По повод режима на тока в централна Европа, мога да кажа, че по времето на живковските 2-2 (и другите конфигурации), аз бях наистина щастлив

 

Първо, на терасата имахме малко акумулаторче и с него гледахме телевизорче и имахме осветление. Тогава даваха Винету, а той определено не се е нуждаел от ток. Беше ключово да не се изпуска нито една серия, защото в прерията това е опасно. Малкият Юность ни събираше пред екран с размерите на 7 инчов таблет. Но колко радост беше, когато Винету побеждаваше.

Можеше да се отделя на спокойствие в другата стая и да слушам Веф на батерии. Вторник и четвъртък от 19.00 имаше младежка програма и там винаги пускаха нещо по-така. Там примерно чух TANK (nwbhm бижу, не много популярно в България).

Хапвахме салатки, хляб, каквото има. Хладилникът беше на терасата и беше достатъчно студено, за да стои с отворена врата. От това време обожавам пържените картофи на бавен огън, ту спре, ту се появи. По едно време готвехме на газ, но беше доста рисково. 

И когато дойдеше токът, не можете да си представите какъв рев на радост и емоция се чуваше. Стотици гърла в един панелен вход, които крещят. Изгасва лявото крило и светва дясното. И пак рев! Имаше хора, имаше и кой да крещи. Хитреци прехвърляха кабели от тераса в тераса и винаги имаха ток. Сигурно е имало и хора, които са чели книги на фенерче или тихо са свирили на акустична китара, но аз така и така не успях да се възвися толкова. Прекалено рано свалиха бай Тошо.

Сега Европа има шанса да усети колко е хубаво да няма ток. Но Винету отдавна не е така интересен.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагичния инциден с шесте обезглавени столични красавици през 50-те

Призраците на шест обезглавени красавици продължават да бродят в центъра на столицата, почти четири десетилетия след трагичния инцидент, който разтърси града и остави дълбок отпечатък в съзнанието на софиянци.

На ъгъла на улиците "Ленин" и "9-ти септември" стои сграда, чийто приземен етаж е зазидан с червени тухли. Зад тези тухли се крие история, която местните жители предават от уста на уста вече близо 40 години.

През далечната 1952 година, когато сградата била нова, приземният етаж приютявал луксозния за времето си фризьорски салон "Модерна прическа". Салонът бил известен с красивите си служителки и се превърнал в любимо място за среща на младите жени в центъра на София.

Всичко се променило в дъждовната вечер на 17 октомври 1952 година.

Въпреки напредналия час, салонът бил пълен с младите фризьорки и няколко техни приятелки, които останали след работно време да си споделят последните клюки и да обсъждат рецептата за козуначените кифли на майката на Надежда – най-младата от тях.

Тази вечер по улицата минавал товарен камион "ЗИС", натоварен с метални листове за новостроящия се жилищен блок наблизо. Водачът Стоян Николов, уморен след дълъг работен ден, не забелязал черната котка, която внезапно пресякла улицата.

"Беше все едно гледам филм на ужасите, но на забавен кадър," разказвал по-късно единственият свидетел на инцидента – нощният пазач на магазина отсреща. "Котката пресече пътя, шофьорът завъртя рязко волана, спирачките изсвириха и камионът се наклони. Металните листове се плъзнаха като гилотини през стъклената витрина точно когато жените се смееха на някаква шега."

Според доклада на милицията, шестте жени били обезглавени моментално и с хирургическа точност от острите метални листове. Кръвта от салона се стичала по тротоара часове наред, за ужас на екипите на линейките и служителите на реда.

Шофьорът Николов излежал 12 години в затвора за непредумишлено убийство поради небрежност, но според слуховете, излязъл от там с побелели коси и разстроен ум, повтаряйки непрекъснато, че чува смеха на младите жени.

"Това беше само началото на странните неща," споделя 78-годишната Мария Петкова, която от 50 години живее в сградата. "След инцидента никой не искаше да наеме помещението. Няколко опита за какво ли не се провалиха. Хората твърдяха, че през нощта чуват шепот, смях и шум от ножици."

През 1963 година властите решили да сложат край на историите за призраци, като зазидали вратите и прозорците на салона с тухли. Но това само подхранило още повече легендата.

"И до ден днешен, ако сложите ухо на тухлената стена, особено във вторник – денят на трагедията – ще чуете как младите жени си говорят за мъже, за рецепти и за хора от квартала, които отдавна са на оня свят," твърди Петкова.

Най-странното е, че според живущите в блока, призраците на шестте фризьорки сякаш знаят какво става в живота на хората наоколо. Миналата година, когато синът на домоуправителя се сгодил, от запечатаното помещение се чули тостове и поздравления.

Доц. Кръстев от Института по парапсихология коментира: "Сградата изглежда действа като своеобразен 'акумулатор' на енергията от драматичния момент. Жените, в мига на своята внезапна и трагична смърт, сякаш са остали 'заключени' в пространството, продължавайки своя вечен разговор."

Любопитен факт е, че през 1987 година двама строителни работници, които се опитали да разбият стената, за да преустроят помещението, били приети в болница с необясними порязвания по ръцете и лицето. И двамата твърдели, че докато удряли стената, чули женски глас да казва: "Моля, не влизайте. Тук е нашият дом."

Днес, с навлизането на демокрацията и свободния пазар, мнозина предприемачи проявяват интерес към централно разположения имот, но собствениците на сградата категорично отказват да го продадат или дадат под наем.

"Нека момичетата имат своя покой," казва настоящият домоуправител Петър Илиев. "Напоследък дори носим цветя пред зазиданата стена на рождените им дни. Те ни пазят, а ние пазим тяхната памет."

Според служителите от близкото кафене, понякога призраците дори правят прически на клиентите им. "Една жена седна с разрошена коса, отиде до тоалетната и се върна с прекрасно оформена прическа," твърди сервитьорката Елена. "Когато я попитахме кой я е нагласил така, тя изуменно отвърна, че никой."

Независимо дали вярвате в свръхестественото или не, следващия път, когато минавате по стария булевард Ленин, обърнете внимание на зазиданата част от сградата с номер 17. И може би ще доловите далечен смях и шепот на шест млади жени, които продължават своя разговор, прекъснат преди почти четири десетилетия от един зловещ инцидент в дъждовна октомврийска вечер.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 49 години мъжът й се отказва от голямата си страст заради нея

49 години семеен живот отбелязаха тази година голямата певица Маргарита Хранова и съпругът й Кирил Бойчев. Те имат двама сина – Кристиян и Кирил, както и трима внука – Кристиян, Иван и Дориан. А любовната им история е достойна за филм – и не само защото се заражда в меката на киното у нас покрай запис на Емил Димитров. Песента на легендата „Каква невеста си била ти, мамо“ се оказва съдбовна за Маргарита Хранова и Кирил Бойчев.  

Емил Димитров кани младата певица да изпълни вокалите на същата песен в Киноцентъра, където записва плочите си през 70-те. Кирил Бойчев тогава е шофьор на известния „Олдсмобил“ на легендата и като част от екипа има възможност да пътува зад граница. Това е шанс за него, защото брат му живее в Париж. А по времето на социализма да излезеш в чужбина, особено в западна страна, е мисия почти невъзможна. Всъщност Кирил и Маргарита вече са се познавали, но отново се срещат в Киноцентъра.

След записа на вокалите в песента „Каква невеста си била ти, мамо!“ Кирил Бойчев откарва певицата до дома й с „Олдсмобил“-а. И в онзи момент се появява тръпка между двамата и пламва искрата на любовта им. Когато родителите на Марги Хранова разбират за връзката й и за сериозните й намерения – да свие гнездо с избраника си, се противопоставят, макар много да го харесват. Кирил е женен. Следва развод за него, а за Марги – приятелство с вече бившата на бъдещия й съпруг.

Сватбата на певицата и Кирил е на 9 март 1976 г., или преди 48 години. А как устоява на времето един брак, Маргарита Хранова е откровена в интервю пред Ladyzone.bg: „Разбира се, че с любов, обич, привързаност и компромиси трябва да прави човек, защото в живота не всичко върви гладко. Но не бих казала, че съм имала проблеми. Според мен бракът се съхранява дълго, най-вече с разбирателство и любов.“

Двойката има обща посока – професионална и житейска, затова всеки един е готов да направи компромис за доброто на връзката им. Съпругът й, чието образование е със специалност „Двигатели с вътрешно горене“ и бензинът е в кръвта му, загърбва автомобилите и става дясната ръка на певицата, защото му е по-важно да бъде заедно с любовта си. Марги Хранова тогава вече има своя група и Кико, както го нарича, става неин мениджър. Той поема огромна работа и отговорност по организирането на концертите и участията на половинката си, а за нея остават грижите за репертоара и за репетициите. Тя признава: „Той е моето другарче!“

В началото кариерата на изпълнителката е на първо място в приоритетите на семейството, което за деца все още не мисли. Но между участията идват и наследниците. И двамата им сина са заченати в чужбина – Кристиян във Франция, а Кирил – в Австрия, като разликата във възрастта им е шест години. И въпреки, че сцената не става техен втори дом, момчетата, които вече са големи мъже, също обичат музиката, дори са учили пиано и понякога и сега свирят за удоволствие.

Спортът също е съпътствал живота им. Малкият син Кирил дори завършва спортно училище с футбол – спорт, в който се е изявявал и баща му. Но в крайна сметка синовете на известното семейство избират да се реализират в различна сфера. Покрай баща си и те са фенове на автомобилите и бизнесът им е свързан именно с тях. Имат картинг писта в столицата, която се ползва с изключителна популярност. Двамата са си разпределили ангажиментите – Кристиян се занимава с автомобилите, а Кирил е зает с административната част от работата. В личен план са семейни и родители.

От големия си син певицата и мъжът й имат двама пораснали внука – Иван, който е IT специалист в голяма компания, и Кристиян, който носи името на баща си – футболист в „ЦСКА 1948“. А Дориан – дете на малкия им син, тепърва предстои да се ориентира по пътя на живота.

Към безрезервната любов на голямата фамилия към Маргарита Хранова се добавя и чистата обич на публиката. Повече от 50 години изпълнителката е на сцената и продължава да вълнува с песните си. Това лято й предстоят нови срещи в различни градове на България с Националното турне Концерти с кауза „С песен и стих в сърцата“, което е за хора с репродуктивни проблеми и за повече българска музика в национален ефир, както и турнето „Златните хитове – Годината на диското“ или №1 на всички времена.

Източник:Ladyzone.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 100 години тя ражда в пловдивския затвор и се спасява от смъртта

Тихата и свята нощ била изключително шумна през 1925 г. в пловдивския затвор. В коридора и килиите отеквали родилните крясъци на другарката Цола Драгойчева. Осъдената на смърт чрез обесване първескиня се напъвала, за да извади сина от утробата си – бебето било осмаче.

Попаднала зад решетките заради съпричастността си с кървавия атентат в църквата „Св. Неделя“.Осъдена е на екзекуция по бързата процедура, но бесилото било отложено, когато установили, че е бременна. Топ комунистката от Бяла Слатина станала парясница още като ученичка във врачанската гимназия. В горните класове организирала шумни купони в дома си, където целувките били най-невинното прегрешение. По същия начин продължила да живее и като студентка във ВПИ-София. Поради тази причина брат й Христо Нинчев я обявил за развратница и се отрекъл от нея.

Дори когато забременяла със сина си, Цола имала паралелни връзки с още няколко мъже и самата тя не знаела кой от всички е бащата.

Тя обаче поддържала версията, че била изнасилена в полицията след ареста й през пролетта на 2025 г. и от там заченала. В партийните среди обаче вървял слухът, че доброволно се отдала на надзирател в затвора – прелъстила го, за да забременее и да се спаси от смъртната присъда.

Твърде е вероятно баща на сина й Чавдар Драгойчев да е Неделчо Манев от разградско. Била интимна с него, но категорично отказала да признае, защото мислела, че той е замесен в предателство. Веднъж дори му забила публично шамар, тъй като смятала, че е изпортил нелегалната акция на комунистите пред тогавашната власт.

Не е изключено баща на Чавдар Драгойчев да е партийният функционер и адвокат от Брацигово – Христо Гюлеметов – Бонбона. Преди да загине на 25 години в полицейски сблъсък, разказвал, че е бил интимен с Цола Драгойчева.

След раждането на сина й, за да не остане детето сираче, властите отменили смъртната й присъда с доживотен затвор. Момчето било записано като Миро Цолин. В месеците след раждането, Драгойчева командорела всички в затвора и били вдигнали ръце от нея. Принуждавала останалите съкилийнички да гледат детето й, да му пеят комунистически песни и да перат пелените му.

В началото на 30-те години Цола сменила името на сина си на Чавдар и го изпратила в СССР. Не след дълго заминала и тя. През 1966 г. Тодор Живков я възстановил като член на Политбюро и й дал автомобил с личен шофьор. Въпреки това Тато никога не я натоварил с реална власт и не я вкарвал в най-близкия си антураж.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

30 години след разстрела: Щерката на Васил Илиев бърка бетон! (СНИМКИ)

В навечерието на 30-ата годишнина от разстрела на митичния създател на ВИС единствената му наследничка се зае с ново начинание, пише  „България Днес“. 

Ивона Илиева наскоро става съдружник във фирма „Инфрастеллар бетон Кн“, която се занимава с производство и търговия с бетон и бетонови смеси, стриване, смилане на чакъл и пясък на подвижна основа, продажба на бетонови и керамични изделия и търговия със строителни материали. Това става ясно от справка в Търговския регистър.

Ивона Илиева успешно се справя с бизнесделата на семейството

Дружеството е регистрирано преди около месец на адрес в Кюстендил, като в него Ивона има 25% дял. Останалите дялове са поделени поравно на Йоана Иванова и на две юридически лица.

Освен в бетоновата компания щерката на Императора участва в още две дружества. Тя е съсобственик на фирмата „ВИГ 1“, която се занимава с покупка, строеж, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти. Компанията е кръстена на основоположниците на империята – братята Васил и Георги. В нея Ивона е съдружник със сестрата на братя Илиеви – Мариана, и с нейната половинка Емил Котев.

Другата фирма е „Агро солюшънс“, която има за дейност производство, преработка и покупко-продажба на земеделска продукция, животновъдство, изграждане и експлоатация на магазини и заведения за продажба на алкохол и цигари и т.н. Ивона се води управител и държи две трети от бизнеса, в който има за съдружник Любима Мишева. Компанията имала за цел да построи кравеферми, но тъй като наследницата нямала идея от говедовъдство, си взела за партньор своя приятелка, чийто съпруг е един от най-известните земеделски стопани в Югозападна България, издават запознати.

Първоначално се смята, че щерката на Васил Илиев е бизнесдама повече на хартия, но тя успява да докаже, че върти добре сделките. Ивона завършва туризъм в престижен университет в Швейцария, след което се завръща в родината да ръководи семейните бизнесдела. В началото се занимавала с мениджмънт на ресторант заедно с леля си Мариана.

След смъртта на Георги Илиев вдовицата му прехвърля дялове от богатството и на останалите наследници – сестрата на братята Мариана и дъщерята на Васил Илиев – Ивона. Макар и с подплатени банкови сметки, Ивона никога не e парадирала с парите или името на баща си. В началото се смята, че щерката на Императора ще получи голяма част от семейното наследство, но според приближени години наред тя била на месечна издръжка.

Висаджийската наследничка умишлено избягва светлината на прожекторите, с което става по-митична и от именития си татко. Единствената й публична поява е отпреди няколко години, когато идва на състезание по борба в памет на братя Илиеви. На финала тя и леля й Мариана връчиха наградите на победителите.

Васил и Георги Илиеви приключват земния си път след поръчкови убийства

„Пазя само скъпи спомени с баща ми. Като бях дете, сме ходели на различни места и на почивки заедно. Бях на 9 години, когато почина, така че имам ярки спомени. Това са лични неща, много се натъжавам“, признава Ивона Илиева. Тя разказва, че спортът е много важен за нея, предвид, че татко й е професионален борец, а майка й – акробатка. В името на спорта организира и турнира по борба, тъй като за нея това има сантиментално значение и го прави в името на баща си.

На 25 април т.г. се навършват 30 години от смъртта на Васил Илиев. Основателят и президент на застрахователната империя ВИС е по-големият брат на Георги Илиев, видна фигура в организираната престъпност в България, който оглавява впоследствие ВИС 2.

Васил Императора е считан за най-могъщия гангстер на Балканите за своето време, но животът му приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и мрачна улица „Никола Каменов“ в софийския квартал „Гоце Делчев“. Там босът на борческата застрахователна компания е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж“.

Стрелците са поне двама, смятат криминалистите. Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч. Зад престъпния бос карат трима от бодигардовете му, возещи се в червен „Сеат Толедо“. Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са тежко въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си. При полицейския оглед на местопрестъплението става ясно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.

Няколко дни след поръчковото убийство на Васил Илиев ученик от столичното 73-то училище открива едно от оръжията, ползвани при екзекуцията. Това е картечен пистолет „Заги“, хърватско производство, без идентификационен номер, който е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия или Хърватска.

Който и да е отговорен за смъртта на Императора, той няма да понесе отговорност пред закона. Делото е прекратено след изтичане на 20-годишната давност.

Фаталният мерцедес

Сребристият „Мерцедес 600 SL“, в който е убит Императора, е купен от Филип Найденов-Фатик на 24 април 1995 г., ден преди убийството. Босът на ВИС не може да му се порадва.

Императора не успява да се порадва на новия си мерцедес, в който е ликвидиран

Във фаталния ден автомобилът е регистриран в КАТ и подкаран лично от Илиев. След цял ден срещи привечер босът се отправя към централата на групировката – ресторант „Мираж“, като по пътя е пресрещнат от куршуми. Новият мерцедес изминава по инерция още няколко метра и се забива в металната ограда на строеж.

Години по-късно легендарната лимузина е купена от пазарджишкия подземен бос Атанас Жулев-Апата.

Източник: HotArena

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Олимпийският шампион на България, който наследи 500 млн. долара от американски милиардер

Фамилията Дюпон е една от най-влиятелните и богати династии в историята на САЩ. В началото на XIX век френският емигрант Елеутер Ирене дю Пон сьо Немур основава химическата компания "DuPont". Тя е специализирана в производството на барут, но в последствие се разраства бързо и се превръща в един от най-големите химически концерни в света. Оттогава фамилията става символ на богатство и политическо влияние, и се превръща е една от най-богатите в Америка с общо нетно състояние, надвишаващо 14 милиарда долара. Членовете на семейството често заемат ключови позиции в бизнеса, науката и политиката, а фамилното име е синоним на успех и елит.

Как един българин прибра богатството на една от най-влиятелните фамилии в САЩ

На фона на тази успешна династия се откроява историята на един от наследниците – Джон Дюпон. Въпреки личното си богатство и активна дейност в сферата на спорта и филантропията, той става известен през 1996 година с убийството на олимпийски шампион по борба. Това събитие шокира целия свят и хвърля сянка върху иначе уважаваната фамилия. Той бива осъден на 13 до 30 години затвор, а когато напуска света, завещава наследството си на един българин, превръщайки го в най-богатия ни сънародник за времето си...

Както е вече известно, Джон Дюпон се ражда в една от най-влиятелните фамилии в САЩ. Той обаче е изолиран от семейния бизнес, тъй като според повечето информации е имал някакво психическо заболяване. Така той бива отлъчен с многомилионна годишна издръжка, с която да прави каквото прецени. Джон е голям любител на борбата и решава да инвестира средствата си в спорта.

Българското чудо на тепиха

Междувременно през 1960 година в русенското село Сандрово се ражда Валентин Йорданов. Само на 10-годишна възраст младият Вальо се качва на тепиха, където ще пожъне някои от най-големите успехи за родната борба. Йорданов се състезава в свободен стил и става 7-кратен европейски и 7-кратен световен шампион, но това не е всичко. Върхът в кариерата му идва на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г., където завоюва златния медал в категория до 52 килограма. Той има още бронз от Игрите в Барселона през 1996 г., три пъти е избиран за Спортист №1 на България, а Международната федерация по борба го обявява за "Борец на XX век".

Началото на едно необикновено приятелство

Ненадейно съдбата събира двамата ни главни герои. Дюпон пристига в България през 1991 г., за да гледа Световното първенство във Варна. Пред медиите той споделя, че е влюбен в стила на Валентин Йорданов и го чувства като свой син. След като Вальо е покорил олимпийския връх, Дюпон решава да го вземе под крилото си. Той става личен спонсор на българина и двамата стават много добри приятели. Впоследствие Йорданов е привлечен в клуба на мултимилионера в Щатите – "Фокскатчър", където събира имените състезатели от цял свят. Дюпон придружава родната легенда на всички състезания, облечен с анцуг с надпис "България". В даден момент Вальо дори е живял в имението на Дюпон. Така Джон се превръща в един най-щедрите благодетели на родната федерация, като се съобщава, че няколко пъти е правил дарения в размер на 100 000 долара.

Инцидентът, който променя ежедневието на Дюпон и Йорданов

През 1996 г. милионите на Дюпон стават кървави. Той бива осъден на затвор за убийството на олимпийския шампион по борба Дейвид Шулц. Инцидентът се случва след празненство по случай 36-ия рожден ден на Вальо Йорданов. Странното е, че двамата замесени са много добри приятели. По-късно става ясно, че Джон е имал някакво психично заболяване, заради което е решил, че Шулц е част от някакъв международен заговор и иска да го убие.

Съдът отсъжда между 13 и 30 години лишаване от свобода за американеца. Той ще излежава присъдата си в затвора Мегсег в Пенсилвания, където през 2010 г. умира. Всички са шокирани, когато виждат, че в завещанието си Джон Дюпон завещава близо 80% от собствеността си на Валентин Йорданов и неговото семейство. Племенниците на американеца оспорват решението му с аргумент, че бенефициентите му са укривали новото завещание до смъртта на техния чичо.

Американският съд обаче се произнася на последна инстанция, че Валентин Йорданов и съпругата му Здравка ще получат 80% от имотите на Дюпон, възлизащи на цена около 500 милиона щатски долара. Според съдията, роднините, претендиращи за наследството му, не са достатъчно близки, а и не са споменавани в предишните две завещания на Джон Дюпон, затова нямат основание да оспорват решението. Така Валентин Йорданов става един от най-богатите българи за своето време.

Автор: Дария Александрова /Източник:actualno.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

3 соц диети, с които майките и бабите ни слабееха!

 

Изучете хубаво методите за отслабване от близкото минало - те вършат чудеса и сега

Историята на диетите за отслабване датира от стотици години. Най-вероятно те са се появили заедно със самите жени.

Напълно възможно е древните красавици също периодично да са се отказвали от допълнително парче мамут, за да се „вместят“ в миналогодишната си кожа. 

Първото официално споменаване на диетата като отделен клон на медицината датира от времето на Хипократ.

В днешно време има огромен брой диети, понякога доста необичайни: според генетичния код, шоколадови диети, диета с месо от кенгуру (Австралия), диета със сандвичи (Испания) и дори въздушна диета (Франция), базирана на консумацията на от супа, приготвена от вода и сол.

Повечето от тези диети не работят, а някои дори стават животозастрашаващи. 

Но замисляли ли сте се за това как са отслабвали нашите баби и майки през т. нар. „соц“? Е, оказа се, че това е ставало благодарение на основно три диети.

„Времето на соца не можеше да се похвали с разнообразие от продукти, но трябва да им отдадем дължимото, по това време продуктите поне бяха естествени, а не бъкани с какво ли не гадости. 

Жените от онези времена пък се опитваха да подражават на известни актриси и модели и от понеделник нататък редовно „минаваха“ на диета. Основните й станаха най-достъпните продукти: варено месо, кефир, яйца, зеленчуци и плодове“, коментира диетоложката д-р Кристина Плотникова.

Ето кои са трите диети, с които майките и бабите ни отслабваха по времето на соца:

Дни на гладуване

Те бяха най-популярните. По съвет на опитни приятелки на майките и бабите ни се препоръчвало да организират тези дни до 2-3 пъти седмично. 

За един ден човек може да изяде само 1 кг ябълки или 600 г извара, или да изпие 1 литър кефир, или в краен случай 6 яйца. Дните на гладуване позволяват да се губят до 1,5 кг на ден. 

Между другото, кефирът присъстваше в почти всички соц диети. Това е така, защото елиминира чувството на глад и нормализира работата на стомашно-чревния тракт.

От диетична гледна точка такава диета е напълно оправдана. Съвременните лекари също препоръчват да се използват дни на гладно два пъти седмично вместо диети за отслабване, за да се облекчи храносмилателната система.Особено полезно е да прекарате дни с щадящо хранене след празниците, за да дадете почивка на тялото. Такива дни помагат да свикнете да ядете малки порции храна, тялото получава възможност да се отърве от задържането на течности и напълно да смила големия обем приета храна.

От соц времето гамата от продукти за гладните дни не се е променила много. През деня можете да консумирате:

1-1,5 л нискомаслен кефир;

600 г нискокалорична извара;

250 г сух ориз или елда, които се варят без сол и захар.

Японска диета

Тази диета е много популярна сред нашите съвременници. Основата на диетата е бяло зеле, варена риба и яйца. Като добавка пият кафе и чай без захар. 

За две седмици спазване на диетата можете да свалите от 5 до 10 излишни килограма. Предимствата на диетата са, че използваните продукти са достъпни и се консумират в достатъчни количества, за да не предизвикват чувство на глад.

В съвременната версия диетата се допълва с варени пилешки гърди и задушени зеленчуци, което я прави доста пълноценна и оправдана от гледна точка на диетологията.

Диетата на Лариса Долина

Сега може би ще за запитате коя е Лариса Долина? Е, тя бе известна руска певица и актриса – сега разбирате защо е била толкова популярна сред българските жени по времето на соца.

Именно диетата на Лариса Долина беше може би най-популярната диета в соц времената. Все още не е известно дали Лариса Александровна има нещо общо с нея, но драматичната загуба на тегло на певицата през 90-те години вдъхнови жените от онези години да се преобразят. 

Основата на диетата на знаменитостта беше кефирът, който допълваше малък ежедневен набор от моно продукти.

Диетата е предназначена за 7 дни и се предполага, че през това време човек може да загуби от 3 до 5 килограма.

Ден 1: 4 варени картофа и 500 мл кефир;

Ден 2: 400 г извара и 500 мл кефир;

Ден 3: 1 кг ябълки и 500 мл кефир;

Ден 4: 400 г варено месо или пиле и 500 мл кефир;

Ден 5: 1 кг ябълки и 500 мл кефир;

Ден 6: 2 литра вода без кефир;

Ден 7: 6 варени яйца и 500 мл кефир.

От диетична гледна точка подобна диета е много съмнителна. Предполага се, че загубата на тегло не се дължи на изгарянето на мастните резерви, а на загубата на течности и мускулна маса. 

Липсата на протеини и въглехидрати в диетата може да доведе до развитие на обща слабост, замаяност и раздразнителност. В края на такава оскъдна диета са възможни „сривове“, по време на които човек ще изяде голямо количество храна със съмнителна хранителна стойност, като по този начин ще увеличи теглото си и ще получи психологическа травма.

Важно!

Всяка загуба на тегло е временна и води до краткотрайна загуба на тегло. За да се отървете правилно и трайно от излишните сантиметри на талията, е необходимо да установите рационална диета, да увеличите дневната консумация на калории чрез физическа активност и не забравяйте да се консултирате с лекар, за да изключите сериозни заболявания. / jenata.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Каква е съдбата на хидробуса, който превозваше туристи по българското Черноморие

 „Асен Йорданов“ преминава край входния фар на Пристанище Бургас, 1967 г.

Част от Протокол № 7 от 31 януари 1989 г., с който „Асен Йорданов“ е бракуван.Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Хидробусът „Асен Йорданов“ превозваше пътници между пристанищата на Българското Черноморско крайбрежие в продължение на 22 години (1966-1988)

Хидробусът „Асен Йорданов“ от 1966 година открива в началото на май всяка година сезона на крайбрежното пътническо плаване. Маршрутът е Варна – Златни пясъци – Балчик и обратно. Впоследствие линията е удължена до Каварна.

Експресните пътнически кораби „Комета“ (№ 1, № 2 и № 4) също са част от пътническото корабоплаване в страната. Останалите малки кораби поемат по по-кратките маршрути по крайбрежието.

Е, имали сме не само крайбрежно пътническо корабоплаване, имахме и национална седмица на морето, ама и тя се изгуби там, където изчезнаха и малките бели кораби…

КАКВА Е СЪДБАТА НА ХИДРОБУСА „АСЕН

ЙОРДАНОВ”?

Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Оказва се, че Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Какво показват издирените документи? С Протокол № 7 от 31 януари 1989 г. комисия, назначена със заповед на главния директор на Параходство БМФ и утвърдена от Стопанския съвет на компанията, установява 100 % износване на „Асен Йорданов“: „ физ. и морално износен, механизми, корпус, системи напълно изхабени, автоматизация стара“. На основание на този протокол корабът се отписва от състава на основните средства на БМФ.

Очевидно, нямало е никакво колебание каква да бъде окончателната съдба на хидробуса, защото следващата издирена заповед на главния директор на Параходството к.д.п. Атанас Йонков е от 1 февруари 1989 г. В нея се разпорежда корабът да бъде предаден безвъзмездно на Кметство Приморско. Със следваща заповед от 15 юни 1989 г. капитан Йонков разпорежда инвентаризация на числящото се на кораба имущество, като негодното бъде бракувано, а годното – демонтирано и предадено за съхранение в склада „Втора употреба“ при ОКТОФ – отдел за комплексно техническо обслужване на Флота. Забавянето от няколко месеца може да бъде обяснено с готовността на кметството за приемане на кораба и с изчакването на по-добро време за буксировка на кораба.

След това с помощта на влекач корабът е провлачен от Варна до Морската гара на Приморско. След направения оглед от страна на упълномощените представители на Кметство Приморско е подписан Акт за предаване и приемане на основно имущество. Актът е от 5 юли 1989 г. Сред представителите на Приморско е и началникът на Морския клуб.

Какво е станало с това, което е останало от „Асен Йорданов“? Може би сред читателите на „Морски вестник“ има такива, които знаят повече по тази тема.

Атанас ПАНАЙОТОВ /Източник: Морски вестник/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Лека вечер и късмет!“ Животът и битките на Диляна Грозданова

 

Първите стъпки

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“

„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“

Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.

Професионална реализация

Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ? професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .

Срещата с любовта и семейството

За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“

Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“

„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“

Журналист и политик

След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.

През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.

През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. 

Защо влиза в политиката?

„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“

За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“

„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“

Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“

Обратно в медиите

В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ?, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.

„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Скръбна вест! Почина известната телевизионна водеща Диляна Грозданова

 

Почина известната телевизионна водеща, журналист и обществена личност Диляна Грозданова.

През последната година и половина тя се е борила с тежко здравословно състояние и не е напускала дома си в София, съобщи ПИК.

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 г. в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето – личности с дълбок отпечатък в българската история.

Завършва специалност „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й започва като репортер в Българското национално радио и Българската национална телевизия. По-късно става водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ, с което печели широка популярност.

Грозданова има и активна роля в политическия живот на страната. През 1999 г. е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, а впоследствие става и член-учредител на неговата партия – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2001 г. е избрана за народен представител от листите на НДСВ в XXXIX Народно събрание. В началото на 2005 г. напуска парламента и се оттегля от политическата сцена.

След това се завръща към медиите като изпълнителен директор и водеща на възроденото седмично предаване „Отзвук“ по TV7 – телевизия, чийто собственик е нейният съпруг Любомир Павлов. В края на 2011 г. заема поста президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, издател на вестниците „Труд“ и „24 часа“.

Диляна Грозданова оставя след себе си ярка следа както в журналистиката, така и в обществения живот на България. Поклон пред паметта й.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-паметните моменти от визитата на папа Франциск в България през 2019 година /Видео/

През май 2019 година България стана домакин на историческо събитие – посещението на папа Франциск, което остави незаличим отпечатък в съвременната духовна и обществена история на страната. Визитата му под надслова „Мир на земята“ продължи три дни и бе изпълнена с емоции, символика и послания на надежда, диалог и единство.

Посрещането на папата в София

Папа Франциск пристигна в София на 5 май 2019 г., където бе тържествено посрещнат от президента Румен Радев. На церемонията пред Президентството присъстваха официални лица, духовници и десетки граждани. Президентът определи визитата като „мост между народите, религиите и културите“.

Визитата при Българския патриарх Неофит

Един от ключовите моменти бе посещението на папа Франциск в Светия синод на Българската православна църква, където се срещна с патриарх Неофит. Въпреки че обща молитва не беше отслужена – поради догматични различия – срещата беше важен жест на уважение и стремеж към междурелигиозен диалог.

Молитва за мир на площад „Независимост“

Сред най-емоционалните моменти бе междурелигиозната молитва за мир на площад „Независимост“ в София. Представители на различни вероизповедания – православни, католици, арменци, протестанти, евреи и мюсюлмани – се събраха заедно с папа Франциск в общ призив за мир и разбирателство.

Света литургия на открито в София

На 5 май хиляди вярващи от цялата страна се стекоха на площад „Княз Александър I“, където папата отслужи тържествена литургия. В словото си Франциск говори за нуждата от състрадание, приемане и подкрепа за най-уязвимите.

Посещението в Раковски – сърцето на българския католицизъм

На 6 май папа Франциск посети град Раковски – най-голямата католическа общност в България. Там отслужи Първо причастие за 245 деца в църквата „Пресвето Сърце Исусово“. Това беше първият път в историята, когато папа извършва тайнството в България. Сцената с хилядите деца, облечени в бяло, трогна дори международните медии.

Личните жестове, които останаха в сърцата

По време на цялата си визита папа Франциск впечатли с непринудеността си – прегръщаше хората, благославяше болни деца, спираше се за кратки разговори с възрастни. Един от най-въздействащите моменти бе, когато целуна ръката на оцелял от Холокоста, показвайки смирение и уважение към човешката съдба.

Посланията за диалог, състрадание и приемане

През цялата си визита папа Франциск подчертаваше необходимостта от мир, междуетническо разбирателство и грижа за бедните и мигрантите. Той призова България да остане „мост между Изтока и Запада, между народи и култури“, отправяйки и ясно послание към цяла Европа – за изграждане, а не за затваряне.

Посещението на папа Франциск остави дълбок духовен отпечатък и символ на обединение в едно време на напрежения и разединения. То беше не просто дипломатически жест, а силно човешко и духовно послание, което надхвърли религиозните различия и докосна сърцата на вярващи и невярващи./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Легендарен икономически колос от времето на СОЦА е на път да възкръсне, ще храни цял наш град

 

"Видахим" се подготвя да възроди дейността си като индустриален парк.

Легендарен завод от соца възкръсва в Северозапада и става модерна индустриална зона, за която вече има интерес от наши и чужди компании.

"Видахим", едно от символичните производствени места на Северозапада, се подготвя да възроди дейността си като индустриален парк.

Частният индустриален парк "Видин-Юг" вече привлича интерес, като се очаква първите инвеститори да започнат да инвестират в него до края на следващата година.Проектът за развитие на индустриален парк в бившия завод за гуми е част от Плана за възстановяване и устойчивост.

Проектът получава значително финансиране, като общите разходи ще надхвърлят 28 милиона лева, от които 22,5 милиона лева са безвъзмездна финансова помощ, а останалите 5,6 милиона лева са частно съфинансиране. Част от дейностите включват изграждане на нови водоснабдителни и електрически мрежи, както и реконструкция на вътрешни пътища в комплекса, предава "Конкурент".

Планът за завършване на проекта е до 30 юни 2026 година, като целта е до края на тази дата индустриалният парк да бъде готов да посрещне първите си инвеститори. Има интерес от различни компании, включително чуждестранни, с акцент върху технологичния и енергийния сектор.

Във "Видин-Юг" ще бъдат изградени 113 производствени и 8 административни сгради, складови бази и други постройки, разположени на над 608 декара земя.

Част от сградния фонд ще бъде реновиран, за да отговори на нуждите на бъдещите инвеститори. Всеки производител ще може да избере подходящи за своите нужди помещения, които ще бъдат адаптирани според спецификата на производството.

Основната цел на новия индустриален парк е да стимулира икономическото развитие на Видин и региона. Ако проектът се реализира успешно, той може да доведе до привличане на нови работни места и да върне част от местните жители, които са били принудени да търсят работа извън региона.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Минчо Празников? Ето какво се случва с него днес

Месец и половина след 87-годишния си рожден ден емблемата на българската тв метеорология Минчо Празников е налегнат от мрачни мисли и настроения, пише Ко4.bg

„Младият ми дух си отива и силите ме напускат. Винаги съм бил жизнерадостен и позитивен, но на тези години осъзнавам истинността на поговорката „старост нерадост“, казва Бай Минчо.

Стоим си вкъщи с жена ми Цанка, слушаме хубава музика и гледаме през прозореца лошото време. Дори когато небето е сиво и дъждовните капки се стичат по стъклото, музиката носи топлина и утеха. Не излизаме много, за да не се разболеем, но понякога си позволявам сам разходки, макар и за кратко“, разказва Минчо Празников.

Животът му е бил неразривно свързан с времето – не само като професия, но и като философия. Години наред той е предсказвал капризите на природата, но днес сам се изправя срещу най-непредсказуемия фактор – старостта.

„Силите ми намаляват, трудно ми е дори да стана от леглото. Онова, което някога вършех с лекота, сега изисква усилия. Разходките в планината, които някога ме зареждаха, сега са ми недостъпни“. Здравословните проблеми, които идват с възрастта, също не са му чужди. Лекарствата понякога помагат, но невинаги носят облекчение.

„Докторите правят каквото могат, но болежките си остават. Научих се да не очаквам чудеса, а просто да се надявам, че дните ми ще минават спокойно, без повече болка. Приемам старостта като естествена част от живота, но това не означава, че е лесно“.

Най-голямата му подкрепа е съпругата му Цанка, която неотлъчно е до него.

„Без нея не знам как бих се справил. Тя е моето слънце в тези мрачни дни. Понякога само присъствието ѝ ми дава сили да се изправя. Дълбоко в себе си знам, че докато тя е до мен, ще продължавам напред“.

„Изживях пълноценно дните си. Работих това, което обичам, срещнах хора, които ме уважаваха и ценяха. Имах привилегията да бъда част от времето – както буквално, така и в преносен смисъл. Какво повече може да иска човек?“, споделя той. А любовта към метеорологията не го е напуснала.

„Все още следя прогнозите, макар и от разстояние. Анализирам времето по свой начин, както правех цял живот. Виждам как климатът се променя. Глобалното затопляне не е мит. Всичко, което става по света, е резултат от нашето безотговорно отношение към природата. Ледовете се топят, времето става все по-непредвидимо. Често си мисля какво ли ще е след още 50 години и как ли ще изглежда светът тогава“.

Източник: Ретро

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше най-голямата транспортна фирма в Европа! СОМАТ – мостът на три континента (СНИМКИ)

СО “МАТ ” беше гордостта на българската икономика. От опита му се учеха всички. СО “МАТ” беше най-големият автомобилен превозвач в Европа, въз основа на чийто пионерски опит германците пишеха университетските си учебници по логистика още преди повече от 40 години. Днес от най-големия автопревозвач в Европа остана само старата слава.

Историята на стопанското обединение за международен автомобилен транспорт (СО “МАТ ”) започва през далечната 1960 г., когато съществуващите по това време в България четири предприятия за вътрешна и международна транспортна  дейност се обединяват в Държавно автомобилно предприятие (ДАП) – Международни превози. Началото на своята дейност фирмата поставя със сто автомобила от марката “Волво”. За да отговори на строгите изисквания на висококонкурентния международен  пазар за автомобилни превози, компанията е реорганизирана многократно – през 1966 г. в нейния състав се включва товарният клон на ДАП – София, а три години по-късно към автопарка й се прибавя и този на „Тексим”. Така през 1969 г. общият брой автомобили на СО „МАТ” достига 1250. Паралелно с растежа на автомобилния парк, във фирмата настъпват и качествени промени, които й дават възможност да се утвърди като основен участник не само на българския, а и на европейския и близкоизточния пазар на транспортни услуги.

Само за десет години, благодарение на изключителния професионализъм и всеотдайността на своите служители СО„МАТ” успява да увеличи мащабa на своята дейност над 20 пъти. В резултат на това от 1971 г. до 1985 г. тази организация предоставя на държавата около $1 млрд. и 200 млн. валутен резултат (валутна печалба). До края на 1989 г. числата нарастват на $1 млрд. и 400 млн, а капиталът на дружеството е огромен дори и за световните мащаби. Всичко това е постигнато само от около 10 000 служители и работници. От друга страна, българското стопанство е осигурено със собствен елитен, подвижен, бърз и евтин транспорт за внос и износ. България заема първо място в международния автомобилен транспорт на три континента. Нейните близо 5000 транспортни посланици са чакани с уважение от хиляди товародатели, спедитори и търговци по света, които с увереност им доверяват своята стока и са сигурни, че тя ще пристигне непокътната точно по предназначение.

След политическите промени през 1989 г. Стопанското обединение за международен автомобилен транспорт, създадено с разпореждане на Министерския съвет през 1960 г. е преструктурирано в акционерно дружество. Процедурата за продажбата на дружеството е открита на 1 септември 1993 г. Приватизационният проект е разработен от френската консултантска фирма Mercer Management Consulting и финансиран от програмата PHARE. Активите на СОМАТ са оценени на $100 млн. 

Преди приватизацията в тв предаването „Плюс-минус“ тогавашният шеф на фирмата Анастас Вълканов обаче заявява, че активите само в България възлизат на 18 млрд. лв., а СОМАТ притежава  и огромни капитали в чужбина. Пресметнато по тогавашния курс – 55 лв. за долар, оценката би трябвало да е над $327 млн. На 22 юли 1994 г. за купувач е избран Internationale Spedition Willi Betz GmbH & Co.KG. 

Продажбата на международния автомобобилен превозвач влиза в историята като първата голяма приватизационна сделка в България. 

Снимки: Фейсбук страница SOMAT

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С уважение на 100% към този български офицер.Има запазено място в историята

Красимир Михайлов Стоянов (роден на 24 януари 1961 г. във Варна) е български космонавт и полковник, дубльор на космонавта Александър Александров.

Завършва СПТУ по корабостроене в родния си град, учи от 1979 до 1984 г. и завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. От 1984 до 1986 г. служи като летец-изтребител във ВВС на НРБ.

През 1986 г. е избран сред двамата кандидати за съветско-българския космически полет по програмата „Шипка“. Преминал е курс на подготовка в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. През 1988 е назначен в дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз ТМ-5“ като дубльор на втория български космонавт Александър Александров. След идването на демокрацията работи като главен инженер в Института за космически изследвания към БАН, а до До 2000 г. работи в Института за космически изследвания и технологии. 

В интервю за Истории от прехода Красимир Стоянов споделя: "Паралелно с това продължавах да поддържам летателната си подготовка, която в началото беше доста по-голяма и с повече часове, но в последствие започнаха тези часове да намаляват, тъй като бяха въведени ограничения, свързани с ползването на горивото. След 1996 г. бях назначен за помощник директор в Института за космически изследвания, като след 2000 г. настъпиха кардинални промени и изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили.  Наложи се да се върна отново във Военновъздушните сили, тъй като се предлагаше опцията да остана в Института, но като цивилен, без да имам звания. Избрах да се върна във Военновъздушните сили, тъй като финансовите възможности там бяха по-добри – заплатите бяха по-големи. 

В Института получавах 1/3 по-малко от заплатите на моите колеги, които летяха и това разбира се можеше да рефлектира върху размера на пенсията ми. Но тези 9 години ги отдадох на науката и в името на това, което можеше да става, тъй като имаше разговори след като приключи вторият полет да има и трети полет, в който да участва България и той да е след няколко години. 

Този полет трябваше да се осъществи в средата на 90-те години, но след като настъпи този преход нещата започнаха да се дебалансират и се видя, че такъв вариант за трети полет на българин в космоса става все по-малко вероятен".

Източник:ФБ-Зона Ловеч

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Треньорът на легендата Атанас Комшев: Убиха го!

На 12 ноември преди 30 години в софийска болница почина олимпийският шампион по борба з. м. с. Атанас Комшев.

Неговият треньор в Карнобат и духовен баща Иван Тотев го описва като изключителен човек.

Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци. „Наско ми беше като син. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на около 12 години, когато започна да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с огромно желание, а в същото време беше много скромно и работливо дете. Но аз веднага видях какви огромни заложби има„, разказа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен юбилей. 

Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково, връзката между треньор и възпитаник не е прекъсната и малкият Наско при всеки удобен момент се връща в Карнобат, за да види и говори с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под ръководството на Тотев, а след това е взет и в мъжкия.

„Той беше голям талант, но и много амбициозен. Беше се лишил от всичко само и само да постигне това, което си бе начертал. Борбен, честен и почтен – така го помня„, казва още треньорът.  

23-годишният Наско влиза ударно в голямата борба през 1982 година, когато печели бронзов медал от Европейското първенство, а след това и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. класически стил. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно Атанас Комшев става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно първенство.Безспорно обаче най-големият му успех идва през 1988 г. в Сеул, където грабва олимпийската титла. Тогава Комшев казва пред журналистите:

„Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен…, защото у нас е най-къс пътя от „Осанна“ до „Разпни го“. Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България„. 

На Световните първенства през 1989 и 1991 г. Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., но губи и двете си срещи. Така слага край на спортната си кариера, като учи висше образование в Националната спортна академия. 

„След като Наско стана олимпийски шампион, искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, защото беше честен и те го убиха“, твърди Иван Тотев.

Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил силно притеснен. Когато дошъл да я види, Комшев й споделил, че не иска да стои повече в София и само чака да завърши образованието си, за да се върне в Карнобат и да тренира деца.

„Каза ми – лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не искам да стоя повече тук. Тогава групировките бяха силни и понеже Наско не е искал да им „играе по свирката“, му сложиха край. А беше изключително момче – и физически, и психически. Катастрофата не беше случайна, но това не може да се докаже„, допълва възрастната жена.

На 2 ноември 1994 г. 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“, шофиран от негов приятел – 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, натоварен с тухли. 

Комшев е тежко ранен – с тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и множество фрактури. След две мозъчни операции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да дойде в съзнание.През 1995 г. във Велико Търново започва делото срещу шофьора Слав Михалев за катастрофата. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил „Сааб“, шофиран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.

Бащата на Атанас Комшев е конституиран като граждански ищец и иска 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.

Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да плати 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по граждански иск на бащата на олимпийския шампион. 

„300 000 лева, които след деноминацията станаха 300 лева. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, но не сме и толкова бедни, за да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско„, каза пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев – Мария.

Димитров също смята, че катастрофата не е била случайна. 

„Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, така че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се доказа. 23 години вече го няма„, допълни Георги Димитров.

Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее смъртта на сина си и починал няколко години по-късно. 

Източник:dirbg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