентуалното залавяне, къщата е предоставена на властите за проверка. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат никога не е ходил до Индонезия, но неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е само малка част от откритията. В целият имот се крие туристическа екипировка, включително и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези ценни артефакти, хората откриват и сериозно количество оръжия от всякакъв вид. В съда не е много трудно на съдията да издаде седем последователно доживотни присъди без право на помилване, както и допълнителни шест години за опит за убийство на Пол Ониънс.

След като австралийският дявол е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката показва, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за убиеца. Във вечерните новини ще стане ясно, че се е опитал да избяга заедно с наркотрафикант. Двамата са заловени, но трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е прехвърлен в затвор с максимална сигурност. До днес продължава да твърди, че е невинен. В свободното си време пише писма на всички възможни журналисти. След като сензацията отминала, той решил да пише на Висшия съдебен съвет, както и на комисията за разглеждане на ДНК проби. Понеже трябвало да изпрати някакво ДНК, човекът решил да отреже малкото си пръстче и да го прикрепи към писмото (използвал е пластмасово ножче за целта). Според съдебните психолози, скоро няма да има никакъв шанс за самопризнания. Хладнокръвният убиец ще мълчи до последно дори преди смъртта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.

Източник: chr.bg

Северин,който уби журналистката Виктория Откакто е зад решетките, той се е превърнал в "любимец" на съкилийниците си, които не пропускат опит да го нападнат.

Осъденият на 30 години затвор при първоначален строг режим Северин Красимиров, е назначен за помощник-готвач в затвора в Белене. Това съобщава вестник Утро, позовавайки се на отлично осведомен източник.

Той беше откаран там на 8 май тази година, когато изтече 15-дневният срок за обжалване на наложената му от Окръжния съд присъда. Запознати с делото на изверга смятат, че вероятно вкарването на Северин в кухнята е ход на ръководството на затвора в опит да го спаси от попълзновенията на съкилийниците му.

На 6 октомври миналата година Северин Красимиров изнасили и уби по особено мъчителен начин 30-годишната Виктория в трудно достъпен район край крайбрежната алея преди зимовника на АППД. Четири дни по-късно той беше арестуван в Германия, където се укривал при майка си и втория му баща. Извършената в Психиатричната болница към затвора в Ловеч психиатрично-психологична експертиза показа, че той е здрав и вменяем и може да носи наказателна отговорност. Красимиров се призна за виновен и на 22 април петорен състав на Окръжния съд в Русе го наказа с лишаване от свобода за срок от 30 години при първоначален строг режим.

Отделно той трябва да заплати 450 000 лева обезщетение за нанесените неимуществени вреди от смъртта на Маринова на дъщеря й и родителите й, както и 9000 лева държавна такса върху уважените граждански искове и 7000 лева за разноски по делото. Откакто е в затвора, за Северин Красимиров веднъж под сурдинка се чу, че се е превърнал в любимец в средите на съкилийниците си. Затова се предполага, че кухнята, където бели картофи и лук, е опит да бъде спасен от голямото внимание.

Източник:Блиц


Експрес „Златни пясъци“ навлиза с висока скорост в гара Роман и дерайлира, заради непреместена стрелка. В резултат вагоните падат в река Искър. Загиват 12 души, 32-ма са ранени.

По това време този влак е бил еталонен за БДЖ
Маршрутът на експреса е от София до Варна през гара Горна Оряховица. Разстоянието между столицата и "морския град" е 543 км и се изминавал от експресния влак за 7 часа.
Експрес "Златни пясъци" на гара Варна през 80-те

На 1 май 1969 година става соченият за най-кървав инцидент в историята на БДЖ.

Край плевенското село Чомаковци пътнически вагон дерайлира. Инцидентът убива намясто 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот.


Убиецът и жертвата били съучастници в две тежки престъпления, главният прокурор Иван Гешев похвали МВР и прокуратурата за отличната работата

На около 350 метра от местопрестъплението е открито оръжието, с което е убит Петър Валериев от кв. Рудник – автомат Калашников. Убийството е извършено на мястото, което свидетелите са посочили, но извършителят впоследствие е преместил и укрил трупа. Мотивите за престъплението са в процес на изясняване. Убиецът е задържан, той е 32-годишен, не е осъждан към момента, от Шумен, но пребивава на територията на Бургас. Запознали се с Петър Валериев преди около 10 години, и двамата се занимават със строителство и от там датира дружбата им. Изключително конспиративни, не са поддържали никаква комуникация по мобилни телефони, ходили от адрес на адрес.

