Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
В началото на 90-те години светът е потресен от серия убийства в гората Белангло. Отрити са останките на изгубени туристи и много скоро ще влязат в архивите на един от най-суровите и зловещи серийни убийци в Австралия и света. 19-и септември 1992-а година ще остане като датата, в която полицията осъзнава, че в тази гора има много сериозни проблеми. Случайни минувачи тичат през гората и се опитват да открият правилната посока, когато попадат на добре скритото студено тяло на първата жертва. Само на 30 метра от първия символичен гроб се крие още един. Разлагането е вече факт и единственият начин за идентификация е чрез зъбна картина.

По-късно съдебният лекар ще потвърди, че това са дамите Кларк и Уолтърс. Патологът е категоричен, че по тялото на Уолтър има цели 14 прободни рани; 4 в тялото, една във врата и още 9 в гърба. От тях е последвала и парализата. Тялото на Кларк има следи от 10 огнестрелни рани в главата. Сериозен анализ на мястото на престъплението показва и нещо още по-притеснително – втората жертва е била използвана като мишена много след настъпването на смъртта. Гората е прегледана обстойно, не са открити други тела и полицията решава, че няма шанс извършителят да се завърне. Мотивите за убийство липсват.

На следващата година, само месец от предишното откритие, униформените господа ще трябва да си припомнят какво откриват в гората. Местен човек се разхожда, търсейки паднали и сухи дърва за огрев. Понеже повечето дървета се почистват от персонал, търсачът трябвало да се насочи в по-отдалечените зони, надявайки се на потенциален успех. Вместо дърва, той открива две тела. Полицията по-късно ще ги идентифицира като Гибсън и Евирест.

Гибсън посреща своя край след 8 прободни рани в тялото, огромна прорезна рана в горната част на гръбнака, довела до пълна парализа. Смъртта настъпва след допълнителни прободни рани в гърба и гърдите, които успяват да пробият сърцето и дробовете. Евирест е дамата, която е преживяла сериозен побой, черепът ? е пукнат на две места, челюстта ? е счупена и има допълнителни прорезни рани по челото. Дежурната прободна рана в гърба е налична. Разследващите отново нямат отговор. Камерата на туриста е открита през 1989-а година (3 години по-късно откриват и собственика ?), а раницата му на 13 март следващата година, при това на цели 120 километра от тялото му.

Само месец по-късно ще бъде открит още един скелет, докато полицията разчиства пътеките. Шмидл е поредната изгубена туристка, посрещнала е смъртта си с 8 прободни рани: две са в областта на гръбнака, а останалите 6 нараняват сърцето и белите ? дробове. Откритите дрехи не са нейни, но съвпадали с вещите на друг изгубен турист – Хабшийд. Останките му, както и тези на Нойгебауер (още едно издирвано име) са открити на 4-и ноември в плитки гробове. Хабшийд е била обезглавена и въпреки усиленото издирване, главата ? никога не е открита. Нойгебауер е застрелян шест пъти в главата.

Криминалистите отдавна знаят, че става въпрос за сериен убиец, но гората е 38 квадратни километра със свободен достъп от всички страни. Населението трябва да се уведоми, особено след като основна цел на изверга са именно туристите, които обикалят в дивата Австралия. Драстичното повишаване на жертвите, при това за толкова крато време ще докаже и нещо друго – убиецът става все по-уверен и ще удари отново. Патолозите остават категорични, че не всички тела са издъхнали в гората, някои са били влачени и изхвърлени. Пристигащите туристи поемат различни маршрути, но всички използват една и съща стратегия – търсят си превоз от Сидни до Мелбърн и автостопът е много удобен вариант.



Австралия днес разполага с повече от 19.2 милиона регистрирани автомобила, но назад във времето не са били толкова много, дивата красота на острова е предразполагаща за туристите, но и местните жители често взимали стопаджии, защото хищниците в дивата Австралия не липсват. Отворена е гореща линия за анонимни сигнали и както повелява традицията, всеки конспиратор грабва слушалката – все още липсват трафик камерите, които да направят разследванията по-лесни. Сред редицата записани сигнали е и описанието на Пол Ониънс, бивш член на морската пехота и бивш турист на Австралия. Той сподел, че когато се качил на стоп, шофьорът се опитал да го убие и най-вероятно в момента полицията издирва точно неговия „познат“. Пол се представил като Бил на телефонистката, защото след последната подадена жалба нямал никакво доверие на австралийската власт.

В разказа си той споделя, че е бил закаран в затънтената част до гората, неговият „нов приятел“ извадил въже и оръжие и приготвял екзекуцията. Пол осъзнал, че трябва да бяга  ако не иска гората да е последното, което някога ще види от Австралия. Хуква и изоставя всичките си документи и багаж. По-късно по улицата успява да стопира друга жена, която го кара веднага в полицията. По неизвестна причина за всички, жалбата така и не била разгледана, а с времето останала и забравена. Поне знаете на чия съвест трябва да тежат жертвите. След преговори и гаранция за сигурността на потърпевшия, австралийските власти купуват самолетен билет на Ониънс и го водят в Сидни, където да разгледа снимки на заподозрените. От 13-те кадъра, Пол избира едно лице – Иван Милат.

Кой е Иван Милат?

Австралиец с хърватски корени. Иван е роден в опорочено семейство на агресивен баща и майка – родилка. Жената имала 14 деца, сред които и Милат – той е петото дете в семейството. Две от децата умират по-рано. Заедно със своите братя и сестри, Иван посещава католическото училище. След последния звънец се оказва, че вярата в децата не била толкова силна. Младите миряни използвали джобни ножчета и оръжие, за да тренират своята стрелба в двора на семейната къща. На 13-годишна възраст младежът вече е добър познайник на полицията. На 17 години е изпратен в поправително училище и само 2 години по-късно ще извърши първия си обир. Борис Милат ще признае, че брат му имам психични проблеми и много често бил прекомерно агресивен.  Той  бил ? по-близък от останалите роднини на Иван и още 17-годишна възраст разбира, че брат му е застрелял таксиметров шофьор, който отказал да предаде доброволно своя оборот.

Жертвата щяла да остане парализирана от кръста надолу. Иван успява да избяга, а неговото присъда е издадена на невинен човек. Следващото обвинение е на 26-годишна възраст. Две туристки подават жалба за изнасилване. Обвинението на Австралийската правораздаваща система е толкова сакато, че извършителят си тръгва съвсем спокойно от съда и осъзнава, че вече е неуязвим. През 1977-а година повтаря операцията и отново няма никакви обвинения. Следва нов обрат в живота му – брак. Макар и неговата съпруга да е с цели 15 години по-млада от Иван (в този момент на 40 години), тя все пак намирала причина да го обича. Подозираме, че любовта е приключила след като бъдещият бивш съпруг изгаря дома на родителите ?.
След показанията на Пол Ониънс, полицията най-накрая демонстрирала някаква мисловна дейност и си спомнила случая на последните две жени, които били изнасилени през 77-а година в гората. Те описвали своя нападател като „Човекът с черната мазна коса“. Дамите също потвърдили идентичността на Иван Милат. Идва време за действие. Милат живеел със своята сестра Шърли Соър. Полицията подозирала, че дамата също е замесена с изчезващите туристи и въпреки ясната роднинска връзка, мнозина знаели, че братът и сестрата имат сексуална връзка още от 50-те години. На 22-и май 1994-а година започва и последният щурм. Въоръжени полицаи с бронежилетки обграждат дома му. Предлагат на заподозрения да се предаде, но той през цялото време се смее и подиграва на повикания парламентьор.

