Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СТАТИИ. Показване на всички публикации
Стара Загора и Берое загубиха един достоен човек. Отиде си легендата на Българския футбол Петко Петков.

Един от най-великите голмайстори в историята на българския футбол.

Почивай в мир ! Съболезнования на семейството.

През последните дни министърът на околната среда и водите Нено Димов не спира да обяснява, че той и неговото министерство нямали никаква вина за водната криза в Перник. Сателитните снимки по проекта “Коперник”, както и данните от дневника на язовир Студена, доказват само едно: още през август водната криза се е задала зад ъгъла. Министърът, който по закон управлява водите в България, не е реагирал. Три месеца бездействие на властта доведе хуманитарната криза на Перник.

Едни кадри, заснети с дрон, бяха показани стотици пъти през последния месец. Напукана земя, която всъщност е… дъно на язовир.

Сушата в язовир “Судена” край Перник поставя хората от региона на нечовешко изпитание и в условия на хуманитарна криза. Тя се превърна в едно от емблематичните събития на 2019-та. Но, емблематично за какво? За опасен климатичен феномен или за опасно безхаберие на властите?В Пернишкия регион чешмите вече са пресъхнали. Въведен е непосилен воден режим. Започнаха протести. Хората обвиняват държавата в безстопанственост, а властта се оправдава със сушата. Появи се и версия за източване на язовира заради италианските водолази и ремонта на стените му по европейски проект. Уволнен бе само шефът на ВиК Перник. “Жегата” не достигна до високите етажи на отговорните две министерства – МОСВ и МРРБ. Прокуратурата все още разследва случая и нейните преписки пътуват между Перник и София. А над хората надвисват нови опасности – епидемии и зарази.

Случката все повече прилича на търсене на необходимия виновник. Вместо да се анализират ден по ден действията на тези, които по закон отговарят за управлението на водите в България.

Скандалът с хуманитарната криза в Перник се разрази едва през миналия месец ноември. Тогава, когато беше късно за всичко. А всъщност, в социалните медии още от месец август се въртят клипчета с известните кадри, заснети с дрон. Те показват, какво се е случило постепенно с водата на язовир “Студена” през последните четири месеца. Изчезва. Стопява се. Водната шир се превръща в напукана земя. Но никой в министерствата на Нено Димов и на Петя Аврамова не е забелязал това.

Те не са видели кадрите. Не са отчели фактите, не са анализирали данните, които им предоставят в справки за всички язовири в България. Министър Нено Димов, който по закон управлява водите в България, подписва месечния график за използването им. Двамата министри са гледали язовир „Студена” през документите.

А ние ще погледнем към язовира през… сателитите.

Проектът “Коперник” е програма на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята. Целта е да се предостави информация за околната среда и сигурността, както и да осигурява политиките на ЕС. Програмата е основана в партньорство с Европейската космическа агенция и се изпълнява чрез група спътници, наречени “Сентинел”, които предоставят данни от космоса за Земята, правейки снимки с възможно най-високо качество. Програмата “Коперник” е най-голямата платформа в света за безплатно предоставяне на информация и данни за наблюдение на Земята.

Искам да видя, как изглежда язовир „Студена” в началото на гмуркането на водолазите за ремонт на стените на язовира – през юли 2017-та. Най-ясният ден е втори август 2017-та. Вижда се, че язовирът е пълен. По предварителна информация знам, че водолазите са работили и през цялата 2018-та година. Затова избирам месец март 2018-та. Язовир „Студена” изглежда още по-пълен. През месец юни 2018-та има още повече вода – на сателитната снимка не се виждат дори брегове. През септември – отново изглежда пълен.

Знаех, че италианските водолази са си заминали на Коледа. Приключили са своята работа в края на 2018-а.

И през януари и февруари на 2019-а, никой не е работил на язовира.

Но ето как изглежда водата през месец февруари 2019-а. Наполовина пълен. А през април в него трябва да има повече вода, заради топенето на снеговете. Но… язовирът не изглежда по-пълен тогава.

През следващите месец май и юни язовирът се пълни. И това се вижда най-добре от сателитната снимка, направена на трети юли 2019-а. Не се е отдръпнала водата от бреговете. Но през следващия месец август започва различната картина. Жълтите ивици около язовира стават все по-дебели. Те бележат отдръпването на водата навътре в чашката. През месец септември това продължава, а през ноември язовир “Студена” прилича повече на локва, отколкото на язовир. На 15-ти декември 2019 година от сателитната снимка се виждат вече дори пукнатините по сушата.

Картината от сателитите на проекта „Коперник” е ясна и категорична. А какво показват данните в дневника на хидролога на язовир „Студена”? И съвпадат ли логически със сателитните изображения?

Тръгваме към язовир „Студена”. Но на път за там се спираме в село Студена. Бяхме научили, че италианските водолази са се хранили там в един ресторант.

Намираме собственичката на ресторанта. И от нея разбираме, че водолазите са се хранили в нейния ресторант всеки ден и са си заминали през месец февруари 2019-а. Казали, че са приключили работата и си тръгват. Показвали на снимки как  правят ремонта. И ресторантьорката качила във Фейсбук тези снимки. Но в началото на месец декември някой изтрил от профила й всички снимки. А на тях се виждало, как под вода водолазите свалят целия напукан слой и как се прави бетон. Тя била свидетел на всичко това. Но някой е саботирал нейния Фейсбук профил. Не знае кой.

Откриваме инж. Бойко Кодуски в канцеларията му преди стената на язовир „Студена”. Той е ръководител на „Хидровъзел Студена”. Той отрича някой да е източвал водата на язовира, заради работата на италианските водолази. Но на въпроса ми, как става по принцип източването на язовира, кой на кого писмено нарежда да се направи това, инж. Кодуски ни шокира с отговора си, че това ставало по… телефона. Без писмено нареждане, без документ се правело източването на язовира. И това бил легалният начин. Това означава, че нито може да се докаже, че язовирът е източван, нито да се докаже, че не е източван!

Показвам на инж. Бойко Кодуски сателитните снимки и искам от него да ми покаже в дневника на язовира, какво количество вода са записали в същите месеци?

Логиката почти съвпада. С изключение на два месеца.

Февруари и април 2019-а.

Според дневника на хидролога, през месец февруари 2019-а, водата в язовира е била 9,8 милиона кубически метра вода. Точно както определихме от сателитната снимка – наполовина пълен.

А след два месеца – през април, според дневника, язовирът трябва да е по-пълен с цели 2 милиона кубически метра вода – 11,6 милиона.

Но на сателитната снимка, водата в язовира през месец април, не изглежда повече. И инж.Кодуски след дълго наблюдение казва тихо – „Същото е.”

Дали тогава, някой не си е взел повечко вода от язовира, в сравнение с посочения разход в дневника? И снимките от сателитите, и цифрите от дневника на хидролога са категорични. Още през август 2019-а, хуманитарната криза се е показала зад ъгъла. Но никой от властите нависоко не е реагирал на заплахата.

Ето документите, които доказват неадекватната управленска реакция на министър Нено Димов за водата в язовир „Студена”.

В справка от 02.09.2019 г., подписана от управителя на ВиК Перник – инж. Иван Витанов пише, че обемът на язовира е 9,8 милиона кубически метра вода. Осем дни по-късно – в Справка от 10-ти септември пише, че водата е намаляла. Обемът е вече 9,3 милиона кубически метра. На 20-ти септември водата е вече 8,7 милиона кубика. Още повече намалява. А в последния ден на месец септември водата е само 8 милиона кубически метра. Това количество вода е за режим. Защото язовирът е само една трета пълен. Максималният му обем е 25 милиона кубически метра.

Тези само 8 милиона кубика вода през месец септември е трябвало да бият тревога. И МОСВ е трябвало да въведе режим на водата. И още тогава да се вземат мерки.

Но ето какво е подписал министър Нено Димов. В информация за служебно ползване, която касае оперативното управление на водите на национално ниво в България, за месец септември 2019-а, министър Нено Димов пише, че въпреки че язовир „Студена” е напълнен само 32 процента, тоест, една трета пълен, то, цитирам:

„Всички язовири за питейно-водоснабдяване в края на месец септември са с обеми ДОСТАТЪЧНИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ на нуждите на водоползвателите.”

Водата в язовира тревожно е намаляла и е за обявяване на режим, но министър Нено Димов пише, че била достатъчно и не предприема никакви действия!

Въпреки това, управителят на ВиК Перник – инж- Витанов, на 7 октомври 2019-а, изпраща писмо и разчети на водния баланс на язовир „Студена” до кмета на Перник и до Общинския съвет. Той ги известява, че водата в язовира е само 8 милиона кубика и вероятно предстои режим. Никакви последствия няма и от тази информация подадена нагоре към властта. А до края на месец октомври, когато водата в язовир „Студена” още повече е намаляла и полезният и обем е 6 милиона кубически метра, в графика за използване на водите, подписан от министър Нено Димов, отново не се обявява режим на водата.

Пропуска се още ценно време. И се подава вода, както обикновено – един милион и половина за питейно-битови нужди, както и още 280 хиляди кубика за „Стомана индъстри” и 80 хиляди кубика за „Топлофикация Перник”.

В графика за месец ноември, утвърден от министър Нено Димов, когато водата още повече е намаляла и полезният и обем е само 4 милиона кубика, явно от МОСВ са се усетили, накъде вървят нещата и намаляват водата за питейно-битови нужди от милион и половина на един милион. Но отново не спират водата към „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”.

Едва на 19 ноември, когато скандалът с водата в Перник избухва, от МОСВ изпращат писмо до „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”, че се преустановява водовземането от язовира за други цели. И вода щяла да се дава само за населението.

Писмото е подписано от заместник-министъра Красимир Живков.

Едно много закъсняло действие на властта. След 3 месеца бездействие.

Тези дни премиерът Бойко Борисов каза пред журналисти:

„Предишният програмен период Перник не си направиха воден цикъл.”

Много важен въпрос. Зададох го на управителя на ВиК Перник – инж. Иван Витанов.

Защо не се случи водният цикъл на Перник?

И инж. Витанов отговори, че това не е станало, защото Европейската банка за възстановяване и развитие не им е дала финансиране. А не им е дала, защото банката в Лондон установила, че ВиК Перник е в тежко финансово състояние. А това било така, защото предишният управител на дружеството – инж. Камен Каменов бил теглил кредит от 3 милиона лева още през 2013 година. И този кредит е трябвало да плати задълженията към НАП, към Басейнова дирекция, както и за закупуване на техника за аварии, кранове и въздушници. Но това не било направено. Парите са отишли главно за плащане на доставчици по фактури. И частично бил платен дълга към Басейнова дирекция. И ЕБВР е отказала на ВиК Перник съфинансиране. А една друга банка наскоро също е отказала финансиране, тъй като е  дала най-ниския възможен кредитен рейтинг на дружеството – 7. И сега единствената надежда оставал Фонд „Флаг”. Ако и от там не дадат пари на ВиК Перник, никой не знае какво ще става.

Шокирана съм!

От това интервю става ясно, че човекът, който е бил управител на ВиК Перник тогава, през 2013 и 2014 година, по времето на правителството на Пламен Орешарски, този човек, който е теглил въпросния кредит от 3 милиона лева и е ипотекирал цялото имущество на ВиК Перник, в това число и сградата, сега, същият човек властта го връща на бял кон в управлението на дружеството!

Защото след протестите на хората миналия месец, инж. Камен Каменов е назначен от държавата за прокурист на ВиК Перник!

Търсим инж. Каменов за интервю, за да го питаме за онова писмо, което той е написал през 2013 година до тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева, с което той иска разрешение за кредит от 3 милиона лева.

И министърът разрешава. И кредитът се взема. И задлъжнялостта на ВиК расте.И все повече се отдалечава от финансирането за водния цикъл. И никой от МРРБ не е проверил досега, дали кредитът е използван по предназначение?

Откриваме новия прокурист инж. Камен Каменов. Питаме за го кредита. Той най-напред обещава да ни отговори на всички въпроси за него, но след 5-минутен престой в кабинета си без нас, излиза и ни съобщава, че сега няма да говори.

В сряда бил денят за отговори на журналисти.

Отново го питам за кредита от 3 милиона, който е взел и който е увиснал като воденичен камък на дружеството.

Но, инж. Каменов, само изстрелва, преди да ми хлопне вратата под носа:

„Това са глупости!”

Кое е глупости и кое е престъпно бездействие, трябва да каже Специализираната прокуратура. Засега кристално ясно е само едно – отново хората ще платят цената на безхаберието на властите.

ВАЖНО По взаимна договореност между издателя на EURACTIV.bg и Валя Ахчиева, само първите шест параграфа от нейните разследвания, без видеоматериала, могат да бъдат препубликувани от други онлайн медии, като по-нататък хиперлинк трябва да води към оригиналния текст. При неспазване на това изискване ще бъде предявен съдебен иск за висока финансова компенсация. Евентуалното съдебно дело ще се води по белгийското законодателство.

Източник:euractiv.bg

На 10 януари 1944 г. в 13 часа е осъществен удар и по София. За първи път той се извършва по комбиниран нощно-дневен способ, причинява много жертви и разрушения и поставя гражданите на столицата на тежки изпитания

Столичани още разчистват разрушенията и гасят пожарите от попаденията, при дневния удар, когато в 22 часа 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори, нощен удар.

Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснато от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките материални разрушения.

При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710 души. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени.

Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията

Доц. д-р Петър Ненков

От готвените храни хората са могли да избират примерно свинско със зеле за 24 стотинки или пиле фрикасе за 20 стотинки.

Меню отпреди доста години разкрива колко е струвала храната в заведенията за бързо хранене,така наричаните закусвални по времето на социализма у нас.  Супите рядко са надвишавали 10 стотинки, освен любимото и до днес на всички шкембе, което е струвало цели 17 стотинки.

От готвените храни хората са могли да избират примерно свинско със зеле за 24 стотинки или пиле фрикасе за 20 стотинки.  А десертите са били повече от евтини - крем-карамел за 8 стотинки или макарони за 10.  Разбира се, ако се сравняват цените, не трябва да забравяме и, че тогава средната заплата е била около 170 лева, но дори и при такава заплата е било наистина евтино да се нахраниш на обед.

1.Да излееш шишето с нектар в сместа за курабии и после да се чудят защо са със странен аромат...а ти да се подилваш доволно.

2.Да изсипеш суров боб в почти готовата манджа на котлона и после да хрупа на гостите, а майка ти да потъне в земята от срам.

3.Да сложиш щипка на палтото на сестра си и тя да отиде на среща с приятел.

4.Да залешипиш бележка на палтото на сестра си с надпис "Опасна съм ,хапя" и тя да отиде на училище така.

5.Да си напишеш сам бележка в дневника и да твърдиш,че нищо не нзаеш когато те разберат.

6.Да намериш скритат пенсия на баба си и да си щипнеш едно левче от нея.

7.Да излъжеш,че ще спиш в приятелка а ти да отидеш на купон

8.Да купиш един шаран от магазина и гордо да обикаляш с него и въдица в ръка,твърдейки ,че се връщаш от риболов.

9.Да вържеш тенекия за опашката на съседското куче.

10.Да излееш ракията на баща си и в бутилката да сипеш чешмяна вода.

Може да допълвате с вашите спомени

Някои личности, които, въпреки че не са се учили добре, успяват да оставят ярка следа в историята и еволюцията на човечеството, благодарение на нестандартното си мислене и упоритост. Те са абсолютното доказателство, че слабите бележки в училище не са задължителен белег за липсата на потенциал в детето.

Един от най-често цитираните в категория „слаб ученик” е гениалният учен Алберт Айнщайн. Той често бил преценяван от околните като глупаво и дори бавноразвиващо се дете. В действителност невъзприемчивостта на малкия Алберт била резултат от синдрома на Аспергер, от който страдал. В онези години обаче заболяването не било познато и още никой не знаел нищо за диагнозата.

Въпросното състояние пръв описва през 1944 г. австрийският педиатър д-р Ханс Аспергер. Самият термин по името на доктора пък бил въведен едва през 1981 г. от Лорна Уинг. Днес медицината поставя синдрома на Аспергер в аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване.

Исак Нютон пък бил определян от учителите си за най-мързеливия ученик. В историята обаче Нютон остава с биографията си на мислител, физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.

Наполеон Бонапарт също бил слаб ученик, особено по хуманитарните науки. Първият френски император, определян като велик военачалник, не се научава да пише без грешки до края на живота си. В негова защита все пак историците отбелязват, че още като малък Наполеон показвал отлични математически способности.
Собственик на над 1000 патента и създател на електрическата крушка Томас Едисон дори бил изхвърлен от училище заради ниските си оценки.

Едва 11-годишен сбогом на училищния чин казал и Лудвиг Ван Бетовен. Събирането и изваждането за него не били трудна задача, а затрудненията с умножението и делението той не успял да надмогне през целия си живот.

Руският писател и драматург Антон Чехов също често е получавал слаби оценки в училище. Той дори повтарял една година в Мъжката класическа гимназия през 1868 г., тъй като се провалил на изпита по старогръцки.

И друг руски автор - Александър Пушкин, не се славел с добри резултати в училищните си години. Днес обаче той има своето място в историята на световната литературна класика, определян като един от най-великите поети, драматурзи, критици, публицисти и белетристи.

Слаб и посредствен ученик бил и Уинстън Чърчил. Въпреки това той успява да разгърне потенциала си до поста министър-председател на Великобритания два пъти. През 1953 г. е награден с Нобелова награда за литература за историко-биографично произведение, а през 2002 г. Би Би Си го нарежда сред най-влиятелните британци в историята.

Непоправим двойкаджия бил и президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди. В ученическите си години той често бил наричан „неудачник“. На този етикет обаче Кенеди отговорил като сформирал с приятелите си – също двойкаджии, банда, която нарекли „Неудачниците“.

Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис също не бил усърден ученик. По различни причини той бил многократно изключван – поради лош успех или заради дръзко поведение към учителите. Редовно пропускал уроците и се впуска в живота като пристанищен диспечер. Умира като един от най-богатите собственици на кораби в света.

В ученическите години никой не таял големи надежди и за бъдещо на Харисън Форд. Цялото му внимание било погълнато от киното и мечтата му да бъде актьор. Затова пък днес той има звезда на холивудската Алея на славата, десетки запомнящи се роли и няколко номинации за Оскар.

И Бил Гейтс не бил най-усърдният ученик. Дори заканите на родителите му, че ще „награждават” лошите му оценки с бой, не мотивирали бъдещия гений да отваря редовно учебниците.

Място сред „недобрите ученици“ има и настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп. Дръзкото поведение, с което е популярен и днес, той проявявал още като ученик. Уморени от поведението му родителите му го изпращат в училище-интернат на Военната академия, където бунтът на Тръмп се пречупва. Като ученик в интерната той е запомнен и с усърдно поведение, и с успехи в спорта.

И един от най-екстравагантните бизнесмени в наши дни - сър Ричард Брансън, не бил старателен ученик. Не бил харесван и от учителите си.

За финал – внимание към ученик, едно ниво пред двойкаджиите. С „отличните” тройки, които получавал Сергей Корольов - наричан сега Баща на съветската космонавтика, успява да завърши образованието си. Очакванията към посредствения ученик не били високи, тъй като цялото му внимание поглъщал единственият му интерес – авиационната технология. Ученият обаче е поредното доказателство, че оценката не винаги, дори твърде често, означава знание.

И сега Корольов продължава да е сочен за един от най-талантливите съветски учени. Под негово ръководство са създадени първите съветски балистични и геофизични ракети, пуснати са първите спътници, космическите кораби „Восток” и „Възход”. Именно под негово ръководство се сбъдва и мечтата за изпращане на човек в Космоса – полетът на Юрий Гагарин през 1961 г.

Източник:purvite7.bg

Когато паднеше снега ноември, чак март месец виждахме земята.И бяхме здрави. Нямаше дървени ваканции.

Нека младите знаят каква зима имаше едно време и какви незабравими емоции и приключения имахме през зимните ваканции прекарани на село,там при баба и дядо,с топли мекички за закуска,ухаещ топъл липов чай или прясно издоено от нашата крава мляко, което след варенето ставаше със един жълтеникав каймак.

Роден съм през 70-те в голям областен град и разказвам по мои спомени.Някога с нетърпение чакахме да дойде 5 януари и да започне зимната ваканция.Тя беше цели 10 дни.Майка ми опаковаше багажа и ме изпращаше на жп гарата където трябваше да хвана влак до Чирпан а от там автобус за село Златна Ливада.Пристигах към обяд в малкото градче и от автогарата на която някога кипеше живот ,се качвах на автобуса /тогава пътуваха автобуси "Чавдар" /по направление Чирпан-Димитровград/ с отбиване в моето село Златна ливада.Сядах задължително на задната седалка до прозореца,незнам защо ,но там най-много ми харесваше.

И така автобуса тръгва,минава през село Зетево и следващото село е моето.Чакам с нетърпение да видя Баба и Дядо.Автобуса пристига те ме чакат с нетърпение на спирката.Това са едни от най-незабравимите ми моменти.След задължителните прегръдки и питане как е в училище и какви оценки имам ,тръгваме към вкъщи където ме чака вкусен обяд.И така ,целия ми ден минава покрай печаката с дърва и следките приказки на моите дядо и баба.

На следващия ден с пробуждането си виждам,че е нявалял много сняг.Дядо ми стягаше шейната на двора ,но аз си имах мой си метод за пързаляне.Взехам един найлонов чувал,вътре слагах слама да е меко и с него тръгвах към хълма който наричахме "Биличкия хърман" на който вече имаше поне 10 други деца,кой с шейна кой с найлон и започваше едно пързаляне,търкаляне в снега ,надпревари и каквото се сетите чак до здрач.Вечер се прибирах целя мокър в къщи край горящата печка и вкусните гозби на баба...и така до следващия ден.


Една случка от средата на 60-те години на миналия век се е запаметила  в съзнанието ми. Не помня вече дали сме били във втори или в трети клас, но предстоеше приемането ни в организацията „Чавдарче“ и тържествено връчване на сините ни връзки. В интерес  на истината това беше някаква вълнуваща тръпка за нас, защото цялото училище ходеше със сини или червени връзки, а ние все още нямахме никакви.

Всички мечтаехме за това. Не знам как се случи, но аз бях натоварен да рецитирам стихотворение на тържеството. Възможно е и майка ми де е била инициатор, защото държеше много да се изявявам, аз бях свит и притеснителен. Това сякаш хвърли сянка върху усещането ми за празник. А и стихотворението беше дълго и трудно за учене. Помня, че всички вкъщи бяха на бойна нога и в продължение на седмица единственото, което правихме, беше да учим стихотворението.