Убитият и извършителят са участници в два въоръжени грабежа – 2015 г. в Айтос и 2016 г. в София, и в двата е използвано огнестрелно оръжие и са откраднати големи суми пари.

Това стана ясно на брифинг на новоизбрания главен прокурор Иван Гешев, главния секретар на МВР Ивайло Иванов, окръжния прокурор на Бургас Георги Чинев и директора на ОДМВР-Бургас старши комисар Радослав Сотиров, заедно с наблюдаващия прокурор Иван Иванов.


Те съобщиха подробностите на извънреден брифинг в Бургас. Новоизбраният главен прокурор Иван Гешев благодари на окръжна прокуратура Бургас и на ОДМВР-Бургас за добре свършената работа.

„Случаят е интересен и сложен, свършена е огромна работа и това онагледява това, че българската съдебна система и правоохранителните органи вършат добре работата си, на европейски ниво. Това не означава, че нямаме своите проблеми, но картината не е толкова черна, каквато се опитват да е представят на гражданите. Те трябва да знаят, че съдебната власт, МВР и правоохранителните органи са на добро ниво и работят. Тази година в България няма неразкрито убийство – факт, с който може да се гордее всяка държава. С този факт едва ли могат да се похвалят много европейски държави“, каза Иван Гешев и благодари на експертите, които винаги остават настрани, но тяхната работа е изключително важна.

Главният секретар на МВР Ивайло Иванов също благодари на прокуратурата и на ОДМВР-Бургас за добре свършената работа. „Случаят беше тежък в началото, нямаше никаква отправна точка. Благодаря на криминална полиция в Бургас, на охранителна полиция и СДВР. Убитият и извършителят са участници в два въоръжени грабежа – 2015 г. в Айтос и 2016 г. в София. Използвано е огнестрелно оръжие и са откраднати големи суми пари. Знам колко костваше, за да стигнем до този брифинг – много усилия и безсъни нощи“, каза главният секретар на МВР и бе категоричен, че екипната работа и доброто взаимодействие дават своите плодове.

Окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев съобщи, че в резултат на доброто взаимодействие между ОДМВР и Окръжна прокуратура е устанвоен извършителят и му е повдигнато обвинение за предумишлено убийство, а в рамките на брифинга показаха кадрив от следствения експеримент, чрез които самопризнанията на обвиняемия са потвърдени.

Оръжието на престъплението е автомат Калашников, каза Георги Чинев.

Наблюдаващият прокурор Иван Иванов заяви, че престъплението е разкрито много трудно, за две седмици е извършен огромен обем процесуално-следствени действия. Убиецът е направил пълни самопризнания, събрани са множество свидетелски показания, експертизи и много доказателства.

Директорът на ОДМВР-Бургас Радослав Сотиров обяви, че служителите му 17 дни са полагали денонощен труд до вчера, когато е намерено оръжието. „Разпитахме много лица, проверки на десетки обекти, сред които заложни къщи, хазартни зали. Мястото на убийството е в землището на кв. Долно Езерово и с оглед времето и дъждовете разкриването му е било допълнително усложнено. Във вчерашния ден наред с всички ангажирани служители – едни от най-добрите специалисти в Национална полиция, извикан е и екип от водолази, за да претърсят ез. Вая, където имало данни, че е изхвърлено оръжието. Вчера в тъмната част на денонощието е намерено и оръжието на престъплението, добре скрито, на около 350 м от мястото на убийството“, разкри Радослав Сотиров.

Източник:flagman


Жертвите са баща и син, а екзекуторът им е 45-годишеният Йордан

Мъж от Пловдив уби съдружника си и баща му. Това научи БЛИЦ от разследващите. 45-годишният Йордан Т. е извършил убийството със законно притежаван пистолет „Макаров“.

Жертвите са Васил Б. на 32 години, който е бил съдружник на убиеца, и Христо Б. на 51 години, който е баща на Васил. Екзекуцията е станала на „Брезовско шосе“ днес. Йордан Т. е арестуван. Той не е криминално проявен. Изяснява се каква е причината за зверството./Блиц/

Повече от 20 години той бе едно от мистериозните страшилища на Странджа. Заради славата на Николай дори бежанците заобикаляха селото, когато мигрантският поток бе най-силен,пише "Флагман"

Десетки се изселиха от Буково заради него, а тези, които останаха и до днес не спят спокойно. Писаха подписки – институциите да си го приберат, за да не ги плаши и тормози. Обаче никой не ги чу.   Откакто селото, което е едно от най-красивите в Странджа, се обви със страшната слава на Канибала – Николай Гьоргов, посещават го само ловци.   Зловещата новина се разнесе в Бургас през 1995 г.:

Бивш моряк, на име Николай убил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и смятал, че като яде човешки органи, ще живее вечно.   Истината била, че като моряк паднал и си ударил главата по време на рейс на един от корабите. Оттогава си останал у дома. Четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата, че наистина е ял от човешките органи на жертвите си.

След престъплението той лежа само една година в затвора в Ловеч, защото заради психичното си заболяване бе освободен и се завърна на село.   Бил си съставил дълъг списък кого трябва да изяде, за да получи неземна сила, но за щастие стигнал само до първите двама.   В списъка били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „провиненията им“ - кой го излъгал, друг го обидил… Успява да убие една възрастна жена, която живеела в края на Голямо Буково, както и най-близкия си приятел Ангел Дзиров, с когото редовно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.

Гьоргов планирал убийствата да станат в една нощ. Но при горския ударил на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила същински късмет.   Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в списъка фигурирал отец Евтимий от голямобуковския манастир „Свети живоприемний източник”. Попът отначало си умираше от страх от Гьоргов, но после и той забрави всичко и даже редовно си пиеше кафето с него в селото. 


Ранни години
Иво Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в град София. Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му.

Завършва Средно спортно училище „Чавдар“ в София, след което отбива военната си служба в спортната школа на „Левски-Спартак“, като състезател по кану–каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.

Престъпни години
На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд „Васил Левски“ ­ София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.

През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстника е обвиняем и по т. нар. „чешко дело“. Връзките си с мафията завръзва в т. нар. си „колумбийски период“.

През 1990 г. в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.

През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия. Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.

На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че натиск върху „случая Карамански“ е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов. Прокурорката Малена Филипова не внася обвинителния акт в съда. През август 1994 г. Карамански проговаря от затвора. В интервю за столичен вестник обвинява правителството на Любен Беров в петролни далавери. Междувременно решава да се кандидатира за депутат за изборите за 37-то Народно събрание. Регистрацията му е анулирана, поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.

Напуска затвора на 17 май 1995 г., платил е общо 850 хил. лв. гаранции, след като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов-­ Чико „Бедни и богати“.

На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв. През 1996 г. регистрира профсъюз „Справедливост“. С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. Имаше амбиции да вземе по аренда столичното сметище и софийския цирк.

На 10 май 1996 г. фирмата му „Булфиш-96“ сключва договор с „Язовири и каскади“ за използване на водите на язовир „Кърджали“ за развъждане и улов на риба. 60% от акваторията на езерото става собственост на Карамански. Твърди се, че това е станало под натиска на вицепремиера и земеделски министър в екипа на Жан Виденов – Светослав Шиваров.

Убийство
На 20 декември 1998 г. 33-годишният Стефан Кирилов Въжарски застрелва Карамански по време на гуляй във вила в столичния кв. Бояна. Кръстникът умира на място, а Въжарски е осъден на доживотен затвор.

Според книгата „Най-богатите българи“, Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 долара. Приживе притежава над 20 дружества групирани около основното „Корона“ – „Корона Иншурънс“ АД, „Корона-арт“, „Корона-бизнес“, „Тракия фрутс“ ООД, „К.А.Ф.“ ООД, „Булфиш“ ООД, „Сава консултинг“ ООД, „Сава интернешънъл“ ООД, „Преображение“ ООД, „Темида 98“ ООД, „Карам“ ООД, „Мултифарма“ ООД и др.

Застрахователното му дружество остава без лиценз, наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области – производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.

На 9 март 2001 г. писъци огласят оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в град Оранестад – столицата на остров Аруба в Карибско море. Секунди по-рано четири изстрела прогърмяват във фоайето, а 39-годишният Пантю Тотев Пантев се свлича и умира на място.

В България два дни се чува само за убит българин, без да се знае името му.