След дълги преговори и евентуалното залавяне, къщата е предоставена на властите за проверка. В домът са открити пълнители и изолирбанд, пощенска картичка от Нова Зеландия и индонезийска валута. Милат никога не е ходил до Индонезия, но неговите немски жертви са прекарали известно време там, преди да поемат последата си туристическа дестинация. Това е само малка част от откритията. В целият имот се крие туристическа екипировка, включително и в стените на дома. Вещите съвпадали с тези, които липсвали от студените тела в гората. Освен тези ценни артефакти, хората откриват и сериозно количество оръжия от всякакъв вид. В съда не е много трудно на съдията да издаде седем последователно доживотни присъди без право на помилване, както и допълнителни шест години за опит за убийство на Пол Ониънс.

След като австралийският дявол е зад решетките, полицията продължава да изследва случаите на изчезнали туристи. Статистиката показва, че сигналите за изчезнали хора датира някъде от 1970-а година. През 1997-а година ще бъде напомнено за убиеца. Във вечерните новини ще стане ясно, че се е опитал да избяга заедно с наркотрафикант. Двамата са заловени, но трафикантът е открит обесен на другия ден в килията си. Милат е прехвърлен в затвор с максимална сигурност. До днес продължава да твърди, че е невинен. В свободното си време пише писма на всички възможни журналисти. След като сензацията отминала, той решил да пише на Висшия съдебен съвет, както и на комисията за разглеждане на ДНК проби. Понеже трябвало да изпрати някакво ДНК, човекът решил да отреже малкото си пръстче и да го прикрепи към писмото (използвал е пластмасово ножче за целта). Според съдебните психолози, скоро няма да има никакъв шанс за самопризнания. Хладнокръвният убиец ще мълчи до последно дори преди смъртта си. Милат се намира в болничен затвор, където се лекува от рак.

Източник: chr.bg

Северин,който уби журналистката Виктория Откакто е зад решетките, той се е превърнал в "любимец" на съкилийниците си, които не пропускат опит да го нападнат.

Осъденият на 30 години затвор при първоначален строг режим Северин Красимиров, е назначен за помощник-готвач в затвора в Белене. Това съобщава вестник Утро, позовавайки се на отлично осведомен източник.

Той беше откаран там на 8 май тази година, когато изтече 15-дневният срок за обжалване на наложената му от Окръжния съд присъда. Запознати с делото на изверга смятат, че вероятно вкарването на Северин в кухнята е ход на ръководството на затвора в опит да го спаси от попълзновенията на съкилийниците му.

На 6 октомври миналата година Северин Красимиров изнасили и уби по особено мъчителен начин 30-годишната Виктория в трудно достъпен район край крайбрежната алея преди зимовника на АППД. Четири дни по-късно той беше арестуван в Германия, където се укривал при майка си и втория му баща. Извършената в Психиатричната болница към затвора в Ловеч психиатрично-психологична експертиза показа, че той е здрав и вменяем и може да носи наказателна отговорност. Красимиров се призна за виновен и на 22 април петорен състав на Окръжния съд в Русе го наказа с лишаване от свобода за срок от 30 години при първоначален строг режим.

Отделно той трябва да заплати 450 000 лева обезщетение за нанесените неимуществени вреди от смъртта на Маринова на дъщеря й и родителите й, както и 9000 лева държавна такса върху уважените граждански искове и 7000 лева за разноски по делото. Откакто е в затвора, за Северин Красимиров веднъж под сурдинка се чу, че се е превърнал в любимец в средите на съкилийниците си. Затова се предполага, че кухнята, където бели картофи и лук, е опит да бъде спасен от голямото внимание.

Източник:Блиц


Експрес „Златни пясъци“ навлиза с висока скорост в гара Роман и дерайлира, заради непреместена стрелка. В резултат вагоните падат в река Искър. Загиват 12 души, 32-ма са ранени.

По това време този влак е бил еталонен за БДЖ
Маршрутът на експреса е от София до Варна през гара Горна Оряховица. Разстоянието между столицата и "морския град" е 543 км и се изминавал от експресния влак за 7 часа.
Експрес "Златни пясъци" на гара Варна през 80-те

На 1 май 1969 година става соченият за най-кървав инцидент в историята на БДЖ.

Край плевенското село Чомаковци пътнически вагон дерайлира. Инцидентът убива намясто 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот.


Убиецът и жертвата били съучастници в две тежки престъпления, главният прокурор Иван Гешев похвали МВР и прокуратурата за отличната работата

На около 350 метра от местопрестъплението е открито оръжието, с което е убит Петър Валериев от кв. Рудник – автомат Калашников. Убийството е извършено на мястото, което свидетелите са посочили, но извършителят впоследствие е преместил и укрил трупа. Мотивите за престъплението са в процес на изясняване. Убиецът е задържан, той е 32-годишен, не е осъждан към момента, от Шумен, но пребивава на територията на Бургас. Запознали се с Петър Валериев преди около 10 години, и двамата се занимават със строителство и от там датира дружбата им. Изключително конспиративни, не са поддържали никаква комуникация по мобилни телефони, ходили от адрес на адрес.

Убитият и извършителят са участници в два въоръжени грабежа – 2015 г. в Айтос и 2016 г. в София, и в двата е използвано огнестрелно оръжие и са откраднати големи суми пари.

Това стана ясно на брифинг на новоизбрания главен прокурор Иван Гешев, главния секретар на МВР Ивайло Иванов, окръжния прокурор на Бургас Георги Чинев и директора на ОДМВР-Бургас старши комисар Радослав Сотиров, заедно с наблюдаващия прокурор Иван Иванов.


Те съобщиха подробностите на извънреден брифинг в Бургас. Новоизбраният главен прокурор Иван Гешев благодари на окръжна прокуратура Бургас и на ОДМВР-Бургас за добре свършената работа.

„Случаят е интересен и сложен, свършена е огромна работа и това онагледява това, че българската съдебна система и правоохранителните органи вършат добре работата си, на европейски ниво. Това не означава, че нямаме своите проблеми, но картината не е толкова черна, каквато се опитват да е представят на гражданите. Те трябва да знаят, че съдебната власт, МВР и правоохранителните органи са на добро ниво и работят. Тази година в България няма неразкрито убийство – факт, с който може да се гордее всяка държава. С този факт едва ли могат да се похвалят много европейски държави“, каза Иван Гешев и благодари на експертите, които винаги остават настрани, но тяхната работа е изключително важна.

Главният секретар на МВР Ивайло Иванов също благодари на прокуратурата и на ОДМВР-Бургас за добре свършената работа. „Случаят беше тежък в началото, нямаше никаква отправна точка. Благодаря на криминална полиция в Бургас, на охранителна полиция и СДВР. Убитият и извършителят са участници в два въоръжени грабежа – 2015 г. в Айтос и 2016 г. в София. Използвано е огнестрелно оръжие и са откраднати големи суми пари. Знам колко костваше, за да стигнем до този брифинг – много усилия и безсъни нощи“, каза главният секретар на МВР и бе категоричен, че екипната работа и доброто взаимодействие дават своите плодове.

Окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев съобщи, че в резултат на доброто взаимодействие между ОДМВР и Окръжна прокуратура е устанвоен извършителят и му е повдигнато обвинение за предумишлено убийство, а в рамките на брифинга показаха кадрив от следствения експеримент, чрез които самопризнанията на обвиняемия са потвърдени.

Оръжието на престъплението е автомат Калашников, каза Георги Чинев.

Наблюдаващият прокурор Иван Иванов заяви, че престъплението е разкрито много трудно, за две седмици е извършен огромен обем процесуално-следствени действия. Убиецът е направил пълни самопризнания, събрани са множество свидетелски показания, експертизи и много доказателства.

Директорът на ОДМВР-Бургас Радослав Сотиров обяви, че служителите му 17 дни са полагали денонощен труд до вчера, когато е намерено оръжието. „Разпитахме много лица, проверки на десетки обекти, сред които заложни къщи, хазартни зали. Мястото на убийството е в землището на кв. Долно Езерово и с оглед времето и дъждовете разкриването му е било допълнително усложнено. Във вчерашния ден наред с всички ангажирани служители – едни от най-добрите специалисти в Национална полиция, извикан е и екип от водолази, за да претърсят ез. Вая, където имало данни, че е изхвърлено оръжието. Вчера в тъмната част на денонощието е намерено и оръжието на престъплението, добре скрито, на около 350 м от мястото на убийството“, разкри Радослав Сотиров.

Източник:flagman


Жертвите са баща и син, а екзекуторът им е 45-годишеният Йордан

Мъж от Пловдив уби съдружника си и баща му. Това научи БЛИЦ от разследващите. 45-годишният Йордан Т. е извършил убийството със законно притежаван пистолет „Макаров“.

Жертвите са Васил Б. на 32 години, който е бил съдружник на убиеца, и Христо Б. на 51 години, който е баща на Васил. Екзекуцията е станала на „Брезовско шосе“ днес. Йордан Т. е арестуван. Той не е криминално проявен. Изяснява се каква е причината за зверството./Блиц/

Повече от 20 години той бе едно от мистериозните страшилища на Странджа. Заради славата на Николай дори бежанците заобикаляха селото, когато мигрантският поток бе най-силен,пише "Флагман"

Десетки се изселиха от Буково заради него, а тези, които останаха и до днес не спят спокойно. Писаха подписки – институциите да си го приберат, за да не ги плаши и тормози. Обаче никой не ги чу.   Откакто селото, което е едно от най-красивите в Странджа, се обви със страшната слава на Канибала – Николай Гьоргов, посещават го само ловци.   Зловещата новина се разнесе в Бургас през 1995 г.:

Бивш моряк, на име Николай убил двама свои съселяни и ял от вътрешностите им. Първоначално никой не повярва. Но от следствието и полицията потвърдиха. Бил шизофреник и смятал, че като яде човешки органи, ще живее вечно.   Истината била, че като моряк паднал и си ударил главата по време на рейс на един от корабите. Оттогава си останал у дома. Четял странни книги. И станало каквото станало. Ченгетата се изумили, като видели доказателствата, че наистина е ял от човешките органи на жертвите си.

След престъплението той лежа само една година в затвора в Ловеч, защото заради психичното си заболяване бе освободен и се завърна на село.   Бил си съставил дълъг списък кого трябва да изяде, за да получи неземна сила, но за щастие стигнал само до първите двама.   В списъка били все хора от Голямо Буково. Срещу имената им записал и „провиненията им“ - кой го излъгал, друг го обидил… Успява да убие една възрастна жена, която живеела в края на Голямо Буково, както и най-близкия си приятел Ангел Дзиров, с когото редовно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анита.

Гьоргов планирал убийствата да станат в една нощ. Но при горския ударил на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анита пък извадила същински късмет.   Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. Под №7 в списъка фигурирал отец Евтимий от голямобуковския манастир „Свети живоприемний източник”. Попът отначало си умираше от страх от Гьоргов, но после и той забрави всичко и даже редовно си пиеше кафето с него в селото. 


Ранни години
Иво Карамански е роден на 29 ноември 1959 г. в град София. Остава полу-сирак на 5 години, когато през 1964 г. при автомобилна катастрофа умира майка му.

Завършва Средно спортно училище „Чавдар“ в София, след което отбива военната си служба в спортната школа на „Левски-Спартак“, като състезател по кану–каяк. През 1981 г. печели републиканския шампионат, по-късно става шампион и на Балканите. През 1984 г. е изгонен от националния отбор поради слаба дисциплина.

Престъпни години
На 13 декември 1980 г. е осъден от Сливенския военен съд на 10 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Следващата му присъда е за вещно укривателство и е постановена от Районен съд „Васил Левски“ ­ София, на 16 ноември 1987 г. След намеса на Софийския градски съд от 6 април 1988 г. присъдата е в размер на 10 месеца поправителен труд при 20 на сто удръжка от трудовото възнаграждение. По време на второто дело Карамански е подсъдим и по дело №9126 от 1985 г. на Софийския районен съд. Обвинението е за измама в сферата на личната собственост, осъществена от две или повече лица.

През 1986 г. срещу него има заведено дело за фалшифициране на банкноти. Кръстника е обвиняем и по т. нар. „чешко дело“. Връзките си с мафията завръзва в т. нар. си „колумбийски период“.

През 1990 г. в Прага е проведена нарочна полицейска акция в която са заловени 22 българи, участвали в организиран трафик за откраднати автомобили. Лидерът им е Иво Карамански.

През 1992 г. Карамански е върнат в България заедно с още 22-ма души заради кражбите на коли в Чехословакия. Той е екстрадиран заедно със 7 тома материали по случая. Българският съд обаче преценява, че няма опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление и го освобождава с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лева. По това дело така и не се стига до присъда.

На 7 февруари 1994 г. Димитър Луджев казва пред медиите, че натиск върху „случая Карамански“ е оказал тогавашният вътрешен министър Йордан Соколов. Прокурорката Малена Филипова не внася обвинителния акт в съда. През август 1994 г. Карамански проговаря от затвора. В интервю за столичен вестник обвинява правителството на Любен Беров в петролни далавери. Междувременно решава да се кандидатира за депутат за изборите за 37-то Народно събрание. Регистрацията му е анулирана, поради нередовност на част от ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.

Напуска затвора на 17 май 1995 г., платил е общо 850 хил. лв. гаранции, след като лежи повече от година в затвора по обвинение за грабеж в казиното на Васил Урумов-­ Чико „Бедни и богати“.

На 22 септември 1995 г. влиза в ареста по обвинение в изнудване. Освободен срещу 100 хил. лв. През 1996 г. регистрира профсъюз „Справедливост“. С него той се обявява в защита на безработните, тютюнопроизводителите, рибовъдите и частните превозвачи. Имаше амбиции да вземе по аренда столичното сметище и софийския цирк.

На 10 май 1996 г. фирмата му „Булфиш-96“ сключва договор с „Язовири и каскади“ за използване на водите на язовир „Кърджали“ за развъждане и улов на риба. 60% от акваторията на езерото става собственост на Карамански. Твърди се, че това е станало под натиска на вицепремиера и земеделски министър в екипа на Жан Виденов – Светослав Шиваров.

Убийство
На 20 декември 1998 г. 33-годишният Стефан Кирилов Въжарски застрелва Карамански по време на гуляй във вила в столичния кв. Бояна. Кръстникът умира на място, а Въжарски е осъден на доживотен затвор.

Според книгата „Най-богатите българи“, Иво Карамански оставя наследство от минимум 30 000 000 долара. Приживе притежава над 20 дружества групирани около основното „Корона“ – „Корона Иншурънс“ АД, „Корона-арт“, „Корона-бизнес“, „Тракия фрутс“ ООД, „К.А.Ф.“ ООД, „Булфиш“ ООД, „Сава консултинг“ ООД, „Сава интернешънъл“ ООД, „Преображение“ ООД, „Темида 98“ ООД, „Карам“ ООД, „Мултифарма“ ООД и др.

Застрахователното му дружество остава без лиценз, наред с конкуретите от ВИС и СИК по времето на вътрешния министър Богомил Бонев. Той обаче се развива в много други области – производство на кетчуп, развъждане на моруна, производство на дини, валутна търговия.

На 9 март 2001 г. писъци огласят оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в град Оранестад – столицата на остров Аруба в Карибско море. Секунди по-рано четири изстрела прогърмяват във фоайето, а 39-годишният Пантю Тотев Пантев се свлича и умира на място.

В България два дни се чува само за убит българин, без да се знае името му.


Босът на СИК е улучен с четирите куршума в главата.  Убиецът влязъл в препълненото фоайе на хотела с пистолет в ръка и хладнокръвно ликвидирал жертвата си. След това светкавично изчезнал. Показното убийство станало пред погледите на десетки гости в хотела, сред които и бременната приятелка на Пантев – манекенката Петя Райкова.

Очевидците описват стрелеца, като мъж на средна възраст, с кестенява коса и синьо-зелени очи.  Целият състав на полицията на Аруба е вдигнат на крак, но килърът така и не е открит. Оказва се, че минути след разстрела, от летището на острова, което е близко до хотел „Сонеста“, е имало полет за Колумбия.

Панев е роден на 6 септември 1961 г. в София.
Внук е на на известен фабрикант отпреди 1944 г. и след реституцията се сдобива с множество имоти в София. През 1994 г. той привлича вниманието на службите, като човекът, измислил ВИС-2, след отнемането на лиценза на ВИС-1. Пантев е и близък приятел с Васил Илиев, но малко преди убийството на боса на ВИС, пътищата им се разделят.Поли преминава към конкуренцията и става една от основните фигури в СИК.  Официално Пантев има девет фирми, чиято дейност основно е строителна и търговска. В няколко от тях той е съдружник с Николай Маринов – Малкия Маргин. Дялове във фирмите на Пантев имат и няколко италианци. Неофициално е сочен за един от основните наркотърговци в България.

„Кариерата му“ започва първоначално с контрола над хероина. Поли е близък до Пламен Иванов-Фалконети, който е убит от упор през 1997 г. пред ресторант „Олимп“ и който контролирал трафика на хероин през България.  Две години по-късно – до средата на 1999 г., Пантев вече владее поне половината пазар на кокаин у нас.

Разбира се, най-известната версия за разстрела на Поли Пантев са откраднати стотици килограми кокаин.Останалите подробности – като килограмите дрога и собствеността им, обаче доста се различават. Според едни слухове, кокаинът бил 600 кг и бил собственост на колумбийската мафия, чиято дълга ръка застигнала Пантев на Аруба.

Според други – наркотикът бил 400 кг и бил на Сретен Йосич, а босът на СИК не успял да събере парите, за да плати за изчезналия при транспортирането през България кокаин. Твърди се, че поне още 8 убийства са свързани с прословутия кокаин, всички приписани на Сретен Йосич. Първото е на близкия до Поли Пантев Иван Стоянов-Кубето през лятото на 2001 г. Следващият е считаният за наследник на Пантев и негова дясна ръка – Евгени Стефанов-Женята през 2003 г. През 2004 г. идва ред на бай Миле, в началото на 2006 г. изчезва завинаги Кирил Цветанов-Буята. Същата година е разстрелян Иван Тодоров-Доктора, а през декември 2003 г. в Амстердам е убит и Константин Димитров-Косьо Самоковеца.

Трета версия сочи, че разстрелът на Пантев е поръчан от италианската мафия, като отмъщение за убийството на италианеца Микеле Раниери на 15 юли 1997 г. в луксозния бар „Тримата мускетари“ срещу руската църква в София.  Чужденецът, който е брат на мафиотски бос в Италия, предизвиква скандал с група мъже от СИК, като дори прострелва в корема с пистолет един от тях. В последвалото меле той е убит. Задържани са всички от групичката на СИК, сред които и Поли Пантев. При разследването обаче от обвиняем той се превръща в свидетел и скоро е освободен.През юли 2000 г. неизвестен изстреля срещу Пантев снаряд с гранатомет. Опитът за покушението стана на бул. „Симеоновско шосе“. Тогава Пантев успя да се спаси, защото боеприпасът се оказа учебен. Това даде основания на криминалистите да предположат, че задачата на стрелеца е била само да сплаши боса на СИК.

На 15 ноември 2000 г. бомба с тротилов еквивалент между 10 и 12 килограма се взриви в стая 102 на хотел „Амбасадор“ в София. При взрива загиват руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Суренович Тер Овсепян, като се счита, че Романов без да иска е активирал бомбата, докато пренастройва механизма й върху масата на хотелската стая. От спецслужбите тогава изказват предположение, че адската машина, разрушила „Амбасадор“, e била предназначена именно за Поли Пантев. Разследването на убийството на Пантев отдавна е спряно.

Източник:flashnews

Васил Горчев-Кьоравия е убит посред бял ден пред хотел “Ален мак” в Благоеврград. Недосегаемият 46-годишен бизнесмен е застрелян показно с 1 куршум в главата в 13,20 ч пред очите на охранителите си. Никой от многобройните гардове не е чул изстрела, нито е видял килъра. В момента на стрелбата Горчев е бил с лице към към тях.

Според очевидци убийството е станало в 13.32 часа.Убитият е разговарял с няколко от охранителите си на около 7- 8 метра от входа на нощния бар на хотел "Ален мак".

Внезапно, без да се чуе изстрел или друг звук от огнестрелно оръжие, Горчев, който е бил прав, рухнал на земята и започнал да агонизира. Попадението, вероятно от снайпер, е било в челото му, между очите.

Простреляният веднага бил откаран от хората си в спешния медицински център, но починал още преди да стигнат до здравното заведение.

Свидетели на показния разстрел коментират, че изстрелът най-вероятно е дошъл от строяща се сграда, намираща на се бул. "Кирил и Методий", на около 50 метра от хотел "Ален мак", съобщава БНР.

48-годишният Горчев е родом от Перник, където е и адресната му регистрация, но от дълго време ползвал стая в хотела.

Въпреки, че местната преса нееднократно го е "набеждавала" като един от най-влиятелните наркопласьори, свързвайки името му като разпределител на жриците в югозападна България, срещу него никога не е имало повдигнато обвинение, нямало е заведено дело или влязла в сила присъда.

6-годишната Деница изчезна на 31 декември 2000 г., а трупът й беше открит на 5 януари в блатни папури край село Могила

Бруталното изнасилване и убийство на 7-годишната Криси в сливенското село Сотиря връща спомени към случай отпреди 19 години, когато в Нови пазар жертва на подобно престъпление стана шестгодишната Деница, пише "Трафикнюз". Тя изчезна на 31 декември 2000 г., а трупът й беше открит на 5 януари около 9.30 ч. в блатни папури край шуменското село Могила.  Момиченцето нямаше видими белези  и беше открито със същите дрехи, с които е било облечено в деня на изчезването,пише БЛИЦ


Деница беше първокласничка в училище "В. Левски" в Нови пазар. Там учеше и 10-годишният й брат Венцислав. Момиченцето имаше и още едно по-малко братче Петър,  на 1,3 г. Целият град беше шокиран от изчезването на детето, а сред версиите на полицията беше и че Деница е отвлечена от престъпник рецидивист, лежал в затвора за кражби, грабежи и блудства.

Родителите на момичето Елена и Петър Петрови бяха толкова отчаяни, че дори търсиха помощта на местните ясновидци, които твърдяха, че е жива и ще си дойде. Цяла седмица полицията не спря да търси Деница. При поредното претърсване детето беше открито. По думите на разследващите 6-годишното момиче било изнасилено "на всички възможни места", а след това удушено. Веднага след направените съдебно-медицински експертизи за  общодържавно издирване беше обявен 53-годишният Илия Хараламбев Илиев, който има криминални регистрации и е осъждан.


Родителите му знаели за извършеното от него зверско престъпление, но не са сигнализирали органите на реда.
Майката на 21-годишния Мартин Трифонов е била готова да му съдейства при опит за напускане на града. Това разкриха разследващи, цитирани от „Телеграф“

Те намерили сак с дрехи и храна. 

Семейството на Трифонов живеело във вилна зона Крушката. Родителите му знаели за извършеното от него зверско престъпление, но не са сигнализирали органите на реда.
 
Майката и доведеният му баща известно време работили в птицекомбинат, твърдят местни. И двамата не можели без ракия.   Час преди бруталното нападение над 7-годишната Кристи, Мартин купил 200 мл домашна ракия за родителите си. Взел си и енергийна напитка и седнал да пие пред магазина, до който било пратено момиченцето.   Доброволци от селото, сред които и местни младежи, през целия ден в петък издирваха убиеца Мартин. Сред тях беше и Димитър Рангелов, републикански шампион по борба. 
„Бяхме в района на автобусна спирка „Стефан Савов“.

Там обхождахме гората. Тъкмо щяхме да излизаме на пътя, когато го видяхме. Беше гол до кръста и облечен с дебело черно долнище на анцуг. Аз го напсувах, а той нещо ми се смееше“, разказа момче от доброволческия отряд.   14-годишният Дончо също бил на косъм да залови Мартин: „Хвърлих едно дърво по него, после го уцелих с камък, а той ми каза, че няма да успеем да го хванем“.   Децата са видели и как полицаите залавят изверга. Униформените стреляли два-три пъти във въздуха, после още толкова и по него. „Той се шмугна в едни храсти и те вече го обградиха“, разказаха доброволците./БЛИЦ/



Машинистът, 38-годишният Венко Тодоров от Локомотивното депо в Пловдив, е загинал на място. 14 души са ранени. Сред тях е бил и вторият машинист.Инцидентът е станал в 15.17 ч. в района на ж.п.гара Калояновец, област Стара Загора.

Дерайлирали са локомотивът и 3 пътнически вагона, когато локомотивът се обърнал и се ударил в третия вагон.

В дерайлиралия влак са пътували 150-160 души. Локомотивът е дерайлирал на входните стрелки на гарата.

14-те ранени са били с различни наранявания,но без опасност за живота. С първите 6 линейки, пострадалите са откарани в Спешния център на Университетската болница „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Шестима от ранените са били хоспитализирани.

Жена, която е пътувала в последния вагон с децата си разказва пред агенция БГНЕС малко след инцидента, че на виковете й за помощ полицаи отговорили „Госпожо, успокойте се, първо да изкараме телата“. Според разказа на жената пътувалите в последния вагон са извозени с автомобили.

ВИЖТЕ ОЩЕ: БВ Кулата-София размазва ПАЗ на 21 септември 1972 на неохраняем прелез до село Гълъбник

Машинистът, 38-годишният Венко Тодоров от Локомотивното депо в Пловдив, е загинал на място. 14 души са били с различни наранявания. Сред тях е и вторият машинист, който е бил приет в болница със счупени ребра.

Бляновете му за свободата бяха прекършени от категоричното решение на съдиите: „Не само няма да бъдете освободен, но се надяваме да прекарате още поне 15 години в затвора”, заявиха ужасените магистрати.
Мъжът, който извади тогите от равновесие, е Камерън Хукър. Жертвата му Колийн Стан, която вече се подвизава с друго име, лично дойде в съда, за да се срещне за пореден път лице в лице с насилника си.

Кошмарите от робството при Камерън все още я преследват.

„Той не показа никакви угризения за всичките тези 30 години, в които е затворен. Да, пропилял е животът си, но не опита да се подобри, промени или да разбере какво ми е сторил. Макар и грохнал старец, който не може да навреди никому, той трябва да да излежи наказанието си”, каза в залата Колийн.

Тя е доволна от възмездието, макар нищо на света да не може да изтрие спомена за сексуалното робство.

През 1977 година Колийн Стан се качва на автостоп при Камерън и жена му -Джанис в Ред Блъф, Калифорния. Едва ли е очаквала, че в продължение на 7 години не само ще бъде сексуално експлоатирана, но и ще бъде държана в тесен, малък ковчег по 23 часа в денонощието.

По време на процеса, който се проведе през 1985 година, разследващите определиха случая като безпрецедентен в истроията на ФБР.

В един майски ден…

На 19 май 1977 година, 24-годишната Колийн бърза за рождения ден на свой приятел. Тя пренебрегнала огромните рискове от автостопа, макар в същата местност, само преди няколко години, да е заловен сериен убиец, който търсел млади стопаджийки на нейната възраст. С доста опит зад гърба си, Колийн успешно се придвижила с две коли до фаталното място, от което я взел син ван. Чувствала се е уверена и спокойна, когато се е качила в колата на семейство Хукър – все пак вътре били жената и 7-месечното бебето на шофьора Камерън.

В момента, в който пристигнали в пуста местност, мъжът отбил рязко от околовръстното и допрял нож до гърлото на стопаджийката. Със смъртна заплаха Колийн била натикана в дървена тясна кутия, която била проектирана така, че да не пропуска светлина, звук и свеж въздух. Само след няколко часа тя вече била вързана и съблечена чисто гола в мазето на семейство Хукър, в дома им, намиращ се на 30 мили от мястото, където я качили.

Преди Колийн да се изпречи на пътя им, Камерън и Джанис Хукър били сключили семейно споразумение – да намерят секс роб, който да заема мястото на съпругата в ложето, докато законната изпълнява други фетиши и извратени фантазии на мъжа си.

Според това „споразумение” Камерън и Колийн не трябвало да правят секс, но това се променило на по-късен етап.

През първата вечер от отвличането, Колийн била вързана и пребита от Камерън. След това насилниците закирли очите й и правили секс до нея.

През следващите 7 години Стан била оставяна да гладува, шибана с камшик и горена от 23-годишният работник в дъскорезница. Камерън я връзвал да виси от тавана за китките, като поставял на главата й тежка дървена кутия с панти, за да я изолира от външния свят.

Офертата на Фирмата

През 1978 година Колийн получила оферта за споразумение – да се предаде в робство до края на живота си. Насилникът Камерън я убедил, че тя е наблюдавана от огромна, мощна организация, наречена „Фирмата”, която ще я измъчва нечовешки и ще посегне на семейството й, ако някога дръзне да избяга. С въпросната „спогодба” Колийн приела името „Кей” и трябвало да нарича Камерън „Господар”. Нямало право да говори без разрешение. Камерън имал своите извратени представи – той искал сексробинята да бъде като жената от “Историята на О” – новела, по която е създаден френски филм. В него се разказва за модна фотографка, която е принудена от любовника си да участва в садо-мазо ритуали с много различни мъже и жени.

След като извратения Камерън „кръстил” сексробинята, той започнал да я изнасилва. Първоначално правел това орално, тъй като не искал да осъществи сексуален акт с момичето заради предишното споразумение със съпругата си. Използвал всякакви инструменти и пособия, за да насилва момичето ваигинално и анално. Откаченото семейство се преместило заедно с Колийн в мобилна къща в Ред Блъв, където стопаджийката заживяла в дървената тясна непропусклива кутия под водното легло на съпружеската двойка.

През 1978 година Джанис родила второто си дете – пак там, на водното легло над Колийн.

Бягството не е опция

С времето Колийн започнала да се уповава единствено на вярата си в Господ и неговите чудеса. Поискала Библия, която да държи в ковчега си. Вярвала, че някой ден ще бъде свободна и само това и помогнало да оцелее. Най-големият й страх не бил от Камерън, а от „Фирмата”, с която извергът я заплашвал всеки ден. За да избегне болезнени наказания, Колийн се опитвала да бъде послушен роб и с течение на времето й било разрешено да излиза на джогинг, да работи в двора и да се грижи сама за двете деца на страховитото семейство. Дори при незаключена врата, със съседи наблизо и работещ телефон, Колийн не дръзвала да направи и най-малък опит да избяга.

Страхът от „Фирмата” я държал в плен.

През 1981 година на Колийн било разрешено да посети семейството си. Тя дори не намекнала за ситуацията си. Роднините й си помислили, че е станала част от секта заради саморъчно направените й дрехи, липсата на пари и комуникация през последните години. Близките й не искали да я притискат, защото се страхували, че може да я отблъснат завинаги и никога повече да не я видят.
Насилникът Камерън присъствал на срещата, като се представил за неин приятел. Всички заедно си направили снимка, на която изглеждали усмихнати и щастливи. Камерън обяснил в съда този фарс като част от задълженията му да направи робинята си щастлива, като й позволи да види семейството си.

23/7 в ковчега
ковчегът

След срещата, Камерън започнал да се опасява, че е дал твърде много свобода на Колийн. Той затегнал мерките като я отвел обратно в мобилната къща и я заключил за пореден път в дървения мини ковчег под водното легло. Този пъ за по-дълго. Вадел я оттам само за час на денонощие вследващите три години.
Биологичните си нужди Колийн вършела в ковчега, посредством малък тиган, който придържала през цялото време между краката си.

Специално изработените устройства за изтезания причинили на Колийн перманентни изкривявания на гърба и едното рамо.

Децата на извратеното семейство не знаели, че стопаджийката всъщност живее в кутия под леглото на родителите им. Тя била вадена оттам след като те си лягали. Камерън я хранел набързо, колкото да не умре от глад и след това започвал да я измъчва. На робинята не й било позволено да издава нито звук, след което била затваряна отново с малко въдух и без светлина за следващите 23 часа.
Условията в кутията били особено тежки през лятото, когато жегата в ковчега достигала 100 градуса. Тогава Колий дояждала остатъците от храна , които винаги били студени.

Чашата прелива

През 1984 година Колийн била представена отново на децата и съседите на Камерън и Джанис като нов човек. Комшиите с години вярвали, че тя е домашна прислужница. Било и разрешено да започне работа като чистачка в мотел.

Внезапно Камерън поискал Колийн да стане негова втора съпруга.

Това извадило от равновесие Джанис Хукър, която през всички тези години участвала в извращенията. Според други източници, повратният момент за законната съпруга бил, когато Камерън започнал да я убеждава да вземат още 4 жени за робини.
Джанис Хукър твърди пред съда, че също е била измъчвана, а мозъкът й бил промиван с години от съпруга й. Манипулациите на психопата започнали още на първата им среща. Джанис казва и че връзката им оцеляла на базата на „нейното себеотрицание и душевното й разпадане”.

През август 1984 година чашата преляла. Мъжът й искал не само Колийн да стане равна на нея, но намеквал за още робини. Тогава тя отишла при робинята и й разказала, че мъжът й не е част от никаква групировка с име „Фирмата”. Така и не потвърдила дали такава организация изобщо съществува. След това й помогнала да избяга.
„Напуснах къщата моментално, отидох на автобусната спирка и му се обадих. Информирах го, че си тръгвам. Той изпадна в истерия и започна да плаче. Хванах автобуса и потегих към дом”, разкрива Колийн в първото си телевизионно интервю.

В следващите месеци тя не се свързала с полицията и продължила да се обажда на Камерън редовно. В съда, Колийн обяснила, че искала да даде шанс на Камерън и Джанис да се поправят.
Три месеца по-късно съпругата Джанис Хукър предала съпруга си на полицията

И убийство…

Джанис не просто сигнализирала за ужасяващите 7 години робство на Колийн. Тя разкрила пред лейтенант Джери Браун, че Камерън е отвлякъл, измъчвал и убил Мари Елизабет Спанхейк, която бе обявена за изчезнала през 1976 година. Властите така и не открили останките на момичето, а без труп, няма обвинение.

Така Камерън не бил съден за престъплението.
Камерън хукър

След като се завърнала у дома, Колийн тръгнала на училище, за да получи диплома за счетоводител. След това се омъжила и има една дъщеря. Освен това се присъединила към организация, която помага на жени – жертви на престъпление. Тя, както и Джанис, променили имената си и продължават да живеят в Калифорния, но двете не комуникират помежду си.
По време на процеса Джанис свидетелствала срещу Камерън Хукър в замяна на пълния си имунитет по случая.

104 години самота

Хукър бе осъден за сексуално насилие, отвличане и използване на нож на 104 години затвор. Първоначално нямаше право да иска помилване до 2013 година, но нова калифорнийска програма за затворници изтеглила датата за изслушванията му със 7 години. На 16 април 2015 година той входира искане за предсрочно освобождаване, което, му бе отказано.
Следващата му възможност да излезе от затвора е през 2030 година, когато трябва да навърши 77 години.

Случаят на Колийн Стан служи за основа на няколко епизода от поредицата „Престъпни намерения”, „Специални разследвания” и „Призрачен шепот”. Те се занимават с конспиративната практика на насилниците да държат жертвата в принудително подчинение за дълги периоди, посредством манипулации и заплахи.

Ужасяващата история на стопаджийката е увековечена и в документалната книга, която се превърна в бестселър – „Перфектната жертва: Истинската история на момичето от кутията”, написана от прокурора по делото Кристин Макгуайър и Карла Нортън.

Източник:www.chr.bg

42-годишният Валентин от Костенец, който е братовчед и съсед на издирвания за убийство Стоян Зайков-Чане, е убит с изстрел в брадата. Това заявиха главният секретар на МВР Ивайло Иванов и окръжният прокурор на София Николова на извънреден брифинг.

Мъжът е бил видян жив за последно около 18 часа вчера. Работи се по всички версии, включително и че може да е станал жертва на Зайков. Оръжието, с което е убит Валентин, обаче е различно от това, с което Стоян е застрелял бившата си жена Милена миналия четвъртък.

Ивайло Иванов отрече убитият да е имал някакви взаимоотношения с Милена, което да е евентуален повод за разправа от страна на издирвания Зайков. По-рано  Валентин обясни, че са скарани със Стоян, защото е обирал къщата му няколко пъти. Служители на реда са разговаряли с Валентин вчера и той ги е уверил, че не се страхува. Убитият е разведен, има син. Баща му живее в село Очуша.Разследващите два пъти са ходили дотам заради сигнали, че наблизо е забелязан Зайков,съобщава zarata.info

Убийството на Валентин е станало в момент, когато Костенец гъмжи от полиция и барети, които издирват убиеца на Милена. Главният секретар на МВР отново призова гражданите да подават сигнали, ако забележат подозрителен човек, който може да бъде издирваният бивш затворник.

Приживе Валентин коментира извършеното от неговия братовчед убийство и предупреди, че според него Стоян няма да се предаде и ще стреля на месо при опит да бъде задържан.  Както ЗАРАТА писа хората в квартала коментираха, че Чане може да се е крил именно на неговия таван и е възможно, когато Валентин го е открил Стоян да го е убил, за да не го издаде


Данчо Асенов - така се казва единият от мъжете, които пребиха магазинера в Габрово. Читател разкри неговата самоличност в сигнал до БЛИЦ

От профила на Данчо Асенов става ясно, че си пада по скъпите коли, снима се със златни ланци или пък демонстрира физическа сила във фитнес пози.

Центърът на Габрово почерня днес следобед от протестиращи. Жителите на града искат справедливо наказание за побойниците. Младежите се държали нападателно с клиент на търговския обект, а продавачът се намесил, за да преустанови това.

"Те имаха проблем с друго момче на входа на магазина. Аз ги помолих да не правят проблеми, защото това е магазин и да не пречат на другите клиенти", разказа пострадалият Венцислав в ефира на bTV.

"Те се ядосаха. Помолих ги най-вече да напуснат, за да не правят проблеми. Все пак стигнахме до някакъв консенсус. И продължих да зареждам. Не бях сложил и първата бутилка, когато те се запътиха пак към същото момче. Тогава пак отидох при тях. Тогава единият се ядоса. Около половин минута беше разговорът на по-остър тон между нас. Даже имаше и нецензурни думи", допълва Венцислав.

"Тази вечер в Габрово се проведе протест заради случая с побоя над продавач в магазин в града. Протестиращите са се събрали на площада и след това са се отправили към Следствието", това потвърди кметът на Габрово Таня Христова във връзка с инцидент от 7 април, когато трима мъже са нанесли побой над продавач в магазин, като в последствие са били задържани.

В официална позиция кметът посочва: „Отвратена съм от нападението над служител в търговски обект на 7 април в Габрово. С ограничените правомощия, които законът ми е дал, поисках безкомпромисност по отношение на всички, които си позволяват да нарушават обществения ред в града“. Таня Христова е свикала началниците на Областната дирекция на МВР и Районното управление на МВР с настояване за масови проверки на всички адреси, на които има струпвания на ромски фамилии и хора от криминалния контингент.

Кметът обявява, че ще поиска допълнителни сили от МВР, ако тези в Габрово са недостатъчни.

„Отново ще заявя, че никога не съм заселвала роми в община Габрово. Всички подобни твърдения, разпространявани в социалните мрежи и интернет пространството, са лъжа и манипулация, въвеждат в заблуда, създават предпоставки за тревога, безпокойство и етническо напрежение в града“, подчертава Таня Христова.

„Няма персонално мое решение, както и административно изискване за брой жители в града или ангажимент към изпълнение на проекти, което да налага заселването на роми на територията на общината“, пише още кметът на Габрово./БЛИЦ/

Предупреждаваме, че текстът, който следва, не е за хора със слаби нерви и сърца.

На 25 октомври в Нижни Новгород се състоя съдебно заседание по делото на Анатоли Москрин, наречен от медиите "Кукловодът". Той е обвинен в поругаването на детски тела. Преди няколко години в дома на учения историк, специалист по ритуалите на погребенията, са намерени 26 "кукли", направени от телата на малки момиченца. Историята е една от най-зловещите, описвана някога от медиите.

Историята на Анатоли Москвин разтърсва Русия през ноември 2011 година. Тогава сътрудниците на полицията откриват в дома на мъжа 26 кукли, които всъщност са мумифицирани тела на малки момиченца. Оказва се, че в продължение на десет години Москвин изравял телцата от различни гробища, след това ги мумифицирал с помощта на специален разтвор от сол и сода.  "В деня на задържането на Москвин край дома му имаше много журналисти, не ни пускаха, но видяхме как изнасят "куклите"", спомня си журналистката Кира Лановская: "Те изглеждаха като парцалени, обшити с плат. Усещаше се смрад на него гнило."

Една от колежките й е поканена като поемно лице в апартамента на ужасите. В един момент тя припада от видяното и започва да й тече кръв от носа. Когато я свестяват, изпада в истерия.  "Разследващите след това разказаха, че жената е започнала да крещи, притискала е ръце в тялото си и е казвала, че няма да пипа нищо в този дом и иска да излезе веднага на улицата. Нервите на следователите също не издържаха, виждахме ги как излизат през десет минути да пушат, явно не можеха да понесат показанията, които Кукловода беше започнал да дава", спомня си още журналистката. Разследващ полицай, който дошъл заедно с останалите за огледа, разказва, че жилището, което обитавал Москвин, всъщност изглеждало съвсем обичайно, ако не били куклите, никой не би се усъмнил в психическото състояние на мъжа - много книги, порцеланови кукли на шкафовете, чисто и подредено.

Москрин държал мъртвите кукли в стаята си. Облечените в детски рокли мумии били подредени една до друга на дивана. Други пък били наредени около малка масичка и все едно пиели чай от детско сервизче.  Най-страшното настъпило, когато полицаите започнали да вдигат детските мумии. Разнесли се звуци като от истински кукли.  "Вътре беше монтиран механизъм от музикални играчки и кутии или истински кукли. Щом ги вдигахме, се разнасяше: "Мама, мама", "Татко, обичам те", или песничката "Мечо обича мед", докато ги носехме, от телцата се чуваше музика, беше много зловещо", спомня си полицаят. В някои от телата по-късно следователите открили личните вещи на умрелите момиченца.

В мумифицираното трупче на едно от тях била защита табелката от гроба с името на момиченцето, в друго - изсушено, човешко сърце. Пред разследващите Москвин разказал какво правел с телата, които изравял. Тези, които били по-разложени, дообработвал - пълнел телата с парцали, покривал лицата им с плат и слагал в очите на момиченцата копчета или очи от истински кукли.  Твърдял, че искал те да гледат с него анимационни филмчета, настоявал, че обичал "своите момиченца" и се грижел за тях все едно, че са живи.

Всяко от момиченцата имало име и своя история. Тези, които не "слушали", затварял в гаража си. По време на разпитите Москвин споделил и друго - казал, че правел куклите от самота. Бил ерген и си мечтаел за деца. Опитал да осинови дете, но социалните не му позволили заради мизерната, университетска заплата. Най-странното от всичко било, че родителите, които живеели със сина си, не подозирали с какво се занимава той. Дори живели няколко седмици с една от "куклите", мислейки, че Москвин просто има хоби и изработва играчки от парцали. Оказва се, че като при всички подобни случаи проблемите на Москвин датират от детството. Майка му разказва, че той бил тихо, ученолюбиво дете, което постоянно ставало жертва на различни издевателства. Но най-страшното се случило, когато бил в трети клас. Тогава го принудили да участва в зловещ обред на "венчавка с покойницата". Пред следователите Москвин си спомня: "на 4 март 1979 година бях член на нещо като Тимуровска команда - изнасяхме хартия и я предавахме в пунктовете за събиране, обикаляхме различните кооперации. До една от тях видях капака на ковчег.

Съседи казаха, че там е живяла 11-годишната Наташа Петрова, умряла по нелеп начин. Тя излизала от ваната, когато се хванала за околен проводник, подхлъзвайки се и умряла мигновенно, ударена от ток. Тъкмо исках да се махна, когато от входа изнесоха и ковчега с момичето, тогава не знаех, но майката на Наташа е членувала с някаква секта. Не беше дошъл никой от съучениците на Наташа, само някакви хора - жени и мъже, облечени в черно, държаха запалени свещи и пееха нещо, но не на руски.  Оставиха ковчега на една поставка. Майката на Наташа ме видя, плачейки ми подаде ябълка и ме целуна по челото. Хвана ме за ръка и ме закара до отворения ковчег, обеща ми, че ще ми даде много портокали и банани и сладки неща, ако целуна умрялото момиче.
Започнах да плача и да се дърпам, молех се да ме пуснат, но сектанките ме бяха хванали здраво. Една от тях със сила наведе главата ви и устните ми се допряха до челото на момичето. Не ми оставаше нищо друго, освен да го целуна", разказва Москвин.

Той си спомня, че тогава всички започнали да произнасят някакво странно заклинание. Когато всичко свършило, му наредили да вземе свещ и да покапе с нея върху гърдите на момичето. Накрая му дали и две протрити от носене медени пръстенчета, едното от тях трябвало да сложи на своя пръст, а другото - на ръката на покойното момиче. В началото психиатрите, които присъствали на разпитите, не били убедени дали всичко това е истина или не е плод на болното съзнание на мъжа. Но родители и свидетели потвърдили, че той действително е бил жертва на този сектантски ритуал и вероятно това е отклюцило девиациите му. Майката на мъжа споделила още, че към този период той започнал да сънува кошмари и твърдял, че му се явява насън мъртвата "булка", която заповядвала да започне да се занимава с магии.  Когато пораснал, Москвин започнал да преподава в университета филология и чужди езици, бил истински полиглот и говорел на 13 различни езика.  Колегите му го определяли като странен, но не предполагали с какво се занимава.  Самият Москвин твърдял, че не е искал да навреди на децата, а правел всичко това от жал. "Надявах се, че по този начин ще ги възкреся и те ще дочакат един по-нов живот", пише в показанията си един от най-зловещите некрофили в историята.




Най-големият банков обир от последните години е извършен през нощта на 23 март 2004 г. в клон „Южен парк“ на банка „Биохим“ в София. Крадците проникват в банката през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Тунелът бил строен за бомбоубежище и минавал точно под пода на гражданския трезор. От мазетата на блока крадците влизат в тунела за бомбоубежището и стигат до мястото на трезора. Там пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см железобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 сейфа от общо 600-те, които са се намирали в трезорното помещение.

След като опразват касетките, бандитите наръсват по земята червен пипер за заличаване на следите и цял чувал с чужди косми, събирани от фризьорски салони. Това е направено, защото често за идентифициране на престъпници в криминалистиката се използва ДНК експертиза на открити на местопроизшествието косми. За още по-сигурно, крадците разбиват тръба на канализацията и наводняват помещенията.

Стойността на откраднатите лични вещи и пари е около 7 млн. лева. Банката се охранявала от частен СОТ (фирма СОД 161). Не е имало физическа охрана.
След обира полицаи и следователи се заканваха по медиите да разкрият крадците, но това не се е случило и до днес.

Говореше се, че бандитите са имали вътрешна информация. Те предварително са знаели как са разположени охранителните датчици и какви са техническите им възможности. Познавали са добре помещението и са изчислили къде точно има непокрито от сензори място, за да разбият тези 41 каси, при които няма да се задейства алармата. Знаели са и къде да пробият плочата на пода, за да влязат.

Предполага се, че може да са действали и чрез подставен клиент на трезора, който да си е наел сейф специално заради обира, да е огледал добре мястото и да е обърнал внимание на датчиците.
Дълго се изясняваше защо охранителните топлинни датчици не са реагирали и не се е включила алармата. Според шефа на фирма СОД 161 бандитите са разгънали екрани или паравани пред датчиците. Тъй като те не отделят топлина, алармата не се е задействала. Полицията имаше друга версия – че е използвано самоделно устройство за блокиране на сигналноохранителната техника.

Въпреки че „Биохим” беше застраховала сейфовете в „Алианц-България”, повечето от ограбените собственици на касети се заканиха да съдят банката, охранителите и застрахователите. Те обявиха загуби в размер на милиони левове. Банката обаче постави условие всеки да докаже, че наистина е притежавал изчезналите суми, книжа и вещи.
През април 2004 година само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи. На останалите застрахователят „Алианц България“ изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим“ въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.

След обира в клона на „Биохим” тогавашният директор на банката Румен Беремски (един от малкото българи с докторска степен от Харвард) подаде оставка и обяви, че ще се занимава с недвижими имоти с партньори от Ирландия.

36-годишният мъж, задържан за зверското убийство в село Сваленик, Две могили, е братовчед на жертвата. Сигналът за жестокото престъпление е подаден в 22:23 часа в петък чрез тел. 112 в РУ – Две могили.

На място веднага е изпратен полицейски екип от районното управление, който е установил трупа на 37-годишен местен жител.

Местопроизшествието е било запазено от полицията,  предприети са всички необходими оперативно-издирвателни и процесуално следствени действия за изясняване на случая. Извършен е оглед на адреса от дежурна оперативна група на ОДМВР – Русе.

В хода на първоначалната работа са събрани данни, че става въпрос за убийство, след битов скандал. Последвала е светкавична реакция от полицаите и много скоро, още тази нощ, в селото е задържан 36-годишен мъж.

Случаят е документиран и докладван в Окръжна прокуратура – Русе, като в ОДМВР – Русе е образувано досъдебно производство.

Още криминални новини от миналото и сега ВИЖТЕ ТУК >>>

Районът около сградата на Областна администрация в момента е отцепен. Има засилено полицейско присъствие.

В РУМВР-Ловеч е образувано досъдебно производство във връзка с намерена мъртва млада жена в ниша на сградата на Областна администрация –Ловеч, съобщиха от прокуратурата. При огледа е установено ,че жената виси на кабел, преминаващ по стената на нишата.

Починалата е френска гражданка, на 23 г., пристигнала на 1 ноември Ловеч със свой приятел. През нощта срещу 2 ноември е била в заведение с приятелите си, откъдето си тръгнали след полунощ.

Извършен е оглед на местопроизшествието, провеждат се разпити. В ход е и проверка за наличие на записи от камери за видеонаблюдение. Предстои извършване аутопсия на тялото. Обсъждат се всички възможни версии във връзка с настъпването на смъртта. Разследването се води под ръководството на прокурор от Окръжна прокуратура-Ловеч.

Майка, която е заклала изнасилвача си и след това скрила тялото му, бе осъдена на 10 години затвор

35-годишната жена пробола с нож в сърцето престъпника, след което отрязала гениталиите му. Бруталното клане се е случило само няколко дни след като Грант Касар изнасилил Роксана Питърс. Той се върнал в къщата й и заплашил да направи същото с дъщеря и, пише Mirror.

Жената нападнала Грант, когато той влязъл в дома й и заплашил, че ако не спи с него, ще стигне до дъщеря и.  Жената няколко пъти е наръгала мъжа с нож с думите: "Вече няма да ме изнасилваш".  След убийството Роксана закачила тялото за колата си и тръгнала по улиците на Куинсленд, Австралия, след което го хвърли в канавка. Трупът е открит на следващия ден. Установено е, че Грант е получил повече от 60 наранявания, по-специално рани с нож в областта на сърцето, пениса и хранопровода.

Роксана бе осъдена на десет години, след като се призна за виновна за убийство. Съдията се съгласи, че починалият е провокирал жената, но първо е трябвало да отиде в полицията. Също така се оказа, че Касар е наркоман и многократно е нарушавал закона. След като мъжът вързал Роксана и я изнасилил, той се втурнал към къщата на майка си, за да и иска пари за наркотици.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив