Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации


От една страна, тя е призвана да изгони от трапезата ни „Цар Алкохол . Но това ще стане едва когато обещаваните ни от години най разнообразни напитки — плодови, плодово-зеленчукови, зеленчукови, на билкова, млечна, млечно-плодова основа, се появят по магазините. Къде са сега те? Виждаме ги само на пролетните „издания" на Пловдивския панаир. 

И тази година беше така от 68-те експоната 25 се показваха за първи път — „Цитрон", ,Агента" и „Свежест'', както и диетичните „Люлин", „Малина", „Ябълка" и други... Да сте си купили вече от тях? Все още алкохолът печели по точки. И това за кой ли път бе нагледно демонстрирано все на същия тазгодишен пролетен панаир в Пловдив — на предварително посочения за безалкохолни напитки щанд беше аранжирана представителна многомсдална колекция маркови вина на СО „Винпром"...

А има и друго. През последните години идеята, лансирана от изтъкнатия американски диетолог Уилям Уокър, печели все повече привърженици. Съгласно нея можете да ядете всичко. В какви-то искате съчетания и количества. Звучи съблазнително — особено за тези, които имат проблеми с излишните килограми. Но... — уточнява той — трябва да пиете много пресни плодови и зеленчукови сокове и нектари. Тяхната роля е да ликвидират витаминния дефицит, който сами си създаваме, консумирайки „мъртва" храна — печена, пържена, варена... Нещо повече — в цял свят вече соковете са приети ,,на въоръжение" срещу затлъстяването /което в нашите училища се шири!/, а също така и като профилактика срещу редица заболявания.

Статистическите данни са повод за неутешителни размишления. Така напри-мер ано през 1986 г. са произведени милиона безалкохолни напитки от всякакъв вид /по 70 л на глава от насе т иието/, за тази година се предвижда да бъдат достигнати 683,7 милиона литра.

Сегашната техника в голямата си част е от 60-те години, навъртяла е полагаемите й се 10 години и отдавна „плаче за пенсия". Но тъй като смяната все не идва, тя работи още. С цената на много похабявана суровина и престои — не само поради липса на резервни части. Да не говорим пък за това, че във века на електрониката и гъвкавите автоматични производствени системи близо 100 милиона литра безалкохолни напитки годишно се произвеждат на допотопни ръчно-крачни машини още от времето на национализацията през 1947 г. Парадоксалното е това, че именно нашата страна е специализирана за производството на такава техника по линията на СИВ. Линиите се произвеждат в „Хранмашинвест" в Стара Загора... и веднага получават визи за чужбина. Едва за тази година СО „Безалкохолни напитки", което произвежда над 80 на сто от цялата безалкохолна индустрия, е успяло да „изпроси" 4 /четири!/ линии...

СУРОВИНИТЕ, на които доскоро уж бяхме много богати, вече също не достигат. Въпреки че през последните години СО „Булгарплод" изплаща премии на стопанства, които отглеждат праскови, вишни и др. плодове, овощните градини непрекъснато намаляват. А пък това, което се роди, често не може да се оползотвори напълно - и изгнива по земята, отива за храна на добитъка. Така е и с ябълките. През последните години l’!“ оползотворяват само около 300-400 т концентрат, от който се полу чават около 20 милиона л „Ябълка''.

Репортаж от 1986 година




Роден е на 3 юли 1932 г. в град Мъглиж,разположен в красивото южно подножие на Стара Планина.

Завършва средно образование в Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър ,,Адриана Будевска" Бургас (1954 – 1955). А след това от 1955 г. до пенсионирането му е в състава на Народен театър ,,Иван Вазов",където създава забележителни роли като Иван Шишман, Големанов,Едмънд в ,,Крал Лир",Вуйчо Ваньо в едноименното произведение на Чехов и мн.други.

Във филмографията му се открояват ролите във филмите: ,,Хайдушка клетва" , ,,Цар Иван Шишман" , ,,На всеки километър"/сезон 2/, ,,Дъщерите на началника", ,,Снаха", ,,Изгори,за да светиш", ,,Сами сред вълци" , ,,По дирята на безследно изчезналите", ,,Хан Аспарух" и др.

Стефан Гецов е може би единственият актьор в света,който остава да играе  въпреки разлюляната сцена от земетресение. Това се случва в Народния театър.

На 4 март 1977 г.силно земетресение с епицентър Вранча разлюлява страната ни.В този момент на сцената на Народния театър се играе представлението ,,Големанов".В главната роля е Стефан Гецов.По време на монолога му всичко се разлюлява.Настава суматоха.Актрисата Виолета Бахчеванова бързо се озовава на ул.,,Раковска" със сценичен тоалет.Останалите актьори също.Публиката бързо тръгва към изходите,но част от нея сякаш остава прикована от мощния бас на продължаващия си монолога Стефан Гецов.Вътрешно осъэнавайки,че паниката на публиката и струпването на много хора на изходите може да донесе фатални последици Стефан Гецов умишлено е задържал част от публиката в салона.След около 15 минути представлението продължава с пълна сила с върналите се от улицата актьори.След края на спектакъла Стефан Гецов е бурно аплодиран от публиката и актьорите за проявената смелост.

Веднага след промените е пенсиониран незаслужено заедно с други светила на Народния театър едва на 58 години.Това го срива.

Напуска този свят от масивен инфаркт през 1996 г.



Баба обръщаше само един стол и слагаше да ни би да се качи някое куче да се изплашим ,нямаше дограми и железни врати, прозорците бяха дървени със едно стъкло, стените дишаха отвън и отвътре без гипсокартони и изолация, без латекси и изолация на покриви и какви ли не боклуци сега за безбожни пари !

Всичко беше от природата, естествено, не се режеха здрави дървета за огрев, които запушват комините,караха се изсъхнали дървета от гората и пречупени клони които се сечеха със брадвата и бързо затопляха стаята , бяха леки и лесно преносими.Дворове пълни с деца и стока ,с която се хранехме, през лятото по ливадите ,нивите ,лозята и градините на слънце от което имаме нужда, абе пред компютрите в стаите с очила от детската градина.

Още колко много полезни неща, които сегашните млади и деца няма да разберат и да видят ползата от всичко това, дори се подиграват .А свободата ,която имахме, нямаше постоянно полицаи по улиците да обикалят и да харчат излишни пари за гориво.

Не носехме дрехи от втора употреба и продавани по улиците пред магазините, а влизахме в магазина , пробвахме и купувахме хубави дрехи които някой са здрави и до днес ,а не китайски , изгорели от слънцето по тротоарите или миришещи на влага от складовете.

Ходехме с красиви български обувки , ботуши ,гуменки, сандали и джапанки, а не с разни изписани еднодневки запарващи краката и поява на разни гъбички и др.По тротоарите ходехме свободно и се разминавахме, а не да заобикаляме изнесените сергии от стоки по тротоара, съсипани от атмосферното влияние на времето.Така беше,а как е сега?

Добринка Исаева



През 80-те години на изходите на София има три емблематични мотела: “Божур” на изхода за Сърбия, “Изток” на Цариградско шосе след Околовръстното и “Ихтиман” на магистралата за Пловдив.

Изглеждали са почти идентично: голям паркинг за ТИРове, ниско тяло с ресторант и безмитен магазин с лице към магистралата и триетажна хотелска част със стаи за “нощувка” и … “почивка” (така според ценоразписа се нарича престой до 6 часа).Композицията на сградите е като от учебник по градоустройство, конструкцията им е сглобяема, метална, със стенни панели и четлив растер, а интериорите — с привкус на занемарена скандинавска закусвалня. Явно държавата е разполагала с изпитана и работеща архитектурна система за строеж на мотели, която е размножила около София.

В края на 80-те и началото на 90-те тези сгради придобиват култов статус, но не благодарение на перфектната си строителна система. Който помни края на соца, помни и безмитните магазини на мотелите “Изток” и “Божур”. Дали заради корекома, или заради шарените ТИРове с надписи на латиница, тези места са изглеждали така “сякаш не си в България”.Таксиджиите и тираджиите пък обичат да разказват истории за зората на борческите групировки у нас, когато в тези магистрални мотели са се въртели контрабандни стоки, проститутки и черна търговия с валута, имало е престрелки, наркотици, а наоколо са се разпореждали висаджии, сикаджии и Иво Карамански (версиите варират според разказвача).Днес обаче екзотично-героичната слава на тези мотели е позападнала и всеки от тях се оказва с различна съдба.

Люлката на българския ъндърграунд мотел „Божур” е разграбена от роми.

Мотел “Божур” стърчи след Люлин край международния път за Калотина. От години е напълно необитаем, а преди повече от година постройката, която се намира на пътя за Калотина и от която са тръгнали повечето родни мафиоти, е срината до земята от роми, които са търсили желязо. Единствено е останало да стърчи стълбището, което мургавите крадци не са успели да съборят. Само то напомня за някогашния имидж на емблематичното за началото на българския преход място.Цялостното събаряне на съоръжението не отнело повече от година. Последното, останало от някогашния мотел, била оградата около паркинга за тирове, където се договаряла контрабандата през 90-те години и се разтоварвали внесените през Калотина нелегални стоки.После обаче и тя била отрязана, а платната се появили на оградата на близка до мотела къща.




Лек, малолитражен автомобил, който е събрал рядкото съчетание: съвременна външна форма, просто устройство, достатъчна мощност, комфортно обзавеждане, здравина, сигурност, удобно кормило и седалки, красива и трайна вътрешна облицовка, непретенциозност към горивото, обемист багажник и достъпна цена.

За пътните и климатически условия в нашата страна «Рила-1400» е най-подходящият автомобил за пътуване и туризъм.

Същественият недостатък на този модел, сравнително малката пъргавина на двигателя, ще бъде отстранен в новия «Москвич» — модел 412, който ще се монтира в Ловешкия завод през следващите години. В него има съвсем нов двигател с работен обем на цилиндрите 1480 куб. см, мощност 75 конски сили и максимална скорост 140 км/ч. 

Увеличената близо 1 и половина пъти мощност е постигната не за сметка на незначителното увеличаване на работния обем от 1360 куб. см на 1480 куб. см, а на по-високата степен на сгъстяване 8,2. Новият четирицилиндров карбураторен двигател е с намалена височина и с наклон под ъгъл 20 градуса; диаметърът на цилиндрите е увеличен на 82 мм вместо 76 мм, както е при «Москвич-408», а ходът на буталото е намален от 76 мм на 70 мм.

Рила-1400 (Москвич-408) и новият модел 412 се утвърждават у нас като автомобили с най-много подобрения и усъвършенствания за своя клас; просто обслужване и лека експлоатация.




Скоростната кутия е четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.

Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят автомобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.

При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.

Най-новият модел, който ще се монтира и у нас. По външност прилича на «Фиат-124». но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.

«Фиат-125» е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.Малолитражният автомобил «Булгаррено-8» е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил «Рено-8». Освен това на «Булгаррено-8» са направени редица подобрения, като подсилване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и климатически особености на нашата страна.

«Булгаррено-8» има четири цилиндров, четиритактов двигател «Сиера-950», който е разположен в задната част на автомобила. Работният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.

Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об/мин.

В края на 1967 г. на «Булгаррено-8» вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност — 50 к.с. (no SAE) при 4900 об мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.

Каросерията е самоносеща, купе тип «Се-дан» —г 4—5-местна с 4 врати, багажник отпред.Охладителната система е херметически затворена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.

Максимална скорост на движение 132 км/ч.

Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едновременно ръчна — механична, действува на задните две колела.

«Булгаррено-8» има минимално и опростено обслужване. Маслото в двигателя се сменя на *секи 5000 км, а маслото в скоростната ку-тия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено». Той се отличава от своя предшественик «Бул-гаррсно-8» с удължената си каросерия в предната част с 12 см и задната със 7 см. Това удължаване е дало възможност не само да се увеличи полезният обем на багажника, но и аеродинамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.






- Разберете! - настоя непознатият. - Този въпрос само в София засяга пряко стотина хиляди души. А в цялата тази работа има голяма игра: някои в "Мототехника" се подиграват с хората, не спазват никакъв ред при продажбите на леки коли, мамят клиентите си!

Човекът беше изнервен, съвсем не бе склонен да подбира изразите и да дозира оценките и това му пречеше да бъде ясен и убедителен. Все пак с малко търпение успях да изясня причините за недоволството му.

Моят посетител беше собственик на бордеро на стойност 1500 лева - сума, внесена в сметката на "Мототехника" - софийски градски клон - за покупка на лека кола. Поредният номер на вноската му беше над 170 000, от преди 3-4 години. Изпълнен с нетърпение кога най-после ще дойде щастливият момент да стане собственик на нова лека кола, човекът редовно в продължение>на година се бе обаждал на специалния телефон на "Мототехника", даващ информация за номерата, на които е дошъл ред за покупка на кола. 

И най-важното, бе ги записвал! Ето най-характерните резултати от неговия труд, само за коли от марката ВАЗ:


- И така - заключи моят събеседник, - след като съм чакал още една година, вероятността да ми дойде редът за покупка на лека кола е намаляла с изключение на ВАЗ 21 011 /"Лада - 1300"/, за които номерата са се увеличили! А тъй като за този период са били получени и продадени хиляди коли, за мен това е най-красноречивото доказателство, че в софийския клон на "Мототехника" не се спазва никакъв ред, че колите се продават с предпочитание на близки и познати, да не говорим, че се намират хора, които умеят "да подслаждат" покупките си!

Трябва да призная, че тази статистика ми направи впечатление - още повече че нямам основания да вярвам в точността и достоверността й. Това ме подтикна да потърся разговор със зам.-директора по икономическите въпроси на софийския клон на "Мототехника" др. Йонко Танов, като не скрих съмненията - моите и на автора на статистиката.

За моя изненада др. Танов не оспори достоверността на данните, но не прие и забележката ми, че липсва каквато и да било закономерност в скокообразните промени в колонките от числа. Според него те са съвсем логичен резултат от постоянните промени, които клиентите правят в заявките си за желаната от тях кола - а "Мототехника" работи освен с колите ВАЗ, още и с "Москвич", "Волга", "Запорожец", "Фиат" - полски, "Шкода", "Вартбург", "Трабант" и др. А има вноски, датата на които наистина буди удивление:

"До преди седмица  поясни др. Танов - най-малкият номер беше 72 от 1962 г., а сега е 90 от същата година! Има и куриози - някои, изглежда, са направили вноска, без да кажат никому за това. Изпратим поредната покана-окаже се, че на посочения адрес е издигнат многоетажен блок с няколко-стотин обитатели, собственикът на вноската е починал, а наследниците му са се изселили неизвестно къде и дори не подозират, че могат всеки момент да си закупят автомобил.

Сп.София,1981 г.




Напоследък по магазините в Белгия се появи българско кисело мляко, като фирмата „Жаки" пусна в производство продукта „Кремли" - опаковка от 4 кофички по 125 г с подзаглавие „Български вкус”, а фирмата „Мона” — „Български югурт - натюрел", 3 х 125 г. Системата големи супермаркети „Делез” със собствени производствени отдели за хранителни и нехранителни стоки също не изостана. 

Но когато на пазара се появи и „Шипка”, тогава за всички, имащи макар и бегло познанство с България, стана ясно, че българското кисело мляко наистина „превзема” Белгия. С помощта на български специалисти и технология, както и постоянен внос на оригиналния фермент, фирмата „Милк Трейдинг Къмпани“, по-известна под името „Стасано“, започна производството на кисело мляко „Шипка”. 

Сега то може да бъде намерено по магазините в две различни опаковки — Yio 500 и 150 г, както и в две разновидности — пълномаслено и обезмаслено, също по 500 и 150 г. Тези разфасовки са подходящи за семейства с различен брой членове и различна количествена консумация също не е случаен. Шипка е не само име от българската история с особено голям патриотичен заряд, но и по своето местоположение в географския център на България съответствува на град Ротселар в центъра на Белгия, където се намират заводите на фирмата „Стасано".

Характерното е и това, че всички фирми са изброили върху опаковките кисели млека и съставките: пълномаслено мляко, мляко на прах, сметана и ферменти, както и калоричността (72 калории на 100 г продукт, 4, 4 г мазнини; 3, 7 г въглехидрати и 4, 4 протеини). Приблизителната трайност, гарантирана от производителите е около 20 дена.

Без специално разрешение от читателите на списание „Отечество" (за което молим да бъдем извинени) ние дегустирахме всички тези продукти.

Това, което установихме, е, че действително разликата между обикновения белгийски югурт и тези кисели млека е голяма. Спокойно можем да им доверим дипломатическата мисия да представляват българското кисело мляко в тази част на света.

Сега ни остава задачата да научим белгийците, че киселото мляко не е само десерт, но също елемент от предястия, супи, ястия, козметични продукти.

сп."Отечество",1986 г.




Една от главните причини за неизпълнение на плана за стокоборота и за производителността на труда в супермаркетите в крайните квартали е-липсата в тях на редица търсени стоки. Ограниченият асортимент и неритмичното снабдяване с основни продукти: плодове, зеленчуци, млечни произведе" пия, месо, колбаси и др., създават несигурност у клиента и той предпочита да прибягва за покупки от центъра на града.

За да се подобри цялостната дейност на супермаркета,е необходимо на първо място да се спазва строго стоковата номенклатура,утвърдена от Министерството на вътрешната търговия. Тези търговски обекти трябва да се зареждат с предимство и в тях да има по всяко време всички предвидени стоки. Необходимо е да се осигури по-голям процент пакетирани продукти. В това отношение могат много да допринесат предприятия като млекокомбинатът „Сердика“, ДСО „Родопа“, „Булгарплод“, „Хлебни изделия“ и др.

Добре ще бъде информацията за гражданите да се разшири и чрез подобрение на радиоуредбата в супермаркета, както и чрез разнообразяване и засилване на средствата за реклама.

В разговор управителят на супермаркета др. Георги Шарабански сподели,че непрекъснато получава благодарност от живущите в района за голямата придобивка. Освен това полагат максимум усилия за редовното снабдяване на супермаркета с необходимите продукти, за да задоволят всички клиенти. Непрекъснато зарежда щандовете със стоки, но поради големия поток от хора едва смогват да се справят с тази задача. Налага се, с оглед на големия оборот, персоналът да бъде увеличен и да се подобри квалификацията му.

Особено пречи на работата нередовното прибиране на опразнения амбалаж. Често тук се насъбират до 500 каси от бира, до 600—700 каси на „Булгарплод“, които особено пречат. През зимата ще срещнат големи трудности с отоплението, все още супермаркетът не е свързан с парната инсталация, а и осветлението неуредено.

Създаването на супермаркетите е плод на положителна тенденция в търговията. Благодарение на тях в близко бъдеще ще настъпи прелом в качеството на обслужването на населението, тъй като те са най-подходящата форма за предлагане на богат стоков асортимент при най-благоприятни условия за консуматорите. Тази прогресивна тенденция все повече ще се налага в живота. Но едновременно с това търговските предприятия трябва да полагат грижи за нормалното функциониране на новооткритите супермаркети,един от които е и супермаркетът на бул. „Насър“.

Сп.София,1973 г.




Тъжната новина съобщи bTV, позовавайки се на източници от Софийската адвокатска колегия.

През 1974 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и около година работи като съдия в Елин Пелин. От 1975 г. е адвокат.

Марин Марковски беше едно от най-популярните имена в адвокатурата в България. Чувството за хумор при пледоариите и цитирането на литературни класици пред медии бяха неговата запазена марка.

Две от емблематичните дела, с които остава в историята, са това за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски. По делото „Луканов” Марковски защитаваше обвиняемият като физически убиец Александър Русов, а по Белнейски – единствения подсъдим Лазар Колев.

Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.



Нямам още трийсет, но вече съм майка на две момиченца и на осемгодишен син. Най-малкото момиченце  сега ще направи годинка. Петима живеем при свекърва ми. 

Ползваме само две стаи. Северната е претъпкана с багаж, в другата готвя, пера, суша,храним се , гледаме телевизия, с каката пеем песнички за Дядо Мраз, с баткото уроци учим... И когато приключат тия дейности, сядам да проверявам ученически тетрадки, защото съм учителка. 

В същата стая спим: на единия диван баткото и каката, на другия - аз, таткото и бебето в краката ни... Много сме притеснени и изнервени особено ако някое от децата е болно и хленчи, а баткото през това време решава задачи. Каката и баткото в такива случаи настояват да върнем бебето в болницата.

Няколко пъти ходих при началника на служба „Жилищно настаняване" към I районен на -роден съвет „Варненска комуна“. Отговорите:

— Като мине комисията, тогава елате, не сега!

—Зависи от жилищната ви площ.. .

—По-рано ако бяхте подши молба, щяхте години да натрупате, щеше да е по-лесен за уреждане въпросът ви.

Остава да ми кажат, както Кирил Михалаки на Ченгелца: ,Да си правила икономия!"

Преди молба не сме подавали, защото го нямаше бебето, нито синът ни беше ученик. И тогава имаше неудобства, но ги преглъщахме. Сега как? Чинии мия в банята, децата ми са свидетели на глупави кавги ши трябва да им отговарям на въпроси като:

—Защо си родила това бебе, от него ни можем да спим, ни можем да играем, все тишина да му пазим ? Душата ми е потисната,особено след последния отговор от райсъвета: -

—И други имат по три деца и от години чакат.

Не се оплаквам от трите си деца. И съм ги родила не за да имам аргумент да искам жилище, в което въздухът няма да е вмирисан на пране, на ядене и ще е достатъчно топло през зимата. Сега имам нужда от жилище, не след десет години,както и преди десет години не съм имала нужда. 

Румяна Маркова.Варна




„Дом за нашите деца“ е телевизионен игрален филм (драма, бит, съвременност) в четири сезона 1986 до 1989 година на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

Дали от недоглеждане или по друга причина във всеки филм има по нещо, наречено гаф.

В първа серия на ,,Дом за нашите деца" когато инж. Йорданов се връща от Чехия и отива в завода да види машината, която е създал, портиерът не го пуска да влезе. Обърнете внимание на този портиер. Много за кратко лицето му е в профил. Възрастен мъж с бяла брада. Между другото е озвучен от друг актьор. Та вижте добре лицето на портиера. После се прехвърлете на третия сезон,,Неизчезващите". Там помните ли стария и болен рибар, на когото носеха да закърпва скъсани рибарски мрежи? Това е същият актьор. Явно е близък на режисьора и отново го е поканил, като този път ролята му е по-голяма. Едва ли си е мислил, че някой ще помни профила му от първата серия на първи сезон.

Още един актьор участва по същия начин в различни образи. Това е Владимир Давчев, известен на масовата публика от филма ,Баш майстора" с репликата ,,Майсторе, болат ме зъбите". В първите два сезона на ,,Дом за нашите деца" е в ролята на майстор от цеха на завода и при пенсионирането на Христо Алданов му подарява вазичка. Същият актьор се появява и в третия сезон ,,Неизчезващите", но като чакащ посетител пред вратата на кабинета на другаря Гълъбов, при който отива Мария Алданова с цел да го манипулира като й  даде пари. Дори има реплика: "Тия от Добруджа са много нахални..."

Друго любопитно нещо от филма е, че един и същ автобус "Чавдар" се появява в различни серии и сезони. Веднъж на автогарата в Перник, друг път уж чак в черноморското село Тюленово. Регистрационният номер е един и същ. Явно е служебен на Киноцентъра.

Незнайно защо в ,,Неизчезващите" актьорът Димитър Йорданов изиграл ролята на учителя Адамов е озвучен в последствие от друг актьор. Това е Васил Димитров известен с ролята си на директора на училището от сериала ,,Войната на таралежите".

Ролята на малкия Ичко - син на героите Александър Алданов /Георги Новаков/ и Стефка Алданова /Ели Скорчева/ всъщност се играе от момиче. Това е Мина Новакова, дъщеря в реалния живот на актьора Георги Новаков.Актрисата Ели Скорчева прекратява по лични причини участието си в сезона ,,Време за път" и това налага по сценарий смъртта на героинята и при раждане на третото дете.В една от сериите на ,,Неизчезващите" всички от селото се втурват да събират изхвърлени от морето картони с цигари. Сцената е взаимствана по действителен случай. В този регион това е било масова практика на контрабанда. Малки кораби, пренасящи нелегално акцизни стоки се доближават максимално допустимо за корабогазенето до брега и от там стоката се прехвърля на чакащи лодки. При засада от патрулни катери на Гранична полиция стоката се е изхвърляла в морето и така на борда всичко е чисто. Отделно в района и днес стърчат ръждясали останки във водата на умишлено блъснати в скалите малки предимно турски кораби с цел прибиране на застраховката от корабособственика.

Кадрите със старата актриса на плажа /Леда Тасева/ са изцяло заснети на малкия плаж на курортен комплекс ,,Русалка" до Каварна.Повечето кадри в ,,Неизчезващите" са заснети в софийското село Пролеша. Само тези, показващи морето и рибарите са заснети в село Тюленово.

През 1990 г. е имало идея за още един сезон на сериала, но поради промените в страната и пенсионирането на режисьора Неделчо Чернев всичко това пропада.



Всеки има различни спомени от соца. На мнозина те са изпълнени с носталгия, но има и такива, чиито спомени не са толкова мили. Златка Петрова разказва своята история, която определено може да разчувства всеки. 

Разказът й визира 50-те години, когато по думите й е имало много бедни хора. Самата тя имала рокля, блуза и платненки. 

Запознава се със сирак, който отишъл доброволно войник, а през 1950 година двамата сключват брак. Когато отива в квартирата му, тя остава поразена. Там имало само легло, дюшек и юрган. Никакви други мебели, нито посуда. Помощ от семейството си Златка не получава, защото те не одобрявали избора й за съпруг. Полека-лека с помощ от хазяйката си и приятелките си тя успява да си набави кухненски съдове. 

След раждането на сина им, с помощта на купон за пелени се сдобива с плат, от който да направи пелени, а дрехи на детето прави от собствената си рокля.Благодарение на усърдната работа на мъжа й, както и собствения й труд, двамата успяват да си построят малка къща. В началото нямало как да сложат прозорци и затова закривали отвора с одеалото си. В последствие успели да сложат стъкла и постепенно да обзаведат къщата си. Въпреки лишенията, Златка била щастлива с избора си на съпруг.




"Пионер",така се нарича първият български електрически автомобил. Със създаването на тази експериментална конструкция България се нарежда в редицата на технически напредналите държави, които провеждат изследвания в областта на градското автомобилостроене.

Бедите, които носи автомобилът на големия град, са добре известни на всички. Замърсяването на въздуха, задръстването на улиците, намаляването на сродната скорост на уличното движение, са злини, с които е все по-трудно да се борим. Щастливият изход от това неприятно положение мнозина специалисти виждат в създаването на малка, повратлива, удобна в управлението. икономична и главното бездимна, електрическа кола. Ето защо в пресата постоянно намираме съобщения за създаването на нови електрически автомобили и нови апаратури и инсталации, способни да ги захранват с електроенергия.

Нашият „Пионер“ е лека кола за два пътника. Разработен е в НИГКИЕМ — София. Електрическият двигател с мощност 6,3 квт осигурява на колата скорост до 55 км.ч, което е напълно достатъчно за условията на градското движение. Общото тегло на автомобила заедно с електрическите батерии е 850 кг.

Няма съмнение, че „Пионер“, бил първият от поредицата експериментални модели, които ще ни доведат до промишления образец и едно добро начало.

Списание София:1968 г.



Факт е, че независимо от съществуващите нормативни ограничения на миграцията към столицата, населението й всяка година нараства с хиляди жители и това й създава много грижи от демографски, икономически и социологически характер.

Какво води новите заселници в столицата? Как се променя животът им в големия град? Какви проблеми имат?

Отговор на тези въпроси дава анкетата, проведена през лятото на 1985 година от Института по социология, която обхвана 1093 души, заселени 8 София през последните пет години.

Данните показват, че "новите софиянци" са предимно млади хора /до 35 години са 59 на сто от изследваните лица/, които често са сменяли местожителството си /74 на сто от анкетираните са променяли жителството си три-четири пъти/.

Приблизително половината от преселниците са от селата, дошли в столицата по причини, свързани със семейството /44 на сто/; с работата /33,5 на сто/ и с повишаване на образованието и квалификацията си /15 на сто/.

Най-разпространените "канали" за мигриране в София се оказват "сключването на брак" и "започването или смяната на работата”.

Една значителна част от учащите се от провинцията, които повишават образованието си в София, след завършване на обучението завинаги остават в столицата, като избират един от вече посочените пътища за миграция. Безспорно за много млади хора големият град е привлекателен център с възможностите си за работа, за социално и културно общуване, за развлечения...

Характерно за съвременния облик на софийските мигранти е порасналото им образователно и квалификационно равнище. По данни от цитираното изследване една трета от всички анкетирани са със средно специално, а още толкова - с виеше и полувисше образование. Но не е тайна, че немалка част от тях идват в отрасли с тежък, неквалифициран и непривлекателен труд, при лоши битови условия в така наречените "дефицитни професии" в промишлеността, строителството, транспорта, обслужването и т.н. Голяма част от софийските мигранти виждат в това единствения начин да се устроят в столицата, като най-бързо решат материално-битовите и жилищните си проблеми. И в пове-чето случаи техните очаквания са възнаградени - например приблизително половината са устроени чрез ведомствено строителство.

В столицата се стича население от всички краища на страната. Представители на различни социални слоеве, софийските мигранти са носители на разнообразна социално-културна информация.

Въпреки че миграцията е нарушила стабилността, характера и интензитета на взаимоотношенията на мигрантите с родните им места, връзката с родителите и роднините се запазва до известна степен в икономическо, културно-битово, духовно отношение.

Разбира се, столичният начин на живот налага промени у ми-гранта, които най-бързо се проявяват в трудовата среда, по-бавно • в нравите, традициите, културата на взаимоотношенията /това е в зависимост и от продължителността на живеене в София, от образователното и културното равнище, възрастта и др./.

Но първичният фактор, който определя поведението на мигрантите в големия град, е семейната среда. А тя по свой начин утвърждава и възпроизвежда типични за селото и провинциалния град битови и културни традиции. Практиката да се поддържат седмични контакти с родните места за мнозинството от мигрантите води до запазване на традиционни за тази атмосфера образци на поведение. Това затруднява и забавя процеса на приспособяване към живота в големия град. А от друга страна, като имаме предвид огромния брой на пришълците в столицата, безспорно е голямото влияние на културата, която те носят, върху стила и облика на София.

Какво са спечелили и какво са загубили мигрантите в резултат на преселването си в столицата?

Анкетираните оценяват по-високо /в сравнение с предишното си местоживеене/ своите жилищни условия в града. Те поставят ударение върху удобствата, които имат в

София /парно, топла вода/, по-малко натежава количествената страна -размерът на ползуваната жилищна площ, която средно намалява в условията на столицата. Въпреки това не е малък делът на заселилите се, които оценяват своите жилищни условия като лоши /26 на сто от изследваните/.

Оценки "повече и по-качествено" /в сравнение с предишното населено място/ те дават на транспортното обслужване, осигуреност та с културни, здравни, училищни и предучилищни заведения, на търговско-битовото обслужване.

Онова, което им липсва, по единодушната преценка на всички, е здравословната природна среда. Замърсеният въздух в София, липсата на пространство, напомнящо им от какво са се лишили с идването си тук, са в противоречие с естествената им необходимост от непосредствена природна среда.

Голямото нервно напрежение, бързият ритъм на живота в столицата, шумът, потокът от бързащи хора по улиците, непрекъснатото строителство навсякъде, накъдето и да погледнеш, са неща, с които те мъчно могат да свикнат, което ги кара понякога да се замислят какво всъщност ги свързва със София и доколко този град е и "техен".

По-голямата част от анкетираните /78,4 на сто/ посочват, че са "привързани" към града, но не са малко и онези, които показват емоционална отчужденост /21,6 на сто/. Последните очевидно не са намерили благоприятна атмосфера за адаптация към социалните, културните, трудовите, психологическите норми на новата за тях среда и моделите на междуличностните отношения в града. Устойчивостта на установените родови и териториални връзки определя социалната "затвореност" на тези хора, което пречи на приспособяването им, ограничава достъпа им до по-широка и богата информация. Това в крайна сметка се отразява отрицателно на активното им включване е цялостния социален живот на столицата. Те свеждат контактите си до семейната общност, предпочитат да общуват със свои земляци, което на свой ред води до изолация и отчуждение. Какъв е изходът за тях? В "бягство назад" виждат решението на въпроса само 11 на сто от всички анкетирани.

А останалите, които в събота и неделя поемат към близки и по-далечни села, за да търсят тишината и уюта на бащини къщи и новопостроени вили, за да изпитат отново радостта от досега с природата, от близостта си до земята? Не се ли самозалъгват те, че в този голям и задъхващ се град им е по-добре?

Списание София,1985 г.



Тръгваме с тогавашният ми съпруг на едноседмичен круиз в Гърция и Турция. Беше нещо като позакъснял меден месец, или сватбено пътешествие. Няколко години по-рано бях ходила още като ученичка заедно с майка в Истанбул . Трябва да е било 77, или 78 година и ни бяха предупредили да не ходим никъде сами двете, а винаги да бъдем в група. Ние обаче изобщо не се съобразявахме и си обикаляхме навсякъде сами, но тогава не сме имали никакви проблеми.

Така че, когато пристигнахме с кораба в Истанбул няколко години по-късно и съпровождана от съпруга си, се чувствах спокойна и в свои води, непредполагайки колко много греша! На корабът докато още обикаляхме из Гърция се сприятелихме с още едно младо семейство български турци. 

Те ни предложиха докато сме в Турция да се движим заедно, за да ни превеждат и ако искаме да си купим нещо, да направят пазарлък.Корабът беше акостирал на пристанището в Истанбул и щяхме да останем там през следващите три дни . Още първият ден решихме да отидем с нашите нови приятели до Капълъ чарши. 

Тук е мястото да дам и няколко други подробности. Бях на 21 години и седем месеца преди това пътуване, бях родила дъщеря си. Все още бях доста позакръглена след раждането, доста пищна както в бюста така и в дупето. Още по пътят до Капълъ чарши ми направи впечатление, че турците буквално ме изпиваха с погледи. От всякъде се чуваше само,, Машала“ и цъкане с уста. На няколко пъти почувствах как разминавайки се с някои от тях , уж без да искат се блъсваха отгоре ми и бързо ме пощипваха. Казах на мъжа ми, какво става, но той като че ли не го прие на сериозно.

Бях решила да си купя кожух от Турция. За това се бяхме насочили към кожарските магазинчета на „Капалъ Чарши"/Покрит пазар/. Там на място нашите приятели от кораба, говориха с едни турци, които им казаха, че ще ни заведат в едно магазинче, което било доста по – евтино. Магазинчето се оказа доста забутано. Вътре беше доста сумрачно и в дъното на магазина седяха и пиеха чай трима мъже . Поради някаква причина, без да имам обяснение защо, аз определено започнах да се чувствам някак притеснена.. 

Нещо в погледите им не ми харесваше. Те извикаха нашият турски приятел и започнаха да му обясняват нещо, а той оживено взе да ръкомаха и да показва към нас. В един момент мъжете като че ли се успокоиха. Нашият приятел се доближи до мъжа ми и тихо му прошепна нещо. Видях, че мъжът ми се притесни, хвана ме за ръка и ми каза: – Бързо! Махаме се от тук! Повлече ме подире си, като през цялото време ми повтаряше, че трябва да излезем от пазара. Скоро ни настигнаха и нашите приятели. Аз исках да знам, какво става, но ми казаха, че там е опасно да спираме и че като сме в безопасност, всичко ще ми разкажат. Подтичвайки се върнахме на кораба и тогава ми разказаха какво се е случило в магазина.

Когато нашият човек отишъл да ги пита имат ли кожух като за мен, единия от тях го попитал, каква съм му аз? Той му отговорил, че сме приятели. Тогава онзи му казал, че ме иска за жена. Нашият приятел му отговорил, че аз вече съм омъжена и че с мен е мъжа ми. Оня тогава му казал да пита мъжа ми, иска ли да ме продаде и колко килограма злато ще иска за мен. Нашият човек разбрал, че нещата загрубяват и решил да действа преди да е станало твърде късно. Казал на мъжът ми да ме изведе от там по най-бързия начин. На мен всичко това ми се видя много несериозно, не повярвах на разказа му, но много скоро щях да разбера, че нещата са много по-сериозни, отколкото си мислех.

На другата сутрин тъкмо бяхме закусили и вече се канехме да излизаме за разходка в града, когато изведнъж мъжа ми, който зяпаше през палубата ми прошепна: -Не се обръщай! Ония тримата от магазина са долу и гледат към нас. Направо ми призля . Изведнъж опасността стана реална. Останах на кораба и до края на престоя ни не слязоха повече в Истанбул. Мъжът ми и приятелите ни напазариха всичко каквото исках включително и кожуха. След няколко години, когато се развеждахме с мъжа ми, той каза със съжаление в гласа : -Трябваше да те продам аз теб навремето в Истанбул !

Автор: Мая Ламбова/Използвана е илюстративна снимка от интернет/



Чрез, новооткритото Бюро за поръчки и информации към ГТП „Наркооп" на ул. „Граф Игнатиев" 6, през 70-те. в дома на всеки гражданин от столицата могат да се доставят хранителни стоки, полуфабрикати или готови храни и напитки в желаното количество. Заявките се изпълняват само за три часа, срещу минимално заплащане. А равносметката е спестеното време и труд, предпочитаните висококачествени продукти.

Тази нова форма на търговско обслужване я наложи самият живот. Жената—майка и домакиня, заета наравно с мъжа в обществено полезен труд, винаги е била пряко заангажирана с доставката и приготвянето на храната в семейството. Облекчаването на това задължение, наред с отпадането и на други, така наречени чисто „женски функции" в домакинството са проблеми, залегнали в много партийни и правителствени документи. 

Създаването на Бюрото за поръчки и информации отговаря на Декемврийската повеля на нашето време за повишаване жизненото равнище на народа и осигуряване на повече свободно време за почивка и пълноценни културни занимания. В близките месеци дейността на бюрото ще се разшири, като в супермаркетите на ло-големите жилищни комплекси — „младост“. „Дружба“. „Мотопи-ращи надбавки над основната заплата в размер на 30 на сто за доставяне на стоката, 30 на сто за културно обслужване, а в близките месеци ще се осигури допълнително възнаграждение в размер на 30 на сто върху стойността на всяка доставена стока. 

Всичко казано дотук не изчерпва дейността на Бюрото за поръчки и информации. Успещно се реализира и една друга форма на обслужване, която облекчава усилията на обществени организации, ведомства и личи домакинства — организирането на банкети, другарски срещи, сватбени и семейни тържества в ресторантите и битовите заведения — „Червено знаме”, „Ресторанткооп", „Стадион", „Ботевградска среща”, „Под лозите" „Тополите”, „Шумако” и др. 

Заявките при тези случаи трябва да се правят един месец преди определената дата. Интересен момент в работата на бюрото е конкретната помощ при провеждането на семейни тържества в домашна обстановка. Освен предвиденото меню, могат да се осигурят сервитьори и майстори-готвачи в дома на гражданите. Всичко това спестява много грижи и труд и освобождава домакинята от сериозни затруднения, като я прави истински съпричастна към семейния празник.

Поръчките за доставка на хранителни продукти и ястия се правят предимно по телефона Ако гражданите разполагат със свободно време, те могат да заяват своите предпочитания в бюрото, където в уютна обстановка ще се подкрепят с кафе, безалкохолни напитки или топъл сандвич на бар-бюфета. Личният контакт с управителя на магазина и неговите помощници, изчерпателната информация по интересуващите ги въпроси, както и красивите витрини, примамващи погледа с пикантни храни и напитки, могат да окажат въздействие върху предварителното решение за покупка и да насочат вниманието на потребителите към други стоки, които не са смятали да заявят.





Към Комитета за култура е създадена през 70-те, специална комисия, която би трябвало съвместно с ЦК на ДКМС и най скоро време да разработи и одобри статут за дискотеки те в България. Тогава може би лоста от проблемите, които стоят не само пред диско-водещите, но и въобще пред развитието на диско-клубовете в България, ще могат да се решават успешно. А отговорността ще е по-голяма и по-точно адресирана.

Вече не само специалистите разбират, че диско-модата изживява своето време. Като стил в музиката тя се появи през 1975 година и със своята акцентирана ритмика и бързо темпо допадна на младите по целия свят. И у нас диско-бумът извика на живот някои нови и подлежащи на развитие форми за събиране и общуване между младите хора, за съвременно и ефективно въздействие върху тях.

Не е ли точно сега моментът дискотеките постепенно да се преобразуват в музикални клубове, които да осигуряват приятна музика за всички възрасти: примерно клуб „17“, клуб „33“, клуб „Гамбринус“ ... Естествено и подборът на музиката и воденето на програмата ще съответстват на вкуса и предпочитанията на аудиторията. Така от място само за танцуване на младите хора между 13-18 години диско-клубовете биха се превърнали в търсени места за отмора и на студенти, и на работници, и на хора от средната възраст. Казано накратко, отмиращото „диско—диско“ нанесе не само щети. Въпросът сега е дали ще съумеем да се възползваме от положителното и жизнеспособното, които ни оставя то.

ЗАПЛАЩАНЕТО. Стара истина е. че всичко, което се консумира, трябва и да се плаща. А в повечето случаи покрай музиката в дискотеките се консумират и други неща (алкохол напр.). които задължително влизат във входния куверт. И веднага от дискотеката се получава ..Заведение за обществено хранене“, където всичко се контролира от управител. Вярно е. че у нас има и младежки дискотеки, в които не се сервира алкохол (дискотеките на ДКМС), а практиката доказа, че и те изпълняват предназначението си. Естествено минимална такса за вход би трябвало да се плаща — все пак техниката, поддържането на апаратурата, специалният подбор на музиката струват пари. 

Но докога ще се шири тази комерческа тенденция — от дискотеките да се извлича печалба като от дневни или нощни барове. Всичко е много лесно: няма нужда от оркестър, само един човек, който да пуска музика (за предпочитане по-бърза, за да ожаднява публиката). Докато търговската и дискотечната дейност по някакъв начин не се разграничат (диско-водещият да получава парите си например от бюро „Естрада")* дотогава не би могло да се изисква, а и да се контролира високото художествено ниво на програмите в дискотеките.



На обед се предлагаше шведска маса и срещу 20 лв. на човек, можеше да се яде на корем. Това бяха много пари /говоря за 86-87 г. /, но имаше такива вкусотии, каквито не можеше и да се сънуват в други ресторанти. Тогава за първи път опитах манго и гуава, например. Да не говорим за всевъзможните деликатеси, каквито нямаше дори и в специалните магазини на Политбюро.

Едно важно достойнство на решението според нас е интегрирането на пространствата на хотелския вестибюл, на мраморната галерия и на вестибюла пред многофункционалните зали. Така е оформено едно разкрито пространство, обединяващо споменатите три. За доброто му въздействие значение има и скъсяването на мраморната галерия с по две оси (7,20 м) от север и от юг. Като прибавим към това и пространствата на рецепцията и целодневния ресторант, които също имат отношение към хотелския вестибюл, се постига желаното едромащабно въздействие на целия партер — основната цел, към която беше насочено архитектурното решение на партера.

На първия сутерен, който откъм вътрешния двор е партер, са разположени всички кухни, офиси, подготвителни помещения, умивални, както и складовото стопанство с 23 големи хладилни камери. Тук намира място и столът за персонала. В частта непосредствено към вътрешния двор е вторият вход на хотела. Съществуващият вестибюл е запазен и на мястото на двата гардероба е създаден един голям гардероб, има магазин на „Кореком" и бръснаро-фризьорски салон със съответните тоалетни.

На втори сутерен освен техническите площи за климатичната инсталация и други технически служби са разположени нощен бар, бинарна и спортно-възстановителен център с мъжка и дамска сауна и всички необходими анекси. Входът за бара и бинарната е откъм втория вход на хотела, а за спортно-възстановителния център е създадена асансьорна връзка директно от хотелските етажи.

Шестият, таванският етаж е предназначен за нуждите на администрацията. Тук е организиран служебен бар, а в двете крила — северно и южно, са разположени помещенията на климатичната инсталация.

За да се осъществят необходимите функционални връзки, в сградата бяха прокарани 12 нови асансьора, два от които за гостите на хотела, а останалите, пръснати из целия корпус на сградата, осигуряват връзки, които при съществуващата планировка на сградата бе изключено да се осъществят чрез нови коридори и стълбища.

Изхождайки от нашата гледна точка, стигнахме до заключението, че трябва да се запазят богатите авторски разработки на таваните и на всички детайли на мазилката, съществуващият неокласи-чески ред с колони в партера, за да се получи връзка между миналото и настоящето. При интериорите задачата беше: да се освежи, стопли и обогати обстановката, като се запазят богатите детайли на мазилката. Крайният резултат според нас показа, че посоката е била вярна. Получи се сплав между създаденото от проф. Цолов и това, което нашият колектив прибави след 35 години — постигната бе търсената атмосфера.

Споделените по-горе мисли не са само мои, това е разбирането, с което през цялото време работи творческият колектив, чието дело е тази реконструкция. В него от самото начало са колегите от „Главпроект", а по-късно последователно се включиха колегите от австрийската фирма „AST , от „Интерхотели",

Арх. Павел Николов



Запомнящи се са ролите му във филми като"Опасен чар", " Вчера", "Селянинът с колелото", "Дами канят" и редица други. 

Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).

Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.Член на Член на САБ (1953) и СБФД (1977).

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

Дълбок поклон пред светлата му памет!



Най-четени👇

Популярни публикации👇