В крайна сметка го запаметих и дойде дългоочакваният ден. Помня, че беше неучебен, заведоха ни в тогавашния музей на революционното движение и там сред пушки и автомати тържеството започна. Естествено, в пълно родителско присъствие. Тогава родителите ни много ходеха на тържествата ни, а ние в интерес на истината непрекъснато тържествувахме за нещо. Всички деца бяха весели, гледаха връзките, които дружинната ръководителка тържествено внесе на двете си протегнати напред  ръце. Пяха се песни, танцовата група игра хоро. Единствено аз трябваше да се изправя сам пред всички и да рецитирам. Цялото  тържество за мен премина като в полусън, бях просто зашеметен от страх. И естествено, се провалих. Започнах, изкарах донякъде и дотам. Не помогнаха нито подсказванията на класната, нито упрекът в очите на майка ми. Така с провал започна участието ми в детската организация, чувство, което и до днешен ден си спомням с усещане за неуспех./Ретро.бг/

*Използвана е илюстративна снимка от интернет
Михаил Николов, София


Чacoвe прeди нacтъпвaнeтo нa Нoвaтa 2020-а гoдинa почина Мaрия Хaджиивaнoвa, която беше последната жива жена, която е участвала в партизанското движение у нас, съобщава “Мoнитoр“.
Бaбa Мушa, както я наричаха близки и приятели, cи oтидe oт тoзи cвят нa 100 гoдини в дoмa cи. Изпрaтихa я дъщeря ѝ Рoзa, внуци и прaвнуци.  Мaрия Хaджиивaнoвa нe ce прeдaдe лecнo – чeтири пъти изпaдaшe в кoмa в пocлeднитe някoлкo ceдмици, нo лeкaритe я връщaхa в cъзнaниe. Зa пeтия път вeчe нямaшe cили.
Мaрия Хaджиивaнoвa e рoдeнa нa 2 ceптeмври 1919 гoдинa в Якoрудa. Тя e cecтрa нa пoлитзaтвoрник, a пo-къcнo пaртизaнкa в Якoрудcкия oтряд.

Приживе Мaрия Хaджиивaнoвa разказа (представяме без редакторска намеса):
Aз cъм oт ceлcкo ceмeйcтвo. Зaнимaвaхмe ce cъc зeмeдeлиe. A ниe, мoмичeтaтa, кaтo пoрacнaхмe cтaнaхмe жeтвaрки нa пo-зaмoжнитe. Хoдихмe дa кoпaeм, дa жънeм, дa cи изкaрaмe някoй лeв дa cи купим дрeшки. Зaвърших прoгимнaзия и oткрихa тeхникум зa мoмичeтaтa – „шeв“ и „гoтвaрcтвo“, a зa мoмчeтaтa – „зeмeдeлиe“. Нo гo зaкрихa cлeд тoвa.
Нaучих ce дa шия. Имaм пo-гoлям брaт, кoйтo имaшe гoлямa шивaчницa. В нeя идвaхa хoрa oт цялaтa Рaзлoжкa oкoлия. Тoй мe въвлeчe в тoвa нeщo. Мнoгo мe oбичaшe. Aз cъм единcтвeнaтa пaртизaнкa от Якoрудa. Cлeд тoвa излeзe жeнaтa нa eдин журнaлиcт – Гeoрги Бoкoв, бaщaтa нa Иринa Бoкoвa. Излeзнa към крaя – прeз aвгуcт.
Брaт ми cлeд двe гoдини и пoлoвинa излeзнa oт зaтвoрa и oтвoри шивaчницa в цeнтърa нa Якoрудa. Мъжa ми Гeoрги Хaджиивaнoв издържa 5 гoдини и пoлoвинa в зaтвoрa.
C нeгo бяхмe мнoгo близки и oщe oт зaтвoрa ми изпрaти ceмeeн пoдaрък. Ниe cмe 106 души пaртизaни oт Якoрудa. Нaд 500 ятaкa имa. Aз нe ги пoзнaвaм ятaцитe, нe cъм рaбoтилa c никoгo oт тях. Виждaм ги cлeд 9 ceптeмври. У нac идвaхa ръкoвoдитeлитe нa 4-тa oпeрaтивнa зoнa. Кaтo зaгинa Пaрaпунoв – oт зacaдa нa Бaлaрбaши (нaд Блaгoeвгрaд), ocтaнa Никoлa Рaчeв нa нeгoвo мяcтo.


Няма как да не си спомняте с носталгия за моторчето легенда,родното  "Балканче" 

Всъщност тогава то си беше направо синоним за мотоциклет, може би защото присъстваше в много български къщи и беше мечтата на почти всяко подрастващот момче през 70-те и 80-те.Всеки собственик на легендарното моторче си има история с него, която помни до днес.

Дали такава, свързана с със спукана гума посред пътя или да правиш центровка някъде сред нищото,дали да чистиш зацапана свещ за да може да даде искра при запалването, или просто смешна, като това да  паднеш и цялото съдържание на инструментите под седалката да се изсипе на земята точно пред погледа на  възхитените ти приятели.

Ако и вие имате незабравими спомени с това моторче легенда,моля споделете ги

Да ти продадат пресни кремвирши, сирене или кашкавал и завият в амбалажна хартия, да те изпрати майка ти до магазина със списък за пазаруване и да се върнеш с всички покупки и правилно върнато ресто, че и понякога с вафла от продавачката за награда, да чистиш надписи от химикал по чина с тебешир, в голямото междучасие да бързаш да извадиш ластик и да играеш на "ема, есаса.."

Момчетата да бързат да играят на лимки, сутрин преди да влезеш в училище, първа смяна да правите всички заедно в двора физ зарядка, да се строявате преди първия час по класове и да ви проверяват за връзки и бележници, да си носиш в джоба текстилна носна кърпа, а не хартиена, шоколад кума лиса да е най-вкусният на света,....

Ех ,спомени спомени, от едно безвъзвратно отминало време...

Някога на едно семейство не изпращахме обща новогодишна картичка, а на всекиго поотделно.

Правехме си списъци в  тефтерче с описание на кого каква картичка ще изпратим за да честитим новата година. Пращахме около двайсет ,че повече новогодишни картички.

Дори на комшии сме пускали в пощенската кутия,ей-така просто да ги зарадваме. Мили спомени от отминалата младост.

А вие какви спомени таите ?

В градът пред блока нямахме стръмни брегове, но се намираха, едни странични части, тъй като има денивелация и следващата редица на блокове са на около 4 м височина, така че покрай тях се оформяха пързалки, пък и макар по-кратки около 10-15 м, които продължаваха през пътя на междублоковото пространство.

При нас се изграждаха бойни крепости. За да си го представите, то бе, стена около 1м висока и 1,20 м широка, дебела около 20-30 см (в основата по-дебела и леко по-тънка към върха. От вътрешната й страна се правеха "джобове", къде се слагаха "амунициите" , добре оформени, до заледяване снежни топки. а заледяването ставаше с онези детски шушкави ръкавици с един пръст, ако някой се сеща - моите бяха сини.. и с тях ставаха много здрави топки. След като се подготви крепостта за бой, имахме около 10 мин всеки и се даваше начало. Не си спомням правилата, но май не трябваше да те улучват, а ако те улучат губиш играта. Играехме или по единично или по двама зад крепост.

2. Втора игра, беше да си правим писти за бобслей. Пак се изграждаше съоръжение с височина около метър и широко 20-30 см. По средата се правеше улея. А предварително вкъщи се правеше бобслея. Той ме от количка мачбокс (бълкгарските), които се слагаха върху малак счупена част от линийка, която се подвиваше чрез нагряване под свещ. А май си спомням че боба се правеше и от пластелин, изцяло, и вътре се правеше място за някакво човече от друга игра или корекомска играчка. И така. С количките си играехме по 1-2 часа. Докато направиш пистата, изгладиш я пак перфектно с онези шушкави ръкавици.

3. Правили сме и снежен човек пред блока..

4. Най-култовото в архитектурен план бяха онези къщи на ескимосите - ... забравих им името сега. Та , за целта, натрупваха огромно количество сняг на едно място. Обикновено като търкаляхме топки, които бързо лепяха. След като се вдигне сняг от около 1.50 м във върха и диаметър пак около 1.60-2.00 м, почвахме да дълбаем отвътре. И така, след около час работа на 3-4ма човека, се оформяше хубав дом за живеене. Отвътре се стабилизираше колибката, изглаждаха се ръбове и т.н. И накрая всеки влизаше да се изкефи как е в иглуту (ако се не лъжа, май така се казваше).

5. Иначе най-готско бе да карам експериментално Школника си в сняг. Бе супер екстремно да се поднасяш в сняга и да биеш контри. Или пък сме играли и футбол за кеф... Естествено на площадклата пред блока, когато бе твърд и утъпкан снега.
И накрая. За филма на Зико. Мисля че е коментиран някъде из хилядите статии на НД. Филма бе канадски. И благодарение на НД и аз си го бях припомнил. Беше много готин, но и тъжен защото "Кучето което спря войната", не продължи земния си път... И там имаше много битки. Деца си построиха крепост , голяма, и имаха таен изход за бягство.

"Помня, че в най- ранната ми детска възраст ми беше любим един - за едни лапета дето воюваха и си правиха снежни замъци и си ги превземаха. " и от 03.01.2006г. в форумс.фен.нет "... филма не съм го срещал но името му е "Кучето което спря воината" ..." .

А Вие имате ли незабравим спомен от зимите на вашето дество?

Източник:Интернет

Коледата се свързваше с "гътване" на прасето, печене на сочни пържоли на трапа,приготвянето на пържунки,бахур и задължителното свинско с кисело зеле готвено на огън в двора на село.Такава бе коледата по моите спомени през далчната 1983 година.


На Балканите празнуването на Коледа и Нова година се върти главно около трапезата и повечето традиции и обичаи са свързани с храната. Вярва се, че Новата година трябва да се посрещне с пълен хладилник, да има пари във всяко портмоне в къщата, за да са пълни цяла година. Да се платят всички сметки преди празника, за да се влезе в новата година без грижи и борчове.

А имаше време, когато нямаше Коледа … 

Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.



Разбрахте ли какво означава последният 56-ти спомен?

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока- ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче.Банани по Нова година, боза от 6 ст…. и още:


1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.


7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
10.11.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
12.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
13.Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
14.Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
18.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
19.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

20.Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
21.Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
22.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
23.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
24.Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
25.Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

26.Да си купуваш плочи с музика.
27.Да сменяш ремъка на касетофона.
28.Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
29.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
30.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
31.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
32.Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
33.Да си вариш домашна кола-маска.

34.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
35.Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
36.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
37.Да участваш в Ленински съботник.
38.Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
39.Да познаваш мириса на „Кореком“.

40.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
41.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
42.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
43.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
44.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

45.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
46.Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
47.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
48.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
49.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
50.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
51.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
52.Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

53.Да отидеш на истинско изпращане на войник.
54.Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

55.“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията,когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

56......Вижте още:Детство мое, реално и вълшебно,детство мое, така си ми потребно

Никола Куташки

Срещнах го в един старчески дом.Той беше на 80 години, но настояваше да закусва всяка сутрин с жена си. Когато го попитах защо тя е в старчески дом, ми отговори, че е болна от Алцхаймер. Попитах го тя дали се тревожи, ако той не дойде за закуска.

"Тя вече не ме помни. Вече не ме познава. От пет- години не знае кой съм" .

"А ти защо продължаваш да идваш.. след като не те помни?" - попитах учуден.
Мъжът се усмихна, стисна леко ръката ми и каза:
"Тя не знае кой съм, но аз знам коя е тя"

Както знаем след разпадането на СССР 1991г., Михаил Горбачов както и КПСС оставят една бедна, изостанала във всякакво отношене на развитие от Западния свят, разбита, пълна с корупция и готова във всеки момент да избухне в гражданска война държава. Най-просто казано Русия е била пред пределите на пълно самоунищожение в годините 1991-2000г. Но благодарение на един бивш агент на КГб, положението се нормализира и връща реда в Руската федерация.

Първата война

От 11 декември 1994 г. – 31 август 1996 г. въпреки определени военни успехи на военните и МВД (Министерството на вътрешните работи) на Русия, този конфликт става повод за изтегляне на руските сили от Чечня, масови разрушения и жертви от двете страни, довело до независимост на Чечня и вълна на терор, разпростряла се в цяла Русия.

Втората война

От 26 август 1999 г. – май 2000 г. Се оказва решителна за Руската федерация. Владимир Путин показва качествата си на лидер и осигурява пълното унищожение на Чеченската република . С края на тази война започва укрепването на Руската федерация и нормализирането на държавата.

Източник:ФБ-група"Военни Книги и Фотографии"

1.Дъвче листата на фикуса.

2.Не внимава в час по аритметика.

3.Ученикът свири в час по пеене.

4.Ученикът рови в фикуса по-време на час.

5.Блее през прозореца по-време на час.

6.Дърпа косата на съученичката си по-време на час.

7.Звучно дъвче дъвка в час по математика.

8.Не носи всички рисунки за оценка.

9.Спи по-време на час по литература.

10.Без домашно.

11.Драска по чина и се държи нагло в час по биология.

13.Пее в час по география.

14.Зяпа през прозореца в часа по геометрия.

15.Не знае а подсказва в час по геометрия.
16.
Влиза бос в час по геометрия





Играл е в театрите в Габрово, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов". Сред многобройните му
участия в киното са ролите във филмите "Момчето си отива", "Татул", "Опак човек", "Обич", "Зарево над Драва", "Вилна зона", "Снаха", "Допълнение към Закона за защита на държавата", "Време разделно", "Барутен буквар", "Войната на таралежите", "Двойникът", "13-ата годеница на принца", "Карнавалът", в сериали като "На всеки километър","На живот и смърт", "Синята лампа", "Пътят към София", "Ленко", "Пазачът на планината".

Удостоен със званието "Заслужил артист" (1981).



Оже стартира като модел, представяйки Франция. Класира се като първа подгласница в Мис Свят 1958г.

Стартира кариерата си на актриса във филма от 1962 г. „Желязната маска”.

Няколко години по-късно през 1965 г. изиграва ролята на Домино в „Операция мълния“, четвъртият филм за Бонд.

Тя беше първата французойка, партньор на героя на Джеймс Бонд, известен като агент 007.

В началото героинята на Оже е трябвало да бъде италианка, но продуцентите пренаписват историята и Домино е французойка.

„Момичетата на Бонд“ рядко получават признание за актьорските си качества, защото акцентът на ролите им е върху красотата и телата им.

Но Оже се отличава от останалите актриси, защото навлиза в ролята и успява да я изиграе като професионалист.

След „Операция мълния“, Оже продължава да играе във френското и италианското кино.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив