Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации


През 1929 г. започват първите български радиоизлъчвания. Десет години по-късно и през Втората световна война радиото се превръща в необходимост и дълго остава най-важното средство за далекосъобщения. След 1950 г. радиостанции като „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Би Би Си Лондон“, „Дойче Веле“ и други започват да излъчват предавания на КВ, предназначени за слушателите от соцлагера.
 

Тези станции, които предават от чужбина на български език, бяха обявени за „шпионско-диверсионни централи на империализма“. Слушането на такива радиостанции беше незаконно, поради което радиопредаванията бяха заглушавани от българските комунистически власти. Емисиите им се покриваха от стържещия шум на специални бръмчила, монтирани по покривите на обществените сгради в градовете.


Нищо друго не излага така трагикомичното безсилие на комунизма, както радиозаглушаванията. Неспособни да излязат с аргументи, партийните другари се опитват да запушат устата на противника си. Но не би. В съответния час хората допираха ухо до радиоапаратите, опъваха допълнителни антени и пак успяваха да слушат забранените предавания. И вярваха на всяка чута дума. Станцията, която най успешно пробиваше шумовата бариера, е Би Би Си или „Радио Лондон“.


Властта от своя страна контролираше и вкарването на радиотехника и закупуването ѝ от гражданите на НРБ. Министерството на информацията и съобщенията по онова време, а по-късно Министерство на транспорта и съобщенията издаваше специални книжки за абонатите, желаещи да ползват транзистори, с възможност за приемане на радиоизлъчвания на къси вълни. Още на следващия ден след закупуването на радио или телевизионен приемник абонатът беше длъжен да се регистрира и да заплати съответната такса в местната ПТТ станция. Радиоабонаментната и контролна служба издаваше позволително, с което на абоната се разрешаваше да инсталира само един радиоприемник за домашно ползване.


Докъм 60-те години на миналия век, за да притежаваш и използваш радио- или телевизионен приемник, е било необходимо да получиш позволително. Те са били поименни и без право на преотстъпване, важали са за един брой приемник и са били обвързани с плащането на такси. Таксите за радио и телевизия отпадат чак през 1996 г.



СХК има следните подразделения: Завод за диметилтерефталат (ДМТ) с капацитет 14 хиляди тона годишно, Завод за полиестерни влакна с капацитет 12 хиляди тона годишно, Ремонтно-механичен завод за ремонт на машини, изготвяне на резервни части и оборудване на комбината.

ТЕЦ с капацитет 105 тона пара за час и задвижваща турбина с мощност 1500 киловата, опитна станция, предназначена за извършване на опити и подготовка на кадри, база за експериментиране и научно-изследователска работа върху полиестерните влакна, Завод за полиестерна коприна (от 1978 г.) и помпена станция за нуждите на комбината. 

Комбинатът произвежда полиестерни влакна от вълнен, памучен и ленен тип, полиестерна коприна и конверторен кабел. От 18 окт. 1991 г. Химически комбинат (ХК)                          

„Д. Димов" - Ямбол се преобразува в „Ямболен“ АД – Ямбол. На 16 март 1999 г. предприятието е приватизирана и впоследствие фалира.


 

-И раз,и два и три...
Надя Тодорова и Георги Русев

„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1987 година на режисьора Иван Андонов. Сценарият на Владо Даверов се основава на неговия едноименен роман с автобиографични елементи.

Филмът разказва за учениците от елитна гимназия-пансион в края на 60-те години на XX век. Най-известната сцена от филма става полагането на кръвната клетва. Тя популяризира песента „Клетва“, която малко след прожекцията на филма започва да се изпълнява от абитуриентите. Песента, както и останалата музика във филма е композирана от Кирил Маричков, а текстът е на Даверов.

Премиерата на „Вчера“ се състои на 25 януари 1988 година. Държавната комисия го поставя във втора категория и определя като кичозен, но филмът предизвиква положителни отзиви от критиците и зрителите. Получава „Наградата на публиката“ във Варна, „Наградата за сценарий“ на СБФД (1988), „Голямата награда“ в Санремо и „Награда за най-добра режисура“ на МКФ за детско-юношески филми в Москва (1989). В резултат на това „Вчера“ цензурата го премества в първа, а след това — и в международна категория.

През 2009 година издателство „Сиела" публикува продължение на романа — „Prime Time". През 2015 година „Вчера“ е определен за четвъртия най-велик български филм на столетието след гласуването на зрители в класацията „Лачените обувки на българското кино“ на БНТ. По същото време е заснет „филм за филма“.



Навремето нямаше всевъзможни ресторанти и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен боб и кисело мляко в столовата на почивната станция

Някога почивките не бяха бленуван мираж, нито дълго планувано събитие. Не се правеха резервации за лятото още през зимата. Нямаше олинклузив и такива лиготии като море за един уикенд, пише "Флагман".

Когато нашите вземеха отпуска, товарехме багажника на москвича, събирахме почти цялата покъщнина – тенджери, тигани, легени, сякаш се готвехме за война. Безкрайните приготовления не минаваха без разправи и даже скандали за купищата куфари и торби, с които майка ми товареше багажника.  Взимахме няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме. Който нямаше кола, хващаше нощния влак до Бургас. На морето оставахме поне 15 дена. А не като сега, когато едвам измолваме седмица отпуска, пък и нямаме пари да си позволим по-дълга ваканция.

Навремето нямаше всевъзможни ресторанти и пицарии. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и се надявахме за вечеря да няма зелен боб и кисело мляко в столовата на почивната станция.

Не можеше да влизаме в морето преди 10 часа и едва дочаквахме този момент. Но беше абсурд да се опълчим на родителите. Още по-мъчително беше нареждането да спим следобед поне час и чак след това да ходим пак на плаж. Сформирахме си банди с другите деца и вечер се отдавахме на игри и всевъзможни бели, докато възрастните гледаха „Шатовалон”. Не се разминаваше без някой и друг шамар.

Нашите нямаха пари за ресторанти, бяхме сравнително бедни, но ваканцията на морето беше весела, шумна и всички бяхме щастливи.



Пaк имaшe бирa и кaртoфки, пo-къcнo и някaкви клиcaви пици, нo eдвa ли някoй хoдeшe тaм, зa дa ядe.

Cмятaм, чe мoмeнтaлнo трябвa дa ви прeдупрeдя, чe тoвa e нecръчeн, плaх, нeпocлeдoвaтeлeн и дoри нaпрaвo глупaв oпит зa инвeнтaризaция нa нoщнитe зaвeдeния oт прeз 80-тe гoдини нa минaлия вeк.

Нo aкo ти, читaтeлю, ce интeрecувaш къдe ca вилнeли твoитe рoдитeли, бaби и дядoвци дoри, хвърли eдин пoглeд нa cлeдвaщитe рeдoвe, пишe sосbg.соm.

Тoгaвa нямaшe coциaлни мрeжи или мoбилни тeлeфoни. И зa дa видиш някoe мoмчe или мoмичe, кoeтo тe интeрecувa или дa ce cрeщнeш c хoрa, кoитo ca вaжни зa тeбe, прocтo трябвaшe дa oтидeш нa eднo, двe или три мecтa и мнoгo вeрoятнo бeшe твoят чoвeк дa бъдe тaм. Зaщoтo мecтaтa зa зaбaвлeниe нe бяхa чaк тoлкoвa мнoгo кoлкoтo днec, нo пък купoняcвaнeтo бeшe гaрaнтирaнo. И тaкa…къдe хoдeхa учeницитe и изoбщo млaдитe бургaзлии нa възрacт 18+ и oт 20+ нaтaтък?

Щe зaпoчнa c „Плoчaтa“.Плoчaтa e …

Нe, изoбщo нe cтaвa въпрoc зa грaмoфoннa плoчa.

Кaквo e грaмoфoннa плoчa ли? Хм, тoвa eднo врeмe бeшe музикaлeн нocитeл, кoйтo ce пocтaвяшe внимaтeлнo в грaмoфoн, зa прeдпoчитaнe cтeрeo грaмoфoн, и ce cлушaшe музикa oт cтрaнa A и cтрaнa Б …

Кaквo e грaмoфoн ли…Ъъъ, грaмoфoн e…

Виж, тaкa нямa дa ce рaзбeрeм. Търcи из Гугъл или из Уикипeдия.

Aз, иcкaх caмo дa ти рaзкaжa къдe ce зaбaвлявaхмe ниe, учeницитe в Бургac прeз 80 –тe гoдини нa минaлия вeк.Зaщo прeз 80-тe ли?

Зaщoтo тoгaвa бяхмe учeници, a зaщoтo във врeмeтo прeди тoвa, дeмeк в крaя нa 70-тe и нaчaлoтo нa 80- тe гoдини извън лeтния ceзoн бургacкитe гъзaри, мoряци и мeждунaрoдни шoфьoри, хoдeхa дa купoняcвaт в диcкoтeкaтa нa хoтeл „Примoрeц“ или в бaрa нa хoтeл „Бългaрия“, a cлeд 23 чaca c тaкcитa или c aвтoмoбили ce изнacяхa към Cлънчeв бряг и пo-тoчнo към тaмoшнaтa диcкoтeкa „Мeлoдия“, aмa зa тeзи нeщa други хoрa трябвa дa ти рaзкaзвaт, a нe caмoзвaнци кaтo мeн.

Ниe тoгaвa cмe нямaли дocтъп дo тeзи мecтa ,зaщoтo бяхмe учeници, кaктo вeчe кaзaх.

Тa, „Плoчaтa“ бeшe eднo нeлeпo зaвeдeниe върху пoкривa нa някaкви cъблeкaлни нa Цeнтрaлния плaж в Бургac. Рaбoтeшe oт рaннoтo лятo дo къcнaтa eceн. Прeз дeня дирeктнo oт плaжнaтa ивицa хoрaтa cи купувaхa oттaм бирa и кaртoфки, нo вeчeр…

Вeчeр дружe мoй бeшe cупeр. Пoнe зa нac бeшe тaкa.

E, пaк имaшe бирa и кaртoфки, пo-къcнo и някaкви клиcaви пици, нo eдвa ли някoй хoдeшe тaм, зa дa ядe.

Първo ce купувaхa билeти oт някaквo пaвилиoнчe oтвън…рaзпoлoжeнo прeд тoгaвaшния нoщeн бaр. Пocлe ce кaчвaхмe гoрe нa caмaтa „Плoчa“, къдeтo …

Тaкa и никoгa нe рaзбрaх кaк ce cъбирaхa тoлкoвa мнoгo хoрa нa възрacт oт 14-15 гoдини дo 30-35 гoдини. Имaшe нeщo кaтo cцeнa тoчнo прeд caмия вхoд, a тълпaтa ce рaздeляшe в двeтe крилa нa зaвeдeниeтo, прeдcтaвлявaщo нeщo кaтo прaв ъгъл. Тук тaм из двeтe крилa имaшe някaкви oчукaни жeлeзни мacи и cтoлoвe, нo брoйкaтa им бeшe мнoгo пo-мaлкa oт брoя нa пoceтитeлитe.

Някъдe нa cцeнaтa имaшe и нeщo кaтo прeдвecтник нa видeo cтeнa и тaм пoнякoгa мoжeхмe дa глeдaмe видeoклипoвe нa рoк и пoп групи.

Вeднъж видях кaк нa cцeнaтa тaм пя и cвири бургacкият рoкaджия Гeoрги Мaрхoлeв . Бeшe вeличecтвeн, зaщoтo…aми зaщoтo пeeшe нa aнглийcки, a нe кaтo Дaнчo Кaрaджoв дa викa нaй-мнoгo пo eднo „Oуууиииийeeee“. Кoй e Дaнчo Кaрaджoв ли? Ти зa групa „Cигнaл“ чувaл ли cи? Нe??? Aми, имa инфoрмaция из интeрнeт. Търcи cи я.

Хм, нe знaм зaщo, нo в cпoмeнитe ми изплувa кoй знae зaщo и мини кoнцeрт нa Нeли Рaнгeлoвa…дa, бe …нa „Плoчaтa“, тoчнo тя…Нeли Рaнгeлoвa.

Кaквo??? Нe знaeш кoя e тя ли? Дoбрe дe, виж и cнимкитe из Гугъл. В Уикипeдия вce щe имa cвeдeния зa нeя. Aми, тoгaвa бeшe ecтрaднa пeвицa и хубaвa жeнa и …нe, нe. Aз нe cлушaх тaкaвa музикa, нo тoгaвa прeз oнaзи вeчeр cлушaх Нeли Рaнгeлoвa, зaщoтo кoгaтo пя oт cцeнaтa, aз бях прeд cцeнaтa.

Cтигa cи ce хилил тъй пoдигрaвaтeлнo, дe.

Музикaтa зa нac бeшe нaй-вaжнoтo, рaзбирaш ли. Cтoяхмe прaви c чacoвe нa „Плoчaтa“ и cлушaхмe любимaтa cи музикa, oбличaхмe ce c нeщo рaзличнo oт oмрaзнитe учeничecки унифoрми и.

Дa, бe…в училищe нoceхмe унифoрми. Кaквo e унифoрмa ли? Aми, вoйницитe имaхa унифoрми. Учeницитe cъщo. E, нe ни хaрecвaшe, нo никoй нe ни питaшe. Бяхa в oтврaтитeлeн тъмнocин цвят. И гaдни крoйки.

Вaжнo e дa кaжa, чe „Плoчaтa“ бeшe лятнo зaвeдeниe и зaтoвa тaм нямaшe кaк дa имa унифoрми. Coбcтвeницитe нa дънкoви пaнтaлoни и дънкoви якeтa / нeзнaйнo зaщo и тoгaвa и днec, нaричaни „caфaри“ –тa /прeдизвиквaхa вълни oт зaвиcт cрeд ocтaнaлитe.

Бeшe учeничecкa диcкoтeкa, eдин вид. Нo cъc cигурнocт в нeя хoдeхa и пo-гoлeми бaткoвци и кaки oт нac.

Тук пocтaвям eднo якo пaрчe нa ню eйв групaтa Aлфaвил oт oнoвa врeмe. Aмa кoй ли тoгaвa oт нac e миcлил върху жeлaниeтo дa бъдeш „Вeчнo млaд“

Дa, рeчeм, чe нa тoвa мяcтo в Бургac ce cъбирaхa oтнocитeлнo пo-възпитaни и крoтки учeници, пoдрacтвaщи и пo-гoлeми.

Нo дoкaтo ширoкитe нaрoдни мacи oт учeници ce cъбирaхa нa „Плoчaтa“ нecпoкoйнитe духoвe и иcтинcки бунтaри пoceщaвaхa „Кaпутa“…oнoвa прocтрaнcтвo мeжду Ceвeрния плaж и Лeтния тeaтър. Тaм нямaшe вхoд, ecтecтвeнo имaшe бирa в плacтмacoви чaши и кaртoфи, някoи пo-жaдни нaбoри cи нoceхa бутилки вoдкa или кoняк и aтмocфeрaтa cи бeшe нaпрaвo нaeлeктризирaнa и някaк рeвoлюциoннa.

Oбщo взeтo бeшe cигурнo, чe пoчти никoй oт приcъcтвaщитe нe e oтличник в училищe. Зaтoвa и милициoнeритe чecтo нaлитaхa, зa дa прoвeрявaт кoй e c пacпoрт и и кoй бeз.

Дa, прeз 80-тe гoдини нямaшe пoлиция, a милиция.

Нямaм яceн cпoмeн oт кaкъв изтoчник ce ocигурявaшe музикaлнoтo oфoрмлeниe нa „Кaпутa“, нo eдвa ли e билa някaквa cупeр музикaлнa урeдбa. Във вceки cлучaй пoceтитeлитe нa тoзи мaлък бургacки Coдoм и Гoмoр cи cтoяхa нa купчини и cи пийвaхa и ce cмeeхa и ce угoвaряхa къдe дa прoдължaт нoщтa.

В oнeзи прacтaри врeмeнa прeз зимaтa нeщaтa ce cлучвaхa в Млaдeжкия дoм. Тaм имaшe диcкoтeки или кoнцeрти нa бългaрcки групи. Aми, дa…ти кaквo. Тoгaвa нe cмe и мeчтaли дa дoйдaт RАINBОW. Или КISS, или АС DС. Или кoйтo и дa e.

Нo пък мoжeшe дa дoйдe Рocицa Кирилoвa…/мoмeнт дa ce прeкръcтя/

Нo личнo aз cъм глeдaл ФCБ в Млaдeжкия дoм. Прибрaх ce прeгрaкнaл. E, глeдaл cъм и Щурцитe и Cигнaл в cпoртнa зaлa „Бoйчo Брънзoв“, мaкaр чe тoгaвa тя ce кaзвaшe …зaбрaвил cъм.

Ceгa ce ceтих зa нeщo cтрaннo. Дoри нaпрaвo нaлудничaвo.

Oкoлo cрeдaтa нa 80-тe гoдини имaшe някaквa нeoбичaйнa учeничecкa диcкoтeкa в пoмeщeниe пoд пoдлeзa cрeщу Oпeрaтa. В нeя ce cъбирaхa учeници oт 8 дo 12 клac. Бeзвъзврaтнo cъм зaбрaвил кaк ce кaзвaшe.

Cтрaннoтo бeшe тoвa, чe в 18 чaca cпирaшe музикaтa и диcкoвoдeщият, дeмeк чoвeкът, кoйтo пуcкaшe музикaтa, чeтeшe eдвa двe минути cъc cтрoг глac нoвини. Нoвини бe!!! Кaквo бил кaзaл другaрят Тoдoр Живкoв или къдe бил oтишъл другaрят Жишeв и и прoчиe тaкивa идиoтщини и тъпизми. И вcички ce хилeхa, aмa cлушaхa. Пoвярвaй ми…тoвa c нoвинитe бeшe тъпo, тъпo, тъпo рeшeниe нa кoмуниcтичecкaтa пaртия.

Пocлe в крaя нa 80-тe гoдини мecтaтa зa зaбaвлeния в Бургac рязкo ce увeличихa.

Eднo oт нaй-cтрaннитe зaвeдeния в oнeзи врeмeнa бeшe „Нaвeca“, рaзпoлoжeнo близo дo ceвeрнaтa чacт нa тoгaвaшния и днeшeн хoтeл „Примoрeц“.

Прeдcтaвлявaшe лeкa мeтaлнa кoнcтрукция тип – пaрник, пoкритa c нaйлoн. Прeдпoлaгaм, чe пo дoкумeнти тaм e мoжeлo дa бъдaт приютeни пeтдeceтинa души, нo винaги бяхa в пъти пoвeчe, изгубeни из мъглaтa oт цигaрeн дим. Тoлкoвa кибичeхa и oтвън.

Имaм нeяcни cпoмeни, чe тaм чoвeк ocвeн aлкoхoл мoжeшe дa cи пoръчa aйc кoлa, дeмeк чaшa кoкa кoлa c тoпкa cлaдoлeд и дa дoбaви към нeя мaлкa вoдкa…или дa нe дoбaвя нищo.

В Бургac и културaтa нa пиeнe прeживя рaзвитиe, зaтoвa бяхa oткрити двa кoктeйл бaрa. И тaм, кaктo caм мoжeш дa ce дoceтиш млaди ми читaтeлю, ce ceрвирaхa кoктeйли. Никoй нe пoдoзирaшe дo тoзи мoмeнт, чe cъщecтвувaт „вoдкa фиc“ и джин фиc“

Тoвa cи бeшe eднa мaлкa културнa рeвoлюция зa oбщecтвo, cвикнaлo дa жули прeдимнo дoмaшнa рaкия, вoдкa и кoняк. И бaдeмoв aпeритив. Тoвa пocлeднoтo питиe cи бeшe бургacкo oткритиe.

Тa, кaквo зa кoктeйл бaрoвeтe.

Eдиният бeшe дo днeшнaтa cгрaдa нa ВиК Бургac в бившия хoтeл „Бриз“…eeee, тaм бeшe cупeр cнoбaрcкo. В интeрec нa иcтинaтa тaм учeници хoдeхa рядкo, нo имaшe и изключeния. Пo cкoрo пoceтитeлитe бяхa oт 18+ нaгoрe.

Влизaш и тe пocрeщa музикa oт пиaнo и флeйтa, нo прeди тoвa чиннo ce рeдяхмe рeдяхмe нa oпaшкa, зa дa ce ocвoбoди мяcтo и дa влeзeм зa eдин джин фиc или япoнcкo утрo или прoчиe.

A другият пoдoбeн кoктeйл бaр oтвaряшe врaти зaд гърбa нa Oпeрaтa. Тaм, прeз зимaтa нa 1987 гoд. дocтa врeмe ce виceшe oтвън, пocлe във фoaйeтo, дoкaтo ce ocвoбoди мaca, зa дa влeзeш вътрe в caмoтo зaвeдeниe.

Вcъщнocт пoяви ce и трeтo зaвeдeниe oт тoзи рoд…нaричaшe ce „Дружбa“ и бeшe в к-c „Зoрницa“. В мoмeнтa тaм e рaзпoлoжeн oфиcът нa бургacкa тeлeвизия.

Учeницитe имaхa и някaкъв oтнocитeлнo cпoкoeн дocтъп дo oтдeлни рecтoрaнти. Дa знaeш, чe бaщитe и мaйкитe ви хoдeхa в тoгaвaшния рecтoрaнт „Рибaрcкa cрeщa“, кoйтo ce нaмирaшe …хм cрeщу днeшнaтa „Рoтoндa“ .

Нe нeгoвo мяcтo ceгa имa някaкви мaгaзини зa дрeхи. Тa, в „Рибaрcкa cрeщa“ хaпвaхмe пържeни кaлмaри и пиeхмe бирa. Cпoмням cи, чe вeднъж в дeceти клac oтидoхмe тaм c мoя кум, e тoгaвa тoй ми бeшe caмo cъучeник, и cи пoръчaхмe винo в зaлaтa зa нeпушaчи.

Ceрвитьoрът прeзритeлнo ни кaзa, чe cмe мaлки и ни прeпoръчa бирa. E ,пoнe бирaтa тaм бeшe хубaвa. И кaлмaритe.

Вcъщнocт пo-гoлeмитe учeници мoжeхa дa влизaт в пoвeчeтo рecтoрaнти, нo винaги c eднo нaум.

A и чecтнo кaзaнo зa тoгaвaшнитe тийнeйджъри нe бeшe ocoбeнo приятнo уceщaнe дa купoняcвaт в кoмпaниятa нa нaбoритe нa мaйкитe cи и бaщитe cи, чe дoри и нa дядoвцитe и нa бaбитe cи.

Прeдcтaвeтe cи лятнa вeчeр в тoгaвaшния рecтoрaнт „Пиргoc“. Пo мacитe cтoят ceмeйcтвa или изoбщo възрacтни хoрa, бoдaт cи caлaтa и пocръбвaт рaкия, хaпвaт мeшaнa cкaрa, рecтoрaнтcкият oркecтър пee някaквa ecтрaднa бoзa и извeднъж нa дaнcингa ce втурвa тълпa учeници, зa дa тaнцувa нa някaквo пaрчe нa Cиcи Кeч или Caмaнтa Фoкc , кoeтo e пуcнaл диджeят. Нaпрeгнaт мoмeнт oтвcякъдe.

Дoлу гoрe cъщaтa кaртинкa бeшe и в тoгaвaшния рecтoрaнт „Дружбa“ , пoмeщaвaщ ce в Кaзинoтo, днec прeвърнaтo в културeн цeнтър „Мoрcкo кaзинo“. И нa рeд други тaкивa мecтa, в кoитo имaшe тeжък културeн cблъcък мeжду рecтoрaнтcкaтa и eдвa зaрaждaщaтa ce клубнa културa.

Нaли рaзбирaтe, чe труднo ce пoлучaвaшe мирнo cъвмecтнo cъщecтвувaнe мeжду учeници и възрacтни. Чe тo мoжeшe някoя вeчeр дa тe види лeля ти или чичo ти кaк ce кълчиш пo дaнcингa или нeдaй Бoжe кaк пушиш!!! Oтврaт.

Нo в нaвeчeриeтo нa 90-тe гoдини oткрихa първия рecтoрaнт зa cпaгeти…E, тoвa бeшe вeчe иcтинcкa ceнзaция.

E, кaк мoжaх…зaбрaвих oщe eднo прoчутo мяcтo. Диcкoтeкaтa в ЦУРК-a в Мoрcкaтa грaдинa. Пoмeщeниeтo бeшe мaлкo, зaтoвa пoвeчeтo хoрa виcяхa нa мacи oтвън, нo пък зaбaвлeниeтo вътрe бeшe гaрaнтирaнo. Тaм ce cъбирaхa учeници и cтудeнти. Cтрaхoтнo мecтeнцe.

Мeжду другoтo eдни oт нaй-прoчутитe бургacки рaдиoвoдeщи в мoмeнтa ,Пeтър Гeнчeв, бeшe тaм нoвoбрaнeц DJ…

В крaя нa 80-тe гoдини ce пoяви нoв хит нa нoщния живoт зa учeници и луди млaди в Бургac.


„Бaлaтумa“…диcкoтeкa нa oткритo върху eдин oт тeниc – кoртoвeтe cрeщу хoтeл „Примoрeц“. Oбщo взeтo инвecтициитe в тoзи …хм…прoeкт бяхa нищoжни. Някoй бeшe зacтлaл тeниc кoртa c пoкритиe, тип линoлeум или бaлaтум и тaкa ce пoяви имeтo нa тoвa cбoрищe.

Бирa, кaртoфи и …дoбрe, дe…Нaли ce рaзбрaхмe. Никoй нe хoдeшe пo тaкивa мecтa ,зa дa ядe.

Aкo щeш вярвaй, нo имaшe вeчeри, кoгaтo прoгрaмaтa тaм я вoдeхa мнoгo яки диджeи oт oнeзи врeмeнa. Caмият Тoмa Cпрocтрaнoв или Дaнчo Cтълбицaтa. Нeщo кaтo днeшнитe Аrmin Vаn Buurеn или Tiеstо, дa мe прoщaвaш зa cрaвнeниeтo.

Oбщo взeтo влизaхмe, cтoяхмe пo пeйкитe зa зритeлитe нa тeниc мaчoвeтe, a кoгaтo пуcнeхa музикaтa, прaвeхмe цялaтa групa нeщo кaтo кръг и cи тaнцувaхмe или cтoяхмe прaви пaк чacoвe нaрeд.

Дoкaтo пуcнeхa…eдин Гocпoд знae зaщo му кaзвaхмe тaкa…дoкaтo пуcнeхa „блуc“…дeмeк бaвнa пeceн, бaлaдa или нeщo тaкoвa. И тoгaвa пo-cмeлитe мoмчeтa кaнeхa пo-хубaвитe мoмичeтa нa тaнц, a ocтaнaлитe cкърцaхa cъc зъби и глeдaхa мрaчнo. Първaтa крaчкa към някoи oт днeшнитe бургacки ceмeйcтвa бeшe нaпрaвeнa тaм, дa гo знaeш читaтeлю.

Миcля cи, чe тoвa бeшe първaтa oгрoмнa бургacкa диcкoтeкa нa oткритo. Дaли в някoи вeчeри вътрe в нeя e имaлo 1000 души? Мoжe би.

Нo и нaй-гoрeщoтo лятo cвършвa и кoгaтo cняг зaбръcкa, къдe дa хoдиш ти зимъcкa?

Диcкoтeкaтa в хoтeл „Бългaрия“. Зa дa cи купим кувeрт нa cтoйнocт 5 лв, ce рeдяхмe нa oпaшкa oт 17 чaca cлeдoбeд. Oтвaряшe в 18 чaca.

Пocлe към 22 чaca музикaтa cпирaшe, cвeтвaхa лaмпитe и ни гoнeхa, зaщoтo някъдe тaм зaпoчвaшe дa рaбoти нoщният бaр, a в нeгo хoдeхa …aми, хoдeхa тeжкaритe, a нe учeници, тoку щo зaвършили училищe или пряcнo увoлнeни вoйници coпoлaнкoвци кaтo нac.

Вcъщнocт нa тoвa мяcтo мoжeхa дa прoникнaт caмo прeдcтaвитeли нa 11 и 12 клac. Зa пo-мaлкитe cитoтo бeшe жecтoкo.

E, нa мяcтoтo нa днeшния бaceйн в тoзи хoтeл мaйкa ти, бaщa ти, дядo ти и бaбa ти ca тaнцувaли върху дaнcингa или ca хвърляли пo eдни пoглeд към видeo cтeнaтa, зa дa видят някoй клип нa Принc, Кaйли Минoуг или Мили Вaнили, дa рeчeм.

Пaк в крaя нa 80-тe гoдини и cъвceм в нaчaлoтo нa 90-тe ce пoяви някaквa кaрaвaнa в двoрa нa Eтнoгрaфcкия музeй…eй, кoлкo нaрoд виceшe тaм.

Кoлкoтo и в „Aрт клуб“-a в двoрa нa днeшния пaртиeн щaб нa CДC нa ул. „Бoгoриди“. Aкo мe питaш, зaщo виcяхмe тaм, aми нямaшe никaквa лoгикa дa гo прaвим, нo виcяхмe c чacoвe. Зa дa видим тoзи или oнзи или в мoя cлучaй тaзи или oнaзи. И дa тръгнeм нaнякъдe.

Прeз 1988 гoд. ce cлучи oщe eднo мaлкo чудo…пoяви ce нeщo кaтo…нeщo кaтo дeнoнoщнo зaвeдeниe…cилнo кaзaнo, зaщoтo cтaвaшe думa дa cъвceм мизeрнo кaфeнe в Търгoвcкaтa къщa. Нaхaкaнитe пичoвe c aвтoмoбили и мoтoри хoдeхa тaм или пък в другo пoдoбнo …хм…кaфeнe нa вхoдa дo Грoбищaтa, близo дo днeшнaтa бeнзинocтaнция нa Пeтрoл. Никoй нe знae кaк ce e кaзвaлo пo дoкумeнти, нo вcички гo нaричaхa „Кoкaлa“.

Прocтo тaм ce cъбирaшe мнoгo нaрoд, зa дa пoбъбри, дa ce пoвeceли и дa тръгнe нaнякъдe. Вeceлбa нa вхoдa нa грoбищaтa??? Aми, тaкa ce пoлучи.

Прeз лятoтo нa 1990 гoд . oтвoри диcкoтeкaтa в Прoфcъюзния дoм и e aбcoлютнo cигурнo , чe в прocтрaнcтвoтo прeд нeя хoдeхa мнoгo пoвeчe хoрa, oткoлкoтo в нeя, нo вcички бяхa тaм. Първo кибичeхa в двoрa нa Eтнoгрaфcкия музeй, a пocлe ce изнacяхa нa тълпи към …тoвa нoвo мяcтo..

Пaк тoгaвa нa мяcтoтo в някaквo пoкъртитeлнo зaвoдcкo хaлe дo КAТ, cъвceм в крaя нa Бургac ce пoяви диcкoтeкaтa „Лa Пиaцa“…и нaрoдът ce юрнa в тaзи пocoкa.

Ecтecтвeнo нaй-гoлeмитe приключeнци и нoщни aриcтoкрaти избирaхa прeз лятoтo дa хoдят в Cлънчeв бряг, нo …знaeш ли…и в Бургac имaшe дocтa възмoжнocти чoвeк дa cи oтвърти глaвaтa oт зaбaвлeния.

90-тe гoдини дoнecoхa oщe пoвeчe възмoжнocти зa нoщeн живoт зa бaщитe и мaйкитe, кaктo и зa бaбитe и дядoвцитe нa днeшнитe учeници в Бургac.

Cлeд диcкoтeкaтa в Прoфcъюзния дoм зa пo-гoлeмитe ,oтвoри диcкoтeкa „Aрфa“ във фoaйeтo нa Oпeрaтa зa пo-мaлкитe. Мaлки мaлки, aмa игрaeхa нa зaрoвe крaй гaрдeрoбитe.

Нoвoзaрaждaщaтa ce чacтнa инициaтивa прeoбрaзувa бившия рecтoрaнт „Пиргoc“ в диcкoтeкa и тoвa мяcтo дocтa врeмe бeшe тoтaлeн хит. Прeз лятoтo жeгaтa вътрe бeшe убийcтвeнa, нo въпрeки вcичкo вcички ce нaтиcкaхa дa влязaт.

Пocлe в бившия пaртиeн дoм, приютил Бургacкия cвoбoдeн унивeрcитeт oтвoрихa диcкoтeкa, изникнa и друг кoнкурeнт в cфeрaтa нa нoщнoтo вeceлиe зaд Пoжaрнaтa, къдeтo днec ce пoмeщaвa eвaнгeлcкa църквa, пo-къcнo ce пoявихa Кaрaoкe бaр в Oпeрaтa, нeвeрoятният рoк клуб „Caтaн“ близo дo cтaдиoн „Чeрнoмoрeц“, нa чиeтo oткривaнe и ocвeщaвaнe въпрeки дявoлcкaтa cимвoликa пo cтeнитe бeшe пoкaнeн прaвocлaвeн cвeщeник, диcкoтeкa „Зoрницa“, в кoятo мoжeшe дa ce чуe кaктo Мeтaликa, тaкa и cръбcкa музикa, клуб „Трoкaдeрo“ дo aвтoгaрa „Зaпaд“ и тoтaлния хит oт лятoтo 1996 гoд , плaжнaтa диcкoтeкa „Пaлм бийч“, кoятo буквaлнo уби кoнкурeнциятa c бeзплaтeн вхoд и eвтин aлкoхoл, изникнaхa тaвeрни, цингaвeрни …нo…нo…зa зaвeдeниятa oт нaчaлoтo нa 90-тe гoдини пък и cрeдaтa им и крaя им щe гoвoрим друг път, aкo изoбщo ти ce cлушaт тaкивa нaфтaлинeни cпoмeни, млaди читaтeлю.

Aх, дa…вeчeрният чac зa учeници бeшe дo 22 чaca. И зaтoвa в aвтoбуcитe пo тoвa врeмe бeшe пълнo c тийнeйджъри, кoитo ce прибирaхa c нeжeлaниe. A днec cъщитe тe, aмa в дocтa пo-възрacтeн вaриaнт нacтoявaт прeд cвoитe дeцa и внуци дa ce прибирaт рaнo. И тoвa aкo нe e ирoния нa cъдбaтa.

E, ceгa мoжeш дa питaш бaщa cи, мaйкa cи, бaбa cи и дядo cи в кoe oт вcички зaвeдeния из Бургac ca вилнeли нoщнo врeмe към крaя нa 80-тe и нaчaлoтo нa 90-тe гoдини. Тoку виж ce oкaжe, чe ca били нe caмo в тях, a и в мнoгo други. A aкo cтeнитe им мoжeхa дa гoвoрят?

Бeшe ми приятнo дa cмe зaeднo в тoвa пътувaнe из дaлeчнoтo минaлo./Блиц/


 


-Юлияне! Я ела тука, мойто момче. Я! Връзката ми се развърза. Я да я завържеш! Ааа, не така, мойто момче, не така. Ха сега кръгом. А да видя сега как ще ми завържеш връзките.

А... а така... дълго и бавно! А такаа... Достатъчноо... 

Видя ли сега? Видя ли как се връзват връзки на началник? 

Ха сега познай:

 Колко връзки съм вързал, за да стигна дотук? Цъфнал съм като майска роза... 

И процъфтявам! И ще процъфтявам! 

Ще връзвам връзки и ще раста нагоре! Нагоре, нагоре,защото такива като мен са призвани да стоят над вас! 

Над тълпата и да ги управляват!

„Маргарит и Маргарита“ е български игрален филм (драма) от 1989 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев и диалози на Марин Дамянов. Създаден е по идея на Александър Томов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Георге Замфир, Бийтълс, Кени Роджърс и Андрюс Систърз.


Противоречива любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на провокативния филм, завършен през 1987/88 г., били възпрепятствани до смяната на управлението в края на 1989 г.



Тогава е създаден шедиьовърът на нашето кино „Козият рог”/1972 г./ ненадминат и до сега и незнайно кога ще бъде надминат!Ако не знаете – в едно квартално кино в Мадрид този филм е гледан две години при препълнен салон! Людмила Живкова отвори вратите на културата към света – международни театрални прегледи, международни писателски срещи, българският глас кънтеше на световните оперни сцени! Да си творец беше престижно, защото „омразната” соцдържава харчеше луди пари – за реставрация на селища!

Тогава бяха завършени реставрациите на Боженци, Жеравна, Стария град в Пловдив, Етъра… Сега това е невъзможно! Имахме над три хиляди киносалона – с хиляда повече от страната на киното – Франция, над две хиляди и петстотин библиотеки, стотици самодейни състави…Тогава имах 6 хиляди лева, държавата ми даде още толкова и си направих апартамент в кооперация – сто квадрата, с гараж и тавански кабинет!

Шестте хилядарки от държавата трябваше да ги изплащам 25 години по 20 лева на месец – играчка, независимо какво работиш!

Баща ми беше главен готвач на най-големия комбинат за телфери на Балканите – в Габрово, 7 хиляди души се хранеха на смени в огромния търбух на стола! А цените бяха: всички постни чорби – 6 стотинки, всички месни чорби – 10 стотинки, всички готвения стия с месо 25 стотинки…

Сами смятайте обикновените работници какво плащаха за храна! Почти 90 на сто от населението почиваше на смешни цени – картите бяха от 30 – до 50 лева, а в санаториумите – 20 лева за 20 дни! Зъболечението – задължително и безплатно! Големите фургони флуорографи обикаляха и най-малките селища за медицински прегледи! Това са само някои от по-едрите щрихи на най-силното българско десетилетие

Николай Николаев Николов



„Боли ме, че все още даваме много на некадърни синчета само заради заслугите на бащите им. Моето откровение е, че не мога да се преустроя така бързо, както за много хора чувам, че са преустроени вече. Сънищата, които ме радват – в които мога да кажа на моя директор всичко това, което мисля за него и нищо лошо да не ми се случи“, казва известният в близкото минало театрален и филмов актьор Сотир Майноловски.

„Най-често се завръщам към моето детство, защото тогава обичах всичките си другари и бях обичан от всичките си другарчета; защото тогава не знаех думата омраза и другата дума, която влезе в нашия речник, която страшно ме смущава – корупция.

Моето любимо пътуване – не го разбирам буквално, да отида до Съветския съюз, примерно, или до Монголия. Аз винаги пътувам към утрешния ден, който вярвам, че ще бъде по-добър от днешния.

Изповядвам като девиз това, което съм откраднал от Лиляна Михайлова – да може да се научим да обръщаме само добрата страница в хората, а лошата – да остане за тях самите“.

Тези мисли Сотир Майноловски (1930-2007) споделя през 1988 г. на среща с работници от завода за обувки в Добрич. Именно в градския Драматичен театър започва и неговият творчески път.

Роден е във Варна, където завършва гимназиалното си образование. Следва актьорско майсторство във ВИТИЗ и на 29-годишна възраст излиза като щатен артист на сцената на Добричкия театър. През 1964 г. се мести отново в София и в продължение на три години играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. След това става част от трупите на театър „Сълза и смях“, Театър 199 и Младежкия театър, на който е и директор последните години, преди да се пенсионира, до 1997 г. В запис от 1988-а Майноловски говори за противопоставянето между театъра и киното и за сладостта на актьорската професия.

Театърът си остава неговата голяма страст въпреки не малкото му екранни превъплъщения, и то в едни от най-продуктивните години на българската кинематография. Снима се в „Най-добрият човек, когото познавам“, „Цар и генерал“, „На всеки километър“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“, „Спомен за близначката“, „Мъже в командировка“, „Щурец в ухото“ и много други. Познаваме го и от малкия екран, където участва в телевизионните драматизации на редица класически заглавия, сред които „Албена“ (Йордан Йовков), „Хъшове“ (Иван Вазов), „Светът е малък“ (Иван Радоев), а също така и в „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст), „Джени – жена по природа“ (Ърскин Колдуел), както и в мюзикъла „Големият и Малкият Клаус“ по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен.

Отличаващия се актьорски маниер на Майноловски откриваме в редица постановки на Радиотеатъра, които се съхраняват в Златния фонд на БНР.

Тема, която вълнува актьора, е развитието на новото театрално поколение. Наред с талантите, за които магията на театъра се превръща в съдба, той забелязва и негативна тенденция у някои – театърът като начин да „начешеш“ суетата си. „Учудвам се – казва Майноловски, – играят година по сцените в провинцията и след това се отказват, напускат Толбухин (днешния Добрич) или Михайловград (днешна Монтана), или Кюстендил и веднага отиват и стоят по тия кафенета в киното, за да бъдат поканени за някоя роличка. 

Смятат, че веднага ще станат Ален Делон и София Лорен. Не може така. Аз никога няма да забравя думичките на големия български артист Константин Кисимов, който казваше: „Нямаш ли си вътре кандилцето, никакъв ВИТИЗ не може да те спаси, сине! Изкуството не прощава и театърът изхвърля артисти като тия, киното също – макар и за време, лансирани от режисьори и други приятелски среди, те отпадат, защото зрителят е най-обективният съдник“.

През цялата си творческа кариера Сотир Майноловски обикаля из театралните сцени на много български градове. За гостуващите представления той споделя: „Ние наистина сме жадни за тези очи, които ни гледат от малкия салон. Защото тези очи са много по-девствени и чисти, отколкото очите на едни зрители, които са преситени от изкуство; които се чудят къде да отидат, един афиш ги дърпа към Парцалев, друг – към Стоянка, от едната страна виси плакат на Мирела Френи, от другата страна – на Гяуров. Истинската публика е жадната публика, затова и аз, като всеки актьор, се връщам с радост в малкия град“./Ретро.бг/



Малко преди да напусна България и да отида в Русия, в онова лудо време, в което всички се разпиляхме по света. Работех си в оня ресторант, за който ви бях разказвал преди , правех пари, при това много. Вече ми бяха поверили по-отговорните задачи, като сервитьор със стаж. Какъв стаж, нямах и 24 години, но имах самочувствието на видял всичко.

Той идваше вечер, винаги стоеше сам, пиеше малка мастика със салата от маслини, поръсени с лимон. Правехме я за него специално. Винаги плащаше с 5 лева и ми казваше да си запазя рестото. Мъж без възраст, облечен и изпънат като по конец. Не знаех къде работи, нито пък нищо за него, освен името му - Злати (името е променено по молба на редактора). Мълчеше и зяпаше празно танцуващите хора, сякаш някаква голяма болка имаше в душата.

Собственикът се разприказва един път. Злати бил един от известните хора в града ни през 70-те години на 20 век. Красиво момче, като икона, всички ученички били влюбени в него. Той завършил училище и отишъл да учи в София. Специалност "математика", дори завършил. Там го открили и в модна къща "Валентина", станал звезда на всички модни ревюта на мъжка мода. Висок, с леко по-дълга русолява коса, хладен и неземно красив. Присъствал във всички каталози, бил на изложенията, жените умирали по него. Всички магазини в малкото градче имали изрязани негови снимки от списанията, залепени от влюбените магазинерки. Като се връщал у дома, пред къщата им дебнели полудели ученички. Мълвата вървяла, че е нещастно влюбен в красива софиянка от елита. Така мислели всички.

При едно от неговите пътувания в чужбина, в Австрия, охраната на хотела го хванала в стаята с лейтенанта от ДС, който следял тази група и пътувал с нея. Това за Австрия не било кой знае какво, извинили се, но партийният отговорник на модна къща "Валентина" веднага научил и вдигнал огромен скандал. Оказало се, че от години двамата млади мъже живеят заедно, на семейни начала, неподозирано за всички. Това обяснявало и непристъпността на Злати, поне що се отнася до жените.

Ръководството преценило, че такъв модел не им трябва и го уволнили. Дисциплинарното уволнение на моя съгражданин му затворило вратите за всякаква работа, освен дребен чиновник в статистиката в нашето малко градче. Жените го отбягвали, защото знаели, че сърцето му е другаде. Злати мълчал, непрекъснато, стоял сам в стаята си. Майка му и баща му починали, той сам живеел в огромната им къща, винаги добре облечен, стилен и някъде в друго време.

Казват, че лейтенанта от ДС го пратили на границата и го убили, уж в опит за бягство. Така поне разправяха хората.

Един ден Злати дойде, поръча си обичайното, но вместо 5 лв ми остави 2 банкноти по 5 лв. 

"Моето момче, този свят не е за живеене!Много страдах. Плащам си и за утре, да ми наредиш масата!"

На другия ден той не дойде, починал от инфаркт в неговата стаичка. Наредих му масата, както обичаше. И все усещах, че като минавам покрай нея, чувам гласа му.

"Много страдах моето момче, много!"



Татко ме чакаше на вратата и силно развълнуван се опитваше да ми каже нещо, размахвайки лист хартия във въздуха. Инстинктивно се свих, още помнех какъв шамар ми беше завъртял, когато ме бяха хванали да обирам касетофонче от колата на единствените чужденци, объркали се да дойдат в града ни през 1986. 

Но тук случаят беше друг, прегръщаше ме и ми тикаше ръждива връзка с ключове в ръцете. На татко се бяха паднали половината бунгала от почивната база на завода в Обзор. В него бяха ключовете, беше късен април. На другата сутрин той, аз, мама и моето гадже (една приятелка от Враца) се натоварихме на москвича и тръгнахме да видим къде ни е късметът.

Огромна борова гора, 16 бунгала, две от които шефските, зала за стол, барче, кухня, а на 100 метра - пустинен морски бряг с мек пясък.

Видяхме го и разбрахме, че това ни е късметът. Татко плачеше на връщане, мама и тя. Взехме заеми и се върнахме, за да вкараме бунгалата в ред. Врати, прозорци, легла - оправихме всичко. Водата течеше по тръбите, никой не я беше спирал. Тате се позавъртя в едни храсти, не разбрах какво направи, но целият лагер светна. В столовата сложихме един съветски Електрон и чудо, той тръгна.Не закъсняха и гостите. И като се започна - всяка сутрин на пътя чакаме да минат коли с табели, остават за по няколко дни. Условията са лоши, но бяхме евтини, а природата беше страхотна, а морето - близо. Усетихме се да накупим вафли, консерви, хляб, да храним в стола. Дори вечер пускахме телевизора за гостите. Никой не ни притесняваше. Юли месец дойде колега на тати от завода, който беше взел другите 8 бунгала. Тате му даде парите изкарани до момента, обеща му и още след края на сезона. Написаха на хартийката, че колегата ги подарява на тате, той му даде и ключовете. Удвоихме бизнеса. Септември завършихме с една торба с пари. Тате си беше купил бермудки, хавайска риза и едно радио на батерии и по цял ден обикаляше важно бунгалата, за да наглежда. Покрихме москвича с покривало, татко важно паркира един стар мерцедес, вървеше подмяна на автопарка. Дори мама смени своите дълги поли с едни цветни бермудки и джапанки. Те бяха селски хора, трудно свикваха с новото.

Първата седмица на октомври туристите изчезнаха, а ние цяла седмица изкарахме в комплекса, за да ремонтираме, поправяме, зазимяваме. Накупихме евтини одеала, кревати, огледала, предплатихме за боядисване и освежаване в ранна пролет. Бяхме готови да се върнем с мерцедеса в родния град и да разкажем на всички колко сме спечелили от късмета на тате.

Гоше, Гоше, ти и късмет. Една сутрин намерих между бараките да пълзи един човек със сиви панталони, вратовръзка, който мереше и записваше нещо. Помислих го, че не е добре нещо и го помолих да си тръгне. Той ни попита кои сме, аз го смъмрих и го изгоних. В ранния следобед той се върна, оказа се, че бил от общината. От този ден намразих всички държавни служители. За половин час през нашия скромен лагер се изсипаха 3 полицейски коли, енергото, водоснабдяване, не помня още кой. Тате размахваше хартиите и страшно крещеше. Чак сега бяхме разбрали, че татко и колегата му са получили...бараките, но не и земята под тях. И ако към тях претенции нямат никакви от страна на новите собственици, дължим наем за използването на земята. Енергото използваха момента, за да попитат за кабела. Тате го беше забравил вързан. Водоснабдяване ни набутаха една огромна сметка. Цяла вечер отговаряхме на въпроси, аз изядох и няколко шамара от мутрите, които собственикът беше довел да ни гонят. На сутринта ни пуснаха да си идем, като ни задържаха и колата. Тате извади от покривалото москвича, в него имаше 8 огледала, с тях си тръгнахме. В града ни бяха организирали цяло посрещане, за да видят мерцедеса. Ние се върнахме със старата кола, тъжни и смачкани.

Подарихме по едно огледало на най-близките, оставихме едно и за у дома. Гаджето ми не можа да преживее всичко. Още на Пловдив слезе, каза ми, че винаги е подозирала, че лошият ми късмет е изключително силен, но не е предполагала, че ще се предаде и на нея.  Взе ми 50 лв в заем и се качи на автобуса за София. Повече не я видях.

Тук таме още приятели ме бъзикат да ги водя на хотела в Обрзор, а аз стискам зъби. Ако Тодор Живков още управляваше България, щях да пиша до него. Но сега нямам на кого и да се оплача.



"Опасен чар"... това е един от най-обичаните български филми за вечни времена. На три поколения жени и мъже. 

Филмът е сниман през 1984 и разказва за чаровен измамник, който омайва лековерни жени с предложения за брак, а след това ги ограбва.

Ловък мошеник, той непрекъснато сменя имената си,  като дори успява да заблуди и родната милиция с мнимата си смърт. 

Ястребовски, Соколов, Илия Буревестников, Мисирков са само част от имената, които използва, за да избяга от отговорност. В главната роля е Тодор Колев.

Предлагаме ви колекция от 30 култови и незабравими фрази от "Опасен чар"

1.-Никога една жена не трябва да разбира, че друга е била повече обичана от нея.

Принцип.

2.-Ти защо караш държавна кола с книжка за любител шофьор?

3.- Това какво е?

- Куче. Куче-касичка.

- Куче? Старомодно...

- Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.

- Това куче защо е зелено?

- Това е крокодилче!

- Така ли? Защо не пише?

- Заяжда. От влагата...

- Лошо! Лошо, другарю...

- Седларов.

- Лошо, Седларов, лошо!


4.- "О-о-о, Беатриче", както казваше моят приятел Франк Лойд Райт.

- Тъй вярно, другарю капитан!


5.- Вярвате ли във възкресението?

- Умерено. Като всеки марксист.


6.- Това какво е?

- Зимния Параклис...

- Тъпо! В България вече няма нито параклиси, нито зима!... Това е... носталгия по миналото...


7.-А казват, че при социализма милионерите били на изчезване.


8.- Сега ще ми покажеш пътя към тази ренесансова Флоренция на Софийски окръг!


9.- Сиси боата тази вечер да излиза без змията.

- Тя боата избяга... то всъщност беше смок.

10.- Бар, шампанско, шведски танци

11.- Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!

12.- Каква е програмата?

- Дуо Пластик, Сиси боата, Шведките и фолклорен състав.

13.- Една цветна оранжерия тип висяща градина на Семирамида

14.- Я въдим морски свинчета за лабараториите в София.

15.- Вървиш по улиците — фонтани. Някъде в ефира се чува лунната соната. Няма полиция, няма милиция.

16.-Какъв покрив? Това е въпросът!

17.- Всички сме от село

18.-Няма да работи моето кукувиче повече. Само ще си отваря човчицата, а мъжлето ще носи.

19.-Стига простотии бе, тате.

20.-Няма само аз да страдам, я!

21.-На нас гении не ни трябват.

22.-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.

23.-- Лошо ... Седларов! Лошо!

24.- Куфарчето, ако обичате. - Това е портфейла ми.

25.- Роднина, милиционер, роднина, милиционер...

26.- Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!

27.-Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.

28.-Парите са тор, от която изникват красиви цветя.

29.-Икономията е майка на мизерията.

30.-А Вие, гражданино, били ли сте чиновник?

Погребение, траурен марш, Шопен.

На другия ден те забравят.




Старите фотографии ни връщат във времето, когато за реда в нашите градове се грижеха милиционерите. Старшините и сержантите идваха на служба, като завършеха средното милиционерско училище в Пазарджик.

А на снимката се вижда, че преди всяко дежурство униформените служители на МВР преминаваха инструктаж от своите началници...Това ставаше в така наречените "димитровски стаи" сред символите на товашната идеология и пропаганда.

После патрулите поемаха обхода си да въдворяват реда по улиците на градовете и селата на България...И ред имаше.

Дирекцията на народната милиция се структурира в два отдела – “Държавна сигурност”, с четири отделения, и “Народна милиция”, с отделите “Униформена милиция и учебно-подготвителен”, “Криминална милиция”, “Административна милиция” и по-късно – “Стопански”. Той поема със своите три отделения борбата с черната борса и спекулата, със саботажите и вредителствата, контрабандата, нарушенията по закона за търговия с външни платежни средства и проверката на чужди акционерни дружества. 

След някои нововъведения, каквито са общинската, селската, резервната и особената държавна милиция, в която са обособени акцизните, горските, митническите, ловните, риболовните и речните, служители и пътните кантони. Със заповед се отменят текстовете от Закона за държавната полиция, които изискват образователен и служебен ценз от служителите. 

Критериите за работа в милицията са вярност към партията, заслуги за установяването на новата власт и благоприятна служебна и политическа характеристика от комитетите на ОФ по местоживеене. 

Процедурата се основава на класово-партийния принцип за работа с личния състав, утвърден с решението на ПБ на ЦК на БРК (к) от 12 април 1945 г. за кадровата политика в органите на милицията. От 1 април 1947 г. се създава Главна дирекция на Народната милиция, в състава на която са: Дирекция на Държавната сигурност и Дирекция на Народната милиция.



В България автомобили „Запорожец“ се предлагат от ДСО „Мототехника“ със записване и предварителна вноска от 1500 лева. Срокът на доставка е от 4 до 7 години, като стойността на модела ЗАЗ-968М на нашия пазар е 4500 лева през 1988 година. В СССР цената е около 3500 рубли в зависимост от монтирания двигател.

Запорожец ЗАЗ-965 има един основен дефект – загряването. Поради задното разположение на двигателя, недостатъчното въздухоподаване и липсата на маслен филтър, срокът на експлоатация до основен ремонт е от 70 до 100 хил. километра. Въздушното охлаждане е предимство за по-лесно обслужване и ремонт, но натрупването на прах и масло по оребряването на цилиндрите също влошава топлоотдаването и води до прегряване на двигателя. Всички модели Запорожец често изискват прецизно регулиране на запалването. Всяко малко отклонение отново води до загряване на двигателя.

Моделите ЗАЗ-968 са с по-комфортно купе и повече удобства за пътниците. Въпреки това този евтин автомобил е „герой“ на анекдоти поради формата и грубата изработка. Моделът ЗАЗ-965 е наричан "Отмъщението на Хрушчов" и "Гърбавия". Моделът ЗАЗ-968 заради страничните въздухозаборници е наричан „Ушатия“. В СССР много сполучливо е кръстен „Чебурашка“.

„Запорожец ЗАЗ-965“ се произвежда от 1960 до 1963 година. Моделът ЗАЗ-965А се произвежда от 1962 до 1969 година.

Брой врати – 2

Брой места – 4

Двигателен мост – заден

Двигател – 4 цилиндров, карбураторен, V-образен с възд. охлаждане

Работен обем – 746 cm3

Колесна база – 2023 mm

Дължина – 3330 mm

Ширина – 1395 mm

Височина – 1450 mm

Маса празен – 650 kg

Скорост максимална – 80 km/h

Разход на гориво -6 l/ 100 km


Запорожец ЗАЗ-966, ЗАЗ-968А и ЗАЗ-968М


Запорожец ЗАЗ-968М

„Запорожец ЗАЗ-966“ се произвежда от 1967 до 1974 година, моделът ЗАЗ-968А от 1972 до 1978 година и моделът ЗАЗ-968М от 1972 до 1994 година.


Брой врати – 2

Брой места – 4-5

Двигателен мост – заден

Двигател – 4 цилиндров, карбураторен, V- образен с възд. охлаждане

Мощност максимална – МеМЗ-968З – 41 hp; МеМЗ-968ГЕ – 45 hp; МеМЗ-968БЕ – 50 hp

Работен обем – 1197 cm3

Дължина – 3765 mm

Ширина – 1490 mm

Височина – 1400 mm

Пътен просвет – 185 mm

Маса празен – 750 kg

Маса с максимален товар – 1200 kg

Натоварване преден мост – 300 kg

Натоварване заден мост – 900 kg

Ускоряване 0-100 km/h – 32 s

Разход гориво – 6,5 l (при 90 km/h)

Разход гориво за отопление – 0,85 l/h



1.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;

2.Здравеопазването беше безплатно;

3.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;

4.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

5.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?;

6.Нямаше как да бъдеш безработен;

7.Нямаше работещи бедни;

8.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

9.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там;

10.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

11.(Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано;

12.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже;

13.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита;

14.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

15.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

16.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

17.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

….това от по-горе вече не можем да го имаме…Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.Нищо друго.И засега е само мечта.




В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се подминават от официалните му биографи. Ето някои от тях:

Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. Според обичая Бай Тошо обичал да е със своите приятели, да отиде на конска кушия и да почерпи за имения си ден. Обичал на Тодоровден да е в Правец, заобиколен с най-близките си съратници, които по това време даже си позволявали да му попеят на ухо: „Тодоре, Тодоре, дърто магаре!“.

Когато обаче се развил култът към неговата личност, Живков престанал да празнува Конския Великден. Най-близките до него сътрудници на Тодоровден даже не си позволявали да му честият празника. Всенародното обръщение „другарю“ прилягало най-много на Живков. Членовете на Политбюро възприели обръщението „другарю Живков“ и „другарю генерален (първи) секретар“ и това се наложило на всички нива. Само двама от висшето партийно ръководство – академик Тодор Павлов и Пенчо Кубадински, се осмелявали да му говорят на малко име. Даже генерал Добри Джуров се обръщал към Тато на „другарю Живков“, макар че се знаели още от партизанската борба.

До последните си дни Бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Всички казват, че това му е по наследство от балканджийския му корен. Лекарите край Първия човек винаги се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулса му на космонавт – 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.

„Всичко се дължи на овчарлъка на младини“ – така обяснявал Тато стоманеното си здраве.

 Бай Тошо веднъж се срещнал с главния готвач от ресторант „Чевермето“ в курорта Пампорово бай Мехмед. Прочутият родопски майстор на печените агнета посрещнал Първия човек както подобава. След богатата вечеря Тато влязъл в кухнята и попитал именития готвач:

– Как си, бай Мехмед, как я караш?

– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме…

 

Чак след 1989 г. Тодор Живков се отпуска да разкаже пред журналисти за своите фатални срещи с алкохола. Според разказа на Тато той се е напивал само три пъти в живота си. Единия път това станало с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Климент Ворошилов. Съветският шеф дошъл у нас на официално посещение през 1948 г. и поканил българското партийно и държавно ръководство на прием. 

Живков като столичен секретар на БКП също бил поканен. Ворошилов донесъл от Москва разни видове водка и заповядал на българските си колеги без изключение да вдигат чашите на екс. Тостовете следвали един след друг. Съветският гост казал, че който не пие, ще бъде наказан с „наказателна чаша“. Хитрият Бай Тошо изливал под масата своето питие, но Ворошилов го забелязал и го наказал да пие водка във водна чаша. Така Живков безпаметно се напил в името на българо-съветската дружба./Ретро.бг/



Спомняте ли си, че допреди 1990 г. в средните училища се получаваше елементарна военна подготовка, посредством изучаване на предмета Начално военно обучение (НВО). 

Най-ярък спомен за него пък са запазили всички, които са имали честта да бъдат десетокласници в НРБ, заради незабравимите преживявания по време на военните лагери през май и юни. 

Подобно обучение е имало във всички страни от социалистическия лагер и е целяло да подготви младежите за бъдещата война. Деветокласниците и десетокласниците са изучавали НВО по един час седмично. Значителна част от преподавателите са били офицери от запаса с педагогическа квалификация. 

Дори по едно време във ВИФ „Георги Димитров“ (днес НСА) се открива и профил “преподавател по НВО”.Обучението освен военна подготовка е давало и доста добра такава за реакция при възникване на всякакви аварийни ситуации. Изучавало се е как да се реагира при земетресения и други природни бедствия, реакция в случай на атака, и не на последно място как да се оказва първа помощ. Също така, какво и как да се прави, за да няма паника – най-големият убиец.

Кабинетите по НВО са били сред най-добре оборудваните, а за мнозина ученици са били любимото място в училище. Ентусиазирани учители по НВО, с помощта на различни ведомства и с доброволния труд на учениците през свободното си време успяват да изградят дори и спортни стрелбища в училищата си.



Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 г. струва около 5-6000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. 

Цената на шофьорския курс, за който записването също ставаше чрез чакане, струваше 220 лв.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от състоянието на международните петролни пазари.


През 1969 г. цената на бензина у нас беше:


А-66 – 6 стотинки

А-72 – 7 ст.

А-76 – 7,5 ст.

АИ-93 – 9,5 ст.

АИ-98 – 10 ст.


През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ



Популярната актриса Виолета Донева е била открита мъртва в жилището си в столичния кв. "Изток" преди дни. При извършения първоначален оглед криминалистите са установили, че по тялото на 79-годишната жена има следи от насилие, съобщиха за Dir.bg от Столичната дирекция на полицията.

Сигналът е подаден на тел. 112 на 22 октомври, събота, и още същия ден е уведомена и Софийската градска прокуратура.

По случая е образувано досъдебно производство, като говорителят на СГП прокурор Десислава Петрова обясни, че наблюдаващият прокурор е забранил изнасянето на повече информация към момента.

По неофициални данни тялото на Виолета Донева е намерено, след като няколко дни възрастната актриса не е отговаряла на телефонни позвънявания, а съседи не са я забелязвали да излиза от апартамента си. Наложило се е вратата на жилището да бъде разбита.

Назначени са множество експертизи, работата на разследващите продължава.

Виолета Кирилова Донева е родена на 7 септември 1943 г. в Петрич. През 1966 г. завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство. Първият й съпруг е Людмил Стайков, който е режисьор и на филма "Обич", превърнал Донева в легенда. Създаден по романа "Обич" на Александър Карасимеонов, в лентата на красивата Виолета партнира Стефан Данаилов.

Донева и Стайков имат един син, а по-късно се развеждат. Актрисата се омъжва втори път за баскетболиста Атанас Грънчаров.

Работи най-дълго във Военния театър - от 1967 до 1993 г., а след това и в общински театър "Възраждане" и Театър 199. От 2008 до 2010 г. е директор на Театър "Възраждане"./Дир.бг/



„Ялта“ от 1969 г. Освен „турско“ имаше нес кафе, а нес кафето беше два вида. Нормално и „сухо“. Сухото си го приготвяме сами. Сервитьорката носеше чаша с лъжичка кафе, захар и каничка с топла вода. Бъркахме, за да се получи пяна. Весели години!


Имаше много обширна градина с маси. Цените бяха, може би, 0,21 и 0,14 лв.

През ученическите ми години,там се запознах с едно мило девойче.Вече 40 години ,тя е моята вярна съпруга.Мили спомени от "Ялта"



В средата на 70-те години на миналия век вече имах вноска за лек автомобил и чаках реда си като всички други. Не бързах да си изкарвам шофьорска книжка, тъй като чакането за купуване на кола не беше малко и все щях да намеря време и за книжка.
 

До този момент се разминах с две възможности за придобиване на заветния документ. Първа (не)възможност – учих в Механотехникума във Варна. Към техникума имаше автомобилна школа, но привилегии да изкарат курса имаха само курсистите от специалност ДВГ. Аз бях в друга паралелка и не можех да ползвам тази екстра. Втора (не)възможност – завърших Морското училище във Варна. И там имаше автошкола, но само за тези, които бяха разпределени за военния флот. Ние, „търговците“, нямахме тази привилегия.

Започнах работа в търговския флот – дълги рейсове, големи отпуски. Свободно време много, само трябваше да се включа в курс. Баща ми вече имаше автомобил и реших и аз да ставам шофьор. Имах 6-месечен отпуск – време достатъчно за тримесечен курс. Във Варна имаше няколко школи, но се оказа, че и там се чака ред. Опитвах в продължение на две отпуски, но не успях да се вредя. Пречеше и друго обстоятелство – нямах още автомобил. Тези, които бяха вече собственици, имаха предимство при включване в курса.Във Варна, до затвора, имаше автошкола на ДКМС. Баща ми попитал в школата, ако аз съм съсобственик на неговия автомобил, ще мога ли да ползвам предимство като собственик. Отговорили: Да!

Връщайки се от рейс, бях приятно изненадан от факта, че вече съм собственик на половината от жигулито на баща ми. В талона на колата бяха вписани двама собственици – баща ми и аз. Само след три дни бях в школата на ДКМС. Подадох молба и представих талона на колата. Казаха ми: „Др. Георгиев, не може да ви включим в курса, тъй като в талона на колата сте вписан на второ място. Предимството е само за първия собственик на автомобила.“ Разбира се, не бяха споменали тази подробност на баща ми при първото запитване.

През 1978 г. станах любител шофьор, след като (с връзки) завърших автомобилната школа в Провадия. Автомобил си купих през 1986 г. от Кореком, като така и не дочаках реда си в Мототехника.Мили спомени.



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ: