Пет куршума в гърба на един борец.Обявяват 10 милиона лева награда за главата на убиеца

Обвиняват един от украинците, заподозрени покрай убийството на Луканов ,но чужденецът бяга от страната.

Годината е 1995. В разгара на гангстерската война на стълбищната площадка в блок в “Младост“ в София проехтяват няколко изстрела. Всички съседи знаят, че комшията им Иван Кудев е авер Иво Карамански, сочен за Кръстник на мафията. Никой не смее да излезе и да погледне какво става, на разсъмване го намират мъртъв. Бившият борец не прилича на обикновена мутра, съседите му го обичат. Той помага, прави щедри купони, винаги поздравява. Куршумите обаче не го подминават.30-годишният бивш състезател по борба от ЦСКА Иван Кудев, е застрелян от засада на четвъртия етаж в блок 407 на столичния квартал „Младост“. На 17 септември 1995 г. той се връща от борческата дискотека „Алкатрас“. Съседите му от вход „Г“ са разбудени от изстрелите към 4 часа, но никой не излиза и не се обажда в полицията. Хората не искат да бъдат замесени в мутренското разчистване на сметки. 

Кудев не е сам – с него е красива габровка, с която се е запознал в дискотеката. Момичето става свидетел на стрелбата, но бързо влиза в асансьора и слиза на първия етаж. Там изчаква известно време, за да се убеди, че килърите ги няма и изчезва в тъмното. 

Съсед открива трупа на бореца в 6,30 часа сутринта и звъни на тел. 166. За минути на мястото пристигат униформени полицаи и оперативно-следствена група. Цели 7 часа трае огледът, комшиите отказват да дават показания. Криминалистите откриват 5 гилзи и един патрон близо до трупа. По-късно аутопсията ще покаже, че Кудев е застрелян в гръб точно с пет куршума. Установено е, че килърите са причакали жертвата си, притаени на горния пети етаж. Слезли и стреляли, докато бившият борец държи вратата на асансьора, за да излезе новата му приятелка. 

Първоначалната версия е, че стрелците са били аматьори, защото не са се постарали да заличат следите си. На мястото, където са чакали жертвата си е открита използвана дъвка, взети са отпечатъци от обувки, с които са газили в кръвта на Кудев. Не се интересували, че има пряк очевидец – момичето от Габрово. 

Година по-рано Иван Кудев получава „предупреждение“. На 12 май 1994 г. под автомобила му „Мицубиши“ е сложен 1 кг пластичен взрив, който обаче не успява да избухне. Бомбата е обезвредена по сигнал на мъж, който разхождал кучето си наоколо. Немската овчарка спира и започва да лае, а човекът видял жиците, които стърчат изпод автомобила и се обадил в полицията. Кудев много добре знаел кой стои зад неосъществения атентат, но не предприел нищо. 

От началото на 90-те Кудев е дясната ръка на Иво Карамански. Дава най-много пари за общия им бизнес, ръководи автокъщите му, занимава се и пласмента на крадени коли от Унгария. През 1993 г. Кръстника е задържан и Кудев решава да си поиска своя дял от жена му. Тя подава жалба в полицията, че е рекетирана от бившия съдружник на мъжа си. Това слага край на приятелството с Карамански и най-вероятно по-късно му струва живота. Докато Иво е зад решетките, бившият борец заедно с авери регистрира фирма „Витоша – 7“ и окончателно се отделя от бившия си приятел и работодател. Кудев трайно се свързва с ВИС-2, тъй като от години познава Васил и Георги Илиеви, с по-големия брат са тренирали заедно.

Приятелите на Кудев са сигурни, че Карамански стои зад убийството, но той отричал. 

Това се възприема от Карамански като предателство, но той отрича да е имал намерение да  убива Кудев. Разпитват Кръстника като заподозрян и той обяснява, че не е близък с Кудев. „Някога живеех в квартал „Дружба“ и оттам познавам него и Жоро Черния. Двамата се навъртаха край мен, но никога не са били мои довереници“, говори Кръстника. Следствието не намира начин да го опровергае и той не е официално обвинен за покушението. 

Приятелите на бореца обаче са сигурни, че поръчителят е Карамански. В това е уверена и вдовицата на Кудев – фолк певицата Снежина. Тя твърди, че има официална информация за тази версия, а всичко станало заради неуредените бизнес отношения на Карамански и Кудев. Няколко години по-късно и Кръстника ще бъде застрелян, но не поръчково, а при пиянска свада.

Певицата Снежина, бивша жена на Кудев, е сигурна, че стрелбата е поръчана от  Кръстника. 

При разследването на атентата срещу Кудев внезапно са открити следи от „вносни“ килъри. След убийството на бившия премиер Андрей Луканов през 1996 г. година по-късно е намерени пистолетът, с който е убит украинеца Сергей Шанин, по време на разчистване на гангстерски сметки. Започва следене и засичане на информация за цяла група чужденци от Украйна, пристигнала у нас в началото на 90-те. Двама от украинците са задържани на ГКПП „Капитан Андреево“ на 23 май 1999 г. Това са Владимир Шевчук и Александър Акимов. Доказателства, че са участвали в убийството на Луканов няма, но Шевчук се сдобива с обвинение, че е един от стрелците по Кудев. Той не отрича, че в нощта на убийството е бил пред блока в „Младост“, но твърди, че не е знаел за готвеното покушение и друг човек се е качил на етажа. 

Внезапно той обаче е освободен на 23 декември, след като прокурор сваля обвиненията срещу него, защото от МВР не изпращат на следователя Емил Иванов исканите от него още на 12 август доказателства за участието на украинеца. Това е експертиза от дъвката, намерена на мястото, където килърите чакали жертвата си. Седмица, след като Шевчук напуска следствения арест, полицията дава исканите доказателства, а софийският градски прокурор Нестор Несторов възобновява делото. Оказва се, че ДНК следите по дъвката са именно на Шевчук. Месец по-късно МВР обявява Владимир Шевчук за национално издирване, но от украинеца няма и следа.

Правят възпоменателен събор в Казичене и канят Лили Иванова и Обявяват 10 милиона лева награда за главата на убиеца.

Приятелите на Иван Кудев решават сами да търсят истината за смъртта му. След убийството те обещават 10 милиона стари лева за информация, която до доведе до килъра или поръчителя на покушението. Но няма резултат. 

Сред приятелите си бившият борец се слави като много смел и верен човек. Всички го обичат и са постоянни гости на щедрите му купони, по време на които се пръскат огромни пари, канят се най-добрите музиканти, веселбата сякаш няма край. 

Седмица след убийството на Кудев, близките му решават подобаващо да го почетат Иван Кудев. Н 24 септември 1995 г. те правят възпоменателен събор на стадиона в Казичене и и канят най-добрите певци – примата на българската естрада Лили Иванова, Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър „Канари“. Те са сред любимите изпълнители на разстреляния борец. Приятелите му и досега почитат паметта на Кудев, но убийците му така остават ненаказани.

Източник:trud.bg

Научете повече

За ЦУМ с любов – репортаж от откриването на най-големия магазин у нас в снимки от 1957 г.

Искам да разкажа за големия магазин на всички жени, които са по-далеч от столицата. При пръв удобен случай вие непременно ще се отбиете да видите този огромен магазин, от който можете да си купите не само облекло и обувки, но и всичко, което ви е потребно за дома.

Отделете доста време, защото дори и само по 2—3 минути да спирате пред всеки щанд, ще ви са нужни дълги часове. Това е най-големият и най-богатият у нас централен универсален магазин с 22 външни и 220 вътрешни витрини, които излагат над 22000 артикули.

Щом влезете през някоя от широките стъклени врати, възвийте вляво. Дясната половина на партера е по-малко интересна за вас. Мотоциклети, велосипеди от всякакви марки са наредени един до друг, а около тях — гъст кордон от любопитни мъже. Тръгнете вляво — там са истинските женски витрини. Под стъклата се редят малки новости — пъстри чешки колиета, цветни перли, обици, искрящи украшения за леките рокли през настъпващото лято. До тях изящни сребърни, позлатени гердани, гривни, обици — наше производство. Опитната продавачка от Нармаг Елена Лукарова ще сложи на дланта си нежни перлени колиета в резеда, в жълто, в розово и вие дълго ще се чудите кое да изберете. В партера са сложени още стотици дреболии, които сега може би ще отминете в бързината да видите всичко изведнаж. Но тук са и фините дантели за блузи и за бельо, а край тях вие сигурно ще спрете.

Стъпете след това на ескалатора, който започва някъде по средата на партера и заедно с дългата върволица посетители излезте на мецанина. Колко различни модели обувки има тук — за спорт, за работа, за театър.

Найлонови цветни сандалети и черни чортови обувки с много, много тънко модерно токче, не знаете кои по-напред да поискате да премерите. До стената е опрян специален рентгенов апарат, който може да покаже дали новата обувка е удобна на крака ви.

Чантите са в другия край, но вие вероятно ще се заинтересувате повече от новите български жакардови дюшеклъци. Не се отчайвайте, ако сте решили да си купите от тях. Сега те се продават на няколко места из различните етажи на магазина и не е нужно да чакате на тази дълга редица.

Приятно е човек да се поразходи из просторните зали на ЦУМ, дори и нищо да не си купи. Под меката флоурисцентна светлина на дългите тръбни лампи, прикачени под гипсовите тавани, са пръснати щандовете — леки, в опростен стил, по най-модерните изисквания на съвременната архитектура, пред които са застанали над 650 продавачи от които 500 жени, готови да ви помогнат във вашия избор. Стъклени каси, пред които никога няма досадно дълга опашка, защото са повече от петдесет на брой, големи огледала, вградени в керамиката на всяка колона. И тук-там уютни кътове за почивка — луксозно обзаведени с леки, красиви мебели. Текстил, трикотаж, бебешки отдел, бижута, часовници — една голяма зелена фирма ви посреща на първия стаж.

Истинско богатство от импримета има тук. Всеки топ, който се подава от дългите полици, е различен десен. И тъй. ако сте много капризна в избора си за новата лятна рокля, трябва да разгънете 600 топа, 600 различни десена.

— И това ли е българско?

— А тази коприна в изложбената витрина не е ли вносна?

— А този шантунг в ярки тонове?

Да, всичко тук е българско, наше производство.

И тежкият сатен ромен, новата, най-хубавата и най-трайна коприна, и безбройните папионн и кореп-сатен— едно невъобразимо разнообразие, в което трудно може да се ориентирате без помощта на продавачката Румяна Коцева.

Разбира се, тук няма само коприни. Басми зефир и всякакви други памучни платове, колкото искате. А в дъното е кроялната, в която по модел от няколкото журнала срещу незначителна такса ще ви скроят веднага басмата, която току-що сте си избрали. След това, ако умеете да шиете, ще си я довършите у дома.

Целволета, вълнени платове, вносни двуцветни габардини, флаконе – при тях сигурно ще се върнете няколко месеца по-късно, когато наближи зимата.

Починете си сега за няколко минути на най-близкия стол, послушайте забавните мелодии, които високоговорителите разнасят из целия магазин а после тръгнете отново, още толкова много неща ви остават да видите!

Съветски капрон, полски силон, български найлон.Кои са най-трайните чорапи.Но стоката е съвсем нова и продавачката не знае кое повече да похвали.

Има посетители, които изкачват в галоп всички стълби, отминават, без да погледнат дори към щандовете и бързат да стигнат до втория етаж. Ако са мъже, повечето от тях се втурват към шлиферите, модерно ушити от най-фин памук, производство на пловдивската фабрика «Марица», жените -дето са окачени хиляди рокли от съветска басма. Тук, вярвам, ще спрете и вие по-дълго, ще облечете десетина рокли, докато най-после изберете най-най-хубавата.

Ако искате след това да се почерпите за новата покупка, наблизо, само на няколко крачки е сладкарницата на ЦУМ. Но не се бавете много там! Остават още два етажа. А горе има какво да се види. Там са блестящите алуминиеви чайници, тигани и какви ли не още домакински потреби. Истинската домакиня гледа захласнато всички тия съдини, които би искала още сега да пренесе в своята кухня. И не само тях. Хладилник, пералня, изработени от съветски заводи, нашенски електрически пържолници, тенджери, печки.

Още по-горе са хубавите родопски одеяла, килимите, рогозките. Ако имате 200 лв. в чантата си, сигурно ще дадете 190 от тях за някоя пъстра виетнамска рогозка, с която можете да покриете цяла стая.

После вижте мебелите в другия край на залата. Може да ви харесат сгъваемите кушетки, някой комплект за спалня, столова, работен кабинет. Но побързайте. Високоговорителите скоро ще започнат да предупреждават: «Преустановяпат се продажбите». Побързайте, защото след няколко минути тежките врати на ЦУМ «търговският град» на София ще се затворят. Тогава ще трябва отново да се върнете утре, в други ден.

Източник: списание „Жената днес“

Научете повече

Спомен за "Златния Орфей" и култовото "Бар-вариете" в някогашния Слънчев Бряг

Домът на "Златния Орфей", който е бил и най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха хотела и мола на фирма от кръга на "Пещерска гроздова"

Златният Орфей бе международен фестивал на българската забавна песен и се провеждаше през периода 1965-1999 г. Той възникна през 1965 като конкурс на песни за морето в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг. От 1967 г. носи името „Златният Орфей“ и включваше Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Фестивалът бе преместен в Летния театър на „Слънчев бряг“.

Той един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. „Златният Орфей“ спомагна за популяризиране на българската естрадна песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители те участваха с по две песни, като едната задължително бе от български автор.За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомогнаха редица фактори: 

неговото провеждане се излъчваше директно по телевизията и периодът на провеждането му се превърна в празник на популярната музика; организаторите полагаха максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и самата зала; канени бяха за участия под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията бяха на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като бек-вокал бяха използвани най-популярните в България вокални групи.

Първият директор на фестивала бе Генко Генов. През 1974 г. той беше обвинен в злоупотреби и шпионаж и беше осъден на 20 години затвор. След 7 години обаче Генов бе освободен и реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Тогава отново беше назначен за директор през 1992 г. През 1970-те и 1980-те директори на фестивала станаха Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала пое неговата вдовица Дариана Генова чрез новосъздадената фондация „Златният Орфей“.

Гладът за повече търговска площ край морето обаче погълна сцената на тази емблема на курорта - Летния театър. Международният песенен фест се задържа в първите години след 1989-а, но докато през 90-те оцеляването му все пак бе жива тема, след приватизацията на Летния театър той директно се обезсмисли. Сцената на „Златния орфей” и съседният до него хотел "Сатурн", който някога е бил предназначен и за гастролиращите на „Орфея” изпълнители, са купени от една фирма и включени в списъка за приватизация през 2001 г. като обособени части от "Слънчев бряг" АД и продадени година по-късно.

Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, което е било и най-акустичното място на България остава само спомен. Заради мащабността на проекта на мястото на "Сатурн" и Летния театър инвеститорите пропускат един сезон и комплексът "Роял бийч" е открит през следващата година. Домът на "Златния Орфей" и на летните сезони на Бургаската опера, най-акустичното място на България, остава само спомен. На негово място построиха мол Royal beach Mall.

Научете повече

Как и къде бе заснет първия български филм за възрастни през 90-те, който гъмжи от поквара

Готов съм да направим римейк на филма „С*кс партия бридж“ с нови герои в моята вила. В това бе категоричен пред „България Днес“ скулпторът Пламен Канев, който няма против отново да предостави „Римската си вила“ в Панчарево за нова версия на първия български розов филм.

Лентата, снимана от начинаещия тогава режисьор Диян Русев, взриви все още пуританските нрави в България в началото на 90-те. Действието му се развива в извънградска къща, където двама приятели се забавляват край и във басейн в римски стил и сред антични статуи с атрактивни дами. 

Всички герои на лентата, която тогава бе заклеймена като „непристойна“ и включена в категорията „филми за възрастни“, са непрофесионалисти, но една от девойките, родом от Враца, бе изловена от тогавашната булевардна преса, че си вади хляба като стриптийзета в столично пийпшоу. Матроната пък отпътувала отдавна в чужбина, като по думите на българи, които са я срещали зад граница, била като консервирана“. В един от мъжките персонажи с прозвище Малкия Мук, особено палав и надарен, чието лице обаче не се вижда, зрителите успяха да разпознаят лидера на „малките хора“ у нас Георги Софкин (вече покойник).

Единият от собствениците на видеокъщата, която продуцира и разпространи „Секс партия бридж“, е в България, а другият и сега прави подобни филми в Унгария. Техните герои обаче са руски олигарси и момичета в униформи. Много вървели, похвали ми се той, а сега този сюжет отново е на мода, заяви Канев.Пламен Канев пак ще предостави имота си за снимачен терен.

Ексцентричният собственик на къщата, която години наред всички панчаревци сочеха с пръст като местната главна атракция, призна, че е получил сносен за времето хонорар за предоставянето на терена. Продуцентите пък, твърди ваятелят, натрупали първия си милион със скандалната лента и оттогава само прибавяли крупни суми към него. Какъв е финансовият статут на режисьора обаче,Канев нямал информация.

Не по-малко интригуваща е историята на самия Пламен Канев и неговата уникална „дача“. Той е роден племенник на емигранта милионер в Канада Игнат Канев, който почина наскоро, а властите в Торонто решиха да кръстят парк в града на негово име.

„Моят покоен баща, който беше зъболекар, е брат на Игнат Канев. Общо са шестима братя, така че братовчедите си просто не мога да ги преброя“, довери за вестника маестрото от Панчарево. Той допълни, че цялата им рода била изографисана във фоайето на болницата в Русе, защото били основните й дарители. В крайдунавския град са дошли на бял свят милионерът и братята му.

Когато застава зад камерата на първото БГ порно, Русев е още студент в НАТФИЗ. През следващото десетилетие обаче той направи главоломен скок и се превърна в режисьор на едни от най-успешните реклами в телевизионния ефир и на още няколко филма, които са изцяло „добропорядъчни“. Притежава и една от първите кастинг агенции у нас, но нито веднъж не се е разпростирал публично за филма, който му направи огромна, макар и не по-малко двусмислена реклама.

За близо 35 години той превръща невзрачната едноетажна постройка край езерото в Панчарево в имот в античен стил, с мраморни колони, увити в бръшлян, и декориран със статуи на римски богове, разхвърляни в градината и около басейна, с амфори, делви и отливки на тракийски украшения по стените.

„Когато се преместих тук от софийския ни апартамент, къщата току-що беше опожарена от някакъв младеж, който избягал от трудово-възпитателно училище, обрал съседни вили и за да заличи следите си, драснал клечката и на нашата“, спомня си племенникът на Игнат Канев.

Идеята да се пробва като създател и дизайнер на атрактивни домове му била дадена от известните столични архитекти още от времето на късния соц Иван и Росица Никифорови, разкрива Пламен Канев. След промените той вече е дръпнал в този бизнес и клиенти му стават едни от първите милионери на 90-те. Скулпторът е майсторил интериора и екстериора на палатите на братя Маргини, на единия от братята Бобокови, на собственика на бившия фолкклуб „Син сити“ в столицата Атанас Георгиев.

„В моята вила снимаха в средата на 90-те и филма „Трафик“. В главната роля беше Иван Иванов, който в един епизод даже се разхожда край басейна с моята хавлия. В ролята на един от лошите пък беше съвсем младият тогава Ути Бъчваров. Беше още строен, искаше откуп на един от полицаите иманяри, бяха го вързали за една от колоните на къщата и Ути му викаше: „Брато, давай парите!“, но накрая все пак го запали“, спомня си Пламен Канев. По думите му „Трафик“ е заснет по действителен случай. 

Престрелките между честните полицаи и техните колеги иманяри станали недалеч от Панчарево. Екшънът огърмял цялата вилна зона, не може да забрави и досега зрелищното залавяне на бандитите в униформи скулпторът.

Научете повече

Документ от соца разкрива цялата истина за ХОРЕМАГ-а

Това култово заведение от годините на социализма се свързва най-вече с местните пиянки, които убивали времето си, давейки го в доволно количество алкохол. Оттам тръгнала и приказката: „Влизат ХОРа, излизат МАГарета“. Но замисълът на новата власт за това соцзаведение бил съвсем друг.

Хоремагът трябвало да е място, където населението може да си купи хранителни и други стоки на дребно, да седне да изпие нещо, а за гостите да има хотелска част. Така се родило наименованието ХОРЕМАГ – абревиатура от първите букви на думите ХОтел, РЕсторант, МАГазин, пише „Телеграф“.

Хотели хоремазите никога не станали, а магазини може и да е имало, но никой не отъждествявал с тях новото предприятие.В един горещ юлски ден на 1948 г. в Тутракан се събрал на заседание Градският комитет на единната ОФ (Отечественофронтовска) организация. Дневният ред съдържал важна точка – намаляване на кръчмите и ограничаване на пиянството чрез създаване на хоремази. Направили активистите след заседанието протокол и го изпратили на председателя на Градския народен съвет в Тутракан, тоест на кмета.

„Изпращаме Ви протокола на единната ОФ организация за откриване на предприятие „Хоремаг при градския ОФ комитет“ с молба да свикате комисията по намаление на кръчмите и ограничаване на пиянството – да се вземе решение за откриване на поменатото заведение“, пише в публикувания на страницата на музея документ, в който не липсват правописни и пунктуационни грешки.Интересно е и предложението хоремагът да е към ОФ комитета.

Не ни е известно какво решение е взел председателят на съвета, но сигурно е обърнал внимание на важната молба.

Някога хоремази се откривали не само в селата, а и в градовете, но там те не просъществували дълго време. Затова пък в някои обезлюдени населени места все още стоят табелите „Хоремаг“ на входа на някогашните кръчми.

Носталгията по тях изглежда не е отминала, след като и днес някои собственици решават заведенията им да носят гордото име „Хоремагъ“.

Научете повече

През 1984 година в България започва изграждане на трасе за писта на "Формула 1"

Колкото повече години минават, толкова повече човек осъзнава, че в някои свои решения другарят Тодор Живков просто е изпреварвал времето си. Макар и ползваща се с огромно недоверие на Запад като най-верен сателит на СССР, България е успяла не просто да убеди Международната автомобилна федерация (ФИА), която държи правата на състезанието, да одобри проект за създаване на такава писта, но основните трасета и инфраструктура дори са били построени. За 6-те години от възникването на идеята през 1984 г. до падането на социализма държавата е вложила 25 млн. лева в строежа и са били осигурени още $800 млн. инвестиции от три чужди фирми. Ако всичко е вървяло по план, той е предвиждал през 1992 г. вече да имаме лицензирана писта за Формула 1.

Един от верните сподвижници на Живков го запалва по идеята. Това е бившият ремсист и негов съратник още от времената преди 9 септември 1944 г. генерал Иван Врачев, вече покойник.

Хората, които го познават, го описват като противоречива личност, но достатъчно инициативна. През 1973 г. като председател на Комитета за отдих и туризъм ген. Врачев представя в Държавния съвет на НРБ – най-висшия орган в онези времена у нас, проект за превръщане на Рилския манастир в „образцов обект на „Балкантурист“. Идеята му е там да се изградят снекбарове, валутен магазин и още куп екстри за привличане на платежоспособни посетители от Запада. Живков първоначално застава зад генерала, но после е убеден от Политбюро, че наместо в интересна дестинация, това ще превърне България в кич, и проектът е отхвърлен. В началото на 80-те Врачев е вече председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА) и се среща с трима италианци, които обикалят Балканите, за да търсят терен за база на Формула 1. По това време турската писта „Истанбул парк“ все още не съществува, но пък социалистическа Унгария тъкмо прави планове да гради своята „Хунгароринг“. Именно това е основният коз на Врачев. След като Живков е казал „да“, вече няма никакви пречки. Любопитна подробност е, че още през 70-те години от Филип Морис проявяват желание да изградят такава писта край София, но от наша страна им е отказано.

Почти десетилетие по-късно, след като Живков вече дава зелена светлина на проекта изниква въпросът за мястото, където да бъде построена пистата.

Няколко месеца се спори къде е най-подходящият терен. Вариантите са два – край Самоков или в землището на Сливен. През 1985 г. надделява лобито на Георги Йорданов, който е родом от града на стоте войводи и е един от активно ангажираните в инициативата. Сливен побеждава и заради близостта му до морето, но и защото наблизо има летище, което днес е изоставено, но в средата на 80-те е имало капацитет да обслужва както граждански, така и карго самолети. Веднага след взетото решение новината е оповестена и в някои тогавашни медии. Решено е пистата да е в местността Романуша, източно от Сливен, буквално на метри от пътя София-Бургас. Използва се естественият релеф на местността. Теренът там е равнинен, с неплодородна песъчлива почва. Допълнително улеснение е фактът, че земята е изцяло държавна и лесно може да влезе като апортна вноска в бъдещия спортен комплекс. 

Парите от българска страна официално минават през СБА. Сега тази организация има твърде скромен бюджет, но в онези години годишната й субсидия от държавата е била няколко десетки милиона лева. Идеята е държавата да влезе в съдружие с три чужди фирми, най-известната сред които е немската „Шнайдер“. Останалите две са от Италия и САЩ, като за американците се е знаело, че имат акции в „Боинг“. Специално за преговорите с тях, както и с ФИА през 1986 е създаден екип, в който влиза все още неизвестният бъдещ активист на СДС Венцеслав Димитров, както и тогавашният председател на Окръжния народен съвет в Сливен Кольо Николов. 

Проблемът, който възниква обаче е не изграждането на самата писта, а обслужващите съоръжения.

За да се провежда Формула 1, изискванията са наблизо да има съвременен хирургически комплекс с хеликоптерна площадка, готов във всеки момент да приеме ранени пилоти. А също луксозни три- и четиризвездни хотели. Оборудването в болницата е щяло да е изцяло американско. А хотелите – част от световноизвестни вериги. Планирало се още в Романуша да се изградят картинг писта, къмпинг с 320 места, паркинг за 30 000 автомобила, хотел, бунгала, тенис кортове и игрища за волейбол и футбол, технически център, хеликоптерна база.

Преговорите с чуждите инвеститори са водени основно през 1988 и 1989 г. във Виена и Мюнхен, докато едновременно върви и строежът на трасетата. Общата им дължина е 4 266.95 м. Половината са прави отсечки. Завоите са общо 13, като на всеки километър са по три – 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не е трябвало да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. При нас те са съответно 4,1% и 5,8%, а разстоянието между най-високата и ниска точка е 56 метра. Стартовата права е с дължина 697,19 м.  Първоначалният вариант е предвиждал ширината при стартовата полоса да е 15 м, в останалата част да се свива до 11.

Планът е бил доста многомащабен. Трасето е било предвидено да отговаря на изискванията за провеждане едновременно като на автомобилни ралита, така  и на състезания с камиони. Точно когато проектът е вече готов, ФИА приема нови правила за пистите от Формула 1, което налага преработването му. Тази промяна се оказва и препъникамъкът на почти завършения вече спортен комплекс. Според специалистите, ако тя не е  била приета, целият спортен комплекс е можело да бъде завършен преди преломната 1989 г. и политическите промени е нямало как да се отразят.

Самата писта е проектирана от инж. Румил Гърнев от „Пътпроект“ – София, чийто екип е автор и на автомагистралите „Люлин“ и „Тракия“. Първият асфалт, положен между селата Цалапица и Мало Конаре по протежението на „Тракия“, част от който е запазен и до днес, е с грапава настилка. Целта е тя да се тества преди след това с нея да се оборудва и българската писта за Формула 1. Напълно готови и асфалтирани са подходните отсечки към пистата. За обработката на терена са се ползвали скрепери, оборудвани с ножове за рязане на почвата, които толкова бързо са се износвали, че се е налагало всяка седмица да се сменят.

Гърнев и колегите му са командировани до Западна Германия, за да наблюдават строителството на пистата „Нюрбургринг“. В Сливен пък пристигат хирурзи от Хюстън, за да подберат български лекари, които по-късно е трябвало да летят до САЩ на обучение за работа в бъдещата модерна болница. С пълна пара върви строежът и на хирургическия комплекс в Сливен – десететажна сграда, първата болнична постройка у нас с площадка за хеликоптери. Водят се преговори с „Шератон“ и „Хилтън“ да управляват бъдещите 6 хотела около пистата. Единият, макар и непостроен, е кръстен „Тоида“ и дори се сдобива с управител, който почти цяла година получава заплата. Предпоследната среща с инвеститорите е в сакрален период. Провежда се между 10 и 20 ноември 1989 г. Ръководи я финансовият министър Белчо Белчев. Последната е във Виена през март 1990 г. Месец по-късно току-що поелият премиерския пост Андрей Луканов прекратява строежа.

Причините за прекратяването на строежа можем да ги търсим на две места. През 1985 г. страната ни започва да строи спортното съоражение успоредно с братска Унгария. Унгарците обаче  първи успяват да звършат своята писта и то в рекордно кратки срокове.  Работата по строежа на съоръжението там започва на 1 октомври 1985 година и завършва осем месеца по-късно, с което „Хунгароринг“ става най-бързо построената писта за Формула 1. Трасето,  отстоящо на 20 км от Будапеща отваря врати на 24 март 1986 г. и веднага става част от календара на Формула 1. Така 4. 381 километровата отсечка в Могьород става първата писта в Източна Европа, на която се провежда кръг от шампионата, още по-времето на Студената война.

Това развитие на нещата до известна степен обезмисля изграждането на второ трасе за провеждане на високоскоростна надпревара в социалистическия блок и българският проект започва бавно да губи инерция още в самото си начало. Въпреки тези обстоятелства обаче, макар и бавно нещата край Сливен се движат, а краят им идва едва след промените през 1989 г. Затова има основание да се счита, че главната причина за замразяването на мащабното спортното съоражение си е изцяло вътрешна. След 10 ноември в управлението на държавата си остават кадрите на БКП. Местните амбициозни ръководители са заменени с нови партийци, но много от тях вече нямат национално мислене. На държавно ниво Андрей Луканов и правителството му са жив пример за това. Така с решението му за спирането на строежа свършва и приказката, че в България ще се провеждат състезания от Формула 1.

Днес почти изградената писта, със заровените в нея 25 млн. лева стои изоставена. Основите на малко над 4 километровото трасе, както и изградените отводнителните системи могат да бъдат видени и днес. Край тях се виждат само скелети на животни, а в далечината – силуетите на сливенските блокове. Недостроената сграда на хирургическия комплекс е продадена и съборена, а интерес от страна на чужди и наши инвеститори за дострояването на комплекса липсва. Преди 3 години във Фейсбук е сформирана групата „Искаме автомобилна/мото писта Сливен да бъде завършена”,  която към момента има 1300 последователи. Ние също подкрепяме тази инициатива и не ни остава нищо друго, освен да и пожелаем успех!

Източник: Божидар Божков (в-к „Сега”) и други материали по темата.Снимки: ( „Изоставено в България”) и в-к „Сега”

Научете повече

През 60-те години си делим първото място в света с Италия по износ на грозде

Малко хора си спомнят, а повечето въобще не знаят, че през 60-те години България си дели с Италия първото място в света по износ на десертно грозде. От над 2 милиона декара лозови масиви тогава около една четвърт от тях са заети с десертни сортове. Произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ. 

През 80-те години България пак се нарежда сред първенците като заема четвърто място по износ на десертно грозде в Европа. И това е!

Промените след 1989 г. предизвикват кардинално прекрояване и на този сектор, което предизвиква срив на продажбите. Големите промишлени лозови масиви са разпарчельосани, започва приватизация на винзаводите. В това време на световната сцена излизат вината от Новия свят, които печелят позиции с добро качество и ниски цени.

Така след 1990 г.настъпва срив на интензивните сектори в родното земеделие, сред които и производството на грозде.

Износът на десертно грозде практически спира. Намалява се и предлагането на вътрешния пазар. България губи водещите си позиции и на производител, и на износител на десертно грозде.

За сравнение – през последните 10 години сривът е катастрофален, като в България няма десертно грозде, включително и за вътрешномагазинната мрежа.

И ако това не е реалното отражение на срива на цялото българско земеделие от т. нар. реформа та до днес. Не просто е жалко, но е унизително за страната ни. Страна, която има изключително природно-климатични дадености за отглеждане на разнообразни земеделски култури. А какво се получи? Просто едно зърно. И нищо повече. Не сработиха и европейските програми, които уж трябваше да насърчат запазването на рисковите и трудни агропроизводства. Разбира се, у нас те се изкривиха и подпомогнаха „търсачите“ на субсидии. А изгледите, за съжаление, са да се продължи в тази насока. Но да се върнем към десертното грозде и реалностите при производството му.

Десертното грозде е сред най-ценните и търсени плодове. В сравнение с винените сортове десертните имат по-различна география на разпространение обаче. Те се нуждаят от по-дълъг период на узряване и изискват повече топлина, за да развият напълно качествата си. Ето защо и десертното грозде е застъпено основно в по-южните страни на Европа – Италия, Испания, Гърция.България също има тази привилегия

Да не забравяме, че у нас са селекционирани много качествени сортове, което също е голямо богатство. А разнообразието на почвата и климата позволяват в отделните райони на страната да се отглеждат различни сортове грозде, което е не по-малко ценно предимство.

И така имаме условия, имаме сортове, имаме традиции. Но какво се получава? Почти не са останали насаждения с десертно грозде, няма интерес сред производителите, но пък има търсене, тъй че пазарната ниша е налице. И въпреки това изгледите, за съжаление, не са никак оптимистични.През 70-те и 80-те години България е и сред топ износителите на вино в света, включително във Великобритания и други западноевропейски страни.

Днес експортът е на минимум, въпреки че качеството никога не е било по-добро.Причините за това са много: липса на маркетинг, малки обеми, скъпа продукция и т.н., а промяна би била повече от предизвикателна.

„О, вие сте от България. Някога имаше много българско каберне в нашите магазини. Защо изчезна?“ В подобен разговор е участвал, общо взето, всеки професионалист, журналист или винен любител, попаднал в международна тематична група. Има и друга вариация на разговора: „О, България. По едно време в магазините имаше толкова лошо българско каберне, че до ден днешен избягвам българско вино.“

И двете твърдения са факт. През 80-те години социалистическа България извършва винен подвиг и се превръща в четвъртия най-голям износител на вино в света и петия най-голям вносител на свръхконкурентния британски пазар. 

В пика си експортът достига 300 млн. литра. Тази интересна история завършва с крах на стария български винен сектор, срив в качеството и в износа.Днес България има стотици нови и модерни изби, които произвеждат по-качествени вина от всякога. Но въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът е на абсолютен минимум от едва 16 млн. литра през 2022 г. За този парадокс има обяснение – малките обеми, скъпата продукция и най-вече липсата на брандинг и маркетингова стратегия превръщат качественото българско вино в неподходящо за свръхконкурентния световен пазар. А най-предизвикателният въпрос е може ли това да се промени.

Научете повече

Между 1957 и 1976 г. е имало редовен автобусен превоз между Лондон и Калкута в Индия, като автобусът е преминавал и през България

Между 1957 и 1976 година, светът става свидетел на една от най-невероятните транспортни инициативи в историята — редовният автобусен превоз между Лондон и Калкута. Обслужвана от компанията Albert Travel, тази линия се смята за най-дългата автобусна линия в света, свързваща Великобритания с Индия през един невероятен маршрут, който преминава през множество държави и култури.

Автобусът е кръстен Indiaman – име с което през 17-19 век наричали платноходните кораби, осъществяващи търговията с Индия.

Първото пътуване на тази линия започва на 15 април 1957 година от Victoria Coach Station в Лондон. Автобусът преминава през Белгия, половин Европа, включително тогавашна Югославия, България, Турция, Иран, Афганистан и Западен Пакистан. В Индия маршрутът минава през Ню Делхи, Агра, Алахабад и Банарас, достигайки до Калкута след около 50 дни и обща дължина на пътуването от 32,669 километра​​ в двете посоки.

Маршрутът Лондон - Калкута - Лондон е бил с дължина от скромните 32 700 км и се е изминавал за общо 50 дни. Именно това е и най-дългата автобусна линия съществувала някога.

Автобусът е имал легла за спане и дори кухня! Цената на билета е коствал на авантюристите сериозните тогава £145 паунда. Рейсът е спирал на различни атракции по пътя, както и на места за пазаруване във Виена, Истанбул и Иран.

С автобусната линия са пътували не само пътници за Индия, а и такива от Англия за Белгия, Западна Германия, Австрия, Югославия, България, Турция, Иран, Афганистан и Пакистан! Било си е сериозна авантюра.

Автобусната линия от Лондон, Англия до Калкута, Индия (сега Колката) се смяташе за най-дългия автобусен маршрут в света. Автобусната услуга, която стартира през 1957 г., беше насочена към Индия през Белгия, Югославия и Северозападна Индия. Този маршрут е известен още като Маршрутът на хипитата. Отнемаше около 50 дни на автобуса да стигне до Калкута от Лондон. Пътуването беше над 10 000 мили (16 000 км) в едната посока и 20 300 мили (32 700 км) за отиване и връщане...

Той беше в експлоатация до 1976 г.[5] Цената на еднопосочното пътуване е била £85 през 1957 г. (еквивалентно на £2589 през 2023 г.) и £145 през 1973 г. (еквивалентно на £2215 през 2023 г.). Тази сума включва храна, пътуване и настаняване...

Източник: Wikipedia

Научете повече

Стефан Данаилов е определен за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

Преди 5 години загубихме Стефан Данаилов! Легендата на българското кино почина на 76 години. 

Стефан Данаилов е носител на множество международни отличия, награди „Аскеер“ и ордени „Стара планина“ и „Златен век“. Преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Бивш министър на културата и депутат от левицата. Данаилов бе и зам.-председател на БСП.

Ламбо, както го наричаха близките, беше наричан с обич Мастера от своите студенти.

Той се превърна в идол на поколения още от първия си филмов хит „На всеки километър“, където изигра майор Деянов.

Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.

Съпругата му е Мария Димитрова Данаилова. Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.Поклон пред паметта му!

Научете повече

Това са звездите с най-дългогодишни и крепки бракове у нас – да ги аплодираме!

Роси Кирилова и Георги Начев

Понятието „брак“ в днешно време съвсем не е онова, което беше преди 20-30 години. Днес приемаме за естествено, когато човек има зад гърба си няколко бракове (и съответно разводи) и без страх се впуска в поредната изпепеляваща връзка.

Особено характерно е това за известните личности, при които „изкушенията“ са в пъти повече и често пъти не могат да устоят. Ние обаче решихме да ви покажем тези родни звезди, за които думите „докато смъртта ни раздели“ действително означават доживот.

Някои от най-големите и обичани български звезди могат да ни научат на любов и разбирателство. Те са заедно сякаш от цяла вечност, но не парадират с отношенията си, както е модерно да се прави. Предпочитат да се обичат тихо и щастливо.

Някои от тях се намират повече в светлината на прожекторите от други, но общото между всички тях е, че любовта им е устояла на теста на времето.

Вижте в галерията кои са българските звездни двойки с най-дългите бракове и научете историите на тяхната любов:

Росица Кирилова и  Георги Начев

Бащата на певицата Росица Кирилова не ѝ говори цели 3 години от яд, че тя се е омъжила за 17 години по-големия от нея композитор Георги Начев. Двамата се запознават през 1982 г., когато Роси е 19-годишна. С общи усилия тя се превръща в суперзвезда редом с братя Аргирови и робинята Изаура през 80-те.

След 4 години връзка Роси и Жоро, който е неин импресарио и автор на повечето от песните ѝ, решават да се оженят. Заради славата на изпълнителката на “Боса по асфалта” сватба в София е невъзможна. Двойката подписва при изключителна секретност в Пловдив. Кумуват Тома Спространов и английската му съпруга Джуди.

Румен Бояджиев и Даниела Кузманова

Румен Бояджиев от ФСБ и Даниела Кузманова (музиковед, журналист, поетеса) живеят в мир, разбирателство и толерантност от 1972 г., защото… разговарят на един и същи език. Двамата са 19-годишни, когато любовта им пламва в Консерваторията. След 5 години вдигат сватба, а след още 5 се появяват и децата им – първо Румен-младши, а после и Борислав, които също са в музикалния бизнес.

Общите им възгледи за живота и ценностната им система държат здраво заедно Румен и Даниела вече 51 години. Музикалното семейство често кани приятели на вечеря, а Даниела не спира да експериментира в кухнята, като нейната стихия са подправките. Музиката и еднаквите интереси карат Румен и Даниела все още да се чувстват влюбени като студенти.

Цветана Манева и Явор Милушев

Пловдив още помни най-красивата двойка по Главната улица от началото на 70-те години – Цветана Манева и Явор Милушев. И тяхното начало е много романтично – двамата са ужасно влюбени и пълнят салона на театъра, за да ги гледат в “Двама на люлката”.

Цветана и Явор са неразделни от 1973 г., но решават да се оженят след като дълги години са живели заедно. Случило се точно на 9 септември, защото това се оказала единствената свободна дата, в която можело да сключат граждански брак. Цветана интуитивно усетила, че това е човекът, с когото иска да остарее. Каква е тяхната формула за истински силна и здрава връзка? Когато и двамата не заобикалят проблемите, а ги решават заедно и продължават нататък.

Цветана за кратко време успява да се превърне в емблема на родното кино и театър. Играе Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана. Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по майчина линия. Повечето го помнят като Яворов от филма “Дело № 205/1913 г.”

Съпругът на Манева умее да я изненадва и до ден днешен притежава дарбата да превърне в празник и най-сивия ѝ ден. Явор умее да поражда чувството у Цветана, че му е необходима, и винаги знае как да я избави от лошото настроение. Не крият, че са безкрайно чувствителни на тема независимост и всеки има своя територия.

Анета Сотирова и Борислав Стоянов

Разпределението във Врачанския театър след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за актрисата Анета Сотирова. Там самоуверената млада софиянка среща любовта на живота си Борислав Стоянов, с когото са заедно от 50 години. А плод на тяхната силна любов е певицата Белослава.

Но не толкова лесно е началото на познанството им, защото и двамата са семейни. Тя е направила семейство с ученическата си любов Росен Босев (син на детския писател Асен Босев), а той с хубавица, с която имат близнаци. Анета среща Боби в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат е бил режисьор в театъра.

Анета смята, че срещата ѝ с Боби е предопределена кармично от предишни животи. Заради любовта Боби минава през купища изпитания. Държи много изпити и пристига като научен сътрудник в Суходол. Борислав е талантлив психиатър, но след промените се хвърля в бизнеса, за да издържа семейството

Мнозина ще запомнят Анета Сотирова с изключително сполучливата роля на Венетка, съпругата на Стефан Данаилов във филма “От нищо нещо”.

Мими Иванова и Развигор Попов

Няма как да кажем Мими и да не продължим с Развигор. Една от най-емблематичните двойки в естрадата работи заедно от 1973 г., но семейство стават по-късно след доста перипетии.

Мими от година и половина е омъжена щастливо за първия си съпруг Юрек Рабински, много известен в близкото минало полски музикант от групата “НоТоЦо”. Развигор пък е приятел с Юрек и също има щастлив брак и син. Мими става солистка на българския оркестър “Стакато”, в който свири Развигор, и често пътува до Полша при съпруга си.

След 2 години съвместна работа Мими и Развигор се влюбват безумно. Отдават се на бурни страсти на тримесечно турне в бившия Съветски съюз, а когато се прибират в България, си дават клетва, че спират да се виждат, но това не се получава. Двамата се срещат тайно в дома на композиторката Зорница Попова, която един ден ги съветва… просто да се съберат. В името на голямата любов правят остър завой в живота си, искайки болезнен развод от половинките си. Но не съжаляват, защото смятат, че са се намерили и никога не пропускат да празнуват на 26 октомври – когато имат годишнина от сватбата.

Всъщност Развигор се запознава с Мими още през 1966 г., когато тя е гадже на илюзиониста Астор, но така и не я запомнил, защото по онова време му представяли по няколко талантливи певици на ден. А формулата за успешен брак според композитора на десетки български хитове е “Ако един мъж не мълчи, а една жена не гълчи – не става!”

Кристина и Михаил Белчеви

Михаил Белчев е един най-обичаните съвременни поети, а Кристина Белчева пък е известна актриса. Артистичното семейство може да се похвали освен с много награди, но и с любов, уважение и сплотеност над 40 години.

Историята на тяхната любов е достойна за възхита.

Кристина кандидатства пеене в Консерваторията и във ВИТИЗ. В музикалната академия е приета първа в списъка, но завършва театралната – актьорско майсторство, при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, но го преживява тежко. Периодът съвпада и със смъртта на Филип Филипов – трагедия, която я покосява жестоко.

Когато се върнала от Ловеч за няколко дни, чула по радиото песента на Лили Иванова „Самота“ с текст на Михаил Белчев. Помислила си, че този човек, за да пише такива думи, е много сантиментален! Съдбата ги събрала няколко дни по-късно по време на гости. И двамата били в тежки периоди, но това не попречило на любовта да пусне стабилни корени. По-късно актрисата била разпределена в Младежкия театър в столицата. След това се омъжва за Мишо Белчев. Дълго време участва в програми и пее сама и с него.

Двамата имат син – Константин, който също върви по стъпките на артистичните си родители. Семейство Белчеви признава, че винаги са гледали момчето им като божество, но това определено не им е изиграло лоша шега. Самата Кристина признава в свое интервю:

„Когато стана това забавяне с бременността и спонтанния аборт, който направих се притесних да няма усложнение, но после, вече дори не го мислех. Ние с Мишо като че ли на онзи етап си бяхме достатъчни. Не ни липсваше дете, а и бяхме сигурни, че ще се появи. Дори сега съжалявам, че не си направихме и второ. Но аз имах чувството, че ако родя второ ще бъде изневяра към първото. Не мислех, че мога да си деля чувствата си към Косьо.“

Катя и Здравко от дует “Ритон”

Любовта на Екатерина Михайлова и Здравко Желязков от дует “Ритон” е горе-долу набор на тяхната кариера – 46 години. Музикалното семейство е едно от най-стабилните в българския шоубизнес. И за двамата бракът е първи и единствен, което си я голямо постижение.

Тяхната история започва през 1975 г. в Музикалната академия, където двамата учат за солисти. Катя е най-красивото момиче в Академията, а Здравко – слабичък, но вечно усмихнат младеж. Както всички останали момчета, и Здравко бил заслепен от чара на Катя, но на нея ѝ трябвало време да изпита чувствата му. В началото той си мислел, че тя е надута заради гордата осанка и атрактивния ѝ бюст, но после открил, че всъщност е много земно момиче. Докато излизали с обща компания, постепенно дружбата им прераснала в любов.

Преди да се дипломират, свирят заедно в група, но им написват дуетна песен и това предопределя техния музикален път. В началото се изявяват като “Студио 2”, а с името “Ритон” за първи път гастролират на Златни пясъци. Там ги забелязва полски менажер и ги кани, а оттам и руски – така тръгва славата им из бившия социалистически блок, а благодарение на доброто самоменажиране са на върха и до днес.

Маргарита Хранова и Кирил Бойчев-Кико

Певицата Маргрита Хранова и съпругът ѝ Кирил Бойчев-Кико също са заедно “в добро и зло” и стриктно следват дадените преди 46 години брачни клетви.

Двамата се запознали покрай Емил Димитров, докато Маргарита записва вокалите на песента “Каква невеста си била ти, мамо”. В студиото наднича млад симпатичен мъж и у Марги трепва нещо. И непознатият не остава безразличен. Оказва се, че брат му живее във Франция и се познава с Емил. По това време кариерата на Хранова е в подем и симпатичният мъж от студиото, Кирил Бойчев, започва да посещава концертите ѝ. Когато той се появява на нейна изява даже в Културния дом в Бухово, Марги вече е наясно, че Кирил просто я следва, защото е влюбен в нея. Чувствата я връхлитат.

Като всяка голяма любов обаче и тяхната среща сериозни пречки. Родителите на 23-годишната певица абсолютно заклеймили връзката ѝ с женения мъж, макар че бракът му бил в криза. Двамата се срещали тайно, но това положение омръзнало на Кико и той предложил на Марги или да се оженят, или да се разделят. Вричат се един на друг на тайна сватба. На следващия ден Хранова заминава на национално турне с Лили Иванова, а Кико взема решение да стане мениджър на благоверната си.

Днес Марги е в прекрасни отношения с бившата съпруга на Кико, и първородният син на Кирил – Николай, е близък приятел с двамата си братя от втория брак на баща си.

Георги Мамалев и Ели

Актьорът Георги Мамалев изобщо не се замислил как да подходи към сладкото миньонче Ели, а директно се спуснал през глава да го омайва.

Бурната им любов започнала покрай филма “Оркестър без име”, когато Жоро е млад и доста перспективен актьор. Ели, студентка по право, нямало как да откаже чаровната покана за първа среща на панорамата на хотел “Хемус”. За всеки случай Жоро пуснал и други тайни оръжия като шоколадчета “Мориц”, които в социалистическите години можеха да се купят само в “Кореком”. В сваляческия инструментариум Жоро включил и красив букет от рози, дори я поканил на танц.

Двойката е заедно от 29 март 1981г. и има двама сина – Мартин и Александър. И за двамата е първи брак. Не спират да се смеят у дома, особено когато Жоро се опитва да бъде строг родител – изражението му разсмива всички, дори самия него. Лъчезарната Ели, адвокат по професия, с нищо не отстъпва в шегите на известния комик у дома.

Научете повече

Лили Ванкова проговори за Гунди! Ето какви са били отношенията й с легендата и какви подаръци е получавала от него

Тв легендата Лили Ванкова действително е имала интимна афера с Гунди – слух, който се носи вече повече от пет десетилетия в светските среди в София. Покрай успеха на филма „Гунди – легенда за любовта“ пикантната мълва бе възобновена, а славната говорителка от едно време е подложена на истинска канонада от покани да говори с медиите.

Лили Ванкова обаче отклонява всички предложения, включително от „Уикенд“. 82-годишната дама дори е сменила номера на мобилния си телефонен, за да не бъде притеснявана от любопитни репортери.

Близка приятелка на едно от славните лица на БНТ обаче разкрива сензационно пред наш репортер, че Лили е признавала пред колежките си от телевизията за романтичните си отношения с Гунди. Двамата са имали страстна връзка в продължение на около година, след което са се разделили. Любовта им обаче била обречена и Лили Ванкова сама настояла да я прекратят.„Лили години наред не говореше по тази тема, но в един момент призна, че наистина е имала голяма любов с Георги Аспарухов. Лично на мен ми е показвала и снимки – били са заедно на море във Варна. Освен това още пази подаръци, които футболиста от „Левски“ й е подарявал – красив копринен шал, донесен от Унгария, и златни обеци. Казваше, че по-важни са й спомените, които има с него – те я топлят“, разказва пред „Уикенд“ колежка на славната говорителка от БНТ.

Лили Ванкова и Гунди започнали отношенията си през далечната 1968 г. По това време Георги Аспарухов преживявал поредната си криза в брака си с Величка и дори бил подал молба за развод, която обаче оттеглил по настояване на важни хора от МВР. Говорителката от телевизията пък вече била сключила брак с първия си съпруг Райчин Пръмов, но не била особено щастлива. Двамата с Гунди се стараели да крият отношенията си, но слуховете бързо пламнали в София. „Лили ми е доверявала, че са се срещали в апартамента на негов съотборник от „Левски“, като спазвали жестока конспирация – първо тя ходела там дегизирана с перука, след което идвал той с тъмни очила. Но пак ги разкрили“, разказва източника на „Уикенд“. В един момент вече всички знаели и те престанали да се крият чак толкова упорито. „Аз наистина бях готова да се разведа и след като той уреди отношенията си с Лита, да създадем семейство. Но се намесиха други обстоятелства и се наложи да преустановим да се виждаме“, признала й Лили Ванкова, без да уточнява какви са тези „обстоятелства“. Най-вероятно нареждането е дошло от върховете на държавата – по това време Гунди е вече национален символ и партийците бдят за репутацията му, а родителите на Лита са високопоставени хора.

Точно тогава тръгва слуха, че Лили Ванкова е родила незаконен син от Гунди. Тази клюка и до ден-днешен преследва говорителката и тя се кълне, че не е истина. Детето е от мъжа й. Заради слуха тв звездата си има сериозни неприятности и дори стига до болница, след като прави нервен срив. Тогава й се налага да отсъства няколко месеца от екрана на телевизията.

След като Георги Аспарухов загива в свирепата автомобилна катастрофа през 1971 г., Лили Ванкова също е съкрушена и плаче с дни. Тя дълго се чуди дали изобщо е уместно да отиде на погребението, където съболезнованията ще приема вдовицата на бившия й любовник Величка. В крайна сметка отива, прикрепяна от две свои колежки в телевизията, наметната с шала, подарен й от Гунди.

„Лили ми е разказвала, че години по-късно тя се е срещала с Лита. Обещала й е никога да не коментира публично какви са били отношенията й с Гунди – завет, който спазва и до днес“, завършва историята приятелката на Лили Ванкова. Говорителката не се изкушила и преди 15 години, когато я поканили да участва в един от първите сезони на „ВИП Брадър“. Тогава й предложили доста висок хонорар, за да разкрие истината за нея и Гунди. Лили Ванкова със страшно омерзение затръшнала телефонната слушалка на продуцентите.

Научете повече

Защо на мъжете с бради не се гледаше с добро око по времето на СОЦА в НРБ

След като излезе от печат брой втори на сп. „Жената днес”, се получиха няколко писма, адресирани до главния редактор. В тях читатели недоволстват, че на първа корица и на страница 24 са поместени ликовете на двама мъже с бради. Ще започнем с едно признание: нямаме никакво лично предпочитание към брадите.

И с едно недоумение: може ли и трябва ли да се съди отрицателно за хората само заради това, че те сами се харесват, или онези, на които държат, ги харесват с бради. И с един въпрос: бива ли брадата да се преценява отделно от главата? От личността на човека – като морал, поведение, трудови и обществени изяви, цялостно отношение към политическите и нравствени ценности на нашето време?

Разбираме смущението на някои родители, чистите подбуди на някои честни и добри граждани, склонни да отъждествяват брадите с декласирани екземпляри из средата на хипитата, с рошави и обрасли безделници, с брадати негодници, дълбоко чужди на нашия народ с моралния си облик.

Но откъде накъде ще сравняваме всички, които носят бради, само с подобни типове? Нека опитаме да се върнем назад във времето и да си спомним, че много от българските хайдути и възрожденци носеха бради. А дали някой от нас би могъл да си представи Ботев гладко избръснат? Ами скъпите на всеки прогресивен човек образи на Маркс и Енгелс, на Димитър Благоев и негови съратници, на Георги Димитров от по-млади години? Или на рицаря на революцията и съветската държава Феликс Дзерджински? 

Не са ли брадатите смелчаци на Фидел Кастро дни от най-дръзките и обаятелни противници на северноамериканския империализъм?

Ами колко нежни поети, големи писатели, световноизвестни учени, велики музиканти и художници остават в съзнанието на поколенията със сътвореното от тях, независимо че са били с бради.

Ще оставим на читателите сами да си припомнят (инак би трябвало да изпишем един безкраен списък) колко много гладко избръснати хора са нанасяли, нанасят и днес неизброими беди на човечеството.

А ако се огледаме около нас, ще открием не един гладко избръснат мързеливец, който живее на гърба на близките си или на обществото; или хора, които не подбират средства, за да постигнат личните си цели, без да ги е еня за общото; или подлеци, които тровят живота на не един човек, макар и инак всички те са с външно „приличен” вид.

И на какво основание в края на краищата едно вълмо от косми, което стои не на горния а на долния край на лицето, е нещо като вълчи балет в очите на някои хора?

Млад специалист разказваше, че когато кандидатствал за работа, завеждащата „Личен състав” отрязала категорично: „Докато не си обръснеш брадата, не можеш да работиш при нас.” А ако си беше дала труд, вместо да се вторачва в брадата, да хвърли бегъл поглед на документите, щеше да види, че младежът е активист на Комсомола, но не от кариеристични подбуди като някои, а от дълбоко вътрешно убеждение; че е от първенците на своя випуск и иска да служи на обществото със знанията и способностите си. 

От 3 години същият млад човек е – по думите на директора на ведомството, в което работи сега, – един от най-талантливите и перспективни кадри. Ами ако и тук бе приложена „брадатата” мярка и развитието на младия човек бе спънато и обществото ощетено?

Източник: списание „Жената днес“, 1979 г.

Научете повече

Ямболски цепелин извършва първият междуконтинентален полет с дирижабли в света поставяйки световен рекорд

Първият междуконтинентален полет с дирижабли в света е осъществен от българския град Ямбол до африканския Хартум през 1917 г., поставяйки световен рекорд. 

Повече за историческия полет и за огромната база за цепелини, издигната край Кабиле, разказа директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол - д-р Стефан Бакърджиев в предаването "Операция История".

"Изненадващо е за повечето българи, че въобще в България е имало такива цепелини и че този междуконтинентален полет, който дълго време е бил световен рекорд за полет без кацане и дозареждане, е осъществен от България", посочи Бакърджиев. 

По време на войната "ямболският" цепелин престоява във въздуха 95 часа и 5 минути, като изминава повече от 6000 км., от Ямбол до Хартум, столицата на Судан.

"Този цепелин по този начин доказва възможностите на този тип летящи военни кораби. След завръщането си цепелинът е оборудван за военни цели и извършва още 10-ина полета", разказа д-р Бакърджиев пред Bulgaria ON AIR.  

Той коментира и изложбата в музея в Ямбол - "Светът на дирижаблите и когато Ямбол беше част от него".

Повече за историческия полет разказа директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол - д-р Стефан Бакърджиев Целия разговор гледайте във видеото.  

"В изложбата по интерактивен начин може да се научи историята на тези въздушни кораби в световен мащаб, посетителите могат да усетят техните размери, да научат историята и на ямболския цепелин, чрез добавена виртуална реалност могат да станат част и от управлението на цепелина", каза директорът на музея. 

Източник:www.bgonair.bg

Научете повече

От вариететна танцьорка при Астор, Мими Иванова става удивителна певица

Доста вода е изтекла от мига, в който магът Астор среща една от първите си големи любови. Тя е от Хисаря и се оказва сред групата артисти и танцьори, която развълнувана и нетърпелива тръгва на поредното си голямо турне. Част от шарения му екип по вариететата, в зората на кариерата на българина от арменски произход, родом от Шумен. 

Момичето е младо, на 19 години, току- що завършило музикално училище. Десетина мъже от трупата се хвърлят в яростна борба за нежната й компания. Ухажвания, цветя, носене на куфари. Астор остава встрани от цялата надпревара. Той решава да изчака и, както го е учили известните шуменски ухажори. Тактиката успява. През януари 1967 г. момичето, което се казва Мими Иванова, става звезда на най- новата тогава програма “Цирк на сцена”. 

Скоро и магът е в тази продукция. Той е убеден, че съдбата го е срещнала с много сериозен и талантлив човек. Решил е, че трябва да бъде верен и да не прави никакви грешки. Гледа в далечното бъдеще и се вижда само с талантливата певица. И така цели три години са интимни гаджета. През това време се разделят само за няколко месеца. По настояване на Астор, Мими се качва на музкалната сцена. Подчертава, че има талант и трябва да го развие! Иванова заминава за гастрол в Полша. Магът остава в Русе, където работи и страда към онзи момент. Той прегръща скришом блузата й, която тайно е скътал, преди тя да замине. Луда радост го обзема, щом получава покана от Мими да отиде при нея. 

Идва най-щастливият май в Катовице. Но Астор отново трябва да се връща, раздялата е мъчителна. В края на май в апартамента на Мими във Варшава се звъни:

“Ако до седмица не си дойдеш- край!”

Гласът, идващ от България, е тъжен, но категоричен. Шуменският плейбок е извън кожата си. След няколко дни Мими пристига. Любовта надделява. Двамата работят заедно на морето. Не искат да крият щастието си. През есента на 1968- а талантливата певица влиза в естрадния отдел на Музикалната академия. 

Разделите стават по- чести и по-дълги. Някой вече е подшушнал на Мими, че за да успее, трябва да има до себе си музикант, а не магьосник. Тя става солист на елитния тогава оркестър “София”. Разговорите за общото бъдеще са все по- трудни, мъчителни и неясни. Лятото на 1969-а бележи окончателната раздяла. Астор е на Златни пясъци, а Мими на Слънчев бряг. Изтерзан, той не издържа и тръгва да я търси.

Рейсът е прашен и горещ, но магът гори от нетърпение да види любимата си. Изведнъж в средата на пътя като червей започват да го гризат думите на близък приятел:

“Тя те изостави, а сега търчиш да я гониш. Бъди мъж!” “Извинете, мога ли да сляза?”, пита Астор. Шофьорът на автобуса гледа озадачен, но натиска спирачката. Гологлавият пътник остава сам сред голото поле. Не след дълго научава, че през тези няколко месеца Мими Иванова непрекъснато го е чакала.

“Подскачаше винаги, щом се мерне някой с брада. Можеше поне веднъж да дойдеш и я видиш” казва с упрек момичето, което живяло в една стая с Мими. После идва онзи концерт на Емил Димитров, на който Астор е поканен от неговия брат и свой кум Юлиан. Естествено почетната група е на първия ред на балкона. В един миг магът усеща, че някой втренчено го гледа. Погледът просто го пронизва. Обръща се и вижда до себе си Мими. Не помни как е казал:

“Запознай се с моята съпруга Пепа.” От раздялата им е минала година и половина. Днес споменът за тази история предизвиква весел смях и приятно чувство и у мага, и у неговата възлюблена. Мими и съпругът й Развигор Попов са чести гости в ресторанта на Астор. На юбилейния спектакъл по повод неговата 60- годишнина Мими бе една от звездите. Дори двамата направиха дует. Публиката ги изпрати с аплаузи и изобщо не предполагаше, че това изпълнение има своята далечна, ама много далечна предистория. Години след това Астор отново е ерген, ако така може да се нарече един разведен мъж. Съдът току- що е узаконил раздялата със съпругата му Пепа.

Магът е изтерзан, но няма време да се отдава на любовни мъки. Предстои спектакъл по повод 40- ата му годишнина, а освен това в състава не достига една балерина. “Чух, че някъде около Ихтиман има едно момиче, което става за тази работа”, казва един от асистентите му. В село Бодров пристига цяла делегация. Тръгват по празните улици, напечени от лятното слънце. Те дори не знаят името на дамата, която търсят. Питат напразно. Накрая някой ги насочва:

“Майка й работи на гарата.”

Оказва се обачe, че майката е в отпуск- на 50 км от мястото, на което я търсят. Срещата е доста драматична:

“Госпожо, г-н Астор иска да покани дъщеря ви за балерина в нашето шоу.” Жената едва не изгонва цялата софийска делегация. Магът пуска в ход цялото си обаяние, но напразно. Накрая изкуството побеждава. Намират и Таня, красива и нежна. Невидима, но пареща искра прескача в първия миг, в който се се срещат балерината и бъдещият й шеф. В началото те крият чувствата си от останалата част на трупата. Двамата остават заедно в продължение на 8 години. После Астор ще каже, че тя е най-добрият човек, когото познава. И непрекъснато ще съжалява, че не е могъл да остане с нея. Днес Таня пак е най-добрият човек и страхотна балерина, обичаща съпруга и майка на две деца, но от друг мъж. Често зрителите могат да я видят в спектаклите на големия маестро.

Източник:periscop.bg

Научете повече