През 1978 година, десетки фенове на Хасково разбиват рейса на ЦСК

Култовият двубой между Хасково и ЦСКА, който се превръща в емблематичен спомен за феновете на вечния съперник-Левски.  На 23 септември, 1978 година, в деня на Българската народна армия, „червените" измъкват труден успех с 2:1 при визитата им на новаците.

След края на мача става страшно. Фенове заобикалят съблекалнята, откъдето никой не може да излезе - ни софиянци, ни съдиите. Зрителите започват да вадят от джобовете си жълти стотинки и да ги хвърлят към автобуса на ЦСКА и към автомобила, с който са пътували реферите. Милицията се намесва и тълпата се изблъскана.

След едночасово криене в съблекалнята "червените" излизат от нея и спокойно се качват в луксозното си возило. Рейсът обаче е придружаван от милиционерски екскорт само около 500 метра, след което "армейците" са оставени сами на пътя. А около пътя - гъста гора, от която, след оттеглянето на милицията, изскачат десетки фенове на Хасково. Част от тях - роми. Запалянковците застават на асфалта и принуждават шофьора да спре. После вадят камъни и започват да хвърлят с всичка сила по автобуса. За части от секундата всички стъкла са потрошени, а някои от феновете , въоръжени с чукове, разбиват и калниците на автобуса.

Изплашените играчи на ЦСКА залягат под седалките, а някои от ромите се опитват да влязат вътре в рейса с основната цел да набият "червените". На вратата обаче ги пресреща вратарят Йордан Филипов, който не им позволява да припарят вътре. Даната и Спас Джевизов даже хващат двама от бандитите, извиват им ръцете и ги задържат. По същото време по пътя се задават други автомобили на прибиращи се в града хора. Чувайки, че идват коли, феновете се изплашват и хукват да се крият в горичката. Двайсетина минути по-късно пристигат две-три милиционерски патрулки.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съсипаният живот на Николай Антонов-Таланта, някога най-бързият бял мъж в света (СТАТИЯ+ВИДЕО)

Той е републикански рекордьор на 200 м. гладко бягане с 20.20 сек., поставен на световното първенство по лека атлетика на открито в Токио на 26.08.1991 г. Класира се 7-ми на финала, но е единственият бял състезател с което си печели прозвището „най-бързият бял мъж на планетата“. Резултатът му е трети на Балканите след постиженията на гърците Константинос Кентерис и Анастасиос Гусис.

През 1991 г. става световен шампион в зала в Севиля. От европейските първенства в зала има два сребърни медала от 1988 (Будапеща) и 1990 г. (Глазгоу) а през 1992 г. е европейски шампион в Генуа. Същата година, пак в зала, побеждава последователно световния рекордьор Бруно Мари-Рос и великия Карл Люис. Доближава националния ни рекорд на 0.05 секунди до световния. Участва на летните олимпийски игри от 1992 г. в Барселона, където достига полуфинал (20,55 с.).

След края на състезателната си кариера спринтьорът живее в родния си град. През 2003 г. Антонов прави опит за самоубийство, прерязвайки си вените. Като вероятна причина се посочва тежкото му финансово положение .
                                                                
Той е един от най-успешните спортисти на България. В началото на 90-те години е сред най-високоплатените лекоатлети в света. Тогава е световен шампион на 200 метра в зала и най-бързият бял мъж на планетата.                                      SEVILLA-91

Сега Николай Антонов-Таланта е в родния си Разград. Пропилял парите си, загубил старите си приятели. Днес е на 48, но е живял като за три живота. След спортната кариера съдбата му е белязана от наркотици, побоища, опит за самоубийство, хазарт, грабежи, престой в затвора и фатални жени.
Кадри на Би Ти ви го показват в днешното му амплоа. Бие се на улицата. Стана заради 20 лева, целият съм в рани, обяснява той пред камерите непосредствено след побоя на улицата с друг мъж.
„В момента съм пенсионер по болест. Доходите са ми малки, но се справям”, каза Николай Антонов.

През 2011-та г. Антонов е осъден за въоръжен грабеж на микробус с цигари. Прекарва няколко месеца в психиатрична клиника към затвора в Ловеч.
„Това е една от най-големите ми грешки, които направих. Имах един приятел, който реши, че ще направим бързо една работа. Не знам защо се съгласих. Всичко стана много бързо. Дойдоха с кола, взеха ме, отидохме на едно място. Там получихме информация, оръжие и така се случи. Голям екшън.”, споделя преди няколко години Антонов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-силният българин за всички времена!(СТАТИЯ+ВИДЕО)

Най-силният българин за всички времена е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, недалеч от град Севлиево. Той е борец. Името му е Дончо Колев Данев. Едва на 17 години, когато по традиция в България се извършват държавнически преврати, Дончо отпътува от пристанището в Истанбул към Новия свят заедно с група балканци. В САЩ започва работа при строежа на жп линия. По това време между работниците често се организират борби, в които българинът разбива в пода всичките си противници. Скоро е забелязан от директора на известния американски пътуващ цирк “Виктория”, където якият българин Дончо се превръща в непобедимия кечист Dan Koloff.

Победите му на организираните от цирка турнири по wrestling скоро му донасят славата на най-известния кечист на територията на САЩ. Десетки от известните по това време борци се изправят очи в очи срещу “железните ръце” на българина - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Шерей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусес, Джое Стекер, Странглар Левис, Джим Броунинг и много други. Нито един обаче не е в състояние да победи Dan Koloff. Още тогава сред почитателите на този спорт тръгва мълвата, че българският борец наистина е надарен с нечовешка сила,
подобно на Херкулес и Соломон. Разказвало се, че са го виждали сам да повдига на раменете си железопътна релса, дълга 50 метра, че вдига над главата си борци, почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне. Митологизираният в Щатите Dan Koloff получава покана за участие в единствен по рода си турнир в Япония, където борбата от хилядолетия е национален спорт. На финалната среща на тепиха излизат Dan Koloff, обгърнат с нашето знаме, и Джики Хиген "Удушвача", идолът на японската борба, непобеждаван от никого. Едва ли светът някога ще забрави тази среща...

Милиони души от всички краища на света застават пред радиата си, за да проследят битката на двамата титани. Новината за победата на българина се разнася над 5-те континента като опустошително цунами. Япония е потопена в скръб, а

в България хората наизлизат по улиците като че за втори път да отпразнуват свободата си

Вечерта Кинг Конг е в хотелския си апартамент и разхождайки се напред-назад, разговаря със своя мениджър Харисън. На милиметри от гърдите му, хвърлени през отворения прозорец от отсрещния апартамент, профучават два самурайски ножа и се забиват във вратата. Веднага пристига взвод полицаи за охрана на победителя, а след час, за да избегне други инциденти, вече го изпраща на пристанището. Едва на палубата той споделя: "Заклевам се, че никога повече няма да стъпя в тази страна, в която хората, за да спасят честта си, най-спокойно си разпарят корема, а не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил един техен шампион.”

На следващата сутрин никой вече не говори за България като за държавица близо до Османската империя – България вече съществува за света. Журналистите се надпреварват да му измислят прякори - "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв". Поканен е на големия турнир в Париж. И в Европа Dan Koloff размазва всичките си противници, а на финала и любимеца на домакините Анри Деглан "Човекът с хилядата хватки", който по това време е европейски, световен и олимпийски шампион. След тази победа за всички вече е ясно, че българинът е абсолютният шампион на света. Получава титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс".

Дончо гътва Циклопа

Животът на царя на кеча е низ от върхове и падове, но българинът никога не забравя откъде е тръгнал. Баща му умира млад от скоротечна туберкулоза. Същата болест поваля и шампиона 40 години по-късно. Семейството му едва свързва двата края. Майка му Янка не може да изхранва всичките 7 деца и 12-годишен, Дончо заминава на гурбет в Унгария. Намира си работа като градинар. Когато го изпраща, майка му хвърля камък по него повече да не се връща.

Една вечер 20-годишният Дончо отива на цирк и тази случайност променя живота му тотално.

Приятелите му го избутват на манежа, за да премери сили с най-добрия борец в цирк “Виктория” великана Джеф Лорънс, известен като Циклопа. Гигантът тежал 160 кг. И имал славата на непобедим. Дончо обаче го побеждава. Започват да го ангажират и за други борби. Така се ражда артистичният му псевдоним Дан Колов. С него 5 години жъне победи по цирковите арени. Едва на 26 години, става професионален кечист и прави доста късна, но феноменална кариера. Кечистът е висок само 178 см и тежи 105 кг. Коронната му хватка е самолет - влиза в краката на двуметрови мъже, вдига ги нагоре и ги забива в пода. Името му пълни всички стадиони и зали. Двайсет години Дончо от Сенник е най-силният в света кечист. Тушира всички бивши световни шампиони. Получава

оферта да стане бодигард на Ал Капоне,

но отказва. Демонстративно побеждава един от фаворитите на мафиотския бос - протеже на италианския подземен свят. Американските менажери недолюбват кечиста. В началото работи с тях, но отказва да стане янки и да поамериканчи името си. Въпреки милионите, които му предлагат, той отказва да участва в договорени борби. Сам си става импресарио и не дели с никого печалбата.

Реки от долари потичат в джобовете му. Влага милионите си в мини, акции и магазини. Купува си имения в Калифорния и Канада. Побеждава най-силните мъже в света на тяхна територия. Има над 800 победи, а загубите му се броят на пръсти. Световни знаменитости се редят на опашка за негов автограф. Близък става с Шаляпин и оперната прима Илка Попова.

През 1935 г. Дан Колов се завръща в България, за да посети майка си и приятелите от детските години. Посрещат го като национален герой. Опашката от мераклии да го зърнат се точи от Централна гара до църквата “Св. Неделя”. Няма човек с по-широки пръсти от тези на световния шампион. Пръска купища пари за благотворителност –

купува самолет на авиацията, дава 2000 долара за адвокат на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, издържа бедни студенти, артисти и начинаещи спортисти

Щедрият българин плаща лечението на много хора. Хоби на кечиста са ловът, хубавите дрехи и жените. Дан Колов не създава семейство. Личният му живот обаче е пълна мистерия. Фаталната любов на бореца е загадъчната Соня Ефремова - датчанка по произход, която работи като шивачка на оперната прима Илка Попова. Певицата ги запознава и от този момент двамата стават неразделни. Според близки на кечиста именно тя завлякла френските му имоти и влогове в няколко банки. До последния му ден в апартамента му на ул. "Линкълн" тя е неотлъчно до него.

През 1939 г. туберкулоза го гътва на легло. Якият мъж влиза в болницата 105-килограмов, а излиза... 46. Едва на 47 години, на 27 март 1940 г. той умира в родното си село. Преди да почине, връчва на роднини чек за 2000 долара - последните му пари. Питат го къде са мините и имотите. Дан Колов казва, че по-добре е да не ги търсят. Когато разбира за смъртта му, Соня изчезва загадъчно заедно с шефа на банката, където Дан Колов държи милионите си. Последното желание на шампиона е да хапне попара, козунак и пуешко.

Мистерия

Изчезна диамантеният пояс на шампиона

Диамантеният пояс, 6 пистолета и 7 пушки са изчезнали от музея на Дан Колов в родното му село Сенник, Севлиевско, увери се на място “Над 55” преди четири години. Надпис “Желю и Дан Коловь” още седи на керемиденочервената къща в севлиевското село, където преди 114 години е роден борецът. Местонахождението на милионите на Дан Колов и до днес тъне в пълна мистерия.

Съселяните му предполагат, че поясът вероятно вече е изтъргуван в някой музей на Запад. Губят се следите и на много други ценни предмети. В момента трима кечисти от световна класа излизат на подиума с името Дан Колов.

“Три пъти обираха къщата, след като я реституираха. Върнаха я на наследниците му, а после пак на общината. Обезвредили са СОТ-а и влезли направо през вратата. Първия път му отмъкнаха диамантения колан, втория път взеха пушките и пистолетите. Дан Колов е бил ловец и е имал много ценни антики. Изчезна и уникално седло, инкрустирано със скъпоценни камъни, много медали и купи. Третия път завлякоха всичко, каквото е останало. Отмъкнаха му даже трикото и хавлията.

Въпреки това идват много чужденци да разглеждат музея”, разказа за “Над 55” собственикът на хотел-ресторант “Дан Колов”, който е в близост до родния дом на бореца. Той обаче няма роднинска връзка с шампиона. Единствената кръвна наследница на бореца е неговата племенница. Сега в къщата са останали за разглеждане единствено един костюм, леглото и купища писма.

Холивуд безуспешно ухажвал Дан Колов

Само нежеланието да се снима в суперпродукция не направи нашия кечист първият екшън герой на световното кино

Кинг Конг е щял да бъде българинът Дан Колов. Историята на флирта с Холивуд започва на презокеанския лайнер "Куин Мери" с една американска филмова звезда. Случайността ги е събрала на най-големия пътнически параход. Дан Колов отива да се бие с Удушвача, а артистите - на снимки в Япония.

И като резултат - един от най-известните кечисти в света бил ухажван дълго, упорито и безуспешно от холивудска актриса, познала мимолетно глезотиите на световната слава. Българинът остава непреклонен към женските прелести, но по неведомите пътища на съдбата флиртът му с актрисата прераства във флирт с Холивуд.

След като побеждава гордостта на Франция Анри Деглан, холивудският режисьор Мекъл е убеден, че няма пречки да направи филм за Кинг Конг в главната роля с Дан Колов и обсажда бореца, подобно на средновековна крепост, да започват снимките.

Хонорарът, който му предлага, е 24 милиона лева

Дан Колов обаче взема пояса, покрит с диаманти, и след 25 години отсъствие се прибира в България. На режисьора отказва с думите: "Ти не си първият. Имал съм и други предложения, но аз компромиси с моята кариера не правя."

Минават години. Опитите Дан Колов да бъде вкаран в Холивуд продължават.

Та той е звезда от световна величина. Колко приходи би донесъл един филм с негово участие.

Холивудските режисьори и продуценти все така не могат да проумеят как един българин, пък бил той и световноизвестен, ще им отказва - та по тяхната логика малко повече пари и слава никога не са излишни. Сигурно нещо си е наумил? Но какво?

След повече от 25 години на тепиха и повече от 1500 победни боя Дан Колов се завръща в София

на 7 април 1936 г. Борецът прекарва част от почивката си в София. По същото време идва и световната филмова звезда Ханс Алберс, който търси своя партньорка за филма "Под горещо небе". Режисьор е руснакът Учички. Най-накрая Алберс избира за своя филмова партньорка оперетната актриса Надя Ножарова. Научила за това, примата Мими Балканска е обидена и двете се скарват.

Един ден сред екипа най-неочаквано се появява Дан Колов. Той е стар познат с Ханс Алберс, но режисьора Учички вижда за пръв път. Двамата се отделят на двучасов разговор, говорят си на английски, но накрая режисьорът споделя пред журналисти: "Та той е чудесен актьор. Предложих му участие в моя филм."

Дан Колов и този път не се съгласява.

Единственият филм, за който Дан Колов дава съгласието си, е "Под игото".

Той трябва да се снима още през 1936 г. от режисьора Александър Вазов. Пари за снимките обаче така и не се намират, Дан Колов умира през 1940 г. в родното си село Сенник, а "Под игото" е сниман чак през 50-те години.

И до днес остава загадка защо Дан Колов толкова упорито избягва снимачните площадки. Дали е бил толкова богат, та да не са му трябвали пари?

Източник: glas.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стоичков,най-известният питомец на армейската спортна школа (Статия)

Най-известният питомец на армейската спортна школа безспорно е Христо Стоичков. Като 19-годишно войниче той облича екипа на ЦСКА. За зла участ още един от първите му мачове в мъжкия отбор завършва със сбиване и му е забранено да играе футбол до края на живота.

Военните не му мислят много и го пращат да набива крак в поделението в Стара Загора.
По това време военният министър Добри Джуров бил в дълга задгранична командировка. Според легендите, които се носят на „Българска армия“, още на летището първият въпрос на генерала бил: „Къде е Стоичков?“ После вдигнал лют скандал и заповядал да тренира в София като действащ футболист, защото рано или късно нелепата забрана ще падне.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как България и Югославия вбесиха Уелс...(Статия)

Руси Гочев в борба за топката с легендата на Уелс
Йън Ръш по време на двубоя през 1983 г. в София

На 22 август България приема Уелс на стадиона в квартал "Лазур" в Бургас в приятелски мач. Със състава на "драконите" сме играли досега четири европейски квалификации и един приятелски мач миналата година. В рубриката "Архивите са живи" ще се върнем  години назад, когато са квалификационните двубои за Евро'84. Ще припомним  интересните обстоятелства около двата мача с уелсците в Рексъм и София през 1983 г. Както и за драматичната развръзка и сметки в последния мач в групата ни между Югославия и България в Сплит, които изхвърлиха тима на Джон Тошак извън европейските финали във Франция. Като капак тогава следва гневната реакция на треньора на "драконите" след срещата между нас и западната ни съседка...

Квалификациите за европейското първенство във Франция през 1984 г. започваме с нов треньор. На мястото на Атанас Пържелов, начело на националния тим идва Иван Вуцов. Първият ни съперник е Норвегия. Мачът е в София през есента на 1982-а. За двубоя със северната страна излизаме без капитана Георги Димитров, който получава контузия на мача за КЕШ  ЦСКА - Спортинг (2:2). По ирония на съдбата националите подценяват норвежците и губят важна точка в София като двубоят също завършва 2:2, след като гостите водят с 2:1. Във втория ни мач, на който сме домакини на Югославия, губим с 0:1.

През април 1983 година гостуваме в Рексъм на коравия тим на Уелс, воден от футболната им легенда Джон Тошак. Преди мача националите са за два дни на лагер- сбор на базата на ЦСКА в хотел "Червено знаме". Божидар Искренов-Гибона, който е известен и със среднощните си финтове, в деня преди отпътуването за Острова към 23 часа е хванат от Вуцов да пуши от любимия си син "Ротманс". След като наставникът си ляга, Гиби прескача през балкона и се пуска на обичайния нощен рейд по баровете в центъра на София. Прибира се в 4 часа сутринта.

След лют скандал за малко да не бъде качен на самолета, но му се разминава. Но забежките на Искренов са дреболия в сравнение с това, което има да се случва в малкото градче Рексъм. В деня преди мача националите са пуснати да се разхождат по централната търговска улица. В един супермаркет, обзаведен по тогавашната последна мода със скрити камери, влиза футболистът на Спартак(Вн) и наш национал Иван Петров. И без да му мисли много си приватизира чифт дънки. На вратата обаче освен камерите има и писукащо устройство, което вдига цялата улица на крака. Идва полиция и арестува нарушителя. Благодарение на нашата делегация и на Иван Славков-Батето, който тогава пътува с играчите, както и на уелската футболна федерация, нападателят на Спартак (Вн) е освободен.

Разбира се, след като е престоял в следствието. Атмосферата часове преди мача става тягостна. Вуцов вади Петров от групата. Впоследствие футболистът, който е и член на Партията, е изключен от БКП и от редовете на БФС. След като работи една година и половина като докер на варненското пристанище е реабилитиран отново за футбола. Впоследствие след като отново играе за Спартак (Вн) заминава и за Кипър.
Но да се върнем към мача в Рексъм. Нашите излизат потиснати и от заглавията на сутрешните вестници, в които пише за неприятната случка. Срещата завършва 1:0 за "драконите" след попадение на Чарлз, който сменя звездата Йън Ръш. След този мач никой не вижда никакъв шанс за класиране на тима ни на Евро'84.

Далечна надежда дават двата равни хикса между Югославия и Уелс, които завършват 1:1 и 4:4. В двубоя, в който двата тима си отбелязват осем гола, попадения за "плавите" бележат Златко Кранчар, който ще стане треньор на Хърватия, както и Миодраг Йешич, впоследствие наставник на нашите Славия и ЦСКА. Резултатният двубой се играе в Подгорица, която тогава се казва Титоград. Междувременно нашите поднасят приятна изненада като печелят в Осло срещу Норвегия с 2:1 с голове на Стойчо Младенов и Наско Сираков. При това обръщат мача, след като още в 5-ата минута домакините повеждат чрез Харейде.

В предпоследния ни домакински мач в София играем срещу Уелс. Теренът на стадион "Васил Левски" е разкалян. Заради студа са дошли малко зрители. Мачът не върви добре. Вратарят на гостите Невил Саутол се намесва отлично. Йън Ръш създава опасности за младия тогава Борислав Михайлов. След почивката играчът на Ботев (Вр) Цветан Данов е сменен от Руси Гочев. На бургазлията, който играе за Левски, му трябват само осем минути, за да се превърне в герой на мача. В 53-ата минута Руси прави рейд по дясното крило и стреля топката ниско по земята по диагонала. Заради ускорението Саутол не може да  я улови. Кълбото се удря в дясната му греда и влиза в мрежата. До края на срещата, ръководена от Дитер Паули, нашите удържат победата.

Така преди последния квалификационен мач на 21 декември 1983 година на стадион "Полюд" в Сплит между Югославия и България се получава невероятна математическа
каша в групата. Уелс също има голям шанс да отиде на европейско първенство. Ето как стоят нещата. При реми на първенството във Франция отива Уелс. При победа за "плавите" те отиват на еврофиналите. За нас нещата изглеждат по-сложни. За да сме напълно спокойни, се нуждаем от победа с два гола аванс. При 1:0 в наша полза, с по-добър голов актив се класира Уелс. При 2:1 за България става ужасно сложно. Тогава ние и уелсците ставаме с равни точки, еднаква голова разлика и разменени победи с по 1:0. В такъв случай или се тегли жребий, или се играе допълнителен мач. При 3:2 за България се класираме без проблем.

Мачът започва отлично за нас. След пас на Стойчо Младенов, направилият в Сплит един от най-великите си мачове Божидар Искренов открива - 0:1. След това се стига до два гола на нападателя на Пари Сен Жермен Сафет Сушич. Впоследствие Георги Димитров-Джеки връща равенството - 2:2. Мачът върви като трилър с положения и от двете страни като и двата отбора гонят с всички сили победата. Двамата треньори Тодор Веселинович на домакините и Иван Вуцов на българите не седят на местата си и постоянно сноват край тъчлининята.

В последната минута е върхът на инфарктната драма - Ради Здравков излиза с още двама свои съотборници сам срещу стража Симович. Вместо да подаде на някой от своите партньори, които на практика са на празна врата, халфът стреля точно в намиращия се срещу него югославски вратар. В ответната атака Раданович с глава прави скъпоценното за "плавите" 3:2. След срещата  треньорът на Уелс Джон Тошак ни обвинява в уговорка и изрича култовата фраза: "Какво ли друго можем да очакваме, когато два балкански отбора се срещнат на една балканска поляна?!"...

Ние се разминаваме за съвсем малко с първо участие на европейско първенство, югославяните отиват, но претърпяват крах, а медиите в Уелс още година ръсят огън и жупел по адрес на двете балкански страни.
Източник: архив в. Топспорт ОЩЕ РЕТРО СПОРТ >>>>

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

30 юни 1971 г.-Загиват легендарните футболисти Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков (Статия)

В края на юни преди 44 години в тежка катастрофа загиват легендарният футболист от “Левски” Георги Аспарухов – Гунди и локомотивецът Никола Котков – Котето.Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа в северното подножие на прохода Витиня. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил. Гунди кара собствения си автомобил, бежово „Alfa Romeo Giulia GT“ с номер СА 9999. Той се движи с несъобразена скорост, вероятно максималната възможна, спуска се по северния (по посока Ботевград) склон на прохода Арабаконак. Преминава по моста над река Бебреш и не спира (или не успява да спре) на стопа на Т-образия разклон с пътя Ботевград-Витиня-София. Блъска се в движещ се по посока София (за него – отдясно наляво) камион „ЗИЛ“ с ремарке, точно зад шофьорската врата, в резервоара. „Алфа Ромео“-то, се запалва, Аспарухов и Котков изгарят. Ако не е бил камиона, е щял да пресече пътя и да се блъсне в склона, тогава покрит с гора.
Знаете ли, че медиите у нас отразяват по безумен начин смъртта на Гунди и Котков на 30 юни
1971 година. Вестта за трагичната им смърт мълниеносно обикаля България. Пресата обаче отбягва да отразява кончината. Причината – партийно нареждане.Тогава излизат три спортни издания – вестник “Народен Спорт” (в понеделник, четвъртък и събота), Илюстрованият спортен седмичник “Старт” (във вторник) и седмичникът “Футбол” (в този период излиза в сряда).
В същия ден – сряда, 30 юни 1971 година, става една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката. Членовете на руския космически кораб “Съюз 11” Георгий Доброволски, Владислав Волков, Виктор Пацаев загиват. “Съюз 11” извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – “Салют 1”. Мисията обаче завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера капсулата се разхерметизира.Цялата българска преса акцентира на първите си страници новината за гибелта на руските космонавти. Трагичната смърт на Гунди и Котков е завряна навътре по страниците. Все едно от този свят са си отишли най-обикновени хора, а не любимците на толкова много футболни привърженици. Челният материал на официоза на ЦК на БКП и най-голям вестник в социалистическа България “Работническо дело” е свързан с аварията в Космоса. Журналисти, работили тогава в органа на Партията, твърдят, че колегите от спортния им отдел си отворили устата на вечерната планьорка новината за Гунди и Котков да бъде отбелязана поне в малко каре на първа страница. След телефонно обаждане до ЦК обаче последвало изсъскване и заповед: “Отпред пускате само за космонавтите! За Гунди и Котков – навътре по страниците!”.Нека сега да погледнем в детайли какво пише в “Работническо дело” на първата му страница в броя от 1 юли 1971 (четвъртък) с цена 3 стотинки.
Под главата на вестника вляво се мъдри материал със заглавие: “Голяма и отговорна задача пред селското стопанство”. В средата на първа страница, пак под главата, виждаме още по-страховито заглавие, типично за ония години: “С мащабите на големия замисъл”. В текста се сипят похвали за трудещите се от Пазарджик, а подзаглавията са четири и гласят следното: По 800 кг царевично зърно средно от декар в целия окръг, Високо съзнание и дисциплина, Механизаторите са неотлъчно на своя пост, Материалното стимулиране – в действие. Вдясно, на челно място, е новината за смъртта на тримата руски космонавти и с техните портрети. Под този материал е публикувана съболезнователната телеграма на ЦК на БКП до другарите от ЦК на КПСС в Москва. Пуснат е и материал, озаглавен: “България скърби за гибелта на тримата звездни герои”. Има още три “новини” на първа страница на “Работническо дело” – “Международна школа по философия”, “Заместник-министърът на външните работи на Гърция в София” и естествено има вест и за Тато: “Прием на другаря Тодор Живков”. Нищичко обаче за Гунди и Котков. Чак на последната страница се съобщава за смъртта на двамата футболисти. Какво е заглавието? Ами няма заглавие… Има едно каре, обградено в черно, и вътре в него са написани имената на Георги Аспарухов и Никола Котков. А ето и текста: “30 юни 1971 година, при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков. Георги Аспарухов и Никола Котков се отличаваха със своето трудолюбие, висок спортен морал, горещ патриотизъм и всеотдайност. Те бяха истински бойци на спортното поле, незабравими другари, приятели, любимци. Тяхното многократно участие в състава на националния футболен отбор – световни, олимпийски и множество вътрешни и международни първенства и турнири са венец на достойно изпълнен дълг пред родината. Заслужилите майстори на спорта Георги Аспарухов и Никола Котков не са вече между нас, но светлият спомен за тях ще живее в сърцата на многобройните приятели на спорта. Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на дружеството “Левски”, квартал “Подуяне”. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища.”Така… Стигаме до “Народен Спорт”, до единствения тогава полу…ежедневник. На първата страница в броя от 1 юли 1971 заглавието е шокиращо и стряскащо: “Категорично “Да” за щастието на народа и разцвета на родината”. В текста се говори за….някакви си избори за общински съветници, съдии и съдебни заседатели. Да, да, няма грешка. Това е първата водеща “новина” на “Спорт”. Вдясно е другата водеща вест: “Поклон пред паметта на героите-космонавти”. Под този текст има три кратки заглавия, които са свързани отново с кончината на руснаците.На първа страница на “Спорт” от 1 юли 1971 година откриваме още: “ЦСКА Септемврийско знаме с шампионски медали” (под материала за титлата на “армейците” има крайно класиране на сезон 1970/71). Пуснат е и коментар, озаглавен: “Към нови успехи, футболисти!”. Отделено е място за…хандбала с убийственото заглавие, на което всички биха се спукали от завист: “Без някои центрове…” Има и текст за спортната гимнастика. Но нито редче за Гунди и Котков. Чак на трета страница, горе вдясно, спортният вестник е пуснал новината за тежката катастрофа, отнела живота на футболните легенди. Заглавие няма. Има само имената на Георги Аспарухов и Никола Котков.
Във вестник “Спорт” тогава работят доста журналисти, привърженици на “Левски”. По подобие на колегите си от “Дело” и те правят и невъзможното, за да пуснат на първа страница новината за Гунди и Котков. Аргументират се, че все пак вестникът е спортен. От ЦК обаче отново размахват заплашително с пръст….
Абсолютно по същия начин реагират и в останалите вестници като “Труд”, “Кооперативно село”, “Земеделско знаме” и др.В следващия брой, 3 юли (събота), “Народен Спорт” все пак публикува снимка от погребението на Гунди и Котков и нов, но изключително кратък материал.
“Старт” измива срама на тогавашните журналисти. Седмичникът пуска до главата в броя си от 6 юли цветна снимка на Аспарухов и Котков с екипа на “Левски”. Материалът е обграден с черни ленти, а заглавието е: “Незабравимите”. Вътре има цяла страница (№2) за великите футболисти. Направо да не повярва човек… Любопитното е, че са отпечатани последните автографи, които Гунди и Котков дават преди да загинат.
Вестник “Футбол” излиза на пазара в същия ден – сряда, 30 юни, и по обясними причини в него липсва информация за катастрофата край Витиня. След седмица, в следващия брой, логично е отделено място, макар и не много, за случилото се 7 дни по-рано.
Как радиото и телевизията отразяват новината на 30 юни?Програма “Хоризонт” първа съобщава за Гунди и Котков в емисията си в 15 часа.
Вечерта в 20 часа започва “По света и у нас” по БНТ. Водещата новина е гибелта на тримата космонавти. Вторият репортаж е за труженици от Пловдивско, които преизпълнили плана. Следва новина за посещението на зам.външния министър на Гърция у нас. После е отделено време за сеитбата в Добруджа и т.н. Едва в края на новините е съобщено, че “днес при пътен инцидент загинаха футболистите на “Левски-Спартак” и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков”.

Въпреки информационното затъмнение, нищо не може да спре тези, които обичат Гунди и Котков. В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна. Във влаковете и автобусите няма места, а има фенове, които пристигат и пеша! Смята се, че над 550 000 души се сбогуват завинаги с българските футболни идоли!На „Герена”, където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на съоръжението.  Столицата потъва в дълбока скръб… Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилви ченгета се мъчат да въдворят ред на стадиона, а всекидневно снимките и некролозите за двамата футболисти старателно се прибират от агенти на ДС. И тази манифестация на всенародна любов е в момент, когато се погребват съветски космонавти от екипажа на „Союз 11”! Обстановката в страната става наистина тревожна и се налага политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди „някои отрицателни постъпки” на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителната жертва и става такава след прочутото заседание на 13 юли 1971 г., когато е свален от поста си. На това съвещание в присъствието на най – видните членове на политбюро на ЦК на БКП и на милиционерските шефове самият Тодор Живков прави емоционално изказване, с което слага край на кариерата на Ангер Солаков.От разсекретените архиви на ЦК на БКП четем: „Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти – казва Първия на заседанието. – Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров.
Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение?Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация.  Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участвува. Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонав? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.“

Ангел Солаков е уволнен на 19 юли 1971 г. от позициите му на шеф на МВР и КДС, какъвто е от 12 март 1966 г.На мястото му е назначен Ангел Цанев. Политбюро и ЦК на БКП са изплашени от потенциала му, тъй като той успява да овладее, контролира и задоволи страстите на хората при прощаването им с техните любимци.
Мобилизацията и овладяването на над половин милион граждани предизвикват страх у тоталитарната власт – и от силата на обикновените хора, и от евентуалните амбиции ва МВР – шефа Солаков.
Източник:socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Колекция от снимки и любопитни факти в памет на Трифон Иванов

Трифон Маринов Иванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.) е български футболист, най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.

На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.

рифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.

След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма „Аванти“ в Северна България.

През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата „Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора.

От 1 юли 2014 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.

Дни след като футболистът отбелязва с голямо празненство 50-ия си рожден ден през 2015 г., получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена операция, като му е поставен стент. 

Лекарите не скриват, че има сериозна опасност за живота му. Препоръчват пълна промяна на начина му на живот, като му назначават и постоянно лечение. Иванов спира тютюнопушенето, но въпреки това умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Младата състезателка Мария Гигова

Младата състезателка Мария Гигова, получила златен медал на Световното първенство по художествена гимнастика в Копенхаген през 1967 година

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Никола Илчев - (не)забравения кечист, борец и боксьор ( Статия)

Боксьорът Никола Илчев, в центъра

Всяка година в Стара Загора се провежда турнира по борба „Никола Илчев“. Състезанието има
над 40 години история, но кой е патрона, чието име носи то?
Справка в интернет не води до успех, опровергавайки поговорката, че Чичо Гугъл знае всичко? А вината не е в търсачката, нито в мрежата. Великият български и старозагорски спортист днес, за повечето свои сънародници, а и за старозагорци е малко известна личност. Знае се ,но главно с турнира...Кои са неговите заслуги, за да получи това признание? Къде са неговите потомци, къде са неговите съвременици и спортните деятели, историците, които би трябвало да са записали неговите наистина забележителни успехи. Дълго време търсих и доста съм разочарован от факта, че за Никола Илчев е писано малко, а в момента дори и писаното е потънало в забрава. А големият спортен ас на Стара Загора и България е подготвил серия големи български борци – Атанас Аргиров, Стоян Бойчев, Стоян Пенчев, Йовчо Енев, Димитър Чифудов, Станчо Колев... Никола Илчев (25.02.1902-16.10.1975 г.) е имал званието „заслужил треньор“, доживял е до средата на 70-те години, и има още куп любопитни подробности в неговата биография. Най-малкото, че е бил един от най-силните кечисти в света, приятел с Дан Колов и с Хари Стоев. Не по-малко любопитно е, че неговата съпруга е французойка, има три деца, две от които са родени във Франция, но и това скоро съвсем ще се забрави. Големият му архив от журналистически материали за победите му в различни страни пък е затрит и вече пъзела от славното минало е все по-трудно да бъде нареден. Ето какво успях да събера, доколкото ми стигнаха силите.

Боксьорът Никола Илчев, в центъра

В хърватската, парижка школа "Херкулес"Никола Илчев 
е на най-горния ред, четвърти - отляво, надясно

Никола Илчев започва да тренира бокс и борба в родната си Стара Загора, в тогавашния клуб „Траяна“. Амбициозният младеж иска да мери сили с най-добрите и заминава за Франция през 1928 година, с „алибито“ че ще учи. В Париж започва работа като обущар-чирак, но тренира бокс и бързо се утвърждава на ринга за да се стигне до забележителния 15-рундов мач за купата на френската столица през 1930 година.  От едната страна на въжетата е известният и „непобедим“ Гверно (французин от испански произход), от другата Никола Жоржев (под това име представили старозагореца). Публиката френетично подкрепяла Гверно, но след всеки рунд вече все по-силно се дочувало и „Хайде българче“. И двамата понасят стоически атаките и продължават да търсят победата. Накрая победител е Никола. Той печели Купата на Париж по бокс.

В хърватската, парижка школа "Херкулес"Никола Илчев
е на най-горния ред, четвърти - отляво, надясно
„След няколко дни, при баща ми отиват Дан Колов и Хари Стоев (Хараламби Стоев) вече постигнали слава в световната борба и кеча. Те поздравяват своя сънародник, а Хари казва на татко: „Боксът не е за тебе, виж си физиономията, стани борец! Ще те научим на свободна борба - кеч”, разказва синът му Петър Илчев (роден във Франция, първоначално кръстен Пиер). Никола Илчев тогава е с още насинено лице, със схваната челюст и се храни с каша и редки супи. Той разбира, че за да се впусне в голямата борба му липсва достатъчно опит. Но Хари Стоев настоява и поема разноските за обучението на заралията в хърватската школа „Херкулес”. От там започват успехите на Никола като борец. Още на другата година той пак вдига Купата на Париж, но вече спечелена на тепиха, разказва синът му. Хари Стоев продължава да подкрепя старозагореца и в следващите години. Никола печели турнири в различни страни – Франция, Швеция, Турция…Но най-знаменитите му борби са в Испания. Там играят само доказани шампиони в полутежка категория (до 75 килограма). Домакините имат една идея, да проведат така борбите, че накрая да спечели техния шампион – Сароа.
Никола Илчев търси пари за да участва в срещите, дава му ги пак Хари Стоев. На своя клуб „Херкулес” заралията казва, че в Испания ще се запише като българин. Затова и отива да се представи в нашето посолство. Дипломатите не му обръщат никакво внимание. Участват 16 шампиона, Никола не влиза в числото на фаворитите…
Борбите се провеждат, според тогавашната традиция в цирка. Първите съперници на Никола не са му на нивото и той лесно ги преборва. Това не остава незабелязано от Сароа. Той се среща с българина и му предлага сделка – да отстъпи премията си (на мен пари не ми трябват, аз съм от богато семейство, казва му испанецът), а Никола да отстъпи в борбата. Заралията заявява, че той не се бори само за пари, а и за слава. На финала един срещу друг застават именно Сароа и Никола Илчев. „Отстъпи ми или ще те убият!” – казва по време на борбата Сароа. И наистина, темпераментните испанци непрекъснато показват камите и пистолетите си, които са взели, „за всеки случай”! Паве хвърлено от публиката удря българина, но срещата не е прекратена. Никола притиска съперника си, но тогава испанецът (нарочно или не) го удря с лакът в лицето. Устата на нашия борец се пълни с кръв и лекарите прекратяват срещата. Победител е Сароа и испанците ликуват. След срещата „великият шампион” отново кани българина в дома си. Ето как описва тази среща журналистът от в. „Септември” Руси Йовчев. Разказва му я сам Никола Илчев:
„Посрещна ни с баща си, прочут богаташ. „През цялото време на борбата пистолетът ми беше в ръката, затулен зад бомбето и насочен към Вас. Ако бяхте наранили сина ми, щях да Ви застрелям! Не бива да забравяте, че Сароа е непобедимия шампион на Испания. Той е всепризнат майстор на свободната борба”, казва бащата-домакин.
Сароа го прекъсна: "Татко, вярно е че съм майстор, но този е по-голям майстор от мен”. Така ми каза синът, прегърна ме и ме целуна”, разказва Никола Илчев. След турнира на шампионите Илчев се изправя срещу друг ибериец Очоа. Той е шампион при най-тежките. Срещата е рекламирана като борба на силата срещу ловкостта. Никола побеждава и отново печели овациите на публиката.
На испанския турнир качествата на заралията са оценени високо и от други. Борецът от Мартиника Гомес го кани на неговия остров, където обещава да печелят големи пари, въпреки че сам той е бил победен на ринга от Илчев. Но българинът отказва, защото бърза да се върне във Франция. Там го чака едно момиче, което по-късно става негова съпруга и го следва и в България. В Париж Никола се разплаща със своя благодетел Хари Стоев и продължава да се бори, но тежките военни години го карат да се завърне в Родината. Тук той е мобилизиран в железопътната компания. Там започва неговата треньорска дейност, като и тук постига забележителни успехи. Интересен момент в този етап от живота му е, че в началото на 70-те в страната ни гостува (на мемориала „Дан Колов-Никола Петров”) самият Анри Деглан. Същият световен шампион, носителят на диамантеният пояс, който "предава" на нашия борец Дан Колов. Французинът веднага иска да се види със стария си приятел…Никола Илчев. Двамата се срещат в Стара Загора – ходят за риба на Тунджа, разхождат се по Аязмото…
Всичко това, събрано оттук и оттам може и да изглежда малко, но това успях да направя. Нека се знае, че Никола Илчев не е само име на турнир по борба, а е един от големите личности, написали „златни страници” от Спортната история на Стара Загора и на България.

spodelime Димитър СЛАВОВ >>>http://litagit.blogspot.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Берое Стара Загора-19 април 1986 година

На 19 април 1986 година отборът на “Берое” Стара Загора става Републикански шампион по футбол. На този ден на препълнения стадион под Аязмото са връчени купата и златните медали на футболистите на “Берое”. Клубът е основан през 1916 година. Месец октомври същата година старозагорската футболна чета към новоучредения спортен клуб “Берое” се обособява като самостоятелен спортен колектив със същото име. През 1971-1972 година представителният мъжки отбор на “Берое” заема трето място в “А” РФГ. 1974 година достига до четвъртфиналите в турнира на УЕФА. С най-много мачове за клуба в “А” футболна група е Евгени Янчовски – 341 мача, а с най-много голове Петко Петков – 144 гола. 1985-1986 година – “Берое” е републикански първенец по футбол в 60-тото юбилейно първенство на страната. Решителният мач е срещу отбора на “Славия” на 12 април 1986 година. Срещата се играе на стадион “Берое” пред близо 40 хиляди зрители и завършва с победа на домакините – 1:0. Победният гол отбелязва В. Драголов в 7-та минута. Старши треньор на отбора е Евгени Янчовски.

Източник:www.zarata.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

България на олимпийските игри в Москва през 1980 година

България отива на олимпийските игри в Москва през 1980 г. с 270 спортисти (182 мъже и 88 жени), които участват в 151 състезания в 20 вида спорт.Българите взимат общо 41 медала – 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. Те заемат трето място в класирането по спечелени отличия, като са изпреварени само от СССР и ГДР.За последен път взимаме медали в отборните спортове – сребро (волейбол мъже и баскетбол жени) и бронз (волейбол жени).

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Живков на среща с българските спортисти в олимпийското градче в Москва - 1980 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Купони за стол на спортисти,закуска и обяд,1982 г

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Десетте най-добри спортисти на ДФС "Берое" Стара Загора,1982 г

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Програмата по "Аеробик" на Маргарита Хранова (илюстрации и подробни инструкции)

Балкантон издава албума "Аеробик" на Маргарита Хранова – победителката в конкурса "Мелодия на годината" за 1973, 1975 и 1978 година, която остава и до днес един от най-ярките представители на родната естрада, присъствайки на музикалната сцена у нас вече 44 години – през 1984 година. Това е нейният шести дългосвирещ запис, емблематичен с това, че в него певицата влиза в ролята на фитнес инструктор – първи избор на дамите, и не само, които искат да поддържат добър мускулен тонус, висок дух и хармонично тяло чрез системата от физически упражнения, предпочетена от световноизвестни лица на шоубизнеса по онова време като Джейн Фонда, Сидни Ром и Лара Сен Пол.
Тя е разработена от Д-р Кенет Купър – авторът на книгата "Аеробик за идеалното състояние на организма" в партньорство с кино легендата Джейн Фонда в Центъра за аеробик в Далас и включва трите типични за този спорт фази с упражнения за отделните части на тялото - загряване, аеробик (непрекъснато движение, съчетано с правилно и интензивно дишане) и релаксация (отпускане).

"С радост записах за вас програмата на Аеробик център Милано, Италия. Щастлива съм, че по този начин ще ви помогна да осъществите тренировките си, толкова полезни за вашето здраве и добро настроение", обръща се към феновете си Марги Хранова, чиято забележителна певческа и артистична кариера стартира в началото на 70-те години на миналия век. Песента, с която става известна през 1972 година, е всъщност кавър версия на хита When a Man Loves a Woman на Пърси Слейдж, адаптирана на български език под заглавието "Ако ти ме обичаш”. През същата година тя завоюва втора награда от “Златният Орфей” и специалната награда на журито и награда на публиката на египетски фестивал. Пет години по-късно тя завършва на трето място в "Златния Орфей" с "Устрем" – един от най-паметните й шлагери, чийто автор е Найден Андреев, написал много от песните на Маргарита Хранова.
Тук можете да видите подробните инструкции за програмата по Аеробик на Д-р Купър, съставени от илюстрации и кратко обяснение за всяко упражнение. Поместваме пълния текст от брошурата и няколко дигитални фотокопия, а ако успеете да си представите мириса на хартия, престояла 30 години на някой рафт от библиотеката ви, ще сме успели да постигнем внушението, че държите в ръце "Аеробик" и се каните да пуснете плочата на стария Респром, да облечете трикото, да застанете в центъра на хола под гипсовата рогозка на тавана и да заподскачате под звуците на включените в албума популярни мелодии.


"В тази листовка, приложена към всяка плоча и магнетофонна касета, ще намерите един нагледен тренировъчен урок.
Всяко от упражненията е показано с фигурки и обяснения към тях.
Урокът е съставен от: ЗАГРЯВАНЕ, АЕРОБИК, УПРАЖНЕНИЯ ЗА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО и ОТПУСКАНЕ.
Той не съответства на програмата от плочата.
Преди да започнете заниманията си по аеробик, трябва да знаете:
АЕРОБИК е само за ЗДРАВИ ХОРА!
АЕРОБИК е хармонично разработена система от упражнения, чрез които се подобрява дишането, активизира се дейността на сърцето и кръвоносната система, както и обмяната не веществата.
АЕРОБИК помага и за оформянето на хармонично развита фигура.
Но не чакайте чудо!
Бъдете търпеливи! Занимавайте се около 45 минути, най-малко два-три пъти седмично. Резултатите идват след няколко месеца системни тренировки. Ако по време на заниманието не издържите, можете да поспрете. Но спазвайте ритъма на упражненията. Той осигурява необходимото натоварване. Старайте се всеки път да изпълнявате упражненията все по-добре и по-добре.
ЗАПОМНЕТЕ:!
За заниманията по аеробик са необходими:
1. Около 4 квадратни метра свободна площ
2. Леко и удобно облекло, което да не пречи на движенията ви.
3. Подходяща кърпа, рогозка или друга постелка, върху която да изпълнявате упражненията на земята.
4. Добре е в стаята да има огледало, за да можете сами да контролирате движенията си.
ПРЕДИ УПРАЖНЕНИЯТА:
Отворете прозореца! Изключете телефона! Не яжте! За препоръчване е да се откажете от цигарите и алкохола!
ПО ВРЕМЕ НА УПРАЖНЕНИЯТА: Дишайте!
Тренировката по Аеробик ще ви достави истинско удоволствие, защото включва ритмична гимнастика, бягане, подскоци, свободни тонизиращи движения, елементи от танца. И всичко това на фона на приятна музика! Приятно занимание!


Оттук нататък следва пълната програма с аеробик упражнения от плочата на Маргарита Хранова в реда, описан в листовката (вижте илюстрацията непосредствено над този текст, както и тази няколко реда по-надолу, за да разберете как точно трябва да позиционирате и движите тялото си.

ЗАГРЯВАНЕ
Изправени. Стомахът прибран. Ръце покрай бедрата. Движения с главата: назад, напред, назад, напред, 5, 6, 7, 8
Краката разтворени, ръце горе, хванати над главата. Приклякаме и започваме кръгове с таз и ръце, 1, 2, 3, 4
Краката събрани, коленете опънати, ръце встрани. Навеждаме тяло напред като пружинираме – 1, 2, 3, 4
Краката разтворени, лява ръка вдигната над главата, дясна леко свита пред гърдите. Навеждаме тяло от кръста в дясно – 1, 2, 3, 4. И обратно.
Краката разтворени, приклякаме колкото е възможно. Ръце – близо до глезените, длани на земята. Пружинираме с таза – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
АЕРОБИК
Изправени, краката събрани, ръце – свободно покрай бедрата. Бягаме на място. Старт – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Краката разтворени, ръце горе. Със скок събираме краката, ръце долу. Отвори, затвори, отвори, затвори, 5, 6, 7, 8.
Краката събрани, леко свити в коленете, ръце вдясно. Стъпала също вдясно. Сменяме с лек подскок положението на стъпалата и ръцете вляво, сякаш играем туист – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Бягаме на място с ръце, свити в лактите. Повдигаме високо колене – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Изправени, краката събрани, ръце покрай бедрата. Вдишваме дълбоко и издишаме.
РАЗТЯГАНЕ
Краката разтворени, пети здраво на земята. Ръцете встрани. Бавно приклякаме надолу – 1, 2, 3, 4.
Краката събрани. Ръце пред главата с длани на земята. Свиваме ляво крак в коляното и повдигаме лява пета – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. И обратно.
Прибираме ръцете към краката, длани до стъпалата. Краката леко свити, главата близо до коленете. Опъваме краката и отново ги свиваме в коленете – 1 и 2 и 3 и 4 и 5 и 6 и 7 и 8.
Краката опънати, ръце долу, длани при стъпалата. Отпускаме тялото надолу – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Краката леко разтворени, тяло изправено, ръце над главата. Последователно протягаме дясна, после лява ръка нагоре – 1. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА РЪЦЕТЕ
Изправени, краката събрани, ръце встрани, длани нагоре. Описваме кръгове с ръцете, като едновременно местим последователно, десен и ляв крак, свивайки ги леко в коленете – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Краката разтворени, леко свити в коленете. Ръцете кръстосани пред гърдите, хванати в лактите. Извиваме се от кръста вдясно и вляво – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Краката разтворени, тяло наведено напред, ръцете долу, кръстосани, длани в юмруци. Постепенно се изправяме нагоре, като вдигаме и ръце, като ги сменяме, сякаш режем с ножица – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Изправени, краката разтворени. Дясна ръка вдигната с длан нагоре, лявата свободно долу. Леко тласкаме ръце назад. Смяна на ръцете – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Изправени, краката събрани. Ръце горе. Повдигаме се високо на пръсти, нагоре, нагоре – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.


РАЗТЯГАНИЯ НА ЗЕМЯТА
Седнали, краката разтворени, колкото е възможно. Ръце с длани на земята, свити в лактите. Навеждаме тялото напред – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
В същото положение, лява ръка над главата, дясна свита пред гърдите. Наклони вдясно. Смяна и наклони вляво – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Изходно положение. Тяло извито към десен крак, ръце с длани на земята, наклони към десен крак. После смяна и обратно – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Изходно положение. Обърнати наляво. Стараем се да обгърнем с две ръце ляв глезен. И наклони с тяло към ляв глезен. Смяна и обратно – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Седнали. Краката събрани и опънати. Хващаме с ръце пръстите на стъпалата и ги придърпваме нагоре – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА КОРЕМНИ МУСКУЛИ
Легнали. Краката събрани, свити в коленете. Пети на земята. Повдигаме глава и рамене, като протягаме ръце напред – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Легнали с ръце на тила. Повдигаме краката нагоре, леко свити в коленете. Вдигаме лакти към коленете – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Легнали, краката събрани, свити в коленете, пети на земята, ръце също на земята. Повдигаме тази горе, задържаме, като стягаме седалищните мускули – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Същото упражнение изпълняваме с разтворени крака и ръце, свити в лактите. Задържаме таза горе – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
УПРАЖНЕНИЯ ЗА КРАКАТА
Лягаме на дясната си страна. Тялото и краката образуват права линия. Десен лакът опрян на земята, лява ръка пред тялото, с длан на земята. Вдигаме и сваляме ляв крак, като не докосваме десния – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
С дясна ръка хващаме десен глезен. Поставяме десния крак, свит в коляното пред левия, който остава опънат. От това положение вдигаме и сваляме левия крак – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Лягаме по корем, като се опираме на лявата си страна и на двете си ръце. Вдигаме и сваляме десен крак. Стремим се да не докосваме с него земята – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Седнали. Краката кръстосани, ръце на тялото – на земята. Навеждаме тялото напред. Отпускаме се – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
ОПТУСКАНЕ
Лягаме по гръб. Крака, тяло и ръце образуват една линия. Отпускаме се.
Отново легнали. Вдигаме десен крак, свит в коляното, хващаме го и бавно го придърпваме нагоре – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Вдишваме дълбоко.
Краката разтворени, ръце покрай бедрата. Бавни кръгове с главата – от дясно, назад, вляво, напред и обратно.


Източник:lifestyle.framar.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Футболна среща в Бургас между Черноморец и Левски ,1978 г

Срещата завършва с 2 на един за Левски 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Футболната среща между Черноморец и Левски в Бургас,1978 г

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Знаменити Български гимнастички и техните постижения през годините

Бианка Панова е първата гимнастичка която спечели всички златни медали (5 на брой) на Световното първенство през 1987 г. с изключителните 40.00 точки. Постижения:

1989 г. - Световно Първенство в Сараево, Югославия - Сребърен медал в многобоя, злато на обръч и въже, сребърен на топка.
1988 г. - Олимпиада в Сеул, Корея - 4то място
1988 г. - Европейско Първенство в Хелзинки, Финландия - 5-то място в многобоя, злато на лента и обръч.

1987 г. - Световно Първенство във Варна, България - Златен медал в многобоя, златни медали на обръч, бухалки, въже, лента.
1986 г. - Европейско Първенство във Флоренция, Италия - Златен медал в многобоя, злато на въже и бухалки, сребро на лента.
1985 г. - Световно Първенство във Валядолид, Испания - Бронзов медал в многобоя, златен медал с лента.

Илияна Раева

Илияна Раева:
1978 г. Европейско Първенство в Мадрид, Испания - 6-то място в многобоя.
1979 г. Световно Първенство в Лондон, Англия - 4-то място в многобоя, златен медал на въже и сребърен медал на топка.
1980 г. Европейско Първенство в Амстердам, Холандия - златен медал в многобоя и златни медали на въже, обръч и бухалки и сребърен медал с лента.
1981 г. Световно Първенство в Мюнхен, ФРГ - сребърен медал с  лента и бронзов медал на въже.
1982 г. Европейско Първенство в Ставангер, Норвегия -бронзов медал в многобоя и бронзови медали на въже, обръч, бухалки и лента.


Лили Игнатова:

Лили Игнатова

1986 - Европейско Първенство във Флоренция, Италия - златен медал в многобоя, злато с бухалки и въженце, сребро с лента.
Двукратна носителка на Световната Купа - 1983 г. в Белград и 1986 г. в Токио.
Шест пъти носителка на Купата “Жулиета Шишматова“ - 1981, 1982, 1983, 1984, 1985 и 1986 г.
1985 г. - Световно Първенство във Валядолид, Испания - Сребърен медал в многобоя, злато на топка и бухалки, бронз с въженце.
1984 г. - Европейско Първенство във Виена, Австрия - 4-то място в многобоя, златен медал с обръч, сребърен медал с топка.
1983 г. - Световно Първенство в Страсбург, Франция - Сребърен медал в многобоя, злато с топка и с бухалки, бронз с обръч.
1982 г. - Европейско Първенство в Ставангер, Норвегия - 5то място в многобоя, златен медал с лента.
1981 г.- Световно Първенство в Мюнхен, ФРГ - Сребърен медал в многобоя, златен с въженце и с обръч, сребърен с бухалки.
1980 г. - Европейско Първенство в Амстердам, Холандия - Сребърен медал в многобоя, злато с бухалки и лента, сребро с обръч.

Мария Гигова

Мария Гигова:
1965 г. Световно Първенство в Прага, Чехословакия - 6-то място в многобоя.
1967 г. Световно Първенство в Копенхаген, Дания - 9-то място в многобоя, 1-во място с обръч.
1969 г. - Световно Първенство във Варна, България - златен медал в многобоя, златен медал без уред, златен медал с обръч, златен медал с въженце, сребърен медал с топка .
1971 г. Световно Първенство в Хавана, Куба - златен медал в многобоя, златен медал с бухалки, бронзов медал с лента.
1973 г. Световно Първенство в Ротердам, Холандия - златен медал в многобоя, златен медал с обръч, бронзов медал с бухалки, бронзов медал с лента.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