Тя е кралицата на диското през 80-те години! Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Това е  Си Си Кеч, която бе много харесвана от повечето мъже у нас през 80-те години на миналия век. Си Си Кеч е сценичен псевдоним на Каролине Катарина Мюлер за която днес Sofia24.bg  разказва. Тя е немско-нидерландска поп-изпълнителка, диско-звезда от 1980-те години. Родена е на 31 юли 1964 г. в малкото градче Ос в Нидерландия. Баща и Юрген e германец, а майка ? Корри – нидерландка. 

До 14-годишната си възраст Каролине живее с майка си в Нидерландия, а баща и е в Германия. По инициатива на майката през 1979 г. двете заминават за Бюнде, за да бъдат цялото семейство заедно. Тя учи дизайн на дрехи, а в свободното си време обича да взема уроци по китара и да пее песните на световните звезди. С подкрепата на семейството си често се явява на конкурси за млади музикални таланти. Първият ? сценичен псевдоним е Карол Деан – измислен ? от продуцента и композитор Петер Кент. Под негов натиск Каролине се присъединява към женския вокален квартет „Optimal“ през 1980 година. 

През 1985 г. Каролине Мюлер се явява на конкурса „Търсене на таланти“ в Хамбург в състава „Optimal“. Там присъства и Дитер Болен от нашумелия тогава дует Modern Talking. Същата вечер той я поканва в студиото, за да я прослуша, и и предлага да подпише едногодишен договор. Каролине приема. От този момент нататък нейната кариера започва да расте стремглаво нагоре и Дитер я изстрелва в космоса на световните звезди. 

Точно за рождения и ден на 31 юли 1985 г. Дитер Болен пуска първия й сингъл „I can lose my heart tonight“.Песента е толкова успешна, че стои седмици наред в Топ 10 на много европейски класации. Сингълът се появява на малка плоча, издаден в макси сингъл вариант, но на обложката липсва снимка и никой не знае коя е изпълнителката. През февруари 1986 г. Си Си Кеч пуска втори макси сингъл „Cause you are young“, който е още по-успешен от първия и влиза в Топ 10 на Германия.

На върха на тази слава е пуснат и първият албум „Catch the Catch“ (игра на думи с псевдонима ?, което може да се преведе като „Хвани Си Си Кеч“. Албумът става платинен и е номер 6 в Германия. Съдържа 8 песни, като 7 от тях са представени в дългите им версии. На обложката на албума е сниман домашния ? любимец – котаракът Морти, за когото тя се грижи като малко дете. Шест от песните в албума стават доста популярни хитове.

Третият сингъл „Strangers by night“ също е в Топ 10.  Веднага след пускането на албума певицата предприема първото си голямо европейско турне. Публиката – млади и възрастни – е толкова силно очарована от брилянтния и глас, че пресата заслужено и дава титлата „кралица на евродиското“. На 01.09.1986 г. е пуснат и четвъртият сингъл „Heartbreak hotel“. Парчето разбива всички рекорди на лонг-плея и също е в Топ 10. По това време певицата получава първата си награда „Златен лъв“. Следва и хитът „Heaven and hell“, който е същинска диско класика и попада на 13-о място в поп класацията на Германия и в Топ 10 на много чуждестранни класации.Към него е заснет видеоклип на който са изобразени живи пантери и паяци, които дебнат в тъмното, а текстът на песента е своеобразно предупреждение за всички млади красиви момичета да бъдат внимателни, когато ходят да се забавляват през нощта. На 08.12.1986 година е пуснат и вторият албум, озаглавен „Welcome to the heartbreak hotel“, който е още по-успешен от първия и се продава в повече копия. Хитовете на Си Си Кеч оглавяват класациите в Белгия, Испания и Скандинавските страни. През 1987 г. излиза и шестият сингъл „Are you man enough“ – песен, която е номер 1 в много европейски радиостанции и летен хит. След излизането и на седмия сингъл „Soul survivor“ броят на почитателите на певицата се увеличава още повече.

На обложката на плочата тя се появява с нов имидж – късо подстригана и изрусена, в резултат на което много фенове сред момичетата започват да и подражават. Във видеоклипа към песента за първи път е представена хореография на модерен мъжки балет. На 26.10.1987 излиза и третият студиен албум „Like A Hurricane“, който съдържа 9 песни, като 3 от тях са представени в дългите им версии. Си Си Кеч гостува в България, като изнася рецитал от няколко песни в зала „Фестивална“, излъчен за първи път на 4 януари 1988 г. Първа програма.

На 26 март 1988 г. Си Си Кеч получава специалната награда на Радио Шлезвиг-Холщайн „GOLD“ за нейния специален принос към немската поп-музика, след което се отправя на европейско турне – Германия, Нидерландия, Испания, Белгия, Люксембург, Дания, Швеция, Италия и в страни от Източна Европа. През май същата година се появява съвсем нова по звучене песен – „House of mystics lights“. Тя става летен хит и е популярна в цяла Европа. Клипът към песента е заснет в Лас Вегас, а тя става пилотен сингъл към албума „Diamonds“ – представляващ сборник от най-доброто до този момент от Си Си Кеч, като в него освен нея са включени още две нереализирани до този момент песни на певицата – „Don’t shoot my sheriff“ и „Do you love as you look“.

Албумът „BIg Fun“ който излиза през 1988 година. От него хитове стават песните „Backseat of your cadillac“ и „Nothing but a heartache“. 

Албумът става платинен в Испания. През 1989 г. певицата получава за втори път специалната награда „Златен лъв“, която я отличава, като най-хитов и популярен изпълнител за изминалата 1988 година. Въпреки развалените си отношения с Дитер Болен, Си Си Кеч работи с него до средата на 1989 г., когато напуска Германия и се премества да живее в Лондон. В същото време в Германия се появява албумът „Super 20“. Това обърква феновете. В албума има само стари песни, като водеща песен пусната като сингъл е „Summer Kisses“. Песента съвсем не е лоша, но не постига успеха, който са имали предишните й сингли.Албумът „Hear What I say“ е издаден от нова звукозаписна компания – „Polygram Metronome“. Песните в албума звучат много по-различно от предишните. В края на 1989 г. е пусната първата не Боленова песен от албума, озаглавена „Big time“, чието звучене е съвсем различно от познатия ? дотогава стил Hi-NRG! Когато обаче това става, в Германия Дитер пуска контра-сингъла „Baby I need your love“. Това е една от причините за неуспеха на „Big time“.

В същото време Болен предявява съдебен иск, тъй като той е регистрирал псевдонима „C.C.CATCH“. Започват съдебни спорове между него и Каролине Мюлер и в крайна сметка съдът отсъжда псевдонима в полза на певицата, като нейно сценично право, а Каролине Мюлер е длъжна да заплати за него милион и половина долара на Дитер Болен. В клипа на сингъла „Big time“ Си Си Кеч е представена с нова визия – тъмна къдрава дълга коса, а дрехите ? са изцяло черни. Песента обаче няма успеха на старите Боленови песни.

След пускането на втория сингъл от албума „Midnight hour“ Дитер Болен пуска втори контра-сингъл – „Good guys only win in movies“. „BMG“ прави бойкот на „Polygram Metronome“ и проваля успеха на албума. Си Си Кеч разбира, че Дитер Болен ще води тази война и занапред, за да провали всичките ? бъдещи проекти, доколкото може. В публичното пространство отекват думите му отправени към Каролине: „Аз те създадох и аз ще те унищожа!“ По повод на това тя решава да прекрати за известно време музикалната си кариера.

Въпреки това в годините от 1990 до 1998 откликва на всяка покана за концертни гостувания, като твърде често посещава бившия СССР, където се ползва със забележителен успех. През 1998 г.  Си Си Кеч се завръща при Дитер Болен, който пуска 2 кавър-версии на „I can lose my heart tonight“ и „Soul survivor“. До нов албум обаче не се стига. Двамата отново се разделят. След това певицата пуска 3 сингъла – „Shake your head“ – единствената ? песен, достигнала №1 в немския сингъл чарт през 2003 г., „Silence“ – 2004 г. и „Unborn Love“ – 2010 г. Днес Си Си Кеч и Дитер Болен вече не враждуват, а са само приятели.

На официалния си немски сайт в обръщение към феновете си Си Си Кеч обявява 2012 като последна година в музикалната си кариера. Много известни имена в попмузиката творят десетки години наред, за да постигнат броя на хитовете, които Си Си Кеч изкарва само за 5 години в 5 поредни албума – над 20 хитови парчета. Музиката ? ще си остане класика в жанра.

През 2017 година певицата за втори пристига у нас. В „Арена София“ тогава „Арена Армеец“ три от най-големите звезди на диското напълниха залата с фенове. Хиляди отидоха да слушат Си Си Кеч, Сандра и Саманта Фокс. Трите пяха по 1 час. Последна излезе Си Си Кеч, която се разплака на сцената

Научете повече

Какво го уби

Ракът на черния дроб е една от причините за смъртта на Красимир Куртев, който почина късно снощи във ВМА, твърди Лупа.бг. Вокалистът на „Акага“ отдавна имаше здравословни проблеми, но това беше един от основните му.

Това е причината той да спре консумацията на алкохол, както потвърди и музикантът Венцислав Мицов в свой пост.Краси, който е един от най-обичаните артисти в родната музика, беше приет по спешност в столичната ВМА за вливки, но състоянието му се влоши бързо и лекарите бяха принудени да го поставят в изкуствена кома. На три пъти опитаха да го извадят от нея, но при последния опит сърцето на 55-годишния артист не издържа и той почина.

Куртев имаше и проблеми с нестандартна форма на диабет. Преди време имаше опит да му бъде присаден черен дроб в Турция, но тамошните лекари прецениха, че са безсилни и трансплантацията не беше извършена.

Научете повече

Кървавата Валя-жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас излиза от затвора

Жената с най-дълъг стаж зад решетките у нас. Тя остава в криминалните досиета с прозвището Кървавата Валя. Осъдена е за зловещи убийства с чук на трима възрастни хора в Поликраище. Откакто губи свободата си, Александрова живее с надеждата, че истината ще излезе на бял свят, пише „Борба“.

С тази мисъл започва всеки неин нов ден, нова седмица и нова година. Вече вижда светлина в тунела. При изтърпяване на 30 години от присъдата тя има право да напусне затвора.

Лятото на 1998 г. в Поликраище е помрачено от три брутални убийства. Две жени и един мъж са пребити до смърт с чук, а от домовете на жертвите изчезват стотици хиляди левове.Първоначално разследващите се насочват към жена от Самоводене като евентуален извършител на убийствата, но след това уличават Валентина Александрова. Тя е многодетна майка, има диплома за фелдшер, икономическо образование и прекарва свободното си време в отглеждане на животни и зеленчуци. Всички са потресени и озадачени как е възможно именно една жена да отнеме три живота по толкова садистичен начин.

Осъдена е на доживотен затвор с право на замяна. Годините минават бавно, мъчително и тежко за Валя, чакайки справедливост. Категорична е, че е невинна и трябва да излезе на свобода, за да разкрие истината.

Александрова споделя, че преди присъдата водела напълно нормален живот.

„Ожених се много млада и още преди да стана пълнолетна, родих първото си дете – момиче. Още бременна в седмия месец с биологичния баща на дъщеря ми прекратихме взаимоотношения. Девет години отглеждах сама детето и работех на две смени в Комбината за услуги „Раховец“, за да осигурявам прехраната.

Успоредно с това завърших за фелдшер в медицинския колеж във Велико Търново. По-късно взех и икономическо образование в Свищов. Срещнах втория си съпруг – Йордан, който беше ерген и ме прие с детето. После се роди синът ни – Иван. Купихме къща в Поликраище и се преместихме в нея. Бях подредила дома си по мой вкус и стил. Съпругът ми работеше като тракторист и караше фадрома към „Растителна защита“, разказва тя.

Ежедневието й минавало в гледане на децата, поддържане на домакинството, грижа за животни и 2,5 дка двор със зеленчуци. По-късно се родил вторият син на семейството – Владимир, а след него и най-малкият – Пламен.

В онези години Валя и мъжът й влошили отношенията си с кмета на селото, който по думите й бил изключително арогантен и непрестанно търсел лични облаги от тях.

„Щом заколехме животно вкъщи, искаше половината месо да е за него. Аз отказвах всеки път. И той реши да ме стъпче“, твърди тя.

Точно в този период се случват трите жестоки убийства в Поликраище. Валя казва, че именно управникът насочва полицията към нея, без да има никакви доказателства. Представил я пред униформените като бунтарка, непокорна и опасна.

„Във времето, в което са извършени престъпленията, аз бях с момчетата в София при леля ми. Но кметът посочва мен на полицията. И така започна ходенето по мъките. Арест в Горна Оряховица, 24-часово задържане и бланка с празни редове – копи пейст подписът ми отдолу и скалъпено обвинение. И така станах престъпник без вина. Пребиха ме в ареста, ако не бяха други двама арестанти да ме отърват, нямаше да съм жива“, заяви жената.

Разказва, че в съдебната зала е представен като улика огромен чук, който съпругът й използвал при смяната на гумите на фадромата. За неговото повдигане обаче били нужни двама, защото теглото му било много голямо. И затова не може да си обясни как съдиите са приели за достоверно, че тя има силата да нанася удари по жертвите с въпросния чук.

Казва, че леля й дала писмени обяснения относно престоя на племенницата си в София, което е най-сигурното алиби. Въпреки това свидетелските показания не са взети под внимание.

Следват с близо 20 експертизи, ДНК анализ на улика и два следствени експеримента. И така се стига до присъдата. На 30 октомври 1998 г. пристига в затвора в Сливен.

„Дойдох много уплашена и притеснена. Тук ме посрещнаха свестни затворнички, приобщих се и минаха 27 години престой с най-тежката присъда. Мъката, която изживях, беше огромна. Да бъда далеч от децата, си е голямото наказание за мен.

През 2009 г. убиха средния ми син – Владимир, защото на неподходящо място и в неподходящо време е казал на всеослушание заради кого майка му е в затвора. Същото се случва и с малкия ми син – Пламен, през 2013 г. А Иван – най-големият, почина тази година на 29 октомври, получавайки паникатаки и схващане“, споделя Валя.

Зад решетките прекарва времето си в плетене и бродиране. Доскоро изпращала изработените изделия за инициатива в подкрепа на домове за сираци. Единствената й връзка със света е телевизорът в затвора и едно малко транзисторче, на което слуша радио.

Писала е тъжба до Европейския съд за правата на човека.

Върнали й отговор, че писмото трябва да е на английски език. От затвора успяла да организира превод и в момента казусът й е на ниво Горна камара.

Споделя, че обмисля да се обърне към вицепрезидента за помилване, но отчитайки тромавата административна процедура, докато получи амнистия, вече ще е изтърпяла 30 години от присъда и вероятно ще е на свобода.

„Копнея за деня, в който ще изляза от килията. Ще се прибера вкъщи. Ще продължа живота си там, където спря преди 27 години. Нищо обаче не може да ми върне пропиляното време, съсипаното здраве и изгубените деца. Влязох на 45 години, сега съм на 72…“, допълва тя.

Източник:www.zajenata.bg

Научете повече

Тайните скривалища под НДК ĸaĸтo и ceĸpeтнo пoдзeмиe са само чacт oт пoтaйнocтитe нa HДK

Цял eтaж зa нyждитe нa Toдop Живĸoв и Людмилa Живĸoвa, ĸaĸтo и ceĸpeтнo пoдзeмиe зa пpoтивopaĸeтнo и пpoтивopaдиaциoннo cĸpивaлищe ca чacт oт пoтaйнocтитe нa HДK. Бeзĸpaйнo мнoгo xopa ca ce гyбили в лaбиpинтитe нa двopeцa нa ĸyлтypaтa, нo ниĸoй нямa ĸaĸ cлyчaйнo дa пoпaднe в бoмбoyбeжищeтo. A дo пoмeщeниятa, пoлзвaни пpeди гoдини oт Taтo, ceгa мoжe лecнo дa ce cтигнe, тe ce изпoлзвaт oбиĸнoвeнo пpи избopи ĸaтo бaзa зa пapтийнитe щaбoвe.

He e лeгeндa, чe бившият Πъpви и дъщepя мy ca paзпoлaгaли c тpeтия eтaж нa HДK oтĸъм бyл. „Бългapия“ – нaд зaлa 6 – нaй-cлънчeвaтa чacт нa двopeцa. Πoмeщeниятa ca изцялo c южнo излoжeниe и зa тяx имa oтдeлeн вxoд.Πpи cъбития, нa ĸoитo ca пpиcъcтвaли Живĸoв и Людмилa, тe ca ги пoлзвaли, a в ocтaнaлoтo вpeмe ca били нeдocтъпни и cтpoгo oxpaнявaни. Πpoтивopaĸeтнoтo cĸpивaлищe e cтpoeнo, зa дa издъpжи 10 тoнa нa ĸв. м, paзĸaзaxa cпeциaлиcти, aнгaжиpaни cъc cтpoeжa нa cгpaдaтa. Бeтoннaтa плoчa e билa пo-дeбeлa oт 20 cм. Изxoдът зa cĸpивaлищeтo e пpeз пoдзeмния пapĸинг. Haвpeмeтo e билo cтoпaниcвaнo oт Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa, нo cлeд 1990 г. минaлo в pъцeтe нa „Гpaждaнcĸa зaщитa“.

Oфициaлнo HДK имa 8 eтaжa нaд и 3 пoд зeмятa, нo въпpocнoтo cĸpивaлищe ce нaмиpa нa минyc 4-ти и дopи cпopeд няĸoи изтoчници и нa минyc 5-ия eтaж. Πo вpeмeтo нa coцa вcичĸи гoлeми oбщecтвeни cгpaди ca ce cтpoяли c пoдoбни бoмбoyбeжищa. Цeлтa e билa в cлyчaй нa вoeннa oпacнocт тaм дa ce paзпoлoжи ĸoмaндвaнeтo, ĸoeтo щe pъĸoвoди apмиятa, paзĸaзaxa зaпoзнaти.

Bъпpocнoтo ceĸpeтнo нивo пoд HДK e c нopмaлнa виcoчинa нa eтaжa, нe e ĸaтo мaзe, oбopyдвaнo e c aпapaтypa зa cвpъзĸa. Cтeнитe мy ca пo-дeбeли, a вpaтитe – cтoмaнeни, paзĸaзaxa зaпoзнaти. Cпaзвaни ca изиcĸвaниятa нa вoeннитe, зa дa ocтaнe мяcтoтo нeзaceгнaтo в cлyчaй нa вoйнa. Πoдcтъпитe ĸъм пpoтивopaĸeтнoтo cĸpивaлищe ca тaйни. Apx. Любoмиp Cтaниcлaвoв, aвтop нa пpoeĸтa зa пpeycтpoйcтвoтo нa чacти oт двopeцa, paзĸaзa пpeд „168 чaca“, чe фиpмaтa нямa дocтъп дo минyc 4-ия eтaж, зaщoтo тoй e вoeнeн oбeĸт.

Гpaндиoзнaтa coцcгpaдa в мoмeнтa ce peмoнтиpa зapaди пpeдceдaтeлcтвoтo нa Бългapия нa Eвpoпeйcĸия cъюз oт 1 янyapи дo 30 юни 2018 г. Гoлямa чacт oт мepoпpиятиятa щe ce пpoвeждaт тaм. Имa вepoятнocт дopи цepeмoниятa пo oтĸpивaнeтo дa ce cъcтoи в зaлa 1. Πъpвoнaчaлнaтa идeя тoвa дa ce opгaнизиpa в бившия Πapтиeн дoм e oтпaднaлa, зaщoтo нямa вpeмe зa peмoнт нa зaлaтa „Cвeтa Coфия“ в cгpaдaтa нa плoщaд „Бaтeнбepг“.

Зaceгa нямa пpeдлoжeния зa peмoнт нa зaлa 1 нa HДK. Πpичинaтa e, чe зa тoвa щe ca нeoбxoдими мнoгo пoвeчe oт пpeдвидeнитe дo мoмeнтa 35 млн. лв. зa oбнoвявaнe нa cгpaдaтa зapaди пpeдceдaтeлcтвoтo. Πoдзeмиятa cъщo нямa дa бъдaт пpoмeнeни мнoгo. Heизвecтнo зa шиpoĸaтa пyблиĸa e, чe oт ĸyлтypния двopeц излизaт тpи aвapийни изxoдa. Зa дa бъдaт yдoбни зa изпoлзвaнe в cлyчaй нa нyждa, тaм пocтpoили ocтъĸлeни бyдĸи пo мoдeлa, пo ĸoйтo пpaвeли пoдoбни пocтpoйĸи във Bиeнa. „Зa дa зaпaзим изxoдит, пoмoлиx Cтeфaн Coфиянcĸи, ĸoгaтo бeшe ĸмeт, и тoй ce cъглacи дa ни oтcтъпи пpaвoтo дa пocтpoим тeзи бyнгaлa. Taĸa, aĸo имa инцидeнт, нe дaй Бoжe, и xopaтa ce oĸaжaт в пoдзeмиятa, щe мoгaт дa ce eвaĸyиpaт“, paзĸaзвa бившият диpeĸтop нa HДK Xpиcтo Дpyмeв пpeд в. 168 чaca.

Двa oт изxoдитe ca oтĸъм yл. „Дocпaт“, ĸъдeтo e вxoдът зa нaзeмния пapĸинг, a тpeтият e пpи ĸинo „Люмиep“. Ocвeн aвapийнитe изxoди ĸъм бyл. „Бългapия“ пoд cгpaдaтa имa и пoдзeмeн тyнeл, ĸoйтo излизa ĸъм бyл. „Бългapия“ oт минyc 3-ия eтaж, ĸъдeтo e т.нap. дeбapĸaдep. Toвa e мяcтoтo, нa ĸoeтo дocтaвят cтpoитeлни мaтepиaли и вcяĸaĸви дpyги cтoĸи зa нyждитe нa двopeцa. Ha минyc 3-ия eтaж ca cepвизнитe пoмeщeния – ĸлимaтици, вeнтилaция, oтoплeниe, ĸaĸтo и xaлe, в ĸoeтo ce изpaбoтвaт дeĸopитe. Cпopeд бившия диpeĸтop Xpиcтo Дpyмeв тaeн тyнeл oт HДK дo peзидeнция „Бoянa“, зa ĸaĸъвтo ce гoвopи, нe e cъщecтвyвaл ниĸoгa. „Зa 23 г. щяx пoнe oт любoпитcтвo вeднъж дa ce paзxoдя. Hямa тaĸoвa нeщo“, ĸaзa тoй.

Ocвeн тaйнитe пoдзeмия, нeвидими зa пoceтитeлитe, oщe пpи cтpoeжa нa двopeцa тaм ca били мoнтиpaни и пoдcлyшвaтeлни ycтpoйcтвa. HДK e пocтpoeн зa 12-ия ĸoнгpec нa БKΠ. Oчeвиднo ĸoмyниcтитe ca иcĸaли дa знaят ĸaĸвo cи гoвopят дeлeгaтитe и дaли нe ce oбмиcля aтeнтaт cpeщy Живĸoв и Πoлитбюpo. Ha пo-ĸъceн eтaп ca мoнтиpaни и ĸaмepи зa видeoнaблюдeниe.

HДK ĸpиe и дpyги тaйни. Kaтo нaпpимep пoд cтpaничнaтa лoжa нa зaлa 3 e имaлo ĸyxнeнcĸo пoмeщeниe, ĸoeтo ниĸoгa нe e paбoтилo. Билo e пpeдвидeнo тaм дa ce гoтви и зa pecтopaнтитe, и зa ĸeтъpинг зa дeлeгaтитe нa ĸoнгpeca, нo тaĸa и нe ce e cтигнaлo дo изпoлзвaнeтo мy. Maлцинa знaят cъщo, чe пoĸpивът нaд зaлa 1 в двopeцa e пoдвижeн. Cъc cпeциaлeн мexaнизъм, зa ĸoйтo нaвpeмeтo ca oтдeлeни мнoгo пapи, тoй мoжe дa бъдe cвaлeн дo нивoтo нa втopия бaлĸoн – c цeл пpoмянa нa aĸycтиĸaтa. Taĸa oгpoмнoтo пoмeщeниe e тpябвaлo дa бъдe нaмaлeнo зa пo-мaлĸo гocти. Bъзмoжнocттa пoĸpивът дa ce cвaля oбaчe тaĸa и ниĸoгa нe e билa изпoлзвaнa.

Kaтo лeгeндa ce нocи мълвaтa, чe пpи cтpoитeлcтвoтo нa HДK e пoтънaл цял бeтoнoвoз и зapaди бъpзaнeтo дa ce пpиĸлючи oбeĸтът нaвpeмe, ca гo ocтaвили тaм. Шoфьopът дaл зaдeн, зa дa изcипe бeтoн в дyпĸaтa, ĸaтo в тoвa вpeмe yceтил, чe ĸoлaтa пoднacя. Cĸoчил и ycпял дa ce cпacи, нo мaшинaтa пoтънaлa. Cпopeд дpyги изтoчници нe cтaвaлo въпpoc зa бeтoнoвoз, a зa бaгep, ĸoйтo ĸoпaeл ocнoвитe нa cгpaдaтa. Bcтpaни oт HДK пoд зeмятa пъĸ ca мoнтиpaни ĸoлeĸтopи, зa дa cъбиpaт пpииждaщaтa вoдa oт Πepлoвcĸaтa peĸa. И въпpeĸи тoвa пpeз 80-тe гoдини e имaлo нaвoднeниe в пoдзeмнитe eтaжи. Maлĸo xopa знaят cъщo, чe HДK e пocтpoeн въpxy cтapo cмeтищe, ĸoeтo пpeз 70-тe гoдини вeчe e билo зaтpyпaнo. Ho ĸoгaтo зaпoчвaт дa ĸoпaят, изpaвят милиoни тoнoвe бoĸлyци. Toчнo дo cпopния пaмeтниĸ нa apx. Baлeнтин Cтapчeв пъĸ ca били paзпoлoжeни и двe пaмeтни cтeни c имeнaтa нa зaгинaлитe в Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Πo вpeмe нa бoмбapдиpoвĸитe нaд Coфия пpeз 1942-1944 г. тpeтaтa пoчeтнa cтeнa e билa cpинaтa.

Имa идeя пaмeтнитe cтeни дa бъдaт възcтaнoвeни cлeд дeмoнтaжa нa cпopния пaмeтниĸ нa apxитeĸт Cтapчeв. Πaĸ в пpocтpaнcтвoтo oĸoлo ceгaшния двopeц пpeз 70-тe гoдини e бил и шивaшĸият зaвoд „Bитoшa“, ĸoйтo пocлe e пpeмecтeн нa бyл. „Чepни вpъx“. Интepecнo e, чe apxивът нa мeгaпpoeĸтaнтcĸaтa opгaнизaция пo вpeмeтo нa coцa „Глaвпpoeĸт“ e бил нaвoднeн oщe няĸъдe пpeз 80-тe гoдини. Taм ca ce cъxpaнявaли дoĸyмeнтитe зa cтpoитeлcтвoтo нa HДK, ĸoитo ca ce oĸaзaли yнищoжeни oт вoдaтa.

Източник:littlebg.com

Научете повече

Помните ли златното момиче Бианка Панова-Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Срещам се със световната шампионка по Художествена гимнастика Бианка Панова по повод книгата й “В името на голямата цел!…зад кадър”. Питам я защо е написала тази книга, а тя отговаря, че от малка обича да пише.

Спряла да го прави на 17 г., когато личният й тийнейджърски дневник се оказал достояние на чужди хора. Тогава се зарекла никога да не оставя мислите и чувствата си на хартия. Дълги години събирала всичко в себе си. Без отдушник. Един ден просто трябвало да се освободи.

Започни с любов, но продължи с още повече любов

“Пишех за себе си, имах нужда от това. Така се събра голям материал”, разказва Бианка. В книгата си споделя, че на 40 снизходително е обикнала себе си. Питам я колко е важно една жена да се обича?

А тя кротко – в неин стил, ми отговаря: “Всеки човек има нужда от обич, от топлина.

Често грешим, като чакаме някой да ни обича, а това е процес, който започва вътре в самите нас. Не можеш да получиш любов, ако не дадеш. Или да накараш някой да те обича и уважава, ако ти самата не изпитваш тези чувства към себе си. Аз имах този късмет да срещна голямата си и споделена любов веднага, без несполучливи и болезнени търсения, но трябваше да се науча да я съхранявам и поддържам. А това не става със съмнения и страх. Обикновено неуверените в себе си изпитват ревност, завист или страх, че могат да загубят нещо. Човек трябва да е наясно със себе си – кой е, до къде може да стигне? А това не става, когато си на 20, нали? Някои така и не достигат до тези въпроси. В крайна сметка всички сме хора и всички имаме нужда от обич и човешко споделяне.”

Бианка е категорична, че най-важното послание в книгата й е, че всичко започва с любов, а се изгражда с още по-голяма любов. Питам я защо е нарекла книгата “В името на голямата цел”. “Това бе култов израз по онова време и ние всички израснахме с това мото”, обяснява ми тя. “Целта оправдаваше средствата и ние спортистите буквално осъществявахме този девиз в дела. Целта бе перфектност. Зачиташе се само златен медал и първо място.

Нищо друго нямаше значение.” Питам я, не беше ли лицемерна тази цел? – “В никакъв случай! Лицемерна бе по-скоро грижата за тези, които отказваха или просто не им достигаха силите да издържат тези нечовешки натоварвания. “Уморените коне ги убиват!” – имаше такава поговорка. Важен е пътят към целта, не самата цел, а средствата са твой личен избор.”

Депресията, мъжът й и изходът

“След олимпийските игри през 88-а животът за мен сякаш бе приключил. Бях “виновницата” за краха на художествената ни гимнастика, заради грешката ми с бухалките. Вменената ми “вина” бе непосилна и изпаднах в жестока депресия. Тогава ангелското присъствие на човека до мен – Чавдар Нинов, успя да ме извади от това опасно състояние и да ме накара да се погледна с други очи. Бях вече изграден състезател и това, над което трябваше да се работи не бе толкова физическото, колкото психическото. Пожелах да изчистя името си, да възвърна самоуважението си и започнах да се готвя сама. Ето това бе проблемът – дръзването на двама млади хора да се опълчат срещу статуквото, да въстанат срещу системата, да потърсят правата си.”

Тайната на душата

Съпругът й д-р Чавдар Нинов я подкрепя във всичките й съдбовни решения, каквото се оказва и срещата й с д-р Мел Гил, американски психолог, мотиватор, философ, създател на “МетаТайната”, книга за управлението на мисълта. “Не че съм искала да променям нещо в живота си, но като че ли от тази среща се отключиха неподозирани потенциали, дълго затворени в мен”, обяснява Бианка. Човекът става човек, едва когато се обърне към духовната си страна. Понякога това става в по-късен етап от живота, понякога след тежка загуба или трагична случка. А понякога – изобщо не се случва.

Ако си в мир със себе си, красотата и обичта са навсякъде около теб. За да стигнеш до този момент, в който светът ще е прекрасно място за живеене,трябва да минеш през 9-те кръга на ада. Ще трябва да си правила много компромиси, да си се влюбвала и разлюбвала, да си посрещала и изпращала много възможности, да си обичала и мразила, да си падала и да си се изправяла въпреки всичко, да си била обвинявана и да си обвинявала, ще трябва да си изконсумирала своите грешки, да си намерила начин да си простиш и отново да се заобичаш.

Трябва да заслужиш свободата на душата си. Написването на тази книга ми помогна да се освободя от вменената ми “вина”. Проумях нещата от друга гледна точка. Станах по-добър човек.”

Източник:www.zajenata.bg

Научете повече

Преди 1989 г. беше витрината на социализма, достигал е 50 000 души! 35 години по-късно обезлюдява необратимо

"Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти !". Много смолянчани си спомнят тази песен, особено по-възрастните и вече с определена носталгия.

Смолян продължава да е красив, но живеещите тук намаляват драстично с всеки изминал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази тенденция се наблюдава в цялата държава и особено в по-малките и средни градове на страната.  

29 години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени.

В историята на съвременния град е паметна 1983 г., когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В присъствието на Дипломатическия корпус и местното население, Тодор Живков официално и тържествено открива новия модерен център на града.

От едно изостанало в миналото селище, Смолян се превръща в един от градовете „витрина на социализма“ по онова време. Трябва да се отчете и фактът, че грандиозният инфраструктурен проект, с построените монументални обществени сгради и транспортни съоръжения, изниква буквално върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си сгради, чиято архитектура е съобразена с местните традиции и околната среда, става еталон за строителството през 80-те.

Новият център се строи повече от 10 години и в него участва цялото местно население.По това време имаше виц: „Защо няма мухи в Смолян, защото са на бригада“.   „Много беше тържествен този момент на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град“,   спомня си 78-годишната Снежана. „Може да чакахме на опашка за банани  и по пет-шест години за автомобил, но се живееше лесно. Не сме се лишавали от нищо. С две заплати, моята и на съпруга ми, и къща изградихме, на почивки ходихме и децата изучихме. Но сега какво най-силно си спомням? Всички хора, които срещах бяха щастливи и спокойни, а сега покажете ми един усмихнат човек на улицата. Всеки е забил поглед в земята. Вече не си ходим на гости, никой не се весели. Хората са зомбирани от проблеми“, посочва с тъга възрастната жена.

По онова време Смолян е достигал до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места…   „Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със съпруга ми ни опростиха заем от 10 хиляди лв, с който си купихме апартамент. Условието на държавата беше в рамките на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да говорят социалната политика беше на ниво „, разказва спомените си 52-годишната Даниела.

Действително в Смолян беше много оживено. Освен училищата, имаше Учителски институт, в който идваха да учат млади хора от цяла България. В 101 –ви алпийски полк и бившите Гранични войски, сега Гранична полиция, идваха да служат офицери по разпределение от Военните училища. Те създаваха тук семейства и много от тях оставаха в града. На съпругите на граничарите и военните  се съдействаше да си намерят работа.  „Комуна“, Кабелният завод, Хранително-вкусовия комбинат, „Булгартабак“ и др. даваха препитание на много хора. Във всеки квартал имаше кино, освен емблематичното кино „Дружба“  в Смолян. Културен живот също не липсваше – Родопският драматичен театър, библиотеката, музеят, Художествената галерия и ансамбъл „Родопа“, които и към момента си функционират.

С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха за хляб и мляко на опашки.   Градът започна да обезлюдява   Предприятията, които даваха поминък бяха преструктурирани или закрити. Полкът стана батальон, премахна се задължителната военна служба и много офицери напуснаха армията или отидоха в други градове.

Независимо от носталгията по соца има и много мнения против него.  „Сега е много по-добре. Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената. Ако искате оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили граждански брак, а тогава това беше неморално. Както и да се разведеш.От баща ми помня как негов колега се е развел и партийното ръководство го е наказало като негов началник, а развелият се бил изпратен в затънтено село, като наказание“. Този извод за времето на социализма прави 46 –годишният Здравко. „Да не забравяме лагерите. Какво се случваше ако слушаш „Бийтълс“ и си с къса пола, или пък изкажеш нещо срещу първите в държавата. Живеехме в страх. Майка ми взе да разказва един виц за Тодор Живков и баща ми я прекъсна с думите, че и стените имат уши. Този страх е запазен и до ден днешен. Много от хората раболепничат на началници и шефове. Виждаме как и днес има мутри, които без да се притесняват си развяват бухалките“, посочва още Здравко.

Правото на избор – Лондон вместо Смолян

Теменужка, която е на 60 години също не съжалява за онова време. „Имам две деца, едното живее в Лондон. Мъчно ми е, гледаме се по скайпа всеки ден, тъгуваме, но вътрешно се радвам, че има право на избор, а не както нас преди 10-и ноември 1989 г. Правото на избор е най-важното в живота. За мен всичко останало е на заден план“, казва Теменужка. Според нея ако някой ден държавата създаде по-добри условия за живеене, младите ще се върнат.  „Добре си бяхме. Вярно е, че на всеки двама-трима един беше агент на ДС. То и сега е така, ама не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата отзад. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса народ. Ето, сега, в Смолян има много магазини, но ако 20-така не е в ръката няма смисъл да влизаш. А  в село хорицата още по-зле го карат, ако нямат крава, козичка или кокошки“, изказа мнение по темата 71- годишният Стамен.

Санираме, а много апартаменти не светят в тъмното – хората ги няма   Трудно можеш да намериш за мнение  по темата млад човек. Те са друго поколение, което няма как да има спомени от онова време. Тийнейджърка си спомни разказите на баба й за бригадите и какъв „купон“ е имало тогава и как баба й се е криела да пуши. Градът се развива и сега по отношение на инфраструктурни проекти и от европейски средства. Голяма част от тях отиват, за да се възстанови вече съграденото.

Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш периодично ремонти и сменяш дограма на апартамент, купен преди повече от 30 години. Сега не чакаме по пет години за чисто нова руска кола, а купуваме автомобили от гробищните автопаркове на Европа, но това е друга тема. Сега жалкото е, че повечето от блоковете на Новия център не светят вечерта, защото няма хора в тях. Тръгнали са по света.

Сега обаче сме граждани на света. Можем да пътуваме в чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн пространството, дори да искаме да приемем и третия пол. Лека-полека и спомените от соца ще изчезнат с поколенията от това време. Дано само чудният и красив град Смолян, както се пее в песента, да не се стопи съвсем откъм хора и да не дойде време, когато трябва да има специални държавни мерки, за да заселват отново хора в него.

Източник: 24rodopi.com 

Научете повече

Какво ще гледаме в новогодишната програма тази година и какво гледахме по времето на СОЦА в НРБ

Водещи на новогодишната програма на Нова телевизия ще бъдат по традиция Гала и рязко отслабналият Герасим Георгиев-Геро.Докато сега го гледаме още пълен в "Скрита самоличност", защото епизодите са снимани през пролетта, в новогодишната нощ ще се наслаждаваме на новата му фигура.

„Гала вечер с NOVA“ ще започне в от 22:00 ч и към Гала и Геро ще се присъединят актьорите Башар Рахал, Елена Атанасова, Дарин Ангелов и Иво Аръков, рапърът и участник в шестия сезон на „Игри на волята“ Павел Николов, водещата на „Съдебен спор“ Ромина Тасевска, слънчевите момичета на Прогнозата за времето на NOVA – Гери Малкоданска и Никол Станкулова, артистът Папи Ханс и вечно усмихнатата Джуджи.

Вечерта ще стане още по-вълнуващата и емоционална с изключителните изпълнения на големия Васил Найденов, любимците на публиката Братя Аргирови, Михаела Маринова, Галена, Емилия, Фики, Рафи Бохосян и неговите музиканти, както и ансамбъл Чинари.Преди това -от 20:00 ч. на 31 декември предстои незабравимо преживяване с новогодишния концерт на „Пееш или лъжеш“. Дуетите на победителите и звездите, които взеха участие във втория сезон на музикалното шоу, ще се качат на сцената с нови изпълнения на любими песни. Обичаният водещ Димитър Рачков и верните съветници ще влязат в различно амплоа и ще поднесат неочаквана музикална изненада на зрителите.

Грандиозният концерт-спектакъл на Цеца Ражнатович ще покачи настроението в първите минути на новата година. В края на октомври грандамата на сръбската музика бе в България и плени любимата си публика със своите най-големи хитове. Сутринта на първия ден от 2025-а година започва с две премиери: анимациите за „Бъгнатият Рон“ (6:00 ч.) и приключенията на чаровните тролчета в „Тролчета: Турнето“ (08:00 ч.). Историята на необикновения „Клифърд, голямото червено куче“ ще бъде излъчена в 9:45 ч., а концертът на дует Ритон „Елате ни на гости, на рожден ден“ в 12:30 ч. ще подари на публиката песните от новия им албум „Случва се нещо“, както и някои от най-големите им хитове през годините.

Какво гледахме по телевизията в новогодишната нощ по времето на соца в нрб

В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.

Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.

За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.

През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП.  Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.

Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.

Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният  бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.

Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем  корекомът на развлекателните програми от соца.

Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.

Научете повече

Драматичния 14 декември 1989 г.: Петър Младенов искаше да извика танковете

Режисьорът Евгений Михайлов се кълне, че президентът комунист щял да докара военна техника на площада, а синът на Луканов смята, че скандалната реплика е монтирана

На 14 декември 1989 г. - месец след свалянето от власт на Тодор Живков - неговият наследник начело на държавата и на БКП Петър Младенов произнася реплика, която го катурва от постовете половин година по-късно. Твърди се, че той я е произнесъл по време на митинга на протестиращите пред Народното събрание, които настояват незабавно да бъде отменен член 1 от тогавашната Живкова Конституция. А той гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия". Самият Младенов се обръща към хората с мегафон в опит да ги успокои, но те бурно го освиркват, припомня lupa.bg.

Той си тръгва ядосан и влиза в сградата на парламента, произнасяйки скандалната фраза „Нека танковете да дойдат". Но дали наистина казва тази реплика, която смътно се чува на видеозапис, направен от режисьора и оператор Евгений Михайлов, който снима в драматичната вечер на 14 декември 1989 г.

И досега обаче няма категорични доказателства, че председателят на Държавния съвет и генерален секретар на БКП, сменил Живков на пленума на 10 ноември, е произнесъл точно тази фраза.Всичко започва с шествие на Независимото студентско дружество с искане за автономия на университетите. Спонтанно край Народното събрание се образува жива верига от близо 20 000 граждани. Исканията се увеличават - множеството се обявява на незабавното премахване на член 1 Конституцията.

Макар че ден по-рано комунистите обещават да гласуват промяната, неочаквано конституционното решение се отменя в Народното събрание. Нито един политик от управляващата партия не дава разумно обяснение защо това се случва и логично се създава огромно напрежение сред обществото. Сините лидери призовават събралите се граждани да протестират мирно.

За да успокоят недоволните, от Народното събрание първо излизат председателят на парламента Станко Тодоров и депутатът от БКП Нешка Робева. Не успяват. Затова пред множеството се изправя наследникът на Тато – Петър Младенов заедно с няколко министри от правителството на Андрей Луканов и неколцина червени депутати.„С този екстремизъм вие ще вкарате България в пропастта”, заявява Младенов по мегафона. Не му е осигурен мощен мегафон, а само кола с малка уредба. Думите на държавния глава са заглушени от постоянни и мощни освирквания "У-у-у-у-у." Афектиран, генералният секретар на ЦК на БКП се отказва да говори и си тръгва, плътно обграден от охраната си от УБО.

Пред парадния вход на парламента Младенов спира, обръща се към придружаващите го, сред които е и министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров и изрича спорната реплика: „Най-добре танковете да дойдат”. „Той се спря пред входа на Народното събрание, на около един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, афектирано произнесе: „Най-добре е танковете да дойдат”, разказва години по-късно Евгений Михайлов.Записът с прословутата танкова реплика на генералния секретар и председател на Държавния съвет на Народна република България обаче излиза на бял свят половин година по-късно - по време на предизборната кампания през юни 1990 г. за първите демократични избори след 45 години тоталитаризъм, когато бе избрано 7-то Велико Народно събрание.

Евгений Михайлов предлага скандалният запис да бъде излъчен в предизборната хроника на СДС между първия и втория тур на изборите между 10 и 17 юни, спечелени за разочарование на младата опозиция от социалистите.

Веднага след излъчването му избухва страхотен скандал и започват масови протести с искания за оставка на Петър Младенов, който на 3 април 1990 г. е избран от Народното събрание за председател (президент) на републиката.

Наследникът на Тато категорично отрича да е произнасял подобна фраза, твърдейки, че кадрите и звукът са монтирани. Веднага започва разследване, а Евгений Михайлов е разпитван многократно. На 21 юни започналите междувременно стачка студенти настояват да бъде направена експертизата на записа. Именно тогава протестиращите създават Града на истината.На 2 юли Евгени Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си, че записът е автентичен. Призовава и Младенов да направи същото. Председателят на републиката не прави това. А студентите продължават да настояват с протести за оставката на комунистическия президент. В крайна сметка на 6 юли Петър Младенов подава оставка.

Според участници в драматичните събития от края на 89-та и началото на 90-те премиерът Андрей Луканов е знаел за записа още от самото начало. Освен това съветският гражданин Луканов, който активно участва в преврата срещу Живков, е бил информиран, че компрометиращата Младенов реплика ще бъде пусната от СДС в разгара на предизборната кампания и може да обърне вота през юни.

Нещо повече, източници на Lupa.bg твърдят, че Андрей Карлович умишлено е скрил истината от своите другари и най-вече от Петър Младенов и буквално го е принесъл като жертвен агнец на ядосаната опозиция. За да спаси и уреди себе си. Всъщност Луканов е министър-председател до декември 1990-та, когато е принуден да подаде оставка заради масови протести срещу правителството му.Танковата реплика костваше политическата кариера на най-дългогодишния външен министър на България. След като подаде оставка на 6 юли 1990 г. Петър Младенов се оттегли от всички заемани постове и се пенсионира. Избягваше всякаква публичност. Почина 10 години по-късно – на 31 май 2000 г. и по разпореждане на тогавашния президент Петър Стоянов Младенов бе погребан с държавни почести като бивш държавен глава.

През 2014 г. бившият председател на БАН и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 г. се намира непосредствено до Петър Младенов, разкрива, че истинската реплика на президента е била: „Какво искат тези? Танковете ли да дойдат?”.Други пък, които изследват касетата със записа твърдят, че точните думи били: „По-добре Станко да дойде”. Става дума за тогавашния парламентарен шеф Станко Тодоров. Трети внасят друг нюанс - че репликата е била "По-добре ли е танковете да дойдат?"

Тогавашният началник на Генералния щаб на БНА и първи заместник-министър на народната отбрана ген. Атанас Семерджиев твърдеше приживе, че вечерта на 14 декември 1989 г. е получил два пъти заповед от министъра на отбраната ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна баня да бъде приведена в повишена готовност. И двата пъти обаче Семерджиев отказал да се подчини.

Началникът на Генщаба ген. Атанас Семерджиев отказва на военния министър ген. Добри Джуров да приведе в повишена готовност танковата бригада в Горна баня по време на събитията от 14 декември

"Спомням си митинга на 14 декември 1989 г. на опозицията с искане да отпадне чл. 1 на Конституцията за ръководна роля на БКП. Тогава бяха издигнати лозунги "БКП на съд", "Мафия" и т. н. Площадът пред Народното събрание бе пълен. Напрежението бе много голямо. Дори вътре в сградата се чуваха заканите и заклинанията. Тъй като отвън емоциите ескалираха, напуснах Народното събрание и отидох в Министерство на отбраната.

Бях вече в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона. По това време той беше в сградата на парламента и ми нареди да приведа танковата бригада в повишена готовност. Докато говорихме, чувах в слушалката как си разменяше реплики с други хора. Той ми заповяда да направя това. Искам изрично да отбележа - в повишена, а не в бойна готовност, защото разликата е голяма и се правят спекулации", разказваше приживе ген. Семерджиев.

"Ние и друг път сме привеждали войските, не само танковата бригада, в такава готовност. Обикновено преди Нова година винаги се повишава бойната готовност на много части в страната. Така че да изпълня командата на Добри Джуров, не означаваше, че танкистите от Горна баня незабавно ще тръгнат към пл. "Народно събрание". Аз възразих на Джуров, че не трябва да правим такива стъпки," обясняваше началникът на Генщаба, който по-късно бе избран за вицепрезидент на Желю Желев.

След излъчването на записа по телевизията Главно следствено управление, начело с началника му генерал-майор Леонид Кацамунски и заместника му Коста Богацевски, започва разследване, което се води от Бойко Рашков - настоящ депутат от ПП-ДБ и бивш вътрешен министър. Сформирана е експертна комисия от звукорежисьори, режисьори, оператори, специалисти по жестомимичен превод, която след дълги изследвания решава, че Младенов е изрекъл прословутата фраза.

Съществуват обаче и свидетелства, че „танковата касета” е изнасяна от България и е манипулирана в американска лаборатория в Полша, думите в нея са технически коригирани и е невъзможно да се чуят при толкова силен звук на фона, на който е направен записът. Освен това така и не става категорично ясно какво точно изследват експертите – оригиналната касета на Евгений Михайлов или копието на записа, излъчен по БНТ в предизборната хроника на СДС.

    "Петър Младенов научи за репликата за танковете от телевизията. Според мен това е монтаж или е извадена от контекста. Цялостната му политика показва, че едва ли е искал да дойдат танковете", заяви преди години Карло Луканов – синът на покойния премиер Андрей Луканов по време на представянето на книгата за Петър Младенов "Цялата истина".

„Ако го е искал като президент, танковете щяха да дойдат. Самият факт, че не е използвана сила срещу митинга, е потвърждение”, добави Луканов-младши, коментирайки скандала от зората на прехода у нас с кадрите, заснети от режисьора Евгений Михайлов.

Научете повече

Когато пускаха бананите по магазините а подаръците ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка

Подаръците за децата ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31 декември преди полунощ под елхата

Как празнувахме Нова година по времето на социализма? От промените минаха 28 години и цяло едно поколение няма и помен от комунистическата епоха на България. Препубликуваме спомена на Петя Стаменова от вестник "Ретро", която ни припомня как е посрещала със семейството си празника:

Преди повече от 25 години най-шумната и свята нощ за всички нас беше новогодишната. Тогава Коледата свързвахме повече с коленето на домашното прасе, отколкото с раждането на Божия син, поради простата причина, че да си религиозен, беше забранено.

Затова всички с трепет очаквахме Новата година, а по този повод по магазините пускаха такива неща, каквито после нямаше да помиришем. Сред тях бяха бананите и портокалите, които пускаха в показния зеленчуков магазин.

Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.  Тя бе истинска, а ароматът ѝ ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките за нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. А вместо витлеемска звезда имаше петолъчна.На Нова година обикновено канехме гости или бяхме на гости. Атмосферата беше изключително празнична. На трапезата имаше и от пиле мляко. За доброто ни настроение се грижеше Българската национална телевизия със своите страхотни и незабравими новогодишни програми.

Гвоздеят в новогодишната нощ беше поздравлението от Бай Тошо и последващото Дунавско хоро, с което ознаменувахме настъпването на Новата година. Лееше се шампанско, искреше бенгалски огън и всеки търсеше късмета си в новогодишната баница. А всички съседи излизахме по балконите и се поздравявахме за Новата година.

Подаръците за децата ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31 декември преди полунощ под елхата и всеки очакваше да получи най-хубавия новогодишен подарък.

Научете повече

Спомени за една българска сватба и как е протичала тя през 1987 година

Първо се накичваше една кола – обикновено Волга или Чайка, че беше голяма. На капака й се слагаха панделки, цветя и задължително кукла с бяла рокля

Не съм от най-добрите фактологични източници, защото „демокрацията“ ме свари на 20 години, а и детските ми години преминаха в Куба, но съм била веднъж с баба и дядо през 70-те на сватба в Сандански, което си беше цял панаир. Леля Ванга също беше поканена и дори поведе хорото с байрака – мисля, че беше Кръстница на някого от младоженците.

Беше си типично полу-селска, полу-градска и напълно македонска сватба. А, както е известно, една македонска сватба си е равна на 3 руски възстания и една френска революция… във всеки случай пияните и закланите са повече. Помня, че бяха наредени дълги маси насред улицата, която беше затворена – както сега мутрите затварят улици за техните си мероприятия.

Масите бяха застлани с мушами, върху тях бяха наредени порцеланови чинии с тъмно син кант, прибори и чаши. Отстрани димеше огромен казан с чорба, а на една пейка бяха натрупани даровете за сватбарите. Тогава на всички гости се раздаваха подаръци и то директно от булката – тя обикаляше насядалите и ги даруваше наред, като се почваше от Кумовете и свекърите, и се минаваше нататък по гостите.Спомням си, че на децата ни подаряваха на момичетата малки престилки, а на момчетата – пижамки. На възрастните се забождаше на ревера кърпича и се премяташе през рамото им – на жените престилка или пешкир – от тия, селските на вафли, а на мъжете им даваха потници или ризи. Представяте ли си количествата текстил, които отиваха по една българска сватба?! Защото те не бяха като сегашните с по 40-50 гости, не, тогава се канеха всички от двата рода, всички приятели на двата рода, всичките им комши…. иначе, ако пропуснеш някого, върло се обиждаха. Инсулт си беше и да не отидеш, ако си поканен.

Но, да се придържам към хронологията. Първо се накичваше една кола – обикновено Волга или Чайка, че беше голяма. На капака й се слагаха панделки, цветя и задължително кукла с бяла рокля. Кумовете с младоженеца отиваха с това нЯщо да се вземат булката. Там ги канеха да хапнат по малко баница и да пият ракия. След това най-близките роднини от двете страни се замъкваха до Съвета – Общината по днешному. Вътре имаше специална ритуална зала – таванът беше с дърворезба, имаше и дървени тронове – за кръщенетата после, защото тогава не се правеха в Църквите, ами пак в Съвета. В залата нахлуваха първо родата и гостите, и чак тогава пускаха Менделсон, и заедно влизаха младоженците.

Нямаше такива лиготии като бащата да води булката до младоженеца – и двамата се замъкваха заедно. Пред едно бюро спираха. Зад него беше застанала соц лелка с официален костюм, която с патетичен глас и служебен фалцет обявяваше, че вече са „здраво социалистическо семейство“ и завършваше с „венчайте се“. После им подаваше чаши, пълни с пенливо вино „Искра“, които младоженцити изпиваха на брудершафт, свекървата подаваше питка с мед да си отчупят, а кумовете даваха пръстените. След поставянето на пръстените двамата нещастници трябваше да се разпишат в една дебела книга и това предизвикваше много комични ситуации, защото булката трябваше да отмята тонове було, да пише с ръкавици и подобни….

След това всички пляскаха, викаше се „горчиво“, младоженците се целуваха и задължително, ако килата на булката позволяваха, младоженецът трябваше да я изнесе на ръце. След това цялата тумба се строяваше пред Съвета за задължителната снимка от 200 души. Жените от родата на булката хвърляха малки вързопчета от същата материя като воала на булката, в които имаше загърнати бонбонки, парички и захарни фигурки. Децата и циганчетата запячи се втурваха да събират. Следваше задължителното замъкване на цялата процесия до някой паметник /обикновено на Съветската армия/, пред който булката трябваше да си остави букета.

Тука се седеше поне час, защото следваше задължителната фотосесия на булката – седнала на тревата, махнала си шапката /в края на 70-те и началото на 80-те беше много модерно булките да имат капели/, погледнала мазно мъжа си, а той – навел се над нея и подава един карамфил. Карамфилът си беше цветето на соца. Аз поне не си спомнях букети от други цветя – везде само карамфили, а в ресторантите бучваха по средата на масата задължително един! Следваше ресторантът – гостите вече са се настанили /тогава нямаше протокол и всеки сядаше кой, където реши, като най-често семействата си се тупваха един до друг, да са си заедно. Имаше само една маса за младоженци, Кумовете и родителите им/, тогава влизаха новобрачните.

Ресторантите осигуряваха „Конферансие“ – така им викаха и те изпълняваха ролята на организатор, Ди Джей, аниматор, всичко. Конферансието се разкряскваше на микрофона „а, сега да посрещнем с бурни аплаузи младото семейство“ и се втурваше срещу двойката. След него се повличаха тъща и свекърва. Като настаняха младоженците на масата им, конферансието държеше реч и следваше тост за бъдещето на младите. Викаше се пак горчиво и така. Следваше разнасянето на ястията.

Младоженското соц меню не се различаваше особено от всяко едно друго банкетно, празнично такова. 70% си оставяше Нейно Величество Мешаната Скара – пържола, шишче, кебапче, кърначе… със салата от зеле и моркови и ганритура пържени картофи с настъргано сирене. В селските свадби задължително присъстваше чорбата – обикновено Курбан чорба – слагаше се агнешко/овнешко, зеленчуци и ориз.

Не си спомням сватбена чорба с картофи или фиде, но винаги ми изниква оризът. Към края на 80-те вече почнаха да се усещат и да разнообразяват сватбеното меню, като вкараха „Катино мезе“, „Мозък пане“, „Желиран език“, „Телешки медальони“. Не си спомням също и меню с пиле… Често имаше и „Руски салати“, „Рулца по чешки“, „Снежанки“. Нямам спомени и за тематични сватби, както сега е модерно. Общо взето, всичко се развиваше по един сценарий и с една и съща храна.

Задължителна част от пазаренето на ресторант за сватба беше и да се уговори с управителя пиенето да е „вкарано“. Обикновено хората си имаха лозя или пък приятели с такива и на масите се слагаха бутилки с домашна ракия, и вино. Само безалкохолното беше от ресторанта. Питките и баниците също се носеха отвън – жените на двете фамилии се надпреварваха коя от коя по-хубава и майсторска да донесе.

След основното и преди десерта следваше даряването. Дори и в тежки ресторанти съм виждала булката да обикаля и да мета през рамо на гостите си пешкири, престилки, потници, кърпи…. Задължително гостите трябваше да върнат жеста и да дарят нещо, като освен подарък, се даваше и пари. Парите се закачваха с карфици за роклята на булката или пък се нанизваха на дълъг канап, който се овесваше като гердан около шията на младоженката. Всички викаха, че тоя обичай бил простотия, но не познавах младоженци да се отказват от него. Знам за случаи, когато са събирали по 20-30 000 лв така – огромна сума за онова време, когато един 3 стаен апартамент струваше 24 000.

При по-малките сватби нормално се събираха около 5-7 000 лева, които отиваха или за вноска за кола/апартамент или за сватбено пътешествие в чужбина. Подаръците варираха от сервизи за хранене до леки коли и апартаменти /от родителите/, и перални, телевизори, печки, холни гарнитури /от кумовете/. Познавах хора, които чакаха на денонощни опашки само и само да купят телевизор или хладилник, или пък холна гарнитура, за когато „се зажени детето да има“. Въпросните артикули се складирваха, както са си опаковани, по тавани, мазета или на село и се изваждаха чак на сватбата. За по-младите само да поясня, че тогава по магазините нямаше нищо и такива стоки като бяла техника, обзавеждане, електроника, се пускаше периодично и в малки количества. Ставаха огромни опашки, правеха се списъци /както сега при записване на първолаци/ и народът едва ли не се избиваше, за да се сдобие с цветен телевизор „Рубин“, хладилник „Мраз“ или печка „Раховец“….

След подаръците се сервираше десерта – торта и се почваха танците и оливките. Това беше моментът, когато семейните с малки деца си отиваха, защото ставаше вече към 5 следобед. Сватбите винаги се правеха в неделя и по обяд, защото съботите бяха работен ден.

За мен най-готината сватба от ония времена си остава тази на моя приятелка във Варна. Тя беше от майка българка и баща кенийец, а младоженецът беше нигерийски принц – ама от истинските, не от скамовете, дето ви спамят по нета. Следваха и двамата медицина във Варна и се запознали в института. За сватбата бащата на момчето – Негово Величество беше ангажирал най-тежкия ресторант тогава – „Орбита“ до Червения площад /първото „Хепи“. Сега не знам дали още го има/.

Ресторантът беше на два етажа – като атриум. Ние, приятелите на момичето, се бяхме събрали вече, когато пристигнаха младоженците и роднините на мъжа й, тъй като бяха ходили до Букурещ – само там имаше нигерийско посолство. Беше си направо сцена от филма на Еди Мърфи „Пристигане в Америка“. Изведнъж нахлуха в залата африканци с автентични костюми и тъпани, задумкаха, танцьорки се появиха, а зад тях величествено с целия си африкански блясък от традиционното племенно облекло влезнаха бащата и майката на момчето. Аз ахнах – приказка! Моята приятелка, която като мулатка, естествено си беше много красива, изглеждаше толкова ефирна и нереална в огромната си бяла рокля….

За нула време африканската делегация завихриха луд купон. После всички гости бяхме поканени в хотел „Черно море“, където ни бяха предплатили стаи. Ние, обаче отидохме с колите до селото на момичето, което беше около Варна и извихме на мегдана едно дълго хоро на развиделяване – цялото село се събуди и включи…. Така беше през далечната 1987 година….

Мариела Нордел/Флагман

Научете повече

Коледа през комунизма: 10 неща, които да разкажете на децата си

Жена разказа във Фейсбук най-интересните неща, случили се по празниците през 80-те години

"Всяка Коледа ми напомня за моето детство. Подаръците, които успяваме да дадем на децата си, са много по-ярки и по-усъвършенствани от тези, които Дядо Коледа ми носеше", пише Марина Розенфелд, родена през 1979 г. В популярна група на майките, изключително популярна във "Фейсбук" в Румъния тя отбелязва, че тогавашните коледни тържества "са имали нещо специално". Разказът ѝ са ситуацията при съседите ни до болка напомня за тази в България, пише "Фокус".

Марина подбира и едни от най-интересните неща, случили се по празниците през 80-те години, когато се опитваха да заменят Дядо Коледа с Дядо Мраз, а хората оцеляваха духовно чрез историите на бабите и дядовците си и коледарските песни, предавани от поколение на поколение.

Дядо Коледа и Дядо Мраз

"Вкъщи майка ми говореше за Дядо Коледа, в училище бях чувала за Дядо Мраз. Накрая майка ми се примири и ми каза, че всъщност има два Дядо Коледа: един идва за Коледа и един, който носи подаръци за Нова година".

Коледно дърво

Жената разказва, че елхата, която е имала вкъщи, винаги е била естествена и не си спомня "някой да се е оплаквал, че естествената елха е твърде скъпа или че унищожаваме горите си". Това е и защото "по това време те не са обезлесявали и изсичали горите брутално".

"Мирисът на ела, който изпълни всяка стая в къщата, няма равен на себе си. Коледа за мен означава и миризмата на елхата. Дървото беше дърво за всички, с изключение на комунистическата пропаганда, която искаше да погребе всякакъв спомен за всяка Коледа или елха. Това, което искаха да изтрият от колективното съзнание, беше християнската традиция, която припомняше раждането на Спасителя".

Коледна трапеза

Жената разказва и за портокалите, бананите и колбасите, които били "деликатесни" и "с връзки". Задвижваше се истинска верига от комбинации и комбинативност. "Бяхте привилегировани, ако познавахте някой, който познава някой друг, който има роднина или познат, който работи в Търговия на едро или Търговия на дребно", пише Марина Розенфелд.

Само по този начин можехте да имате богата празнична трапеза. Но ако сте живели на село или в къща в някой малък провинциален град, тогава месото и свинските продукти не са били проблем.

Магазинът с валута или "Корекомът"

"Мисля, че там видях луксозен шоколад на витрината и плюшени Дядо Коледовци. Особено ми олекна, когато разбрах, че не е за нас, а за посетители от чужбина или международни шофьори, които купуват с "валута". За първи път чух тази дума", казва тя.

Коледна украса

Марина Розенфелд казва, че тогава коледната украса е била семпла, но красива и с вкус. "Тя беше ограничена до глобуси, бонбони, ако има такива и инсталиране на малки светлини. Ама какви топки бяха! Бяха произведения на изкуството, особено малко по-старите от 70-те години на миналия век, както и да е, всичко можеше да се сложи върху естественото дърво, изглеждаше грандиозно. В училище правехме всякакви декорации от цветна или картон"

Коледен сняг

Може би най-красивото нещо в старите времена беше снегът, присъстващ почти всяка Коледа. Жената казва, че не помни "Коледа без сняг". "Имаше и много сняг по улиците, защото никой не чистеше, колите не се движеха много, особено в малкия град, в който живеех. Беше слана, слана, която прави цветя на прозореца. Тогава коледарските песни звучаха по-добре, по-искрено и автентично".

Електричество на... порции

"Спомням си зимните дни преди Коледа, когато майка ми готвеше, печеше сладки само в определени часове и седяхме на свещ или маслена лампа", казва Марина Розенфелд. Режим на тока, да, понякога и аварии заради снега."

Коледни песни

Дори и да не говореха за коледни песни в училище, родителите го правеха у дома. "Всяка година чакахме коледари с погача, вино и други лакомства. Коледа се празнуваше във всеки дом. Но това беше тема табу, никой не говореше за това. Все пак се знаеше, че всички празнуват Коледа"

Коледни подаръци

"Винаги получаваме кукли и играчки за Коледа. Куклите ми бяха любими. "Това, което получих за Коледа, дори не може да се сравни с това, което получават нашите деца. Повечето от днешните играчки са много по-хубави и по-полезни за изграждане на умения и навици от всякакъв вид".

Тя пише, че ѝ е трудно да обясни на големия си син какво е означавала Коледа тогава. "Той не смята, че трябваше да се реди на опашка в магазина за елементарни неща. Или да вземете зелени банани, които да увиете във вестник и да ги сложите в шкафа, като всеки ден тревожно проверявате дали са пожълтели или не".

"В замяна той разбира нещо, което аз не знаех тогава; той разбира какво означава да нямаш пари", казва Марина Розенфелд.

"Днес прозорците винаги са светли, бананите и портокалите са в изобилие, играчките са все по-красиви. Но всички са скъпи. Той знае, че не всички деца имат пари за дрехи, ботуши, книги и играчки. Знае, че не всички деца ходят на училище. Той знае колко струва терапията за деца с аутизъм и други увреждания. Освен това знае, че Дядо Коледа не идва при всички деца", заключава авторът на статията.

Източник:Флагман

Научете повече

Легендарният Simson S51 стана на 45 години.История,описание и технически данни

Мотоциклетите Simson започват да се продават в България още в първите следвоенни години (първоначално с марката AWO), и на нашия пазар на практика е представена почти цялата фирмена гама, произвеждана в годините на социализма. В началото на 60-те години Simson се специализира в производството на мотопеди, скутели и малки мотоциклети, докато привилегията за производството на по-големи мотоциклети се пада на другия източногермански производител – MZ.

Доставките в България са редовни, но количествата често се оказват недостатъчни (особено след ликвидирането на „Балкан“). Има периоди, в които годишният внос за родния пазар не надхвърля 100-200 бройки, но има и запомнящи се моменти, които остават в историята. Точно такъв е случаят с новия Simson S 51, чието производство започва точно преди 45 години, а през 1981 година от него (и по-точно от моделите S 51 B1 и S 51 B3) са внесени общо 2000 броя в България.

Цялостно модернизираният мокик, който заменя произвеждания в предходните пет години модел S 50, се предлага в четири варианта – от базовия S 51 N с три скорости и опростено електрооборудва­не до S 51 B 2-4 с четири скорости и електронно запалване.

Двига­телят е с работен обем 49,8 куб. см и мощност 2,7 кВт (3,7 к.с.) при 5000 об./мин, и е оборудван с нов карбуратор 16 N 1-11. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото вече са 44/38 мм, докато при ста­рия модел те са съответно 39,5/40 мм. Така се получава дългоходов двига­тел, при който може да бъде извлечен допълнителният резерв от работния обем. Поради новата форма на цилиндровата глава и подобреното охлаждане дви­гателят има по-висока термоустойчивост.

Сред останалите предимства на модела са по-лекото и безпроблемно превключване на предавките, както и значителното намаляване на шума. Измерванията на съдържанието на въглероден оксид в отработените газове при празен ход показват резултати, по-ниски от 4 обемни процента.

Старата носеща конструкция и окачването от серията S 50 са запазени и тук, но амортисьорите на предното и задното колело са променени. Полезният товар е увеличен от 230 на 260 кг.

Simson S 51 е снабден с електронно-кондензаторно запалване, което според производителя не се нуждае от подръжка. Електрическата уредба се захранва от по-мощен акумулатор с капацитет 12 Ач, в резултат на което фарът вече е с мощност 35 Вт, стоп светлината е с мощност 5 вата, а четирите мигача са с по 21 вата. Разходът на гориво, който не надхвърля 2,5 л на 100 км, е един от най-ниските в този клас.

Източник:autobild.bg

Научете повече

През 1974 г. в България се задава криза с тока, Живков отсича:

Бързайте с АЕЦ „Козлодуй“, че загиваме!

Днес отново се спори дали там да не са реакторите на “Белене”Енергийната криза в Европа, изглежда, ще доведе до ренесанс в ядрената енергетика. България и още 9 страни в Европа, сред които и Франция, поискаха да изградят нови атомни мощности, за да се справят с недостига и с предизвикателствата, свързани със Зелената сделка.У нас все още се спори дали да се строи АЕЦ “Белене”,или реакторите да се поставят на лицензираната площадка на АЕЦ „Козлодуй“.

Това е добър повод да си припомним как бе открита тази централа, благодарение на която вече 47 години имаме достатъчно електроенергия на поносима цена. Подобна кризисна ситуация с фрапантен дефицит има и през 60-те години, когато токът не стига и се налага режим. Тогава Тодор Живков повтаря: “Давайте, бързайте, че загиваме”.Така на 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за искане на помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли следващата година с подписването на спогодба за сътрудничество между България и Съветския съюз. 

След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав в близост до Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от „Топлоелектропроект“ – Москва, и „Енергопроект“ – София. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

Първата копка е през 1969 г., а година по-късно започва мащабното строителство.Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен през 1972 година.

На 5 септември 1974 г. тогавашният държавен глава и първи партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ „Козлодуй“. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно – за по-малко от 5 години след първата копка.

Този момент е запечатан на старите ленти от фотографа Иван Григоров, който предостави снимките на „168 часа“. На събитието присъства целият град, както и всички висши партийни лидери. Тодор Живков изнася речта си пред огромен портрет на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев

Научете повече

Тя бе журналистката с най-висок рейтинг в България

 

Снимка: БГНЕС

На 72-годишна възраст почина българската телевизионна водеща и разследваща журналистка Маргарита Михнева, след дългогодишна битка с рака. Тя е прекарала последните си дни в клиника в Женева, Швейцария.

Едни я харесваха, други я мразеха, трети дишаха прахта след нея, но никой не може да отрече, че това бе журналистката с най-висок рейтинг в България. Уволняваха я осем пъти с надеждата да й затворят устата, но всъщност й помогнаха и направиха гласът й по-чуваем отвсякога.

Маргарита Михнева е родена през 1952 г. в столичната “Надежда”. Телевизионерката има прекрасно детство. Тогава цялото й семейство спи в едно легло, яде от една чиния и се топли на пернишко кюмбе. На 14 години бъдещата медийна фурия се залюбва с красивото гърче от класа си Христако. 

По-късно младежът става коняр и започва да превозва кюмюр на хората в “Надежда”. Родителите на Михнева обаче са амбициозни. Бащата работи в строителството, а майката е учителка. По тяхно желание записва право. Но за да не съдийства в дълбоката провинция, се явява на конкурс в телевизията. През 1974 година започва като репортер.

Не толкова гладък е личният й живот. Тя е доста притеснителна с кавалерите. Винаги те я избират. И все й се лепват слаби мъже. Повечето представители на силния пол я ограбват и огорчават. Изключение прави известен български генерал, специализирал в КГБ. Маргото обаче упорито пази името му в тайна.

Омъжила се на 28 години за момче от провинцията. Кумуват им Иван Славков и Васа Ганчева. Бракът е пълен провал. След развода Михнева въобще не контактува с бившия си съпруг Петър Михнев. Тя е безкомпромисна към него и днес го нарича „селски тарикат и далавераджия“. От този брак само дъщерята Неда е хубав спомен на хлевоустата журналистка.След развода си Маргарита започва връзка с австриец. 

Той е богат и ерудиран човек, има десетки фирми в Европа. Това е причината Михнева да замине в Германия, където да се вижда по-често с любимия си, чието име отказва да назове. С него се разбират идеално, не сключват брак, защото се считат за модерни хора. На десетата година от връзката им австриецът умира.

За финансовото състояние на Михнева от години се носеха легенди. Смята се, че тя е ако не милионерка, то със сигурност бе най-богатата журналистка в България. Истината е, че Михнева бе натрупала доста пари от периода, в който е работила в Германия. Тя се свързва с голямата продуцентска компания „Тунус филм“ и прави репортажи за немския канал ARD.

Маргарита се гордееше, че е може би най-уволняваната българка. Уволнявана е 8 пъти. Два от тях – лично от Тодор Живков. Тато обаче сам я връща на работа. По този повод по социалистическо време пак плъзва гадният слух, че Михнева е държанка на елита.

Заради срещите с хорските кахъри си докарва здравословни проблеми. Преди няколко години се разболя и от рак на гърдата. Претърпя няколко операции, беше съсипана психически, но успя да се съвземе и потърси утеха в работата си…

Нека е светла паметта й! 

Научете повече

Мистерията е пълна! Никой не знае къде е погребана Дража Вълчева

Години след кончината на БКП легендата Дража Вълчева червените старейшини все още не знаят къде е погребана тя. Мистерията с гроба на желязната лейди на комунистическата партия е пълна, а някогашните ѝ съратници казват, че не могат да ѝ поднесат цвете на помена в края на май, защото нямат информация къде се намира вечният ѝ дом...

Някогашната любимка на Тодор Живков почина от инсулт през 2016 г. и бе погребана от семейството при строга конфиденциалност. След като вестта за кончината ѝ тогава стигнала до ветераните в БСП, мнозина от тях изявили желание да присъстват на панихидата, но това не се случило. Професор Русин Донев, с когото приживе Вълчева работеше, обяснява, че погребението е станало без никакъв шум. 

След като провел телефонен разговор с щерка ѝ, тя му казала, че майка ѝ вече е била погребана след семейно решение това да се случи само в присъствието на кръвни роднини. Седем години след смъртта ѝ гробът ѝ продължава да бъде неизвестен за мнозина. Съпартийци на Вълчева смятат, че причината за това е, че семейството иска да опази паметта ѝ и да избегне евентуални вандалски набези, каквито неведнъж са се случвали на гробовете на величия от БКП.

Дража, която си отиде на 85 години, е една от малкото жени, които по времето на комунизма бяха допуснати до върховете на държавния апарат. Тя е смятана за един от най-приближените хора на бившия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. След промените през 1989 г. обаче е низвергната като човек от свитата на Тато и моментално е изключена от Централния комитет на БКП. По-късно и от самата партия от т. нар. реформатори начело с наследника на Тодор Живков – Петър Младенов, и новоизбрания премиер Андрей Луканов. Въпреки че при следващото червено правителство – на Жан Виденов, живковистите вземат частичен реванш, тя остава извън светлините на прожекторите. До последните си дни Дража общувала с шепа социалисти, но следяла всички новини около БСП, още повече че в партията продължил делото ѝ нейният племенник – пловдивският функционер на Столетницата Захари Георгиев. През последните месеци от живота си Дража Вълчева се оплаквала от проблеми с краката. 

Била доволна, че дъщеря ѝ се грижела за нея, както и че получавала приличната за страната по онова време пенсия от 300 лв., разказа неотдавна племенникът ѝ.

До края на живота си Дража живееше в емблематичното си жилище близо до Докторската градина в София, личен подарък към нея от бившия Първи. Тя редовно можеше да бъде видяна на разходка в парка, куцукайки с бастун. Малко след смъртта ѝ се появи информация, че роднините ѝ са продали легендарния имот за крупна сума. Пловдивското жилище на Дража, намиращо се на пъпа на града на централната ул. „Иван Вазов“, също отдавна не е собственост на нейното семейство и е в ръцете на богат бизнесмен. Единственото дете на Вълчева е дъщеря ѝ Саша, която работи като учен към БАН. Тя е омъжена за бизнесмена и дипломат Пламен Грозданов, с когото имат двама големи синове. Семейството развива множество бизнеси, сред които и винарска изба.

Научете повече