Босът на СИК е улучен с четирите куршума в главата.  Убиецът влязъл в препълненото фоайе на хотела с пистолет в ръка и хладнокръвно ликвидирал жертвата си. След това светкавично изчезнал. Показното убийство станало пред погледите на десетки гости в хотела, сред които и бременната приятелка на Пантев – манекенката Петя Райкова.

Очевидците описват стрелеца, като мъж на средна възраст, с кестенява коса и синьо-зелени очи.  Целият състав на полицията на Аруба е вдигнат на крак, но килърът така и не е открит. Оказва се, че минути след разстрела, от летището на острова, което е близко до хотел „Сонеста“, е имало полет за Колумбия.

Панев е роден на 6 септември 1961 г. в София.
Внук е на на известен фабрикант отпреди 1944 г. и след реституцията се сдобива с множество имоти в София. През 1994 г. той привлича вниманието на службите, като човекът, измислил ВИС-2, след отнемането на лиценза на ВИС-1. Пантев е и близък приятел с Васил Илиев, но малко преди убийството на боса на ВИС, пътищата им се разделят.Поли преминава към конкуренцията и става една от основните фигури в СИК.  Официално Пантев има девет фирми, чиято дейност основно е строителна и търговска. В няколко от тях той е съдружник с Николай Маринов – Малкия Маргин. Дялове във фирмите на Пантев имат и няколко италианци. Неофициално е сочен за един от основните наркотърговци в България.

„Кариерата му“ започва първоначално с контрола над хероина. Поли е близък до Пламен Иванов-Фалконети, който е убит от упор през 1997 г. пред ресторант „Олимп“ и който контролирал трафика на хероин през България.  Две години по-късно – до средата на 1999 г., Пантев вече владее поне половината пазар на кокаин у нас.

Разбира се, най-известната версия за разстрела на Поли Пантев са откраднати стотици килограми кокаин.Останалите подробности – като килограмите дрога и собствеността им, обаче доста се различават. Според едни слухове, кокаинът бил 600 кг и бил собственост на колумбийската мафия, чиято дълга ръка застигнала Пантев на Аруба.

Според други – наркотикът бил 400 кг и бил на Сретен Йосич, а босът на СИК не успял да събере парите, за да плати за изчезналия при транспортирането през България кокаин. Твърди се, че поне още 8 убийства са свързани с прословутия кокаин, всички приписани на Сретен Йосич. Първото е на близкия до Поли Пантев Иван Стоянов-Кубето през лятото на 2001 г. Следващият е считаният за наследник на Пантев и негова дясна ръка – Евгени Стефанов-Женята през 2003 г. През 2004 г. идва ред на бай Миле, в началото на 2006 г. изчезва завинаги Кирил Цветанов-Буята. Същата година е разстрелян Иван Тодоров-Доктора, а през декември 2003 г. в Амстердам е убит и Константин Димитров-Косьо Самоковеца.

Трета версия сочи, че разстрелът на Пантев е поръчан от италианската мафия, като отмъщение за убийството на италианеца Микеле Раниери на 15 юли 1997 г. в луксозния бар „Тримата мускетари“ срещу руската църква в София.  Чужденецът, който е брат на мафиотски бос в Италия, предизвиква скандал с група мъже от СИК, като дори прострелва в корема с пистолет един от тях. В последвалото меле той е убит. Задържани са всички от групичката на СИК, сред които и Поли Пантев. При разследването обаче от обвиняем той се превръща в свидетел и скоро е освободен.През юли 2000 г. неизвестен изстреля срещу Пантев снаряд с гранатомет. Опитът за покушението стана на бул. „Симеоновско шосе“. Тогава Пантев успя да се спаси, защото боеприпасът се оказа учебен. Това даде основания на криминалистите да предположат, че задачата на стрелеца е била само да сплаши боса на СИК.

На 15 ноември 2000 г. бомба с тротилов еквивалент между 10 и 12 килограма се взриви в стая 102 на хотел „Амбасадор“ в София. При взрива загиват руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Суренович Тер Овсепян, като се счита, че Романов без да иска е активирал бомбата, докато пренастройва механизма й върху масата на хотелската стая. От спецслужбите тогава изказват предположение, че адската машина, разрушила „Амбасадор“, e била предназначена именно за Поли Пантев. Разследването на убийството на Пантев отдавна е спряно.

Източник:flashnews

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ: