Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТУДИО Х. Показване на всички публикации
Машинистът, 38-годишният Венко Тодоров от Локомотивното депо в Пловдив, е загинал на място. 14 души са ранени. Сред тях е бил и вторият машинист.Инцидентът е станал в 15.17 ч. в района на ж.п.гара Калояновец, област Стара Загора.

Дерайлирали са локомотивът и 3 пътнически вагона, когато локомотивът се обърнал и се ударил в третия вагон.

В дерайлиралия влак са пътували 150-160 души. Локомотивът е дерайлирал на входните стрелки на гарата.

14-те ранени са били с различни наранявания,но без опасност за живота. С първите 6 линейки, пострадалите са откарани в Спешния център на Университетската болница „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Шестима от ранените са били хоспитализирани.

Жена, която е пътувала в последния вагон с децата си разказва пред агенция БГНЕС малко след инцидента, че на виковете й за помощ полицаи отговорили „Госпожо, успокойте се, първо да изкараме телата“. Според разказа на жената пътувалите в последния вагон са извозени с автомобили.

ВИЖТЕ ОЩЕ: БВ Кулата-София размазва ПАЗ на 21 септември 1972 на неохраняем прелез до село Гълъбник

Машинистът, 38-годишният Венко Тодоров от Локомотивното депо в Пловдив, е загинал на място. 14 души са били с различни наранявания. Сред тях е и вторият машинист, който е бил приет в болница със счупени ребра.

Бляновете му за свободата бяха прекършени от категоричното решение на съдиите: „Не само няма да бъдете освободен, но се надяваме да прекарате още поне 15 години в затвора”, заявиха ужасените магистрати.
Мъжът, който извади тогите от равновесие, е Камерън Хукър. Жертвата му Колийн Стан, която вече се подвизава с друго име, лично дойде в съда, за да се срещне за пореден път лице в лице с насилника си.

Кошмарите от робството при Камерън все още я преследват.

„Той не показа никакви угризения за всичките тези 30 години, в които е затворен. Да, пропилял е животът си, но не опита да се подобри, промени или да разбере какво ми е сторил. Макар и грохнал старец, който не може да навреди никому, той трябва да да излежи наказанието си”, каза в залата Колийн.

Тя е доволна от възмездието, макар нищо на света да не може да изтрие спомена за сексуалното робство.

През 1977 година Колийн Стан се качва на автостоп при Камерън и жена му -Джанис в Ред Блъф, Калифорния. Едва ли е очаквала, че в продължение на 7 години не само ще бъде сексуално експлоатирана, но и ще бъде държана в тесен, малък ковчег по 23 часа в денонощието.

По време на процеса, който се проведе през 1985 година, разследващите определиха случая като безпрецедентен в истроията на ФБР.

В един майски ден…

На 19 май 1977 година, 24-годишната Колийн бърза за рождения ден на свой приятел. Тя пренебрегнала огромните рискове от автостопа, макар в същата местност, само преди няколко години, да е заловен сериен убиец, който търсел млади стопаджийки на нейната възраст. С доста опит зад гърба си, Колийн успешно се придвижила с две коли до фаталното място, от което я взел син ван. Чувствала се е уверена и спокойна, когато се е качила в колата на семейство Хукър – все пак вътре били жената и 7-месечното бебето на шофьора Камерън.

В момента, в който пристигнали в пуста местност, мъжът отбил рязко от околовръстното и допрял нож до гърлото на стопаджийката. Със смъртна заплаха Колийн била натикана в дървена тясна кутия, която била проектирана така, че да не пропуска светлина, звук и свеж въздух. Само след няколко часа тя вече била вързана и съблечена чисто гола в мазето на семейство Хукър, в дома им, намиращ се на 30 мили от мястото, където я качили.

Преди Колийн да се изпречи на пътя им, Камерън и Джанис Хукър били сключили семейно споразумение – да намерят секс роб, който да заема мястото на съпругата в ложето, докато законната изпълнява други фетиши и извратени фантазии на мъжа си.

Според това „споразумение” Камерън и Колийн не трябвало да правят секс, но това се променило на по-късен етап.

През първата вечер от отвличането, Колийн била вързана и пребита от Камерън. След това насилниците закирли очите й и правили секс до нея.

През следващите 7 години Стан била оставяна да гладува, шибана с камшик и горена от 23-годишният работник в дъскорезница. Камерън я връзвал да виси от тавана за китките, като поставял на главата й тежка дървена кутия с панти, за да я изолира от външния свят.

Офертата на Фирмата

През 1978 година Колийн получила оферта за споразумение – да се предаде в робство до края на живота си. Насилникът Камерън я убедил, че тя е наблюдавана от огромна, мощна организация, наречена „Фирмата”, която ще я измъчва нечовешки и ще посегне на семейството й, ако някога дръзне да избяга. С въпросната „спогодба” Колийн приела името „Кей” и трябвало да нарича Камерън „Господар”. Нямало право да говори без разрешение. Камерън имал своите извратени представи – той искал сексробинята да бъде като жената от “Историята на О” – новела, по която е създаден френски филм. В него се разказва за модна фотографка, която е принудена от любовника си да участва в садо-мазо ритуали с много различни мъже и жени.

След като извратения Камерън „кръстил” сексробинята, той започнал да я изнасилва. Първоначално правел това орално, тъй като не искал да осъществи сексуален акт с момичето заради предишното споразумение със съпругата си. Използвал всякакви инструменти и пособия, за да насилва момичето ваигинално и анално. Откаченото семейство се преместило заедно с Колийн в мобилна къща в Ред Блъв, където стопаджийката заживяла в дървената тясна непропусклива кутия под водното легло на съпружеската двойка.

През 1978 година Джанис родила второто си дете – пак там, на водното легло над Колийн.

Бягството не е опция

С времето Колийн започнала да се уповава единствено на вярата си в Господ и неговите чудеса. Поискала Библия, която да държи в ковчега си. Вярвала, че някой ден ще бъде свободна и само това и помогнало да оцелее. Най-големият й страх не бил от Камерън, а от „Фирмата”, с която извергът я заплашвал всеки ден. За да избегне болезнени наказания, Колийн се опитвала да бъде послушен роб и с течение на времето й било разрешено да излиза на джогинг, да работи в двора и да се грижи сама за двете деца на страховитото семейство. Дори при незаключена врата, със съседи наблизо и работещ телефон, Колийн не дръзвала да направи и най-малък опит да избяга.

Страхът от „Фирмата” я държал в плен.

През 1981 година на Колийн било разрешено да посети семейството си. Тя дори не намекнала за ситуацията си. Роднините й си помислили, че е станала част от секта заради саморъчно направените й дрехи, липсата на пари и комуникация през последните години. Близките й не искали да я притискат, защото се страхували, че може да я отблъснат завинаги и никога повече да не я видят.
Насилникът Камерън присъствал на срещата, като се представил за неин приятел. Всички заедно си направили снимка, на която изглеждали усмихнати и щастливи. Камерън обяснил в съда този фарс като част от задълженията му да направи робинята си щастлива, като й позволи да види семейството си.

23/7 в ковчега
ковчегът

След срещата, Камерън започнал да се опасява, че е дал твърде много свобода на Колийн. Той затегнал мерките като я отвел обратно в мобилната къща и я заключил за пореден път в дървения мини ковчег под водното легло. Този пъ за по-дълго. Вадел я оттам само за час на денонощие вследващите три години.
Биологичните си нужди Колийн вършела в ковчега, посредством малък тиган, който придържала през цялото време между краката си.

Специално изработените устройства за изтезания причинили на Колийн перманентни изкривявания на гърба и едното рамо.

Децата на извратеното семейство не знаели, че стопаджийката всъщност живее в кутия под леглото на родителите им. Тя била вадена оттам след като те си лягали. Камерън я хранел набързо, колкото да не умре от глад и след това започвал да я измъчва. На робинята не й било позволено да издава нито звук, след което била затваряна отново с малко въдух и без светлина за следващите 23 часа.
Условията в кутията били особено тежки през лятото, когато жегата в ковчега достигала 100 градуса. Тогава Колий дояждала остатъците от храна , които винаги били студени.

Чашата прелива

През 1984 година Колийн била представена отново на децата и съседите на Камерън и Джанис като нов човек. Комшиите с години вярвали, че тя е домашна прислужница. Било и разрешено да започне работа като чистачка в мотел.

Внезапно Камерън поискал Колийн да стане негова втора съпруга.

Това извадило от равновесие Джанис Хукър, която през всички тези години участвала в извращенията. Според други източници, повратният момент за законната съпруга бил, когато Камерън започнал да я убеждава да вземат още 4 жени за робини.
Джанис Хукър твърди пред съда, че също е била измъчвана, а мозъкът й бил промиван с години от съпруга й. Манипулациите на психопата започнали още на първата им среща. Джанис казва и че връзката им оцеляла на базата на „нейното себеотрицание и душевното й разпадане”.

През август 1984 година чашата преляла. Мъжът й искал не само Колийн да стане равна на нея, но намеквал за още робини. Тогава тя отишла при робинята и й разказала, че мъжът й не е част от никаква групировка с име „Фирмата”. Така и не потвърдила дали такава организация изобщо съществува. След това й помогнала да избяга.
„Напуснах къщата моментално, отидох на автобусната спирка и му се обадих. Информирах го, че си тръгвам. Той изпадна в истерия и започна да плаче. Хванах автобуса и потегих към дом”, разкрива Колийн в първото си телевизионно интервю.

В следващите месеци тя не се свързала с полицията и продължила да се обажда на Камерън редовно. В съда, Колийн обяснила, че искала да даде шанс на Камерън и Джанис да се поправят.
Три месеца по-късно съпругата Джанис Хукър предала съпруга си на полицията

И убийство…

Джанис не просто сигнализирала за ужасяващите 7 години робство на Колийн. Тя разкрила пред лейтенант Джери Браун, че Камерън е отвлякъл, измъчвал и убил Мари Елизабет Спанхейк, която бе обявена за изчезнала през 1976 година. Властите така и не открили останките на момичето, а без труп, няма обвинение.

Така Камерън не бил съден за престъплението.
Камерън хукър

След като се завърнала у дома, Колийн тръгнала на училище, за да получи диплома за счетоводител. След това се омъжила и има една дъщеря. Освен това се присъединила към организация, която помага на жени – жертви на престъпление. Тя, както и Джанис, променили имената си и продължават да живеят в Калифорния, но двете не комуникират помежду си.
По време на процеса Джанис свидетелствала срещу Камерън Хукър в замяна на пълния си имунитет по случая.

104 години самота

Хукър бе осъден за сексуално насилие, отвличане и използване на нож на 104 години затвор. Първоначално нямаше право да иска помилване до 2013 година, но нова калифорнийска програма за затворници изтеглила датата за изслушванията му със 7 години. На 16 април 2015 година той входира искане за предсрочно освобождаване, което, му бе отказано.
Следващата му възможност да излезе от затвора е през 2030 година, когато трябва да навърши 77 години.

Случаят на Колийн Стан служи за основа на няколко епизода от поредицата „Престъпни намерения”, „Специални разследвания” и „Призрачен шепот”. Те се занимават с конспиративната практика на насилниците да държат жертвата в принудително подчинение за дълги периоди, посредством манипулации и заплахи.

Ужасяващата история на стопаджийката е увековечена и в документалната книга, която се превърна в бестселър – „Перфектната жертва: Истинската история на момичето от кутията”, написана от прокурора по делото Кристин Макгуайър и Карла Нортън.

Източник:www.chr.bg

42-годишният Валентин от Костенец, който е братовчед и съсед на издирвания за убийство Стоян Зайков-Чане, е убит с изстрел в брадата. Това заявиха главният секретар на МВР Ивайло Иванов и окръжният прокурор на София Николова на извънреден брифинг.

Мъжът е бил видян жив за последно около 18 часа вчера. Работи се по всички версии, включително и че може да е станал жертва на Зайков. Оръжието, с което е убит Валентин, обаче е различно от това, с което Стоян е застрелял бившата си жена Милена миналия четвъртък.

Ивайло Иванов отрече убитият да е имал някакви взаимоотношения с Милена, което да е евентуален повод за разправа от страна на издирвания Зайков. По-рано  Валентин обясни, че са скарани със Стоян, защото е обирал къщата му няколко пъти. Служители на реда са разговаряли с Валентин вчера и той ги е уверил, че не се страхува. Убитият е разведен, има син. Баща му живее в село Очуша.Разследващите два пъти са ходили дотам заради сигнали, че наблизо е забелязан Зайков,съобщава zarata.info

Убийството на Валентин е станало в момент, когато Костенец гъмжи от полиция и барети, които издирват убиеца на Милена. Главният секретар на МВР отново призова гражданите да подават сигнали, ако забележат подозрителен човек, който може да бъде издирваният бивш затворник.

Приживе Валентин коментира извършеното от неговия братовчед убийство и предупреди, че според него Стоян няма да се предаде и ще стреля на месо при опит да бъде задържан.  Както ЗАРАТА писа хората в квартала коментираха, че Чане може да се е крил именно на неговия таван и е възможно, когато Валентин го е открил Стоян да го е убил, за да не го издаде


Данчо Асенов - така се казва единият от мъжете, които пребиха магазинера в Габрово. Читател разкри неговата самоличност в сигнал до БЛИЦ

От профила на Данчо Асенов става ясно, че си пада по скъпите коли, снима се със златни ланци или пък демонстрира физическа сила във фитнес пози.

Центърът на Габрово почерня днес следобед от протестиращи. Жителите на града искат справедливо наказание за побойниците. Младежите се държали нападателно с клиент на търговския обект, а продавачът се намесил, за да преустанови това.

"Те имаха проблем с друго момче на входа на магазина. Аз ги помолих да не правят проблеми, защото това е магазин и да не пречат на другите клиенти", разказа пострадалият Венцислав в ефира на bTV.

"Те се ядосаха. Помолих ги най-вече да напуснат, за да не правят проблеми. Все пак стигнахме до някакъв консенсус. И продължих да зареждам. Не бях сложил и първата бутилка, когато те се запътиха пак към същото момче. Тогава пак отидох при тях. Тогава единият се ядоса. Около половин минута беше разговорът на по-остър тон между нас. Даже имаше и нецензурни думи", допълва Венцислав.

"Тази вечер в Габрово се проведе протест заради случая с побоя над продавач в магазин в града. Протестиращите са се събрали на площада и след това са се отправили към Следствието", това потвърди кметът на Габрово Таня Христова във връзка с инцидент от 7 април, когато трима мъже са нанесли побой над продавач в магазин, като в последствие са били задържани.

В официална позиция кметът посочва: „Отвратена съм от нападението над служител в търговски обект на 7 април в Габрово. С ограничените правомощия, които законът ми е дал, поисках безкомпромисност по отношение на всички, които си позволяват да нарушават обществения ред в града“. Таня Христова е свикала началниците на Областната дирекция на МВР и Районното управление на МВР с настояване за масови проверки на всички адреси, на които има струпвания на ромски фамилии и хора от криминалния контингент.

Кметът обявява, че ще поиска допълнителни сили от МВР, ако тези в Габрово са недостатъчни.

„Отново ще заявя, че никога не съм заселвала роми в община Габрово. Всички подобни твърдения, разпространявани в социалните мрежи и интернет пространството, са лъжа и манипулация, въвеждат в заблуда, създават предпоставки за тревога, безпокойство и етническо напрежение в града“, подчертава Таня Христова.

„Няма персонално мое решение, както и административно изискване за брой жители в града или ангажимент към изпълнение на проекти, което да налага заселването на роми на територията на общината“, пише още кметът на Габрово./БЛИЦ/

Предупреждаваме, че текстът, който следва, не е за хора със слаби нерви и сърца.

На 25 октомври в Нижни Новгород се състоя съдебно заседание по делото на Анатоли Москрин, наречен от медиите "Кукловодът". Той е обвинен в поругаването на детски тела. Преди няколко години в дома на учения историк, специалист по ритуалите на погребенията, са намерени 26 "кукли", направени от телата на малки момиченца. Историята е една от най-зловещите, описвана някога от медиите.

Историята на Анатоли Москвин разтърсва Русия през ноември 2011 година. Тогава сътрудниците на полицията откриват в дома на мъжа 26 кукли, които всъщност са мумифицирани тела на малки момиченца. Оказва се, че в продължение на десет години Москвин изравял телцата от различни гробища, след това ги мумифицирал с помощта на специален разтвор от сол и сода.  "В деня на задържането на Москвин край дома му имаше много журналисти, не ни пускаха, но видяхме как изнасят "куклите"", спомня си журналистката Кира Лановская: "Те изглеждаха като парцалени, обшити с плат. Усещаше се смрад на него гнило."

Една от колежките й е поканена като поемно лице в апартамента на ужасите. В един момент тя припада от видяното и започва да й тече кръв от носа. Когато я свестяват, изпада в истерия.  "Разследващите след това разказаха, че жената е започнала да крещи, притискала е ръце в тялото си и е казвала, че няма да пипа нищо в този дом и иска да излезе веднага на улицата. Нервите на следователите също не издържаха, виждахме ги как излизат през десет минути да пушат, явно не можеха да понесат показанията, които Кукловода беше започнал да дава", спомня си още журналистката. Разследващ полицай, който дошъл заедно с останалите за огледа, разказва, че жилището, което обитавал Москвин, всъщност изглеждало съвсем обичайно, ако не били куклите, никой не би се усъмнил в психическото състояние на мъжа - много книги, порцеланови кукли на шкафовете, чисто и подредено.

Москрин държал мъртвите кукли в стаята си. Облечените в детски рокли мумии били подредени една до друга на дивана. Други пък били наредени около малка масичка и все едно пиели чай от детско сервизче.  Най-страшното настъпило, когато полицаите започнали да вдигат детските мумии. Разнесли се звуци като от истински кукли.  "Вътре беше монтиран механизъм от музикални играчки и кутии или истински кукли. Щом ги вдигахме, се разнасяше: "Мама, мама", "Татко, обичам те", или песничката "Мечо обича мед", докато ги носехме, от телцата се чуваше музика, беше много зловещо", спомня си полицаят. В някои от телата по-късно следователите открили личните вещи на умрелите момиченца.

В мумифицираното трупче на едно от тях била защита табелката от гроба с името на момиченцето, в друго - изсушено, човешко сърце. Пред разследващите Москвин разказал какво правел с телата, които изравял. Тези, които били по-разложени, дообработвал - пълнел телата с парцали, покривал лицата им с плат и слагал в очите на момиченцата копчета или очи от истински кукли.  Твърдял, че искал те да гледат с него анимационни филмчета, настоявал, че обичал "своите момиченца" и се грижел за тях все едно, че са живи.

Всяко от момиченцата имало име и своя история. Тези, които не "слушали", затварял в гаража си. По време на разпитите Москвин споделил и друго - казал, че правел куклите от самота. Бил ерген и си мечтаел за деца. Опитал да осинови дете, но социалните не му позволили заради мизерната, университетска заплата. Най-странното от всичко било, че родителите, които живеели със сина си, не подозирали с какво се занимава той. Дори живели няколко седмици с една от "куклите", мислейки, че Москвин просто има хоби и изработва играчки от парцали. Оказва се, че като при всички подобни случаи проблемите на Москвин датират от детството. Майка му разказва, че той бил тихо, ученолюбиво дете, което постоянно ставало жертва на различни издевателства. Но най-страшното се случило, когато бил в трети клас. Тогава го принудили да участва в зловещ обред на "венчавка с покойницата". Пред следователите Москвин си спомня: "на 4 март 1979 година бях член на нещо като Тимуровска команда - изнасяхме хартия и я предавахме в пунктовете за събиране, обикаляхме различните кооперации. До една от тях видях капака на ковчег.

Съседи казаха, че там е живяла 11-годишната Наташа Петрова, умряла по нелеп начин. Тя излизала от ваната, когато се хванала за околен проводник, подхлъзвайки се и умряла мигновенно, ударена от ток. Тъкмо исках да се махна, когато от входа изнесоха и ковчега с момичето, тогава не знаех, но майката на Наташа е членувала с някаква секта. Не беше дошъл никой от съучениците на Наташа, само някакви хора - жени и мъже, облечени в черно, държаха запалени свещи и пееха нещо, но не на руски.  Оставиха ковчега на една поставка. Майката на Наташа ме видя, плачейки ми подаде ябълка и ме целуна по челото. Хвана ме за ръка и ме закара до отворения ковчег, обеща ми, че ще ми даде много портокали и банани и сладки неща, ако целуна умрялото момиче.
Започнах да плача и да се дърпам, молех се да ме пуснат, но сектанките ме бяха хванали здраво. Една от тях със сила наведе главата ви и устните ми се допряха до челото на момичето. Не ми оставаше нищо друго, освен да го целуна", разказва Москвин.

Той си спомня, че тогава всички започнали да произнасят някакво странно заклинание. Когато всичко свършило, му наредили да вземе свещ и да покапе с нея върху гърдите на момичето. Накрая му дали и две протрити от носене медени пръстенчета, едното от тях трябвало да сложи на своя пръст, а другото - на ръката на покойното момиче. В началото психиатрите, които присъствали на разпитите, не били убедени дали всичко това е истина или не е плод на болното съзнание на мъжа. Но родители и свидетели потвърдили, че той действително е бил жертва на този сектантски ритуал и вероятно това е отклюцило девиациите му. Майката на мъжа споделила още, че към този период той започнал да сънува кошмари и твърдял, че му се явява насън мъртвата "булка", която заповядвала да започне да се занимава с магии.  Когато пораснал, Москвин започнал да преподава в университета филология и чужди езици, бил истински полиглот и говорел на 13 различни езика.  Колегите му го определяли като странен, но не предполагали с какво се занимава.  Самият Москвин твърдял, че не е искал да навреди на децата, а правел всичко това от жал. "Надявах се, че по този начин ще ги възкреся и те ще дочакат един по-нов живот", пише в показанията си един от най-зловещите некрофили в историята.




Най-големият банков обир от последните години е извършен през нощта на 23 март 2004 г. в клон „Южен парк“ на банка „Биохим“ в София. Крадците проникват в банката през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Тунелът бил строен за бомбоубежище и минавал точно под пода на гражданския трезор. От мазетата на блока крадците влизат в тунела за бомбоубежището и стигат до мястото на трезора. Там пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см железобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 сейфа от общо 600-те, които са се намирали в трезорното помещение.

След като опразват касетките, бандитите наръсват по земята червен пипер за заличаване на следите и цял чувал с чужди косми, събирани от фризьорски салони. Това е направено, защото често за идентифициране на престъпници в криминалистиката се използва ДНК експертиза на открити на местопроизшествието косми. За още по-сигурно, крадците разбиват тръба на канализацията и наводняват помещенията.

Стойността на откраднатите лични вещи и пари е около 7 млн. лева. Банката се охранявала от частен СОТ (фирма СОД 161). Не е имало физическа охрана.
След обира полицаи и следователи се заканваха по медиите да разкрият крадците, но това не се е случило и до днес.

Говореше се, че бандитите са имали вътрешна информация. Те предварително са знаели как са разположени охранителните датчици и какви са техническите им възможности. Познавали са добре помещението и са изчислили къде точно има непокрито от сензори място, за да разбият тези 41 каси, при които няма да се задейства алармата. Знаели са и къде да пробият плочата на пода, за да влязат.

Предполага се, че може да са действали и чрез подставен клиент на трезора, който да си е наел сейф специално заради обира, да е огледал добре мястото и да е обърнал внимание на датчиците.
Дълго се изясняваше защо охранителните топлинни датчици не са реагирали и не се е включила алармата. Според шефа на фирма СОД 161 бандитите са разгънали екрани или паравани пред датчиците. Тъй като те не отделят топлина, алармата не се е задействала. Полицията имаше друга версия – че е използвано самоделно устройство за блокиране на сигналноохранителната техника.

Въпреки че „Биохим” беше застраховала сейфовете в „Алианц-България”, повечето от ограбените собственици на касети се заканиха да съдят банката, охранителите и застрахователите. Те обявиха загуби в размер на милиони левове. Банката обаче постави условие всеки да докаже, че наистина е притежавал изчезналите суми, книжа и вещи.
През април 2004 година само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи. На останалите застрахователят „Алианц България“ изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим“ въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.

След обира в клона на „Биохим” тогавашният директор на банката Румен Беремски (един от малкото българи с докторска степен от Харвард) подаде оставка и обяви, че ще се занимава с недвижими имоти с партньори от Ирландия.

36-годишният мъж, задържан за зверското убийство в село Сваленик, Две могили, е братовчед на жертвата. Сигналът за жестокото престъпление е подаден в 22:23 часа в петък чрез тел. 112 в РУ – Две могили.

На място веднага е изпратен полицейски екип от районното управление, който е установил трупа на 37-годишен местен жител.

Местопроизшествието е било запазено от полицията,  предприети са всички необходими оперативно-издирвателни и процесуално следствени действия за изясняване на случая. Извършен е оглед на адреса от дежурна оперативна група на ОДМВР – Русе.

В хода на първоначалната работа са събрани данни, че става въпрос за убийство, след битов скандал. Последвала е светкавична реакция от полицаите и много скоро, още тази нощ, в селото е задържан 36-годишен мъж.

Случаят е документиран и докладван в Окръжна прокуратура – Русе, като в ОДМВР – Русе е образувано досъдебно производство.

Още криминални новини от миналото и сега ВИЖТЕ ТУК >>>

Районът около сградата на Областна администрация в момента е отцепен. Има засилено полицейско присъствие.

В РУМВР-Ловеч е образувано досъдебно производство във връзка с намерена мъртва млада жена в ниша на сградата на Областна администрация –Ловеч, съобщиха от прокуратурата. При огледа е установено ,че жената виси на кабел, преминаващ по стената на нишата.

Починалата е френска гражданка, на 23 г., пристигнала на 1 ноември Ловеч със свой приятел. През нощта срещу 2 ноември е била в заведение с приятелите си, откъдето си тръгнали след полунощ.

Извършен е оглед на местопроизшествието, провеждат се разпити. В ход е и проверка за наличие на записи от камери за видеонаблюдение. Предстои извършване аутопсия на тялото. Обсъждат се всички възможни версии във връзка с настъпването на смъртта. Разследването се води под ръководството на прокурор от Окръжна прокуратура-Ловеч.

Майка, която е заклала изнасилвача си и след това скрила тялото му, бе осъдена на 10 години затвор

35-годишната жена пробола с нож в сърцето престъпника, след което отрязала гениталиите му. Бруталното клане се е случило само няколко дни след като Грант Касар изнасилил Роксана Питърс. Той се върнал в къщата й и заплашил да направи същото с дъщеря и, пише Mirror.

Жената нападнала Грант, когато той влязъл в дома й и заплашил, че ако не спи с него, ще стигне до дъщеря и.  Жената няколко пъти е наръгала мъжа с нож с думите: "Вече няма да ме изнасилваш".  След убийството Роксана закачила тялото за колата си и тръгнала по улиците на Куинсленд, Австралия, след което го хвърли в канавка. Трупът е открит на следващия ден. Установено е, че Грант е получил повече от 60 наранявания, по-специално рани с нож в областта на сърцето, пениса и хранопровода.

Роксана бе осъдена на десет години, след като се призна за виновна за убийство. Съдията се съгласи, че починалият е провокирал жената, но първо е трябвало да отиде в полицията. Също така се оказа, че Касар е наркоман и многократно е нарушавал закона. След като мъжът вързал Роксана и я изнасилил, той се втурнал към къщата на майка си, за да и иска пари за наркотици.

Инцидента става, докато пътува по столичния бул. "България" заедно с шофьора си Румен Желязков - Жабока в автомобила си - "Мерцедес" S600 с номер BB FN 888. Фатик Исмет Шабан е роден на 7 юли 1963 година в Турция в семейството на Исмет Тюркмен Шабан, което е от сирийско-кюрдски произход.

Когато е на около 10 години, се местят в България, където баща му, известен и като Големия Фатик, е вербуван от Държавна сигурност и става активен участник в т. нар. "специфични търговски операции", извършвани по онова време под контрола на държавата. Шабан Тюркмен получава псевдонима Фатик, което на арабски означава "човекът, който отваря". Твърди се, че кръстник му е полк. Славил Тодоров, който тогава ръководи II Главно управление на ДС, чийто икономически отдел е координирал целия чуждестранен контингент от вносители и износители на контрабандни стоки. Властите предоставят на Големия Фатик специална къща в Бояна и през следващите три десетилетия задачата му е била "да отваря врати", които иначе биха останали затворени за аристократичната партийна номенклатура. Затова и е разполагал с изключителни привилегии. "Като слизаше от Бояна към центъра, той ползваше пътя на Тодор Живков. Охранителите на бившия Първи го познаваха толкова добре, че дори оглеждаха маршрута и заради него" - разказват хора от системата на някогашното МВР. Разглезен от това внимание към фамилията му, Фатик - младши израства със самочувствието на човек, който може да си позволи всичко. Дружи с децата на висшата соцноменклатурата. При свада поради невъздържания си характер, Фатик бил пребит като куче, след което Стария Шабан записва сина си да тренира борба. След смъртта на Фатик - Старши през 1998 година, Малкия Фатик поема контрабандните канали, използвани от баща му за трафик на крадени автомобили, наркотици и други стоки. Негов е първият "Мерцедес S - класа", както и първото"Ламборджини", появили се по улиците на София. Предизвиква респект сред подземния свят. Често се цитира случаят, при който неизвестни открадват автомобила на майка му, но след като разбират чий е, го изоставят на столичния бул. "Патриарх Евтимий" с бележка: "Извинявай, Баба!" Фатик е показно разстрелян на 19 август 2003 година, докато пътува по столичния бул. "България" заедно с шофьора си Румен Желязков - Жабока в автомобила си - "Мерцедес" S600 с номер BB FN 888.
Фатик Шабан или Малкия Фатик (Снимка: Булфото)


Когато Румен Желязков спира на червен светофар на кръстовището с бул. "Гоце Делчев", от спрян наблизо автомобил внезапно излизат двама мъже, които откриват стрелба по "Мерцедес"-а му с автомати "Калашников" АК-47. Автомобилът му е уцелен с над 30 куршума, а Фатик загива на място. Желязков успява да запази самообладание и веднага потегля към Военна болница, където само констатират смъртта на шефа му и стабилизират състоянието на ранения шофьор.

На 15 април 2005 година Румен Желязков, който е единственият, видял убийците на Фатик, е открит прострелян в главата в село Душинки, Брезник, с пистолет "Парабел" в ръката. До него са намерени предсмъртно писмо с дата 19 януари 2005 и вестник от миналия ден. За убийството на Фатик са задържани Асен Петров - Шаки, Костинбродския, Йосиф Йосифов - Йоско, Борис Арсов - Арчо, Стефан и Даниел Георгиеви и Ивайло Симеонов. По-късно всички са освободени от ареста. Дълго време Малкия Фатик се афишира като Филип Павлов Найденов и твърди, че бащата на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов го е осиновил. Павел Найденов - баща на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, застрелян през март същата година, разкри ексклузивни любопитни подробности за приятеля на сина си - Малкия Фатик. - От кога датира приятелството ти с Шабан Исмет и сина му - Малкия Фатик? - Баща му, Шабан, не ми е бил приятел, а просто познат като бизнесмен, уважаван от тогавашните държавни мъже. Явно, това, което е правил, е било полезно за държавата и тя е имала нужда от такъв сътрудник като него. Той беше под крилото на държавата. След промените направи някаква ферма за гъски, произвеждаше гъши дроб и го изнасяше. Не съм си купувал от него. Но децата ни, Илия и синът на Шабан, Фатик, бяха близки. Искаше да става борец като него и се беше записал да тренира, но не стана. А синът ми стана балкански шампион на крехка възраст - 18-годишен. Борбата го направи дисциплиниран. По времето, когато държах бар "Астория", Фатик идваше там с компании. По едно време го бяха обвинили, че е направил беля на други хора. И той, за да покаже, че това не е истина, силно раздразнен, си простреля с пистолет лявата ръка. Куршумът мина през дланта, но успя да се възстанови. Илия го упрекна тогава, че е постъпил по този начин. Такова поведение беше чуждо за сина ми. Илия и Фатик бяха близки, но бяха с коренно различно поведение. Илия никога не е парадирал: "Вижте ме кой съм аз!" и никога не е защитавал достойнството си по агресивен начин. Ако някой го е упреквал в нещо, той по дипломатичен начин е решавал въпросите. А Фатик беше бурен, леко неумерен, когато трябва да доказва себе си. Но към мен се отнасяше добре, а аз, както към всички, и към него съм се отнасял добре. Като идваше при мен, го уважавах, обядвахме заедно. Или като съм управлявал различни заведения - той гладен, а аз кажа да му сервират нещо за ядене. Такива неща. - Каква е тази история с приемането от него на твоята фамилия? - Той имаше проблем с арабското си име Фатик. Смяташе, че то предизвиква съмнение към него, че кара хората да го мислят за мошеник и недостоен човек. И понеже, както ти казвам, си общуваха много с Илия, Фатик с присъщата си емоционалност, поиска да се побратимят. (смее се) Пожела да носи моята фамилия, имаше уважение към мен. Каза ми: "Искам да се казвам Филип Павлов Найденов!" А аз му отговорих: "Ами, добре."

- Но това официално ли стана, ходихте ли да оформяте документи, ти де юре осинови ли го? - Не съм го осиновявал. Не съм ходил нито в съвет, нито в съд, никъде. Това беше формална работа. Може би, ако му потърси някой досието, това няма да съществува. Не е законно. Но той се гордееше с това име. - Защото, ако беше официално брат на Илия Павлов, след като синът ти си отиде, щяха да възникнат наследствени казуси. Не се е чувало за такова нещо... - Няма такова нещо. Това му беше нещо като псевдоним. Не е имало юридическа процедура по осиновяване. Уговорка "на маса", както се казва. - Смяташ ли, че има нещо общо между поръчителите и мотивите на двете убийства - на сина ти, и на Фатик? - Не, Фатик работеше на друг фронт, който наследи от баща си. Нито аз, нито Илия сме работили с тях. Бизнесът на Илия нямаше нищо общо с дейността на Фатик. А Фатик точно какво е правил, дали е имал грешки, нарушения - не знам... А на Илия посегнаха хора от вътрешната конкуренция, защото той беше изпреварил всички.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА, Дир.бг
Източник:БЛИЦ

Задържаният за двойното убийство в столичния кв. „Надежда” Викторио Александров вече е преместен в МВР болница. Пред екипа на NOVA родителите му показаха писмо, което твърдят, че е написано от сина им. То е предадено на полицията. В него Викторио е написал, че много обича детето си и че няма да позволи да му се случи нищо лошо.

Тепърва ще се прави графологична експертиза, от която ще стане ясно дали убийствата са били предварително планирани, съобщава Нова телевизия. Пред разследващите той твърди, че продължава да не помни за двете убийства. Не помнел, че пътувал и до бензиностанцията, където прострелва детето си. Обвиненията срещу него са три – за убийството на Дарина, на детето и за принуда по отношение на таксиметровия шофьор. Какво точно е накарало 26-годишният Викторио Александров да извърши двойното убийство все още е рано да се каже. Не се знае и дали е бил под въздействието на наркотици. Ясно е обаче, че в четвъртък Викторио подава жалба срещу жена си.

Тя е за психически тормоз. След като излязоха детайлите по случая, остана въпросът можел ли е таксиметровият шофьор да се намеси и да спаси живота на детето. Според психиатърът д-р Веселин Герев причината за убийството е ревност. През последните пет години Викторио Александров е работил в частна охранителна фирма. От там отказаха да коментар пред камера, но ни увериха, че при постъпването си на работа 26-годишният мъж е минал успешно през психотест. В четвъртък ще се гледа мярката за неотклонение на задържания за убийствата. 

Само от началото на тази година 22 жени са били убити от своите бивши или настоящи партньори. Данните са на Българския фонд за жените на база медийните публикации. В тази статистика влиза и убитата Дарина. Нейната дъщеря Никол също стана част от черната статистика. Според фонда за жените от началото на годината три деца са били убити от собствените си бащи.

/БЛИЦ/


Приятели на застреляната Дарина искат смърт за изверга

Викторио Александров, който застреля в София жена си Дарина Министерска и едногодишното им дете Никол, ще оживее. Това съобщи пред ПИК във вторник директорът на УМБАЛ "Пирогов" проф. Асен Балтов.

26-годишният охранител бе откаран в спешния център, след като бе открит прострелян в колата си близо до бензиностанция в Горни Богров. В автомобила била и малката му дъщеря, която той прострелял след пристигането на полицията, а след това натиснал спусъка и към себе си,пише retro.bg

"Пораженията на детето бяха несъвместими с живота. Това е съвсем малко дете, било е простреляно от много голяма близост директно в главата", обясни проф. Балтов. По думите му раната от куршума е била огромна в малката глава на момиченцето и гледката е била наистина шокираща. Лекарите няколко часа се борили за живота на изпадналото в кома бебе, но то починало.
"Мъжът е в стабилно състояние. Неговата рана също е в главата, но не е сериозна. Няма никаква опасност за живота му”, добави още проф. Балтов. По думите му убиецът се е прострелял в главата, но раната му е съвсем повърхностна.

Викторио Александров е под постоянна полицейска охрана в лечебното заведение.

23-годишната Дарина Министерска беше убита с два изстрела в столичния квартал „Надежда”. Двамата с Викторио живеели там под наем. След като ликвидирал Дарина, той отвлякъл едногодишната им дъщеричка Никол, която по-късно прострелял в главата край Долни Богров. Двойното убийство става само шест дни, след като близки на Дарина на Викторио са отпразнували първия и за съжаление, последен рожден ден на детето им.

След него родителите се скарали сериозно, което довело до раздялата им и до това мъжът да се изнесе от общото им жилище. Това се е случило миналия четвъртък. В петък пък мъжът подал сигнал за оказван психически тормоз над него от страна на Дарина.
След раздялата 23-годишната жена се притеснявала, че бившият ѝ партньор може да ѝ навреди или посегне. Това наложило през уикенда бащата на жертвата да спи в апартамента, за да не се тревожи тя. Тялото на застреляната жена е открито от нейните родители, които били загрижени, че не могат да се свържат с дъщеря си и повикали ключар, който да отвори вратата. Тогава те сигнализирали в полицията, че дъщеря им е простреляна няколко пъти.

Приятели на убитата Дарина са потресени от трагедията и плачат за нея. "Смърт за този изверг, който уби моята приятелка Дарина снощи и нека да се вдигнем в подкрепа на моите приятели и близки Георги Министерски и Ваня Министерска. В памет на Дарина Министерска и нейното съкровище. Моля ви, всички да помогнем. Споделяйте го. Моите искрени съболезнования!", пише във „Фейсбук“ Ивайло Радев.

Източник:retro.bg

Мъж (отговарящ на описанието на издирвания във връзка с убийството на 23-годишната жена) и дете бяха открити простреляни на бензиностанция край Горни Богров. Най-вероятно те са свързани с убийството на жена в столичния квартал "Надежда". Лекарите се борят за живота им, състоянието им е тежко. Момиченцето на 1 годинка е простреляно в главата. Детето е закарано живо в "Пирогов", но е в кома, съобщава bTV, позовавайки се на информация от Центъра за спешна медицинска помощ.  Втори екип се бори да стабилизира мъжа и да го транспортира в „Пирогов”.

Екипите на Спешна помощ са реагирали мигновено на сигнала. Линейката е пристигнала на мястото на седмата минута. Мъжът се е криел край населеното място, съобщава "Хоризонт", позовавайки се на информация  от Министерството на вътрешните работи.  При идването на екипи на полицията той първо е прострелял дъщеря си, 1-годишното момиченце, след което се е прострелял. Двамата са откарани в изключително тежко състояние в "Пирогов". 

Както по-рано бе съобщено, сигналът за убийството е получен към 18:30 часа в понеделник.

В столичния кв. "Надежда" беше открито тяло на простреляна млада жена. Полицията започна да издирва мъжа, с когото живеела на семейни начала, но наскоро се разделили. С него е била и едногодишната им дъщеричка. Мъжът притежава законно оръжие. Той е на 26 години, служител в частна охранителна фирма и не е криминално проявен, съобщи по-рано директорът на СДВР ст. комисар Ивайло Иванов. 

Появиха се зловещи подробности за убийството, станало по-рано днес в столичния квартал „Надежда“. Убитата е млада 23-годишна жена. Безжизненото й тяло било намерено в апартамент, който се намира на улица „Бели Дунав“. Сигналът е подаден от съседи на жената, които е чули изстрелите.

По първоначална информация в апартамента на жената е имало и дете, което обаче не е там и в момента се издирва. Полицията издирва съпруга на жената. Предполага се, че той е евентуалният извършител на престъплението и се смята, че е въоръжен и опасен. Съседи на убитата жена споделиха, че малко след изстрелите мъж е излязъл тичешком от блока, качил се е в кола и е офейкал с мръсна газ. Столичната полиция е вдигната на крак, за да издирва евентуалния извършител.

От МВР заявиха следното: „Към 18.30 часа в полицията е получен сигнал за открита от близки простреляна и починала 23-годишна жена в жилище в столичния кв.“Надежда“. Към мястото са насочени екипи на СДВР и Второ РУ-СДВР. Предприети са процесуално-следствени и издирвателни действия“.

Източник:bulmedia

Едва ли има бургазлия, който да не е чувал за Георги Николов – Мечката. Името на боса на „Първа частна милиция” все още всява респект, вече над 20 години след поръчковото му убийство, пише „Флагман“. Мечката добива митичен статут, след като в бума на силовите групировки ВИС и СИК успява да наложи тотален контрол върху охранителния бизнес по Южното Черноморие. За по-малко от 2 години Николов успява да превърне ПЧМ в най-мощната охранителна структура в региона. Фирмата работи дори и след като лицензът й е отнет през 1994 г., също като ВИС-2 на Васил Илиев, чийто представител „Първа частна милиция” става в началото на 1995 г. След разстрела на бившия спецполицай ПЧМ рухва като пясъчна кула.

Версиите за разстрела са няколко – от поръчка на руската мафия до борба за територии с ВИС и СИК
Само след броени дни – на 10-ти юни се навършват 23 години от убийството на Гошо Мечката. Разследването по случая е прекратено съвсем скоро заради изтекла давност – официално на 6 март т. г. Това означава, че вече дори и да бъде разкрит, убиецът няма да носи никаква наказателна отговорност за разстрела на една от най-знаковите фигури в региона по онова време.
Изданието прави разследване по случая и отвори „студеното досие” за убийството за боса на „Първа частна милиция”. За пръв път официално по случая проговори една от водещите фигури по разследването – прокурор Емил Христов, който по това време е оглавявал следствието към Бургаската полиция. В ексклузивно интервю за медията той призна, че основната – руска версия за убийството, с поръчител Анатолий Домнушкин и пряк извършител Андрей Баранецкий де факто е провалила разкриването на тежкото престъпление. „Съсредоточихме се само върху тази версия, което после се оказа голяма грешка и доведе до неразкриването на убийството, защото мина време. Освен гилзите и проектилите, други преки доказателства нямаше. Бяха подценени други възможни версии за българска връзка”, казал Емил Христов. Днес, 23 години по-късно, той е категоричен, че зад поръчковото убийство стоят българи. През 1995 г. обаче разследващите нямат друг избор, освен да тръгнат по руската следа, тъй като престъплението е видяно много добре и описано в детайли от десетокласничка от Химическия техникум, която редовно тренирала в зала „Атлант“.

Момичето категорично разпознава убиеца, като твърди, че той тренирал в залата със свои приятели руснаци няколко дни преди да застреля Мечката. На фаталния 10 юни 1995 г., минути след 19:30 ч., бившият полицай от Специализирания отряд за борба с масовите безредици паркира черното си Порше Карера кабрио със софийска регистрация пред входа на фитнеса в жк „Славейков”, още преди да слезе от колата обаче е прострелян смъртоносно с 2 куршума в главата и врата. Кървавата сцена се разиграва буквално пред очите на бургаската ученичка. Нейна приятелка също вижда убиеца, но той вече е в гръб, бягайки към парка. „Мечката беше вътре в колата, облегнат на седалката и целият облян в кръв”, казва момичето. Ето и непубликувания досега разказ на единствения очевидец на убийството на Мечката: „Откъм алеята бързешком излезе един от тези руснаци, които съм виждала да тренират в залата, много добре го познах! Явно е бил скрит там. В дясната си ръка държеше голям черно-кафяв пистолет, по-голям от обикновените. Георги не го видя. Всичко стана много бързо. Руснакът стреля от разстояние около 1 м, 1,5 м, диагонално отзад, вдясно зад Мечката. Стреля в главата му. Излезе дим от пистолета. Аз се изплаших и влязох вътре, тогава чух втори изстрел. Видях как този руснак вече се е приближил и му стреля трети път, отзад в тила. На Георги му текна кръв от устата. След това този руснак се изхили и побягна с пистолета в ръка към алеята. Не чух да потегля кола, нито пък видях там да има кола или други хора! Веднага отидох горе и се развиках, че са убили Мечката. Всички наскачаха! Пред очите ми е тази сцена, как този руснак му стреля отзад, в тила. Даже след третия изстрел Мечката успя да ми махне и се опита да ми каже нещо. Бях на около 15-20 м от колата, когато този руснак стреля. Видях го много добре и съм сигурна, че това е човекът, който тренираше в залата с още двама руснаци.” След подробното описание няма съмнение в каква посока ще поеме разследването. Създаден е фоторобот на извършителя, а убийството веднага е разиграно при следствен експеримент в присъствието на свидетелката. Малко след това тогавашният шеф на полицията в Поморие предоставя видеокасета, на която е записано сватбено тържество в местен хотел през април 1995 г. – около месец преди убийството на Мечката. На кадрите е запечатан украинецът Андрей Баранецкий. „Категорична съм, че това е човекът, който пред мен застреля Мечката. Познах го по лицето, косата, усмивката и телосложението”, казва единствената свидетелка на разстрела при вида на видеозаписа.
На 3-ти август 1995 г. срещу украинеца е повдигнато обвинение за предумишлено убийство. Задочно му е взета постоянна мярка за неотклонение, а майката на Мечката е конституирана като граждански ищец. Тя иска 500 000 лв. за смъртта на сина си. В края на годината разследващите правят нов пробив по случая. Точно на 31-ви декември Баранецкий е засечен заедно с още двама свои сънародници да пресича границата с влак. Групата обаче не е закопчана веднага, а разследващите успяват да ги проследят и ги арестуват заедно с бизнесмена Анатолий Домнушкин. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев дори съобщава, че убийството на Мечката е разкрито.

Арест с кръвен враг на Мечката и желязно алиби
По това време се знае, че руснакът има сериозен конфликт с Мечката. ПЧМ е наета да охранява един от магазините в Слънчев бряг на Домнушкин, но двамата се скарват жестоко след спор за пари. Бизнесменът дори обвинява Георги Николов и хората му, че са отвлекли неговата приятелка Елена Попгорелова. Един от арестуваните украинци признава, че заедно с Баранецкий и още 6 души поели охраната на магазина на бизнесмена след раздялата с ПЧМ. Останалите обаче категорично отричат това твърдение. Украинците казват още, че не познават Мечката и никога не са тренирали в неговата зала. Отишли при Домнушкин като сънародник, за да искат помощ за развиването на собствен бизнес в България. Задържаните вадят на пръв поглед желязно алиби. Баранецкий и аверите му твърдят, че в средата на май са арестувани в Стара Загора, след което са екстрадирани с влак през Русе. Това се случило буквално дни преди разстрела на боса на Първа частна милиция. Според разказа на чужденците тогава им е наложена 6-месечна забрана да стъпват в България. Разпознатият от единствената свидетелка като килър на Мечката има алиби и за деня на убийството. Той твърди, че тогава е бил на сватба в украинския град Енергодар.Ново разпознаване на убиеца и командировка в Москва.

Междувременно бургаската ученичка за пореден път посочва категорично Баранецкий като екзекутора на Георги Николов. В Русия са командировани лично началникът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов, за да проверят алибито на заподозрения. След тяхното завръщане – на 6-ти март 1996 г. са свалени обвиненията срещу Баранецкий и Домнушкин поради липса на доказателства. Двамата са екстрадирани, тъй като са уличени в незаконно преминаване на границата. Близо месец по-късно производството за разследването на поръчковия разстрел е спряно и повече не е подновено.

Източник: БЛИЦ

Криминалистите твърдят, че няма перфектно убийство. Винаги остават следи. Неразкрити убийства, обаче, има и е интересно да се види в перспектива какви са те. Случаите имат давност и в зависимост от тежестта на обвинението тя варира, но за най-тежките случаи на умишлено убийство досието се затваря след 30 години, пише "Трафик". 21 са неразкритите случаи на убийства в Пловдив и областта от 1999 до 2013-та -  летоброенето започва от средата на 90-те. През 2013 главният прокурор разпореди създаването на екипи, които работят по студени досиета. Общо 6 са разкритите стари убийства от 90-те, последните две бяха миналата година. Характерното беше употребата на огнестрелно оръжие.

То е използвано в 14 от случаите. 90-те бяха годините, в които мутренските убийства следваха едно след друго. Те създадоха и легендата на прословутото мутренско погребение, истински римейк на "Кръстника". Извършителите на повечето така и останаха неизвестни, предполагаше се, че са чужди наемници. За поръчителите можехме да се сетим по следващото убийство. В купчината нерешени в цялата страна случаи влиза и убийството на Андрей Луканов, бивш премиер. Концентрацията на тези убийства се сгъстяваше и от медиите, които дотогава мълчаха - нямаше как по вестниците преди 89-та, и съвсем пък по радиото или телевизията, да излезе и дума за убийство. Убийства при социализма нямаше, такава беше тезата.  Всъщност за същия период от време, който отчитаме в момента, в Пловдив и областта са останали неразкрити горе -долу същият брой убийства. Макар и за някои случаи криминалистите да са били наясно кои са извършителите, явно не са успели да го докажат. Много от тези случаи отдавна са погребани и под давността на закона, дори да се има предвид най-дългия срок- 30 години. Излиза, че поне 15 убийци са влезли в 90-те съвсем необезпокоявани, а жертвите на някои са срещнали смъртта си още през 70-те. С една дума- и при социализма е имало престъпност. Това за всички, които са повярвали, че е било безоблачно.

Впрочем сред жертвите на неразкритите убийства има и три деца. Най- малкото е на година и половина. Ето накъсо списък на случаите, които успяха да се впишат в дефиницията " перфектно убийство" до 92-ра. На 21 декември 1970-та до механа "Тракия" в Пловдив е открит убит Господин Захариев Славчев, на 30.Х.- 1971-ва на улица "Градинарска" откриват трупа на Доник Торосян, дете на 18 месеца е открито в Стамболийски на 2 декември 1974-та. На 10 февруари 1978-ма във външна тоалетна на асеновградско училище е открит удушен 12-годишният Христо Даскалов. На 14 август 1978 на ъгъла между улиците "Славянска" и "Варшава" в Пловдив е открита удушена Атанаска Семерджиева. На 12 февруари 1982 година е открит смъртоносно прободен в сърцето в новия комплекс "Тракия" Милко Милев. На 29 декември същата година неизвестен все още убиец причинява смъртта на Райна Дидова в Калофер. Убийството е извършено в присъствието на внучето й.. На 26 август 1983-та е близо до Ботаническата градина в Пловдив е открит трупът на Костадин Колев. Убиецът е правил опити да го изгори. На 6 август 1984-та на разклона към Цалапица е открит убит турският гражданин Ибрахил Айдоган. Навръх женския празник през 1988 е убит в комплекс "Тракия" таксиметровият шофьор Миран Мишев. На 12 декември 1991 в хотел "Санкт Петербург" откриват трупа на убития югославски гражданин Хопи Ферит. Пет дни по- късно в село Дълго поле е убита Ана Стайкова, а на 15 юни 1992 в село Гълъбово е убит Атанас Цветанов.

Това са само неразкритите и досега убийства от този период, който предшества мутренския и чиито жертви очевидно не се свързват с последвалите обстоятелства. Отдавна вече никой и не се занимава с тях. Третото дете, чието убийство остава мистерия, е петокласничката Венета Дюлгерян. Този случай занимаваше медиите пет години по- късно, защото наистина беше заплетен, но дори и журналистите да напипаха някакви следи, и той си остана неразкрит. Момиченцето е било само у дома си в блок 1 на новостроящия се комплекс "Тракия", след като се прибрало от училище. Поведението му в училище не е предвещавало нищо зловещо. Прибрало се е по обед, а в 17.30 го откриват удушено в апартамента. Няма следи от взлом. Кой го е убил, така и не стана ясно. Престъплението е извършено на 23 октомври 1985-та година. Впрочем и то вече най-вероятно е покрито с давност. Както и повечето от останалите жертви, които така и не получиха възмездие. Излиза, че перфектни убийства все пак има. И не са никак малко. За малко в този списък да се впише и един съпруг, който в началото на 90-те убива жена си в Пловдив и хвърля трупа на бунището. Не са го подозирали много сериозно, докато той сам не започва да вдига пара, да пише писма до полицията, до Окръжния комитет на БКП, накрая писал и на Тодор Живков и се оплаквал как милицията не си върши работата. В крайна сметка се оказва, че именно той е убиецът. Случая ми разказа преди години един от опитните стари криминалисти- Костадин Батинков. Другите, обаче, остават неразкрити.

Радослав и Владимир са си подготвяли бягството поне един месец. Отпред ги е чакала кола. В бягството обаче е намесен и служител. Това сподели затворник, станал свидетел на целия случай, при който двамата опасни рецидивисти избягаха от софийския пандиз. „Извикаха ни всички на техника, минахме почти всички като ни раздадоха нещата. Докато ставаше суматохата и всеки гледаше какво си взима, бях седнал на гишето. Първо се появи Пелов, после излезе Ради с голям нож. Насочиха пистолети. Владимир челно с коляно удари единия служител. Другият затворник който е жичкаджия – Ради тръгна заедно с Владимир. Отвориха си вратата и заплашиха с пистолет, този който я пази, те са страхливи тези служители“, разказа свидетелят пред Нова тв.„Просто им видяхме гърбовете. Единият полицай и другият, който седи на адвокатското, питаха „к’во става“. Те дори не знаеха какво става. Хората са си подготвяли бягството поне един месец. Отпред ги е чакала кола. Този хубав боен пистолет, който го видях, им го е вкарал някой от персонала. На нас всичко ни минава на скенер, включително и храната. Такъв пистолет е абсурдно да мине – служител го е вкарал“, добави той. Радослав Колев работел в кухнята повече от половин година и там се предполага, че се е сдобил с големия нож. Запитан защо не са намерили оръжията им в килията, той отвърна: „Как ще го намерят? Има хора, на които им се прави фиктивен тараш, като си платиш“. Друг свидетел, който отишъл на свиждане в затвора на негов познат, добави: „Бях на 4-часово свиждане на един мой служител. Момчетата, които се връщаха от техниката, започнаха да залягат. Казаха: „Въоръжени са“ и започнаха да лягат по земята и да се изтеглят“.

В момента продължава търсенето на избягалите затворници по няколко направления. Това каза пред БТВ главният секретар на МВР Младен Маринов. Той увери, че всички полицейски сили са ангажирани в търсенето, извършват се проверки и издирвателни дейности. „В такива случаи има методики, по които се работи. Към момента близките на избягалите са в полицейските управления, работи се с тях“, каза Маринов. „Рано е още да правим заключения как се е случило. Имаме откъслечна информация как се е стигнало до там и какво се е случило вътре“, коментира той относно пропуските в охраната на Софийския затвор. „Имали логистика и това нещо е организирано много добре“, допълни Маринов. „И двамата са изключително опасни. Присъдите са им големи, така че те са готови на всичко, за да не се върнат в затвора“, посочи главният секретар на МВР. „Много бързо се задействаха всички системи за сигурност, включително и гранична полиция“, каза Маринов и посочи, че при тази бърза реакция Владимир Пелов и Радослав Колев едва ли са стигнали много далеч извън столицата.

Източник: БЛИЦ

Кръстникът на “Коза ностра” Матео Месина Денаро, който се укрива от над 20 години, си е направил пластична операция на лицето и на пръстовите отпечатъци в България. Това пише в свое разследване италианското сп. L’espresso, цитирано местната агенция lacnews24.it.
Според публикации в италиански медии, цитирани от „Труд“, Денаро е определен за своя наследник от последния “бос на босовете” Тото Риина–Звяра, който почина в затвор в Парма в края на миналата година на 87-годишна възраст, след като страдаше от различни заболявания, включително рак.

Денаро – последният изтъкнат бос на “Коза ностра”, също има здравословни проблеми – със зрението и е на диализа, сочат данните на L’espresso, придобити от “супер свидетел”, който се е срещал мафиота.Матео Месина Денаро е най-силният мъж в Сицилия, който премахва враговете си и прави приятелите мощни индустриалци. Но истинското чудо е неговата способност да създава поминък и да разкрива работни места в един изключително изостанал регион.

ВИДЕО:

Нещо повече – той успява да манипулира всеки вот така, че най-верните му политици да бъдат избрани в институциите на централната и на местната власт. Без значение на това, че от 21 години е най-търсената в Европа личност, която се укрива успешно от правосъдието. То отдавна го е пратило доживот зад решетките заради извършени лично или по негово нареждане десетки убийства, включително на деца и жени, но той продължава да се радва на свободата.

Източник trud.bg

Ице, не обичам да говоря по телефона, затова ти пиша. Ще правя банка" – така започва писмото на шефа на ВИС Васил Илиев до неговия приятел от спортното училище "Олимпийски надежди" Христо Марков. Написано е на 26 февруари 1995 г.

По това време Марков е депутат в Народното събрание от СДС и има многобройни контакти във всички сфери.
Точно два месеца след като е изпратено писмото, могъщият бос на групировката ВИС е разстрелян в черния си "Мерцедес" на път за ресторант "Мираж",пише сайтът dnes.bg

"Очистиха го заради тази банка", разкрива за първи път пред "България Днес" Марков.

"Васил искаше да я кръсти "Осогово". За разлика от тогавашните кредитни милионери, Васил имаше пари в брой. Истински, свежи пари. Виждал съм в офиса му чували с кинти. Държеше ги в един гардероб. Той си знае по какъв начин ги е спечелил, но е факт, че ги имаше. А по това време банковата система вече беше започнала да се клати. Подготвяше се онзи внимателно планиран катаклизъм, който в крайна сметка доведе до рухването на цялата финансова система. И изведнъж - някакво момче от Кюстендил с огромна финансова мощ иска да се намеси в играта. Не му позволиха. Убеден съм, че това е основната причина Васил да бъде разстрелян", казва още бившият депутат.

Илиев неслучайно се доверява на Христо Марков, когато търси доверен човек за банката си. Двамата учат заедно в софийското спортно училище "Олимпийски надежди" през 80-те години.

"Аз тренирах щанги, а Васил борба", спомня си бившият депутат.

"Илиев беше по-умен от останалите борчета и четеше доста. Като спортист беше пресметлив. В схватките взимаше това, което му трябва, без излишни емоции. Напуснах "Олимпийски надежди" около година и половина след като влязох в това училище. Майка ми е фармацевт и бързо разбра, че там ни тъпчат с всякакви химикали. Измъкна ме оттам, въпреки че моето желание беше да продължа да се занимавам със спорт. С Васил Илиев се засякохме отново в началото на 90-те години в Слънчев бряг. Поддържахме добри отношения и често се срещахме. Видяхме се и на световното по футбол в САЩ през 1994 г., когато нашият отбор стигна до полуфинал. Няма да забравя как след победата над Аржентина с 2:0 Васил черпеше на корем всички българи в един ресторант. Американците не бяха виждали такова нещо. Изпи се огромно количество уиски. Всичко плащаше Васил. Истината е, че той беше пословично щедър. Любимата му песен беше "Бедни-богати", мисля, че Тони Дачева я изпълнява. Веднъж в софийско заведение си поръча това парче на певицата и и даде толкова пари, колкото тя не беше виждала през целия си живот.

Факт е, че след убийството на Васил Илиев неговият брат Георги го наследи, но приживе Васко го държеше малко настрана от бизнеса. Жоро обичаше купоните, винаги беше готов да се напие и да се сбие. Васил не харесваше тези демонстрации. Той беше на път да мине на друго ниво в бизнеса, но не му позволиха. Добър или лош, този човек игра важна роля в историята на България през 90-те. И за мен основната причина да бъде ликвидиран е, че не се вписа в сценария с рухването на банките", разказва още Марков.

Така Илиев не успява да сбъдне голямата си мечта и да превземе финансовия Олимп.

Враговете му се оказват по-силни и той е засипан с дъжд от куршуми в луксозната си лимузина. И до днес се говори, че убийците го разстрелват, докато босът на ВИС пътува за среща със Слави Трифонов.

Смъртта на Васил Илиев го превръща в култова фигура за подземния свят. Наскоро негови последователи обявиха, че са готови да възродят организацията и да вдигнат паметник на братя Илиеви.

А иначе в писмото си до Марков Васил Илиев иска от него да му посочи финансист, който е да млад, много кадърен, да е завършил финанси и кредит, за изпълнителен директор на банката.

"Ще е много доволен от заплащането, ама МНОГО! А и да е дискретен и да не говори много-много. Да иска да се развива. Затова разчитам на теб да ми посочиш подходящ човек. Виж там, в Пловдив, може да има. Трябва ми много бързо. Айде, ще почерпя богато! Чакам", пише още Илиев.

Камелия Цветанова
Източник:www.dnes.bg

„Не трябваше да го убивам“, това признава след почти 20 години Стефан Въжарски, килърът на един от знаковите босове на родния ъндърграунд Иво Карамански. В момента той излежава наказанието си в софийския затвор и е все още на строг режим. Източници на БЛИЦ, които в момента също са зад решетките, твърдят, че Въжарски се държал с всички подозрително и предпочитал да не общува с никого.


„Държи се настрана от всички, взима медикаменти за изчистване на токсини, лежа по лечебници и има параноя, че е предозиран с медикаменти. Не говори с никого. Смята, че някой може да го убие в затвора. Няколко пъти прави опит да наклевети следовател от Националната следствена служба, че е дал пари да го убият. Отказва всякакви свиждания. Преди време една от дъщерите на Карамански поиска да се срещне с него, но той отказа“, разкрива източникът на БЛИЦ.

Справка в търговския регистър показва, че днес от някогашната империя на Карамански не е останало нищо. Фирмите, които бяха наследени от вдовицата Галина Лукановска, вече са ликвидирани. Знаковата „Корона инс“ е закрита през 2001 г., а другата – „Корона И. Г.“ преминава в ръцете на известния ром от Видин Мирослав Ценов, който е сред бушоните на дедесарската мафия и върти десетки „кухи“ фирми. Няколко години след прехвърлянето на собствеността и тази фирма е закрита.
Източник: БЛИЦ


Най четени:

Популярни публикации👇